nik1

Благодаря Ви за този пост Като говорим за държавни предприятия и по конкретно железниците , чел съм че във Франция и Германия те се управялват от професионални менаджерски екипи, които изготвят план, и той се съгласува и договаря с принципала. При изпъление на плана менаджерите получават договорената печалба и бонуси, а в случай на неизпълневние - плащат несутойки. Не се учувам. че никоя от партиите не постави на прегорната маса пряко и конкретно това решение на проблема с управелнието на държавните активи. Това решение може ефективно да се прилага при управлението на дърбжаната енергетика, при управлението на частните и общински болници (сега там назначените "наши" и "лоялни" хора в менаджемента взимат стотици хиляди лева заплата,докато съотвената болница издъхва от тежестта на кредитите, и поради лиспса на желаещи медсестри сестри да работят за 800 лева заплата), и нас всеки друг държавен актие

Ние се намираме в един капан , от който развитите страни (страни с високо ниво на върховенство на закона, с развито гражданско общество, и с демократични традиции и култура, с ефективно действащи институции, и с развит среден и дребен бизнес) са избягали Капана на болната държава, при което "лесните" пари оказват болестно и регресиращо въздействие върху обществото и икономиката. Могат да се видят добре аналогиите с "лесните" европейски пари. "И тогава се оказа, че макроикономическите дисбаланси (загуба на конкурентоспособност и деиндустриализация) не са единствената нежелана последица от внезапния приток на пари. През последните години у нас те дори не се усещат като такава, защото смекчиха ефектите на редукцията на дълговете. Проблемът с този дъжд от пари е другаде и именно това е българската болест. Причината България да не го понася добре са зле построените институции, скърцащата съдебна система, зависимите и слаби медии. Но най-вече слабата средна класа и слабият бизнес, които не могат да се намесят в управлението и разпределението на обществени блага. Това ражда неефективност на всички нива и, което е по-лошо, допринася за увеличаване на концентрацията на влияние и утвърждаване на олигархичния модел на българската икономика. Вместо да постигнем благосъстояние, посяхме корупция и раздори. Подарените милиарди За седем години реално изплатените суми по линия на ЕС само по оперативните програми са 8.3 млрд. лева или 9.9 млрд. лева с националното финансиране. Реално възстановените пари от ЕС са по-малко от изплатените, особено през последните шест месеца (с 228 млн. евро по изчисления на economix.bg, но това е по другата актуална тема). Други 3.9 млрд. лева са изплатени по Програмата за развитие на селските райони. Директните плащания са около 6 млрд. лева. (Още) Тези средства имат основен принос за увеличаване на пазара на обществени поръчки, който по данни на АОП през 2013 г. надхвърли 8 млрд. лева, в това число 519 млн. лева на Агенция “Пътна инфраструктура”. Годишните траншове от ЕС са съпоставими с преките чуждестранни инвестиции, а през последните години сериозно ги надхвърлят. Това не са пари, които преследват печалба, не подлежат на връщане, за разлика от кредитните линии, отпускани преди 2007 г. и в този смисъл са много по-близо от тях до внезапното забогатяване, което е в основата на холандската болест. В редица сектори изобилието на евросубсидии доведе до аномалии, като трактори, които е по-евтино да бъдат сменени с нови, вместо да се ремонтират. Както и в случая с холандската болест, приносът за конкурентоспособността бе нееднозначен, а в някои сектори – отрицателен поради натиска за ръст на възнагражденията без връзка с производителността. Какво постигнахме с над 20 млрд. лева? Еврофондоветете бяха проектирани като инструмент за подобряване на инфраструктурата, заличаване на регионалните диспропорции, укрепване на институциите и най-вече – за догонване на нивата на производство и доходи в ЕС. По много цели България бележи отстъпление, а не напредък. През 2007 г. БВП на човек от населението бе 40% от средното за 28-те страни в ЕС. През миналата година той е 47% от това нива (по паритет на покупателната способност, иначе разликата е по-голяма). През същия период Румъния се придвижи от 43% до 54% от нивото в ЕС, а Турция, която не разчита на еврофондове и напоследък преживява криза – от 45 до 55%. Тъй като растем много бавно, ще ни трябва половин век, за да достигнем европейските нива. И това е оптимистичният сценарий. Песимистичният не предвижда да го доживеем. Такъв пример е и безработицата, чието понижаване е цел и на новото Споразумение за партньорство. За седем години, до края на 2013 г. тя се увеличи от 6 до 13 на сто, въпреки милионите за спонсорирана заетост. Има и добри постижения и те са видими с просто око – АМ „Тракия”, метрото, пречиствателните станции, ремонтирани училища, както и парите за технологична модернизация на фирмите (но дори над тях надвиснаха съмнения за нечестна игра и фиктивни проекти). Макар и приносът на европейските средства за инфраструктурата да е безспорен, това никак не е достатъчно. Друг детайл хвърля по-различна светлина върху разпределението на облагите. Само 21% от бенефициентите по еврофондовете (на база изплатени средства) са държавни и частни търговски дружества. Останалите пари са били усвоени от държавни органи, общините и НПО. Да, с тях са финансирани важни инфраструктурни обекти, но и доста глупости от типа на обучителни семинари, зле направени сайтове на ведомства или странни фестивали в затънтени градове, които имат по-належащи потребности. И, разбира се, проекти за купуване на влияние в медиите. Днес политиците мило ни убеждават колко важно е да подготвят Споразумението за партньорство и го размахват като доказателство за национално отговорна позиция. Но се обзалагам, че малцина са го чели. То и не става много за четене. Документът е демонстрация на бюрократичните уклони. Дискусиите по него бяха съсредоточени върху хоризонтални принципи, демаркации, необходими стратегии, работни групи, интегрирани подходи и пр., но много рядко върху това какво искаме да постигнем с планираните милиарди. Почти единственият практически въпрос, който достигна до вниманието на политиците и широката публика, бе този дали да се подкрепят 67 града или по-малко. В Брюксел може и да харесат подобен документ, но София трябваше да е по-взискателна. Да сравним с естонското споразумение, например, критериите му за изпълнение на всяка мярка – проценти, кв. метри, километри, брой ученици, бр. предприятия, бр. лица, получили