nik1

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/09/17/2142777_it_sektorut_pak_nastoia_za_reforma_v_obrazovanieto/?ref=id Оффф, то обективно няма как децата да бъдат кой знае колко по-образовани, по-социално интелигентни, и по-функционално грамотни от от учителите си и родителите си.. Забелязвам "напъни" да се сочат младите за виновни, но как може те да са виновни след като "материала" на учителите и родителите не е най-доброто качество: даскалите (хората свързани с образовнието на подрастващите) и родителите са също толкова функционално неграмотни/грамотни/ и незрели (особено в областите касаещи матетематика, физика и свързаното с тях логическо мислене), колкото подопечните им? Да не говорим че в България не се възпитават такива ценности като "толерантност" /едва за няколко процента от българите, това е ценност, която се поставя високо, и с нея се възпитават младите, докато при западните универсалистки култури, процентът на хората които поставят тази ценност високо, и възпитават децата си в нея, е над 50/, "емпатично мислене" - какво да говорим за социални умения, работа в екип, разбиране и предвиждане нуждите на клиентите и други такива "западни изгъзици" /Не може "хем да сме балканци, ганьовци и "турци" , хем да сме с развит бизнес "..Бизнесът днес, 60 процента от който е състредоточен в областта на услугите, зависи (този вид бизнес) най-вече от тези умения и тази култура на хората, но на селчото-българин (родител или даскал, или учен-хуманитарист, или само хуманитарист), който е доста невеж и функционално неграмотен, тази топка му идва високо, да не говорим че за повечето българи "толерантността" (към непознатите, към хората не от нашата рода и нашия прителски и роднински кръг) е невъзможно за осмисляне и разбиране понятие!/

Вижте сега.. СССР е в договорни отношения както със Германия, така и логически, и де юре и със страните от Тристранния пакт (разглежда се като невраждебна страна в този договор, тя е страна спрямо която пактът не е насочен - без да е упоменато името и, ясно е че става дума за нея).. Сталин е лоялен докрая на Хитлер ,(алабализмите че през 1941 година Сталин щял да напада Хитлер са само алабализми за шарани, иначе най-вероятно преди това Сталин се е готвел за инвазия в Европа, едното няма връзка с другото, но е трудно да се разбере от много хора!).. Голямата армия обаче се използва (една машина като набере инерция, се забързва), къде- ами алтернативната история/теза: в Средна Азия (където са разработените нефтени залежи, които в действителната история са осигурени за ползване от Съветите чрез англо-съветската окупация на Иран, ако сте чували за нея ) и в бившата британска колония Индия.. Няма ли кой да оправи заглавието на темата като "Британия губи битката и войната и е окупирана от германците"?

1940: Британия губи битката за Бриатния, след което Германия осъществява успешна инвазия на Острова. Към края на първото тримесечие на 1941 година Британската отбрана е сломена, и Британия капитулира.. Възможно развитие на военните действия/войната и историята в световен план? Моето пъровначално виждане е следното: Япония предприема офанзива и военна инвазия към/на тихоокеанските и в последствие към източноизндийските владения на Британия, като въвлича и САЩ в конфликта (атакувайки или не Пърл Харбър) Планът Барабароса се отменя за лятото на 1942 година, или временно "излиза от употреба" (забравя се за него) СССР окупира Иран в суматохата и разделянето на "баницата", като поставя начело на страната просъветско правителство (междувременно насочва поглед към Индия) Британската империя се разпада; Германия предявява претенции към Нюфаундленд и се въвлича в спор, който прераства в конфликт със САЩ. САЩ се опитват да приобщят за каузата неокупираната Канада , което не им коства големи усилия, и крайният резултат е в полза на САЩ . САЩ се опитват да съберат парчетата от Британската империя (на първо време англосансонските такива, и тези в Тихия океан, незасегнати пряко от Японска инвазия ,т.е незавладени от японците), междувременно обаче Япония завладява Австралия и Нова Зеландия.. С въвличането си в конфликта/спора/, за Нюфаундленд, който прераства във интензивни военни действия в началото на 1942 годи9на, Хитлер изоставя за неопределено време (или-зимества датата за лятото на 1943 година) плана Барбароса.. В средата на 1942 година се водят активни бойни действия в Тихия океан, а в същото време германците са изтоласкани и подбедени от/на североамериакснаката зема от обединените Американо-Канадски сили.. Следва продълежение (междувременно дискусията е открита за форумците)

Идеята "без Втори фронт" е невъзможна без друго развитие и условия (Стефан забеляза това, ама май на никого не му светна,защото нямаше реакции и развитие в тази посока)... Възможна е само... ако Британия е паднала.в германски ръце /Британия и САЩ не може да са съюзници на Райха, защо,защото-ако някой смята обратното - ще дискутирам/..Тогава трябваше да говорим и мислим не за "Мадрид" и "Лисабон",.а за Лондон (И ако Лондон не е "освободен"/освободен преди това от Големия Брат Отвъд Океана .

