nik1

ОК, само да отбележа някои неща в тази връзка. Социлогията не отговаря на критериите е наука (части от нея се вписват, но като цяло - не)- има много знания, но те не са систематизани, а тезите са спорни, недоказани и не са приети консенсусно (социологичната психология е изключение; теорията за междукултурните различия е приета консенсусно, може да се смята за наука, макар и примитивна) Какво да кажем за резултатите от точки 3 и 4 (Question 4: Effects of the Sex of the Teacher on Students), показани в таблици 5,6,7, и 8 на това изследване?: https://www.researchgate.net/profile/Geert_Driessen/publication/235966809_Teacher's_sex_and_student's_achievement_attitudes_and_behavior_Negative_effects_of_the_feminization_of_primary_education/links/577cc70c08aece6c20fe12e3/Teachers-sex-and-students-achievement-attitudes-and-behavior-Negative-effects-of-the-feminization-of-primary-education.pdf ПС Не знам защо от линка не се отваря директно MSW-файлът, които цитирам и чета, а в отварящия се файл липсват таблици 7 и 8, (и 6-та от MSW-файла е станала 5-та в отварящия се, съотв. 5-та от MSW-файла е станала 4-та) заедно с част от съдържанието/текста на "оригиналния" MSW- файл? ППС Офф, при четвъртия опит се отвори "оригиналния" MSW-файл..

Да добавя и ацентирам нещо към съобщението на Киров: Качеството на даден продукт/услуга или "качеството" като ефективност при функционирането на дадена организация (с цел осигуряване на качество), в частната сфера, не е самоцел. "Ръката на пазара" не е невидима (не знам защо все още се изполва тази метафора) а е напълно видима, както върху работещите в организацията, така и върху обществото като цяло. При невъзможност да създаде качествен продукт (продукт отговарящ на клиентските,техническите и нормативни изисквания, или пък казано по друг начин - продукт и услуга със съответстващи на обявените самия производител характеристики, ) загубите за организацията (и за работещите) са както преки (клиентите просто казано връщат некачествените продукти, в много случаи това е деформализирано - клиентът пише писмо, описва проблема и връща по куриер продукта, и забележете - всичко това е за сметка на организацията), така и косвени (пропуснати ползи от загуба на клиенти и пазари) Ясно на всички тук е че близо 140 години образователна система у нас (и не само у нас) няма общо с пазара и неговите принципи (от тях следва независимото оценяване, което при пазарните отношения е от интерес на ръководствата, за да предпазят организациите от загуби), тогава защо се учудваме, че системите се провалят (консумират все повече, и дават все по-малко)? Те се провалят в страни с малка корупция - пример Великобритания, а ние като че ли доста илюзьорно очакваме системата ни да работи добре в условията на корупция, и на управленски и общ партикуларизъм.

Доколкото съм чел и си спомням - това се само за момчетата без бащи/отглеждащи ги мъже в семейството, момчетата на самотни майки. Тези момчета, които имат мъжки родител, имат свой "модел за подражание" Е то май логически няма как при любящ баща или дядо, да се подражава на друг мъж, не мислите ли? Споменавам "дядо", защото мен ме отгледаха дядо ми и баба ми, а моят "герой" беше дядо ми, Но също така подражавах и на по-големия си брат ------------------------------- Не искам да обидя никого: по-скоро мисля че тези виждания и изследвания (които според мен са спорни) - за "вредящата феминизация", са плод на културни стереотипи..

Бих предложил анкетата да се допълни с отговор "Въвеждане на системи за упраление на качеството в образователните институции" Като този https://www.iso.org/obp/ui/#iso:std:iso:iwa:2:ed-2:v1:en Или по скоро като задаващия се свеж вятър на промените: http://kachestvoto.com/novi-momenti-v-iso-90012015/ Румелийците са първи и единствени засега в България в това начинание: http://u4avplovdiv.com/мг-първото-училище-със-система-уп

