ISTORIK

Общо 4061 души са се запознавали с досиета през изминалата 2009 г., показват докладите на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност. През първата половина на 2009 г. заявления за запознаване с документи на ДС са подали 2134 души, а през втората - 1927 лица. От комисията отчитат 45-процента увеличение на хората (887 граждани), които са се запознали с документи за 2450 лица. По тази линия са предоставени за ползване и запознаване 6777 архивни дела. Статистиката от последния доклад на комисията "Костадинов" показва, че през втората половина на 2009 г. интерес към досиетата са проявили следните категории граждани: - за запознаване с документи за себе си – 503 лица; - за запознаване с документи за свои близки – 224 лица; - във връзка с прилагането на Законa за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица – 1173 лица; - за журналистически проучвания - 62 лица; - с научна цел – 57 лица. Или общо през 2009 г. комисията е обявила 728 агенти на репресивния апарат на БКП. Това е станало с 45 решения (10 през първата половина на 2009 г. и 35 през втората). http://www.dnevnik.bg/ Със сигурност, ако досиетата на Държавна сигурност бяха отворени в началото на прехода, България нямаше да бъде същата. Двадесетте години след краха на комунистическата система са изпълнени с многобройни примери за разрушаващото въздействие на тайната власт на ДС върху демократичните процеси и нейните невидими мрежи от зависимости върху обществото. Защото ако досиетата бяха отворени, българите щяха да имат много по-ясна представа за скритата страна в биографиите на част от партийния елит, обвързваща го с репресивния апарат на Българската комунистическа партия. Гражданите щяха да бъдат наясно кой ги представя в изпълнителната власт, кой гласува законите на страната, кой е истински независим в съдебната система, кой формира общественото мнение по телевизията, радиото и вестниците, кой управлява спестяванията им и кой представя България зад граница. http://www.capital.bg/ "Член 27 от Закона за разкриване на досиетата на сътрудниците на бившите тайни служби дава право на партии, НПО и други организации да направят проверка за членовете си, но това трябва да стане със съгласието на съответното лице", каза Екатерина Бончева, член на Комисията за разкриване на досиетата пред БНТ. "Това минало ни дърпа непрекъснато назад. В никакъв случай не можем да разделим Комунистическата партия от тайните служби", посочи Бончева. http://bulgaria.actualno.com/ --- Ето нещо безкрайно интересно: http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/11/07/989490_operativniiat_otchet_tainiiat_mehanizum_na_durjavna/ http://www.capital.bg/blogove/dosieta/predstaviam_vi/2010/11/23/998309_nenakazanite_prestupleniia_na_komunizma_v_bulgariia/

И ние - твоите.

Айн Ранд - за всички, които я пожелаха: http://rand-bg.com/ http://www.aynrand.o...pagename=index/ http://aynrandeducation.com/ http://www.aynrand.o...nrand_timeline/ И още нещо интересно: http://atlas-bg.eu/z...aeno-parti.html Да, обаче на изродите и на доносниците картончетата бяха унищожени, нали... Където няма документи, няма и история. Има едно голямо бяло (или в случая - черно) петно. Историята на ДС много прилича на историята на нинджите в Япония. За нинджите се знае само толкова и това, колкото и което те са искали да се знае за тях, като за част от събитията може да се каже, че са слухове, пуснати от самите нинджи. По времето на Хитлер една пропагандна лъжа, повторена многократно, се превръщала в истина. Днес се пускат 10 000 версии, една от които е вярната. Но - коя?! Иди открий истината, ако можеш.

Точно така!