Страничен въпрос, казваш, но това не ти пречи надълго и нашироко да го коментираш и да разводняваш темата? Не е ли вярно че ти се хвана за тази ми дума (израз) и започна да обяснваш че греша? Виж сега приятелче: "Световен жандарм" по дефиниция е тази страна, която има средствата, възможностите и ресурсите да се намесва със сила и да употребява военна сила във всяка точка на земното кълбо и която я употребява; Британия в периода 1918 9или още по-рано от времето на викторианска Англия и Британия0 до-1939 година е такава страна, с по-малко условности, отколкото е САЩ такава страна (сила) в момeнта, или след втората световна война.. /Няма да обяснявам очевидни неща, а ти ако искаш продължавай със Франция? и атомните самолетоносачи или самолетоносачите на САЩ, които по това време Британия ги е нямала/

Страничен въпрос, казваш, но това не ти пречи надълго и нашироко да го коментираш и да разводняваш темата? Виж сега прителче: Световен жандарм по дефединиция е тази страна, която има средствата, възможностите и ресурсите да се намесва със сила и да употребява сила във всяка точка на земното кълбо, Британия е била такава със по-малко условновсти, отколкото е САЩ в момeнта (няма да обяснявам очевидни неща, а ти ако искаш продължавай със Франция?? и атомните самолетоносачи на САЩ)

Е да питам, има ли някой съмнения за това кой е бил "световния жандарм" преди Втората световна война? Според Митака Франция едва ли не е била по-голям "жандарм" от Британия (той така го извъртя, че направо това излезна от думите му)., ама това е извратено виждане (според мен) Защо? Защото нито флотът и, нито интересите и предполагат да е такава! /Предлагам да бъдем по-обективни и по спокойни, и да не се опитваме да вадим нечиста вода... от дъбоки дупки. Има данни, има и публикации - само трябва да се попреглеждат, преди да се влиза в глупави спорове/ За икономиката на империята - ако се гледа БНП на глава от населението, тя не е от развититите страни, но ако се гледа съвкупния БНП, то тя е вероятно най-значимата икономическа сила в първата половина на 20 век.. /Твърдението че Британия , една от най-иновативните и "инженерингови" страни, познати в историята, не можела да си организира/произведе нещо си/ някаква индустрия, производство (какво точно и защо??), ми прилича на някакво злобарско популистично твърдение.. Във Великобритания (компанiите във Великобритания) по време на ВСВ, например, са произведени поне 40-50 000 самолета, (десетки хиляди са хърикейните и спитфайърите), за "неинженерингова" страна, това е "чудо невиждано"/

Някой друг може да я кара на фантазии (нищо лично), но аз съм коректен... Нещо си се объркал яко.. Морската военна мощ на Британия през 1939 превъзхожда всички други: http://www.naval-history.net/WW2CampaignRoyalNavy.htm

Нещо не можеш да схванеш логиката.. Рузвелт и Чърчил осъзнават че Сталин ще се опита да завладее и контролира Източна Европа , но фактът че Рузвелът не се опитва да "ограничи максимално щетите" (защото не Рузвелт не подкрепя планът на Чърчил за деаснт на Балканите) илюстрира същността на това за което пише Стефан: А тя е че за Рузвелт (говорим за периода преди студената война) съдбата на следвоенна Източна Европа е по- маловажна от: 1) Това да се ликвидира колониалната британска имперска система и британското върховенство /преди ВСВ, Британската империя е доминиращата световна и икономическа сила със стотици милиони население с територия стотици милиони квадратни киломенри - включвам и моретата, тя е световния жандарм/ 2) От Западна Европа (контролът върху Франция) 3) От това да бъде победена Япония (победата задължително включва участието на СССР срещу японските сили на контитента!/Манджурия/*) *Япония не може да бъде победена с бомбардировки, (японците не са някакви посерковци сърби от Балканите) и историята ясно го потвърждава: Япония обмисля капитулация едва след съветското настъпление и инвазия в Манджурия (Съветите завладяват и Северните Курили , имат планове за завладяване на северния японски остров, забравих му името) Неверен мит, който няма общо с историята на последните дни на Японската империя, е виждането Япония капитулира след двете атомни бомби, та нали Япония преди това е опустошена от бомбардировки, Хирошима и Нагасаки са единствените неударени от конвенционалните бомбардировки на американците градове, защото се смятат за експериментални цели.. (Всъщност за Япония - за японските военни лидери и за императора, най-лошия вариант на развитие е съветска окупация, или просъветско управление, това не е мое виждане, а на японски историци)

Подкрепям абсолютно мнението..

--- Навремето май се е смяташе че Pioneer 10 е първият човешки артефакт (никой в науката не използва заместители и метафори като "човешки товорения" или "човеци"), който е напуснал Слънчевата система, преминавайки покрай най-отдалечената планета в системата (сега,според днешните разбирания - границите на Слънчевата система са по-широки) артефакт - изкуствено направен предмет ------------ http://www.nasa.gov/centers/glenn/about/history/pioneer.html Pioneer 10: Mission to Jupiter and Beyond On March 2, 1972, engineers from Glenn (formerly Lewis) launched Pioneer 10 from the Cape Kennedy, carrying Earth's first space probe to an outer planet. This launch was just one of the many historic missions started by Glenn's former launch vehicles team. Glenn successfully managed the launch [1.2mg MPEG]of Pioneer 10: the first spacecraft to travel through the Asteroid belt, the first spacecraft to make direct observations and obtain close-up images of Jupiter, and the first man-made object to leave the solar system and travel on a flight path into interstellar space. Until February 1998, Pioneer 10 was the most remote object ever made by man. Traveling faster, Voyager 1 has since achieved a greater distance from the Sun. Pioneer 10's first challenge was to pass through what was initially feared to be an impenetrable asteroid belt. The mission to Jupiter and beyond, managed by the NASA's Ames Research Center, was very successful resulting in the return of scientific data and images. It became the first artifact to leave the solar system on June 13, 1983 when it passed beyond the farthest known planet. It continued to search for the heliopause for another 20 years, exploring the very edges of interstellar space as it drifted onward in mankind's first journey to the stars. Pioneer's last, very weak signal was received on January 23, 2003. It is believed that its power source had run too low to transmit a signal. At the time, Pioneer 10 was more than 7.6 billion miles away from Earth.