услуга. А в нашите документи има критерии като брой доклади. Основните цели на естонското споразумение са технологичната модернизация и подкрепата на МСП – 30% от ресурса. При нас за тези две цели са заделени 15.2% (на база на първия финален вариант на споразумението). Концентрация на влияние и нестабилност Оказа се, че българската икономика – като структура и институции, няма капацитета да усвои тези десетки милиарди левове, като ги трансформира в работни места, увеличени доходи, повишена производителност и конкурентоспособност. Вместо да доведат до ръст на доходите, тези фондове позволиха формиране на значителни ренти и борбата за това кой да ги овладее застана в основата на политиката и икономиката. Властите не допуснаха тези пари да стигнат до малкия бизнес (не включвам тук множеството фирми и сдружения, създадени специално с цел усвояване на европари), затова те предимно укрепиха позииците на посочените големи подизпълнители, особено в строителството. Големите енергийни проекти, макар че големите инвестици сами по себе си са добри, ще засилят тези тенденции. Стойността на строителството на газопровода „Южен поток” през България е 4.3 млрд. евро. За две години само по тази линия ще се похарчи сума, която е равна на преките чуждестранни инвестиции за последните четири години. Така общо еврофондовете и „Южен поток” ще генерират над една десета от БВП и това е достатъчно, за да всее раздори и да изкриви стимулите в икономиката. С още 5 млрд. долара можем да добавим към списъка с изкушения и седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, чието строителството може да започне през 2019 г. След започналото изтегляне на чуждестранни инвеститори и при слабостта на малкия и средния бизнес,достъпът до европейските средства и в по-широк смисъл обществените поръчки станаха ключов фактор за натрупване на богатство и влияние. При несъвършени пазари, неукрепнали институции и липсата на правна защита притокът на толкова значителен капитал изостри борбата между различните икономически и политически групировки. Поради това, че не бяха конструирани с идея за икономическите ползи, а с единствената мисъл за усвояването, те превърнаха разпределението в самоцел и увеличиха зависимостта на бизнеса от държавата. Рентотърсаческият бизнес е различен от обикновения бизнес, ориентиран към печалби (дори при несъвършена конкуренция). Той не разчита на инвестиции и не постига възвращаемост чрез оптимизация, квалификация, технологии, снижаване на разходите, подобряване на веригите за доставка, а чрез пласиране близо до кладенеца, тоест в орбитата на властта. Трагедията на българската икономика е, че в редица случаи тази възвращаемост се оказа по-висока и от най-ефективните производства. Този контролиран приток на пари увеличи концентрацията и съдейства за срастване между политическата и икономическата власт. Дори по традиционни измерители концентрацията в българската икономика е сериозна. Това се дължи не толкова на мащабите на големите български компании, колкото на слабостта на малкия и средния бизнес. Но концентрацията на влияние е по-различна (и по-неуловима). Не става дума за пазарен дял, постиган чрез усилието да се произведе и достави някакъв продукт, нито е концентрация на богатство, трупано година след година. Говорим за правото за разпределяне на „готови пари”, което си е вид концесия и силно напомня определението на Прудон за собствеността. Независимо от сектора и причините, прекалената концентрация е опасна, тъй като създава нестабилност. Тя превръща отделни личности и структури не само в източник на зависимости, но и в източник на рискове. Властелините на държавата, както се самонарекоха, станаха ходеща заплаха за икономическия мир. Те са твърде големи, за да бъдат отстранени безболезнено. Too big to fail се родее с Too big to jail (Твърде големи да фалират, Твърде големи да отидат в затвора). Мнозина се питат как Цветан Василев и Делян Пеевски станаха толкова големи, че спорът помежду им разклаща цялата държава. Грешно е да се персонализира. Сблъсъкът между Делян Пеевски и Цветан Василев е само върхът на айсберга. КТБ не е пирамида, нито е криминален случай, както се опитва да ни внуши прокуратурата. Тя е възлов елемент от бизнеса с влияние (част от него, не първопричина), но изкуши и обикновените вложители да инвестират парите си в този бизнес. За съжаление, няма признаци, че разследването ще покаже къде са отишли в крайна сметка кредитите за фирми, които се водят на служители на Цветан Василев и дали с тях не е купувано влияние. Днес се решава въпросът дали тази неустойчива конструкция ще се възпроизведе отново, може би в по-хитра схема, за удобство на черпещите власт от нея и за ужас на данъкоплатците. Защото няма съмнение, че скъсването с този модел на упражняване на влияние ще е бавно, а някои позиции няма да останат дълго вакантни. Въпреки революционните настроения от последните дни, и властта, и опозицията имат общ интерес да пазят статуквото. Промяната на механизмите на подбор би довела и до промяна на политическото представителство, от което те нямат интерес. Затова българската болест е по-тежка от холандската. Ако търсим географска аналогия, то ние с опасни темпове вървим не към холандски, а направо към судански сценарий, където битката за контрол надединствения важен ресурс (петрола) доведе до разделяне на страната и война. В условията на слаба икономика притокът на капитал, подвластен на политическо влияние, е проклятие." По-голямата осигурителна тежест е прехвърлена на заетите. Освен това, корпорациите не са "гръбнакът" на нашата икономика, "гръбнакът" (като процент на икономическите и данъчни субекти, и като процент на заетите, работещите хора в тези предприятия) е дребния и среден бизнес. За един дребен предпримач повишаването на тези данъци, е нещо което му въздейства силно. В този смисъл дори и да се въведат по големи осигурителни вноски за големия бизнес (например само за него)- ефектът върху нивата на пенсиите би бил малък. -------------------- Според мен - трябва паралелно да се търсят решения на множество проблеми - среда, върховенство на правото, ефективени институции и независими регулатори, предвидима икономичеки закони и правила, намаляване на участието на държавните чиновници и партии (самите те явяващи се икономически играчи), и свързани с тях играчи в икономиката. Всичко това ще помогне и за растежа на икономкиката и на развитието на икономика с висока довабена стойност, съответно и на нивата на заплатите