Тайдзи цюан или Тайчи чуан, или Тайджи чуан (Юмрукът/Боксът на великия предел) e китайско бойно изкуство от семейството на вътрешните стилове на Ушу, заедно с Ба Гуа джан и Син И цюан. Официалната теза възприема за основател на това бойно изкуство полулегендарния Джан Сан Фън. Най-ранният от известните учители, преподавали бойно изкуство с името тайдзицюан, бил Чън Линси, пришълец от окръг Шъсиен, провинция Анхуй. Негов учител бил Хан Гунюе, сведения за когото не са запазени. Що се касае до самия Чън Линси, то той бил реална и доста известна личност в периода на Южните и Северни династии (Нан-бей чао), по времето на династия Лян (502 - 557).Този човек, освен че сам е практикувал тайдзицюàн, но е и обучавал целия команден и редови състав на подчинените му отряди от местната самоотбрана. По време на метежа на Хоу Дзин, когато цялата провинция Анхуй била изпепелена, само окръгът Шъсиен останал недокоснат, тъй като метежниците знаели за превъзходното бойно изкуство на тамошните бойци и не смеели да приближат. Впоследствие, лянският император Юан-ди, назначил Чън Линси за началник на целия окръг Шъджоу. В продължение на няколко династии до династия Южна Сун (1127-1279), изкуството тайдзицюан се предавало в рода на Чън Линси, докато не стигнало потомъка му Чън Би, също много известен в цялата област човек. Именно тази особеност по-късно е фиксирана в самото начало на Сунската епоха (тоест във времето, когато Чън Уантин би трябвало едва да пристъпва към създаването на тайдзицюан) от последователите на Джан Санфън по южното направление на тайдзицюан - знаменития учен Хуан Дзунси и майсторът Хуан Байдзя, който написал: "Най-високите достижения на "външното" направление принадлежат на (манастира) Шаолин. Джан Сан Фън, постигнал същността му в Шаолин, се отказал да следва принципите му и ги обърнал обратно, наричайки това "вътрешно" направление. „Достатъчно е малко от него да се овладее и вече може да победите Шаолин" Освен чисто отбранителното предназначение, тайдзицюан бил ценен и с друго за Джан Санфън: това изкуство прекрасно възстановявало функциите на организма след дългите състояния на медитативно вглъбяване, подобни на състоянията на анабиоза при животните, които били задължителна част от психотехниките на даосите. През XVII век става известен бойният стил на фамилията Чън от селото Чъндзягоу, наследила традицията от по-древни предания. В средата на XIX век ученик във фамилията Чън е Ян Лучан – патриархът на т. нар. стил Ян, на базата на който възникват по-късните У и Уу. В днешен Китай интересът към Тайдзи възниква в началото на 20 век. Особена роля има след налагането на комунизма в тази страна. През 1956 г. е публикувана брошура – наръчник по Тайдзи цюан, където традиционните дълги форми са съкратени и се препоръчват за практикуване от народа на Китай, предимно - във функцията на Ци гун, или като лечебна гимнастика. С това се свързва и масовото практикуване на Тайдзи цюан в Китай. Независимо от това, в страната бойното изкуство продължава да се развива и в рамките на старите традиционни принципи. Днес Тайдзи цюан се изучава, освен в Китай, в Северна Америка, Европа (включително - в България), и Далечния Изток. Тайдзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин". Нарича се „вътрешно бойно изкуство" поради това, че е основано върху китайската традиция, а не - върху „външните", привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например - шаолинските. Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него. От „И Дзин" се възприема схемата на великия предел и осемте триграми. В Тайдзи цюан осемте триграми отговарят на осемте основни психофизически сили – пън (отражение – външната сила на формата) – циен (небе), лю (отвеждане) – на кун (земя), дзи (преса) – на кан (вода), као (удар с рамо) – на гън (планина), лие (разцепване, разделяне) – на джън (гръм), джоу (удар с лакът) – на дуей (езеро), цай (засаждане, сила надолу) – на сюн (вятър), ан (бутане) – на ли (огън). Тези триграми отговарят на силите във формата по метода на подреждане Хуо Тиен - „Предишни небеса". Подреждането по метода Сиен тиен - „следващи небеса" дава баланса на тези сили във формата