According to John T. Flynn's "The Roosevelt Myth," Roosevelt opposed Churchill's proposal. Speaking of the Tehtan conference, he writes: "Once again Churchill brought up the question of shifting the invasion effort from the west coast of France to the Balkans. He wanted to hurry the Italian invasion by amphibious landings in the North and on the Northeast Adriatic aimed at the Danube Valley, an operation in the Aegean aimed at Rhodes or the Dodecanese and operations in and from Turkey if she would come into the war. General Deane says that Churchill wanted the Anglo-American forces in the Balkans as well as the Russians and he suggests that Churchill's foresight was later approved by our hindsight. There can be no doubt that the Invasion of the French coast was a less formidable undertaking then an invasion of the Balkans when the subject was first considered. Our opportunity to get into France in 1943 had been thrown away by Roosevelt's agreement to yield to Churchill against all his military advisers. But the African invasion had gone more swiftly than was hoped for when launched, though the Italian operation had been troublesome. Now, however, that Italy was successfully invaded and the guerilla forces in Yugoslavia were so strong the question of the Balkan invasion took on added significance. Churchill urged it now with fresh vigor. But Stalin was adamant against it and this was enough reason for Roosevelt to object. Moreover, time was now running heavily against Roosevelt and Churchill Stalin's armies were winging their way toward his territorial objectives." (P. 355-6) Общо взето това е- алтернатива изглежда има, но желание от страна на Сталин (и на Рузвелт) липсва.. Мотивите на Рузвелт - мисля че се опитах да ги обясня: той няма интерес нито от "трудни" войни, нито от това следвоенна Британия да остане същата супер-сила, световен доминатор.. /Колкото и да е странно, Америка преди включването си във ВСВ е нещо като голяма Канада, страна която няма световни интереси, интересите и се простират до най-близките и страни.. Армията и през 1940 година е смехотворна - по-малочислена е от тази на България, и е въръжена главно с пехотно въоръжение и леки топчета, или както пише Дуайт Айзенхаур в "Кръстоносния поход в Европа", армията на САЩ е по-малка от тази на някоя Балканска страна, всъщност е с около 390 000 човека личен състав през 39/40 година) Мотивите на Чърчил мисля че са разбиареми (Балканите никога не са губели значението си за Британия, заради интересите и в Близкия изток и северна Африка!) Сталиновите мотиви са също мисля горе-долу разбираеми: на Сталин му е нужен първостепенно силен втори фронт в тила на Германия, за да бъде победена (или поне отслабена на изток!), което е главната му стратегическа задача в конференцията.. /Такова развитие носи и евентуален бонус за Сталин - цяла Източна Европа, докато при инвазия на англоамериканските сили на Балканите, с последващо развитие на фронта и войната- съветският контрол върху Източна Европа ще е невъзможен/

Средното поколение, което съставлява елита на ФИРОМ и държи лостовете в икономиката, политиката и науката е възпитано изцяло в духа на македонизма и югоценностите, и на югославската историография, и постиженията на това поколение са свързани с тези години (Ето пример- бащата на Н. Груевски е с научна степен от Белградския университет, самият Груевски е с историческо и икономическо образование от Битолския и Скопския университети) ; Всичките "активи" и постижения на това поколение са базирани върху тези ценности и митология (лъжи, пропаганда, фалцификация и демагогия- особено историографията в лицето на мастите професори и учени, който никой не смее да закачи или да ги оспори) , така че мисля, не може да се очаква нещо различно при младите.. (Наивна ми се струва идеята че като се сменят двадесет човека, които имат връзки с УДБА, с други които нямат - всичко ще се оправи, това след 60 годишно промиване на мозъци) Пример за масова истерия: http://society.actualno.com/Makedonija-v-ekstaz-za-atakata-si-kym-Bylgarija-Ovacii-za-Treto-poluvreme-news_400398.html Филмът е откровено антибългарски, антибългарската насочесност достига шизофренични и олигофренични нива - показва как стадиона се пази от въоръжени войници??;нацистите са българи??; на вагоните за депортиране е изписано БДЖ Bulgaria?? (за да се знае от западняците, които гледат филма че става дума за България, в действителност в запазения вагон в Музея на Холокоста в Скопие, надпис Bulgaria няма); не се виждат никъде немци до влаковете и изобщо??(а такива има в запазените снимки); български войски разстрелват по стените на зидовете за щяло и нещяло скопяни?? (в архивите на МВР липстват такива данни); отборът е антибългарски и е с антибългарска насоченост (при условие че председател на ФК „Македония” е бил инж. Димитър Чкатров, а член на Управителния съвет е Димитър Гюзелев)?? и други такива.. Според Н.Груевски филмът е от национален интерес /Това е истинска снимка..Левскарите са глобени тук с десет бона, защото не вдигат ръка в нацистки поздрав; братята от ФК Македония явно са по-лоялни към властта:

