nik1

Ами не е баш така според данните и статистиката: От регионална гледна точка, ЕС е лидер при дела на българския експорт с 54, 5% (57,1%)[1] и с 47, 4% (54, 6%) от вноса, при отрицателен търговки баланс от –704 (– 941) милиона щ.дол., следван от Югоизточна Европа (балкански държави) с дял на българския износ от 24, 8 % и на вноса от 14, 1 %, при положителен търговски баланс от 291 милиона щ.дол. ---- Безспорните пет най–големи пазари за българските индустриални стоки са: Германия, с 1824 подпозиции от ХС, Сърбия и Черна гора – с 1781, БЮР Македония – с 1733, Гърция – с 1536 и Италия – с 1507, измежду 3490 като цяло изнасяни български индустриални групи от стоки, според глави 25 – 97 от ХС. Ще обобщя и уточня (със забележките ти за банковия сектор и услугите): тезата ми е имаме интерес (икономически) от по-слаби и неразвити съседи, на които са продаваме индустриалната си и интелектуална продукция..

Виж сега, няма как да бъда убеден че аз като собственик и акционер на БГ компания, или работешите в компанията, или държавата нямат файда от продажбите на македонския или сръбския пазар било петрол, електроника, метали или машини, и услуги произведени в моята компания.. За петрола може и да греша - ама аз не греша в принципа, а ако греша - греша в това че той е продукт който в действителност се продава (както ти казваш няма файда от транспортирането му от Бургас, значи това не се прави), демек греша в подробностите. ---- За мен спорът и дискусията са безпредметни оттук нанатък, няма да отговарям или пиша изобщо..

Изобщо не намеквам че частните компани/банки следва да си делят проходите с населението в България или с държавата.. Не съм убеден че тези увеличени продажби, например не оказват никакво (положително) отношение към икономиката и икономическото състояние на България..(ако това се опитваш да кажеш или обощищ). По-горе изказах обратната мисъл - тя е че нарастването на продажбите и/или бизнеса българските компании в чужбина има положително влияние върху българската икономика.. Прост пример - когато се вкара повече петрол в рафиненията и тя заработи за да го преработи, се задейства един цикъл/оборот- имаме повече консумиран ток, консумативи, и материали (което води до повече в абсолютна стойнст платено ДДС), получва се по-голяма печалба/добавена стойнст (което води до повече в абсолютна стойност корпоративни данъци) и така в този смисъл (повече заплати/заети пак водят до повече данъци) .. подробостите не са толкова важни, това е смисъла, Предполагам че ще подкрепиш такова виждане и логика?

Това казвам, само илюстрирам правилото че "спрямо силни съседи, ние сме слабите".. Пак ще го обясня просто: икономчически силни сме, не когато сръбският Петрол оперира и продава в България, а когато нациналните компании ("Лукойл България","Лукойл Нефтохим", или "Аурубис") и банки продават и оперират в Сърбия.. Сега разбра ли?

Прагматично погледнато смятам, че икономическият интерес на България е за слаба Сърбия, а такава равностойна на нас (и слаба Македония), в която българският бизнес да се намести (или казано грубо "да завладее") Просто и образно казано: Трите от 10 най-големи фирми в Югоизточна Европа са български, имаме интерес да останат такива, и да останат в 10-ката, или да са отдидат по напред в каласацията , вместо да бъдат измесени от сръбските си конкуренти..

Мисля че "нормалния" македонизъм, този в които македонците отриват своите корени и родство с българите, ще е много по-спасителен за Македония и етническите македонци (например защото ще получат подкрепата на България / българите във всичките си национални стремежи, вкл. за членство в Евросъюза, и ще имат реалната възможност да решат проблемът си с Гърция), отколкото днешния им шизофреничен... (забележка: който ги прави нехаресвани и подозирани от трите им съседа/съседни нации)