и тяхното равновесие, определено от посоките. На посоката изток съответства елементът дърво – поглед наляво, изразен от триграмите джън и дуей. Поражда се посоката юг – поглед напред – настъпление – елемент огън – ли. Огънят поражда земята в центъра – триграма кун и гън. Земята поражда небето – циен и дуей. Небето поражда водата – кан – отстъпление. На свой ред кан поражда дървото и кръговратът се повтаря. Такава е схемата на взаимно пораждане на петте елемента, която се изобразява като пентаграм. Има и схема на взаимно унищожение на тези пет елемента, върху които са изразени бойните аспекти на Тайдзи цюан. Накратко - дървото унищожава земята, водата унищожава огъня, металът унищожава дървото, земята прегражда водата, огънят унищожава метала. Съответствията между триграмите, силите и координацията са свързани с Ци на вътрешните органи, което прави Тайдзи цюан в известен смисъл вид Ци гун. Това, което свързва Тайдзи цюан с даоизма е намирането на тялото и функцията на Дао – естественото положение на човека в пространството и времето. Формата (таолу), съответна на японската ката, е комплекс от движения, където всички тези принципи се изявяват. Най-известни са стиловете Чън, Ян, У, Уу, Ли, Джаобао и Сун, които носят имената на фамилиите, в които те първоначално започват да се практикуват. От тези стилове най-популярен е стилът Ян, който се практикува от милиони хора, и се отличава с плавни движения. Използва се повече за медитация, но не бива да се пренебрегват и бойните му аспекти. Стилът Чън се отличава с използването на по-експлозивна сила фа дзин и е изграден изцяло върху принципите на Чан съ дзин ("Енергия на копринената нишка"). Движенията са спираловидни. Въпреки различията си, всички стилове са подчинени на едни и същи принципи на формата. Във всеки един стил има по няколко форми, като броят на движенията в една форма варира от 12 до 108. Движенията във формите не се заучават в нормалното си темпо, а - при забавен каданс, така, сякаш се изпълняват от костенурка. Колкото по-бавно се извършва всичко, толкова по-голяма е концентрацията и координацията между отделните части на тялото. Играта между духовната и телесната дисциплина служи за подобряване на здравословното състояние на човека и удължава живота. Целта на Тайдзи цюан е да се постигне пътят на самоусъвършенстването. От даоската алхимия са познати две цели по този път. Първата е затварянето на микрокосмическата орбита. Втората е затварянето на макрокосмическата орбита. Първата цел се постига чрез статична медитация, втората цел – с динамична медитация. Статичната медитация може да бъде седяща и стояща – джан джуан. Джан джуан е преход между статичната и динамичната медитация. Динамичната медитация е свързана с изпълнението на формата – намирането на покоя в движението и на движението в покоя. Бойните техники изцяло зависят от вътрешния покой. При тренировките се използват упражнения за двойки – туей шоу ("бутащи ръце"), да лю ("голямо отвеждане"), сан шоу ("разпръскване на ръцете") и бойни приложения на всяко едно от движенията, заложени във формата. Основно за правилното развитие в Тайдзи цюан е по време на изпълнение на формата умът да бъде зает с бойното приложение, а не - с усещането за енергия. Това гарантира, че в течение на практиката, енергията Ци ще се движи правилно в тялото. За разлика от други бойни изкуства, не силата и агресията са в неговата основа, а - спокойствието. Какво ни дава тай-чи? Тай-чи ще ви помогне да усетите и контролирате тялото си. Прецизните, повтарящи се движения наблягат на постепенното напрягане и отпускане и могат да ви дадат по-ясна представа относно това как работи цялото ви тяло. Това от своя страна подобрява стойката, координацията и равновесието, отпуска напрегнатите мускули и намалява сътресението върху костите и ставите. А цифрите са категорични: за един час тренировка вие ще се лишите от 300 ккал, но резултатите ще бъдат много повече от стройно и добре оформено тяло. Основна цел е тялото да бъде на добро физическо и духовно ниво. Бавните и контролирани движения натоварват костите и тренират мускулите в някои части на тялото, които често се пренебрегват, например при