nik1

При мен няма пристрастно, ти си този който пишеше преувеличения . Очевидно,защото си караш по "интуиция" - "щом като се строят централи те са рентабилни, и няма две мнения" Да ама не - без преките субсидии , различните помощи (можем да ги наречем непреки субсидии ), трудно ще са жизнеспособни! При тенденциите,породени от икономически закони и пазара ( за които писах подробно) след 10- 15 години субсидирането в всички страни с развита демокрация ще стане много проблемно (защото ще е по с по-скъпо на данъкоплатеца, отколкото днес). Хората ще искат парите да отиват за образование, за инфраструктира и други, вместо да се подпомага едно отиващо си в историята производство! За България: - България не е ядрена страна, няма нуждая от изсилване за задоволяване на ядрените фантазии, популизъм, и лобизъм (икономически интереси) на определени групи хора, защото имаме икономически алтернативи , поради спадане на капиталовите разходи и съответно на цените на елекроенергията от ВЕИ - Държавната помощ за АЕЦ ще е подвъпросна заради член 107 и 108 на ДФЕС (апропо: политиците ни лобират в ЕС да се погледне на нея като на "зелена", и приоритетна, т.е да се даде зелена светлина на държаваната помощ) Обичайното са субсидиите и помощите от държавата, без значение чия е собствеността Помощите са непреки субсидии - например R&D, сертифициране, изграждане на инстраструктура и други, които за инвеститорът са финансова тежест и тяхното недобро изпъление може да доведе до забавяне на проекта, с което пък той се оскъпява -------------------------- Интересно според мен интервю на проф.Касчиев: Професор Д-р Георги Касчиев Изминаха 10 години от ядрените аварии в японската АЕЦ Фукушима Даичи. Това е повод да се припомнят причините и дългосрочните последици от тях, както и ненаучените уроци. Развитие на авариите На 11 март 2011 год., петък, в 14:46 часа, на около 130 км източно от Япония става земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер. На брега на морето има 4 АЕЦ с общо 11 работещи реактори и всички са изключени аварийно. Една от централите е АЕЦ Фукушима Даичи, на около 180 км от епицентъра. Тя има 6 блока, като първите 4 са буквално на брега на морето, на около 9 м над морското ниво. По-новите 5-ти и 6-ти блок са разположени на по-висока кота и по-навътре в сушата. Първите 3 реактора работят на номинална мощност, останалите са спрени. В шестте реактора има общо около 877 т ядрено гориво, а в басейните до тях – около 3400 т. Земетресението не предизвиква преки щети на блоковете, но всички електропроводи са повредени и централата остава без външно захранване. Всички 13 аварийни дизелгенератори (ДГ) се включват нормално. Един от основните рискове за централите по крайбрежието е наводнение от цунами. Предупрежденията на учените за възможна вълна с височина над 15 м обаче са пренебрегнати и АЕЦ Фукушима Даичи има стена, осигуряваща защита срещу вълна с височина около 5,7 м. След земетресението възниква цунами и към 15:42 часа на 11.03 първата му вълна достига до брега, като помита помпената станция за охлаждаща вода, която е в морето. Гребенът на вълната е около 15 м и цялата площадката е залята. Турбинните зали са потопени и 12 от 13-те дизелгенераторите изключват. Повечето от батериите също са на дъното на турбинните зали и дефектират. Залети са и други електрически компоненти, които отказват. Защо става това? По проект ДГ са разположени на дъното на турбинна зала, което се намира на около 5 м под морското ниво. При модернизацията ДГ и батериите не са преместени на хълма. Не са инсталирани и защитени помпи в помпената станция. Монтирани са допълнителни ДГ, но пак на ниски коти. Единствено на 6-ти блок новият ДГ е поставен нависоко, поради което не е залят. Той е и единственият, който не се нуждае от охлаждаща вода, тъй като е с въздушно охлаждане. За късмет той продължава да работи през цялото време, персоналът периодично го подключва към системите за охлаждане на 5-6 блок, затова в тях не стават аварии. Първите четири блока остават без захранване от ДГ, налични са само някои от батериите. Нивото на охлаждащата вода в реакторите спада и постепенно активните зони се оголват. На първи блок това става към още 19:30 на същия ден. Когато цунамито връхлита остатъчното енергоотделяне е все още значително – около 1,5% от номиналното, и горивото започва да се нагрява. Усилията на персонала да подаде охлаждаща вода, вкл. с пожарни коли, вкл. и морска вода обаче няма как да предотвратят катастрофата. При високи температури започват специфични химически реакции между обвивките на топлоотделящите елементи и парата, които водят до отделяне на топлина и генериране на водород (600 – 1000 кг/от реактор). Интензитетът им нараства с температурата, като над 1200 оС развитието става необратимо и се стига до разтапяне на металните елементи на касетите, на поглътителите, на обвивките, накрая и на таблетките с ядрено гориво. Образуваната лавоподобна маса с температура около 3000 оС се свлича, разтопява опорните конструкции, достига до дъното на корпуса на реактора и го пробива. На 1-ви блок това става само след около 16 часа. Генерираният водород започва да се натрупва в реакторното здание. Усилията да се изпусне през вентилационната тръба са неуспешни. Постепенно се образува взривоопасна смес и в 15:36 на другия ден (12.03) мощна експлозия блок отнася покрива на зданието, крана, презареждащата машина и част от стените. Радиационният фон на площадката нараства близо 10 хиляди пъти Втори и трети блок са от по-нов тип и с усъвършенствани системи за безопасност. Поради това персоналът успява по-дълго да подаде охлаждаща вода, но не и да предотврати разтапянето на активната зона и последващи водородни взривове. Активната зона на 3 блок започва да се топи около 5:30 часа на 13.03 и на следващия ден (14.03) в 11 часа се стига до зрелищна експлозия. Част от водорода, генериран в активната зана на 3-ти блок постъпва в 4-ти блок и в 6 часа на 15.03 предизвиква взрив с подобни последствия. Системите за охлаждане на 2-ри блок издържат около 3 дни, което води до по-слаби последици. Активната зона започва да се топи около 20 часа на 14.03 и към 19:40 часа на 15.03 лавоподобната горивосъдържаща смес достига дъното на корпуса. Прието е да се говори за една авария, тъй като не е възможно да се разделят радиоактивните емисии от отделните блокове. Сумарните емисии я поставят на най-високото 7-мо ниво по международната скала, като тази в АЕЦ Чернобил през 1986 год. Радиоактивно замърсяване и евакуация на населението След експлозиите започва неконтролируемо изпускане на радиоактвни продукти в атмосферата. За късмет през първите дни няма дъждове, вятърът основно духа откъм сушата и отнася около 80% от радиоактивните емисии в океана. Постепенно се замърсява огромна територия с условен радиус 80 км около централата. От най-засегнатите райони с радиус 20 км официално са евакуирани почти 165 хиляди души, които получават компенсации. Освен тях хиляди от зоната с радиус 30 км доброволно се евакуират, т.