Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

nik1

Потребители
  • Брой отговори

    15096
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    273

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1

  1. Националното малцинство по смисъла на съвремменните конвенци и разбирания е малцинство "в нацията" , не малцинство от друга нация Няма легалма дефиниция, но най-общо и препоръчително едно малцитстъво с едефинира като национално малцинство- - ако истрически е живяло на теритиорията (българи, албанци, турци, роми в РСМ) - и ако е достатъчно репрезитативно (тук формално може да се заиграва, но в случая с Република Македония - може да не им мине номера със заличаването, Следят се по изкъсо заради нарушения на права на българи и на бешикташи например, официлно влезнали в докладите по напредъка за асоциирането на РСМ
  2. От наша страна, твърдо се заяви, че няма правна възможност това да се случи, че и няма да случи Това разбира се, се знае от Буяри и правителството им (като активни о участници в процеса), Вече от Парламента им , след изслушването на Буяри. Стево Пендаровски, Председателя (Президента по нашему) на РСМ обяви че не е съгласен на едностранно вписване.
  3. Не можем да го обещаем като правителство, защото нямаме необходимото мнозинство, каза външният министър Снимка: БГНЕС/ EPA "Като воля - има я, като процес е комплицирано и това е част от разговорите" - така министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи отговори на въпрос за вписването на българите в конституцията на държавата като държавотворен народ. Не можем да го обещаем като правителство, защото нямаме необходимото мнозинство в парламента, но имаме воля в конституцията да влязат и българите, и черногорците, и хърватите. Защото това е нашето най-силно оръжие - мултиетническата демокрация, която изградихме, каза Османи в интервю за македонската телевизия Канал 5, предаде БТА. Ден преди изслушването му по отговорите на Република Северна Македония в комисията по външните работи министърът говори по всички точки от пакета 5+1, уточнявайки, че като документи и в петък, на откритото заседание, няма как да бъдат показани отговорите, защото това са работни и неокончателни документи и не могат да се публикуват, но е отговарял на всички въпроси, свързани с преговорите и в тях няма нищо, което да смущава гражданите. Република Северна Македония е модел на държава по отношение на етническите права, заяви Османи и добави, че дори му е добре, че темата на преговорите с България се е преместила там, "където сме най-силни - правата на общностите. Държавата нищо не изгуби от Рамковия договор, тя е такава, каквато е, заради Рамковия договор. Не трябва да изграждаме стена срещу нещо, което не ни заплашва. Етническите групи трябва да си намерят място под слънцето. Тук сме силни. Това е наш терен - правата на етническите общности", каза Османи. Според него не бива да се създава истерия и с точката за ненамеса във вътрешните работи, която в Република Северна Македония се коментира като отказ да бъдат защитени интересите на "македонското малцинство в България". "Това е решено през 1999 г. с декларацията, подписана от правителствата на Любчо Георгиевски и Иван Костов, и препотвърдено през 2017 г. в Договора за приятелство. Формулировката е една и съща - не се намесваме в начина, по който България се отнася към общностите, защото това са вътрешни работи", посочи Османи. Според него има решение и по въпроса с говора на омразата. "Не ни е необходим. Има наследени нагласи от времето на Югославия, които са били държавна позиция по отношение на съседите и които са наследени дали съзнателно, или по инерция. Не сме длъжни да носим това бреме от един съюз, от който сме излезли. Ние вече сме в съюз с България, с Албания или Гърция и не е нужно да носим този товар. Ние трябва да изградим наша позиция, на нашата независима държава. И в това трябва да влезем смело не само за наследения, но и за сегашния говор на омразата. Има и практични решения по въпроса, напр. двете правителства да създадат институция, която да следи