Отиди на
Форум "Наука"

Nike

Потребител
  • Брой отговори

    206
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Nike

  1. Ганчо Ценов, ако не се лъжа, сам излизаше с тезата за непатриотичността на Златарски и Ко. и даже го обвиняваше (заедно с общо взето всички други историци) за орязаните от България територии. Сиреч, стандартните за Балканите (а и не само) териториални претенции - "ние сме тук по-отдавна, тези земи са си наши, вие се омитайте, пришълци долни".
  2. Впрочем, какви биха били вариантите за воини със сулици (късите метателни копия)? Суличари, вои съ сулицемь? Мисля да преименувам и щитниците по нападателното им въоръжение, макар и древните пелтасти също да са били кръстени на щита, а не на копието си... П.П. Впрочем, как би било и "български" в множествено число? В случай, че се наложи да се добави в началото на името на съответната единици (примерно "български меченосци"), ако имаме припокриване на имената с някоя от другите славянски държави в мода (Киевска Рус, Великоморавия, Хърватия и Сърбия).
  3. Цѣсарскаia стража Всъщност, тази форма до известна степен ме подтикна да потърся помощ тук, след като я споменах в коментар към едно скорошно видео-превю на мода като евентуално "твърде руска" за ушите ми. Затова бях включил и варианта Цѣсарьскии хранителе (въпреки че тогава леката конница ми беше "проблемът"). Иначе, и на мен би ми харесало, ако можеше да използваме и старото изписване, но се съмнявам че играта би успяла да го разчете - по-вероятно е да се покажат разни празни квадратчета и т.н., както в един от по-горните ми постове (преди години се опитах да преведа Knights of honor на български и кирилицата на места също ту работеше, ту не).
  4. Супер, мерси! Относно избраните единици, мисля вместо да се чудим за някаква подходяща прилагателна форма, може би по-скоро да ги разделим на "...-ници" и "вои съ ...". Идеята е примерно "вои съ копьемь" да е по-простата единица, докато "копииники" да показва някаква по-голяма опитност и организираност. Също така ми се иска да махна обикновените меченосци (че в момента стават три меченосни пехотни единици, ако броим и чиготите) или евентуално да ги заместя примерно със секироносци ("вои съ секьирамь"?). Така ще станат: "вои съ копьемь"->"копииники", "вои съ лъкомь"->"стрельци", "вои съ секьирамь", "мечьници". Значи засега списъкът се получава така: Peasants - Людие - Lyudie Shield-bearers - Штитьници - Shtit'nitsi Slingers - Праштьници - Prasht'nitsi Warriors - Вои съ копьемь - Voi s kopiem' Bowmen - Вои съ лъкомь - Voi s la`kom' Axemen - Вои съ секьирамь - Voi s sek'iram' Spearmen - Копииници - Kopiinitsi Swordsmen - Мечьници - Mech'nitsi Archers - Стрѣльци - Strel'tsi Horse archers - Коньнии стрѣльци - Kon'nii strel'tsi Horsemen - Коньнии вои - Kon'nii voi Bolyars - Боляре - Bolyare Royal bodyguards - Цѣсарьска стража - Tsesar'ska strazha
  5. За съжаление, от няколко години поспрях да посещавам историческите форуми, тъй като от прекален интерес ми отиваше твърде много време в четене на най-различни дискусии, да не говорим пък и за участие в тях. лучници е руска дума. За селяните - става дума за феодални отношения и има няколко термина - за свободни или закрепостени. Зависи от теб кой ще ползваш. За "отбраните" воини - има старобългарски думи за "наемници", но за отбрани - не се сещам изобщо. Ако може да помогне някой?! Багатуро-багаини в старобългарски текстове изобщо не се