Ако Сърбия признае факта на културния геноцид, който е извършила в Македония и го осъди, македонизмът ще изгуби моралните си и митологичните си корени. Корените му са в Белградската политика, курс и наука от миналия век; поддръжката в голяма си същност му също има този произход, и ако той бъде отхвърлен в Сърбия (и в руската наука, доколкото още се поддържа в науката там), то македонците (политици и учени, който поддържат тази политика) ще останат без достатъчно поддръжка , т.е все някога ще се наложи да сменят курса (малка Македония не може да се справи сама срещу всички, и рано или късно ще трябва да приеме друг подход); Всъщност, мисля че това е единственият начин по който може да се търсят решения на върпоса/конфликта - бавно и постепенно в рамките на близките 10-20 години, или при следващото поколение може да има промяна към умерен македонизъм (вижте в по-долния ми отговор) Дебългаризацията на населението в Македония отдавна е приключила, ако говорим за останалато.. Ако македонизмът в този му вариант и с тази поддръжка остане да съществува, то проблемите между двете страни и двата народа в бъдеще, са неизбежни (защо?). Македонизмът в този му вариант и българщината не могат да съществуват заедно (защото) македонизмът в своята същност унищожава българската история на Македония и отхвърля/не допуска българското присъствие в Македония, нещо с което мнозинството българи не бих се съгласили) Факт е следното: Според идеологията на сегашния македонизъм (митология, който се подържа от науката в Македония), в Македония са живели славяни, който не са били българи, били са различни от българите, т.е Македония и македонците нямат нищо с България и българите.. Македонизъм е насочен дълбоко против национална ни същност, а внася въпроса каквo да правим с милионите наследници на македонски българи, и тези от Пиринска Македония - да ги обявим за етнически македонци ли, или да очакваме че те ще се обявят (те няма да го направят, със сигурност, защорто е против тяхната същност)?? Македонизмът в днешния му вариант не е умерен нацинализъм демек, драги Стинка, и да оставим всичко по старому с малки забележки и с изисквания че македонските политици ще си мерят приказките и делата (те няма как да си мерят, и няма как да не заличават българското защото това е тяхната национална същност, това е същността на макединзма, и все някой македонец на висок пост ще изтърси "няма пиринци, няма егейци, има само македонци"), е най-лошия избор според мен.. https://www.google.bg/search?q=%22%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8,+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%22&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np&gws_rd=cr&ei=vYctUramA8bOtQaT24GoDw#channel=np&q=%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%2C+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&rls=org.mozilla:en-US%3Aofficial Изказване на Президентът на Македония Н. Груевски: . Ето за какво говоря и пиша от много време: македонизмът и българщината са несъвместими, така както нацистата идеология и правото на същестуване на евреите..

Особеността да проявяваме търпимост към лайната (на своите) е качествена особеност присъща на нашата култура. Всъщност това е особеност на всички преобладаващо родови (колективистични) (collectivism- Individualism. Възможен превод на български – родовост-безродовост (Минков). Среща се още и наименованието exclusionism-universalism, моя бележка: също партикулари-универсални) и неравновластни култури (с висока степен на властово разстояние) като нашата.. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Ако беше прочел статията, щеще да разбереш че за българското извинение се пише в минало време, и в анализът се декларацията на Българския парламент от 12 или 16 януари 2012, с която се осъжда т.н възродителен процес :) --- Между двете събития няма връзка.. Ако визираме събитията от 1913 година, то може да се каже че Турция, турската страна, е признала чрез изселническите договори за разорението и изгонването на тракийските българи) Много поздрави от мен на твоята теза. Според твоята теза, (няма да има политика на извинения, защото/когато други са вършили престъпленията, такава не е неоходима) пречистването и помирението не еса възможни... Ето по твоята логика какво излиза: Днешна Сърбия няма за какво да се извинява (следователно и няма за какво да си прави труда да признава - и може да се прави на дръж ми шапката), защото престъпленията са дела на сръбския буржоазен режим , на социалистическия титовски, и на шовонистичния на Милошевич и си-е! Днешна Турция няма за какво да се извинява (следователно няма за какво да си прави труда да признава) за арменския генозид, защото той е дело на Османската империя/автократична и деспотична държава/! Какво е моралното право да очакваме извинения от турската страна (ти го очакваше в първото си изречения) или от другите?? ----- Пак ще цитирам какво казва Ал-Джазира, като отбележа акцетните изречения: Извиненията често идват с голямо закъснение и обикновено не от хората, носещи пряка отговорност за случилото се. Само през 1990 г. Източна Германия намери сили да се извини за нацистките си престъпления. Това 45-годишно забавяне обаче е трудно за разбиране, когато човек си спомни, че държавата е била окупирана ефективно от Съветския съюз, който претърпя най-голям брой жертви през ВСВ. През 1993 руският президент Борис Елцин се извини за 600-те хиляди японски военнопленници, изпратени в Сибир. През същата година папа Йоан Павел II се извини за ролята на Католическата църква в търговията с африкански роби. Британският премиер също го стори, но едва през 2007 г., а робството бе отменено през 1833 г.. Сенатът на САЩ се извини за робското минало на страната през 2009 - почти 150 години след края на робовладелството през 1865 г.. Следователно извинението, изглежда, никога не е прекалено закъсняло. Това се доказа и през 1992 г., когато Ватикана помоли за прошка, че поставила под домашен арест Галилео Галилей през 1633 г.. Колективна амнезия Въпреки това, понякога навременните извинения водят почти до чудеса. На 29 август 1993 южноафриканският президент Де Клерк се извини за апартейда. Два дни по-късно Нелсън Мандела се извини за зверствата, извършени от Африканския национален конгрес. Тези две решения вероятно спасиха страната. По същия начин липсата на подходящо извинение може да унищожи отношенията на две страни - случаят на Турция и Израел, например. След нахлуването на борда на турски кораб, опитващ се да пробие блокадата на Газа, при което деветима турци бяха убити, Израел обяви, че "е готов да обмисли извинение за проблемите, възникнали по време на операцията на "Мармара", ако изобщо е имало такива". Но това не бе достатъчно за Анкара и тя прокуди израелския посланик. Неочакваното българско извинение е не просто необходим акт за компенсация на позорния епизод от историята на страната. То е необичаен прецедент в отношенията в региона. Ако всички балкански страни решат да се извинят за зверствата, извършили една към друга, ще ни трябва цяла календарна година. Но способността да признаеш не само грешките си, а и греховете, и да можеш да приемеш колективната отговорност от името на останалите е не само политически и дипломатически жест, а и акт на пречистване, който отваря врати за изграждане на доверие. Това освобождава хората, които в противен случай ще заседнат в миналото, залостени от предразсъдъци и уязвими на политическа манипулация. Извинението дава възможност за продължаване напред. Ако погледнем по-мащабно, извинението е нещо повече. То трябва да се признае за ключов инструмент за изграждане на безопасно и проспериращо бъдеще, особено на Балканите и в Близкия изток. В случаи, подобни на този с Армения и Турция, Палестина и Израел, Косово и Сърбия, миналото може да бъде изключително объркано. Политиката на извинение обаче може да е по-силна дори и от политиката на възмездие. (БГНЕС)