Не, не е коректно разбира се ..Толкова е коректно, колкото и да се изтъква във форума и в темата, че и утре Китай или извънземните от някоя планета с разумни може да реши да направят инвазия в България, Първото не подлежи на признаване или не, то е факт, и както казах военната намеса на Турция е по силата на чл 4-ти на този договор. И сега аз ще ти обясня за Северокипърста република - Северокипърската република няма как да бъде призната, защото е създадена в противоречие със същия договор (какво се е постигнало с тази намеса и какви са последиците е съвсем друга бира!) , но тук не сме форум за политика или съвремие и това няма никаква връзка с България, с темата и със всичко друго Ще престанем да се правим на ибрамбашии, когато и ти престанеш..(Морски, не се ли усещаш, че пишем в отговор и реакция на твоите изпълнения и "откровения"?)

Теоретично погледнато се вижда къде е слабостта на системата: преподавателите, учителите/менторите са и едновременно изпитващи и даващи оценки, и като съчетаващи двете, са подложени на безброй влияния..В "частното" от десетилетия тези дейности са разграничени, и нещата са уредени така ,че над даващият оценка стои само Бог.. Ако говорим за моя опит и практика: СЕО-то може хипотететично да не се съобрази със заключението ми, но това си е за негова сметка и отговорност . В случай че греши, ще понесе загуби от своя "джоб" или от този на акционерите (което се е случвало повече от един път!) Аз също съм плащал един път от джоба си за моя неправилна преценка (не ме е страх да поемам отговорности), Когато системата е държавна и обществена загубите обаче са на цялото общество!

Тъй като много години се занимавам с независим контрол на качеството, мога да кажа нещо по този въпрос В тези области на производството и услугите, в които качеството се поставя като задължение на производителя (свързаните със здравеопазване, безопасност и т.н.) е важно заплащането на работещите/проверяващите да не зависи от броя на на произведените изделия или извършените дейности, и от резултатите от техните тестове/оценяване, в случаите когато когато работещите оценяват качестватата им..В тази връзка има възприети както международни стандарти, така и нормативи - ЕС директиви и български норми, Делегираните бюджети в този си вид, и сами по себе си противоречат на двата принципа - независимост на заплащането на учителите от броя на учениците, и донякъде и косвено - независимост от оценъчни резултати, давани от учителите (училищата). /Само за миг си представете хипотезата, че на съдиите беше доплащано/плащано за брой гледани дела, и за осъдителните присъди .. За мен няма нищо смущаващо в това което се случва, по-скоро щях да съм шокиран, ако функционалната грамотност на нашите деца беше нарастнала , което би значело че ISO, IEC И ЕС грешат, а опитът ми не истински, ами съм сънувал през тези години :). / Това не е нещо непременно лошо или непредолимо. В много индустрии заплатите на работещите са свързани с резултатите, Как работи "индустриалната и пазарна система" в тези случаи - Ами прагматично, просто и логично: В тези индустрии има напълно независим втори контрол (които се подчинява на всички стандарти за независимост и безпристрастност!), който оценява работата и качеството "излезнало" от производствените отдели. Е, българската образователна система, явно не е готова все още с втората част от домашното си.. ПС За мен буди и недоумение фактът, че учителите изпитват учениците, на които еднолично преподават. Това май е слабост за всяка държавна образователна система и не знам дали и кога ще бъде преодоляна някъде. В "частното" стандартите са ясни: "одиторите не одитират своята работа" (Аз съм също така и одитор)

Да допълня и да се солидаризирам с мнението на Михов: Турция се намесва в Кипър по силата на този договор - чл 4, а не въпреки него, както беше написано някъде по-горе. Мисля че е некоректно да се поставя кипърския проблем в тема свързана с Българската Армия във "Военно дело" , още повече да се правят аналогии и внушения за връзки (каквито няма) с България. ПС Какви са последиците от намесата на Турция и дали намесата е морална и оправдана? Негативни за цял Кипър, но това е тема за дискусия в друг подфорум.

