nik1

http://liternet.bg/publish7/kaleksova/atitudi.htm ЕЗИКОВИ АТИТЮДИ, НОРМАТИВНИ СТАТУСИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ МАРКЕРИ Красимира Алексова web 1. В търсене на адекватен подход. При разработването на проблема за акомодацията на речевите особености на семейните членове особено ясно се очерта проблемът за различната стратифицираща сила на проучваните социолингвистични променливи (маркери и стереотипи). Оказва се трудно да се сравняват индивидуалните речеви репертоари поради множество причини. Неадекватно и неотговарящо на действителността се оказва например сравнението, извършено само по количествен критерий, т.е. няма да бъде вярно обобщението, че по-непрестижна е речта на онзи индивид, който допуска повече некнижовни варианти, или пък изводът, че семейната речева ситуация е небалансирана поради наличието в речта на семейните членове на различен брой социолингвистични променливи. Също спорно се оказва и твърдението, че при съпоставка на речта на двама информатори по-непрестижно е говорното поведение на онзи от тях, при който средните величини на лингвистичните променливи са по-високи. На пръв поглед всички изказани обобщения са верни, а оспорването им съмнително. Ако се опитаме да сравним напр. речта на двама души, единият от които носи източнобългарската произносителна норма (редукция на Е в И, смекчаване на съгласните пред Е и И и под.), а другият допуска най-типичните западнобългарски речеви особености, ще се окажем пред трудния проблем за избора на подход, а от там и на глотометричен метод. Преди да съпоставяме статистически речта на двама индивиди, трябва да притежаваме знания за нагласата на езиковите носители към различните лингвистични променливи. А това означава да проучим езиковите атитюди на съвременния българин. 2. За социалнопсихологическия феномен “атитюд”. Атитюдите1 представляват обективно-субективни същности, които детерминират поведението на личността, обединявайки социалното и психологическото. Според определението на Фишбейн и Айзън атитюдът представлява “предразположение към последователно благоприятен или последователно неблагоприятен отговор спрямо даден обект” (1975:6, цит. по Депрез, Персон 1987:125) - човек, социална група, събитие, ситуация, факт, езиков вариант и т.н. Социалните психолози най-често посочват три компонента в структурата на атитюда: когнитивен (сума от вярвания, т.е. всичко, което индивидът знае за обекта) (Джонев 1996:213); афективен (чувствата на индивида относно обекта, положителната или отрицателната му оценка за обекта) и конативен (поведенчески аспект, представляващ не самото действие спрямо обекта, а предразположение към благоприятни или неблагоприятни действия спрямо него). Трябва да се подчертае още един път, че в атитюда “е налице само поведенческо намерение, предразположеност, а не концепция за строго определени действия” (Джонев 1996:213). Атитюдите не са вродени, те са част от сложния процес на социализация, изразяващ се в интернализация (приемане, придаване на субективен характер на нещо) на вярванията, стойностите, атитюдите и ценностите на дадена култура (Депрез, Персон 1987:128). Атитюдите играят важна роля в човешкия живот: познавателната им функция предполага наличието на знания, чрез които се филтрират новопостъпващите знания; тоничната и енергитичната им функция отвеждат до връзката на атитюдите с ценностната ориентация на личността; регулативната им функция се опира на субективно-обективната им природа, свързваща стимула с отговора; адаптивната функция предполага постигането на позитивните и избягването на негативните обекти; самозащитната функция се изразява в изграждането на непротиворечиви с позитивната Аз-концепция атитюди, чрез което индивидът приема някои от своите негативни характеристики. 3. За избора на изследваните езикови атитюди. Преди да изследваме езиковите атитюди към отделни социолингвистични маркери, се насочихме към проучване на атитюдите към идиолекти, принадлежащи към различни нормативни статуси: а- (книжовно-разговорен), b (интердиалектен) и с (диалектен) нормативен статус (вж. Виденов 1990:250 - 253). Нормативните статуси представляват йерархизирани форми на съществуване на един език, чиито структурни норми имат различен социално-престижен статус. Съответно прослойките, носители на тези речеви норми, имат своята социална йерархия. Два от нормативните статуси се реализират чрез различните си нива (“стъпаловидни приближения” според терминологията на М. Виденов (Виденов 1990:251) - а: ак (книжовната норма), а1, а2 ….. аn, b: b1, b2 …. bn, като при с-нормативен статус говорим не за нива, а за различни териториални диалекти. Обобщения обаче за броя на нормативните статуси, които съществуват в съвременната българска езикова ситуация, едва ли са възможни. Всяко населено място (най-вече град) има своите конкретни реализации на нормативните статуси. М. Виденов посочва например две реализации на а-статуса във Велико Търново срещу четири в гр. Перник (Виденов 1990:307-308). Въпреки множеството изследвания на софийската реч (Виденов 1990, Виденов 1993, Ангелов 1990/1999, Григорова 1991, Алексова 2000 и мн. др., публикувани в поредицата “Проблеми на социолингвистиката”) досега се оказва нерешен проблемът за видовете реализации на а- и b -нормативен статус на терена на София. В дисертацията на П. Григорова е направен опит за създаване на методика за разграничаване на езикови формации на терена на столичния град. Анкетирани лица. За да открием и изследваме езиковите атитюди на съвременниците ни към избраните лингвистични обекти, проведохме анкета. В нея участваха 43 (+16) студенти от II курс на спец. “Българска филология” на СУ “Св. Кл. Охридски” и 23 а.л., които не са студенти (на възраст от 30 до 75 години). Анкетната карта се състои от три основни въпроса, като последният има пет подточки, и идентифицираща част, като тук няма да разискваме първите два, тъй като вече бяха коментирани2. Лингвистичен материал. Анкетираните изслушваха записи на 5 идиолекта, различаващи се по характера и броя на лингвистичните променливи. Два от тях представляват степени на реализация на източния интердиалект (ИИ1 и ИИ2), в два се срещат различни речеви особености, характерни за западния интердиалект (ЗИ1 и ЗИ2) и един идиолект, който представя книжовно-разговорната норма. Следната схема илюстрира отдалечеността на оценяваните идиолекти, представителни на различните нормативни статуси, към книжовно-разговорната реч (КРР). ИИ2 ИИ1 КРР ЗИ1 ЗИ2 Инф. 5 Инф. 1 Инф. 4 Инф. 3 Инф. 2 Информатор 1 (ИИ1) - редукция на Е в И, смекчаване на съгласните пред Е и И. Информатор 2 (ЗИ2) - последователно екане, - м окончание за I л., ед.