традиционните упражнения с тежести. Регулярните занимания с тай-чи спомагат за заздравяването на костите, повишават еластичността на ставите и са добра превантивна мярка срещу остеопороза. А дълбокото дишане от своя страна подобрява кръвообращението и укрепва стените на кръвоносните съдове. След проведено проучване с хора на възраст между 50 и 60 год. е установено, че след 6 месеца редовни тренировки по 30 минути на ден, мускулната сила на крайниците на участниците се е повишила с 20%. Без съмнение едно от най-големите предимства на тай-чи е, че може да се практикува от всеки - и възрастни, и деца. В някои европейски държави като Франция и Белгия се използва от много психотерапевти, които са на мнение, че тези упражнения са с изключително благоприятен ефект върху различни психични заболявания. Много спортисти използват тай-чи за възстановяване след различни травми и операции, дори някои терапевти ги препоръчват и за деца с гръбначни изкривявания. И това не е случайно, защото упражненията са с ниска степен на сътресение и малък риск от травми, което ги прави подходящи за по-възрастните или за хората, страдащи от проблеми на костите и ставите. Тъй като движенията подобряват равновесието, те значително намаляват риска от падания и фрактури. Според последователите, практикуващи тай-чи, от особена важност са следните принципи: - Трябва да сте естествени и отпочинали, движенията да бъдат спокойни и свободни, а мускулите да не бъдат напрегнати и сковани. Дишането трябва да бъде дълбоко и непрекъснато, защото практикуването на тай-чи изисква сила и мекота. - Умът трябва да бъде спокоен, но със съзнание, което командва тялото, за да се постигне хармония на движението. - Движенията на тялото трябва да бъдат напълно координирани през цялото време, изпълняват се в леко приклекнала стойка, а тялото се "носи" като по вода. Тай-чи чуан (това е другото произношение на името) е преди всичко бойно изкуство - ни повече, ни по-малко. Неговото основно съдържание или духът му, се проявяват в същността му като бойно изкуство. Класиците на тай чи казват, че "практикуването на форма е практикуване на бой". Ето защо проявата като бойно изкуство е най-важният елемент от Тайчи Чуан. Докато практикувате тай чи форма, вие трябва: 1. Да познавате своята позиция и позицията на вашия противник. Бъдете убедени, че вие знаете кога и къде той иска да атакува. 2. Опитайте се да разберете проявата на бойното изкуство във всяко движение: дали то трябва да бъде неутрализиращо или атакуващо, дали е отбранително, завъртащо, пресиращо или бутащо и т.н. 3. Гледайте натам, накъдето трябва. 4. Дишайте съгласувано с движенията. Това ще ви даде възможност да практикувате с чувство за определена цел, като по този начин ясно показвате, че практикувате форма от бойно изкуство, а не - танц или акробатични упражнения. В традиционната китайска култура, било тя калиграфия, живопис, драма, музика или бойни изкуства, навсякъде се набляга на стила. Тайчи Чуан не е изключение. На практикуващите тай чи се препоръчва да изразяват истинския дух на Тайчи Чуан по техен собствен начин, така, както го правят и останалите артисти. Така че практикуващите тай чи трябва да бъдат способни да покажат техен собствен стил в своите тай чи форми. Човек може да се занимава с тай-чи с една или повече от следните цели: 1. Като бойно изкуство 2. Като релаксираща гимнастика или опознаване на (механиката) на тялото, за здраве 3. Като медитация 4. Като цигун (работа с вътрешната енергия) 5. Опознаване на разни даоистки принципи и философии и евентуалното им прилагане в ежедневния живот 6. За социални контакти (не рядко срещано явление), но това е валидно за всички групови занимания. Бойното изкуство и упражненията за здраве са свързани в тай-чи като Ин и Ян или като деня и нощта. В България тайчи се практикува от 70-те години на ХХ век, като Красимир Димитров – Китаеца (Председател на Асоциацията) създава и първата школа по тайчи, а след 1990 г. официално започват да се развиват няколко школи в България, които следват една или друга линия или стил в тайчи. http://bg.wikipedia.org/ http://taichi.taiji-bg.com/ http://www.bb-team.o...#axzz18pXLgHG4/