Ето една добър (според мен) анализ и синтез на Ал-Джазира, във връзка с по-горното ми съобщение - за извиненията (ролята им), и за Балканите (изобщо): България, турците и политиката на извинения По време на Възродителния процес в България почти милион етнически турци бяха унижени и потъпкани. През 1989 г., когато властта все още бе комунистическа, почти 5% от населението напусна страната в резултат на насилствената асимилационна политика, насочена срещу малцинството. Малко по-късно режимът падна, коментира в анализа си телевизия Ал Джазира. Събитията, назовани с циничното "Възродителен процес", не допринесоха за краха на комунизма в България. Те по-скоро бяха сигнал за агонията на изгнилия режим, който прибягна до популисткия национализъм, за да дефибрилира умиращото си сърце. А на българския парламент бяха необходими цели 22 години, за да приеме декларация, с която да се извини на гражданите си за тежките страдания. Декларацията не бе приета в резултат на дипломатически натиск. Целта й не бе да проправи път за строителството на газов тръбопровод. Нито пък бе инициирана от Европейската комисия или от партията на турците в България. Тя бе резултат от мъчителен вътрешен процес и политическо узряване. Но защо толкова късно? Извиненията често идват с голямо закъснение и обикновено не от хората, носещи пряка отговорност за случилото се. Само през 1990 г. Източна Германия намери сили да се извини за нацистките си престъпления. Това 45-годишно забавяне обаче е трудно за разбиране, когато човек си спомни, че държавата е била окупирана ефективно от Съветския съюз, който претърпя най-голям брой жертви през ВСВ. През 1993 руският президент Борис Елцин се извини за 600-те хиляди японски военнопленници, изпратени в Сибир. През същата година папа Йоан Павел II се извини за ролята на Католическата църква в търговията с африкански роби. Британският премиер също го стори, но едва през 2007 г., а робството бе отменено през 1833 г.. Сенатът на САЩ се извини за робското минало на страната през 2009 - почти 150 години след края на робовладелството през 1865 г.. Следователно извинението, изглежда, никога не е прекалено закъсняло. Това се доказа и през 1992 г., когато Ватикана помоли за прошка, че поставила под домашен арест Галилео Галилей през 1633 г.. Колективна амнезия Въпреки това, понякога навременните извинения водят почти до чудеса. На 29 август 1993 южноафриканският президент Де Клерк се извини за апартейда. Два дни по-късно Нелсън Мандела се извини за зверствата, извършени от Африканския национален конгрес. Тези две решения вероятно спасиха страната. По същия начин липсата на подходящо извинение може да унищожи отношенията на две страни - случаят на Турция и Израел, например. След нахлуването на борда на турски кораб, опитващ се да пробие блокадата на Газа, при което деветима турци бяха убити, Израел обяви, че "е готов да обмисли извинение за проблемите, възникнали по време на операцията на "Мармара", ако изобщо е имало такива". Но това не бе достатъчно за Анкара и тя прокуди израелския посланик. След 1989 България потъна в колективна амнезия за Възродителния процес. Появиха се едва няколко книги и документа, които мърмореха, че "сега не е подходящият момент за това" и питаха "защо трябва да разпалваме разгорещените етнически напрежения". Социалистите, които наследиха Комунистическата партия и конфузията за нейната вина, не взеха инициативата. Антикомунистическият спектър, който започна да остарява и изчезва малко след появата си, пък влезе в тактическа война с турската партия и не прояви инициатива в тази посока. През 1998, когато президентът Петър Стоянов се извини на турския си колега Сюлейман Демирел за българските зверства, страната стана свидетелка на просветен личен подвиг, но не и на израз на всеобщо осъзната отговорност. Политическите партии също стъпваха внимателно, за да не отчуждят избирателите с националистически сантименти. България възприе поведение от типа "не говорим за това в нашето семейство". В този смисъл извинението бе изненадващо. Балканите не са място, на което можеш да получиш извинения, защото те са равни на слабост. Ако някой някога открие "балканския ген", то той ще бъде генът на вината. Вторият балкански ген ще бъде този на отричането. Може би тази безпощадна природа на Балканите стои в центъра на безбройните регионални конфликти, малтретирания и кланета. Когато четете учебници, написани с любов от балкански историци, ще забележите, че повечето от тях са основани на предпоставките, че през годините "всеки е бил срещу нас". Балканската мания да се изкарваш за жертва и вижданията, че "всичките ти съседи са кръвожадни врагове" е дълбоко внедрена в обществения дискурс. Смъртоносен коктейл Често е почти невъзможно да изследваш миналото, защото усилията да разбереш събитията може да се окажат в противовес на популярните творби, написани от второкласни поети, но въпреки това се възприемат като безспорен източник на свещена истина. Разпространените схващания за Османската империя са, че тя е символ на петте века мрак и реките от кръв, лята от смели мъже и жени, загинали заради насилствената ислямизация. След Втората световна война войнствените, светски комунисти запазват тази политика, главно защото Турция оттогава е членка на кръвожадната империя НАТО. През годините терминът за османския период се е променял в зависимост от състоянието на отношенията между Турция и България, които в миналото се влияеха пряко от маниакалните виждания на СССР за НАТО. През годините термините варираха между "турско робство", "османско робство" и "османско владичество". Българската независимост от Османската империя, която бе резултат от Руско-турската война от 1878 г., отчасти може да се сравни с българската окупация от Съветския съюз, което пък бе продукт на Втората световна война. Двете събития дори създадоха крилатата фраза "Чичо Ваня - нашият двоен освободител". Преведено на прост език това е нещо като: "Руснаците, които са ни братя славяни, ни освободиха от мюсюлманска Турция и фашистка Германия". За голямо съжаление, те не успяха да спасят цяла Европа или цяла Германия. По този начин фашистите, турците, Вашингтон, османците, Лондон, мюсюлманите и католиците се събраха в смъртоносен коктейл от минало и съвремие. И нашата земя редовно се пречистваше от елементите на този пропаганден микс. Това бе миналото, върху което извратеният мозък на комунистическото правителство основа Оруелската теория на Възродителния процес. Промяната на имената бе колективна услуга от държавата, която от учтивост даде български имена на хората, чиито предци са били асимилирани принудително по време на вековното, жестоко турско робство. "Възродяването" се изпълняваше от полицията, униформена и тайна, от партийните служители и армията. Както и от Българската национална телевизия - единственият по онова време канал. Медията показваше целодневно селяни в традиционни носии, ликуващи в компанията на български танцьори, които се радваха, че са преоткрили самоличността си и изказваха благодарности на Комунистическата партия за това, че ги е отвела обратно към истинските им корени. А наред с празненствата страната бе напусната от над 350 000 души. Неочаквано извинение Почти милион мюсюлмани бяха унижени, хиляди семейства бяха тероризирани и тези, които се считаха за влиятелни сред малцинството, бяха принудени да напуснат държавата. Хората изоставиха домовете си и избягаха, търсейки спасение в съседна Турция. Медицинските им картони бяха унищожени, а имената им - премахнати от гробовете. Неочакваното българско извинение е не просто необходим акт за компенсация на позорния епизод от историята на страната. То е необичаен прецедент в отношенията в региона. Ако всички балкански страни решат да се извинят за зверствата, извършили една към друга, ще ни трябва цяла календарна година. Но способността да признаеш не само грешките си, а и греховете, и да можеш да приемеш колективната отговорност от името на останалите е не само политически и дипломатически жест, а и акт на пречистване, който отваря врати за изграждане на доверие. Това освобождава хората, които в противен случай ще заседнат в миналото, залостени от предразсъдъци и уязвими на политическа манипулация. Извинението дава възможност за продължаване напред. Ако погледнем по-мащабно, извинението е нещо повече. То трябва да се признае за ключов инструмент за изграждане на безопасно и проспериращо бъдеще, особено на Балканите и в Близкия изток. В случаи, подобни на този с Армения и Турция, Палестина и Израел, Косово и Сърбия, миналото може да бъде изключително объркано. Политиката на извинение обаче може да е по-силна дори и от политиката на възмездие. (БГНЕС)