е. без да получават помощи. За евакуираните са създадени временни комплекси. Към 2021 год. със статут на евакуирани са все още над 38 хил. души. Охлаждане на застиналите горивосъдържащи маси Те са под корпусите на 1-3 рактор, където свободният обем е много ограничен. Те генерират топлина и трябва да се охлаждат. За тази цел в реакторите се подава вода, част от която достига до тях. Към 2021 год. все още се налага подаване на охлаждаща вода, като разходът е намалял до около 140 m³/ден. Генериране, очистване и съхранение на радиоактивните води Освен охлаждащата вода, през пукнатини в основите на зданията, в тях постъпва и подземна вода. Приложени са редица инженерни мерки за да се намали до минимум това явление. При мощните сезонни дъждове обаче в зданията влизат големи количества вода. Постъпилата по един или друг начин вода се замърсява с радиоактивни продукти и се събира в подземните части на зданията, откъдето периодично се изпомпва. За съхраняване на радиоактивните води скоростно са монтирани резервоари от различен тип. След няколко години са направени и системи за очистването им. Технологии за извеждане на радиоактивните тритий и въглерод-14 обаче няма и те остават в пречистените води. Особено опасна е концентрацията на тритий, който ще се разпадне напълно след около 120 години. Обемът на тези води към 2021 вече е над 1,2 млн m³ и резервоарите се очаква да бъдат запълнени през 2022 год. На площадката няма повече свободно място за нови резервоари. Властите казват, че няма друго решение освен да ги изхвърлят в океана, или да ги изпарят в атмосферата. Планира се процесът да продължи няколко десетилетия. Тези намерения се отхвърлят от рибарската общност и от много неправителствени организации я Япония, а Китай и Южна Корея отправиха официални протести срещу тях. Изваждане на отработеното гориво (ОГ) от басейните През декември 2014 год. е завършено изваждането на всички 1533 горивни касети от 4-ти блок. През април 2019 год. започва изваждането на ОГ от басейна на 3-ти блок и на 28.02.2021 год. всички 566 касети са извадени. ОГ се премества в общото хранилище за ОГ на площадката, откъдето постепенно се прехвърля в контейнери за сухо съхранение. Планира се изваждането на ОГ от блокове 1, 2, 5 и 6 да започне през 2024 год. и да приключи през 2031 год. Радиоактивни отпадъци на площадката При събиране на отломки от разрушените здания, дървета и др. и при очистване на водите се генерират радиоактивни отпадъци в различни форми и с различна активност. Обемът им бързо нараства, като по оценки към 2030 год. ще са около 770 хил тона. Те продължават да се съхраняват във временни хранилища на площадката. Кондиционирането и дълговременното им съхранение е нерешен проблем. Застинали горивосъдържащи маси в 1-3 блок Това е най-тежкият проблем пред японските власти. През последните години бяха установени редица места под реакторите (вероятно не всички) където има остатъци от горивосъдържащи маси. Няма почти никаква информация за геометричните и физико-механичните им характеристики. Решено е първо да се започнат проучвания във втори блок, където радиационните нива са най-високи. За целта е конструирана роботизирана ръка с дължина около 22 м, която да вземе проби. В края на миналата година обаче е направено изненадващо откритие, че под защитните плочи над реактори 2 и 3 има отложени много радиоактивни материали, които създават убийствено радиационно поле. Операциите с роботизираната ръка са отложени за 2022 год. Налага се извода, че изваждането на горивосъдържащите маси ще е много по-трудно, бавно, скъпо и рисковано, отколкото се е предполагало. Решението как да стане това ще бъде взето към 2025 год., а целият процес ще продължи поне 30 години. Персонал и професионално облъчване Към средата на 2020 год. на площадката работят близо 7 хил. души. Болшинството от тях са от събконтракторски фирми. В ход е епидемиологично изследване на около 20 хил. работници, които са получили дози над 100 милизиверта. Досега четирима работници са диагностицирани със заболявания вследствие на облъчването – трима с левкемия и един с рак на щитовидната жлеза. Здравни последствия за населението В префектура Фукушима периодично се провеждат изследвания на щитовидната жлеза на всички, които към 11 март 2011 год. са били на възраст до 18 години. Към февруари 2020 год. общо 237 души са диагностицирани с рак или съмнение за рак, от тях 187 са оперирани. Методиката е силно критикувана, има съмнения за подценяване на последиците. Въпреки, че случаите нарастват всяка година, властите отказват да признаят връзка с авариите от 2011 год. Очистване на замърсените територии Основните дейности са приключени през 2018 год. като в тях не са включени труднодостъпните местности и горите. Достигане на радиационен фон до нивата отпреди аварията технически не е възможно, като в редица населени места в префектура Фукушима фонът все още е няколко пъти по-висок. Към март 2018 год. са изгребани около 17 млн м3 радиоактивна почва, която първоначално се съхранява в огромни пластмасови чували на открито. За тези цели са изразходвани около 24,4 млрд долара. Избрани са 8 площадки за хранилища за временното им съхранение и е започнато прехвърляне, сортиране и погребване на чувалите. Компенсации за щети от авариите Към края на 2020 год. на засегнатите от авариите са изплатени над 95 млрд долара. Много групи от населението не са обхванати и водят съдебни дела за компенсации за причинени щети. Общи икономически загуби от авариите Те включват загубите на активи, загуби от по-скъпа заместваща енергия, от намален износ и туризъм, от загубата на огромна площ около централата, от бракуване на храни, за компенсации, почистване на замърсените територии и на площадката и други. През 2016 год. японското правителство ги оценява на 202,5 млрд долара. През 2017 год. Центърът за икономически изследвания в Япония ги оценява между 470 и 660 млрд долара, а през 2019 год. изчислява, че общите загуби до 2050 год. може да превишат 730 млрд долара. Последици за ядрената енергетика в Япония Преди авариите във Фукушима в Япония работят 54 реактора, които произвеждат близо 30 % от електроенергията. След 11 март 2011 год. постепенно всички са спрени за анализ на безопасността и модернизации. 21 един от тях никога няма да бъдат пуснати, вкл. 10-те във Фукушима Даичи и Фукушима Даини. Вероятно от съображения за престиж правителството твърди, че всички останали 33 реактора имат статут „в работа“. Досега обаче са пуснати само 9 от тях. През 2019 год. те са произвели 7,5 % от електроенергията. През 2020 год. този дял ще бъде много по-малък, тъй като 4 от 9-те реактори бяха спрени поради различни причини, а други не са пуснати. Ненаучените уроци Авариите във Фукушима показват ясно какви сложни инженерни проблеми трябва да се решават за справяне с техногенните последици от една тежка авария в АЕЦ, както и катастрофалните икономически последици от нея. Ако такава стане в гъстонаселената Европа, последствията ще бъдат като след регионална война. Много хора твърдят, че авариите във Фукушима са предизвикани от силното земетресение и последвалото цунами. Следва заключение, че у нас това не е възможно. Няма такова нещо! Още през 2012 год. комисия на японския парламент заключава, че авариите са резултат не от природна, а от техногенна катастрофа. Основните причини се коренят в това, че компанията ТЕПКО и държавните органи не са отделили нужното внимание за анализ на рисковете. Проявили са високомерие и и необоснована самоувереност, нежелание да се отчита чуждото мнение, неспособност да се извличат уроци от собствения опит и този на другите, стремеж към секретност и желание да се прикрива информация. Подценяването на рисковете е довело и до липса на готовност за действия за намаляване последиците от аварии. Станало е практическо срастване между ядрените оператори, регулаторите и политиците. Това затворено общество е решавало всички въпроси без обсъждане с експерти от други сфери и с обществеността. Това обяснява защо в редица международни доклади преди авариите има високомерно заключение, че в Япония не е възможна тежка авария на АЕЦ. За съжаление същото отношение се демонстрира при авантюристичните планове за изграждане на АЕЦ Белене, която е в зона със среден, клонящ към висок сеизмичен риск и вероятно деградирали антисеизмични инженерни съоръжения. Това ясно показва, че нашите управляващи не са си взели никакви поуки от авариите във Фукушима. Управлението на здравната криза, предизвикана от КОВИД-19 показа, че не е научен друг от уроците от авариите във Фукушима и Чернобил. След тях стана ясно е, че когато хората се поставят в условията на рязка промяна на начина на живот и силен стрес, неизвестни рискове, опасения за здравето и живота си и несигурност за бъдещето, тяхното психично състояние рязко се влошава. Това води до отключване на много здравословни проблеми и развиване на реални заболявания. На 21 февруари т.г. силно земетресение отново разтърси префектура Фукушима. Засега няма сведения за нови повреди на реакторните здания и другите инсталации, но то напомня за нуждата работите по почистване да се извършат колкото може по-скоро.