Това според мен е нормалното мислене и нагласи към македонците на всички необременени българи (и на политическия ни елит мисля).. -- Нормалния македонизъм не е присъщ нито на политическия елит във ФИРОМ, нито на brain-wаshed населението в страната.. (Поради това са всичките беди). В ФИРОМ продължават да се преследват хора на етническа основа, да се изличава или заличава българското присъствие и история и т.н., неща с което нито политическия ни елит, нито мнозиството от българите биха се съгласили (помня че тези селяни бяха били една благоевградчанка, пътуваща в автобус в Македония,защото беше казала че е българка... Е никои не иска такива диваци и варвари до себе си, и няма да позволи това отношение) (Тези които преооткриват българските си корени, са малцинство; Това са основно за хора с връзки/живеещи в България; част от тези хора се приемат за българи - за което се изисква героизъм, част от тях приемат идеята за двата сродни народа, с общо историческо минало, а трети се правят на "ударени", демек не се задълбочават и избягват спорове и подробности, защото..Защото, "ренегатството се признава най-трудно", както казва един мой познат пиренец с корени от Егейска и Вардарска македония.) Да ги оставим само за малко македонците (за дискусията по-надолу); за мен проблема (корена на проблема) е Сърбия и мисля че България трябва да преразледа основно отношенията си със Сърбия, ако иска да се подобри нещо на Балканите и за да подобри отношенията си със Македония. България трава да наложи твърдо вето и становище че ще подкрепи Сърбия за членство в Евросъюза, само ако Сърбия се извини за етноцида на българите в Македония (етноицидът е продължил около 80 години!) /Всички цивилизовани страни и политици се извиняват за такива престъпления (Направиха го и българските политици за т.н. възродителен процес, и нееднократно и по различни поводи и начини), само варварите си правят оглушки../ Ако Сърбия заеме тази позиция (т.е България отстои тази позиция), македонизмът в този му вариант е обречен, Ще престане да съществува, защото ще загуби историческата си и съответно "моралната" си митология/корени (идеология)..

Аз да попитам всички учени тук: Колко от вас използваха средствата и възможности на някоя от програмите, за да подобрят дейността си (на отдела си, собствената си) и повишат квалификацията си, своята или на хората в отдела (например практиканската програма, която тече сега, или тази за повишаване на конкуреноспособноста и ефективността, и други)?? Ще ми отговорите - не знаете, чакате някой да ви каже или нареди, или да ви спуснат нещо, "ами то няма нужда", "трудно е". и други такива (защо трябва да ви нареждат, или казват, да не сте малки деца или не можете да четете и мислите, не може ли инициативата да дойде от вас, нали сте членове на научни съвети и участвате в събрания?) Това е софтуера в чипа на българина. Плаче, и обвинява другите и обществото (или турците, или комунистите) за мизерията си и неуспехите си..

Нивото вече е паднало, драга Дорис.. Изследванията и нововъведенията в България (там където ги има, и където се правят) се правят в компаниите, не в университетите.. Там се израства, там са и възможностите (там са парите за разработки, там са иновациите и там е иновационната култура - може да няма пари, но ако я има културата, средствата и възможностите се намират - от програми, от фондове и други) В университета може да вземеш диплома (кетап) за учен (доктор), или бакалвърска или магистърска диплома за инженер или лекар, но автоматично не ставаш такъв.. ученият, инженерът (информатикът/програмистът) или лекарят се учат да са такива (и да подържат нивото си) през целия си живот..

Драги, чипът ни е сбъркан от Осмалъка и Социализма..Важна е не бройката, а резултатът. !! Който е плачевен, или по-скоро комичен, за по-широкоскроените хора.. За 2008 година тези 30 000 български учени имат общо 2700-2800 публикации, (един от десет е публикувал нещо!) с среден индекс на цитируемуст ...5,3.. Не ми говорете за бройките моля... 2 -ма от най-посредствените специалисти (професионалисти) от компанията в която работя, станаха... доктори..(приказката е жестока но в нея има частица истина: учени стават тези, който за нищо друго не стават. С това не твърдя че всички учени са такива, напротив познавам и интелигентни, съвестни и трудолюбиви такива, а само че има и друга истина)