и да реагира на говора на омразата. Да се институционализира, докато това не стане нормална култура на общуване по отношение на междусъседските отношения", посочи Османи. "Реабилитацията на българите, пострадали по време на комунизма - това не е нещо, което да ни напряга. През един европейски процес, в който ще се даде възможност на гражданите да научат повече за това, че сред техните предци, заради етническо самоопределяне е имало хора, които са били репресирани - това трябва да се направи не само за гражданите с българско самосъзнание", каза още той. Според него е възможно да се улесни достъпът до архивите за гражданите. "Не смятам, че трябва да носим тежестта на миналото. Да не носим бремето от въпроси, за които не сме били отговорни", посочи Османи. Според външния министър на Република Северна Македония би било добре и историческата комисия да заседава в рамките на динамизирания календар на останалите работни групи. "Не винаги може да има резултати, не винаги ще се разбират, но е важно да се виждат. В последно време се срещат онлайн, но трябва да бъдат физически, тези срещи, и по-чести", посочи Османи и допълни, че трябва да бъдат създадени предпоставки заседанията на Смесената историческа комисия да са възможно най-чести, без да се засилват очакванията, че трябва да има резултати и обществото да се разочарова, че "една среща свърши и нищо не е решено". "По отношение на промените в учебниците историческата комисия дава препоръките и за някои исторически периоди те са приети и предоставени на двете правителства. Не искаме да ги публикуваме едностранно, а заедно с българското правителство. Ще настъпи момент, в който ще бъдат публикувани договорените текстове и това ще насърчи комисията и ще се отрази на цялостния климат между двете страни", каза още Османи. Според него двустранното сътрудничество, положителната политическа среда и решаването на проблеми са взаимозависими. "Влизаме ангажирани, готови и честни да намерим решение с България, защото европейската перспектива е важна за общия напредък на страната", каза Османи. "Очаквано при две нови правителство се динамизираха отношенията. Започна добре. Ще се поучим от грешките и опита от първия цикъл на преговорите, който започна добре, имаше резултати със Споразумението за добросъседство и беше голямо постижение в двустранните отношения. Надяваме се, че този втори цикъл, който започваме сега, ще го увенчаем с успех в интерес на европейската перспектива на региона, разбира се, на двустранното сътрудничество", каза Османи и добави, че създадените работни групи ще помогнат, фокусът ще бъде в бъдещето, което ще улесни разрешаването на предизвикателствата. "Краткосрочни цикли и срещи се определят ежеседмично - на 1 февруари ще има заседание на икономическата група в Скопие, на 7 февруари - на групата по инфраструктура - в София, на европейската интеграция на 14 февруари - отново в Скопие, и на 21 февруари на образователната работна група", посочи Османи. "Ако няма споразумение, ще останат същите предизвикателства. Нашите позиции са ясни. Водим преговори повече от година и позициите изкристализираха. Мисля, че те са по-ясни, отколкото преди година или шест месеца. Бяхме с отдалечени позиции, сега имаме определена рамка и се надявам да стигнем до определено решение. Има повече разбиране на позициите на другия. Ще дадем шанс на процеса. Преговорният процес започна и ние ще продължим да информираме обществеността", каза външният министър. https://fakti.bg/world/648460-severna-makedonia-ne-mojem-da-obeshtaem-tova-na-balgaria
  4. https://btvnovinite.bg/svetut/vikat-osmani-v-parlamenta-na-s-makedonija-zaradi-pozicijata-na-skopie-za-plana-5-1.html
  5. Македония няма да се съгласи. Създава се исторически спор и несъгласие, а те пък не може да бъдат основание за вето ЕК изобщо не се занимава с този въпрос., (Не е от неговата компетенция)
  6. В ЕП е гласуван текст, че историческите спорове и несъгласия не могат да бъдат пречка за приемането на РСМ Какво предлагаш да се напише в българските условия, за да не бъде предадена според теб България?
