Goro76

Вижда се че даже и тюркската теория толкова си я разбрал. Ами преди тюркските хаганати, ако не знаеш за тюрки не може да се говори. След като за теб ТМ и Тюркски езици е все тая, то значи е бесмислено да се говори повече по този въпрос с теб. Разликата е огромна, нищо че са от едно езиково семейство.Между другото кои са тези собствено тюркски титли у прабългарите, че и ти, и Глишев ги споменавате, ама примери все избягвате да давате. А балбалите и девташларите да бъдат обявявани за прабългарски е много наивно, да не кажа глупаво. Далеч по вероятно е да са кумански, печенежки . По тези краища, освен прабълтари и други хора са шетали. Равене, първо си изясни каква е твоята представа за произхода на прабългарите,кажи я ясно пък после пиши за официални теории. Явно нещо не си наясно с материала, защото това което пишеш никой БАНски старец не го твърди.

Така е тюрките я заимстват от индоевропеското население.

Явно толкова ги познаваш и тюрките, но то пък това е отличителна черта на родинте тюрковъди . Худяков много добре го описва какъв е бил тюркския погребален обряд от времето на двата тюркски хаганата. Широка яма, в която заедно с мъртвеца задължително е погребан и кон, даже 2 или 3 коня, пълно въоръжение (лъкове, стрели, палаши, брони и.т.н.) и конски амуниции (юзди, стремена). Няма керамика и жертвена храна, както и мерки против вампирясване. Също така към тюркския погребален обраяд спадат и т.нар. поменателни оградки и т.нар. "балбали"(още и каменни баби) - каменна склуптура на починалия. При тюрките изкуствената деформация на черепа е неподната. Прабългарият обрад е съвършено различен-полагане на мъртвеца в обикновени гробни ями, ями със стьпаловидни уширения или ниши, ориентирани обикновено С-Ю, изпънати по гръб скелети с ръце, лежащи успоредно на гръбначната ос или върху таза, понякога с кръстосани или подвити долни крайници, поставяне на камък в ямата, номинални ритуали, изкуствена деформация на черепите. В гробовете се поставят съдове и месни храни, както и ямата да се очиства с огън или креда. Характерните вещи, дарявани или приживе носени от мъртвите, са мъниста, огледала, звънчета, амулети от кост и зъби, огнива, прешлени за вретено, трипе`ри стрели, съдове с дръжка във вид на стилизирано зооморфно изображение. Вярно е че има погребения на кон, но броят им е незначителен 5 или 6. Все пак конските погребения не са собствено тюркски, а са наследени от индоевропеското население в Алтай. От поминателни комплекси и помен няма, от балбали също. Както виждаш разликата е огромна. Не знам къде си го чел това, но аварския и прабългарския обичай са съвсем различни. Важността на погребалния обряд се състои в това, че няма как да имаме прабългари тюрки, при които липсва тюркси обичай. Рашо, за де не излезе че не вярва в тюркската теория съчини версията за тюркския елит. Само дето се оказва няма ни едно тюркско име от прабългарската аристокрация, а и нито една тюркска титла. Така чергата на тюрковъдите дотолкова се сви, че остана единствено езика, т.е. може да са всяккакви , но са говорили тюркски език. Само дето алтайските думички все с ТМ произход излзат и ни една с тюркски. А надписите така и не успяха да се преведат с помощта на тюркските езици. Равене, вместо да задаваш глупави въпроси, защо не вземеш да ни дадеш най-накрая поне едно доказателство за тюркския произход. Прави впечатление, че нито ти , нито шамана ИД, нито Глишев, нито Гесер не посочихте нищо, а вечно се криете зад разни официални тези и световни науки.

А случайно да ти е минавало през ума кога е издавана тази Академична история.