Като правило, всяка високотехнологична производствена компания в България с персонал над 25-30 човека, в сферата на ИТ (по-точно - разработката на софтуер), и в сферите на електрониката , автоматизацията, и машиностроенето има свой R@D отдел, който/които отдели се занимават сериозно с развойни дейности.. (Една производствена компания в тези браншове не би могла да оцелее повече от година на пазара без сериозна развойна дейност... Равойната дейност е като въздуха и водата, ако ме разбираш какво искам да кажа, конкуренцията е голяма, технологиите и продуктите са "бързоостаряващи") -- В сферата на лекарсвените средства , агро и биотехнологиите в България, състоянието с развойната дейност е най-вероятно е такова каквото го описваш.. Както го описваш състоянието, възниква въпросът: Има ли голям смисъл, или нужда да се прави развойна наука/дейност в тези сектори, след като западната такава е налице, и тя вероятно е с порядъци по-напред от родната? /Ако говорим за БАН - с 15 -годишната си апаратура, и с невисококвалифицирания* си персонал, можете да се надявате че някой ден ще откриете топлата вода? *Ти вероятно си висококвалифициран (минал си разни курсове и /или минаваш редовно такива), но колко от колегите ти в БАН са такива, а ако говорим за персонала с средно образование?/

Темата е за раздел икономика и/или съвремие. В текста ясно се акцентира върху научно-изследователската,развойната дейност и иновациите, но на компаниите и фирмите (Развойната и приложна наука в България се прави в компаниите, а не в БАН, или в университетите, които общо за година генерират толкова иновационен и развоен продукт, колкото да кажем генерират двата пикливи R@D и TestLab отдела в 10 на брой средни високотехнологични компании в България) Във вестникарските статии е боза. Под иновативни предприятия се има предвид нещо съвсем конктретно. Според дефиницията на Евростат иновативна е тази компания, която е въвела нов или усъвършенстван продукт, услуга или процес или за периода, в който компанията е обект на анализ С нашите 27 процента сме на последно или предпоследно място в ЕС..

Фантастика.. С конница и остарели топове..... срещу Т-34, Су-85/100, Микоян, Яковлев и Илюшин?. През септември 1944 г българската войска нямаше да се бие срещу руската армия (дори и да беше заповядано), защото щеще да бъде прегазена и смачкана за два три дни.. (румънската войска се обръща срещу немците, защото румънците виждат накъде духа вятъра, българите ..половината са русофили, половината са царисти, щяха да направят същото)

Средният размер на парцелите в България е 6-7 декара, и варира (от Смолянско... до Добричко).. Проблемът "едно" при интензивното земеделие, е че да работи и произвежда върху/от 5-10 парцела, на фермера му трябва голямо семейство..(каквито българите в 21 век нямаме) Проблемът "едно+" е че земята преобладаващо не е разделена между наследниците (за да правя каквото и да е с парцела, или върху парцела - бил той нива, лозе, ябълкова градина, или нива, върху която е засадена гора - както е в моя случай, ми трябва съгласието на съсобствениците) Всъщност - ако делбата е била възможна (по-лесна), тя е била възможна в 90-те години (действивително - тогава доста хора се върнаха на село, уредиха отношенията си, и започнаха да се занимават със дребно фермерство) Сега, в 2013 година неделените парцелите от 7-8 декара трябва да се делят между 15 човека (или повече).Със всяка изминала година, наследниците и съсобствениците на такива имоти се увеличват (по естесвени причини), освен това вероятно живеят из цялата страна (вероятно притежавам идеални части от горски имот някъде в Балкана, и от страна на баба ми по линия на баща ми - но не съм ги потърсил)

Приятели къде се забихте- Хитлер, соца и ТКЗС? Давайте по темата и по- спокойно..