Неморално е предявяването на такова искане въобще. Можем, но не би трябвало. Би трябвало да съдим с критериите на епохата, в която се е случила случката, която обсъждаме. Темата за досиетата, за Държавна сигурност, Народния съд и тъй нататък е болезнено политическа и няма как да бъде избягната политизацията във форума. Такива теми са опасни, понеже са "минно поле" и "буре с барут" за всеки форум, който не е свързан с политиката. По-добре е да пуснеш такива теми в някой друг форум: http://clubs.dir.bg/...&Board=politics http://www.politika1.com/forum/ http://forum.clubpolitika.com/ http://forum.nbu.bg/...hp?showforum=15 http://forum.all.bg/...?Board=politics ...

Аз пък пуснах тема за Прехода: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10608

Ами да, за по-достоверно. Става дума за предумишлено масово убийство. Корабът потъва, а следите от вътрешния взрив (дупки отвътре-навън) са открити от водолази чак през следващия (XXI) век. Има най-различни версии за потъването му. Дори има версия, че е потънал негов двойник - (Лъжетитаник) - "Олимпик", кораб, подобен на "Титаник", бил оставен да потъне, а истинският "Титаник" плувал дълги години под името "Олимпик". Ето някои: - груби отклонения от първоначалния проект на кораба - груби грешки в проекта на корпуса - потопен от германска подводница - взрив в машинното отделение на кораба, след който корабът е станал неуправляем - айсбергът е видян твърде късно и не е имало време за реакция или пък реакцията - опит за завой и/или заден ход на кораба - е закъсняла - дефектни нитове и болтове на желязната обшивка на кораба - въглищата в кораба са се запалили преди отплаването му, но пожарът не е бил потушен изцяло и част от тях тлеели по време на пътуването му. По-голям пожар е бил неизбежен. - грешка в навигацията на кораба при опита за завой (завоят се оказал обратен на желаната посока) - движение с несъобразена (твърде бърза) скорост