  7. Шестте български искания към Северна Македония - може ли Скопие да ги изпълни Webcafe19.10.2021, 14:20 Снимка: БГНЕСИзглеждат прости и ясни, но в тях се крият подводни камъни В края на октомври се очаква нов кръг на преговори между България и Република Северна Македония (РСМ) да се опита да доведе до двустранно споразумение, което да насочи към решение на двустранните проблеми и да даде зелена светлина за Скопие за начало на преговори за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Въпросът е, че ако югозападната ни съседка се надява да мине само с някои условни обещания, това няма да стане - България има шест основни искания, за да вдигне ветото си върху приемането на рамка за преговори за Северна Македония. София ще настоява за твърди граници, към които Скопие да се придържа, за да не се срещне отново с блокаж от българска страна по пътя си към членство в Обединена Европа. При най-добър развой на събитията двустранният протокол ще бъде финализиран към началото на ноември, разполагайки се перфектно преди насрочената за 14 декември сесия на Общия съвет на ЕС, на която трябва отново да се разглежда въпроса за рамката за преговори за присъединяване с РСМ и Албания. Ако октомврийските двустранни преговори между София и Скопие протекат добре, това ще позволи най-сетне югозападната ни съседка да разполага с дата за началото на преговорите след 16 години в чакалнята на ЕС. Между Северна Македония и тази начална дата за преговори стоят шестте точки на България. Те бяха лансирани от президента Румен Радев по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения на 6 октомври, а след това бяха препотвърдени от служебния външен министър Светлан Стоев на срещата му миналата седмица в София с хърватския му колега Гордан Грлич Радман. България вече е предала протокола на Скопие, като ако на преговорите през октомври се стигне до разбирателство, двете външни министерства бързо ще подпишат споразумение, което задължава Скопие да изпълни договореностите. Снимка: БГНЕС Кои са въпросните 6 изисквания на България към Северна Македония: включването на българите в конституцията на Северна Македония въпроса за краткото и дългото име на Република Северна Македония предотвратяване на речта на омразата към България в РСМ реабилитация на българските жертви на комунизма в Югославската република Македония възобновяване на работата на съвместната комисия по историята и по-дейно участие в нея на Скопие ясно заявяване за ненамеса във вътрешните работи на България. По принцип повечето от тези изисквания звучат като общи въпроси между две съседни държави, но самата политическа и историческа натовареност на темата, както и различните основни принципи, с които подхождат двете страни, могат да доведат и тези общи искания до задънена улица. А това може за пореден път да коства ново обтягане на отношенията. И тук стои въпросът - може ли в крайна сметка да се постигне разбирателство по тези теми между София и Скопие? И доколко двете страни тук са готови на компромиси? Поставяне на българите в северномакедонската конституция Това на пръв поглед изглежда лесно за уреждане. Северна Македония вече изброява в основния си закон етническите албанци, сърби, бошняци, турци и роми, но не и българите. По-рано тази година организация на българите в РСМ отправи призив към премиера Зоран Заев да бъдат разпознати в конституцията на страната. Самият Заев в момента по-скоро държи позиция, че макар правителството му да е готово да изпълни това изискване на България, подобно нещо трябва да се случи на един малко по-късен етап, когато страната му вече води преговори за присъединяване към ЕС. Истината е, че в настоящия момент изглежда изключително сложно, ако не невъзможно, да се прокара подобна поправка в конституцията. Причината за това е, че подобна редакция изисква мнозинство от 2/3 от всички депутати в македонския парламент, където Заев няма такава подкрепа. Само дясната опозиция на ВМРО-ДПМНЕ, която е твърдо против каквито и да е отстъпки към България, има 39 депутати, което на практика означава, че всички останали партии в Събранието на Северна Македония трябва да гласуват за промените в конституцията, за да се случат те. За да стигнем и до по-сложния момент от този въпрос - колко са българите в Северна Македония, защото позициите на двете държави тук се разминават драстично. Според преброяването от 2002 г. като етнически българи там се самоопределят около 1500 души. През септември тази година в страната се проведе ново преброяване на населението, но и в него не се очаква особено увеличаване на самоопределящите се като българи, като прогнозите говорят за малко повече от 3000 души. Българският президент Румен Радев пък говори за доста по-различни цифри - около 120 хил. българи, живеещи на територията на Северна Македония, като според него последното преброяване на