Учениците правят точно това, което им предлага тази система.Тяхното поведение и състояние е отговор и отражение на негативите на системата. Ще изброя четири - голямо културно отстояние между учители и ученици, и тук разбира се става дума за културните измерения (има една монография и учебно пособие, която днес на студентите по педагогика я преподават, и в нея са засегнати въпросите със социлогичната и обща психология). раязбира се не е вярно, че нашите деца са калпави, лоши и невъзпитани. Това твърдение и виждане произтича заради разликите в културата на децата и (говорим за културни измерения) на тези които го твърдят - децата днес имат нужда от учител - приятел, и сравнително равновластно отношение (такова е отношението в страните с най-висока функционална грамотност на децата- скандинавските!) - наливане на знания, вместо развиване на критично и самостоятелно мислене, (това е свързано с манталитета и културата на 57 -годишния преподавател, а проблемът идва заради малките заплати, които не стимулират младите хора да стават учители и не създават конкуренция) Този проблем е свързан с пърия или е част от него - разбирането при голяма част от по-възрастните учители че системата трябва да ги осигури до пенсиниране, без значение какво и как се справят. -несанкциониране и непресичане на вредните привички и лошото поведение при някои от учениците (това го нищихме в темата, в която дискутирахме делегирания бюждет, намеците за загуба бройки са непримливи за директорите, и както беше изнесено от Самодива те са склонни упражяват неформален натиск за да не се губят бройки )

Как може нещо да е добро, след като дава отчайващи резултати ? Учениците правят точно това, което им предлага тази система.Тяхното поведение и състояние е отговор и отражение на негативите на системата. Ще изброя четири - голямо културно отстояние между учители и ученици, и тук разбира се става дума за културните измерения (има една монография и учебно пособие, която днес на студентите по педагогика я преподават, и в нея са засегнати въпросите със социлогичната и обща психология). И не, не е вярно, че нашите деца са калпави, лоши и невъзпитани. Това твърдение и виждане произтича заради разликите в културата на децата и (говорим за културни измерения) на тези които го твърдят - децата днес имат нужда от учител - приятел, и сравнително развновластно отношение (такова е отношението в страните с най-висока функционална грамотност на децата- скандинавските!) - наливане на знания, вместо развиване на критично и самостоятелно мислене, (това е свързано с манталитета и културата на 57 -годишния преподавател, а проблемът идва заради малките заплати, които не стимулират младите хора да стават учители и не създават конкуренция) Тозиу проблем е свързан с пърия или е част от него - разбирането при голяма част от по-възрастните учители че системата трябва да ги осигури до пенсиниране, без значение какво и как се справят. -несанкциониране и непресичане на вредните привички и лошото поведение при някои от учениците (това го нищихме в темата, в която дискутирахме делегирания бюждет, намеците за загуба бройки са непримливи за директорите, и както беше изнесено от Самодива те са склонни упражяват неформален натиск за да не се губят бройки ) -

Ами не съм съгласен с теб. Ти явно си някакво изключение от правилото , което се илюстрира чрез резултатите и доказва от психологията,. (Въз основа на изключения няма как да се твърди кое е правилно и добро) ------------------------------------- Явно много хора не схващате елементарната психология: Феноменът на страха от осмиване и наказание, и дезинтересиране при неразбиране го има при всички учещи (тук сме анонимни и не ни пука) . Аз съм го виждал лично при доценти и ръководители на катедри, и ръководители на лаборатории , когато сме били заедно на курсове, при които лекторът е бил по-авторитарен и не е допускал въпроси (приемайки ги за вид критика). ПС Всъщност единственият курсист, който задаваше въпроси в този курс и се опитваше да бъде говорител на другите курситсти бях аз (изключние съм защото съм ерудиран в тази област и знаех какво и и защо да кажа и да попитам, иначе щях да се свивам, и след курса да си споделя с другите "аз нищо не разбрах", както много от тях споделиха с мен)

Точно и ясно казано. (свършиха ми плюсовете)

??? -------------- https://bg.wikipedia.org/wiki/Двуезично_обучение

Както винаги страхотен постинг (и като отправна тема и идеи за дискусия и размисъл) - плюс от моя страна За дискусията мога да кажа следното: Синапур също нямаха елит и литература, но това не им попречи да бързо да създават такъв и да се озападнят след като станаха самостоятелни.. Ние малко или повече сме склонни да търсим причините извън себе си за тази наша "фасулковщина" Ще се повторя може би: За мен доказаното исторически негативно влияние на Осмалъка е в етнонацинален план (другото хипотетично и възможно негативно влияние е малко или повече дискусионно) С поздрави, и се радвам да те "чуя" отново!

