Goro76

Общото между двете картиники е че са пропагандни. Нашето си е наше разбира се, но смисъла вложен и в двете е един и същ- да подчертае храбростта и героизма. Не случайно нашият войник е "на нож", а гърците с камъни. Иначе с топове и пушки всеки може, не е интересно. Разликата е единствено в качеството на изпълнение.

Г-н Гербов, добре си решил да се занимаваш с хералдика, ама първо трбява да поизледваш повечко нещата. Ако си решил да навлизаш в дебрите на тази неизвестна у нас материя правило № 1 гласи: слагаш кръст на всичко писано от Дерменджиев, заравяш се в изворите и чак тогава правиш изводи. Този човек разчита на простичкия факт, че хората не са запознати с историята на гербовете и пише ли пише фантасмагории. Въпросната корона не пада от небето през 1893 г. Тя си има развитие свързано с граф Амеде дьо Форас. В първоначалния си вариант (за който Дерменджиев даже и не е чувал) тя буквално копира тази на френските крале. В последствие търпи развитие. В един филм за Ст.Стамболов от 90-те години на ХХ в. беше показано едно писмо в което беше описано какви варианти е сменял княза, за да се стигне до окончателния вариант на короната. За съжаление тогава не се интересувах така задълбочено от хералдика и не си записах от кого и то кога е въпросното писмо. Тази корона няма нищо общо с Мария-Антоанета. А и в цитирания от тебе текст не става ясно кое точно е принадлежало на френската кралица, коронота или обеците. Според мен в случая по изключение Дерменджиев е прав (а това се случва много рядко). Короната е дело на Форас и тя се поява доста преди годежа с Мария-Луиза. През 1893г просто са изправени обръчите, и то по желание на княза. Въпросната коронка от снимките е изработена специално за сватбата, а не е принадлежала на Мария-Антоанета.

Не смятам, че е нужно да ходиш на експедиция в Сахара, за да установиш, че е пустиня. Народите, с които са се сбълсали нашите велики пътешественици, са отдавна известни на науката и достатъчно подробно изследвани. Тази т.нар. експедиция се беше чисто екскурзионно летуване, за чужда сметка. Даже можете да бъдете сигурни, че от нея няма да бъ написана нито една книга.

Отоносно топонима Загора, в българската историография са изписани какви ли не глупости и затова нещата изглеждат неясни и объркани. През ХІІ в. земите включени в катепаната България са наричани България, а тези в темата Паристирон-Влахия. Това обаче трябва дебело да се подчертае са области, а не държави. Доказателствата за това са отдавна известни- навсякъде западноевропейците наричат използват това деление. Те няма как да си го измислят, а просто са го използвали на готово. Тъй като столицата на България е в областта Влахия, то затова до Иван Асен ІІ България е наричана Влахия. При Иван Асен ІІ топонима Влахия изчезва, макар че споменава само веднъж. На негово място се появава Загора. То затова в Дубровнишката грамота пише Загора. Пак по същата причина както с Влахия, западняците започват да наричт България -Загора. Вероятно името България се е използвало рядко, защо обаче не е ясно.