Nike

Извинявам се за поредния double-post, но се сетих да постна и тук "привършеният" вариант на проучването (привършен е в кавички, тъй като още си е отворен за корекции, а и все още има доста време, докато новата версия на мода стигне нашите географски ширини (ако въобще ги стигне, че не се знае дали компютрите ще издържат евентуалното натоварване)). Както и да е, това е проучването, а това са сравнителните изображения на войниците (взети главно от "Великите битки и борби на българите през Средновековието", ако не се лъжа). Със сигурност не е перфектно, но направих каквото мога (с ваша помощ, за което съм благодарен).

Аз затова и написах "което, предполагам, означава и сложносъставни", понеже досега не съм виждал прост/единичен лък, който да е рефлексен (сиреч, ако един лък е рефлексен, логично е да е и сложносъставен). Но щом казваш, че е възможна направата и на прост/единичен рефлексен лък - грешката е моя. За графитите - български са или поне такива се водят. Поне за Плиска не знам да е имало друг вид население, освен (пра)българи. Докато за Преслав, предполагам, може да се спори, че е възможно да са и от по-късен период (да кажем, руската окупация на Светослав или печенежките нашествия от 11 век), за което вече трябва да се произнесат специалистите по въпроса.

За християнско време не знам, но за прабългарския период могат да се използват графитите от Плиска и Преслав (пример, пример2). Повечето, които съм виждал, изобразяват рефлексни лъкове (което, предполагам, означава и сложносъставни), но има и на прости лъкове.

Впрочем, това е интересно. Често съм го чувал, но почти не съм срещал по-конкретни примери. Има ли някаква тема във форума, в която да са били разисквани тези неща по-обстойно?

Доколкото знам, като главна причина за изчезването на минойците се сочи голямото избухване на вулкан на о-в Санторини.

Макар и да не съм фен на тюркската теория (е, не съм фен и на чисто сарматската такава, макар и да клоня повече към нея) и да не съм нито историк (или археолог), нито социолог по образование (т.е. пълен аматьор), все пак имам няколко въпроса: Нямаше ли ИЧД и при хуните? Или те вече се смятат за нетюрки (и ако е така, от кого - само от нас или от и международната историческа общественост)? Или пък погребенията им вече се смятат за български (ако е така, същият въпрос от предишното изречение)? Не са ли? Наскоро препрочитах книгата на покойния Рашо Рашев "Прабългарите през V-VII век" (даже я сканирах и качих в jpeg формат тук, ако на някой му върши работа) и останах с впечатлението, че според него са си доста характерна част от българските погребения. Ето и един цитат от стр. 157: "Съществувал е един общ масив, обединен от главните особености на погребалния обряд (вторично могилно погребване и ориентация север-североизток), в които второстепенните особености на обряда (устройство на гробната яма, цял или частичен конски скелет) позволяват обособяването на регионални етнически групи - северночерноморска (днепърска и кримска), кубанска, волжска и донска." Които според него са все български групи, освен ако аз не съм се объркал съвсем (което също е възможно). Или пък смятате, че това са все алански погребения, които изчезват след разпадането на СВБ?

По молба на simeon_veliki, сканирах приложението от книгата на Рашо Рашев и го качих тук. Въоръжението е доста малко (няколко меча, една-две саби, пластини от сс лъкове, няколко върхове на копия и стрели) и разпръснато насам-натам, но все пак може да свърши работа на някого.

Значи съвременната употреба на тази теза е просто архаична, неосъвременена.