Ще метна само нещо, нищо лично.. Вижте сега, на Балканите исторически погледанто почти няма морални тези, поне доскоро нямаше ясни такива (до посещенията на президентите на България и на Турция - в Турция ,и съответно в България).. Принципът "не прави на другите това, което не искаш да правят на теб "много рядко е прилаган; На Балканите винаги е било важно "какви карти имаш, и как да ги изграеш по-добре" (такъв смисъл имаше моята теза за индустрията, бизнеса и съседите).. Пак нищо лично: Що се отнася до сръбската теза: "ние ще правим културни геноциди, етнически прочиствания , ще пускаме бомби, пък като ни бият за това, ще викаме - ами трудно ни е да ви се извиняваме или признаваме (или няма за какво да ви се извиняваме), пък помогнете ни (за това, онова, и за Евросъюза)" - тя е доста аморална (според мен), и ако ние я подкрепим (тази теза), то моралът няма да дойде в близките 50-100 години на Балканите.. (Македонската теза е подобна по принципа си) Извинението и прошката ( и помирението) се прилагат от хората от хилядолетия..Европейските страни и лидери се помириха със сълзи на очите, и затвориха страницата на 20 век (на Втората световна война), въпросът е какво искаме ние за Балканите??

За каква замаскирана политика говориш? В България всяка дейност в сферата на бизнес, управлението на държавата, и политиката преобладаващо се ръководи от разделянето на "наши" (хората от родата, от клана, от приятелския кръг) и "ненаши", с изключването (пълното пренебрегаване) на "ненашите" и облагодетелстване на "нашите".. (държавата, по-точно институциите и, също не са "наши") България ще се оправи когато престанем да делим хората на "наши" и "ненаши", Как може да се катализира процеса - ами ясно е как: чрез протести, и чрез познаването, назоваването и осмислянето на проблемите. (дори десет човека да ги осмислят - има надежда, нещо се променя) Иначе традиционното мислене на масата си в България остава кланово и "неолитно"...Дори тук във форум,а ако питаш противниците и поддръжниците на партиите - 95 процента от пишещите виждат мафията и корупцията само при "ненашите", а тази на "нашите" пренебрегват.. Аз също го правя (затварям си очите), защото съм част от тази култура.. (Мафията и корупцията нямат цвят - това е факт който се знае и разбира дори от малките деца, но зрели хора отказват да го видят и назоват) Ето още една статия във тази връзка от същия автор:

Едно ''мафиотоподобно'' племе Имало едно време едно племе, което обитавало земите на Канада преди хилядолетия - в ерата на неолита. Структурата му била особена - антрополозите я наричат "мафиотоподобна". Приликите с България са очевидни. Останки от древно селище в Канада, създадено преди хилядолетия, показват как са живели хората още в първите години на неолита, във времето, когато човекът започва да води уседнал живот - важна промяна, която предопределя натрупването на блага и съответно неравномерното им разпределение. Канадското индианско племе, обитавало въпросното селище, е облагодетелствано от две неща - изобилието на сьомга в околните реки и езера и умението да я съхранява продължително време. А до неравенството се стига така: Някои хора от племето - най-яките, най-опитните, а може би най-настойчивите или пък най-нахалните, обсебват онези вирове и езера, където има най-много риба, ловят тази риба и я съхраняват, докато другите, които нямат достъп до хубавите места по реките и езерата едва се изхранват. Археолозите съдят за тези явления по явните разлики в намерените останки - някои индианци са живели в каменни постройки и са имали всякакви видове сечива, докато други са живели в дупки и немотия, като най-вероятно са били и роби. Основният въпрос, който си поставят археолозите, е защо индианското племе приема и търпи това неравенство. Тарикатите и будалите Скална рисунка от ерата на неолита Някои археолози и антрополози предполагат, че най-добрите места за ловене на риба са били обсебвани от най-кадърните индианци. Те са хващали повече риба от другите, а после, във времена на недоимък, са я споделяли със закъсалите, така че всички били горе-долу доволни. Палеонтолозите и антрополозите с не толкова положително мислене забелязали обаче, че неравенството има една особеност - въпросното общество явно не се състои от малка богата върхушка плюс едно сравнително задоволено мнозинство, което се стреми да запази статуквото. То се състои от малобройна богата върхушка, едно сравнително задоволено нейно обкръжение и едно мнозинство в окаяно или направо в робско