Играе ли ви се още на преход? (Статия на Стояна Георгиева*) Обявеното намерение за раздяла с посланиците, които са били агенти на Държавна сигурност, е равносилно на метеж. Това означава да се "взриви" фундаментът на българската дипломация такава, каквато е – доминирана от кадрите, идеологията и целите на репресивния апарат на тоталитарната държава. Означава също така 20 години след началото на демократичните промени в България да започне градеж на нова българска дипломация. Все още не е ясно, дали това намерение ще си остане просто ефектен жест за отклоняване на вниманието, както го изтълкуваха социалистите. Фактът, че премиерът Борисов реши да направи казуса достояние на европейските партньори и да търси подкрепа отвън, показва, че този път на другарите трудно ще им се размине. А може и пак да им се размине... Оправданията за това са очевидни - президентът Георги Първанов не желае да отзове назначените от него самия посланици, а всяка законодателна инициатива, която би преградила пътя на агентите на ДС към посланически постове, рискува да бъде препъната от Конституционния съд, който през последните години отмени лустрационни текстове в няколко закона. Изразената от външен министър в лицето на Николай Младенов решимост да се пререже пъпната връв, свързваща българската дипломация с ДС, е без аналог в историята на прехода. А репликата му "Гневен съм, защото ми омръзна!" изрази чувствата на измамените и обезверени участници в предречената от другаря Живков "митингова демокрация", статистически пионки в последвалата "фасадна демокрация", при която старата гвардия от антуража на T. Живков просто бе заменена от наследниците й, а "строители" на новия български капитализъм се оказаха шофьорите на Политбюро. (Връх на цинизма тези дни отбеляза изявлението на Първанов, че евро-атлантическите успехи на България били извоювани не от друг, а - от агентите на ДС.) Тези хора отдавна са изгубили надежда, че "матрицата" на прехода може да бъде разбита и да се постави някакво ново начало. Но не - защото са минали 20 години от падането на комунизма и е късно за каквито и да било усилия. Това пак е теза на ченгетата и на техните креатури, които успяха за изперат пари и биографии, да се позиционират като политически и бизнес лидери и да прокламират, че преходът е свършил, а каквото било – било. Българите просто свикнаха да живеят в това déjà vu. Може да са недоволни от управлението, от корупцията, от лошите условия за бизнес, от мизерията, но най-тежкият провал се оказаха надеждите им за смяна на модела. Защото неизменно се оказва, че се сменят само креатурите, които го възпроизвеждат. Ето защо, ако мнозинството приеме закон, който лишава свързаните с ДС от правото да представляват България пред света, това би било прецедент с ефекта на огромна разчистваща крачка напред. Безсмислено е да се изреждат проблемите пред осъществяването й. В действителност те се свеждат до един основен. И той е, че откакто е тръгнало по пътя на т.нар. демокрация, българското общество няма стабилен ценностен "компас" и ясни ориентири за избраната посока и за нейния смисъл. Ако някой непрекъснато се препъва в един и същ камък, със сигурност не върви нито напред, нито назад, а по-скоро се върти в кръг като със завързани очи. В този смисъл ехидната забележка на Георги Първанов по адрес на Бойко Борисов как може Тодор Живков да е добър, а посланиците от ДС - лоши, е стрела право в целта. Защото разкрива механизма на вътрешните блокажи през всичките 20 години на прехода. Нито комунизмът като идеология, нито неговите неотменни "реквизити" и проявления като репресивния му апарат, лагерите, т.нар. възродителен процес, тоталитарните му методи и прийоми бяха еднозначно и категорично осъдени и отхвърлени. Затова няма и никакви гаранции срещу възможността отново да бъдат "практикувани", макар и в мутирали форми. А това именно е големият смисъл на осъждането на определени исторически феномени, на истинското покаяние и оттам – на помирението с миналото. Най-яркият пример е със заклеймяването на нацизма в Германия. Десетилетия след краха на Хитлер германското общество е с будно чувство и съзнание за престъпленията на националсоциализма. Това се изучава в училище, за това не спират да говорят политиците, това е нескончаема за изследователите и документалистиката тема – тоест тема на съвремието. И независимо дали Германия е управлявана от десницата или левицата, независимо кой е нейният канцлер, за самите германци и за целия свят едно е сигурно – историческите уроци са живи, грешките няма да се повторят. Днес Германия е най-голямата икономика в ЕС и страната е смятана за политически лидер на 27-членния съюз. Може ли обаче някой да си представи нейният канцлер да се възхити от строителните постижения на Хитлер? И да подеме дебат дали нацизмът е бил лош само по отношение на човешките права, но пък какви магистрали, мостове и инфраструктура са били изградени? За разлика от германците, а и почти всички бивши комунистически държави в ЕС, българското общество вече 20 години живее в нескончаемия шизофренен сериал на прехода. В него доброто и лошото не са устойчиви ценностни величини, а сменят местата си според случая, според това кой го казва и - в какъв момент. Достатъчно е да припомним, че вчерашните "патриоти", клеймящи религията като "опиум за народа", са и днешните "патриоти", целуващи страстно кръстове и ковчежета с мощи. Тук чужди посланици от време на време повдигат въпроса: Защо в България се чества Тодор Живков, а - не жертвите на комунистическите репресии?, а българските държавници им отвръщат да не се месят във "вътрешната ни политика". Тук продължава да има знак за равенство между комунистическата Държавна сигурност и националните интереси. Останало е и необятното поле за демагогия и манипулации, на което всеки пореден управленец може да жонглира с имена, хора и факти, изваждайки едни, скривайки други, да раздава индулгенции на едни и да опозорява други... И така вече 20 години публичният живот се мята "напред" и "назад" като някакъв полудял ветропоказател. През това време отрасна ново поколение, което няма спомен за комунизма, но по същия начин му бяха пробутани фалшива история и фалшиви герои. А като цяло обществената чувствителност към прегазването на демократичните норми и ценности е на път да достигне точката на замръзване. По същата причина и дебатът за националните интереси не успява да излезе от рамките на "турското робство" и "спасителката Русия". Това семпло "символ верую" на Държавна сигурност продължава да триумфира и може да бъде проследено в цялата логическа нишка на българския преход. Трудно е да си представим, че толкова ключов елемент от системата, какъвто е дипломацията, може да бъде дезактивиран, без това да повлияе на цялата система. Затова след изявлението на Николай Младенов всичките й защитни постове са под тревога. Към момента едва ли и самият Борисов, който подкрепи външния министър, е наясно с мащаба на ангажимента да бъде прочистена външната политика от наследството на ДС. Този мащаб включва неизбежния въпрос: А защо не - и вътрешната? А отговорът ще покаже дали ще започне нова игра, или ще продължи фарсът на досегашния "преход". Преход с известна начална точка, но с неизвестни посока и цел. * Авторът е главен редактор на електронното издание "Медиапул" http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/12/21/1015301_igrae_li_vi_se_oshte_na_prehod/