срещат. Тези титли са излезли бързо от мода. мечоноша е рядко срещана и отвсякъде изглежда като буквален превод от гръцки. Благодаря много! За селяните най-вероятно ще използвам "люди", тъй като в ПБЦ, доколкото съм чел, селското население все още е предимно свободно. А пък в описанието на единиците може да се поясни, че това са парици или свободь (свободьныи ли е множественото число, впрочем?) Като наемници за един друг мод бях намерил "наимник" и "мъздник", но в TW игрите наемниците са отделна категория войски. Но ще ги имам предвид, защото така или иначе ще имаме единици славянски наемници. Иначе не е задължително да са точно "избрани" - която и да е дума за по-отбрана войска би свършила работа. Както казах, в началото трябваше да са "ветерани" или "елитни", но понеже и двете думи очевидно не стават, се опитах да намеря нещо друго, с което да ги заместя (да не говорим, че описанието пък съвсем трябваше да си го изсмукам от пръстите, като ги свързах с дружинниците на старите славянски князе и т.н.). Прабългарските титли и рангове не са част от старобългарския език, да, та затова им бях сложил знак за повторение - сиреч, те са общо-взето така, както са си на новобългарски (освен ако случайно знаем множествената им форма на прабългарски? Боилар, тарканлар, ако приемем тюркската теория?). Макар, че сега наистина се замислям дали да не прекръстя боилите на боляри - изглежда доста по-подходящо, като се вземе предвид общата времева продължителност на мода (872-1071), а не само началната му дата. Впрочем, не съм съвсем съгласен, че прабългарските титли са излезли твърде бързо от мода - имаме Йоан багатур по Симеоново време, а последното споменаване за кавхан (макар и титла, невключена в списъка, тъй като не е военна единица) е чак през 1071 г., покрай въстанието на Георги Войтех. За мечоноша - да, май само Тагчи и влашкия Негрил от доста по-късно време са споменати като такива. Май ще предпочета варианта "мечьници", за да звучи по-"архаично" от съвременния вариант. Впрочем, за -носците (а и не само) съществува и друг вариант - "воинъ съ мечемь" примерно. Поне за руските единици имаше такова предложение, макар че там множествената форма на воин беше интересна - вои (при нас, доколкото виждам (http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_01046/), си е воини). А за множествените числа на прилагателните -ие правилен вариант ли е? И прилагателното преди или след съществителното се слага? Примерно, в речника на СУ-то горе за "конен" като пример е дадено "отъ оузды коньныѧ цѣсарꙙ" (http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_03800/). Впрочем, "сходници" валидно ли е като "съгледвачи", които евентуално да заместят "леките конници" (и без това звучат твърде модерно така)? Впрочем, можеш ли да ми кажеш този документ (http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_prit4.htm) на старо- или среднобългарски е? В него формата за щитоносците е "щитници" (и, да, наистина и там има "стрелци" - не бях забелязал досега), та вероятно ще трябва да ги поправя и тях. И още един въпрос - как всъщност се чете/произнася ѣ - като йе или я (срещал съм и двата варианта)? Или пък е нещо друго? Също така някаква идея как може да се транслитерира ь-то на латиница? Наскоро видях, че руската ладия беше изписана като "Lad'Ya", та предполагам, че може да се използва апостроф, ако няма по-добър вариант (макар тогава да накарах колегата да го поправи на "ladya").