ч., сег. вр., I и II спр., -ме окончание за 1 л., мн.ч., I и II спр., изпадане на съгласната -Х в глаголни окончания, депалатализация на предфлексийната съгласна при глаголи и от I и II спрежение в 1 л., ед.ч. и 3 л., мн.ч. при I и II спр. и във всички лица на III спр., дейотация при глаголи от I спрежение, VI и VII разред, 1л., ед. число и 3 л., мн. число, сегашно време (и във формите за бъдеще време), както и при показателните местоимения тóа, тáа, онáа в и др., че частица за бъдеще време, у предлог вм. в, отмет на ударението в сег. време, премет на ударението в префигирани аористни глаголи и причастия. Информатор 3 (ЗИ2) - непоследователно екане, -ме окончание за 1 л., мн.ч., I и II спр., депалатализация на предфлексийната съгласна при глаголи и от I и II спрежение в 1 л., ед.ч. и 3 л., мн.ч. при I и II спр. и във всички лица на III спр. Информатор 4 (КРР) - книжовно-разговорна реч, без отклонения от нормата. Информатор 5 (ИИ2) - редукция на Е в И, смекчаване на съгласните пред Е и И, генерализирана родителна форма при същ. имена от ж.р. с ударение върху окончанието главтъ. Става ясно, че речта на ЗИ2 представлява нормативен статус от западен тип - бихме го определили като западен b-статус, ЗИ1 реализация на a-нормативен статус (най-вероятно а1), ИИ1 е източен b-статус, при това b1, за да го разграничим от ИИ2, който е b2-източен нормативен статус. Речта на информатор IV определяме като ак-статус (книжовно-разговорна реч - КРР). Тази наша преценка ще бъде верифицирана чрез обобщаване на резултатите от анкетата за езиковите атитюди по отношение изброените идиолекти. Метод за измерване на атитюдите. Атитюдите се измерват по метода на семантичния диференциал на Ч. Осгуд, като се изисква избор от седембална скала. Идиолектите принадлежат на 5 жени на една и съща възраст - около 35 години. Текстът, който тези информаторки възпроизвеждат, е един и същ. В него обаче се съдържат социолингвистични променливи, които ние наблюдаваме, като при всяка от записаните информаторки може да се появи различен вариант на интересуващия ни маркер. Избрахме този метод, който бихме могли да наречем контролиран, тъй като се стремим да проучим атитюдите към определен набор от лингвистични променливи, като отстраним максимално влиянието на гласовите, половите и личностните характеристики (пол, предполагаема възраст, произход, професия и т.н.) на носителя на оценявания идиолект. Избор на признаци. Признаците на оценяваните идиолекти могат да се разделят условно на обективни и субективни. Обективни са признаците, които са присъщи на оценявания идиолект според социално-демографската му обусловеност, а това са западнобългарска-източнобългарска, градска-селска, столична-провинциална реч. Към тях можем да присъединим и два от признаците, пряко отвеждащи към езиковата нормативност, и по-точно към кодифицираната норма - книжовна-диалектна и правилна-неправилна реч. Независимо от преценката на езиковите носителни, изброените качества остават постоянни. Като субективни тук се възприемат признаците, които са силно зависими от индивидиуалната нагласа и от формираното обществено мнение - престижна-непрестижна, приятна-неприятна и благозвучна-неблагозвучна. много средно малко колкото, толкова малко средно много правилна 1 2 3 4 5 6 7 неправилна престижна 1 2 3 4 5 6 7 непрестижна книжовна 1 2 3 4 5 6 7 диалектна западнобългарска 1 2 3 4 5 6 7 източнобългарска градска 1 2 3 4 5 6 7 селска приятна 1 2 3 4 5 6 7 неприятна столична 1 2 3 4 5 6 7 провинциална благозвучна 1 2 3 4 5 6 7 неблагозвучна Резултати и коментар на резултатите. На графика 1 са нанесени средните оценки (по ординатата) на идиолектите според 8-те признака (по абцисата). Като най-правилна според езиковите атитюди на анкетираните е посочена речта на информатор N4 (ККР) - средна оценка 1.65. На второ място е поставен по правилност идиолектът на софиянката (ЗИ1) със средна оценка 3.14, което означава “малко правилна”. Останалите три идиолекта - ЗИ2, ИИ1 и ИИ2, имат оценки, които варират между “малко неправилна” до почти “много неправилна”. Между “малко неправилна” и “средно неправилна” е източнобългарската реч на ИИ1 (редукция на Е в И, смекчаване пред Е и И) - 5.26, като “средно неправилна” е ранжирана речта на ИИ2 (ъкави форми) - 5.80, а западнобългарската реч на ЗИ2 е представена като най-неправилна от всички пет идиолекта - 6.22. правилна ККР à ЗИ1 à ИИ1 à ИИ2 à ЗИ2 неправилна Това подреждане води до четири заключения: 1) книжовно-разговорната реч се оценява като най-правилна; 2) непоследователното екане, мекане и депалатализация, които са трите най-фреквентни речеви особености, представени в ЗИ1, слабо влияят върху езиковия атитюд правилна-неправилна реч. Най-често срещаният отговор е 2 (“средно правилна”) - това е т.нар. в статистиката мода (Mode), медианата е 3, а средната оценка е 3.14; 3) редукцията на Е в И и смекчаването на съгласната пред Е и И пораждат негативни оценки за правилност - най-често срещан отговор (мода) за ИИ1 е 6 (“средно неправилна”), а средната оценка е 5.26; 4) появата на ъкави форми от типа глав, главтъ води до по-ниско ранжиране по правилност на речта; 4) най-неправилна според езиковите атитюди се оказва речта на западния столичанин, която е изпъстрена с множесттво западнобългарски интердиалектни маркери. Резултатите от сравняването на оценяваните идиолекти според втория признак ’престижна-непрестижна реч’ следват подредбата, която съществува при коментирания признак ’правилна-неправилна реч’. Този факт се доказва и от статистическия анализ при изследване на връзките и зависимостите между двата признака. Тъй като и двата признака представляват качествени променливи, то за изследване на зависимостта между тях се препоръчва Хи-квадрат анализ (за подходящия анализ според типа на променливите вж. Гоев 1996:123). При него е важно отчитането на равнището на значимост (Significance). Ако то е по-малко от риска за грешка a = 0.05, можем да отхвърлим нулевата хипотеза (че двете променливи са независими) и да приемем хипотезата, че между двете променливи има зависимост. В случая и при петте оценявани идиолекта признаците ’престижна-непрестижна реч’ и ’правилна-неправилна реч’ имат ниво на значимост под 0.05. За да измерим силата на връзката между тези признаци, изчислихме един коефициент - коефициент на Крамер. Когато той е в граници от 0 до 0.3, връзката е слаба, от 0.3 до 0.7 - средна, и над 0.7 - силна (вж. Гоев 1996:128-129). При петте информатори изчислихме коефициента на Крамер за силата на връзката. Оказа се, че се движи в границите 0.44 до 0.61, което означава средна степен на връзката. А Б В Г Д Е Ж З А/ правилна-неправилна; Б/ престижна-непрестижна; В/ книжовна-диалектна; Г/ ЗБ-ИБ; Д/ градска-селска; Е/ приятна-неприятна; Ж/ столична-провинциална; З/ благозвучна-неблагозвучна. Графика 1 Нагледна подкрепа на статистическите данни откриваме на графика 1. Най-престижна е речта на четвъртия информатор (КРР), следвана от речта на ЗИ1 - средна оценка 2.10 (“средно престижна”). Коренно се различават тези два идиолекта - КРР (ак-нормативен статус) и ЗИ1 (а1-нормативен статус), от останалите, които са преценени като непрестижни. Интересното в случая е, че двата източнобългарски идиолекта са оценени като еднакво непрестижни - средна оценка 5.78 за ИИ1 и 5.80 за ИИ2. Най-непрестижна според езиковите атитюди на анкетираните е речта на втория информатор, включваща множество отклонения от книжовната норма - 6.48. Резултатите донякъде се разминават с нашите предварителни очаквания, че в София ще се възприемат по-негативно източните маркери, които влияят силно при формирането на езиковите атитюди, при това най-вече ъкавите форми. От графиката се вижда ясно, че оценяваните идиолекти са ранжирани според третия признак ‘книжовна-диалектна реч’ по същия начин както при първия и втория признак. книжовна ККР à ЗИ1 à ИИ1 à ИИ2 à ЗИ2 диалектна средна оценка 1.98 3.45 5.80 6.23 6.69 Особеното при сравняване на средните стойности на дадените оценки е, че средната оценка 1.98 (т.е. “средно престижна”) за информаторката, спазваща изцяло книжовната норма, макар че най-често срещания отговор (модата) е 1, но медианата е 2. Предварителното очакване бе за стабилизиран езиков атитюд, оценяващ книжовно-разговорната реч като много престижна (оценка 1 в седембалната скала). Идиолектът, характеризиращ се с непоследователно “екане”, депалатализация и “мекане”, има средна оценка по този признак, намираща се между “малко книжовна” и “колкото книжовна, толкова и диалектна”. Отново три идиолекта се групират в негативната част от скалата - ИИ1, ИИ2 и ЗИ2. Като най-диалектна е посочена западнобългарската интердиалектна реч, съдържаща социолингвистични варианти от типа предлог у вм. в, -М окончание за 1 л.,ед.ч., сег. и бъд. вр., че частица за бъдеще време. При информаторките N3 (ЗИ1), N4 (ККР) и N5 (ИИ2) приложението на хи-квадрат метода показа наличие на връзка (a < 0.05) между признаците ‘правилна-неправилна реч’, ‘престижна-непрестижна реч’ и ‘книжовна-диалектна реч’. Силата на връзката е средна (коефициентът на Крамер е между 0.40 и 0.61). При ИИ1 (инф. N2) и при И32 (инф. N2) силата на връзката е слаба. Езиковите атитюди на анкетираните относно териториалната принадлежност на идиолектите отговарят на фактическия им поизход. Книжовно-разговорната реч на инф. N4 има средна оценка 3.73, т.е. “колкото западнобългарска, толкова източнобългарска”, а това означава неутралност спрямо регионалната принадлежност. От двата западнобългарски идиолекта по-силна регионална маркираност притежава ЗИ2, притежаващ повече западни лингвистични варианти - средна оценка 1.64. Идиолект ЗИ1 също е определен като западнобългарски, но по-слабо териториално маркиран - средна оценка 2.73, което отговаря на малка степен на признака “западнобългарска реч”. От двата източнобългарски идиолекта ИИ1 (инф. N1) и ИИ2 (инф. 5) по-силно териториално закрепен според атитюдите на анкетираните е инф. N1 (редукция на Е в И, смекчаване на съгласната пред Е и И) - средна оценка 6.34, като най-често избираната оценка е 7 (много висока степен на признака “източнобългарска реч”). Появата на още един маркер - т.нар. ъкави форми, напр. глав, води до леко спадане на оценките - средната е 5.98, т.е. средна степен на признака “източнобългарска реч”, като най-често избираната оценка е 7, но с по-голяма дисперсия на отговорите (2.27 срещу 0.93 при инф. N1) и по-висок коефициент на вариация - 25% срещу 15% при инф.N1. Прилагането на хи-квадрат метода за установяване на връзки между признаците показа средна степен на сила на връзката между този признак (‘западнобългарска-източнобългарска реч’) и признака ‘книжовна-диалектна реч’, като коефициентът на Крамер варира между 0.32 до 0.45. Това означава, че между езиковите атитюди към лакалната маркираност на идиолектите и езиковите атитюди за разликата книжовно-диалектно съществува зависимост. В цялата история на социолингвистиката обект на проучване са предимно езиковите ситуации в градовете (У. Лабов на Ню Йорк, П. Тръдгил на Норич, Л. Милрой на Белфаст, Шонфелд на Берлин, М. Виденов и Б. Байчев на В. Търново, М. Виденов, Ан. Ангелов, Кр. Алексова на София, Ел. Каневска-Николова на Смолян, Ст. Бъчварова на Елена, Кр. Колева на Шумен и т.н.). Значително по-малко внимание се отделя на селото поради значително по-ниската концентрация на индивиди и относителната липса на пъстрота от разнообразни нормативни статуси. Това положение ни накара да подложим на измерване езиковата нагласа на българина към принадлежността на един идиолект към градската или селската среда. На графика 1 ясно се виждат сравнението между средните оценки на петте идиолекта. “Най-градска” се оказва книжовно-разговорната реч на инф. N4 (средна оценка 1.4 - между най-високата и средната степен на признака). Тя е следвана от речта на инф. N3 (ЗИ1) - средна оценка 2.5, т.е. между средната и ниската степен на признака ‘градска реч’. Двата източни идиолекта (на инф. N1 - ИИ1, и на инф. N5 - ИИ2) имат почти еднакви средни оценки около 5, т.