населението там трябва да отразява тази цифра. И това звучи повече от логично, защото се взимат предвид всички граждани на РСМ, които през последните години са взели български паспорти на база български етнически корени по заявление, което са подписали собственоръчно. Дали вече това се случва заради желанието на тези граждани да пътуват свободно в Европа, това е друг въпрос, но ги има. Допълнително с това от българска страна е повдигнат и проблемът с тормоза над самоопределящите се като българи граждани в РСМ, който ги кара да крият етническата си принадлежност и самоопределение. Именно тази страна на въпроса може да предизвика проблеми и липса на консенсус дори за потенциално отлагане във времето на признаване на българско малцинство в Северна Македония. Снимка: БГНЕС Ненамеса във вътрешните работи на България На практика това поставя огледалния въпрос - Скопие да не се опитва да повдига въпроса за признаването на македонско малцинство в България. Макар в преброяването от 2011 г. едва 1654 души да са заявили, че се определят като етнически македонци, а на това от 2001 г. броят им да е бил 5071, от години различни македонски политически и културни организации се опитват да получат регистрация в страната - безуспешно. Въпросните организации твърдят, че правото им на самоизразяване системно се ограничава, за да се ускори асимилацията им. Вече има 14 дела, по които България е осъдена в Европейския съд по правата на човека именно заради такива откази за регистрация, а страната ни продължава да отказва да признае съществуването на македонско малцинство у нас. Някои медии цитират преброяването от 1946 г., когато 160 541 души са се идентифицирали като македонци в България, като това и сравнението със сегашните данни се използват като опорна точка за тезата за асимилацията на македонците у нас. Тълкуването на тези числа обаче трябва да се прави, като се вземе предвид какво точно значи "македонец" през 1946 г. и какво значи днес. А това са две много различни неща. В Договора за приятелство и добросъседство през 2017 г. има постигнато съгласие по въпроса, като там двете страни се ангажират да не се месят във вътрешните дела една на друга, като оставят въпроса за малцинствата да се реши "съгласно стандартите на ЕС и ООН". Въпросът сега е дали България ще се задоволи само с препотвърждаване на това обещание, или ще стигне по-напред, настоявайки Скопие да се отрече от идеята, че има въобще македонско малцинство у нас. Кратката и пълната форма на името на Северна Македония Още един спорен въпрос е това как точно трябва да се изписва името на Северна Македония, като София настоява във всички официални документи да се изписва Република Северна Македония. Това се прави с идеята да се уточни, че става въпрос не за географската област Македония и нейната северна част, която попада и в територията на България, а за държавата. На пръв поглед този въпрос изглежда странно, но той беше в основата на 27-годишен спор между Македония и Гърция, който доведе до официална смяна на името на държавата и добавянето на думата "Северна" в него чрез промяна в конституцията на страната. Всички тези драми с името на югозападната ни съседка - както от гръцка страна първо, а сега и от българска, идват от гледната точка, че в един момент с името си РСМ може да отправи териториални искания към другите държави, в които се намират части от географската и историческа област Македония. От Скопие са готови да предложат писмени гаранции, че името не предполага никакви териториални претенции към София. Тук важният момент е докъде ще стигнат двете държави в упорството си да използват или да не използват думата "Република" в официалните документи на ЕС, както на практика настоява България. Ако Скопие иска да види как е в ЕС отвътре, трбява да се съобрази и с българските искания за история... Реабилитация на жертвите на комунизма в Югославската република Македония В случая България иска реабилитация за всички етнически българи, убити от комунистическа съпротива през Втората световна война, а след това и от комунистическия режим след качването му на власт и обявяването на Македония за република в състава на Югославия. Режимът в Югославия е изключително твърд по разделянето на Македония от България и упражнява сериозен терор над всички граждани с българско самосъзнание, като това се влошава особено много след разрива в отношенията между СССР и лидера на Югославия Йосип Броз-Тито. В първите години след установяването на комунистическите режими в региона отношенията между България и Югославия се затоплят следвоенно, като през 1946 г. София изпраща на Скопие тленните останки на революционера Гоце Делчев, след като през 1903 г. той е убит при сблъсък с турска потеря при село Баница, днешна Гърция. Но след 1948 г., когато Югославия скъсва със Сталин, отношенията със София също се