Per capita GDP at current prices - US dollarshttp://data.un.org/_Images/IconGoOut.pngSearch glossaries Source: National Accounts Estimates of Main Aggregates | United Nations Statistics Division Bulgaria 1987 Gross Domestic Product (GDP) 2,125 Greece 1987 Gross Domestic Product (GDP) 6,527 Portugal 1987 Gross Domestic Product (GDP) 4,860

Мизерно спрямо "несоциалистическите" европейските страни.. Напънете си малко мозъците и правете по-коректни сравнения! Ние не сме в Азия или В Африка, а сме европейска страна! Ето ви UN данните за БВП на глава от населението в България http://data.un.org/Data.aspx?q=gdp+bulgaria&d=SNAAMA&f=grID%3A101%3BcurrID%3AUSD%3BpcFlag%3A1%3BcrID%3A100

Фактите са такива: "Повече държава, участваща в икономиката", в България , днес, значи "повече корупция", "повече хаос", "по лошо качество" (съотношение цена- качество). Ето ти един пример: за "държавна организация" https://vestnikstroitel.bg/news/261754_министър-виолета-комитова-купили-сме/ Ако горния промер може да се приеме за някакво изключение, тези продължават от десетки години https://www.investor.bg/blogosfera/363/a/triabva-li-da-plashtame-472-mln-na-bdj-za-vlakove-prizraci-187447/ При над 2 милиарда лева налети допълнително в държавното БДЖ -ПП от 2010 г досега, резултатът е такъв: 15 нови ЕМУ Сименс - Смартрона (доставени в периода декември 2020- ноември 2021), 50-60 по модерни вагона втора ръка, а останалият подвижен състав е просто казано опасен Къде е "държавата" тук, че позволвява зле поддържани и опасни машини да фукционират! https://www.google.com/search?q=Запали+се+локомотив&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwiyvK2bz8T0AhVDSvEDHTQ0C7wQ_AUoAnoECAEQBA&biw=1280&bih=881&dpr=1 Явно не се возиш в БДЖ, но пък след някоя година ще трябва да плащащ нерегулирана цена на "майстора на най-скъпия ток" - държавната ТЕЦ Марица Изток-2. https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/08/05/4239851_maistorut_na_nai-skupiia_tok/ Или на Тецовете, работещи с "най-скъпия газ" , доставян и продаван от "майсторите на най-скъпия газ"- държавните Булгартрансгаз и Булгаргаз. Сигурно и не знаеш колко струва на здравето на българите ( и лично на твоето), всеки 1 мегаватчас, произведен от "майстора на най-скъпия ток" -ТЕЦ Марица изток-2 . Няма да ти кажа, напъни си пилешкия и комунистически мозък и сам провери! Сигурно не знаеш и не се досещащ за това, че държаваната ТЕЦ Марица изток 2 замърсява освен въздуха, също водата и земята, с тежки метали вкл. живак ,които се съдържат в праховите частици и аерозолите , излизащи от пещите и комините на ТЕЦ Марица Изток 2? https://www.actualno.com/society/marica-iztok-2-e-naj-golemijat-zamyrsitel-v-evropa-news_62395.html Та къде е тази оранизация, или каква е тя? Вместо на със стoтиците милиони наливани в ТЕЦ Марица Изток 2 се направи една модернизация като на "частната" AES Гълъбово ( тя е лигнитна централа без комин, със затворен цикъл за замърсителите!), тези средства потъват като в черна дупка, а глупаците и дървените философи като теб, и BG man-a ядят "дебелия" и ще има да го ядят още! https://3e-news.net/bg/a/view/21314/tec-marica-iztok-2-natrupa-zaguba-ot-nad-341-mln-leva-za-2020-g

Шибаняк си голям, май? Защо не си отвориш тема, и да си спашиш в нея?

Демонстрирате висок процент на идиотизъм. На никой пищещ в темата не му е интересно работата какво е било преди 40 или 50 години, темата и заглавието касаят днешното състояние на икономиката Червените лайна, вкл. Нинова са културен и манталитет продукт на обществена система, която ни беше наложена от СССР. Всички те са израстнали и попили (защото са в високата средна и в третата възраст) тези античовешки и клиентилистични ценности и нагласи/култура. В основата на ГЕРБ и НДСВ са нереализираните членове на БКП, мутри и мафия, и агенти на ДС Аха.. Продължавай да спамиш. пък ще видим..

А в България как е? Къде се получава по-добро образование според теб: в СУ ( да кажем ) или в AUBG? Не знам , питам, ти разбираш от тази материя. Обаче, защо няма толкова международни студенти в СУ (ако беше по-добър и даваше по добро образование от AUBG) , колкото има в AUBG?

Смятам че авторът все пак познава българската действителност и икономика Приватизацията в "енергертиката" и "икономиката" не са самоцел според мен, а са жизнено важни (ако не искаме да сме на дъното, близко до Куба , Беларус и РФ). Защо? Цели отрасли са държавни монополи (всъщност са state captured монополи), в голяма си част са единствени играчи, изместили частните инвеститори и предприемачи (това е по скоро закон в "економикса на България) Ето един списък от мен: Производство на електроенергия -преобладаващ Лигнитно прозиводство - единствен Внос и търговия на пророден газ -решително преобладаващ Пренос /опериране газ - единствен Опериране/пренос и електроенергийна инфраструктура (получател на държавни пари, разпределяни без обществени поръчки) - единствен Строителство и поддръжка на пътна инфраструктура (държавни пари, разпределяни от АПИ без обществени поръчки) -единствен Пристанищна инфруструктура - също, единствен Далекосъобщителна инфраструктура -- също, единствен Железаопътна инфраструктира- също, единствен Пътнически оператор - също, единствен, с около 200 милиона лева годишни субсидии от 2010 г. насам, Общо над 2 милиарда лева субсидии и бюджетни помощи. ....Всичко на всичко за тези пари разполага само с 15 нови локомитива Сименс- Смартрон (5,5 милиона лева единия), със 50-60 по-модерни вагона втора ръка

Оставете приказките от БСП за друго място Ето какво представлява държавния ТЕЦ Марица изток -2 и как се управлява: https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/08/23/4245342_zagubata_na_tec_marica_iztok_2_veche_previshava/ https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/08/05/4239851_maistorut_na_nai-skupiia_tok/ Червените приватизатори са ясни, те са същите лайна (и Нинова е такава ). Ако говорим за приватизация и частни капитали в енергетиката , то има множество добри примери на инвестиции на международни компании: https://en.wikipedia.org/wiki/AES_Corporation https://en.wikipedia.org/wiki/ContourGlobal https://www.economic.bg/bg/a/view/eneri-bg-1-shte-stroi-fotovoltaichna-centrala-v-haskovo-120314

Можеш ли да посочиш кои според теб са недостатъчно умните бюджетно консервативни точки и тези в написаното от автора? По принцип съм съгласен с теб, но не мисля, че авторът има и изразява небалансирани, или крайни бюджетно консервативни тези.

Подкрепят се и ниските данъци, по-малко регулации и приватизацията в сферата на икономиката. От тази гледна точка фискалният консерватизъм се доближава до идеите на класическия либерализъм. Каквото правят хората в Западна Европа.

