ISTORIK

Темата е посветена на японското бойно изкуство карате до (път на празната ръка) и на стиловете и школите в карате.

Странно е как някои потребители успяват да преобърнат разговора от първоначалната му посока - към сблъсъка между поколенията и последиците от социализма. Направете си нови теми, ако не ви стигат старите и си говорете тези неща там. Май ще махна почти всички мнения след първото... Бойните изкуства са част от многовековната култура и цивилизация на цялото човечество, те са част от човешкия опит. Благодарение и на тях сме оцелели като вид.

А аз ще цитирам друг потребител: "Алкохолът притъпява... революционната бдителност."

О, ама аз не говоря за поколението 40+, а за моето - 30+.

И по наше време имаше мозъци. Това са днешните учители, университетски преподаватели и учени от средното поколение. На много хора не им провървя. Но не винаги - по тяхна вина. Такива бяха обстоятелствата.

Да, такава е местността. Растителността на повечето места е предимно трънаци и много малко дървета. Там видях всякаква бойна техника, с изключение само на самолети. Видях и някакви млади войници да берат тръни по полето (много безсмислена дейност!), бидейки наказани за нещо.

Ще ми разваля той чудесната тема... 50 лицеви опори - на юмруци!

Днешните млади нищо не са видяли... Дай им на тях само порно сайтове и марихуана, алкохол и тютюн и нищо друго не им трябва, могат да изкарат и без храна.

Първо му покажи, а после, ако не иска да започва, го накажи с крокодилско "ходене" (има различни видове - напред, назад, настрани, даже - ходене в стил "пенсиониран крокодил"!) по плаца на поделението или - по татамитата в дожото.

А на полигона в хасковското село Корен били ли сте някога? http://wikimapia.org/#lat=41.8641579&lon=25.7102824&z=12&l=0&m=b

Ама защо ти ще ги правиш вместо новобранеца А., който иска забрана на бойните изкуства?! Ти може да му ги броиш, ама като повтаряш бройката на всяка лицева опора по няколко пъти: 1, 1, 1, 1, 1, 2, 2, 2, 2, 2, 2, 2, 2, 3, 3, 3, 3, 3, 3, 3, 3, 3...докато станат 200. По-добре направи шпагат между два стола.

1. Форсирането на река Дунав 2. Атаките срещу гр. Плевен и обсадата на града 3. Сраженията на върховете Шипка, Свети Никола и Орлово гнездо

Не става дума за спортове, а за бойни ИЗКУСТВА! Абе, я падни за 20 лицеви опори, та да ти дойде акълът в главата!

Не разбирам какво се опитва да ни каже авторката на темата. Кой, кога, къде, какво и как е осмивал?

Стиловете, които аз съм тренирал, са от по-старите, ама ми харесват.

Аз не съм съгласен, че думата "даскал" се натоварва единствено с негативен и обиден смисъл. Даскал е синоним на учител. По-стара форма на думата. През 90-те години на миналия век, докато бях студент в Смолян, местните, когато се обръщаха към мен или към моя колега, с когото сме като братя, с "даскале...", се обръщаха с такова уважение, каквото могат да изпитват само към Господ в църковните храмове. Хората уважават носителите на знанието. Като казах "носители на знанието", се сетих за китайската дума за "учен", която буквално означава "носещ със себе си пет каруци, пълни с книги". http://vbox7.com/play:b27f8300

Аз съм се занимавал със стиловете shito ryu, yama ryu, wado ryu. След това задълбах в ju jutsu и nin jutsu.

Ето нещо такова...

Има хипотеза, че сражението във Върбишкия поход през 811 г. се е провело в Ришкия проход.

Аз бих посъветвал любителите на други бойни изкуства да драснат някой ред за собственото си бойно изкуство. Но - в отделна тема.

А училището възпитава коренно противоположното отношение - съобразяването с някакви правила.

За циганския език вижте тук: http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=146632&buy=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%20%D0%BF%D0%BE%20%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

Моля, все пак, не забравяйте, че темата е посветена на българския език!

Абе, и на мен българският ми е втори език (проговорил съм на френски), ама като говоря на кой да е от двата езика, няма първи, няма втори! Понякога съм се "хващал", че мисля на френски език. (Първият път се ужасих от това, ама се свиква.). Има теми, посветени на твоя етнос. Потърси ги.

Стария войник, един от многото, които си заварил в поделението при пристигането си в него. Този, който се уволнява (напуска военната служба) преди теб. Виждам как някой ще прави сапунка на форумния плац... А после го чака строева подготовка в пълно бойно снаряжение, шинел (зима е!) и противогаз. -- Спомням си шегите на един ефрейтор: 1. Строева подготовка на новобранци. Той командва: Наляяяяя - СНО! (Един - наляво, друг надясно... Смях...) 2. Вечерна проверка на поделението, нашата батарея е строена. Имаме двама новобранци с фамилии Колев и Кьосев. Ефрейторът чете имената на войниците и казва: "Редник КЬОЛЕВ!"... И двамата крещат: "Аз, аз..." Ефрейторът пита: "Войници, имаме ли в батареята редник Кьолев?" Групов отговор: "Съвсем не, г-н ефрейтор." Ефрейторът към двамата новобранци: "Абе, вие защо се обаждате тогава?!" Хич не беше удобно да се хилим по време на вечерната проверка, ама като се прибрахме в спалното помещение такъв зверски смях падна... Друг ефрейтор обяснява на своя новобранец как се козирува: "И слагаш така ръкЪтЪ на глЪЪтЪ..." Чували сме го да казва и "чУшмЪтЪ", и "вУдЪтЪ".