влошават за десетилетия. Доказателствата показват за преследвания на етнически българи, вкарването им по затвори и лагери, изтезания и дори убийства при неясни обстоятелства в Македония и Западните покрайнини, като това е част от линията на Белград за дебългаризиране на регионите. Държавна сигурност в Югославия, известна като Отдел за защита на народа (ОЗНА) преследва като врагове на федералната държава както македонски националисти срещу властта на Белград, така и българи. През 2008 г. властите в Северна Македония вече приеха закон за лустрация, който да разкрива всички бивши сътрудници на тайната полиция, забранявайки им да се кандидатират за избираеми позиции. Спорният процес на лустрация обаче така и не засегна въпроса за реабилитацията на жертвите, а само изкореняване на бивши шпиони и сътрудници от властта. В крайна сметка след много критики, идващи от страната и от чужбина, целият процес беше отменен през 2015 г. Тук е много важно какво конкретно ще поиска България от Скопие, както и какви срокове съседите ни могат да ни дадат. Допълнително нещата се усложняват и от факта, че почти всички бивши архиви на тайната полиция, които биха хвърлили повече светлина върху процеса, се съхраняват в Сърбия. Снимка: БГНЕС Повече ангажираност с двустранната Комисията по историята на двете държави Въпросната комисия беше голямото нещо в Договора от 2017 г. за добросъседство. И макар в първата си година тази комисия да постигна някакъв напредък и да изчисти спорните моменти по отношение на средновековната история, нейната работа забуксува, когато дойде време за разглеждане на въпросите от края на XIX и началото на XX век. Спорна се оказа именно личността на революционера Гоце Делчев и това дали той е българин или македонец. Паралелно с този въпрос от българска страна започнаха да идват съобщения, че македонските историци отказват да продължават съвместната работа. Междувременно от македонска страна пък учените заговориха за политически натиск. В цялата тази ситуация на натягащо се напрежение, през 2019 г. в темата се намеси и българската партия ВМРО, тогава участник в управлението на страната. Предвид историческата си обвързаност с темата, оттам раздуха значително проблема с липсата на ангажираност на македонските историци и със спора за личността на Гоце Делчев, което в крайна сметка доведе и до налагането на българското вето за определяне на рамка за преговори за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Оттам вече последва и цялото влошаване на двустранните отношения, а македонските историци отново започнаха да говорят за средновековната си история - въпрос, който уж преди това изглеждаше вече решен. Newscafe Политика Заев обиден на Слави за "северномакедонците", иска коригиране Според премиера на Северна Македония все пак става въпрос за грешка от незнание На практика в момента България обвинява Северна Македония, че не желае да приема исторически факти, докато Скопие настоява, че в първоначалният договор за приятелство се казва, че експертите трябва да бъдат оставени да решават историческите въпроси сами, без натиск отгоре. Тук е и единият от наистина нерешимите в момента сблъсъци - за това как се оформя македонската идентичност и за македонския език. Досега България не е признала македонския език, а при евентуалното присъединяване на страната към ЕС този въпрос трябва да бъде изчистен. Според София македонският е всъщност диалект на българския език, а това е нещо, което в Скопие няма кой да признае. Колкото до въпроса с идентичността, спорът е дали тя е плод на пропагандата на Югославия, или си се е формирала естествено и паралелно на българската, и там трудно ще бъде постигнат пробив. Според Скопие лансираните от София тези са само отражение на асимилационните политики на страната ни от миналото, докато България е "окупирала" голяма част от днешна Северна Македония през Втората световна война. България, на свой ред, едва ли би признала самата концепция за окупационна сила. Нещо повече - страната ни е крайно несъгласна с днешната формулировка в историческите книги в РСБ - "български, фашистки окупационни сили", настоявайки че просто е управлявала територията по време на войната. Тези исторически въпроси обаче може и да намерят някакво решение, но много зависи какво ще изисква София от идеята за "повече ангажираност" от страна на Скопие, тъй като работата тук трудно ще потече бързо и леко. Снимка: Getty Images Предотвратяване на речта на омразата спрямо България и българите Може би основното искане, което София отправя през последните две години. Страната ни обвинява Северна Македония, че допуска и не прави нищо за ограничаването на езика на омразата спрямо страната ни и етническите българи. Според нашата позиция подобна реч на омразата е заложена в македонското общество още от времето на Югославия, а при оформянето на самата