Преди известно време четох книгата на Джон Файн за "Късното средновековие на Балканите", където, описвайки Добромир Хриз, авторът споменаваше, че той бил византийски наместник, който първоначално се борил срещу ранните Асеневци, а чак по-късно се присъединил към тях. Тогава се изсмях, тъй като почти навсякъде в българската историческа литература се казва, че Добромир Хриз бил изпратен от Петър и Асен с една група от 500 воини, с които да разбуни Македония и да я присъедини към Мизийска България. Впоследствие, обаче, попаднах на Никита Хониат, който казва същото (съжалявам, в момента не мога да намеря българския превод на Хониат, а и този том на ГИБИ-то май го няма в kroraina, но, доколкото си спомням, съвпадаше със следния английски превод): "This Chrysos, a Vlach by birth and short in stature, had not conspired with Peter and Asan in their rebellion against the Romans since, as an ally of the Romans, he was expected to take up arms against them with the five hundred countrymen under his command. Not long afterwards, he was seized for leaning towards his fellow Vlachs; ever pressing ahead and canvassing to become ruler, he was put in prison. When he was released and sent by the emperor to defend Strummitsa, he betrayed his hopes, and in taking up his own cause he, too, became an inexorable evil for the neighboring Romans." Та въпросът ми е - знаете ли дали има някакви източници, които да подкрепят българското становище по този въпрос, сиреч че Добромир Хриз бил изпратен от Асеневци в Македония? Или пък просто горния цитат е неточен? Е, или пък нашата историческа литература преповтаря една и съща грешка (няма да е за пръв или последен път)...

"Skirmish" на английски значи "престрелка" и е близко до "набег". В този смисъл, както glishev каза, skirmisher може да включва всички войници, участващи в престрелка, била тя с прашки, стрели или копия. Но в повечето случаи се използва наистина за войници, хвърлящи къси копия. Заради това и в новата версия замених skirmisher със суличар (доколкото разбрах, сулица е било старо българско име за късите метателни копия*), като им оставям на тях да решат дали да използват английското skirmisher вместо него. Също така в новата версия суличарите си остават пехотинци, а леката стрелкова кавалерия са си конните стрелци. *Също така попаднах на мнения, че сулиците са били изцяло метални копия и са се появили през XIII век. Не можах да намеря по-точна информация, та предполагам, че "изцяло метални" е просто правописна грешка от "метателни" и последващото й донеразбиране. Ако знаете за някакви изцяло метални копия от XIII век, бих се радвал да ми обясните какво представляват.

Влашката част съм се помъчил да я огранича до неща подходящи за пастирско, планинско население. Копиеносците им по принцип трябваше да се развиват до billmen (копия с куки), но тъй като самото оръжие засега го няма в играта, им дадох неизползваното шлемоносец (от описанието на обсадата на Солун от Калоян през 1207 г.). Логично е и да се развиват като стрелци, а пък двуръкия "боздуган" (maciuca) е бил популярен сред селяните по-късно. Конните стрелци се поемат най-вече от куманските единици (те ще използват единиците на самата куманска фракция), а сред българите може да са в skirmisher частта на професионалните войски (или евентуално да се дадат лъкове и на някои тежки конници, като "благородниците"?). Или пък професионалните войски да се преправят на нещо от този род: Professional troop tree (castle) //////////////////////////////// -------------- Maglavit ---------- Oklopnik /////////////////////////////// | ////// --- Axeman ---- Spearman ------- Shield-bearer ////// | //////// | Footman /// --------- Maceman -------- Veteran maceman ///// | /////////////////////// | ///// | /////////////////////// --------------- Swordsman //////--- Sulichar ----- Veteran sulichar //////////////// | /////////////////---------- Archer ------- Veteran archer //////////////////////////// | ///////////////////////////// ----------- Horse archer Sulichar = skirmisher with sulitsa javelins