Да. Все някой няма да издържи в един момент. Тази тема е взривоопасна. Много е интересна, но не е здравословна за форума. Да не говорим, че каквото и да се изпише тук по нея, това по никакъв начин няма да "оправи нещата".

Има версия и за саботаж - за взрив вътре в кораба. С цел застрахователна измама.

ЙОРДАН МУТАФЧИЕВ е български армейски генерал и последен военен министър на отбраната на Република България. Преди да достигне върха на военната йерархия, той е преминал през всички основни звена на кариерата и има личен принос в укрепването на бойната готовност и боеспособност на Българската армия, преди и след промените в страната. Книгата разказва за сложния му път в Българската армия, за взаимоотношенията между някои от българските генерали и между Министерството на отбраната, Генералния щаб, Инспектората на Въоръжените сили с останалите държавни институции в един повратен момент от най-новата ни история. В нея са засегнати и такива въпроси като националната сигурност преди и след реформите в армията, преговорите за ограничаване на въоръжените сили в Европа, разпадането на Варшавския договор, нарушаването на баланса на силите на Балканите, първите контакти с представителите на държавите от НАТО... Дава се отговор на въпроса „Защо не дойдоха танковете?" Не са прескочени аферата „Царичина дупка", взаимоотношенията с Легия „Раковски", деполитизацията на войските и други по-интересни събития. Разгледана е и дейността му като посланик в Северна Корея. Отделено е място на сложните виражи в българската политика... Това не е толкова забавна, колкото - поучителна история, изпъстрена с много подробности, задълбочени анализи и изводи за миналото, но написана преди всичко с мисъл за бъдещето на България.

Че пусни им я "мухата", какво толкова... Добрите филолози няма да се уплашат от едно правило в повече. Те колко много правила в толкова много и различни езици знаят, та още едно ли ще ги препъне?! Ако такова правило се въведе, това ще бъде нечуван успех за феминизма в световен мащаб. Нещо като навлизането на жените в мъжките професии (например - в армията). Разбира се, ще бъде още един препъни-камък за неграмотниците и илитератите.

Студентите в Софийски университет вече имат достъп до нова услуга - единна система за електронна поща. Всеки студент може да направи заявка за регистриране на свой потребителски акаунт в платформата ZIMBRA - https://email.uni-sofia.bg/ . Изисква се валидно потребителско име и парола за информационната система СУСИ. Електронният пощенски адрес има формат: суси_потребител@uni-sofia.bg, съобщи университетският сайт. ZIMBRA е платформа за онлайн сътрудничество, която включва управление на електронна поща, календари, адресна книга, разговори в реално време и други. Чрез нея студентите ще могат да управляват и всички други свои пощенски акаунти. Достъпът до платформата, както и до всички други услуги и ресурси, предлагани в СУ, става с едно и също потребителско име и парола - същите които дават достъп до Системата за студентска информация (СУСИ). http://education.actualno.com/

Върши ли работа членуването? Върши. Защо тогава да го махаме в името на някакво криворазбрано опростяване на езика? Ако някой не си е направил труда да научи едно правило в повече, ще се самокомпрометира и - толкоз. Както беше казано и по-горе, Идеята не е да има уловки и капани в граматиката. Идеята е да има някаква унификация, за да се разбират носителите на езика. Промените в езика се правят в Института за български език (ИБЕ) - http://www.ibl.bas.bg/. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин" е основният център за изследване и описание на българския език – на неговото съвременно състояние, на историята му, на диалектното многообразие в него и на връзката му с другите езици. Той е централно и координиращо звено, което определя националната езикова политика и осъществява връзките с чуждестранната българистика и институциите, интересуващи се от проблемите на българския език.