Да се дават примери с армейска структура и въоръжение е безсмислено, защото това е първото нещо, което се взаимства. А да се сравнява Персия с един т.нар.конен народ е все едно да сравняваш начина на живот на съвременните скандинавци с този в Мозамбик. Що се отнася до т.нар. амдинистративно деление на Крум то също не става за тюрковъдската теза. Първо защото при липсата на родни извори нищо със сигурност не може да се каже и второ Крум е късен герой при това най-вероятно живял сред авари и Бог знае къде още. За да се докаже тюркската теза трябва да се докажат две неща 1.Наличие на тюркски погребален обряд 2.Наличе на тюркски езикови следи в старобългарския език и възможност за разчитане на надиписите в Дунавска България. Животинския календар не може да бъде доказателство, защото първо той не е собствено тюркски и второ използван е и от аланите , иначе казано от къде е домъкнат божа работа. Та господа тюрковъди, като покажете въпросните доказателства тогава можете да твърдите това и онова. До тогава винаги ще сте смешни.

Ами доказват, че предвид преклонната ти възраст си склонен да повтаряш като папагал, отдавна отхвърлени тези, които обаче са били модни, когато си бил по-млад. А това че сте професор не значи абсолютно нищо. Все пак не бива да се забравя че сте най-обикновен учител по турски езки в едно учебно заведение с лоша слава, а не учен-тюрколог, нито пък прабългарист.С други думи титлата ви е дадена за съвсем други неща.

В допълнение на казаното от Качо, ще дам историята на тюркската тероия, защото и на мен ми писна от "официални версии" и "световни науки" За нейни предтечи могат да се посочат Н.Н.Фирсов и М.Г.Худяков, които още през 20-те години издигат тезата, че казанските татари са преки наследници на Волжка България. Идеите им обаче не се приети от останалите съветски учени. През май 1944 г. по поръчение на ЦК на ВКП (б)била проведена провеверка за състоянието на агитационно-пропагандната работа в Татария.Данните от нея са обобщени от заместник-началника на Управление агитация и прапаганда към ЦК на ВКП (б)-М.Йовчук и завеждащия отдел агитпроп И.Цветков в специална записка до Г.Малянков от 24 юли с.г. В него се отправят остри критики към местните кадри че са допуснали фаворизирането на историята на Златната орда и най-вече по повод епоса "Идегей" на Н.Исанбет: Возводя Идегея в сан народного героя, Исанбет пытается предста­вить Золотую Орду как передовое государство своего времени, где большин­ство народа придерживалось передовых освободительных идей. В "Очерках по истории Октябрьской социалистической революции в Татарии" А.Тарасов проводит мысль о том, что включение Казанского ханства в XVI в. в состав Русского государства ничего, кроме колониально­го гнета, народам Поволжья не принесло. Тот же А.Тарасов непомерно раз­дувает роль татарской национальной буржуазии в освободительном движе­нии против царизма. За да се стъпчат всякакви прояви на национализъм в Татарстан на 09.08.1944 г. ЦК на ВКП (б) издава постановление озаглавено "О состоянии и мерах улучшения массово-политической и идеологической работы в Татарской партийной организации"В него се директно препоръчва върху историята на татарите да се сложи "българско одеяло". Препоръчва се също така:"устранить допущенные отдельными историками и литераторами серьезные недостатки и ошибки националистиче­ского характера в освещении истории Татарии (приукрашивание Золотой Орды, популяризация ханско-феодального эпоса об Идегее). Обратить особое внимание на исследование и осве­щение истории совместной борьбы русского, татарского и других народов СССР против чужеземных захватчиков, против ца­ризма и помещичье-капиталистического гнета" На база това посатновление Татарският обком на ВКП(б)на 6 октомври 1944 издава постановление "Об ошибках и недостатках в работе Татарского научно-исследовательского института языка, литературы и истории", с което фактически се забранява изучаването на историята на Златната орда извън идеологическите рамки. В изпълнение повелите на Партията на 25-26 април 1946 г.Отделението по история и философия на АН СССР, съвместно с Института по език, литература и история на Казанския филиал на АН СССР организират научна сесия по въпроса за произхода на казанските татари. На конференцията се излагат две тези: 1 проф. А.Смирнов. Той надълго и на широко "доказва" че населението на татрстан винаги се е наричало българи, но той смята че българите са прищълци по тези места. "Среди автохтонных племен тюрок не бы­ло ...современные чуваши являются так же, как и татары, наследниками булгарской культуры..Булгары принадлежали к алано-сарматским племенам. Этот элемент достаточно хорошо прослежен в культуре волжских булгар". За да не бъде заклеймен като враг, Смирнов обобщава:"аланы-сарматы могли быть тюрками". 2.Т.Трофимов. Според него българите не са пришълци. "изучение антропологического состава татар Татарской АССР приводит к выводу, что современное татарское население сложилось на базе древних пластов местного населения, включившего в свой состав некоторые более поздние антропологические наслоения". В подкрепа на Трофимов се изказва и езиковеда С.Малов- "эти две языковые стихии (татарская и чувашская — М.З.) были здесь очень давно, за несколько столетий до н.э., и почти в таком именно виде, как теперь. Если бы теперешние татары встретили предполагаемого «древнего татарина», жителя V в. до н.э., то они вполне бы с ним объяснились... В своем утверждении я исхожу из большой стабильности и слабой изменяемости тюркских языков" Накрая сесията завършва със следните изводи: Сессия подвела итог многолетней дискуссии по вопросу этногенеза казанских татар. На основе данных лингвистики, археологии, этнографии, антропологии и других смежных дисциплин сессия смогла сделать определенные выводы. Основной вывод состоит в том, что казанские татары, как и всякая народность, есть результат длительного общения и взаимосвязей с другими этническими группами и народами. На формирование их решающее влияние оказали местные племена и тюркоязычные народности (булгары и другие), которые до прихода в край монгольских завоевателей создали государство камских булгар На тази конференция се узаконява тезата че татарите са автохтонно тюркско население, стоящо в оснавата на Волжка България или с други думи че прабългарите са тюрки. Като се имат предвд нравите от времето на социализма не е трудно да се досетим как тюркската тезе влезе в съветската тюркология и историография и как дойде при нас, където позовавенето на съветсктия опит беше задължително. Сега вече може би е станало ясно на форумните тюрковъди, защо аджеба няма нито едно доказателство за тюркския произход на прабългарите.