Зеленчукопроизводството в България на тоя етап е доста трудна (умряла, замряла) работа.. В селото на дядо ми по бащина линия което е на 10 километра от Пловдив, няма ниви (освен изоставените). Има само градини от по няколко декара (до 10 декара), от които зеленчукопроизводителите вадят толкова, колкото да не умрат от глад.. Проблемът излиза наяве при връщането на земята.. Той не в самото връщане, а в човешкия материал: Явяват се 15-20 наследници за няколко ниви, принадлежали на прадядовците, всеки със свои виждания и разбирания, и най-често се хващат за гушите Аз лично съм бил седем осем пъти ответник и ищец по наследствени спорове за таква земя. /Да не ви разправям че едно време и законите са били други - жените не са наследявали секлскостопанска земя, и не всичко се правило по закона - дядото казва тази нива е на този, онзи ще го компенсираме като го изучим,и/или му дадем пари/ Имам близък познат такъв зеленчукопроизводител, на които продавам ( и вече продадох дела в една от нивите) наследствения ми дял от нивите на дядо ми и прадядо ми..Човекът вади толкова малко от зеленчукопроподството, че му се налага преди всичко търговец на зеленчуци, и да се занимава с покупко-продажби на земя и/или с даването и под аренда ( той самият е арендатор) Решението - Невскии многократно го е посочвал - данъци върху земеделслската земя, за да може да се окрупни ..Не е задължително окрупняването да значи създаване на стопанства от 10 000 декара, стопанство от 40 -50 декара (имам предвид градина) е достатъчно за сносен семеен бизнес. ------- Обезлюдяването на селата е тенденция, независимо от състоянието и възможностите на селското стопанство (вижте съседна Гърция). това което се случва тук сега е аналогично Хората които имат достаъчно доходи от селко стопанство - изучват децата си в градовете (май така е от памтивека) и децата имигрират/остават към големите градове. /Обезлюдяването поради окрупняването и огражданяването по време на соца е минало вече....Децата на върналите се по селата в 90-те години на двадесети век, са големи хора, от които 95 процента живеят, работят и се реализират в градовете.(Имам преки лични наблюдения и опит)/: ----- Въпросът не е да има някакъв поминък в селата, от които хората да не умрат от глад (така няма как да се задържат младите), а да се създават условия за бизнес и достатъчно доходи

Увеличаването на разходите за здравеопазване не се дължи на увеличването на абсолютния брой "хора в натрудоспособна възраст" (такова увеличение не ми е известно да има). Увеличаването на тези разходи се дължи на поскъпването на медицинските (здравните) услуги, дейности и продукти. По просто и ясно казано - средствата за зравеопазване в реални стойности (с използване на инфлационен/дефлационе калкулатор) намаляват и ще намаляват. От това следва. т.е. това означва, че един и същ брой хора получават (ще получават) всяка следваща година по нискостойностни здравни услуги (здравеопазване) (Тази тенденция е очевидна през последните години) ----------------- Темата е интересна, всъщност за мен е интетерсно дали и доколко рецесията в България е свързана с рецесията в Европа, и дали и доколко рецесията в България се дължи на вътрешни причини и фактори (т.е дали българската икономика не е достигнала оптималния си потенциал за генериране на нарастване на БНП на глава от населението) Ако "истината" е по средата, то следва че годините на слаб икономически разтеж в България (близък по стойности до рецесионните нива) могат да се проточат до 2020-та или до 2025-та, ...или до 2050 година. /Илюстирам: Някой континентални страни в Южна Америка, имащи по-добри демографски параметри от България, и в които страни няма граждански или нарковойни (не споменавам такива в Африка, Близкия изток или Пасифика), за последните 20 години имат среден годишен разтеж от 1 - 2 процента. Обратните примери са известни: при китайските държавици (колонии) и държави, и в Южна Корея рецесиите са непознати. там има спадове и бързо въстановяване на разтежа (говорим за средно 6-9 процента разтеж за година), в период от една , две години или три години, което според мен не е аналогично на случващото се при рецесиите/ Продължавам: При 1,5 процента годишен разтеж (и 2-2,5 процента инфлация), мисля смного от сметките няма да излизат, независимо дали управлението ще е дясно или ляво центристко.. ----------------- Разходите за наука и образование не трябва да нарастват, преди да се направят достатъчен брой реформи в тази система (доколо0то разбирам разбирането на вашето съсловие за нарастване е да се налиуват повече средтсва от бюджета, но моето виждане като човек от бизнеса и човек с с лични наблюения както върху качествата и способностите на преподаватели във вуз, така и на учени в БАН в са обратните (

