Nike

Впрочем, цялата книга я има качена и на английски (че македонците, а и сърбите, понякога се правят, че не разбират български).

За "оцветяването" на посоките, в Уикито е показано кои посоки какъв цвят имат и при кои етноси (например, за тюрките бялото е запад, но за калмъките е изток).

Че то ние колко свидетелства имаме за българската средновековна история като цяло и за северните й граници в частност? Което по-лесно може да се отговори с друг въпрос - откъде идва най-голямата част от изворите за историята на средновековна България и интересуват ли ги тях подобни евентуални детайли? Ако не се лъжа, Рашо Рашев говореше за последващи прабългарски преселения в първия около век/век и половина след създаването на Дунавска България. Но това по-скоро включваше "Баянови" и панонски българи.

Само да попитам, за да разбера правилно ли съм разбрал - тезата ти е, че Отвъддунавска България никога не е имало, така ли? Защото самата тази карта си дава доста такова северно разширение, преди маджарското нашествие.

Впрочем, ето за битката, за съжаление на немски (съответно има и на унгарски и турски).

Аха, ясно, съвсем го бях забравил това. "Известявам на твоя светост, че се изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение."

Какви данни имаме за това, че Калоян пръв е потърсил папата през 1197 г.?

Ами, скоро излезна пач за BGTW 2, който добавя специален модел за Търново (както на стратегическата карта, така и на бойната), но (за съжаление) програмистът ни изчезна и нещата като бъг-фиксове и кодиране на третата част (Балканите от 700-тата година) няма кой да ги направи.

Да, това съм го предложил (или поне до нещо от рода на Kimva Longon, както е в Македония по времето на Самуил), но градът и без това най-вероятно ще бъде сменен (с редица други на територията на днешна Румъния) с по-подходящ и съществуващ в дадения период (872-1071).

Само да отбележа, че тази карта е от един мод (The Great Conflicts 872-1071) за играта Medieval II Total War и все още не е завършена. Нито пък е напълно точна, поради различни причини (геймплей и т.н.) - напр. България и Византия са "загубили" немалко от реалните си територии, които на картата са "ничии" (в сиво - идеята е да има известни буферни зони, за да може играчите първите няколко хода да играят по-спокойно, а не веднага да влезнат във война с друга (супер-)държава), а за други впоследствие имаше нови корекции (напр. Пловдив ще бъде византийски или ничий, все още спорим Солноград български, моравски или ничий да бъде и т.н.).

По принцип от мода така са решили - имената да са на "родния" език (надяваме се що-годе да спретнем и старобългарските форми, та ако някой знае езика и иска да помогне, нека ми пише тук или на някой от екипа в онзи форум), с латински букви, като в описанията на единиците да има версия и на "родната" азбука (съвременна кирилица за нас, гръцки за ромеите и т.н.). Бих даже казал, че това е общо взето тенденцията в множество от историческите модове за TW и M&B игрите. 872 г. вече сме покръстени, а и папата конкретно се е изказал за конските опашки. А и дори все още да са се използвали, модът свършва в 1071 г. и би било прекалено сложно да се сменят знамената в различни периоди за една и съща фракция. Но печенегите си имат конски опашки, доколкото си спомням. За кумански наемници в българските единици - не (то и по принцип наемните войски не са част от националните превюта), защото модът (TGC) свършва преди ВБЦ. Колкото до целият CBUR и Комниновите му войски - CBUR по принцип се занимава само с византийски войски. Въпреки че наистина те включват и кумански заселници (а вероятно и наемници в някои периоди). Може би, но от екипа се стремят да са възможно най-точни (в границите на възможностите на играта и на самите нас, естествено, още повече, че повечето от нас не сме историци), използвайки различни възстановки (от рода на Оспрейките и т.н.), съвети от историци и т.н. Естествено, напълно отворени са/сме към всякаква конструктивна критика. А и, лично според мен, идеята е похвална и би предизвикала известен интерес към историята сред хората (друг е въпросът, че немалко от хората, играещи тези игри, вече имат интерес към историята).

По принцип всички имена на единици в играта са в множествено число, тъй като всяка единица се състои от множество хора. Дори артилерийските машини, ако не се лъжа, са поне две (или повече) в единица.

Само да вметна, че освен Комниновите войски, в момента се разработват и Никифоровите такива. Това е превюто на войските на темите във форума на проекта CBUR, а скоро се очаква и превю на тагматите. Впрочем, Никифоровите войски се разработват особено за този мод - The Great Conflicts (872-1071), където основният акцент е българо-византийският сблъсък по това време. Българските единици бяха първите създадени, та затова нашето превю засега изглежда не толкова добре, колкото другите, при създаването на които вече имаше натрупан опит. Но се очаква евентуално да бъдат преработени и подобрени де...

Абе, Божко... Последната събота гледах "Памет българска" и човека си каза, че българите (пардон, траките) си били християни още от първи век, по-голямата част от прабългарите също били християни (както и целия род Дуло), славяните също масово се покръствали и така през 863 г. поне две-трети от страната си била и без това вече християнска (предполагам ще излезе, че само ромеите се инатяли и не искали да се върнат към старата си религия). Николай Овчаров пък обяви в "Нека говорят", че Велики Преслав бил с население над 100 000 души...Медийна история...

Броевете на списание Дъга могат да се намерят сканирани в този сайт. За съжаление, за Чуден свят май няма нещо подобно, поне засега. Преди няколко години също излезнаха две поредици исторически комикси - 10 за средновековните ни царе и 10 за хайдушките войводи. Войводите могат да се разгледат тук, а царете - тук на български и тук на английски (неофициален превод). И трите могат и да се дръпнат от тук. Доколкото си спомням, имаше възможност инициативата да се продължи с още 10 комикса за народните ни приказки и 10 за тракийските царе, но май така и не се реализира.