Хайде пак световната наука-спасителка на неграмотните български псевдоучени. Като всичко е толкова сигурно, защо не можа да преведеш ни един надпис а, огъзки шамане

Само дето досега никой не го е доказал, а всичко се приема аксиоматично, т.е. те са тюрки по правило, а не защото има доказателства в тази насока. Това разбира се си има и обяснението, само че има още лапнишарани дето вярват.

Това не е ли преиграване. Едва ли този Петърчо е бил единствен във Визанития.

Ами както и да го погледнаш Кюл Тегин,пардон Равен, такива думички с тюркски произход нямаме, нямаме и помен от тюркска археология, от тюркска лингвистика, пък ти си вярвай на "старите кримки" лошо няма. Само че вместо на казваш това не е вярно, онова не е вярно, не е зле да дадеш някое друго доказателство за тези пусти тюрки, защото 50 години ги търсиха и така не ги намериха.

100% турцизъм от врмето на османското владичество. Произлиза от турската думичка "таш"-къмък, т.е. камъчета

Ето: Кур –едно от основните български названия на пениса. Индоирански паралели -санскритски gr-daā, протоиндоирански grda, авестийски gārād, съвр.персийски kēr, таджикски kir, пущунски ghīrrn, кюрдски сорани kêr, кюрдски курманджи kîr, xirr, белуджи kīr, kher, ker, кашмирски kir, kēr, kutsürü, урду kīr, ker, хинди katrā, непалски *kãro, цигански kar, kanro, .-пенис /L-IAIL/ В персийски khurosa, khurosak - lingula vulvæ при жената, препуциум при мъжа, кюрдски kîr, означава още екстаз, удоволствие. В албански kar – пенис, е българска заемка. Индоиранските примери са идентични с българската, /неславянска/ форма на въпросното понятие. В осетински пенис е džыl, произлизащо от по-старото иронско gyl, gil, а в дигорски се е запазила старата форма – gеl. Като се има под внимание, правилото че в осетински в протоиранските думи, звука “р” преминава в осетински като “л”, то gyl, gil, gеl отразява общоиранското kir/kēr. Откриваме също, сходни санскритски аналози gula, golaka и персийски сhal, chillā, – пенис. Дори в лапландски karras е едно от названията на пениса. /UE/ В дравидските езици *kur – мъжко теченце или жребче. Обикновенно българското название на penis се свързва със старобългарското коуръ – петел. Само че освен в български и сръбски, не се среща в другите славянски езици, освен по-далечното и смислово по-различно, руски курок, полско kurok – негоден петел, кокошкоподобен, в български курек – кастриран петел или друго мъжко животно, мъж с един тестис, полово негоден. /СМ-ИС,стр.67/,/ХХ-ГСРВ-БД-ІХ,стр.272/ Виж също българската диалектна дума карлуване – coitus при домашни птици, кокошки. А във Врачанско керлувам означава подигравам се с някого /аналог.по значение е съвр. ебавам се с някого, т.е. подигравам му се/. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.265/ В миналото също е бил повдиган въпроса за евентуален ирански произход на даденото понятие /Известия на Народния етнографски музей ІV-1924 г. кн.1-2, стр.33-36/, но са отхвърлени от Ст.Младенов който го смята за славянско, производно на коуръ – петел. /ВГ-БЕО,стр.6/ В кар-луване и кер-лувам, откриваме изходния индоирански корен *kar-/*ker- penis. Хуй -общославянското понятие за пенис - *huj, Може да се свърже с посоченото от Покорни общоиндоевропейско *g`heu, *g`hњi – скриващ се, изчезващ, влизащ-излизащ. /P-IEW/ Пичка – българско неславянско название на vulva. Ст.