Ами хубаво, ама аз лично не смятам Мудрак, Старостин и Дибо (и не само те) за последователи на Раковски http://starling.rinet.ru/cgi-bin/etymology.cgi?single=1&basename=/data/alt/altet&text_number=+813&root=config Иначе - при етимологиите няма нищо 100 процентово сигурно, но засега това остава най-разпространето мнение доколкото съм се интересувал (думата не е протоескимо, или протокорякска/проточукчи http://altaica.ru/LIBRARY/mudrak/Mudrak_esq-altaica.pdf ) http://nirc.nanzan-u.ac.jp/nfile/2272 http://books.google.bg/books?id=sOUBiAPxfigC&pg=PA429&lpg=PA429&dq=Altaic+Kami&source=bl&ots=8-UolJsXZr&sig=ZJQqbLYlGEf58zCAOYpbHUDvUU4&hl=bg&ei=7QUJS8nIBs_9_AarsYGTBA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CCMQ6AEwBQ#v=onepage&q=Altaic%20Kami&f=false

http://doctorat.sas.unibuc.ro/wp-content/uploads/2010/11/Issue2_RossalinaLatcheva_Nationalism.pdf JOURNAL OF COMPARATIVE RESEARCH IN ANTHROPOLOGY AND SOCIOLOGY Copyright © The Author(s), 2010 Volume 1(2): 187-215 ISSN 2068 – 0317 http://compaso.ro Nationalism versus patriotism, or the floating border? National identification and ethnic exclusion in post-communist Bulgaria -------------------- Авторката се е опитала да намери корелации между патриотизма (т.н. конструктивен - гордост с демокрацията си, с икономически постижения, със социалната система), национализма (гордост от култура, спорт, история), и шовинизма (чувства за превъзходство) Разграничението не е лично нейно, тя следва вижданията и модела на други автори. Nationalism versus patriotism: separate sub-dimensions of a general attachment to the nation? Two issues are worth further examination: 1) the dichotomization of patriotic and nationalistic sentiments as corresponding to discrete concepts of individual attachment to the nation and 2) how the Social Identity-approach can be related to approaches focusing on national identification. Many scholars have dealt with the problem of a valid theoretical and empirical distinction between nationalism and patriotism and with its consequences for research. In their study on The Authoritarian Personality Adorno et al. distinguished between genuine patriotism which stands for ‘love of country’ and pseudo-patriotism which measures ‘[…] blind attachment to certain national cultural values, uncritical conformity with the prevailing group ways, and the rejection of other nations as out-groups’ (Adorno et al. 1950: 107). Consequently, the so-called Ethnocentrism-scale subsumes three forms of national attachment: nationalism, chauvinism, and patriotism. As elaborated previously, social identity is defined as ‘[…] that part of an individual’s self concept which derives from his/her knowledge of his/her membership of a social group (social groups) together with the value and emotional significance attached to this’ (Tajfel 1978: 63). According to this definition, individual patriotic and/or nationalistic sentiments may well be seen as specific manifestations of a positive social (collective) identity5, i.e. as specific individual modes of positive national support. The idea of ‘collective goods’ is important for understanding the relationship between the individual and the nation since it links agency and structure (Blank and Schmidt 1997). Organizations, societies, and groups are producing collective goods such as norms, values and habits, state history and constitution, which could serve as a basis for identification either with the nation or with an ethnic group. According to Blank and Schmidt (2003, Blank, Schmidt and Westle 2001), individuals’ nationalism and patriotism (seen as national identifications) can be thought of as consequences of the more general concept of national identity so that both concepts represent specific positive evaluations of one’s own national or ethnic group but imply different social or individual goals. Following this argument, national identity may be seen as a form of a collective identity or collective consciousness, actually as a collective good and thus, if we follow Brubacker and Cooper (2004), a category of practice. A critique that arises from this debate is concerned with the question whether it is possible to have a positive patriotic feeling that can be clearly distinguished from nationalism. Within the post-national dispute of political culture, we may refer to Habermas’ normative concept of constitutional patriotism or Staub’s constructive 5 We may distinguish between social and collective identity in Brubaker’s sense – social identity may be seen as a category of analysis and collective identity as a category of practice. Journal of Comparative Research in Anthropology and Sociology, Volume 1, Number 2, Fall 2010 192 patriotism as to identification with the principles of the constitution and the liberal state. In this sense patriotism is based more on universal humanistic values than on identification with history or culture (Bar-Tal and Staub 1997, Habermas 1992, Kosterman and Feshbach 1989). Democracy, republican values, and human rights are also inherent to the concept of constructive patriotism. Habermas’ concept of constitutional or democratic patriotism is based mainly on shared values and on a rational set of norms which, he believes, can exclude nationalism from the political arena throughout Western Europe.6 Cohrs (2004, 2005) argues that patriotism as such is neither good nor bad. Rather its consequences depend on the values and the norms by which national identity is subjectively defined. According to Bauman, ’[…] it is the nature of sentiments and passions and their behavioural and political consequences that count and affect the quality of human cohabitation, not the words we use to narrate them’ (2000: 175). Bauman looks at patriotism as the sentiment that is more likely to facilitate integration policies toward minorities and migrants, while nationalism has been associated with isolation, deportation or ethnic cleansing (ibid). Although the distinction between patriotism and nationalism remains for Bauman mainly rhetorical, this difference tends to reach beyond mere rhetoric into the realm of political practice and individual’s behaviour. Several studies revealed empirical evidence that different manifestations of national identification have varying effects on discriminatory behavior towards out-groups. Nationalism and patriotism are referred to as individual attitudes that differ in type and strength of affection for the nation and in their relation to ethnic exclusion. Nationalism is characterized by blind support for the nation and feeling of national superiority whereas constructive patriotism as a counter-concept to nationalism (Blank and Schmidt 2003) is based on republican values and includes critical loyalty towards the in-group (nation). Further, nationalistic sentiments correlate positively with chauvinistic views and with derogation of out-groups. Constructive patriotism on the contrary does not correlate or correlates negatively with ethnic exclusion. To summarize, the differentiation between nationalism and patriotism as assumed in several theoretical approaches still needs more substantive and empirical examination e.g. in different contexts and at different time points.7 Next, the discussed conceptual distinction between nationalistic and patriotic sentiments (as two specific forms of individual’s positive evaluation of the nation) and their differential relation to ethnic exclusion is analysed for post-communist Bulgaria at two points in time. In the following a short description of the data precedes the presentation of the conceptual model that has been deduced on the basis of the literature discussed above. Subsequently, the applied measurements are going to be described and a summary of the hypotheses that are tested is provided. A critical discussion of the results concludes this article. 6 For critical discussion of Habermas’ concept of constitutional patriotism see (Breda 2004) and (Calhoun 2002). 7 Regarding nationalistic versus patriotic sentiments in East-Central Europe see e.g. Weiss and Reinprecht (1998). Data The data for the following analysis is adapted from the 1995 and 2003 modules of the International Social Survey Programme (ISSP) for Bulgaria.8 Both modules focus on national identity and ethnic exclusion and most of the items were replicated in both years. The representative surveys were carried out among nation-wide samples of adults and correspond to two cross-sectional data sets for Bulgaria.9 Among others, the questionnaire includes a set of questions designed to measure national attachment and attitudes towards immigrants and minority groups. Since the discussion deals with attitudes towards minorities, the analysis is restricted to the ethnic group of the Bulgarians, which are the majority in the country. The total sample size for 1995 is 1,005, the actual sample size for the group of ethnic Bulgarians amounts to 927 (83.9 per cent of the total); for 2003 the total sample size is 1,069, the sample size for the group of ethnic Bulgarians is respectively 921 (86.2 per cent of the total).