Какво ще кажете за тези линейки на единиците? Прашките, куките и ласата не съм ги включил като въоръжение на специални единици, тъй като няма анимации за ударите им (а пък за ласата не мога и да си представя как могат да се направят в една игра). Weapons used by the Bulgarian army and its non-regular components around 1200: Ranged weapons – Bow (mostly composite reflex, 1,2-1,3 m. in height) and arrows (60-70cm, with varying types of heads, many (almost half) are from steel, the others are from hardened iron, 3-12,5 cm. length of heads), slings (stones, clay or lead balls, 2-13 cm. in diameter), short spears (up to 2 m., around 18 cm. spear-tip; sulitsa (pl. sulitsi) was a name of a specific type of short throwing spears). Melee weapons – Lances/pikes/long spears (up to 4 m., 15-35 cm. tip, lances included "green lances with long iron tips from Bohemia"), short spears (see above), double-edged swords, sabres (mostly by horsemen), maces (various types of heads), axes (1- and 2-handed), daggers, billhooks, lassos (aka arkan), various everyday-use tools (knives, scythes etc). Siege weapons – Ladders, sappers, hooks, rams, siege towers, light and heavy stone- and arrow-throwing catapults (onagers, scorpions, trebuchets etc) and others. Armour – Chainmail (mostly with short sleeves till the elbow, sometimes only a vest, sometimes long sleeves), lamellar and scale (more often vests, less often – with short sleeves; sometimes in combination with chainmail for the heaviest troops), aketon, hardened leather, cloth. Helms (mostly cone-shaped, also coifs, chain-masks), shields (kite, round, almond), boots (navushta (peasant shoes, somewhat similar to the native nomad boots), leather boots, more rarely splinted and full greaves and mail chausses), gloves (leather, rarely chainmail). Knightly troop tree (castle) Pronoiar --- Velmozha --- Starshi velmozha --- Bolyarin --- Starshi bolyarin Urban militia troop tree (city) Militian --- Militia spearman --- Veteran militia spearman ///// | ////////////////////// | ///// | ////////////////////// --------------- Militia maceman --------- Militia swordsman ///// | ///// -------- Militia archer -------- Militia veteran archer --- Militia marksman Professional troop tree (castle) ///////////////////////////////////////////----------- Maglavit ---------- Oklopnik ///////////////////////////////////////// | ////// --- Axeman ---- Spearman ------- Shield-bearer ////// | //////// | Footman /// --------- Maceman -------- Swordsman ///// | //////--- Archer ----- Veteran archer --- Marksman //////////////// | /////////////////---------- Skirmisher ------- Veteran skirmisher Shield-bearer = heavy spearman Skirmisher line - light cavalry with javelins Rural levy troop tree (village) - Bulgarian /////////////////////////////////// --- Bulgarian hunter --- Bulgarian bowman --- Bulgarian levy archer /////////////////////////////////// | //////////// ------------ Bulgarian woodsman --- Bulgarian levy axeman //////////// | Bulgarian Serf ----- Bulgarian akrit --------- Veteran Bulgarian akrit --- Bulgarian levy spearman Akrit = border-guard Rural levy troop tree (village) - Vlach ////////////////////////////////////////// ---------------- Vlach brigand ////////////////////////////////////////// | //// ------------------ Vlach highlander --- Vlach hunter ------------------- Vlach bowman //// | Vlach shepherd --- Vlach spearman ------ Veteran Vlach spearman --- Vlach helm-bearer //////////////////////////////////////// | //////////////////////////////////////// ------------------ Vlach maceman Vlach maceman - two-handed spiked clubs – Vlach clubman? Vlach helm-bearer - better armoured spearman Vlach brigand – chance for mounted?, armed with javelins

Ракията, като име на алкохолната ни напитка, не е ли точно арабска дума навлязла в българския посредством турския? А уж нито арабите, нито турците консумират алкохол.

Може ли малко повече информация за този злощастен филм? Име или нещо подобно. От доста време не гледам телевизия (освен новините отвреме навреме), та не съм в час.

Аз се занимавам само с България, та не съм събирал активно чужди титли. За другите страни отговарят други хора: за унгарците - един унгарец, за русите и половците - един руснак, за Западна Европа - главният researcher, испанец, за Северна Европа - основателят на мода, датчанин и т.н. Но всъщност май наистина ще сложа в скоби и англизирани варианти на имената и титлите, тъй като гледам, че в миналата версия василевсът е сложен просто като император.

Не е ли по-скоро латинска?

Да, спомням си я, даже наскоро си я преинсталирах (една от любимите ми игри и всъщност първата ми такава за компютър). За съжаление, в Mount & Blade няма такива менюта. Има един руски мод, Rus XIII Century, където има отделно меню за историческа информация за единиците в диалозите им. Но, както казах, това би било доста работа по скриптирането, а, за съжаление, нямаме свободни руснаци под ръка.