Аз събирам грешки, разделил съм ги по видове. Догодина ще ви изненадам с върло прелюбопитна тема.

Бях чел някъде едно изследване, според което през 1946 г. офицерите от царската армия били масово заменени с каруцари и обущари. Какво повече можем да очакваме от наследниците на "първата вълна" нови "военни"? Колко от тях могат да направят по 10 коремни преси, лицеви опори и набирания? Да не говорим, че нямат и понятие от гръбни опори и гръбни преси.

Просто вчера видях темата. По едно време имаше проблеми с форума - поне при мен не излизаха всички нови мнения и теми. Пропуснал съм я. Колкото аз съм "виновен", толкова са виновни и всички останали потребители - ок. 6 950 души. Само аз ли не съм я видял до вчера? И - не, не възнамерявам да работя на телефон. Камо ли - на тел. 112! --- Колкото до телефон 112: Ползвайте телефон 112 в случай на внезапна реална заплаха за живота, здравето, сигурността или имуществото си, като: • Пожари • Наводнения • Спешни медицински случаи • Престъпления • Катастрофи • Смерч (ураганни ветрове) • Земетресения • Промишлени аварии и други замърсявания • Радиация • Зимни бури • Съмнения за антракс или други биологични агенти • Други произшествия и инциденти Телефон 112 не е информационен телефон, той не обслужва повиквания от неспешен характер – сигнали за неработещи светофари, проблеми с елекро и водоподаването, нарушени пътни участъци и пр. Телефон 112 приема спешни и аварийни обаждания при необходимост от спешна медицинска помощ, помощ при пътно-транспортни произшествия, пожари, аварии, кризи и други инциденти с човешки и материални загуби. Телефонът се избира без код. Услугата 112 е денонощна и безплатна. Недобросъвестните обаждания се санкционират по Закона за 112.

Колкото до китайския език - там вероятно има някакви други детерминанти - дължина на сричката, интонация...

Ами трябва да прочетеш книгата, преди да я рецензираш.

Ама като ви харесва китайския повече, научете го! Японците са взаимствали "само" около 60 000 китайски йероглифа. През 2006 г., когато бях в Япония, гледах по телевизора новина за автор на енциклопедия на kanji (йероглифите). Човекът бе събрал "само" 59 000, а около 1 000 му се губели... Все пак беше над 90 годишен. В едно изречение, написано на японски език, можете да срещнете и канджи, и хирагана, и катакана, и латиницата. Щом смятате, че е е "много опростено" и "фасулски лесно", прав ви път - върхът очаква да го изкачите... Ама който не може да овладее родния си език, не може да овладее и чуждите езици. Един ученик знае ок. 1000 канджи. Читателят, който чете "на килограм", владее ок. 3 000. Експертът владее ок. 6000. Маниакът може да научи и 50 000.

Абе, няма официални - неофициални текстове, бе! Вече и по новините по телевизията и по радиото, пък и по вестници и списания гледам, че казват/пишат кой, вместо КОГО и който, вместо КОГОТО. Гледам и не вярвам да ушите си! Утре неграмотните ще ме учат на родния ми език?! Ти това ли предлагаш? Да ме учи някой, който не може да напише правилно дори и своето собствено лично име (най-важната дума в главата на всеки човек!)... Някой, който си пише името така: 100ян (Стоян), Ива (Иван), Стоя (Стоян), Велиslava (Велислава), Staniмира (Станимира), Александъ (Александър), Димитъ (Димитър).

Дендрохронологията е една от методиките за датиране на археологически находки и древни предмети, основана върху изследвания на годишните пръстени на дървесината. Тя е разработена от 1920-те години на миналия век. Тя се прилага за датиране на древни предмети и фрагменти от дърво (например - в постройки), а също - и в биологията - при изучаване на биологическите промени през последните хилядолетия. Съществува направление в дендрохронологията, наречено дендроклиматология, занимаващо се с изучаване на закономерностите при изграждането на годишните пръстени на различни видове дървета за установяване на климатичните промени в минали геологически епохи.

Можеше най-малкото да споменеш, че си ги копирал от друг форум. Щяхме да се сетим - откъде.