Е ние не сме ли роби на данъците към държавата, на заемите, на капитализма? Той и Невски казваше са себе си че е "роб на капитализма" ако си спомняш? Принципна разлика май няма, единствено заменяме "Капитализъм" и "Държава" с "Османлък" ПС Мисля, че в цитата, значението на "роб" е свързано или със скъперничеството, или с робията към чорбаждията, а не към турците.. Имаме днешна аналогия, разликата е че сега пропагандата и образованието ни втъпляват че сме свободни, и ние си мислим че сме такива..(ако робството се мери с икономически показатели и задължения, то ние не сме по-свободни от времето на Османлъка разбира се, и да се твърди обратното е невярно)

Фружине, неформално погледнато и днес гражданите сме роби (това не е само мое мнение), защото държавата изземва голяма част от доходите ни, без да ни пита (мен никой не ме е питал за това колко да ми се взима като данък) Сигурността и общественият ред са важни ще кажеш, но аз ще вдигна малко топката пак : Хлябът и храната са също жизнено важни, но хлебарите не ни взимат данъци; Ние получаваме храна като си я купуваме на пазарна цена, при доброволна размяна на пари за стока или услуга. Е излиза, че държавата ни е поробила, взимайки ни без да ни пита, част от доходите ни .В развитите страни данъчното бреме, (преки и косвени данъци, такси и осигуровки, плащани за държвата надвишават 50-60 процента, т.е бремето е по-голямо отколкото при ямайските роби --------------------------- Така че оставете моля "неформалното" за другаде; Солирадиризирам се напълно с Варлорда

В Столининово, което е най-голямото ромско гето на Балканите, се говори на турски, и общността е напълно "затворена", (Там не живеят българи, те се изселиха) Иначе съм съгласен с вас в едно: в по-малките селища (градове и села) където населението и училищата са смесени, има грамотни деца, Разбира се, не съм убеден, че грамотните ромчета са мнозинство (говорим за гаусово разпределние), и все пак визирам и тези ромчета с майчин език небългарски В тази връзка: Мой приятел, живее с турска циганка (т.н. в науката "турски цигани"), която има деца и внуци от първия си брак с циганин; Децата и, и внучетата и живеят в едно село до Пловдив, което е смесено, Въпреки, че малките циганета българският език го говорят добре или отлично, не всичките могат да четат, пишат, или смятат (говоренето на език е едно, а литерацията, четенето и писането е друго). 13-годишната Блага, с нормално говорене на български (по-добро от това на някои българи, и справяне с наличния и речников фонд ) не може да чете на български, не знае таблицата за умножение, и не може да събира и изважда. Причите са горе долу-ясни: Родителите и са неграмотни, (както сама отеблязахте - майките и бащите на днешните ромски ученици са неграмотни), но най-важната за мен причина е, че делегираният бюждет в този му вид, и конституционната и правна рамка са нанесли непоправимите щети - учителите в селото Крислово са я оставили да се "саморазива", като си вземат парите за "бройката" и "щатните заплати", без оглед за това на какво са я научили. (Приятелят ми беше отишъл в училището и попитал защо това дете е толкова зле, и най важното - как минава от в по-горен клас, а отговорът е бил.. "вдигане на раменете")