  6. Отдавна не съм поствал във форума и се надявам това да е правилният раздел. Нуждая се от известна помощ относно правилното изписване на старобългарски (и транслитериране на латиница) на няколко военни термина, по-точно имена на военни единици за българската фракция в един мод за Medieval 2 Total War (The Great Conflicts 872-1071, концентриран върху българо-византийските сблъсъци от 10 в.). Българските единици в мода са: Английски - Съвременен български (латиница) - Старобългарски (лат. транслитерация, сред. кирилица е плюс) Peasants - Selyani - ? Shield-bearers - Shtitonostsi - Shtitonoshi? Spearmen - Kopienostsi - Kopienoshi? Archers - Streltsi - ? Light cavalry - Leka konnitsa - Lekie konnitsi? Horse archers - Konni streltsi - Konnie streltsi? Swordsmen - Mechonostsi - Mechonoshi? Chosen spearmen - Otbrani kopienostsi - Izbrannie kopienoshi? Chosen swordsmen - Otbrani mechonostsi - Izbrannie mechonoshi? Chosen archers - Otbrani streltsi - Izbrannie streltsi? Bagaturs - Bagaturi - -||- Boils - Boili - -||- (Bolyari?) Bagains - Bagaini - -||- Tarkans - Tarkani - -||- Chigots - Chigoti - -||- Royal bodyguards - Tsarska (или knyazheska) )strazha - Tsesarskie hraniteli/Tsesarska strazha? Slingers - Prashkari - Prashtnitsi? Идеята е единиците да са наименовани на родния им език (като в описанието на единицата ще има и изписване на кирилица) и в краен случай можем да използваме новобългарски, но предпочитаме старобългарски за по-голяма автентичност. Проблемът е, че никой от нас не е учил старобългарски (аз и без това съм единственият българин в екипа де) и, съответно, съвсем не сме сигурни как се превеждат някои от тези единици. За други пък има различни форми - например, за мечоносците имаме формата мечоноша (мечоноша Тагчи, 10в.), но в няколко старославянски речника (ето един от основните, които ползвам) формата е "мечник" (съответно "копийник/копейник" и т.н.). В крайна сметка се спрях на варианта "-ноша", тъй като множествената форма на "мечник" съвсем ме затрудни (мечники?, мечници?). От друга страна, стрелците пък съвсем ме хвърлиха в шах - самата форма "стрелец/стрелци" се смята за доста късна и мислех да използвам нещо подобно на руското "лучник", но пък в един от речниците пишеше, че думата "лък" е засвидетелствана за първи път в края на 11в., а по-стара дума за това оръжие била "рожанец". Друг по-значителен проблем са ми прилагателните множествени форми (леки конници, конни стрелци, царска или княжеска стража и т.н.), както и определени думи, за които съвсем нищо не можах да намеря в речниците ("избраните" единици първоначално трябваше да са ветерани, но това е явно доста по-късна заемка, та ги прекръстих на "избрани", но и за тази форма не съм сигурен). Също така и за множествената форма по принцип не съм сигурен - дали е -и или -е (примерно, средновековното изписване, доколкото съм виждал, е "блъгаре"). Та, в крайна смета, за нищо не съм сигурен и затова съм тук, в случай, че някой, който разбира старобългарски, може да помогне.
  7. Много интересна статия, Гербов - поздравления! Едно нещо, обаче, не ми стана много ясно и, така, малко ме гложди: Какво е отношението на печенегите към маджарското преселение? Останах с впечатлението, че при този прочит на историята имаме поне три неуточнени възможности: 1. Печенегите са нападнали маджарите във Волжко-Уралския район (Велика Унгария) от юг и са ги накарали да се изселят (част от тях, тъй като друга си остава там поне до 13 в (а може би и до по-късно, та чак и до днес, под името Башкири?)) точно от там. В този случай, печенегите заселили ли са се и те в този район или това е измислица на изворите? 2. Печенегите са нападнали маджарите край Киев по време на преселението им. Звучи не толкова вероятно, тъй като би било доста пресилено да се каже, че това са били маджарски земи и поселения. Съответно, и печенегите не са се настанили в Киев. Но все пак е някаква възможност... 3. Печенегите изобщо не са нападали маджарите, или по-точно - ако са ги нападали, то това са си били обикновени набези и войни, а твърденията на византийците, че печенегите са предизвикали маджарското преселение са измислица (както, съответно, и включването на Симеон в същата схема от Константин VII). Възможно е и да изпускам нещо, естествено, тъй че всякакви корекции и допълнения са желани и добре дошли. Edit: Впрочем, кога е започнало преселението на маджарите в този случай (от Велика Унгария)? 80-те години на 9 век или по-рано (напоследък срещам немалко унгарци в нета, които твърдят, че хонфоглаласът им е почнал през 60-те или 70-те, което според тезата тук май са били само "разузнавачи")?
  8. Впрочем, наскоро препрочитах Българския Апокрифен Летопис от XI век и една част ме озадачи: "5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница [7], и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена [8]. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа." Текстът е взет от тук. Някой знае ли какъв е този Добрич (градът или някоя местност)? Тъй като предполагам, че не е Добруджа (приема се, че това име идва от Добротица чак през XIV век). А може би пък е някаква грешка в съвременния превод?