е. ниската степен на признака ‘селска реч’. Като “най-селска” е оценена речта на инф. N2 (ЗИ2) - средна оценка 5.89, отговаряща на средната степен на признака ‘селска реч’, като най-често избираният отговор е 7 - най-високата степен на признака. Според хи-квадрат метода признакът ‘градска-селска реч’ има средна по степен сила на връзката с признака ‘книжовна-диалектна реч’ и при петте информаторки, също средна степен на сила на връзката с признака ‘престижна-непрестижна реч’ при всички идиолекти без инф. N1 (ИИ1), при който силата на връзката е слаба. Силата на връзката между признаците ‘градска-селска реч’ и ‘правилна-неправилна реч’ е средна при инф. N4 (КРР) и инф. N5 (ИИ2) и слаба при инф. N1 (ИИ1), инф. 2 (ЗИ2) и инф. 3 (ЗИ1). Слаба степен на връзката имат признаците ‘градска-селска реч’ и ‘западнобългарска-източнобългарска реч’. Интересът ни към езиковия усет на българина за принадлежност на даден идиолект към столичната езикова ситуация води своето начало от 1989 г.3, тъй като този усет е показателен за обема на понятието “софийски език”. В провежданата анкета се съдържа и признакът ‘столична-провинциална реч’, по който се оценяват петте идиолекта. Интересуваме се дали източните, западните идиолекти или КРР ще бъдат посочени като типични за столицата. Освен това е важна статистическата им връзка с другите признаци. Според езиковите атитюди на анкетираните, отразени в средните оценки за всеки идиолект, речта на петте информаторки е йерархизирана по следния начин: столична КРРà ЗИ1 à ЗИ2à ИИ1à ИИ2 провинциална средна оценка 2.69 3.02 6.12 6.13 6.31 Резултатите показват стабилно оформен колективен езиков атитюд при това на хора, родени в различни части на езиковото ни землище. За столична реч анкетираните лица признават книжовно-разговорната реч на инф. N4 и речта на инф. N3 (непоследователно екане, мекане - четеме, пишеме, и депалатализация на съгласната в сег. и бъд. вр. при глаголи и от трите спрежения - кпъ, кпът, върв, вървт, затвàрам, затвàраш и т.н. При това средната оценка на двата идиолекта се движи между средната и ниската степен на признака ‘столична реч’. Провинциални се оказват двата източни идиолекта и западният идиолект с множеството отклонения от книжовната норма. И трите имат оценки около средната степен на признака ‘провинциална реч’, като най-провинциално според анкетираните звучи речта на информаторката, допускаща т.нар. ъкави форми - глав. Това отговаря на резултата от експертимента в столичните магазини, описан от М. Виденов, показващ реакцията на столичани на въпроса “Идн ли да взèма?” (Виденов 1993:111-112). Макар че в столицата съществува богат репертоар и от западнобългарски, и от източнобългарски идиолекти, анкетираните допускат в обема на квалификатора “столична реч” сравнително малко лингвистични променливи - това са най-фреквентни западни по локализация езикови особености. Няколко пъти вече посочваме, че това са депалатализацията, мекането, частичното екане и отмета на ударението в аорист и аористни причастия. В столичната езикова ситуация депалатализацията и мекането са се превърнали в лингвистични стереотипи, показателни само за контекстуалния стил (небрежна, разговорна реч), а не и за социалната стратификация (вж. Алексова 1998 и Алексова 2000). Езиковият атитюд, че столична е КРР и западният идиолект с посочените фреквентни маркери, съдържа придържане към книжовнонормативното. Това допускане се подкрепя от приложението на хи-квадрат метода. При всички информатори с изключение на инф. N4 съществува средна сила на връзката между признаците ‘столична-провинциална реч’ и ‘книжовна-диалектна реч’. Между последните два признака ‘приятна-неприятна’ и ‘благозвучна-неблагозвучна’ при всичките информатори съществува средна сила на връзката според критерия на Крамър. Това проличава на графика 1, където средните оценки на двата признака при петте информаторки почти съвпадат. Между 2 (средна степен) и 3 (малка степен) са средните оценки на речта на инф.N4 (КРР) и инф. N3 (ЗИ1) по признаците “блатозвучна реч” и “приятна реч”. Малко неблагозвучни и малко неприятни според езиковите атитюди са идиолектите на инф. N1 (ИИ1), инф. N2 (ЗИ2) и инф. N5 (ИИ2) - двата източни и по-силно маркираният от двата западни идиолекта. От направените дотук анализи могат да се извлекат следните изводи: Между избраните от нас обективни и субективни качества на речта съществуват зависимости, които се доказват чрез хи-квадрат метода. Това означава, че познаването на нагласата на анкетираните към един признак може да ни отведе към предположения за оценката на идиолекта по друг признак. А това говори ясно за формиран комплекс от обществени езикови атитюди по отношение на източнобългарската и западнобългарската реч. На графика 1 се вижда, че инф. N4 (КРР) и инф. N3 (ЗИ1) получават положителни средни оценки (инф. N4 между силна и средна степен, инф. N3 между средна и слаба степен) по седем от осемте признака (без ‘западнобългарска-източнобългарска реч’). За разлика от тях двата източни идиолекта (реализации на източния b-нормативен статус) и силно маркираният западен идиолект (реализация на западния b-нормативен статус на границата с диалекта) получават негативни оценки, движещи се между ниска (5) и средна степен (6) на негативния признак , по-рядко между средна (6) и силна степен (7). Това показва, че съществува стабилизиран колективен атитюд за положителна оценка на речта, доближаваща се до книжовноезиковата норма. Смятаме, че този факт е резултат от целенасоченото езиково обучение в училище. Втората задача, която си поставихме, е да изследваме съществува ли статистически значима връзка между даваните оценки и социално-демографските характеристики на анкетираните. Приложихме отново хи-квадрат метод за оценка на връзките, тъй като двете променливи (оценка на признаци и социално-демографски характеристики) са качествени (някои само са количествени - напр. възраст). Оказа се, че статистически значима връзка съществува най-вече между независимите променливи ‘възраст’ и ‘месторождение’ на анкетираните и признаците ‘престижна-непрестижна реч’, ‘правилна-неправилна реч’, ‘благозвучна-неблагозвучна реч’ и ‘западнобългарска-източнобългарска реч’. При инф. N1 (ИИ1) изборът на оценка по седембалната скала на признаците ‘правилна-неправилна реч’ и ‘престижна-непрестижна реч’ е зависим статистически от възрастта на анкетираните (a =0.0015 и a =0.0009), като връзката е средна по сила (коефициент на Крамер = -0.32 и -0.53). Отрицателната стойност на коефициента показва, че с нарастване на възрастта намалява числото на избрания отговор, т.