Според мен проблемът, който очертава авторът не се състои това дали да има или няма няма дефицит, а каква е идеологията на бюджета . Целият контекст набляга на това че идеологията е "бюджетно антиконсервативна". Относно "усвояването" и краденето: Според мен за днешния момент те не са ендемичн процеси в България, а са пандемични. като "усвоителите" са се срастанали във всяко ниво и място, където има държавна или общинска икономика и "разпределение",

Всъщност е обратното Видяхме какво стана тези дни с държавната борса и големите продавачи (най-големите са държавна собственост), манипулиращи пазара или работещи за икономическите интереси на групировкитв и клановете, свързни с упрвляващата (преди) партия Видяхме.. прякото потвърждение на тезата на автора https://ibex.bg/профил-bse/ „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) ЕАД е създадена през януари 2014 г. като 100% дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД. БНЕБ ЕАД притежава десетгодишна лицензия (№Л-422-11), издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране за дейността „организиране на борсов пазар на електрическа енергия” в Република България. БНЕБ ЕАД е пълноправен член на MRC (Multi-Regional Coupling), което е най-голямото обединение на пазарни зони на територията на ЕС, както и асоцииран член на PCR (Price coupling of regions) обединението на борсовите оператори, които работят за създаването на общ енергиен пазар в ЕС. От януари 2016 г. БНЕБ ЕАД е пълноправен член и на асоциацията на европейските енергийни борси Europex. От 15.02.2018 г: „Българска фондова борса“ АД е едноличен собственик на капитала на „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) ЕАД. Моя забележка: БФБ е дружество с мажоритарен собственик Министерството на финансите!

Авторът според мен визира бюджетния консервативизъм. Този извод за мен следва от другите негови публиации, и от конктеста на тази. Фискалният (бюджетен) консерватизъм е политическа и икономическа философия, популярна в Европа и Съединените щати. Поддръжниците на тази идея смятат, че държавата трябва да харчи възможно най-малко пари, да харчи само толкова, колкото е събрала от данъци, и да не изпада в дългове. Подкрепят се и ниските данъци, по-малко регулации и приватизацията в сферата на икономиката. От тази гледна точка фискалният консерватизъм се доближава до идеите на класическия либерализъм.

https://hicomm.bg/feature/kakvo-predstavlyava-programata-artemis-i-kak-shche-ni-zavede-do-lunata-i-otvd.html АВТОР: ИВАН ПЪРВАНОВ Директива 1 за космическата политика, подписана на 45-ата годишнина от последната мисия с екипаж до Луната, отреди на NASA да стартира интригуваща мисия за изпращане на хора на Луната, с идеята програмата да продължи към изследването и колонизирането на Марс. Оттогава програмата Artemis се разшири, за да включва вече съществуващи програми, както и нови комерсиализирани договори за нови услуги. Какво представлява програмата Artemis? Кръстена на името на сестрата близначка на Аполон в гръцката митология Артемида, програмата е предназначена да надгради върху лунната програма от 60-те и 70-те години и да изгради постоянно човешко присъствие на Луната, като същевременно работи по пътя към полети с екипаж до Марс. С един от най-амбициозните срокове в историята на NASA настоящата ѝ цел е да се изстреля следващият екипаж астронавти, които ще кацнат на Луната още през 2024 г. Актуализация на тази цел се очаква през следващите месеци, тъй като NASA ще има нов администратор. Цели Основната цел на програмата е да се изгради устойчиво и постоянно присъствие на повърхността и орбитата на Луната. Програмата Apollo, макар и едно от най-големите постижения на човечеството, беше изключително скъпа и не беше проектирана да бъде устойчива. Аrtemis ще изгради присъствие в лунна орбита, подобно на постоянното наличие на астронавти, което имаме в ниската земна орбита с Международната космическа станция, използвайки комбинация от финансови инициативи и търговски договори с фиксирана цена. Космически кораб Orion Orion е основният космически кораб за транспортиране на екипаж от Земята до Луната и отвъд Марс. Това превозно средство за първи път започна да се разработва като капсула на екипажа за програмата Constellation на NASA, първоначално планирана да замени космическата совалка, но после беше отменена, след като беше открито, че изостава от графика и надвишава бюджета си. Капсулата намери нов дом в космическата програма на президента Барак Обама, където продължи тестването и развитието си. Построена от Lockheed Martin, тази част от капсулата всъщност вече е провела едно тестово изстрелване. През 2014 г. тестова верия на космическия кораб Orion бе изстреляна с ракета Delta IV Heavy, за да тества системи по време на преминаване през орбита, както и при повторно навлизане в атмосферата. Към 2020 г. има три готови за полет капсули Orion, които да пренесат астронавтите в историята в рамките на Artemis 1, 2 и 3. Капсула Dragon XL Още през март 2020 г. SpaceX обяви нов космически апарат, който ще разработи, за да се използва за презареждане на орбиталната космическа станция Lunar Gateway съгласно договора за логистични услуги с американските власти. Понастоящем това е единственото превозно средство, избрано за доставка на станцията за храна и експерименти, и ще лети изключително на ракетата Falcon Heavy на SpaceX. Лунна станция Gateway Космическата станция Lunar Gateway може да бъде описана като постоянната версия на командния модул на Apollo. Тя ще служи като краткосрочен дом за астронавтите между техните пътувания до и от повърхността на Луната и ще съхранява научни експерименти, подобни на начина, по който Международната космическа станция работи в земната орбита. Не се очаква Gateway да бъде готова навреме за първите няколко полета с екипаж, тъй като текущите планове трябва да бъдат завършени в края на новото десетилетие. Станцията е планирано да разполага с шест модула, в които ще се помещават места за спане на екипажа, ще се провеждат научни експерименти и дори въздушен шлюз за космически разходки. Канада също ще предостави за станцията модернизирана роботизирана ръка на име Canadarm3, както направи за МКС и американските совалки. Система за космическо изстрелване SLS Програмата Artemis не би могла да напусне Земята без ракетата SLS. Построена от Boeing, тя се нарича Shuttle Derived Vehicle, или „превозно средство, базирано на совалка“ и използва Core Stage, който е проектиран подобно на външния резервоар на совалката и два ракетни бустъра, но с допълнителен сегмент, който ги прави по-мощни. Горната част е получена от системата, използвана от консорциума ULA и тяхната ракета Delta IV, която след това се свързва с космическия кораб Orion. Идеята е да се използва същият хардуер и квалифицираните изпълнители, за да се разработи нова ракета носител и да се ограничи времето, през което САЩ нямаше да разполагат със самостоятелен носител за пътувания в Космоса. Въпреки че това беше първоначалният план, поради много проблеми с договори и проблеми с разработката първоначалната дата на стартиране беше изместена назад с малко надежда, че тези дати действително ще останат валидни до старта през 2024 г. Подготовката на SRB за първата мисия Artemis започна в края на 2020 г. и началото на 2021 г., което определи календара за това, кога NASА ще трябва да стартира мисията, преди да се наложи да се дезактивират и инспектират сегментите на SRB. В момента Artemis 1 трябва да стартира през ноември 2021 г. на 25-дневно пътуване до Луната и обратно, за да сертифицира превозното средство и капсулата Orion за полети на хора. Снимка: NASA https://hicomm.bg/feature/kakvo-predstavlyava-programata-artemis-i-kak-shche-ni-zavede-do-lunata-i-otvd.html