Мой лапсус, в статията пише че центаралата в Джордия през 2014 е получила 6,5 милиарда долара "federal loan guarantees" A loan guarantee is a contractual obligation between the government, private creditors and a borrower—such as banks and other commercial loan institutions—that the Federal government will cover the borrower's debt obligation in the event that the borrower defaults. ------------------------- NUCLEAR POWER: Still Not Viable without Subsidies (изследване от 2011) https://www.ucsusa.org/sites/default/files/2019-09/nuclear_subsidies_report.pdf Великобритания: https://www.iisd.org/system/files/publications/united-kingdom-subsidize-nuclear-power-at-what-cost.pdf https://www.iisd.org/story/the-united-kingdom-is-to-subsidize-nuclear-power-but-at-what-cost/

При теб е така., да Пиша за нови централи, не за старите. И за страна в която Правителството субсидира новите реактори и субсидира изкупуването (като зелена енергия) (да, и канцелираната централа беше получла щедра сусидия, https://www.csmonitor.com/Environment/Energy-Voices/2014/0219/New-nuclear-plant-gets-6.5-billion-federal-loan.-Nuclear-comeback преди да отиде за скраб) "Фактите, че две нови АЕЦ в САЩ (Джорджия и Южна Каролина) отидоха за скраб (защото акционерите прецениха че ще инкасират повече загуби от завършването им, отколкото от прекратяването им) , и че има откази от строителство на АЕЦ са показателни. " Старите се затварят, и трябва да се отварят нови, а при новите няма "гарантирани огромни приходи" Защото канцелирането и отказите от строителство, кореспондират с неизлизащите "сметки"! Ти отново показваш, че си класически дървен философ.. Голямата част от тези централи се субсидират и/или бюджетират предварително (при строежа им), ядрените страни го правят постоянно https://www.vedomosti.ru/business/articles/2016/10/13/660718-rosatom-poluchit-dengi Други са политически проекти (Аккую, която излиза на загуба за РосАтом), трети - корупционни (Унгария) Пети се субсидират пост-следварително, след ескалацията на разходите. При шести има субсидии при изкупуване на електричеството ( "зелени"), вкл САЩ! При седми има субсидии за удължаване на живота им. При осми има субсидии за утилизацията (затварянето). Да давам ли източници? Малко не е нула. Това е достатъчно за мен лично да съм против.