е. върви към положителната част на скалата (от 7 към 1). Това говори, че с повишаване на възрастта хората са по-склонни да изберат сравнително по-положителна оценка на източнобългарските идиолекти по признаците ‘правилна реч’, ‘престижна реч’. По-възрастните са по-толерантни към редукцията на Е в И и смекчаването на съгласната пред Е и И, при тях е по-нисък прагът на поставяните изисквания за престижна реч. По-младите са по-критични към източнобългарската произносителна норма. Този извод важи и за инф. N5 (ИИ2) - по-възрастните са по-склонни да дадат по-висока оценка по престижност на идиолект с ъкави форми - рек, глав. С нарастването на възрастта се повишава и възможността за по-положителна оценка на речта на този информатор по признаците ‘приятна-неприятна реч’ и ‘благозвучна-неблагозвучна реч’. За младите (анкетираните студенти) идиолект с редукция на Е в И, смекчаване пред Е и И и с ъкави форми поражда по-негативен атитюд. Интерес за нас представлява и фактът, че за по-немаркирания източен идиолект съществува връзка между променливите ‘книжовна-диалектна реч’ и ‘месторождение’ на анкетираните според ятовата изоглоса. Тя е положителна и средна по сила. Това означава, че анкетираните с месторождение тип 2 (Западна България) по-често избират отговори от негативната част (от 5 до 7) на скалата по признака ‘книжовна-диалектна реч’, а това значи, че западните българи по-часто оценяват източната реч като диалектна, отколкото източните. Що се отнася до западните идиолекти, можем да кажем, че според хи-квадрат метода съществува връзка между променливите ‘престижна-непрестижна реч’ и месторождението на анкетираните. Западните анкетирани лица по-често дават по-положителна оценка по престижност на речта на западните записани информаторки. При инф. N2 съществува и статистически значима връзка между признаците ‘престижна-непрестижна реч’, ‘градска-селска реч’ и независимата променлива месторождение на анкетираните (според ятовата изоглоса). Можем да обобщим, че получените средни оценки за идиолекти, принадлежащи към различни нормативни статуси, ни дава възможност да ги сравняваме на базата на формираните колективни езикови атитюди, представляващи част от общественото мнение. А то е най-силният регулатор на редица езиковите феномени. БЕЛЕЖКИ: 1. Понятието атитюд идва от лат. "aptitudo" - готовност, склонност, и от лат. "actus" през итал. "atto" - действие, поведение, т.е. значението му е склонност, нагласа на поведението (Олпорт 1954:19, цит. по Депрез, Персон 1987:132). В българската социална психология като синоним се използва понятието "нагласа": "относително устойчива привична вътрешна насоченост или предразположение на човека към определен тип реагиране, която определя действията и преживяванията и най-общо може да се тълкува като звено посредник между стимула и реакцията" (Речник по психология 1989:300). [обратно] 2. Вж. коментарите на първите два въпроса, засягащи езиковите атитюди към неучтивото говорене на ТИ с непознат, както и към мястото на българския език в езиковата в Алексова 1999. [обратно] 3. През 1990 г. бе проведена анкета, като на три групи участници в експеримента зададохме въпроса "Типичен ли е за столицата този говор?", отправен към речта на 10 души. Анкетираните изслушваха записи от по 200 думи за всеки оценяван идиолект и даваха отговор според следната петобална скала: а) не, не е типичен; б) по-скоро нетипичен, отколкото типичен; в) колкото типичен, толкова и нетипичен; г) по-скоро типичен, отколкото нетипичен; д) да, типичен е. Оценяваните идиолекти от записите се различават помежду си както според наличието на западно- или източнобългарски лингвистични особености, така и според честотата на употребата им . В експеримента взеха участие 3 групи анкетирани лица, различаващи се най-вече по своя опит и знания за езиковата вариантност. Първата група бе от 24 студенти в II курс на специалността "Славянска филология" от СУ "Св. Климент Охридски". Втората група бе от 18 специализанти по социолингвистика в V курс на Факултета по славянски филологии към СУ "Св. Климент Охридски". Третата група бихме могли да определим като експертна или контролна, тъй като тя беше съставена от 8 члена на Лабораторията по социолингвистика при същия факултет. За резултатите от този експертимент вж. Алексова 2000. [обратно] БИБЛИОГРАФИЯ: Алексова 1998: Алексова, Кр. Депалатализационните процеси в софийската реч като маркер на разговорността. В: Проблеми на българската разговорна реч. Т.5, (Материали от V конференцията с международно участие “Проблеми на българската разговорна реч (с оглед и към другите славянски езици)”, 4-5 юни 1998 г., Велико Търново, (под печат). Алексова 1999: Алексова, Кр. Съвременният българин за своя език. В: Материали от конференцията в памет на Ст. Стойков “Българският език през ХХ век”, 3-4 декември 1999 г., София, (под печат). Алексова 2000: Алексова, Кр. Езикът и семейството. Към методиката за проучване на речта в микрообщностите. София:Интервю прес, 2000. Алексова, Алексов 1997: Алексова, Кр., Г. Алексов. Приложението на метода на главните компоненти при изследване на социалната диференциация на езика. В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5, С., 1997. Ангелов 1990: Ангелов, А. Социолингвистическо изследване на Гевгелийския квартал в гр. София. (Дисертационен труд - ръкопис), С., 1990. Ангелов 1999: Правилата на езика в столичния квартал. София:МСД, 1999. Виденов 1990: Виденов, М. Съвременната българска градска езикова ситуация. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1990. Виденов 1993: Виденов, М. Софийският език. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993. Гоев 1996: Гоев, В. Статистическа обработка и анализ на информацията от социолигически, маркетингови и политически изследвания със SPSS. София: Университетско издателство “Стопанство”, 1996. Григорова 1991: Григорова, П. Социолингвистична вариантност в съвременната българска говорна практика (върху материал от столицата). (Автореферат на кандидатска дисертация), 1991. Депрез, Персон 1987: Deprez, K., Persson, Y. Attitudes. In: Sociolinguistics. An international Handbook of thе Science of Language and Society. Eds. Ammom, U., Dittmar, N., Mattheire, K., Berlin, New York: Walter de Gruyter, 1987,125-133. Манов, Гоев, Калоянов, Веселинов 1993: Манов, А., В. Гоев, Т. Калоянов, Р. Воденичаров. Компютърна статистика със STATISTICAL GRAPHICS SYSTEM. STATAPHICS. София: Университетско издателство “Стопанство”, 1993. Чешър 1987: Chesire, J. Age and Generation-Specific Use of Language. In: Sociolinguistics: An International Handbook of the Science of Language and Society. Eds. U.Ammon, N. Ditmar, K.J.Matteier, vol.1, Berlin: Walter de Gruyter, 1987.