състояние. Въпреки това неравенство обаче в племето няма бунтове и раздори. Положението се запазва такова с години. И с векове. Поради тази причина обяснението на антрополозите е следното: Хората, завладели пълните с риба вирове и езера, не са най-оправните, най-кадърните и най-добрите - те просто са по-силни и по-нахални. Излишъците от съхранената риба те раздават на своето обкръжение - роднини, близки и приятели, които от своя страна раздават каквото остане на свои близки, роднини и приятели. Така се създават клиентелистки тайфи, за които това разпределение е много изгодно. И затова го бранят с всички сили. Останалите - онези, които са извън клиентелните връзки, живеят в нищета, но нямат избор. Или пък нямат сили и смелост да променят това положение. Антрополозите нарекли този вид първични общества "мафиотоподобни". Съпоставката между индианското племе в Канада и българското племе в Европа се натрапва от само себе си. Ако приемем, че европейските и родните парични потоци са реките, а сьомгата - парите, то можем да кажем, че управляващите племенни тарикати са успели да завладеят най-богатите вирове - тоест, най-изгодните длъжности, които им позволяват да отклонят, присвоят и натрупат най-много сьомга - тоест, най-много пари, ако не и всичките. Парите текат отгоре надолу по съответните властови реки и вади - от премиер към министър, от министър към някоя висша Калинка, от висшата Калинка към по-нисшите Калинки, оттам - към близки, роднини и приятели, а накрая - към нещастните подмазвачи, които се надяват и за тях да остане нещо от „кьоравото”. Също като при канадското племе. Този антропологично-племенен подход обяснява едно на пръв поглед неразбираемо чудо - един премиер, хванат, че нарушава закона чрез престъпна намеса в разследване, не само не губи влиянието си в обществото, но дори го увеличава. Става още по-обичан и любим. Естествено, всъщност - та нали по този начин водачът на клана доказва, че се грижи за своите, дал е дума на „оня там Мишо Бирата” и държи на нея, не е като водача на другия клан - тоест, на другата мафия, не е като Първанов, например, който не си държи на думата. А законът? Законът е част от някакъв друг свят, той е измислица на някакви соросоиди, дошли най-вероятно от Сириус, за да осквернят скъпата ни българщина и да подронят племенните ни обичаи. Всички тези особености на българското племенно развитие, или по-скоро на българския племенен застой, поставят поне два важни въпроса. Първи въпрос: Колко дълго обществото ни ще продължи да пребивава в неолита? И втори въпрос: Как би могло да излезе от него? Ако въобще желае да излезе. Истинският сблъсък Защо, народе? Северозападното канадско племе пребивава в неолита векове. Всъщност, едно племе може да си остане в неолита вечно. Докато има сьомга, докато има насилници, завладели вировете, докато има будали, които да ги търпят, и докато - о, чудо - откъм морето не се появи едно огромно кану с издути платна, а пък откъм сушата не започне да пуфти и да изхвърля дим огромен железен кон. Тогава племенните шамани започват да обясняват, че са дошли предсказаните отколе бели полубогове, или пък че племето е нападнато от соросоиди, дошли от Сириус, които застрашават националната племенщина. Същата онази племенщина, която антрополозите наричат „мафиотоподобно общество”. Напразни са обаче приказките, призивите и обясненията на шаманите, бранители на аборигентството. Местните разбират, че са изостанали с хилядолетия и че е нужна промяна. А са изостанали с хилядолетия, защото обществото им е било непроизводително. Защото не е насърчавало и не е подкрепяло почтеността, добротата, съзиданието, творчеството и производството на блага, а е подкрепяло насилието, тунеядството, тарикатите, лъжците, мутрите и нахалите. Така племето стига до извода, че е нужна промяна (реформа). Само дето не знае каква точно. Нека не се залъгваме, че в България има сблъсък между леви и десни партии. Те по-скоро са в съюз, поне ще се отнася до вижданията им относно употребата на властта. Ако в България има истински, същностен сблъсък, той не е между леви и десни, не е между БСП и ГЕРБ, не е между партии. Истинският сблъсък в България е между неолита и съвремието. Между ония, които защитават първобитно- племенните отношения, защото тези отношения са им изгодни, и ония, които искат България да бъде част от съвременния свят. Точно това е причината и за протестите, независимо дали протестиращите го осъзнават или не. Автор: Иво Беров; Редактор: Д. Попова-Витцел DW.DE