Класическите PV работят и с разсеяна светлина. Апропо, вятърът в офшорните зони е с променлива сила и скорост е, но го има винаги,най-малкото като "Бриз" Бризът, като всеки вятър той има посока от "места с високо налягане" към "места с ниско налягане". На морския бряг и на шелфа, поради различния температурен капацитет на сушата (земята) и на водата, във всеки момент от денонщието има температурни разлики между сушата и морето, съответно разлики в налягането, които обуславятт наличието на вятър ----------------------- Ако инсталираме 2 хиляди едно- (или дву-) мегаватови wind-а на морето, и PV-тa на 90 кв.километра (от общата 100 кв.километра площ на Мариците), заедно с две частично работещи ("студенорезервни") газови централи (с евтин азерски или български газ), ще имаме "всичко на света", и ще изнасяме електричество! (Дори няма да е нужно след 2050 да подновяваме Козлодуй с нови реактори) Не ни трябват активни "мръсни бомби" (лигнитите) или "дремещи" такива - съветското Белене, стрoящо се върху зона с повишен сеизмичен риск ПС Ирадиация над 1500 kWh/m2 (за година) днес се смята за икономически атрактивна зона за днешните PV технологии. т.е България има висок PV потенциaл (основно Източна и Южна България) https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-030-22403-5_6

"Огромната печалба" разбира се, е подвъпросна. Фактите, че две нови АЕЦ в САЩ (Джорджия и Южна Каролина) отидоха за скраб (защото акционерите прецениха че ще да инкасират повече загуби от завършването им, отколкото от прекратяването им) , и че има откази от строителство на АЕЦ са показателни. Замърсяването не е основният проблем. Основният проблем е сигурността, и ако тя не може да се гарантира на 100 процента (100.0), АЕЦ-вете си остават едни големи "мръсни бомби", които чакат своя зловещ "шанс". Нови изследвания показват, че причината за авариятяа във Фукушима е земетресението, Разходите по въстановяване на щетите до днес са около 230 милиарда долара.. Струва ли си всичко това? А ако аварията се беше случила в малка по размер , и особено пък бедна страна?

Торий 232 (натуралният такъв) не може да се изполва непосредствено като гориво в ядрените централи, защото не се разпада верижно. Той не е "горим" елемент. (Неговото разпадане е спонтанно, както на U 238) Което значи, че той трябва да се преобразува в "горим" изотоп на "съседен" радиактивен елемент. Как става това? Не "чисто" и не "безопасно" Апропо: преобразуването на Th 232 в U 233 дори не е директно (непосредствено) Дали преобразуването се извършва изцяло в реактора, или част от процесите се извършват извън реактора -това ще окаже влияние на безопасността и "чистотата", но във всички случаи, тази технология не е по-чиста, по-безопасна и по-евтина от класическите!

ха-ха Забравих, имаме и един голям залеж от въглища (антрацитни, а не лигнитните отровни лайна) от 2 милиарда тона дълбоко под земната повърхност - едното находище част е в шелфа, другите две на брега . Една американска компания беше предложила да се газифицират въглищата на място (има такива технологии), и да се черпи газ, обаче нашите пак се разсмърдяха. "Вода гази жаден ходи" ха-ха

Не виждаш ли аналогията "по същество"? Обяснявам го "по същество" Централата в Калдър Хол е един стоманен котел , с една и половина степени на защита , с полу-ръчно управление на всички процеси, с електромеханични устройства за управление... С турбина и агрегати с по 5 000-10 000 часа живот. Има "много малко общо" със строящата се централа в Хинкли Пойнт - Хинкли Пойнт "С" Всички разходи по построяване и пускане на централата в Калдър Хол са 35 милиона паунда. Построяването Хинкли Пойнт "С" (с мощност 18 Калдър Хол-а) ще струва 30 милиарда паунда (има обща оценка за 50 милиарда https://www.burnham-on-sea.com/news/hinkley-costs-soar-19-07-17/), а ако има закъснение и съoтветно се получи т.н. "ескалация", ще стигне 40 милиарда паунда.. Законите не са формални, те следват от "съществото на нещата"!