  9. Впрочем, модът Europe 1200 има и свой Wiki портал. Все още е в процес на разработка, но вече има немалко информация.
  10. И, впрочем, маджарите използват за българите (в Средновековието) както нандори, така и българи. Като първото име е само за дунавските българи, докато второто включва всички видове (сиреч - и волжките). Ако не се лъжа, преходът от нандори предимно към българи се получава след падането на ПБЦ под византийска власт и, съответно, временното изчезване на България като политически субект.
  11. Един от възможните преводи на името на Путин?
  12. Както казах, Имре Боба също беше писал по този въпрос. За съжаление, не си спомням книгата*, където беше поместена съответната му статия, нито дали обясняваше произхода на Нандор от (О)но(го)ндур или от Ванандур. *Всъщност, сетих се - "Nomads, Northmen and Slavs. Eastern Europe in the ninth century" се казва книгата. За съжаление, онлайн намирам само този торент (не знам дали работи).
  13. Ето какво ми отговори унгарецът, когото питах: "Nándor in Hungarian is an ethnic name. It is similar to the name 'Tót' which was used for the proto Slovaks and Slovenians as well as the name 'Oláh' which was used for the Vlachs. Since Hungarian is such a unique language with no definitive lingual cousin, the early Magyars gave new names to their surrounding Neighbours, as sometimes the name they referred to themselves was hard to pronounce in Hungarian. According to the official description of 'The Hungarian Language Institute' the name Nándor which is in usage to this day means: 'An ancient Hungarian name, derived from the ethnic group of the same name who were Danubian Bulgars'. To further support the argument, there is a Hungarian settlement to this day called 'Magyarnándor' [Magyar being the name we use for ourselfs]: http://hu.wikipedia.org/wiki/Magyarn%C3%A1ndor It is mentioned as 'Nándor' in 1287 in a clergy document found in Vác. According to the official description of the settlement, the name Nándor is derived from the ethnic group 'Nándor' who were Danubian Bulgars who may have created a military fortification in the area in the early 9th century. Regarding Nándorfehérvár, in Hungarian it means White castle of the Bulgars. We use three names for the castle: Nándorfehérvár, Bolgárfehérvár, Lándorfejérvár [The letters L and N changed sometime in the Hungarian language during the XIV-XVI century] and recently Belgrád. In the middle ages, Bolgárfehérvár was also used. Note: Bolgár to this day means Bulgar in Hungarian."
  14. Унгарците, които съм питал и които имат някакви познания по средновековна история, пък знаеха, че "нандор" е средновековно унгарско название за дунавските българи (и само за тях, докато булгар са го използвали и за двете групи - дунавски и волжки). Имре Боба, ако не се лъжа, също беше писал по този въпрос...
  15. Ами, да, даже дадох линк към него. Явно четенето, обаче, не е любимо занимание на някои хора...
  16. Е, моята позиция до известна степен се промени (не, че все пак не съм си инатлив шоп де), ако наистина сградата не е имала статут на храм. Иначе, смятам, че всички дискутиращи са против начина им на изразяване на протест (нещо, което беше споменато няколкократно от някои от Пуси-защитниците), както и че присъдата (независимо дали е законо- и морало-съобразна или не) е политическа (а "протестът" пък - не толкова). Единственият въпрос е тежестта на наказанието, а не дали заслужават такова. И понеже някой в началото на дискусията питаше какво наказание да искаме за някой, който ни се е изсрал на масата в ресторанта, отговорът (според мен) е - каквото законът предвижда. Иначе става прекалено субективно...
  17. Да, но тогава това вероятно няма да е тежко хулиганство (или подбудено от религиозна омраза) и, съответно, присъдата би била доста по-лека (глоба, обществено-полезен труд или каквото там е предвидено от закона). Друг е въпросът, че ако акцията им в музея не е била нагласена (например, в извънработно време и т.н.), поне според мен, спокойно би паднала в графата "тежко хулиганство".