македонска държава през 90-те образът на враговете българи се използва, за да се затвърди македонската национална идентичност. Един перфектен пример за това е използването на термина "българска фашистка окупационна сила", когато се говори за управлението на България над териториите от днешна Северна Македония през Втората световна война, като според София използването на този термин внушава омраза. И докато Скопие се съгласява да смени термина просто с "фашистка окупационна сила", за да не обвинява цяла нация, това е неприемливо за българските власти, които настояват за по-мекото определение "българска администрация". Този прочит пък ще бъде доста труден за преглъщане в Скопие, където историците настояват, че "фашистка окупационна сила" е релевантно определение, тъй като България тогава е била съюзница на Нацистка Германия, а по време на българската "администрация" са убити хиляди хора. Паралелно с това София може да цитира редица примери за поругаване на български паметници в РСМ, включително последния актуален случай с разбитите гробища на български войници от Първата световна война край град Кавадарци, както и редица други подобни изпълнения. За да се постигне консенсус по този въпрос, и двете страни ще трябва да приемат някои компромиси. Въпросът е докъде са готови да стигнат преговарящите.
  8. Този трябва да се позиционира като анти-европеец , срещу статуквото - което в този филм включва и ГЕРБ Засега мераклии явно за тази роля няма. Сега по-спокоен ли си
  9. Е стига де. Има да кажем един 5 годишен прозорец от започване на преговорите присъединаване (А+ М) до приемане на (А+М+С - пакет ,а "С" са оакани); В 5+1 има комисия и не се предвижда затварянето и. По въпроса: На този етап нещата са под контрол. На КС за нацинална сигурност вероятно всички партии са разбрали каква е играта .Досега няма изпищяли
  10. За започване на подгряването според мен ще трябват: -плуралистична ("отвладяна") обществена телевизия (1) -стратегия -историци - истински познавачи на нещата от мултиматерията; добри оратори и/или авторитети (от лъв или лъвица нагоре) Защо да не се покани да работи у нас Лия Грийнфилд, по този проект? Заедно с български или международен екип ( в последствие с привлечени македонски учени) , За нея - ползите биха били,че ще може да изготви страхотна монография върху балканския национализъм и нации. Много ли е? Мисля, ако не са изпълени тези неща, е по-вероятно да се случи нещо като "неуспешно забиване в морето на камикадзе"
  11. Разбира се, а изразът надеждата (илюзиите) умират последдни" е много показателен за случая..
  12. След като е гласувано в ЕП че "историята" е аут ( не може да се поставя вето поради исторически спорове), то дали в новия фокус "5+1" ще има историческа комисия или не, и как точно ще работи, няма значение за конкретния изход. Пред Радев има други приоритети и трудности в това 5+1 и вероятно не вижда смисъл да поставя въпроса за историята нас този етап /Въпросите дали това 5+ 1 е "работещо", как и защо е подготвено такова, са друга бира мисля/ Но нищо чудно ако това "5+1" сработи, то комиситята по история да проработи в правилната посока ( това следва от тезата, че все пак администрацията има някакъв полезен капацитет)
  13. Имах предвид използването на кирилицата
  14. При това положение, полиците са длъжни да продължават същата игра. а пък "народът" няма как си смени мнеинето (да си игради нянакво политически разумно и достижимо), ако не му предположи ясна алтернатива от политжиците. Никои от политиците не я предлага, за да не загуби гласове.. Затворен кръг
  15. Борисов беше изградил персоналистки автократичен режим, (нямаше новичок и полонии, но имаше всички бухалки и пари), питал ли ги чиновниците? А ако ги питал, дали е разбрал идеята? А ако я е разбрал, дали се е съгласил или си казал "ще го направя някак"? Договорът беше подписан в периода малко преди българското председателство, това беше страхотна пи-ар работа и му гарантираше висок рейтинг, подкрепа от ЕС (ЕНП), и следващо управление (поне според него)
  16. Да помислим какво означава това, че при признаването на независмостта Македония не признахме езика им. Да видим - според нас той е кодифицирана норма на българския книжовен език За една етническа нация, казано на "нашата норма"това значи чисто и просто "Пичове (майнички) правете, струвайте, вие сте за нас българи с политическа нация" Алтернативатата: Не ни се дава българската азбука (или какво) на чужди македцонци. Тогава тряваше да я искаме от сърбите и русите
  17. Мога да съм ядосан иили разочарован от политиците и дейните действия, но защо да се срамувам за това, че мнозинството български българи искат македонците да са колкото може "повече българи"? Аз също желая да имаме "общност" и "близкост" (да кажем , от моя страна- като сърби и черногорци), и не се страмувам от това.