http://ijpor.oxfordjournals.org/content/18/1/127.full.pdf+html National Pride in Comparative Perspective: 1995/96 and 2003/04 SUMMARY Levels of national pride vary notably across countries. Dominating the top third are settlement off-shoots of Europe led by the USA and Venezuela. European countries are in the bottom two-thirds with ex-Socialist countries averaging lower than other European nations. The ex-Socialist countries rank especially low on the domain-specific, national pride measure. East Asian nations fall in the bottom half with the notable exception of the ex-colonial and Catholic Philippines. Changes in national pride have been only moderate from 1995/96 to 2003/04. Rankings have been fairly stable, especially for general national pride. Absolute changes have generally off-set one another with most countries gaining a little on general national pride while losing ground on domain-specific national pride. The notable gainers on both dimensions, the USA, Australia, and the Philippines, all experienced terrorist attacks during the intervening period. National pride also varies across socio-demographic groups. This is especially true for general national pride. Gender differences are scattered and modest, but when they appear, men typically express more national pride than women do. Minority cultures also often have lower national pride than do the majority group, but there are some notable exceptions (e.g. Muslims in the Philippines and the Maori in New Zealand). Age-cohort makes a large and almost universal difference with older generations showing greater national pride. Likewise, the less educated have more general national pride than the better educated in almost all countries, but the pattern on domain-specific national pride is weaker and less consistent. In turn, general national pride, but not domain-specific national pride, is related to a more restrictive sense of what makes someone a ‘true’ member of a nationality: opposition to internationalism and globalization, and negative views on immigration and immigrants. National pride is not a simple and unified construct. General national pride with its nationalistic edge has notably different causes and consequences than the more nationally-affirming, domain-specific pride. General national pride is more closely tied to being part of the majority culture of each country and to being part of earlier cohorts raised in a period when nationalism and patriotism were more dominant and globalization and supra-national, political integration less advanced. In turn, general national pride encourages more nationalistic international and domestic policies. Domain-specific, national pride only weakly follows these patterns. Note: The true national member scale asked how important it was for being a true national member to be native born, a citizen, a long-time resident, a speaker of the main national language, a member of the main religion, a respecter of the country’s ‘political institutions and laws,’ someone who feels like a member, and having ancestors from the nation. The multi-lateralism/internationalism scale involved opposition to trade protectionism, international environmental rules being enforced, and foreigners buying land and support for domestic TV shows/movies and national self-interest. Pro-globalization included support for multi-national companies, free trade, international organizations making decisions, the power of international organizations, increased exposure to foreign popular culture, and the worldwide sharing of information via the Internet. Favorable views on immigrants included disagreeing that immigrants increase crime and take jobs away and agreeing that they make the economy better and improve the country with new ideas and cultures. advanced. In turn, general national pride encourages more nationalistic international and domestic policies. Domain-specific, national pride only weakly follows these patterns. Downloaded from http://ijpor.oxfordjournals.org/ by guest on August 12, 2013