Писал съм го протовестиарий, защото и на български го срещам най-често така. Но протовестиар наистина звучи по-добре, та ще го променя (то не че засега ще има протовестиар в играта де, списъка го направих просто за ориентировка на създателите). А модът се играе от доста небългари, тъй като самия мод си е небългарски (а и е един от главните европейски модове за играта). Малко историческа информация мислех да пиша и евентуално да постна по-късно във форума им (заедно със самото проучване след излизането на новата версия), тъй като създаване на обяснителни менюта в самата игра би било доста работа при скриптирането (а и в такъв случай трябва да се напишат такива за всичките единици от останалите 30+ държави, плюс недържавните единици). Еdit: Зелениград и разни други по-незначителни места съм ги включил най-вече заради геймплея. Иначе Източна Стара планина би станала прекалено сгъстена (за Родопите да не говорим, но пък там, за съжаление, са съвсем малко, защото повечето крепости са дълбоко в самия планински масив, което картата на играта не би го понесла), а други райони остават прекалено обезлюдени. А и всеки крепост и град трябва да има поне едно прилежащо село в близост до него, от което да се събират данъците (заради което и Гюргево/Малко Йоргово е крепост владееща Малки Никопол/Холъвник, а пък Никопол владее Голямо Йоргово, освен ако не направят някакъв брод при Дунава в този район, та Никопол да си владее Малки Никопол, а Йоргово да си владее Малко Йоргово (сиреч да е лесно от Никопол да се пресече реката и да се стигне до Малки Никопол, за да си събере собственикът му данъците). За границите - какво би променил?

Части със снимки и скици от книгата на Валери Йотов съм сканирал и качил тук (между страници 2 и 4 на албума). Ако трябва, мога да сканирам и останалите. "История на Българите, том 5: Военна история на българите от древността до наши дни" също я имам, както и "Прабългарите през V-VII век" на Рашо Рашев, ако са нужни.

Впрочем, това вероятно ще е и картата със селищата (в червено са градовете, в жълто - крепостите (укрепени градове и крепости), а в зелено - "селата" (не толкова укрепени или икономически далеч по-активни)). Сега ми остават линейките на единиците (една за влашките селяни, една за българските селяни, една за гражданите, една за професионалните войски и една за по-низшите благородници). В този аспект, някой знае ли дали са използвани пики по нашите земи по онова време? Докато преглеждах една тема в Бойна слава, попаднах на едно мнение, свързано с "изследване на оръжия от периода 12-13 век, публикувано в сп. "Археология", кн. 2 от 1961", където са изследвани 9 върха на стрели, една пика и един връх на копие. Ако има намерен само един връх на пика, може би тази пика е принадлежала на някой кръстоносец. Но, ако има повече, дали са се ползвали и от българите? В "История на българите", том 5: Военна история" пък пише за дълги копия, достигащи до 4 м., но не уточняват дали това са кавалерийски копия (т.нар. lance) или - пики. Впрочем, доста популяризиран е и образът на българите, свалящи рицарите при Одрин, през 1205 г., със специални куки (като тези тук). Но в повечето преводи на Хониат, които срещам, се говори за коси, а не - за куки: "Но бидейки упорити, те не отстъпвали и били сваляни от конете си, избивани с коси и удушавани с примки и конете им също били избивани..." Та можем ли да кажем, че сме имали billmen-и (въоръжени с bills) или просто са си били селяни с коси (scythes и евентуално billhooks)? Имам още два въпроса относно единици, които бях включил в миналата версия на играта. От една страна, като тежък пехотинец бях включил "оклопник", но наскоро попаднах на мнението, че оклопниците са били конници, а не - пехотинци. От друга страна, като тежък конник (ъпгрейд на прониарите) бях включил маглавитите, въпреки че те са византийска единица (и то - средно-тежка кавалерия), а не - българска. Та, ако имате някакви идеи за по-специални имена на българските единици (освен стандартните копиеносци, стрелци и т.н., които май ще са си на английски), бих бил ужасно благодарен, ако ги споделите!

Май ще се окаже, че не само от Усури до Мисури всичките са кутригури...

Без да претендирам дали има връзка или не, но интересна е употребата на този знак (IYI) чак и в Сибир, като символ, предпазващ от мълнии.