Кой да търси алтернатива , майна? Кой? Боко (покрай Пеевски и Сокола) е прокси на руските икономически интереси Радко пък не се еманципирал - нито дума от него за недовлезлото количество супер-евтин азерски газ през реверса Кулата-Сидирокастро. От договорените на годишна база 1 милиард куб. метра са влезнали около 170 милиона. https://19min.bg/news/8/157579.html Забележка: Реверсът Кулата-Сидирокастро позволява преноса от Гърция към България на около 3 милиона куб. метра природен газ на денонощие, или над 1 милиард кубика на годишна база! https://money.bg/archive/vrazkata-e-gotova-do-10-chasa-mozhe-da-tragne-gaz-ot-gartsiya-za-balgariya.html https://bntnews.bg/bg/a/zaraboti-reversivnata-vrzka-s-grtsiya Имаме много големи залежи от шистов газ, имаме и супер- залежи от газови хидрати, ама кой ще се тръгне против руските интереси? БСП, Боковия ГЕРБ? ДПС? Малка е вероятността за управление без някои от тези - "курвите на Путин" и ако по случайност малката вероятност се сбъдне, знаете ли какво ще стане? Камикадзе, срещу тях ще се включат и Копейкините (Варна вече е руска неоколония), а от екрана на завладените медии народа ще е облъчван как тези производства са много вредни.. Ето как Боковата администрация в 2018-та показа среден пръст на първото голямо проучване на газовите хидрати https://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/shte-se-oparim-i-ot-goriashtiia-led Банкеръ Weekly Управление и бизнес Ще се опарим и от "горящия лед" Известно е, че България има газ. Много газ. С него могат да се задоволят нуждите на българската икономика за 1000 години напред. Четири трилиона кубически метра са тези залежи по някои, и то по скромни оценки. Числото се изписва с 12 нули - 4 000 000 000 000! Става дума за т. нар. газови хидрати - замръзнали твърди вещества. През миналата година в медиите се вдигна голям шум за тях, при все че първи път такива хидрати са открити в българската акватория на Черно море още при социализма - в средата на 80-те години на ХХ век. Предварителните оценки са за много големи запаси. Със сигурност за период от поне един век ще можем не само да задоволяваме енергийните си потребности, но и да бъдем един от най-големите износители в Европа - така оценява перспективите океанологът доц. д-р Атанас Василев, който е от малкото наши специалисти в тази област. И въобще не се изсилва, тъй като 4 трилиона куб. м газ е капацитетът на повече от 130 тръбопровода от рода на скандалния "Южен поток" за една година работа или на един такъв "поток", но за над 130 години негова дейност. У нас обаче съществува много сериозен проблем. За да се постигне нещо с този газ, трябва и да се сложи нещо насреща. А засега нашите власти слагат една голяма нула. При това не говорим за пари или някаква сложна техника, а за желание и политическа воля. Точно тях ги няма! Вода гази - жаден ходи Иначе и парите, и техниката са налице, като на всичко отгоре не са извадени от нашия джоб. Но, образно казано, България отказа да ги приеме на своя територия - в нашата акватория на Черно море, в икономическата ни зона. Макар и не публичен, скандалът е голям и с дипломатически измерения. Защото засяга обща програма на ЕС, която се нарича COST MIGRATE. В нея членуват 18 от държавите членки. Програмата е осигурена с европейско финансиране за проектите в тази област и дава възможност да се координират отделните изследвания и да се обменят данни и резултатите от тях. България не само е член на COST MIGRATE, но има и свои представители в управителния й съвет. Част от тази програма е и германският проект SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs), създаден през 2008 година. Той се води като най-напреднал в областта на морските газови хидрати. За него е конструирана специална дънна сондажна система MeBo. Тя е способна да достига въпросните хидрати в Черно море на дълбочини до 2000 м и да сондира на 200 м под дъното. А новият прототип увеличава дълбочината на сондажа до 500 метра. Предимството на немската технология е, че извлеченият от хидратите метан може да бъде заместван в тях с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан се добива, толкова повече въглероден диоксид ще се изземва от атмосферата. А всички знаем, че той е една от причините за тревожещото ни глобално затопляне и климатичните турбуленции. Инсталацията е монтирана на научноизследователския кораб "Метеор". В предишни години той вече е правил проучвания в Черно море, включително и в български води. Данните от тези изследвания са обещаващи. Според тях има две хидратни полета в румънската и българска част. Нашето е по-голямо от Софийското, с размери от около 65 км на 20 км и се намира в северозападната част на икономическата ни черноморска зона - до границите с Румъния. Дълбочината там варира от 800 до 1900 м, а залежите се разполагат непосредствено под дъното и до 200 м под него. Тоест напълно достъпни са за германската технология. През ноември и декември 2017-а корабът отново трябваше да плува в български води и да сондира. Само че, както се писа тогава, това не се случи - българското правителство не му разреши достъп до нашата акватория. Безхаберие или умисъл? Историята е показателна в много отношения и си струва да си я припомним. Спазвайки изискванията на морското право (конвенцията на ООН, чл.246), немското правителство изпраща през юли миналата година нота до нашето външно министерство с искане да се разреши на научноизследователския кораб "Метеор" да направи поредните проучвания в нашите води на Черно море. Аналогична по съдържание нота е изпратена до Министерството на външните работи на Румъния. Съответно компетентните румънски власти дават такова разрешение още на следващия месец - през август. За разлика от съседите,, у нас започва дълга проучвателна и съгласувателна процедура. Повечето министерства дават съгласие, но две се опъват. Тези две в случая са най-компетентните и съответно оторизираните в тези дейности. С писмо с изх. № Е-04-02-246 от 04.08.2017-а до външното ни ведомство енергийният министър Теменужка Петрова (днес в оставка) дава отрицателно становище по искането за достъп в българските води. "Спецовете" от енергетиката се аргументират с изискванията на Закона за подземните богатства. Парадоксален аргумент, тъй като нормативът засяга промишления добив, докато в случая става дума за научноизследователска дейност. Те се позовават и на разрешението, издадено през 2012-а на консорциума между Total, OMV и Repsol за търсене и проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух", в който попада и зоната на научните изследвания. Изглежда, някои хора не правят разлика между научните изследвания и търговската дейност. А румънците я правят, защото изследванията в тяхната акватория също са в зоната на дадени концесии на големи световни компании - в техния блок "Нептун". Още един факт прави впечатление - в Румъния компаниите въобще не възразяват срещу работата на кораба "Метеор". В България обаче същите компании възразяват, макар че и румънските и българските им звена са поделения на един и същ концерн. Явно неговото отношение е повлияно от притеснението му за начина, по който би работил с дадено правителство, ако то е против. Апропо, Total, OMW, Shell и др. гиганти в нефто- и газодобива много добре знаят какво има в района на дадените им концесии. Но те обхващат определени така нар. хоризонти на сондажи (дълбочини), а не всичко, намиращо се под дъното на Черно море. Така че е логично да се очаква тяхното несъгласие, предопределено от нашия Министерски съвет. Наистина, енергийното министерство аргументира отказа си и с несъгласието на консорциума, проучващ в блока "Хан Аспарух". Но прави това цели два месеца по-рано, преди Total да има становище, да го оповести и предостави на правителството. Другото, опънало се на научните изследвания министерство, е на околната среда и водите. С писмо с изх.№04-00-1300/04.08.2017-а то отсича, че плаването на този кораб в наши води е... "инвестиционно предложение”! Съответно процедурата е друга и трябва да се направи преценка и за необходимост по ОВОС. Топката започва да се подмята и в опит да обори колегите си от двете ведомства външното министерство иска отговор и от Института по океанология, който официално е включен в европейската програма. Но и това не помага. Немското правителство учтиво информира посланика ни в Берлин за проблемите, който от своя страна информира българския кабинет. Въпреки негативизма на двете си структури, правителството лесно може да реши въпроса и той го поставя в дневния ред за обсъждане на заседанието си на 27 септември 2017-а. В докладната записка до министрите дори се чете, че аргументите за отказ "не кореспондират с действащата в страната нормативно-правна уредба и не съответстват на икономическите и политическите интереси на България". Изненадващо обаче министър Екатерина Захариева оттегля становището "за" на своето министерство, за "да уточним още някои неща", както сочи стенограмата. Какви са тези "неща", така и не става ясно до ден днешен и "мълчаливия отказ" е на лице. Конкуренцията Немците учтиво изчакват до 30 октомври - най-възможния последен срок за започване на научните сондажи. Само че от наша страна - от страна на българското правителство, мълчанието продължава. Странно мълчание. В нотата си германската страна ясно заявява, че всички резултати от планираните морски научноизследователски работи ще бъдат предоставени безвъзмездно на България - нещо, което изключва комерсиален интерес. Всъщност такъв е и начинът, по който работи акцията MIGRATE - като обединява и координира резултатите от изследванията на участващите държави. Най-сетне на борда на кораба ще се намират и български учени, които ще вземат участие в разработките. На 30 октомври ръководителят на научноизследователската експедиция проф. д-р Герхард Борман уведомява с електронно писмо българските представители в европейската програма COST MIGRATE за ситуацията и взетото решение. Поради мълчаливия отказ на българската страна да даде разрешение за извършване на научните изследвания в нейни води те ще се направят само в румънската акватория на Черно море. Само за сведение, Румъния далеч преди нас разреши концесиите в своята икономическа зона и вече добива около 11 млрд. куб. м природен газ годишно. "Те могат да се увеличат до 18-20 млрд. куб. м газ, ако всички проекти се развият", изтъква Сорин Гал, генерален директор на румънската Национална агенция за минерални ресурси. Например американският гигант ExxonMobil и румънската OMV Petrom възнамеряват да добиват по 6 млрд. куб. м газ годишно от блока "Нептун" в акваторията на страната. Според първоначалните оценки в блока има между 42 и 84 млрд. куб. м синьо гориво, чиято реална промишлена експлоатация може да започне от 2020-2021 година. В България първите проучвания започнаха през 2012-а, черноморското дъно на морето се дупчеше от малки фирми, които не постигнаха успех и чак през 2016-а най-сетне бяха допуснати световните играчи. Налага се усещането, че тази история на отстъпени пазари и перспективи ще се възпроизведе с още по-драматични мащаби и последствия и при газовите хидрати.