Младенов посочва че в албански piči – vulva e чисто българска заемка, докато аналогичното piδ-i е по-стара, трако-дарданска дума, обща по произход със общославянското pizda и балтийските аналози. /СМ-ИС,стр.46/ В унгарски pina, picsa – vulva, са български заемки. Индоирански етимологични паралели - осетински bыjkk, bыjččы, кюрдски beshêki, пущунски bughz, санскритски vizikha, хинди-урду *pucca, bhūsī, pushpa-вагина Източнокавсказки паралели-в табарсарански bici, бежитски puce, рутулски bic, лезгенски pič – вагина/YE/ – вагина Дравидски *poč, pōs – вагина В. Старостин посочва ностратическото *p`vjc`v˜č- вулва, дори с предностратически паралели във берберското *buč, америндското /индианското/ *peс(u), *pet(u), шона (Мозамбик) bеčе – вагина. /IEE/ Виждаме че българската дума е от ясен източноирански произход с точна осетинска аналогия. Путка – широко разпространени неславянски българско название на вагината. В БЕР се правят аналогии с латински език и производните му романски езици, където названия като puta, putana, putein означава жена с леко, срамно поведение. Всички те произлизат от латинското pudens – срамен, залегнало в медицинската анатомична терминология: os pudens – срамна кост, regio pudendis – срамна област, nervus pudendus – срамен нерв и пр. Българската дума няма съответните славянски аналогии. Опитите да се търсят аналогии на българското понятие с названия на домашни птици, посочени от БЕР са крайно съмнителни. Даденият пример с руското путька – пуйка, е съмнително, тъй като пуйката идва в Европа от Америка едва след 16-17 в. и понятието изобщо не е древно. Много по-разпространено название на пуйката в руски е индюк, т.е. птица дошла от Индия, първоначално европейците са възприемали Америка като част от Индия. За путька Фасмер посочва значение „индюшка”, в тверския диалект (Даль). Сходно в сърбохърватски пућак, род.п. пућка - „индюк” т.е. българското пуяк, пуйка, словенски puta - квачка, putan – птичи зоб, чешки рutа, putka – квачка, мътеща кокошка. Географското распро¬странение на думата прави съмнитилен общославянския и произход, свързан с настъпила репозиция на гласните от изходното ръtiса (птица) и връзката с родственото литовско раutаs - яйце (Ильинский). По-вероятно е заимстване от немското Putthahn, Putthenne, Pute – пуяк, пуйка (Штрекел), което обяснява навлизане на думата през влизащите в Австрийската империя, западнославянски езици, чешки и словенски, където пръвоначално думата е означавала и кокошка. Виж и аналогичното българско фитка, фиток, фит, аналогично на немските форми. Още повече, че названията на частите на тялото и особено репродуктивните органи, предмет на специална почит, във всички древни, палеолитни човешки общества, с хилядолетия, предхождат опитомяването на домашните птици. Тези понятия са твърде архаични във всички езици и е логично да се мисли, че това не може да е сравнително късна латинска заемка от романизираното тракийско антично население. При условие че траките едва ли са имали точно така звучаща дума. Вероятно е бил сходна със съвр.албанско piδi – вагина. Освен това нейната употреба /на путка/ е много по-широко застъпено сред всички български диалекти, отколкото славянския аналог /пизда/ и отсъства при съседните сърби, както и непозната за всички останали славянски езици. Ясно е, че понятието е дошло с езика на прабългарите. Етимологични паралели: Старостин въстановява протоиндоевропейското *p`aut, *pout – вагина, като го извежда от ностратическото *p`u[ṭ]`v – отвор, дупка, вагина. Индоирански аналогии-ягнобски pūssa, хинди-урду *pucca, pushpa-phal, кашмирски pödā, pūkhürü, pōna, pōnuku, санскрит puttikā, пракрит puttara – вагина, в непалски откриваме ясен, още по-пряк паралел, идентичен с български, putko, puti, putu-вагина Източнокавказки аналогии -чеченски, ингушки bud, лезгенски biṭi, цезки beṭi аварски buṭa, лакски, даргински puṭi – вагина. /S-YE/ Българската форма показма явен източен произход, с преки индо-източноирански корени.