Доминиращата логика в тези „преговори“ може да се опише най-ясно с две думи: повече държава. Съжалявам за дължината на този пост, но ми се струва важно да споделя тези мисли с повече хора. Дано успея да провокирам мисловен процес. Двама от добрите български икономисти в момента – Георги Ганев и Лъчезар Богданов – изразиха независимо един от друг мненията си за т.нар. „преговори“ за съставяне на коалиционно правителство. „…За мен е безсмислено да съществуват държавни предприятия, но това е лично мое мнение и както виждам съм единствения в стаята с това мнение и е ясно защо няма да се поставя този въпрос и всички дружества ще си останат държавни...” – това каза Георги Ганев. „… участниците в много случаи формулираха проблемите, които виждат (вместо решения), както и цели на политиката (вместо инструментите за постигането им). И наистина, как да има спор по това дали искаме България да постигне висок икономически растеж, да няма корупция, да има качествено и ефективно здравеопазване и образование, а административните пречки пред бизнеса да се премахнат или ограничат? Да запишеш в програма „ускоряване и облекчаване на процедури“ например не е мярка, това по същество е самото дефиниране на проблема и заявка на воля за преодоляването му; да предложиш „стимули за инвеститори, които произвеждат висока добавена стойност“ – също. Важните въпроси са как да стане това…“ – това написа Лъчезар Богданов. Така организирани „преговорите“ за съставяне на коалиция бяха новаторски тактически ход за предварително дифузиране на напрежението и непозволяване на потенциалните противници да влезнат в остри сблъсъци, често с личностен оттенък. Това бе положителната им страна, но те си останаха само това – тактически ход, една имитиация на процес без реално съдържание. Обявяването на процеса за успешно приключил изненадва. Всъщност той никога не е започвал по същество. Обединяване около пожелателни лозунги в стил „никаква корупция повече!“, „по-добро образование!“, „по-добро здравеопазване!“, „по-добра администрация!“, „повече чужди инвестиции!“, „бизнес с по-висока принадена стойност!“, „по-висок икономически растеж!“, „по-високи доходи за всички!“, „по-добра инфраструктура!“ и още доста подобни не може да се нарече нито политически консенсус, нито програма за коалиционно управление. Защото това са целите на всяко модерно общество. Всеки потенциален спор около конкретните истински важни държавни политики и мерки, измерими с конкретни разходи на публичен ресурс, времеви рамки, отговорни лица и методи на изпъление, бе отлаган от домакините на преговорите „за по-нататък“. Малкото конкретика, която бе спомената изрично обаче, буди сериозни притеснения за стила на следващото правителство и отношението му към ролята на държавата в икономиката и в обществото като цяло. Доминиращата логика в тези „преговори“ може да се опише най-ясно с две думи: повече държава. Навсякъде. Повече държавни фирми, повече държавни разходи във всяка една сфера, повече бюджетен дефицит, повече публичен дълг. И по-малко стимули за частни инвестиции, никаква приватизация на държавни активи, никакви стимули за развитие на капиталовите пазари, никакво участие на частни инвеститори в инфраструктурни проекти на концесионен принцип, никакви стимули за частни инвестиции в сфери като здравеопазване и образование, никакви стимули за частни инвестиции в енергетиката, никакви конкретни мерки за либерализиране (в смисъл на повече свобода и по-малко държавна намеса) на икономиката в нито една сфера. Конкуренция на частния сектор от страна на държавата с бюджетни средства – като идеята държавните болници да станат от търговски дружества бюджетни единици, например. Това, за което най-малко се говореше, бе за приходите, с които държавата ще финансира огромните апетити за рязко увеличение на държавните разходи. Ясна е и заявката за „отлагане“ – в посока отменяне – на стратегическата цел за влизане на България в Еврозоната. Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния дефицит до ниво „само“ от 4.5% догодина, с „договорена“ заявка за ревизия още нагоре в средата на годината. Влошаването на съотношението дълг/БВП, което ще е неминуемият резултат от високия бюджетен дефицит, също ще отдалечи значително перспективите България да бъде политически приета в Еврозоната. Това се комбинира със странното, но за сметка на това доста упорито настояване за някаква сериозна „информационна кампания“ сред населението за членството в Еврозоната. Темата за „кампанията“ се извежда дори като конкретен коалиционен приоритет. Това подозрително много прилича на референдум. Заявки за увеличаване на държавните и общински приходи чрез повишаване на данъчната и осигурителна тежест също влезнаха като част от „коалиционните приоритети“. За голям „успех“ бе отчетено, че плоският данък ще остане в този му вид „следващата година“. А по-следващата? За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат значително. Както и данъчните оценки на имотите, вероятно и други основни косвени данъци и такси. Значителното увеличение на данъчната и осигурителна тежест ще е неминуем резултат от заявките за десетки милиарди левове допълнителни държавни харчове. Приказките, че всичко щяло да се финансира от „спиране на кражбите“, не заблуждават никого. В този смисъл тези „коалиционни преговори“ приличаха малко на разговор между клиенти в кръчма, които си правят сметката без кръчмаря. А кръчмарят в случая е българският данъкоплатец. И още по-конкретно българските предприемачи, на които се пада основната част от бремето да финансират щедрите обещания за бъдещи държавни разходи. Българският бизнес и българският данъкоплатец като цяло не бе представен от никого на тези преговори. Това не вещае нищо добро за стабилността на бъдещото „коалиционно“ управление. Отделен е въпросът, че повече държавни харчове – през държавни фирми и през бюджетни програми – винаги значат и повече корупция. Не по-малко. Който вярва в обратното, е просто наивник. А наивниците обикновено плащат сметката най-накрая. Твърди се, че имаме „консенус“ за коалиционно управление. На обикновен гражданин като мен ми липсва доста конкретика по този консенсус. Ето въпроси в конкретни сфери, където за мен е необходимо да се внесе яснота: Образование Консенсусът тук е за „по-добро образование“. Не виждам никакви мерки за развитие на частното образование в България и за стимулиране на инвестиции в частно образование обаче. Най-добрите университети и училища в света са всъщност частни. Не вярвам, че в скоро време българските държавни чиновници ще могат да произведат държавен образователен продукт на световно ниво. С бюджетни пари. Здравеопазване Консенсусът тук е за „по-добро здравеопазване“. Не виждам никакви планове за либерализация на здравноосигурителния модел и премахване на монопола на НЗОК. Докато има монопол на