Дали стотици милиона повече ще разрешат проблемите на образованието Автор Даниел Василев септември 28, 2015 · Коментирай Споделяне1 Миналата седмица, по време на националната кампания „Икономика на светло за по-добро бъдеще, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и КНСБ, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че „в Бюджет 2016 ще бъдат заложени стотици милиони повече за средното образование“. Тук ще разгледаме в каква макросреда се беше направено обещанието, както и какви ефекти би оказало евентуалното увеличаване на средствата за образованието. Ефектите от говоренето Не можем да избегнем макроикономическия контекст на изказването. То идва на фона на запланувани бюджетни дефицити за тази и следващите три фискални години.[1] В този ред на мисли не можем да тълкуваме думите на министъра като нещо различно от пълно отдръпване от идеята за елиминиране на бюджетния дефицит и трупането на още дълг. Към средата на тази година той възлиза на 28,4% от БВП, а се очаква към края на 2018 г. да достигне 30,9% от БВП. Не бива да забравяме, че ниските нива на правителствения дълг (или елиминирането му изобщо, което е по-добрият вариант), както и предвидливата бизнес среда, са изключително важни индикатори за инвеститорите при вземането на бизнес решения. Това, което министърът прави с този ход,[2] е да заяви в прав тест, че Министерството на финансите (МФ) се нагърбва да увеличава разходите си с милиони на общо основание. Което няма как да е позитивен сигнал в очите на предприемачите и застрашава да развенчае представата за едно от конкурентните предимства на страната – относително малкия бюджет спрямо БВП на фона на много други европейски страни и ниският държавен дълг. Усещането за хаотични харчове и заплахата за увеличаване на правителствения дълг до повече от посочените 30,9% от БВП се подсилва от факта, че обещанието на министър Горнов идва без каквато и да е било оценка на въздействието от допълните милиони върху образователната система. А щом министърът е толкова щедър към образователните институции, кое би могло да гарантира, че МФ няма да се окаже благосклонно към други проблемни сфери или индустрии, например към БДЖ, агенция „Пътища“[3], общините и т.н.? Не бива да забравяме още нещо – анализът на ефектите от разходите е задължителен елемент на всички законопроекти. Въпреки че министърът реално не прави законодателна реформа, може да се каже, че в известна степен той нарушава правилата на собствената си игра, тъй като обещава средства, без да е пресметнал ползите/вредите от тях и сякаш без да преследва определена цел. Пред какви образователни проблеми ще се изправят допълнителните милиони Дори да бяхме ограничили анализа си само до макроикономическите аспекти и ефектите от обещанието на министъра върху бизнес средата, те щяха да са достатъчно негативни. Уви, лошите новини за икономиката няма да се ограничат с това, министър Горанов спази думата си. Въпреки че на пръв поглед не е очевидно, увеличаването на средствата за средното образование ще окаже обратен ефект върху самото образование. Както посочихме по-горе, обещаните „стотици милиони повече“ просто се подхвърлят към общата публика, без по някакъв начин да са обвързани с оценка на въздействието им върху самото образование. Обезпокояващото тук е, че тази реплика може би ще отклони вниманието от реалните проблеми на образованието и от острата нужда от реформи. А учителите и учениците имат нужда не толкова от пари, колкото от коренна промяна на средата. Тъй като министър Горанов изглежда е пропуснал да обърне внимание на реалните проблеми на образованието, ние ще му посочим някои от тях.[4] Една обезпокоителна тенденция е, че след 12 години (какъвто е общият случай) изучаване на литература младите индивиди на възраст 25 и 35 години не четат книги. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2011 г. – последната година, за която има публикувана информация – цели 49,3% от анкетираните са посочили, че не са прочели нито една книга през последната година. Това е по-слаб резултат спрямо 4 години по-рано, когато този процент е 46,3%. Но може би най-важният проблем е, че немалък процент именно от учениците именно в степента на средното образование са функционално неграмотни. Това означава, че разпознават буквите и математическите знаци и могат да четат, но не разбират смисъла от прочетеното, не са способни да извлекат информацията, която им се подава под формата на таблици и графики или не могат да решават логически задачи. Резултатите от международното изследване PISA за 2012 г.