Ами, има и по-амбициозни модове, има и по-неамбициозни. Впрочем, направих тази компилация (на английски, за което се извинявам) на титли, длъжности, съсловия и т.н. от времето на ВБЦ, макар че има и някои спорни моменти (великия дук, протостратора, ватасите и др.). Като "източници" използвах дискусии от тук и от Бойна Слава (където пък използваха Д. Ангелов и Ст. Станилов), сайта на Галахад и една книга на Г. Занетов ("Българското население в средните векове"). In 1185-1186 the Bulgarian state was restored after around 167 years of a lack of its independent existence. However, most of the old institutions, ranks and titles from the times of the First Bulgarian Empire were not restored. Only a few of them survived – tsar, zhupan, bolyars. Almost all institutions were rebuilt by the Roman model and a number of titles, ranks and offices were respectively borrowed from the Romans. The Roman terminology is dominant even among the provincial official structures. In the course of time, however, as a result of the independent existence of the Bulgarian state, new Bulgarian terms started appearing as well, while many of the Greek ones were translated to Bulgarian. Sometimes a certain Serbian influence can also be noticed. I. State hierarchy 1. The tsar (tsyasar) is an imperial title, derived from the Latin "caesar" (like the German "kaiser"). The tsar was the head of state, holder of the supreme power, granted to him by God and usually transmitted by birth-right. He has the supreme military, legislative, judicial, executive and diplomatic authority, which also exerts itself over the church matters. The tsar autocratically rules over the whole territory of the tsardom. He appoints from the ranks of the bolyars all organs of the centralized government of Tarnovo, including most of the ones listed below. Some of those appointed people probably take part in the Bolyar's Council (Bolyarski Savet). The tsars also styled themselves as "samodrazhets", the Bulgarian word for "autocrat". The full title was "v Hrista Boga blagoverni tsar i samodrazhets vsem Blugarom i Grakom" ("in Christ the Lord a pious tsar and autocrat of all Bulgarians and Greeks"). The wife of the tsar was called tsaritsa. - The tsar's sons could be made co-rulers of their father as a form of ensuring their rights and be called "mlad tsar", meaning "young tsar". The ones born in the purple (during the reign of their father) would be called "bagrenoroden", the Bulgarian version of the Greek "porphyrogennetos". 2. Sevastokrator was the highest notable honorary title. It was given to close relatives of the tsar – brothers, cousins. The sevastokrators usually received the rights to rule certain regions of the state, where they possessed large landed estates. They thus combined the administrative-governmental functions with the functions of feudal lords. After the XII c. it was displaced to the second place by the title of despot. 3. Despot as a title appeared in the XII c. and displaced the sevastokrator from the prime position. The despots also ruled over certain regions as semi-independent rulers and sometimes even split from the central authorities and declared themselves fully independent. The wife of a despot was called despotitsa or despina. 4. Bolyar's Council (Bolyarski savet, Sinklit, Senat). It most probably included the so-called great bolyars and the patriarch. The sinklit would gather in relation with discussions over important matters of the internal and foreign policy of the state. Unlike the Christian period of the First Bulgarian Empire, the bolyar's council had a considerably bigger authority, to the point that sometimes even the supreme power of the tsar was only nominal. II. State administration 5. The velik logotet (grand logothete) was the prime minister and councillor of the tsar. He was a leading figure of the diplomacy, tsar's chancellery and state administration. - Besides the velik logotet, there was also a number of other logotets - high councillors of the tsar on different subjects. In Byzantium there were separate logothetes responsible for treasury and tax lists, for the postal services and diplomatic affairs, for the emperor's estates, for the pay and supplies of the army, for the prisons etc. 6. The protovestiariy played the role of a financial minister or chief treasurer. 7. The taynik (secret-holder) is probably a translation of the Greek mystikos, who was the emperor's personal secretary. 8. The gramatiks are members of the chancellery. III. Courtiers 9. The kuropalat was a high honorary office with the responsibility of the palace maintenance and security. An alternative name is "pazitel na palata" (guardian of the palace). 10. The velik primikyur was a high official, responsible for the palace protocol and acting as chief of ceremonies. 