ОК. Там където работих, хората употребяха "ще" /Иначе е ясно: софиянците, в по-голямата си част говорят диалектно. http://www.slav.uni-sofia.bg/bgspeech/Sites/bg/publ/depalataliz.pdf Според това изследване софиянци, родени в София, "мекат" повече от софиянците, родени в Западна България (59% на 42%)./

Подкрепям мнението на Невски "Източния" акцент се изразява най-вече в редукцията на неударените широки гласни, и който не е живял в условно двата региона (или не е от западните региони), не може да разбере значението на това.. (Аз самият бях шокиран от моето "ша/шъ", когато отидох да работя за първи път в София, и трябваше да се упражнявам за да мога да изговарям правилно и добре "ще". В родния ми град обаче, където живея и работя сега, рядко се употребява "ще" (или ще-то не е точно "ще"), дори "се" не е точно "се ", и на мен ми е по-лесно да не употребявам "ще")

Хасковски говор:

Книжовния език е доста по-близо до централния балкански и подбалканските говори, отколкото до западните и централно-българските говори, (Странжданските говори са рупски); В него обаче има характерни "нотки", които са централно-български и западни, ии/или такива които са в последствие "озападнени" , и те му дават централно-българско звучене 1. В книжовния български са приети енклитичните местоименни форми ме, те, се — те не са присъщи на Търновската и Кравеловата школа, респективно на пловдивската (ма, та, са, респективно- мя, тя, ся), Очевидно това са западни елементи. 2. В книжовния български език е приет ъ-изговор на глаголните окончания във 2 л., ед. ч.и 3 л., мн. ч. и последователна палаталност при същите окончания във II спрежение (чета, четат, вървя, вървят). Приетото правописно означение на гласната ъ, 'ъ чрез а, я не се е отразило на произношението, въпреки че някои от нашите езиковеди тогава са мислели, че по този начин може да се наложи а-изговор, характерен за „централните” говори. (това е според Л. Андрейчин - "Из историята на нашето езиково строителство") 3. Членната форма за мн. число — т, и частицата за образуване на бъдеще време с неизменяема частица ще (в търновския говор имаме съответно -ти и ша (шъ). 4. Нередуцираната стойност на широките гласни (сег,ког,врен) в неударени срички, окончанието -а при съществителни от женски род (глава, вода) и липсата на вторично екане (Стояне, поляни, овчари) (в източните говори имаме сиг,куг,вер'ън; глъв,вуд,Стуене, пулени, увчери). /Това са положения които са свързани с началния етап на книжовното ни езиково строителство на западнобългарска основа/

Битуват два подхода (теории): Първия подход приема условно че търновския говор (или по-точно говорът на търновската школа) е в основата на съвременния български книжовен език, като в него (в нея) са вмъкнати други източни, също някои централно-български (южен врачански, източен, софийски, ботевградски, пирдопски, самоковски и др.) и западни елементи. /Езикът на търновската школа е бил разпространен и в други градове (Русе, Варна, Казанлък и др.)./ Втория подход приема, че като основа на книжовния език трябва да се разглежда централният балкански говор, който е разпространен в областта на градовете Търново, Севлиево, Ловеч, Трявна, Габрово, Троян, Казанлък, Калофер, Карлово, Сопот.

Това е някакво патриотарско писание, от което не се разбира нищо конктретно по въпроса за бактериите, или по въпроса за името Авторът просто заявявя че киселото мляко от балканите (и по-точно от българите?, защо не от гърците), по време на Осмалъка, се е разпространило на Югоизток (Изток) и към Средна Азия, съответно към страните от изтока/ориента.. /Киселото мляко навлиза в Индия с могулите; поред идеята на автора излиза че индийците хапват българско кисело мляко/

Кога се предполага (или се знае) че за първи път в България е използван изразът "кисело мляко" за този продукт, който иначе се знае като "yoğurt" (тур) /в някои български диалекти му викат "агурт"/ И още един, или два въпроса (той е за биолозите): Някои има ли представа дали бацила Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus е разпространен извън региона на Балканите (естествено разпространение), и ако отговорът е "да" , то къде по- точно, в кои региони на Стария свят бацила сев открива?

Нискитв ми прагове на търпимост и дразнимост не се отнасят/проявяват до/при говоренето на хората (стига да не проявам нетърпимост и неприемане на самите хора, защото тогава е възможно да се подразня от много неща, хипотетично, при хипотеична ситуация - и от диалектно говорене). В този смисъл заглавието и въпросът на темата ми се струват неточни и/или неинформативни Бих перефразирал заглавието като "Най-чудат български диалект", или "Най-неразбираем български диалект". Мисля че за правилното (подходящото) говорене и изразяване образованието допринася по-малко, отколкото допринасят заедно възпитанието/културата (по-точно - слонността към, или проявата на т.н. емпатично мислене), т.н. езиковата интелигентност, и някои личностни (характерови) качества. Много от високообразованите хора имат/са развили способности да се изразяват правилно, но аз лично познавам образовани хора (преподаватели в университети), с публикации и монографии, които не могат да изразяват по-сложни мисли и идеи що-годе нормално.и разбираемо за околните Познавам хора, завършили българска филология и литература, журналисти и радиоводещи по професия, които не могат/не можаха да се отучат от пловдивското "Шъ", което отговаря на "Ще" (например - покойната ми леля) Велислава Дърева, журналистка, родом от Пловдив, но живееща и работеща в София -също шъ-тка. В този смисъл смятам че възпитанието (по-точно разбирането и нагласата че околните не трябва да бъдат натоварени с чудати и неразбираем диалектни думи) и т.н. езикова интелигентност, са по-ключови от образованието. ------- Днес говорих по телефона с един бакалавър - възпитано и интелигентно момиче, което "превключи" само при една дума на диалекта си (?вероятно от притеснение, защото съм "бъдещ началник", а и проведох интервю с нея по-рано) , и се наложи да питам два пъти за какво става дума, защото не можах да зацепя и свържа идеята...

Когато имам време за музика, слушам разни поп изпълнителки, изпълнители и дуети/двойки: BG и Romanian, FR и Spaine Англоезични През изминалата седмица бях на тази вълна: http://www.vbox7.com/play:fe94ffa0 http://vbox7.com/play:e1040131 http://vbox7.com/play:dfc29bc7 http://tekstove.info/browse.php?id=18521 http://tekstove.info/browse.php?id=16616 http://tekstove.info/browse.php?id=21142 http://tekstove.info/browse.php?id=40007

Според мен владелецът на тютюна фактически го е държал, по силата на собствеността си, чрез приятелството и/или уговорката, които са му гарантирали привилегирован достъп, различен от този на другите. Драги, достъпът на владелеца на тютюна, до тютюна, е бил най-особен и най-раличен

. Ето ти едно алтернативно тълкуване Деянието "държи" (тютюна)" го извършва този, които има властта/собствеността (икономическата такава) над тютюна Деянието "държи" (тютюна)" не се извършва този който държи/има власт над помещението, склада, или двора, в който собственикът на тютюна го държи (Забележка: когато тези, са две различни лица) По -горния принцип е верен във всички случаи, освен в един. По-горното не е вярно тогава, когато този които е собственил на склада, е имал намерение да спечели от хипотетична следваща нелегална продажба, или да спечели от "наем" (и ако е знаел че стоката е нелегална). Защо: Ето защо: Ако собственикът на "склада" е имал такова намерение /да спечели/, или ако е спечелил по някакъв начин (знаейки че стоката е нелегална), то тогава казано по български, той се превръща в ортак на собственика на тютюна, нещо като "съсобственик" - Или - превръща се в един от извършителите на деянието