"В действителност това, което ние наричаме частици, са просто форми на възникване на нискоенергетични възбуждания на квантовите полета." Стана ми интересно, и да попитам Какво възбужда квантовото поле (напр. електромагнитното), че да се случат флуктуациите му? Откъде прозилиза това, което го възбужда?

Докато политиците ни дъвчат дъвката "АЕЦ Белене", частнa компания строи PV паркове, които ще работят и продават електроенергията на пазарен принцип! https://balkangreenenergynews.com/enery-bg-1-plans-to-build-400-mw-solar-power-plant-in-southern-bulgaria/ Austrian-owned Enery BG 1 Ltd. plans to build a solar power plant in the municipality of Haskovo in southern Bulgaria, with an installed capacity of 400 MW. The intention is for Enery BG 1’s photovoltaic (PV) power plant to span a total area of some 400 hectares. Its projected annual output is 560 GWh of electricity, which would ensure averting nearly 670,000 metric tons of CO2 emissions per year. The Haskovo solar plant is expected to operate entirely on market principles, based on corporate power purchase agreements with private or public customers, according to the company. The investment will generate new jobs, with over 400 employees to be involved in the construction over six months, and more than 50 workers to be hired, it added. Enery BG 1 plans to build 400 MW solar power plant in southern Bulgaria Photo: Pixabay/PublicDomainPictures Published August 24, 2020 Austrian-owned Enery BG 1 Ltd. plans to build a solar power plant in the municipality of Haskovo in southern Bulgaria, with an installed capacity of 400 MW. The intention is for Enery BG 1’s photovoltaic (PV) power plant to span a total area of some 400 hectares. Its projected annual output is 560 GWh of electricity, which would ensure averting nearly 670,000 metric tons of CO2 emissions per year. The Sofia-registered company has secured a preliminary consent from the Haskovo mayor to gain rights to build the plant without competitive bidding, and the municipal assembly is due to vote on the proposal on August 28, bulpress.bg reported. The solar park would be built on 19 properties in two Haskovo villages, and the price the investor would pay is to be determined on a market basis by an independent appraiser immediately after the start of project development. Enery BG1 is owned by Austria’s Enery Development, which agreed and obtained regulatory approval earlier this year to buy Bulgaria’s biggest solar park from a Saudi company. The Karadzhalovo photovoltaic plant has an installed capacity of 60.4 MW. Enery Development has also announced plans to build a 65 MW solar park near the city of Dimitrovgrad, in the Haskovo province, in an investment of over EUR 38 million. The Haskovo solar plant is expected to operate entirely on market principles, based on corporate power purchase agreements with private or public customers, according to the company. The investment will generate new jobs, with over 400 employees to be involved in the construction over six months, and more than 50 workers to be hired, it added. The benefits for the Haskovo municipality will also include local taxes and fees, both in the construction phase and during decades of operation, Enery said.

Увеличаване на R&D и "инженеринг"- разходите, и на общите разходи за условно казано "сигурности безопасност" Nuclear Power Plant Construction Costs July 2008 https://www.synapse-energy.com/sites/default/files/SynapsePaper.2008-07.0.Nuclear-Plant-Construction-Costs.A0022_0.pdf The construction cost estimates for new nuclear power plants are very uncertain and have increased significantly in recent years. Companies (през 2008) that are planning new nuclear units are currently indicating that the total costs (including escalation and financing costs) will be in the range of $5,500/kW to $8,100/kW or between $6 billion and $9 billion for each 1,100 MW plant. These new cost estimates are far higher than the industry had previously predicted. For example, as recently as the years 2000-2002, the industry and Department of Energy were talking about overnight costs of $1,200/kW to $1,500/kW for new nuclear units. .

"Защо не може да стане по друг начин? Заради действието на Законите за намаляващата пределна полезност и Закона за намаляващата възвращаемост Първия примитивен трактор постига производителност в десетки пъти по-голяма от тази на конете и хората, С течение на времето тракторите стават все по-усъвършествани и по-скъпи за производство, но всъщност тяхата производителност не расте така както себестойността им, Идва един момент, в който колккото и да усъвършенстваме трактора и да го оскъпяване като себстойност, неговата производителност (полезност) не нараства. За да се получи нов качествен скок както с първият трактор то трява да се създаде качествено нова машина, самолето-трактор да го наречем условно "

Закона го има и в Уикипедия (в българската версия ги няма) Аз съм завърпил ТУ, но не мениджмънт,а класическа специалност..