  18. Хмм, интересно. Ако това не е църква и не се извършват никакви богослужения в нея, а е музей (както Хагия София в Истанбул, ако не се лъжа, вече не е нито църква, нито джамия, а музей), то тогава присъдата наистина би била неправомерна, поне според мен. И абсолютно чисто политическа.
  19. Защо? Само защото всеки вече гледа лесното ли? Болшевиките да не са си вдигнали революцията (която съвсем досъсипа Русия, според мен, но това е друг въпрос) като правят "протести" по храмовете? Да не би тунизийците, египтяните, либийците, сирийците и т.н. да правят същото? Или Либия и Сирия не са тоталитарни режими? Ако достатъчно хора достатъчно силно искат промяна в държавата, те ще се организират, за да го осъществят. Ако не го правят, значи или не го искат чак толкова силно (сиреч, както казах, по-лесно е да правиш подобни "протести" по храмовете, защото и чашата явно още не е преляла достатъчно, за да се захванеш с нещо по-реално), или не са чак толкова много (което, лично мен, ме съмнява - ако са поне малко като нас, недоволни винаги ще има бол). Дебатът го споменах просто като алтернатива на насилието. Алтернатива, приложима главно за демократичните страни, към които Русия (и България, и т.н.) не спадат напълно.
  20. Интересно - уж не толерираш толерастията, а всъщност към това призоваваш. Защото на мен, а вярвам - и на повечето други коментиращи по темата, не ми пука какво правят на закрити врата, стига всички участващи да са съгласни с това, което вършат и да не е незаконно. Но точно на публични места нямат никакво право да правят каквото си искат. То затова съществува и понятието "нарушаване на обществения ред". Иначе, ако всеки може да прави каквото си иска и където си иска, без да му пука за ценностите на хората, пред или на които го прави (било то на обществото като цяло или, в случая, на вярващите в храма), това си е чиста толерастия. А тези, които уж не я подкрепят, но всъщност това правят; които призовават да приемем, че има хора с различни ценности, но подкрепят хора, които нарушават собствения им призив; излизат чисти лицемери. Колкото до това, че Русия е авторитарна страна - това е проблем на самия руски народ, който подкрепя този режим, а не се вдига на революция. Лично според мен, промените се правят или цивилизовано (с дебати и избори), или директно (чрез реална сила). А хулиганството по никакъв начин няма да свали Путин, колкото и подкрепа да получи от западните медии. Но пък е далеч по-лесно (да не говорим пък, че е и потенциално печелившо), отколкото да организират реална съпротива или реален дебат.
  21. Лично според мен, има бъдеще дотолкова, доколкото няма конкуренция. Появи ли се по-силно/стабилно общество, което да може да го измести, така и ще стане. За съжаление, по-стабилните общества са обикновено и по-примитивни, и по-репресивни. Но в лабораторна среда дори и такова общество, като нео-либералното, би имало бъдеще. С други думи, лично моето мнение е, че новият Рим запада и наближава време за нови варварски нашествия и "тъмни епохи". Но се надявам просто да съм песимист, де...
  22. Много изчерпателно мнение. Благодаря за вниманието! Впрочем, не виждам причина M&B да се сравнява с TW игрите - прекалено различни са и единственото общо между тях са голямата модификаторска база, която и двете игри имат.
  23. Еха, това е страхотно! Колко пари бях изхарчил за книги-игри като дете... А сега - книга-игра за Калоян - просто... супер! Поздравления за инициативата и успех! П.П. Пък и съвпада с наскорошното излизане на един мод за една игра, в който Калоян е владетелят на България.