То че не е ясно, ама по-интересно е до къде е стигал на Запад?

Ако държиш, мога да пусна етимологията им. За ужас на ИД там няма тюркоогъзки корени.

Много меко казано. Човечецът едва ли знае къде се намира Минусинск, а за историята на тюрките основният му източник са пантюркистките форуми. Ама толкова са му възможностите. Той все пак е и на години, явно склерозата е взела да се обажда.

Така е те са част от юечжите, но все пак за ИД това са непонятни неща, още повече че той чете се рови из разни пантюркистки форуми, кадето от Атлантика до Япония живеят само тюрки.

Не зная дали съзнавате, но това което сте написали г-н "професоре" е велика глупост. Усуните и скитите се появяват далеч след ІІ хил.пр.Хр.За сарматите няма нужда да се говори. За езика на усуните не се знае нищо, подари най-простия факт че са безписмен народ. Интересно защо не цитирате въпросните думички от кой език са взето, защото със сигурност не са от усунския. Как не ви омръзна да пишете глупости, като не разбирате от лингвистика, поне не се излагайте.

Ами то само китайците останаха свободни. Май вече е време да се мине на смесените версии, като например бактрийски хуно-тюрки с шумеро-персийска култура и славянизиран тюркско-ирански език Така вече всички ще са доволни.

Е те тези първо поддържаха Костов, после царя, Станишев сега Бойко и тези които ще са следващите. Все пак да прагматични

Явно от жегата си взел за изперкваш нещо. Аз комплекси не избивам, просто отбелязвам фактите.При това даже цитирам твоя кумир. Но прилагайки шаманската методиката на проф ИД се оказва че знаеш и подробности, неизвестни за другите. А че караш на студентске спомени е повече от очевидно. Преповтаряш остарелите хипотези на Въклинов и Овчаров-баща. То там ги има тези аулчета и лагерчета. То само с хвалби колко много книги имаш работа не се върши. Не е зле да вземеш и да попрочетеш нещо, че да не излагаш родната археология.

а календарът на Армелин един роден фантазьор на име Йрдан Вълчев, го обяви за копие на прабългарския. И така се скалъпи въпросната глупост.

Във Вознесенска няма погребения, няма токрити човешки кости. То и Рашо и други археолози го казват това, ама то си личи колко си чел, г-н професоналисте. Даже Рашо цитира и други подобни комплекси в съвр.Унгария, принадлежащи на аварите. Тезата за погребението във Вознесенска е стара и колкото и да ти е неприятно вече е отхвърлена от археолозите.

Аз го четох, ама къде са българсикте учени.А е странно защо Уве Фидлер даже не е преведен на български, въпреки неговата значимост.

Тъй и какво излиза, че за толкова години никой не си е направил труда да направи цялостно проучване на прабългарските некрополи. Всичко е на парче, къде публикувано, къде не.