11. The velik chashnik (epikerniy, pinkernis, velik vinocherpets, velik paharnik, kerasmat) was the tsar's cup-bearer and responsible for the organization of the feasts in the palace. The office of the royal cup-bearer was initially held by eunuchs, but since the XIII c. it became an honorary palace office. The velik stolnik was close to the duties of the velik chashnik. He was responsible for the ruler's kitchen, during the official feasts he had to see to the serving of the dishes and had to taste all meals before they're served. - Besides the velik chashnik and velik stolnik, there were also common chashniks and stolniks, serving respectively the drinks and meals to the guests in the feasts, under the supervision of their respective vatahs (chiefs). The vatahs were the supervisors of various palace offices – there was a vatah of the chashniks, of the stolniks, of the royal armoury, of the marketplace etc. 12. The velik zhitar was responsible for the supplying of food for the court. 13. The velik klyuchar was responsible for the tsar's warehouses. 14. The apokrisiars were the tsar's messengers. 15. The protokeliot (protokiliinik) played the role of the tsar's aide and was responsible for his security. 16. The postelnik (bed-keeper) was responsible for the personal security of the tsar at night. 17. The protospatariy was the chief arms-bearer of the ruler, who held his sword during official ceremonies. 18. The pedagog was responsible for the upbringing and education of the tsar's children. 19. The kraguyar/gerakar (falconers) and pesyak/psar/kuchkar (dog-breeders) took care of the hunting birds and animals of the tsar. 20. The velik komis/komes s kone/komestabul (constable, count of the stables) was responsible for the tsar's stables, but probably had a military duty as well. IV. Military ranks and positions 21. The velik voevoda was the commander-in-chief of the army. Its Greek analogue, also used in Bulgaria, was probably the protostrator (at first it denoted a commander only of the cavalry, but later it became a commander of the whole army). 22. The velik duk held a high military rank. Its Byzantine equivalent, megas doux, was a commander-in-chief of the navy. After the fall of Constantinople in 1204 the title became only honorary until Byzantium's restoration in 1261. Ramon Muntaner, however, defines it as "commander of all soldiers". 23. The alagators were commanders of an alagion, a squadron of varying size (usually around 200 horsemen (50-100 in the X century and 333 in the middle of the XIII c.). In the XIV c. there were also an archon of the alagion and a protoalagator in Byzantium. 24. The strators were mounted soldiers, responsible for the horses of a noble. 25. The serdars held a low military rank. 26. The stotnik was a commander of a unit of hundred men. 27. The desetnik was a commander of the smallest unit – of ten men. 28. The sagledvach was a scout or a spy. V. Provincial administration 29. Duks/sevast. The Bulgarian tsardom was divided on large administrative units called horas. Every hora was governed by a duks or a sevast, who was appointed directly by the tsar and lived in the main town of the hora. - There was also a protosevast. Initially he supervised the regional governors, dukses and sevasts, but later the title acquired only an honorary meaning. 30. Katepan/zhupan. The horas were divided on smaller administrative units – katepanikions (zhupas). At the head of each katepanikion was a katepan (more rarely called zhupan). 31. Ban/voevoda. The bans, also called voevods, were governors of an administrative territorial unit, which was a subdivision of a katepanat (zhupa). The title is seen more often in sources related to the end of the Second Bulgarian Empire. During the times of the Ottoman rule, the importance of the title fell to denote a mayor. 32. Kefaliya. He played the role of a town mayor and was responsible for the public utilities, the maintenance of the town walls, the supplies etc. 33. The kastrofilak played the role of a military governor (commander), in charge of the town or fortress' garrison. 34. The knezes stood at the head of the village communes. They played the roles of mayors and were most probably chosen by the local peasants. The village communes had a certain level of autonomy. However, they were still under the control of the central authority or some worldly or church feudal lord. VI. Judicial and police offices 35. There were sadias (judges) in every region. They heard judicial cases of varying nature. There was also a special judge of the royal court, who led the cases concerning people staying in the palace, and a judge of the army. 36. The varniches administered justice and served as bailiffs. There were also royal varniches, who stood around the tsar, led in the people who are summoned and noted for sanctioning the ones who didn't come when called by him. 37. The primikyurs were initially heads of different offices, guilds or commanders of military units. In 1586/1587 an Ottoman decree gives their functions as assistants of the tax-collectors, also responsible for finding and returning escaped bonded peasants. 