НЗОК, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) харчове, допотопна технология за работа и липса на обективни измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизция на държавни и/или общински болници. Напротив, има заявка за инвестиране на доста пари само в държавни болнични заведения и за преобразуване на държваните болници в бюджетни единици. По този начин реално държавата казва на частния сектор да се откаже и да се изтегли – ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно здравеопазване. А – подобно на образователните институции – най-добрите болници по света са частни. Околна среда Не се коментират огромните инвестиции, които са необходими (всъщност неизбежни) за пречиствателни съоръжения, обновяване на ВиК инфраструктурата и изграждане на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците съоръжения. Не се предвиждат никакви привличания на частни капитали в този сектор, а това е много добре установена практика в ЕС и другите развити страни по света. Изграждането на нови ВиК, пречиствателни и рециклиращи съоръжения на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би елиминирало огромния риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би гарантирало най-модерни технологии с най-добра поддръжка на активите и най-качествена услуга към населението и бизнеса. Но такъв заложен модел няма в „консенсуса“. Говори се за насърчаване на енергийната ефективност, електрификация на транспорта и т.н., но не са казва как ще стане това. В нормална пазарна икономика това става с фискални механизми – взимаш повече данъци от тези, които цапат или потребяват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят енергия. Само че това срамежливо се пропуска, за да не се припознаят повечето данъкоплатци в групата на плащащите. Енергетика Тук ми липсва думата „приватизация“. Вместо нея обаче има амбиция за „по-добро управление“ на държавните дружества. Това е доста тъжно. Явно ще се разчита пак на държавна енергетика, която да се управлява от незнайно откъде появили се некорумпирани супер мениджъри. Единствените по-конкретни „мерки“ са заявките за повече държавни харчове, вкл. за нови огромни енергийни мощности. Липсва ми също разработването на български находища на газ в Северна България и Черно Море (от частни оператори на концесия), като фактор за диверсификация и енергийна независимост. Икономика Не се предвижда никаква приватизация на държавни фирми. Не се предвиждат никакви мерки за развитие на капиталовия пазар, като основен фактор за лесен достъп до капитали и от там за конкурентноспособност на българския бизнес в местен и международен план. Не се предвиждат конкретни мерки за привличане на чужди инвеститори (най-лесно отново през капиталовия пазар). Не се предвижда качване на държавни дружества на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще. Заклинания за превръщане на България в „международен финансов център“ и за развитие на иновации звучат добре за широката публика, но доста самонадеяно и кухо за частните инвеститори, особено за големите чужди компании. България може да се превърне в добро място за чужди инвеститори само ако се подобри драстично работата на регулаторите и съдебната система. Иначе и нулеви данъци да сложим, и без пари да работим – пак няма да има сериозни чужди компании, които да базират бизнеса си от тук. За българските фирми, в допълнение към добрата регулация и нормална съдебна система (тоест ниския политически риск), е изключително важен и лесният достъп до дялови и дългосорочни заемни капитали – това е критично за оцеляването и развитието на малкия и среден бизнес, а за по-големият е задължително условие за прескачане на границите и добиване на международен мащаб. Пак опираме до неработещия капиталов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една истински международна компания. Това изглежда не притеснява никого. Земеделие Липсват идеи за привличането на частни капитали в проекти за изграждане на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) чрез концесии. Въвежднето на нови техниологии в земеделието – изведено като един от приоритетите – е преди всичко въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция, или самата държава през Фонд „Земеделие“, например) или за собственика-фермер. Развитието на селските райони (от гледна точка на обществени услуги, като здравеопазване, образование и сигурност, инфраструктура, околна среда и общо качество на живот) е също важен елемент за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата ни и ще се гарантира наличието на работна ръка. Няма конкретика в тази посока. Инфраструктура и региони Идеите тук могат да се обобщят с едно изречение: яко държавно харчене на много милиарди (вероятно десетки) за всичко, което не е направено за последните 50 години в България. Срамежливо не се споменава откъде ще се вземат тези пари и кой и как ще ги харчи. Това, което изглежда ясно обаче, е, че за съжаление няма да се разчита на привличане на частни капитали в проекти на концесия при изграждане на национална инфраструктура. И всичко това при нулева корупция, разбира се. Със сегашната администрация. Като цяло може да се каже, че т.нар. “консенсус” прилича на „програмата-мечта“ на всяка социалистическа партия в ЕС. Маргинализиран частен сектор и мега-държава, харчеща ужасно много пари, които няма. И не казва откъде ще вземе. Вариантите са два – по-високи данъци, или огромни дългове. А най-вероятно и двете. Вторият вариант ще ни дисквалифицира за Еврозоната, тъй като ще наруши маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и държавен дълг като процент от БВП. Но в същото време се говори (условно) за запазване на данъчните ставки, което значи, че със сигурност ще се жертват перспективата за европейска интеграция и ще се издънят дългът и бюджетът. Липсата на разумни консервативни икономически идеи, ориентирани към намаляване на ролята на държавата и стимулиране на растежа на частния сектор в тези “преговори”, поставя въпроса: кой всъщност представлява в момента българския бизнес и дясно-ориентираните избиратели? Логичният отговор би бил ГЕРБ и ДПС - партиите, неучастващи в коалиционните преговори. Да се освободи дясното политическо пространство за пореден път, така че да се узурпира отново от ГЕРБ и ДПС, би било непростима грешка. И въпреки това сме свидетели на именно такъв процес. Помислете си сериозно за следната дилема: за кого бихте гласували, ако трябваше да избирате между корумпирана коалиция на ГЕРБ и ДПС, която обаче все пак има за цел интеграция на България в ЕС и стабилни държавни финанси, или за чистия като сълза и беден като църковна мишка Жан Виденов. Да ви кажа, въпреки че ми е съгражданин, аз не бих причинил на държавата си още един Виденов мандат, независимо от алтернативата. Разбирате ли ме сега за какво ви говоря? https://www.facebook.com/nicola.yankov