Да уточня тезата си: Член 234 ал 1 преди промяната на алинеята, извършена със ЗИДНК /Обн. ДВ. бр. 26 от 6 Април 2010 г., в сила от 10.04.2010 г./, гласи: „който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 10 - кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7." С изменението от м. април 2010 г. са извършени две промени: първо:увеличен е размерът на предвиденото в разпоредбата наказание за деянието, и второ - отпаднал е от описанието на деянието изразът „на склад" и формулировката на деянието от „който продава или държи на склад" е станала „който продава или държи". Сега болшиството пищещите тук сме поне средноинтелигентни хора, и предполагам разбираме, че в оригиналия текст чл 234 ал 1 НК третира вносителите/производителите, дитрибуторите/търговците на средно и дребно (не и купувачите) Освен това, ще обобщя и следното: Най-общо казано нито и в Закона за тютюна и тююневите изделия, нито в Закона за акцизите и данъчните складове- по отношение на консуматорите има някакви /каквито и да е/ задълженителни разпоредби за контрол, следене и опазване на бандеролите изобщо или конктретно до момента на отварянето на пакетите пак най-общо казано всеки консуматор има право да си скъса бандеролите във всеки един момент след като е закупил тази стока (стига да не реши да препродава цигарите си) Остават въпросите: 1) защо е отпаднал изразът "на склад" в чл 234 ал 1 от НК (за това накрая ще напиша две -три изречения) и 2) стока ли са цигарите за лично ползване по този въпрос си запазвам горното мнение, дори ще го развия малко в същата насока Обективно тези цигари няма как да са стока, ако нямат бандероли (защото не могат да влезнат в търговска употреба без бандеролите си), и/стига да не се докаже че са предназнени за нелегална продажба, --- Трябва да се проучи защо е отпадал изразът на "склад", Една от възможните причини (необходимост) е чисто техническа (образно - за да не се допусне цигарите без бандерол да се съхраняват/"държат" в автомобили, например, и/или дилърите да ги продават от автомобилките си) Другата такава е да се наказват и купувачите на безбандеролни цигари и на тютюн без платен акциз Но тогава не бше ли по-удобно да се напише "който държи , или продава и закупи" (оферти за продажба тютюн има в интернет, кой може да каже и знае какво е платено за този тютюн??)

vortax, каква отговорност и кръв? ти явно нямаш много идеи каквии са източниците за здравната каса, и смяташ че акцизите и ДДС са такъв източник? Ох завалията.. Да те питам когато отидеш на пазара за да си купиш домати или круши, сигурен ли си че стоката е фактурана., и искаш ли потвърдения за това? Не знам дали знаеш че 80 процента от този бизнес -търговията с плодове и зеленчуци, е сив? по твоята логика излиза че ако не го направиш, но купиш зеленчуци или плодове от кварталното пазарче (или бутилка домашно вино)- то ти си най-вероятно (на 80 процента) престъпник, нали така? Да се затварят хората (крайните потребители) за неплатени акцизи и/или ДДС е идиотщина и анахронизъм ..Казват го и юристи които пишат тук нека пушачите на безбандеролен тютюн да бъдат глобявани, но мисля че ти не разграничаваш двете, не правиш разлика между наказателна отговорност и адинистративно-наказателна такава. Аз какво точно да дискутирам с теб? (след като тук пишат юристи)

Когато купуваш евтини стоки, за които не очакваш високо качество - ти си в играта (на капитализма и на капитализъм).. (предлагането на такива , както и купуването им са части от играта) когато купуваш скъпи стоки (канадски, германски или италиански), за които очакваш високо качество, и то е гарантирано - също е част от "играта" Когато купуваш скъпи стоки но с качеството на евтините - не си в тази игра, а в някаква друга, която сме я играли вече.. (това е някаква друга игра, защото в играта на капитализъм би следвало да има две свободни страни) Примерът ми беше с пещерските обувки, голяма част от които се разцепват (кожата им се разцепва, защото е нискокачествена) и/или разлепят след няколко месеца Обувките могат да се рекламират (подлежат на рекламация в едноседмичен срок), но за разлика от например изделията и продуктите на електрониката и електротехниката, софтуера (ИТ) и машиностроителната продукция, обувките нямат гаранционни срокове и карти, и не подлежат на ремонт, поправка - не подлежат на гаранционно подържане демек.. (който срок за бъларската и ЕС такава продукция е най-малко две години) Мен лично като потребител не ме устройват протекции за такава продукция..Искам с парите си, които съм спечелил участвайки в "честна игра", да участвам в друга такава ..

Намесата на държавата може да се изразява в създаването и подържането на благоприятни условия, и на инфраструктура, за бизнеса (ако говорим за производството), без значение дали инвестициите са родни или не, държавата може да финасира разни програми за повишаване на ефективността и конкуретноспосността на икономиката и бизнеса, и други такива .. (приемаме за тезата че всяка държава и нашата, разполага с бюджет, който може да се структурира по подходящ начин) Може да се дискутира дали и доколко това е протекционизъм. смятам че опорният стълб и крайъгълния камък е трябва е този: не трябва да не се нарушават правата на потребителите (колкото и странно да звучи - ефективностата и конкуретноспособността на бизнеса са в интерес на колкото на самия бизнес, толкова и на потребителите) южнякът се "оплакваше" от капитала, аз отговорих че капиталът си е такъв (за добро или лошо) Аз лично нямам никакви проблеми с капитала и/или оплаквания от него - "вадя си хляба" в капиталистическа компания, т.е разчитам на него и съм му "подръжник" (това съм го споменавал многократно) (това за естественото състояние можеш да го обясниш на твоя приятел симпъла, които в темата за Буковски уверяваше форума в скорошния край на капитализма) Иначе не знам какво значи точно "естевено състояние", но в сегашната историческа епоха - капитализмът мисля няма алтернатива,...дори северна Корея развива тип държавен капитализъм, които обаче за нищо не става (ако има такава алтернатива ще се радвам някои да ми я обясни алтернативата)

Общи приказки и обвинения, основани на реваншизъм, а не на правна логика и основа.. Дискусията е невъзможна.. Данъци: опряхме дотам да вкарваме в затвора зависимите от никотина пенсионери, за неплащане на данъци заради това че са зависими (май нямаш представа какво е зависимостта от никотина)? Няма други известни случаи за вкарване в затвора за неплащане на данъци, драги..

Нашата икономика е доста отворена и зависима от вноса както ная на суровини, материали и продукти, така и от износа на такива, и не знам какво би могло да се протектира.. Ако излезем от общите приказки- май няма какво толкова да протектираме и защо (некачествените дрехи и обувки ли,или доматите, които така или иначе са доста по-скъпи от вносните аналози?) Ако пък се премине към данъчни преференции и облекчения за българските по произход фирми (с каква цел аджеба) - средата ще стане още по негостоприема за чуждите инвяеститори; привличането на чужди инвестиции е точка в сегашнатата (най-новата) национална доктрина - и върху тази идея са обединени всички политически партии (за атака не знам), Видя се през последните 2 години (и за тази ще стане ясно) българската икономика не е в състояние да осъществи растеж (реални парични изражения при използването на инфлационен или дефлационен калкулатор) без чуждите инвестиции ---- ---- Неонациналната докрина за България, смятам, трябва да е насочена към увеличаване на икономическатата свобода; към приемане, развитие и спазване на атнимонополнни закони и практики, дори към внос на квалифицирана работна сила и мозъци ( например от страните от ОНД, и страните от Югоизточна Азия)- това е така защото бизнесът в момента е притиснат (пресиран) от ограниченото предлагане на пазара на работници и специлисти с необходимите умения, познания и квалификация (мисля че няма "изгледи" за скорошно пресктуриране на образованието) ; и много други .всичко това е насочено към повишаване на ефективността и конкурентноспособността на българските компании и бизнес. Всъщност смятам, че националната доктрина трябва да е икономически либерална, т.е крайно дясна (това е дясното, които представя и си представя дясното в икономиката по друг начин - просто заблуждава и/или изобщо не разбира от икономика) (забележка. България с нейната икономика и проблеми, и то фундаментални - не е нито като Канада нито като САЩ, първо трябва да станем като Канада или САЩ, ако разбирате какво пиша)