  24. Nike

    Mount & Blade

    Mount & Blade е игра от типа sandbox RPG. Или с думи български - създавате си герой и го развивате, като трупате опит, качвате нива и, съответно, му вдигате показателите (сила, ловкост, интелект, харизма) и уменията. Разликата между повечето, "обикновени" RPG-а и sandbox такивата е, че при последните не сте ограничени от някаква рамка на играта, както е при ред други RPG игри, където има т.нар. linear storyline, сиреч - ограничени сте от развитието на историята на играта и, например, не можете да посетите районът, от който сте почнали. В Mount & Blade няма нищо подобно - сами избирате къде да почнете и какво да правите, без да имате някаква определена от играта цел - целта вие, като играчи, сами си я поставяте. Ако искате, можете да започнете като най-обикновен селянин, да съберете достатъчно войска, да се сприятелите с благородниците от даден район и да се издигнете до владетел на ново кралство (което, очевидно, не е особено лесно) или пък може просто да си обикаляте из картата, да търгувате, да водите битки с бандитите (или пък вражеските фракции, ако сте станали наемник или васал), да изпълнявате куестове и т.н. - каквото ви душа предпочита. Основната игра, както и експанжънът й Mount & Blade Warband, са ситуирани в измисления свят Калрадия, който е поделен между 5 (6 в Warband, където е добавена нова фракция) различни държави и култури - Швадите (общо взето базирана на западно- и средно-европейските държави от 15 век), Ваегирите (инспирирани от Източна Европа и особено Русия), Нордите (скандинавци от викингски тип), Родоксите (напомнящи на средновековна Италия), Кергитите (номади), а в експанжъна - и Саранидите (араби). Действието се развива на две нива - стратегическата карта (където героят и войската му могат да пътуват), селищата, които героят може да посети, и битките. Магии и фантастични елементи няма от общо взето никакъв вид, освен ако не броим очевидно фантастичното смесване на култури в несъществуващата Калрадия. Играта има и още два експанжъна - With Fire and Sword (основан на романите на Хенрик Сенкевич) и един мод, който се превърна в DLC - The Napoleonic Wars. От Warband насам, играта има и мултиплейър елемент, който изглежда особено популярен (аз лично не съм го играл, та не мога да кажа). Играта и експанжъните й могат да се дръпнат от сайта на играта - там са качени целите игри, като имат ограничение на развитие на героя до осмо ниво или преминаване на 30 игрови дни. Съответно, ако някой си е купил играта, може да въведе серийния код (включително и в играта, дръпната от сайта, тъй като, както казах, тя си е пълна версия) и да продължи без никакви ограничения. Та, да си дойдем на думата - главните предимства на играта, заради които тя ми стана и любима, са две: - които са особено приятни. Макар че играта си е добра. - Множеството модове, някои от които променят играта до огромна степен. Има много модове на различна тематика - от фентъзи (например, Властелинът на пръстените) до исторически модове за различни периоди. И от историческите модове за Warband има два, включващи България, които искам да ви представя: - 1257AD - действието се развива, както се вижда, през 1257, в районът на Европа и Средиземноморието. Модът е пълен с множество нови функции и има завидно красиви графики. Ето и за него. - Europe 1200 - тук действието е в същият район, но през 1200-та година. Графиките не са на чак толкова високо ниво (което пък означава и по-малко лаг), но исторически съдържанието е доста по-изпипано, а картата е изпълнена с много повече селища. Ето за старата версия на първия M&B. И двата мода са все още в процес на разработка, но и двата, според мен, си заслужават - колкото са близки, толкова са и различни, като и двата имат своите специфични предимства. Лично за мен, 1257 е по-удобен като за игра, докато 1200 - като за историческа игра, с евентуалната възможност да започне да клони и към симулация, до известна степен.А ако последното стане, то играта би била още по-удобна за редица дейности от типа "учи се, докато играеш". Играта дори и в момента може да се използва, според мен, до известна степен за такива цели, както и игрите от поредицата Total War, например, бяха използвани за анимиране и възстановки на битки (ето, например, една немскоезична такава за http://www.youtube.com/watch?v=6WjPluY6M0A, направена по унгарския мод за M2TW).
  25. Сравняваш ги елементарно и погрешно. Не съм чул Рамщайн да са правили нещо в църква (а съм им фен), било то санкциониран концерт или нещо "непредвидено". От друга страна, Пуситата спокойно са си вършели същите неща по улици и площади и общо взето никой не ги е и безпокоял. Което всъщност им е проблемът - ако никой не ги безпокои - няма и шум около тях, а няма ли шум - няма нито слава, нито постъпления, турнета, албуми и т.н.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...