  18. хубаво, за мен е това Да. Не виждам противоречие със "Мнозинството според мен много добре "знае" - усеща го със същността си, какво иска, (разказът ни е ясен)- македонците да са колкото може "повече българи" Ти априори влагаш РАЗУМ + ПОЗНАНИЕ в уравнението (което сам вероятно ще се съгласиш че е погрешно) Не мисля."Искаме" (с нагласите си и чустватата си) "макледонците да са колкото може повече българи"
  19. И аз това казвам, какво не се разбира? Мнозинството според мен много добре "знае" - усеща го със същността си, какво иска, (разказът ни е ясен)- македонците да са колкото може "повече българи" Ако говорим за политиците (и казионната наука, която по принцип е малко или повече клиентлистка при двете страни) - те най-вероятно искат "всичко или нищо"
  20. "булгар, булгар" (бай Ганьо), Приписано положение - (Минков - Хофстеде) --------------------------- Всъщност не целях да ви обидя, това беше по скоро това закачка към интелекта ви (винаги тествам хората , чието мнение ценя) През цялто време се опитавм да ви кажа нещо такова: опитайте се се да мислите като българска българка, а не като експат/интегрирана личност - ( от български етнос разбира се) в страна с гражданска нация (Холандия)
  21. И какво от това всичко следва? Или как аз го отричам? Нашата съвременна (настояща) приказка изклчючва ли Паисии? Моделът етническа нация променен ли е гражданска например (затворена в границите и гражданството,, и небазирана на етноса, макар и хомогенна) Не. Значи аз съм прав (аз шефа тука, както казваше Алвата )
  22. И какво от това всичко следва? Или как аз го отричам? Нашата съвременна (настояща) приказка изключва ли Паисии? Моделът етническа нация променен ли е гражданска например (затвирена в границите и гражданството,. и небазирана на етноса, макар хомогенна) Не. Мислете!
  23. Няма "три морета" в нашата приказка, стига с тъпотиите! (Ако имаше "три морета", нямаше да ни хваща сън заради Алексардруполи, Дедеагач, не сте го чувала защото няма "три морета", няма "три морета" - защото там няма българи) самицитирам се : Ето ви тълкуване за Паисии: Част от приказката ни , в която е включен Пасии ( а е той е в основата),ни мотивира и внушава че всички българи трябва да се обединят чрез езика и историята. Както написах българите са мозаечно разпределени в османската империя- значи в "базиса" ни не е заложено обединението по територияя, а по език и култура-т.е. всеки говорещ български, , където и да е се намира, е част от българската нация Шовинистични ли ни сегашните нагласи - да, отстрани погледнато е така, ние сме две различни нации(народа), само че това "фалшив шовинизиъм" , Всъщност това е проява на "чист" национализъм. Няма нация в която той да липсва!,И не мислете че във Франция ще се откажат ей така от Бастилията, или в САЩ - ей така от Революцията и Гражданската война (и Реконструкцията- период на брутален терор срещу Юга!) - просто разказът ни е такъв Щяхме да сме "истински" шовинисти ако например казвахте "Северна Добруджа е българска земя" - по аналогия на гръцкото "Macedonia is Greek soil"
  24. Не ги познават в цялост (познават само една част-партикуларно) .Ние - българите македонците следваме нашите приказки

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.