[5] сочат, че цели 39,4% от учениците в девети клас са функционално неграмотни, а 43,8%, или почти половината, не могат да извършват основни математически пресмятания след 8 пълни учебни години, през които са изучавали математика.[6] Нещо повече – промяната в резултатите за последните 15 години е маргинална. Това е просто поредното доказателство за системния характер на проблемите в българското образование. Подобни данни няма как да са обезпокоителни – те недвусмислено показват, че независимо от партията на власт образованието, което почти не е реформирано радикално след 1989 г., напълно се проваля в една от основните си функции: да научи подрастващите да критично мислене и на способността да разбират и опознават заобикалящия ги свят. Образованието и икономическата калкулация Самото посочване на част от проблемите не е достатъчно, за да разберем как можем да ги премахнем и да видим дали обещаните „стотици милиони повече“ ще ги разрешат.[7] Първо, трябва да имаме предвид, че образованието в България е изключително стриктно регулирано от държавата, дори до степен на микромениджмънт.[8] Второ, образованието във всички степени е доминирано от държавно финансиране и централизиран механизъм за определяне на заплатите на преподавателите. Прави впечатление, че в този модел свободният пазар е по-скоро отсъстващ;[9] нещо повече – образованието в България почти напомня социалистическа структура, в която потребителят „не плаща“ нищо и целият процес се регулира от чиновниците. Именно тези черти на начина, по който се предоставя образованието у нас, пораждат горепосочените проблеми. Дори и да приемем, че целта на законотворците, които са създавали сега действащия Закон за народната просвета, е била безкористна и те наистина са се стремили да установят структура, грижеща се за децата и техните потребности, всъщност те са постигнали обратен ефект. В следствие на цялото централно планиране в образованието чиновниците действат „в тъмното“. Те нямат цени, които да им покажат какво се търси и какво не, затова не знаят какви цени на преподавателския труд трябва да се установят за всеки предмет, курс и степен. Поради тази причина сме свидетели на драстично разминаване между нуждите на пазара и това, което чиновниците искат учениците да учат. За сметка на това обаче финансирането на системата създава стимули за разхищение на средства, никакъв селекция между учащите (почти всеки, който влиза, завършва образование) и фиктивна конкуренция между образователните средища.[10] А тъй като качествата и представянето на учителите нямат абсолютно никакво значение за заплатата им те просто отпадат като цели; т.е. системата дава гаранция за ниско качество, а не обратното. Но по-лошото е, че бюрократите нямат никаква обратна връзка от потребителите на услугата: учениците. Затова администраторите не знаят какво искат да учат децата, както ми от какви уменията имат нужда те; не знаят кога трябва да се преподава даден предмет, както и на какво ниво. Така образователните планове са напълно произволна микстура от предмети, които се предполага, че ще въоръжат учениците с „обща култура“ за реалния живот извън училище. Но всъщност програмите са просто унитарен модел, който не отчита разликите между индивидуалните учащи, а просто ги задължава да слушат безинтересни за тях неща и просто се провалят в зададената цел.[11] Затова колкото и милиони още да се налеят в образованието, качеството на продукта (цензът на учениците) няма да се повиши. Министър Горанов може да обещае, че МФ ще финансира оборудването на всяко училище и всеки образователен център с интерактивни смарт дъски; че ще осигури пари за увеличаването на заплатите на училите с 50%; че учениците ще учат в най-модерни условия и т.н. Но дори и да превърне училищата в дворци, проблемите на образованието няма да се решат, защото те са структурни. Дори напротив – те ще станат по-тежки, защото тогава данъкоплатците ще са изхарчили още повече средства за деца, които са функционално (а понякога и реално) неграмотни и нямат абсолютно никакви практически умения. Единственият начин за разрешаването на описаните по-горе проблеми е да се премахнат държавното финансиране и всички стриктни регулации в образованието и да се заменят с пазарен принцип, при който доставчиците на услугата (училищата) наистина преподават това, което задоволява нуждите на потребителите (учениците и родителите).