38. The blyustitel was a civilian, serving guard duty in the towns. 39. The temnichar was a prison guard. VII. "Tsar's workers" (tax collectors and statute labour supervisors) 40. The praktor was a high-ranked clerk, head of a town's tax-collection office, subordinated directly to the sevast or the katepan. 41. Pobirchia, sabirach or birnik were common names for a tax collector. 42. The pisets/pisach (pl. pisachi) was a scribe, keeping the tax registers, measuring the land and the other sources of income. 43. The desetkars (tenth-gatherers) were the collectors of the natural taxes. They include: the vinars (collectors of wine), zhitars (collectors of the wheat tax), senars (collectors of the hay tax), svinii (swine-collectors), ovchii (sheep-collectors), pchelnii (bee-(honey-)collectors) etc. 44. The perperaks collected the perpera monetary taxes. 45. The apodohator was responsible for the warehouses used for the natural taxes. 46. For exceptional gatherings of food, beside the usual natural taxes (during the passing of the army etc), was responsible a povar. 47. The mitat was responsible for the accommodation of the passing army. 48. The gradar was responsible for the gradozidanie – the statute labours (angaria) concerning the constructions and maintenance of bridges, roads, fortresses etc. VIII. Others 49. In different charters are mentioned also a number of other offices – gotvachi (cooks in the royal and noble courts), gradinars (gardeners), nahodniks (messengers), izgonchii (couriers), gradski izgonchii (town couriers) etc. 50. A common word for a lord or master was gospodin (with the diminutive form gospodinchik, meaning "master's son") or vlastelin. A common name for the nobles was bolyari (bolyarin in single form), though they were divided to veliki bolyari (great bolyars) and mali bolyari (small bolyars). Another name usually used for a wealthier noble was velmozha. 51. The common population consisted of: - Lyude - literally meaning "people"; free communal peasants, the decreasing majority of the population. They held a personal land called bashtina (patrimony) or stas, while the communal land was called pravina. In case they sell their lands and leave their commune to some other place, they're called vanshni lyude (outside people). - Paritsi (sl. parik). An increasing number of bonded peasants, possessing their own land, which they could pass on as a patrimony, divide, sell or gift, but only to people of kin or people from the same feudal estate. This also included the popovyani (bonded peasants owned by a metropolitan or bishop) and manastirski lyude or kliritsi (bonded peasants owned by a monastery; freed from almost all taxes and angarias). - Otrotsi (sl. otrok). Landless peasants, who lost their bashtina and fully belonged to a feudal lord, could be passed on as his patrimony and were given a land to cultivate for him. They could gain their freedom only through the good will of their lord. - Tehnitari - A special category of various types of craftsmen. They could be free (lyude), open their own prodavnitsi (shops) in towns and organize themselves in guilds or they could be bonded (paritsi) and do various tasks for their lords. Another category were the kuptsi (sl. kupets) - a merchant class, predominant in the towns. 52. Another specific group of people are the proniars, like the Byzantine pronoiaroi, who were army veterans or other civil persons, given full control of a land (inhabited by bonded peasants) by the ruler, from which they would acquire the necessary money for their own military service (equipment, payment etc.) and that of a specific number of other soldiers they have to bring with them when called to arms (dependent on the size of income of the specific pronia). The ownership of the land was not inheritable in the first few centuries of the existence of the pronoia system, but gradually in the last century before the Byzantine fall to the Ottomans it became an inheritable feudal fief.

Не виждам защо трябва да се стига до подобни хипотетични изчисления, след като си има антропологични изследвания на погребенията от прабългарските некрополиси в Дунавска България, украинските степи и Прикавказието.

По-правилно е да се каже "6 830" при търсене с кавички, тоест като единна фраза, защото 277 000 резултата са без кавички, т.е. не са като единна фраза (и съответно резултатите включват двете думи по отделно или без смислова връзка между тях).