Вар. 2 http://www.city-data.com/forum/world/1454160-most-least-patriotic-countries-10.html Не ясно от това форумно съобщение "вариант 2" кои и какви изследвания (какво изследване) представя и предствлява (или), но имам спомените и разбирането че първатата част ("най-патриотичните" нации) представя изследването на Pew Research Center с данните за процентът съгласни в дадената страна с твърдението "our people are not perfect but our culture is superior to others"..виж сега, съгласието в случая не определя степента на патриотизъм, а степента на шовинизъм (етно- или национален такъв) ПС Източноазиатите са шовинисти, с негативно отношение към съседите си (пак от същото изследване на Pew Research Center) , в същото време не преливат от национална или друга гордост, т.е монетата не е една, а две или три, или четири - показват се страни на различни монети

http://publicdata.norc.org:41000/gss/DOCUMENTS/REPORTS/Cross_National_Reports/CNR19.pdf

Най-патриотични държави/нации: "Вариант 1" е ясен - латиноси, бантустанци, югоизточно-азиати.. англосаксонци; "Вариант 2" откъде е? Какви са критериите (въпросите) Най-малко патриотични държави/нации Вариант 1 не ти е пълен, като цитираш-цитирай моля пълния списък.. Germany, Latvia, Sweden, Slovakia, Poland, the western portion of Germany, Taiwan, France, Switzerland, and the Czech Republic. (Подреждането не е такова, ама както и да е)

Виж пак кои са десетте най-малко патриотични нации, при които има най-ниски нива на националната гордост и самочувствие ( виж в цитатът от мен, а ако искаш - си намери данни сам) , и кажи пак кои пише глупости и лъжи.. Самочувстието се описва/корелира и с особеността себезаличаване/гъвкавост .. Ако някой твърди че арабите, пакистанците и северолатиносите (култури с високи нива на национално самочувствие) са по-просперирали от скандинавците, или германците и чехите, или пък японците, корейците, или тайванците и сингапурците - все култури с ниско национално самочувствие, и ниски нива на патриотизъм, то , според мен, този който го твърди има ментални и душевни проблеми..

Връзката може да е такава, но причината и следствието са обратни.. Много звъним на "нашите" - демек в културата ни има деление на "наши" и "другите" (ненаши), с предпочитание на "нашите" и изключване на "другите" (чуждите и непознатите), та затова институциите ни не работят (са калпави). Когато спрем да делим хората на наши и "други" (ненаши - чужди и непознати), и за другите започнат да важат същите правила като за нашите (и обратно) - държавата ни ще се оправи (т.е ще стане европейска такава)