Напротив, действа един икономически закон (ще намеря заглавието му), и това се учи в ВУЗ Примерът в моя учебник беше с трактора По същество първите свръхзвикови изтребители и днешните такива са напълно аналогични като конструкция, и това за какво служат (като изход) АЕЦ е технология за производство на електроенегрия от енергията на (верижно) разпадане на тежките и нестабилни изотопи, изпълнена като система от "топлинен двигател и генератор". Тя сама за себе си е конкретна технология. Няма АЕЦ, която е с друга технология (по Кухулин)

Глобалните тенденции се определят от действиятата на икономическите закони, а не от очаванията. Ето ви един пример за такъв закон: https://en.wikipedia.org/wiki/Swanson's_law При А(Я)ЕЦ действат закони за увеличаване на капиталовите и оперативни разходи.. Пример за действието на такъв закон: Първия свръхзвуков реактивен изтребител струва 300 000 долара, по днешни цени 7 милиона долара, Днешните реактивни изтребители, които имат същата конструкция, и агрегати и възли - еърфрейм (тяло), двигател, радар и авионика, струват 100 милиона долара. Т.е. А(Я)ЕЦ е технология, която икономически е изчерпана - разходите ще продължаст да се покачват, без да се извърши някакъв качествен скок по отношение на КПД и ефективност (забележка: качествен скок ще има ако например се измисли технология за директно преобразуване на масата в енергия) При условие, че има алтернативи на А(Я)ЕЦ , тя няма изгледи да се развива ,като пазарна и индустриална такава Естествено, ядрените държави субсидират и бюджетират А(Я)ЕЦ, но ние не сме ядрена държава Не Ето анализ на LCOE на ел.енергията от вятърен генератор, с интегрирана хибридна система за акумулиране - литий-йонна батерия, плюс маховик) Интересното е че LCOE намалява с 5 процента при изполването на такава хибридна система (тази ел.енерия която не може да се вмести в нормите на мрежата, и следователно не може да се продаде в класическия случай, при наличоето на такава система се запазва,) https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S2352152X20318843#!

Това е 20 мегаватова станция. Има значение какъв е ефектът върху околната среда при различните технологии за запазване на енергия, колко цикъла (години) живот имат станциите/съоръженията.. Трябва да се направи една по-сложна оценка, и като се има предвид, че това е технология в прогрес Апропо И не само тази технология е "в прогрес" , развиват се и акумулаторните батерии - работи се върху "Калции - Йон" батериите https://cordis.europa.eu/article/id/411437-a-new-approach-to-high-energy-rechargeable-calcium-batteries https://www.dicyt.com/news/calcium-batteries-might-be-more-powerful-than-lithium-batteries

Малко ли е? На Запад въобще "не ги интересуват тези глупости", На Изток това всичко не е проблем, защото човешкия живот (на обйкновените хора), здраве природа не струват и 5 стотинки. Жалко е, че все още ментално сме в Изтока. Това, което пишете за урана са някакви фантазии.. Отдавана го "бият" класическите ВЕИ ,с тенденция за намаляване на LCOE ори ВЕИ, и нарастване при АЕЦ (новите) "Ядрен рененанс" не се очаква https://en.wikipedia.org/wiki/Levelized_cost_of_energy При ВЕИ и новите А(Я)ЕЦ действат различни по посока на цената икономически закони При ВЕИ, действат закони за намаление на цената (условно, поради "масовост") При А(Я)ЕЦ действат закони за увеличение на цената (условно поради технологичност, и осигуряване на безопасността)

https://ecofriend.com/beacon-power-s-new-power-plant-will-store-energy-efficiently-in-flywheels.html

Бонусите са част от ззплатата (поне тук е така), и мисля че не би трябвало да има объркване, ако не идват от черни каси. За простота можем да приемем, че проблемът го има (или няма) в еднаква степен в Китай, и Турция.. Колкото и да пада покупателната способност в Турция, а в Китай да се вдига, мисля че показаното на картата най-долу няма да се промени (или поне да се промени в границите на близките 20- 30 години): Това са нещо като изградени модели Единият гарантира и дава ниско качество живот в градовете в Китай (замърсени; с огромен въглероден отпечатък; свръх-високи цени на имотите и недвижимостите), другият "дава" и среден (Измир, Анкара), до висок индекс (Бурса, Трабзон, Самсун) на качество на живот в Турция. Измир vs Пловдив (с най-високия индекс от изследваните български градове, все пак е среден по качество) https://www.numbeo.com/quality-of-life/compare_cities.jsp?country1=Turkey&country2=Bulgaria&city1=Izmir&city2=Plovdiv&tracking=getDispatchComparison С червеното е отбелязано "зле-то", със зелено е "добре-то", жълто - "средното" положение Бурса (висок индекс "качество на живот") https://www.numbeo.com/quality-of-life/in/Bursa Имам една позната китайка от Шанхай (има си ресторант с мъжа си), която ми казваше най-твърдо и уверено че в Пловдив е много по-добре от Шанхай (един вид има ли място за сравнение).Аз понеже преди нищо не знаех за Китай, я гледах като ошашавен, и си мислих, че ме лъже благородно. Да, обаче вижте къде е Шанхай в тази класация: https://www.numbeo.com/quality-of-life/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Shanghai&city2=Plovdiv&tracking=getDispatchComparison За Пекин да не говорим Картата може да се види тук: https://www.numbeo.com/quality-of-life/gmaps.jsp?indexToShow=main

Да, знам, ама все пак... То и тук оризът не е основно ядене, но не е пет пъти по-скъп от този в Китай, а е на съпоставима цена. /В Румъния пък, оризът в магазините е по-евтин от този в България, в обменния курс на леята спрямо лева/ Изглежда ми, че пазарът на пшеницата в Китай е изкривен (или пазара на готови пшеничени изделия ), и мисля че държавата може би има основния пръст в това "изкривяване"