Грешиш.. Интелигентността по дефиниция се определя чрез способностите/възможностите за абстрактно мислене и решаване на проблеми.. http://www.google.bg/search?q=Abstract+thinking+in+Dolfins&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np&gws_rd=cr&ei=LpYlUtzwEI7OswaR0YGIAw#channel=np&q=Abstract+thinking+Dolphins&rls=org.mozilla:en-US%3Aofficial Делфините и хората нямат пряка еволюционна връзка.. Връзката следва логиката и идеята на темата и дискусията: правим сравнителни анализи (сравнения) на видовете с интелект, за да се опитаме да определим тези фактори и особености който са допринесли за това единият от всички видове да бъде доминиращ.. Не разбрах кое от дискусията и темата е антинаучно, и/или защо е антинаука? Да вземете да ми обясните с няколко точки, що ли?

В случая с главните във вторите и третите изречения на развързаните съкращения, не става дума за неграмотност и незнание на академичната общост или CEO-тата, а за навлизане/приемане на западни модели и идеи/практика, под влиянието на използването на английския език.. Това също е културен проблем, защото различните нации/култури са различно склонни да приемат чуждите влияния-езикови и други (които не са нито агресивни, нито неагресивни, те са толкова "агресивни" или "не" колкото културата на приемника позволява!), и слава богу че нашата култура е от тези, които са отворени към чуждите влияния.. Освен че нашата култура е доста отворена (високи измерения на културната особеност себезаличаване/гъвкавост) , ние имаме нещо като развит "национален" комплекс за малоценост/нехаресване (високи нива, изразени процентно, на скептицизъм и понягога цинизъм към родното), така че става дума просто за игнориране на българското правило и директно прилагане на западното... (Образно казано и хиляда глишевци да да кажат на някого, че е неграмотен и че трябва да се пише така и така, то той ще си продължи да си изписва главните думи като в английските изрази) Червена точка за автора на темата, който не си е направил труда за по обстойно проучване

Езикът е доста динамично нещо, а дали ще ще е отвворен или не към чуждите влияния е cultural mater, и малко зависи от мен, теб или желанията някакви консерватори.Факт е че (под влияние на английския), сега масово се изполват главни букви във началото на вторите и третите думи развързаните съкращения, това се наблюдава най-вече в общостите, които изполват двата езика (в академичната общост , и в бизнеса*) (*Във връзка с горното са и думите думите -банк, секюрити, кен) http://www.tu-plovdiv.bg/courses.php https://bg-bg.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/416108301784323 http://www.google.bg/search?q=%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np&gws_rd=cr&ei=ULQkUvmVHofXswba_IGICA https://www.facebook.com/BulgarskaFondovaBorsaSofia

Ха-ха-ха На това му викам балканска простотия/дивотия, глупост и шизофрения. Изглежда само арабите са по-склонни от нашите "корифеи" да не приемат западните влияния в речта/езика. (Вместо да се отваряме откъм приемане на западните влияния, ние се приближаваме до арабеските) . Утре пак със същия идиотски и шизофреничен аргумент може да бъде прието за неправилно да се изписват думите -банк (в имената на банките) , се(и)кюрити (в имената на охранителните фирми), кен (кенче - става дума за бира).. и т.н., или пък надписите на латиница, или личните имена, които не са български???

Плюсът е от мен..