ПС В България е пълно с шедьоври (в добрия смисъл) на брутализма, В този смисъл, внушенията че българските творци са деградирали умствено по време и заради соца за мен са несъстоятелни и популистки. Те творят при някакви условия, Не е маловажно че разполагат с ограничени по вид материали - няма алуминй, няма специлни стъкла, няма специални покрития, няма специлано бои..Има само бетон, желязо, гипс, дърво, обикновено стъкло и постна боя (в последните години се използва и латекс). Това е всичко с което се разполага и въпреки това брутализмът в България е по-развит и стойностен от съветския.. Апропо: Някъде нашите го омешват малко или повече със западния неокласицизъм

Четете също Райко Алексиев и Димитър Димов.

"Не успя да се промени защото тези две поколения бяха родени и култивирани от духа и нравите на Царска България. Парадоксално но комунистическият режим се удържаше от честността и почтеността в бита на "царските" българи. След падането на комунизма през 1989г.,децата и внуците на комунистите окончателно тласнаха към упадък България..." Явно не си слушал за Иван Хаджийски "царските" българи, "социалистическите" българи, и постсоциалистическите българи няма разлики в манталитета си (аско гледане обобщено) https://afish.bg/knigi/item/1656-ivan-hadzhiiski-prochutata-masova-bolest-u-nas-e-zavistta.html Предлагаме ви избрани цитати от „Бит и душевност на нашия народ“: „Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането ѝ на власт е създала този опасен прецедент? Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” и „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми. - Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение. - Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.” “В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество. Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие. Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство? Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?” “Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски” “Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?” “Може ли да се живее само от литературен труд, особено като се знае, че тези, които могат да купуват книги, са обхванати от литературна тъпота, а четящ свят е главно беднотията? Чудно ли е при това положение, че повечето от нашите писатели живеят от преводи, детски писания, учебникарство и от всички други възможни занимания, само не от пряк литературен труд?” “Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи.” “Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не до социални явления, а до прояви на българската кръв; че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква вечна национална субстанция; че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени; че с пасивното салдо на днешния обществен баланс трябвало да се задължи не сметката на носителите на днешната епоха, а сметката на целия български народ, и то за всички времена. Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.” Няма как да се направят тези изводи. В първия случай имаме свободни архитектии други творци (при поръчани сгради от свободни и незивисими предприемачи). В архитектурата господствасват западните нео-барок, и в по малка степен неокласизиъм и неоромантизъм тодстват нео-барока Във втория случай имаме наложени от тукашната клиентела на Кремъл стилове и мода, които копират Кремълската -така наречния "брутализъм"

Малко пояснение: "Модел 1870" е османо-български, илки османски, България е част от една голяма империя с нейните култгура и институции. Най-големият български град е Истанбул, с около 100 000 българи, живеещи в него. Елитът на България се намира в Истанбул, тя е своеобразна столица на България , Там се намира Екзархията, а в българските първенци и интелигенция се обучават в престижните Галатасарай лицей, и Робърт колеж. В Истанбул се издават по-голяма част от българските вестници (20).

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2021/09/28/4255690_lokomotivite_na_budeshteto_trugvat_ot_ruse/# ГРАДОВЕ Локомотивите на бъдещето тръгват от Русе Наследникът на най-стария жп завод в страната "Експрес Сервиз" прави все по-големи, мощни, но и зелени машини Най-новия локомотив на "Експрес Сервиз" - MDD5 © Експре Сервиз 28 септември 2021 17:53 Статията е част от Градове Русе През 2019 г., в предишното специално издание, посветено на Русе, ви представихме "Експрес Сервиз" - наследникът на Локомотивния вагонен завод (ЛВЗ) в града и единственото предприятие за производство, поддръжка и разработка на чисто нови модели дизелови и акумулаторни локомотиви в България. Фирмата, която е индиректен наследник на една от най-старите български частни компании - заводът за поддръжка на влаковете по първата жп линия в страната, Русе - Варна, тази година отбелязва 155 години от създаването й през 1866 г. Новото начало на компанията започва през 1998, когато бившият мениджър в ЛВЗ Анастас Колев събира част от освободения си екип в нова фирма след злощастната приватизация на огромния завод от времето на социализма. Днес тя продължава да се утвърждава в България и чужбина - една от маневрените им машини скоро ще поеме към депото на скоростните влакове TGV в Лион, Франция, а най-новият им, мощен и екосъобразен прототип от няколко месеца успешно работи в циментовия завод на "Холсим (България)" АД в Бели извор. Отскоро компанията дори успява да се договори с БДЖ. Години наред услугите на "Експрес Сервиз" бяха игнорирани от държавната железница в полза на сенчести бизнес интереси, но фирмата, която зависеше напълно от бизнеса си в частния сектор, не се страхуваше да критикува БДЖ. Какво се промени в този период? Сдобряване с БДЖ Ремонт и модернизация на теснолинеен локомотив Фотограф: Експре Сервиз "В момента работим по множество проекти с БДЖ "Пътнически превози" и БДЖ "Товарни превози", като ремонтираме локомотиви и на двете компании. Модернизираме локомотиви за теснолинейката, ремонтираме стари машини за товарните влакове", разказва зам.-управителят на "Експрес Сервиз" Цветелин Колев. Според него държавната компания е осъзнала, макар и със закъснение, техническата компетентност на русенския завод след повече от десетилетие на съзнателно неглижиране. "В последните над 10 години се правеха, че не знаят за нашето съществуване. За да прикрият съмнителните схеми за източване на БДЖ чрез ремонти (тема, която е отразявана и от "Капитал"), ръководството твърдеше в серия от интервюта, че в България няма завод за локомотиви и поради тази причина те са били принудени да правят фиктивни ремонти с избрани от тях фирми", казва Колев. Добавя, че през годините "Експрес Сервиз" бива систематично отстранявана от участие в обществени поръчки, а Министерството на транспорта, в унисон с БДЖ, отнема лицензите за ремонт на локомотиви на завода. Това всъщност тласка компанията да се ориентира изцяло към частни клиенти, повечето от които от Западна Европа. "Надяваме се, че всичко това е минало и че БДЖ вече не се източва от групировки без никакъв капитал и опит в ремонта на локомотиви. Това, че БДЖ си спомниха за завода в Русе, който в миналото е бил и тяхна собственост, е добро начало за прекратяване на доскорошните им съмнителни обвързаности", заключава той. Прототип на бъдещето Отвъд ремонта на частни и държавни локомотиви, от "Експрес Сервиз" далече не са оставили на заден план развойната дейност, с която екипът на фирмата се гордее. Последният реализиран проект на компанията е машината MDD5 (абревиатура от английски, означаваща "Мобилно дизелово устройство - модел 5"). Това е 72-тонен радиоуправляем маневрен локомотив с два дизелови двигателя CAT, отговарящи на екологичния стандарт Stage V, който дори още не е задължителен за европейските машини. "MDD5 е най-големият ни и мощен локомотив досега. Това е една стара наша идея, която развивахме постепенно във времето, изчаквайки инвеститор в прототипния модел", разказва Колев. Локомотивът има за цел директно да замени най-масовия дизелов маневрен локомотив на Балканския полуостров - румънският LDH1250 (познат у нас като "серия 55"). "Нашият локомотив превъзхожда морално остарелия румънски локомотив по множество параметри, но най-важните моменти за нас са несравнимата енергийна ефективност и чистотата на дизеловия двигател", добавя той. Фотограф: Експре Сервиз Машината, проектирана от инженерния екип на фирмата, е създадена в партньорство с един от най-дългогодишните клиенти на "Експрес Сервиз" - "Холсим (България)" АД, част от групата LafargeHolcim. От края на април т.г. MDD5 вече работи на терен в циментовия завод на швейцарския конгломерат в Бели извор, а отзивите за него са изключително позитивни. Впрочем това е шестата машина на фирмата, която заводът поръчва. "Самият факт, че имаме толкова дългогодишно партньорство с една водеща индустрия в България, говори добре и за двете компании", казва зам.-управителят на "Експрес Сервиз". "Разработката на локомотива и производството на прототипа ни отнеха над 10 години, но не бяхме фокусирани единствено върху този проект. Изчаквайки добър и сериозен инвеститор, междувременно разработихме и наложихме на европейския пазар цяла гама акумулаторни локомотиви. Всичко това нямаше да бъде възможно без високата квалификация и опит на екипа ни", казва Цветелин Колев. От есента една от машините на "Експрес Сервиз" - маневреният локомотив ES1000 - ще маневрира влаковете стрела на френските държавни железници На маневри с влак стрела Фотограф: Експре Сервиз И докато най-новият им локомотив маневрира в циментовия завод, един от по-старите модели на "Експрес Сервиз" скоро ще се отправи към още по-престижна дестинация - депото на френските влакове стрела TGV в Лион. "В края на годината ще доставим на SNCF (френските държавни железници) акумулаторен локомотив от типа ES1000, който ще маневрира модерните влакове TGV в депото им в Лион. Това ще бъде може би най-добрата ни референция досега предвид клиента, който е известен със своя консерватизъм. Почти е невероятно, че жп продукт от България е избран от една от най-старите и уважавани жп компании в света", казва Колев, според когото оценката на френските железници ще е атестат за ефективността, иновативността и качеството на работата на "Експрес Сервиз" пред колегите им от цяла Европа. Фотограф: Експре Сервиз Според него интересът към решенията на фирмата за жп маневра постоянно расте по много причини, но основните са две: "Желанието на все повече европейци да живеят и работят чисто, да намалят въглеродния отпечатък от дейността си - в това число и от жп маневрите. В същото време енергийната ефективност е друга водеща тема от европейския дневен ред." Поръчките от традиционно важните за компанията пазари - Германия, Великобритания, Франция и Швейцария, растат, като най-търсен се оказва по-големият акумулаторен локомотив ES3000.