Трансилвания не беше ли богата на солни находища? И то достатъчно важни, че Арнулф през 892 г. да иска от Владимир-Расате да спре износа на сол за Великоморавия, с която франките воюват. Вярно, земята вероятно е доста по-слабо населена, в сравнение с Тракия например, но все пак си има немалко стратегическо значение, според мен.

В първия пост не виждам Сервия и Дръстър, та затова ги качвам и тях (те също са от военната история на Ангелов и Чолпанов).

Здравейте отново (и съжалявам, ако вече съм ви омръзнал)! След повече от година корекции, това е настоящата версия на проучването ми (а след някой и друг месец и модът вече трябва да стигне до нас - преди около седмица излезна пачът добавящ Унгария). Както и преди, не претендирам да е достатъчно добро (все пак, дори не съм следвал история, а съм си чист лаик), та имам някои въпроси, за които все още се чудя: - Преди бях споменал, че съм срещал тук-таме твърдения за изцяло метални копия - някой друг чувал ли е за такова нещо и, ако да, как са се използвали? - Опитах се да стъкмя някакви имена на единиците, които да звучат по-старобългарски (то май трябва да е среднобългарски вече), с помощта на един-два речника по "църковно-славянски", но за някои думи не можах да намеря съответствия. Например за дървар или пък боздуганлия - за последния намерих, че селскостопанския инструмент, от който произлиза flail-а, се е наричал млатило, та боздуганлията го сложих като млатник (макар че най-вероятно не се е наричал така). Друг вариант, за който си мислих, е топузлия, но не съм сигурен от кога се използва думата топуз. Е, поне тези имена (както и някои други неща, като титлите и т.н.) няма засега да се използват в мода, а ще си останат на английски, но все пак, поне за себе си да ги изясня... - В описанието на обсадата на Солун през 1207 г. в Деянията на Димитър Солунски, сред другите видове войски (копиеносци, мечоносци, стрелци, прашкари) се споменават и два типа войска, които силно ме озадачават - шлемоносци и щитоносци. Някой има ли представа каква вероятно би била тяхната роля? Например, гледайки проучването на сръбския "колега", техния "щитоноша" го гласят като оръженосец, по средата на стълбата между паж и витез (което не знам доколко е реалистично, тъй като не съм запознат със сръбската военна история, макар и да ми звучи прекалено рицарско). Възможно ли е и в България тези два вида да са били нещо като оръженосци на болярите или пък са си били "обикновени полеви войски"? При втория вариант шлемоносците ми стоят най-странно - едва ли другите войски са нямали шлемове (и щитове), а пък и не ми се вярва шлемоносците да са замеряли враговете с шлемове...

Хмм, и аз се поразрових и не го намерих. Ако това е пълният текст на унгарски, значи упътването вероятно е наше "съвременно допълване". Грешката е моя.

Търсил е Магна Унгария, но като отправна точка е използвал Волжка България, доколкото си спомням (тъй като от Търновград го упътили точно към Волжка България, а не към самата Магна Унгария).

Има и друга теза за Воденския надпис, освен Божовата, а именно, че е фалшификат от средата на 90-те (на 20 век).

Чудесата на Св. Димитър Солунски, за обсадата на Солун през 1207: "С неудържим устрем той се отправил и срещу Солун, като водел войнство, по-многочислено от морския пясък: българи, кумани, татари, хазари, гърци, алани, руси — потомци от всички родове, които е откърмила северната страна, подобно на многоглава хидра, както би казал някой, или стоглав тифон, сторък исполин или някакви други свирепи зверове. Там имало стрелци, копиеносци, шлемоносци, щитоносци, прашкари и всички други видове войници." Докато правех проучването за мода Europe 1200, попаднах и на мнения, че тавроскити, като част от българската войска, са участавили и по времето на Асен и Петър, както и през 1201 при завладяването на Констанца. Но източник не мога да дам, спомням си само, че това го четох в "Бунтари и авантюристи в средновековна България" на Пламен Павлов, по-конкретно в тази глава.

Е, не напълно. Даже преди няколко дни ни дадоха съгласие за Шенген. Няколко хиляди литовци са участвали и в Освободителната ни война (като част от руската армия), а един от основоположниците на модерната им държава, Йонас Басанавичюс, е живял доста време в България (във Варна има и улица кръстена на него). Та днес все пак някакви връзки имаме, друг е въпросът за Средновековието. Но съдейки по ника ти, предполагам, че добре ги знаеш тези неща... Господи, трябваха ми няколко минути, за да се усетя, че Витовит ще да рече Витаутас. А можеш ли да кажеш нещо по-конкретно за това сведение? Може би и източник?

Само да отбележа приликата между една от фигурите в графита и човекът от аватара ти (сиреч, Алберт Айнщайн). Впрочем, като се вземе предвид, че това е изсечено в камък, а не просто рисувано, бих казал, че си е доста сносно. Аз самия вероятно бих се справил не по-добре (е, то и хич ме няма като художник де).

И аз се интересувам от този въпрос (може да се каже, че Литва ми е известна слабост), но за някакви междудържавни отношения в Средновековието не знам. Единствената връзка от онова време, за която се сещам, е точно споменатата от теб за Киприан, митрополит литовски (и киевски, и всерусийски), по времето на великия дук Алгирдас.