Indices Difference Consumer Prices in Turkey are 28.61% lower than in China (without rent) Consumer Prices Including Rent in Turkey are 35.89% lower than in China Rent Prices in Turkey are 56.65% lower than in China Restaurant Prices in Turkey are 26.68% lower than in China Groceries Prices in Turkey are 45.31% lower than in China Local Purchasing Power in Turkey is 44.14% lower than in China https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_countries_result.jsp?country1=China&country2=Turkey Restaurants ChinaEdit TurkeyEdit Difference Meal, Inexpensive Restaurant 20.00 ¥ (30.50 TL) 22.95 ¥ (35.00 TL) +14.76 % Meal for 2 People, Mid-range Restaurant, Three-course 150.00 ¥ (228.73 TL) 98.37 ¥ (150.00 TL) -34.42 % McMeal at McDonalds (or Equivalent Combo Meal) 35.00 ¥ (53.37 TL) 22.30 ¥ (34.00 TL) -36.29 % Domestic Beer (0.5 liter draught) 7.00 ¥ (10.67 TL) 13.12 ¥ (20.00 TL) +87.37 % Imported Beer (0.33 liter bottle) 18.00 ¥ (27.45 TL) 16.39 ¥ (25.00 TL) -8.92 % Cappuccino (regular) 26.03 ¥ (39.69 TL) 10.19 ¥ (15.54 TL) -60.86 % Coke/Pepsi (0.33 liter bottle) 3.26 ¥ (4.98 TL) 3.62 ¥ (5.52 TL) +10.89 % Water (0.33 liter bottle) 2.13 ¥ (3.25 TL) 1.28 ¥ (1.96 TL) -39.74 % Markets ChinaEdit TurkeyEdit Milk (regular), (1 liter) 13.27 ¥ (20.24 TL) 4.07 ¥ (6.21 TL) -69.31 % Loaf of Fresh White Bread (500g) 11.34 ¥ (17.30 TL) 1.94 ¥ (2.96 TL) -82.86 % Rice (white), (1kg) 6.69 ¥ (10.20 TL) 8.56 ¥ (13.06 TL) +28.06 % Eggs (regular) (12) 12.39 ¥ (18.89 TL) 9.73 ¥ (14.84 TL) -21.45 % Local Cheese (1kg) 88.14 ¥ (134.40 TL) 34.44 ¥ (52.51 TL) -60.93 % Chicken Fillets (1kg) 27.50 ¥ (41.93 TL) 19.85 ¥ (30.27 TL) -27.82 % Beef Round (1kg) (or Equivalent Back Leg Red Meat) 81.84 ¥ (124.79 TL) 52.66 ¥ (80.30 TL) -35.65 % Apples (1kg) 12.19 ¥ (18.59 TL) 4.74 ¥ (7.23 TL) -61.14 % Banana (1kg) 8.75 ¥ (13.34 TL) 9.83 ¥ (15.00 TL) +12.38 % Oranges (1kg) 11.32 ¥ (17.26 TL) 5.30 ¥ (8.08 TL) -53.19 % Tomato (1kg) 7.94 ¥ (12.11 TL) 3.90 ¥ (5.95 TL) -50.88 % Potato (1kg) 5.59 ¥ (8.53 TL) 1.97 ¥ (3.00 TL) -64.82 % Onion (1kg) 6.08 ¥ (9.27 TL) 1.65 ¥ (2.52 TL) -72.83 % Lettuce (1 head) 4.18 ¥ (6.38 TL) 2.87 ¥ (4.38 TL) -31.38 % Water (1.5 liter bottle) 4.25 ¥ (6.48 TL) 1.44 ¥ (2.19 TL) -66.21 % Bottle of Wine (Mid-Range) 75.00 ¥ (114.37 TL) 39.35 ¥ (60.00 TL) -47.54 % Domestic Beer (0.5 liter bottle) 5.44 ¥ (8.30 TL) 9.96 ¥ (15.18 TL) +82.93 % Imported Beer (0.33 liter bottle) 13.26 ¥ (20.22 TL) 13.76 ¥ (20.98 TL) +3.78 % Cigarettes 20 Pack (Marlboro) 20.00 ¥ (30.50 TL) 11.80 ¥ (18.00 TL) -40.98 %

Уауу. В Турция днес с една минимална заплата се купуват 1750 хляба от 300 грама, а в Китай с една минимална работна заплата - вероятно 5 пъти по-малко количество? https://www.china-briefing.com/news/minimum-wages-china-2021/ Currently, Shanghai has the highest monthly minimum wage among 31 provinces (RMB 2,590/US$400 per month) and Beijing has the highest hourly minimum wage (RMB 25.3/US$3.9 per hour). Six regions – Shanghai, Guangdong, Beijing, Tianjin, Jiangsu, and Zhejiang – surpassed the RMB 2,000 (US$308) mark in their monthly minimum wage standards. Shanghai Markets Loaf of Fresh White Bread (500g) 16.05 ¥ =========================== 2590 /16.05 = 161 хляба от 500 грама, или около 270 хляба от 300 грама

Напротив, това е най важното нещо за гражданите на САЩ. Обяснвнието на този феномен не е сложно (за средоначетените хора): САЩ са високорелигиозна страна, с решително преобладаващ процент на хората, вярващи в Бог, и/или за които религията има голямо значение. Според изследванията от миналото десетилетие 80 процента от американските граждани вярват в Бог, и/или за тях религията има значение за живота им. Нормално е личностите, заемащи публични длъжности (изборни или не) в страна, в която "публиката" е вярваща, да са също вярващи.

Фейк и заблуда е така представеното от теб. Защото всички подобни разпоредби са невалидни и недействащи. "Конституцията на САЩ позволява утвърждаване вместо клетва, за да се позволи на атеистите да дават показания в съда или да заемат публична длъжност" Потвърдено от https://bg.wikicitycouncil.com/321068-torcaso-v-watkins-QPLOEZ Съдът единодушно установи, че изискването на Мериленд за лице, заемащо публична длъжност, да заяви вяра в Бог, е нарушило Първото и Четиринадесетото изменение на Конституцията на САЩ.