ВЕИ-тата трябва да минават през електроразпределителните дружества: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2021/03/05/4181735_mitnichari_na_lov_za_solaren_tok/ Митничари на лов за соларен ток Абсурдите на закона Държавата, изглежда, е оправила цялата контрабанда и държи изкъсо вноса на акцизни стоки като горива и цигари, та Агенция "Митници" отделя капацитет да следи и за производството на зелен ток от покривите. Шегата настрана, но точно такива са законовите изисквания - електроенергията е акцизна стока (разбирай луксозна, вредна или оскъдна) и митничарите трябва да следят и събират налога, който се начислява върху нея. Дори когато става дума за няколко слънчеви панела, с които напоследък хора и фирми опитват да намалят сметките си за ток, като произвеждат сами част от нужната им енергия. Това е нещо като с акциза при варенето на домашна ракия, но с тази разлика, че тук тайно производство не може да има. Всеки, който е решил да прави сам ток от слънцето, трябва да регистрира данъчен склад на покрива си, да попълва куп документи и редовно да си има вземане-даване с митниците. В противен случай няма да му бъде разрешено от електроразпределителното предприятие да включи панелите си. Ако все пак го направи на своя глава, ще подлежи на санкции за укриване на акцизни стоки, нищо че в случая става въпрос само за собствено потребление, а не за продажба. Ставката върху тока е минимална - 2 лв. за мегаватчас, или около 20 лв. на месец за една средно голяма соларна централа. Което прави начинанието още по-абсурдно и нецелесъобразно. Като се има предвид, че само през миналата година са пуснати над 300 покривни соларни централи за собствени нужди, тази се чакат още поне 600, а тенденциите са за продължаващ ръст, може да си представите каква работа ще се отвори на митничарите. Всеки месец трябва да се правят проверки на отчетите, да се проверяват пломби на ел. таблата, да се обработват документи и т.н. Току-виж не останал ресурс за проверки на другите акцизни стоки. https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/03/05/4182008_za_slunchev_tok_triabva_da_registrirate_danuchen_sklad/ За слънчев ток трябва да регистрирате данъчен склад на покрива Законови абсурди усложняват инсталирането на фотоволтаични панели за собствени нужди на бизнес Въпреки че е в частен имот, не ползва никаква субсидии или преференции за изкупуването и не връща ток в мрежата, централата може да се изключва дистанционно от ЕРП © Надежда Чипева Споделяне Статията е част от Капитал - брой 9 Темата накратко Инвестицията във фотоволтаици за собствено производство все още е свързана с много бюрокрация и излишни процедури. ЕРП-тата искат да имат пълен контрол върху централата, въпреки че тя няма да връща ток към мрежата, а митниците събират акциз. Фирмите обаче не се отказват от инвестиции в солари, тъй като им спестяват до 60% от сметките за електроенергия.

Какъв е процента на хората с испански произход.., в Перу? Езикът според мен може да се промени и по други канали , например: -писменост- като език на администрацията/аристокрацията или на литургията(според мен така става в Немската Франкия и в Балтоезичната Московия); - промяна като "лингва франка".

Кухулин "зави" темата към друга тема. Предлагам да поговорим за ВЕИ- тата (плюсове и минуси, обзор на техологиии и други) и за запазване на енергията..