Маркирах всичко без първия и последния отговор Образованието според всички конвенции се смята за право, но в нашата недомислена и тоталитарна Конституция то се приема и за задължение, което е правно противоречие, По-просто казано: държавата задължава гражданите да реализират свое субективно право, без оглед на тяхната преценка и убеждения. И за да ви ограмотя пои този въпрос (да, защото грамотността не е само литерационна!) ще цитирам Чл 2 на протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека: ПС Още една малко по-"висока" топка: как ще задължиш едно алитератче турско циганче хорихане (или ромче дасикане) да се образова задължително до 16 -тата си година, ако не му осигуриш образование на родния му език, (защото българския то не го говори никъде, и говорейки и учейки го само в училище то не може да го овладее в достатъчна степен) Май няма отговор и тук, освен дежурния плосък отговор "циганите са мързеливи и не искат да учат" (е ама греда, те за малко пари и едно хранене са готови да учат и китайски, защото повечето нямат и пет лева за хляб!!) Да, ама пак греда: Психологията е доказала отдавана че функционално неграмотнните хора и алитератите развива фобия към ученето.. Е какво става? Хем не го учиш както следва , хем го задължаваш да учи до 16 години? Пълна боза..

Интересен въпрос (+ за Стинка и за отговора ти). Но нека да го да погледнем въпроса по-отстрани Такава алтернатива мисля е слабовероятна Защо? Българите са езичници и скептици (и дори циници), с гъвкава култура, при която авторитетът и авторитетите се смятат за нещо недобро. Аллах, като безспорния и единствен авторитет може да го "духа". (ние не обичаме авторитета и авторитетите) Да, въпросът дали тази култура е в резултат от историческите наслагвания през Османлъка или е по-ранна, е основен за разбирането дали българите биха могли хипотетично да приемат масово ислямизацията (визираме масово приемане)По метода на изключването и дедукцията- отговорът за мен е тази култура е по ранна . Ако не беше по-ранна, българите биха се ислямизирали масово, както близкоизточните хора. Мисля, че там където българите се ислямизират, то е заради интереси, казано в най-широкия смисъл, оцеляването също е вид "интерес" (все пак не е възможно да се купят или докарат до ръба всички хора) ПС Подобни са процесите и с елинизацията на българите. За Македония не съм запознат с историята на елинизацията там, за Тракия съм по-запознат - например в източната част на Западна Тракия, елинизацията върви ръка за ръка с илямизацията, Каква е връзката? Патриаршията защитава "своите", и за да имат защита, голяма част българите стават патриаршисти, като в крайна сметка се елинизират. ---------- По темата: за мен е безспорно е че Османското владичество ни ощетява в етнонационален план, чрез процесите на ислямизация и елинизация; (Останалото е малко или повече спорно)

Не разбираш.. Да почетвъртя ли?

И най-нискотехнологичната подръжка на Грипените се прави в Швеция (това показва опитът), аналогията с "едно време у нас" когато имахме военно-ремонтни заводи, и гарантирани доставки/производство на резервни части е неудачна. Искам да кажа, изпускаш нещо много важно и то е че, у нас няма изградена инфраструктура за поддържка на Грипените, нито има опция за изржадането на такава ( в никоя страна закупила или наела Грипен няма такава, малко е глупаво и наивитетно да се очаква че ще ни бъде създадена специално за нас) ----------------------- Що се отнася до въоръжението - офертата и сделката не вклюват въоръжението, Проблемът с въоръжението може да се окаже непреодолим пак от политическа гледна точка.. В Щвеция има рестрикции за продажба на въоръжение изобщо, а не само по време на война (ние не знаем какъв е проблема, но е ясно офертата и сделката не вклюват въоръжението) Искам да кажа: Не правете категорични заключения, на база на липваща информация и непознаване на проблемите (Как може да твърдиш уверено че "няма проблем", след като всичко се върши на тъмно?)

Колко време продължават сирийската гражданска война, или конфликът в приднестровието?

Ще получим собствеността при закупуването на машините (за което има и подкрепата на настоящото шведско правителство, става дума за немалко пари), но няма да получим опции за екслузивна подръжка. Последното няма как да стане, защото шведското законодатеслство не позволява това (то е императивно)- при конфликт ще се замразят всички доставки на оборудване, резервни части, оръжие, консумативи и най-вече ремонтите на машините, които са екслузивно право на Швеция (СААБ) и се извършват в Швеция..

Така е, затова трябва да се преформулира цялата докрина/стратегия