Капиталът в Канада, България, Китай или Пакистан (едър или дребен, национален или интернационален) работи по един същ начин и има еднакви цели - осъществяване на печалби. Капиталът няма друг морал или други принципи (за добро или лошо) /така де, капиталът "внася безплатни боклуци" и би внасял такива не само от Турция или Китай, но и от България.. Алтернативата за Бг е още по-трагична от тази в Канада: Има тенденция на родният пазар да се продават нискокачесвениствени родни стоки, произведени с китайски материали, с изостанали и остаряли технологии при качество подобно на китайското, но на европейски цени. Потребителите на тези стоки (например обувки и дрехи, които не са в най-ниското качество и цена) се ориентират към директно пазаруване от Италия или Германия....по интернет/

Данъците и акцизите се дължат и внасят от производителите/вносителите и/или търговците Това е ясно на всеки средноинтелигентен човек, който е необремен от реваншизъм, и си е направил туда да прочете и разбере икономическите закони, които отразват горния принцип и механизъм Представителите на темида (в цитираните случаи, предполагам и в мнозиството си) извращават този принцип Има още няколко подхода (освен горния генерален), чрез които може да се разбере, че потребителите/пушачите на безбандеролен тютюн и цигари са изключени от кръга на пряко дължащите акцизи и носещи отговорност за неплащането на акцизи върху "държаните" от тях стоки (В случая те не са държатели, а потребители, но това явно няма знаение за реваншизсти настроените предствители на темида), както и за това че не трябваа да доказват че върху стоките са платени акцизи.. (ако някои желае дискусия - тези подходи мога да ги коментирам по-подробно) .

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=529253&station=&qid=872 Окръжният съд в Пазарджик ще гледа дело за притежание на цигари без бандерол 25.10.2011 08:39 / Пазарджик / Новини Пазарджик. Дело за притежание на цигари без бандерол ще гледа Окръжният съд в Пазарджик, съобщи за Радио "Фокус" ПазарджикМаринела Георгиева от администрацията на съда. Делото е образувано по въззивна жалба от подсъдимия против присъда на Районния съд в Панагюрище, с която той е признат за виновен в това, че в началото на тази година в град Стрелча е държал акцизни стоки без бандерол – 2 стека цигари и 884 грама нарязан и овлажнен тютюн на обща стойност 1170 лв. Осъден е на 3 месеца лишаване от свобода като наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 1000 лв. Мъжът е лишен от правото да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 6 месеца. Делото започва в 09.00 часа, а съдия докладчик е Георги Веселинов. Това възможно ли е? системата се занимава със.. пушачите,.... вместо с корупцията, контрабандата, организраната престъпност и злоупотребите с власт?? (с 884 грама тютюн могат да свият 880 цигари. които са 4 стека) .

Най-тъпото правораздаване (най-тъпите съдии и най-нещастните прокурори) в БГ: : осъдени за "държане" на акцизни "стоки" без бандерол. http://marica.bg/%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-9-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-11-%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D1%82%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%BD-news87534.html http://www.struma.com/krimi/pognaha-70-godishen-dupnichanin-za-tyutyun-bez-banderol_34011/ Има и още такива случаи ===== Текстът пи който са осъдени горните е от чл. 234, ал. 1 НК „който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 10 - кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7." Какви са ми е аргументите: 1. Понятието стоки, предполага вещи или предмети, които се намират в обръщение, в търговски или граждански оборот, но не и такива, които са за лично ползване. Т.е едно нещо е стока, когато се предлага за/в обръщение, тютюнът за лична употреба не е стока (и по смисъла на чл. 234, ал. 1 НК) 2. Дори тютюнът да е бил предназначен за продажба (за което няма доказателства, по скоро е обратното: има клетвени показания че тютюнът е бил за лична употреба) случаите са "маловажни", а "немаловажни": съгласно чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Общоизвествно е че във всички неравноластни култури се формира нещо като каста от политически елит, които/която в един момент става сравнително индиферентна към това което се случва в страните, (стига да няма ревоюции и катаклизми). Франция е типичен пример на неравновластна култура. В тази връзка: Смятам че сегашният ни политически елит също не е такъв които може да "изправи" страната ни. и лично съм противник на гласуването "за по-малкото зло".. Смятам че негласуването е единственият възможен начин да се създаде вакуум, да се запълни - и евентуално да се отворят вратите за нови хора и партии.(да се разбие статуквото), Типичен пример в България беше появата на Симеон и включването на нови хора в управлението. Аз мисля, че заради това че дойдоха нови хора, по времето на управлението на НДСВ се случиха най-значимите промени (с най-много приети закони, и най радикални такива, с най-голям ръст на индекса за икономическа свобода, и на индекса на демократичност -повече от 5 пункта по Vanhanen) в България в най-новата ни история Друг е въпросът - смятам че трябва да се протестира когато се сметне че нещо не се прави както трябва някой беше изказал едно типично мнение за "българския софтуер на ума"- че след като човек подкрепя някоя партия- той следва да се подкрепя всяко едно нейно действие и решение- с което аз съм абсолютно несъгласен.

няма такава "крайна цел" капиталът е съвкупност от средства, чрез които се получават доходи ( доходи получват тези които притежават капитал)

Оффф, ти явно си от тези, на които топката им идва много високо..... Невски написа следното, а ти май нищо ново не можеш да осмислиш: Аз лично визирам икономическата свобода, която се осигурява от/ чрез демокрация. . (Тук може да се дискутира дали е не по-добре да се въведе имуществен ценз, но принципът и моделът са ясни) Ако имаш други виждания по въпроса дай да ги видим, но ще ти кажа че както чеболите, така и китайските фирми, и олигарсите от русия имат нужда от местната и западната демокрация, по скоро от западния (свободен) пазар. по точно: имат нужда от пазари на които да продават стоките си, имат нужда от медии, чрез които да се презентират и рекламират продуктите и услугите си имат нужда от банки чрез които да финансират проектите си, имат нужда от суровини (САЩ, Канада и Австралия са също производители и износители на суровини