ISTORIK

Я кажете, а вий уважавате ли стария? (И внимавайте в отговора, за да няма после извращения с новобранците - "Падни за двайсет!", "Легни - стани" и "Положи!")

Да, използват се твърде много чуждици. Проблемът обаче е в това, че много от тези, които ги използват, няма и представа от правописа и значението на тези думи. Слушал съм университеЦка преподавателка да говори на лекции следното: "ПроблемаТА за..." Или това: "Проблемът за средновековния град е сложен и комплициран." Това щеше да е премного смешно, ако не беше премного тъжно. Това е то - да изядеш и да изпиеш буквите от азбуката...

Диалектните и жаргонните думи са част от богатството на езика, но те трябва да се използват с мярка (както алкохола!) и също така - съобразно мястото и аудиторията (тоест - слушателите, събеседниците). Писал съм за тези неща в други теми в този раздел, погледнете ги. Може да са някъде по-назад. Не те разбрах. Ако мислиш, че греша... "Правописният речник на българския език" дава като правилни следните думи: - корЕктен - корЕктив - корЕктно - корЕктност - корЕктор - корЕкция НО - корИгирам (се) - корИгиран - корИгиране

Адолф от Насау на 23 ноември 1890 г., става велик херцог на Люксембург. Неговият най-голям син, Уилям IV, го наследява и управлява до смъртта си през 1905 година. След това, след отпадането през 1907 г. на закон, изключващ жените от възможността да наследяват властта, дъщеря му Мария-Аделаида, става велика херцогиня през 1912 г. По време на Първата световна война Люксембург е окупиран от Германия до 1918 г. и е освободен от френски и американски войници. Правителството и великата княгиня, които са останали във Великото херцогство, сътрудничат на окупатора, една политика, която сериозно ще бъде разкритикувана след 1918 година. След края а войната две американски дивизии са разположени в държавата. По време на преговорите за мир през 1918 г. са отхвърлени исканията на Белгия за окупация на Люксембург и е потвърдена независимостта на страната. През 1918 г. Люксембург напуска германския граничен съюз Zollverein. През 1921 г. се оформя Белгийско-люксембургският икономически съюз, унищожен от германската окупация през следващата световна война. През май 1940 г. германците нарушават неутралитета на Люксембург и окупират територията на Великото херцогство. Но великата княгиня емигрира заедно с правителството във Франция, след това - в Англия, а после - в САЩ и в Канада. Жителите на южните индустриални градове са временно евакуирани в южната част на Франция. Нацисткият режим счита Люксембург за част от немската територия (също като френската област Елзас-Мозел). Назначен е гаулайтер, обучението и употребата на френски език са забранени. Но страната оказва пасивна съпротива. Така през октомври 1941 г., расовото преброяване на населението, организирано от нацистите, се трансформира в народен референдум за майчиния език. От 1942 г., младежите на Люксембург, също както жителите и на други държави, окупирани от Германия, са насилствено мобилизирани в немската армия. Това води до стачки, потушавани с кръвопролития от нацистките окупатори. Организирана е съпротива вътре и извън страната. Люксембургски войници се сражават на страната на съюзниците в бригадата Piron, а синът на великата княгиня Шарлот, бъдещият великият херцог Жан, служи в ирландската част, охраняваща Нормандия. Люксембург е освободен през септември 1944 г. от американците. Но по време на германската контраатака през зимата на 1944 - 1945г. северната част на Великото херцогство е опустошена. Вкратце по темата - относно Люксембург - толкоз. Ама на детето му трябват данни и за Белгия, и за Холандия.

Би трябвало да ги коригират от началото до края на образованието им. Аз съм коригирал винаги своите ученици. А - и хората около мен, дори - и колеги в училището, в което съм работил в момента. Било ми е неудобно да правя забележки на университетски преподаватели, обаче. Колко от хората, които съм поправял, са си взели поука... Аз това не го зная, ама то си е за тях. Ако са имали банани в ушите си в този момент... Post scriptum... На френски се пише: corriger, correction. Съответно - корЕкция, но - корИгирам.

Политиците ни не говорят чист български език Интервю с доц. Красимира Алексова От политиците очакваме добро езиково поведение, казва доц. Красимира Алексова, преподавателка в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски, цитирана от е-вестник. Симеон Сакскобургготски казваше „вЕрвайте ми", а министърът на външните работи Румяна Желева "прецЕня". Българските политици често говорят на ужасен диалект. Валентин Церовски се превърна в обществена карикатура с провинциалния си говор, докато беше министър. Той не можеше да произнесе правилно дори името на институцията, която оглавяваше - „МинистЬерствУ на рИгиУналнУтУ развитиЙ и благУустройствУтУ". Като него говореше и бившият конституционен съдия и зам.-шеф на парламента Любен Корнезов - "ИзвинйявЪм сЪ"… Много политици, освен диалектизми, допускат и елементарни грешки в говора си. Те казват училищА, вместо учИлища, НА предвид, вместо предвид. Това са отделни елементи и думи, но под прожекторите всяка грешка се забелязва и дразни. Когато един политик се отклонява от езиковите норми, той се превръща в мишена за присмех. Навсякъде по света от политиците се очаква да имат най-престижното езиково поведение. Ако човек играе социалната роля на политик, без да отговаря на нейните правила и очакванията за тяхното изпълнение, общественото мнение веднага го наказва с присмех, с неодобрение, лепва му прякор и т.н. Икономическата обстановка в България през последните години е динамична. Хората се преселват от по-малките градове в големите и често се нуждаят от езиково приспособяване. „Правили сме интервюта с хора, които са дошли от различни краища на България в София." – казва Красимира Алексова."Някои от тях ясно са усетили разликата между собствения си говор и това, което е по-широко разпространено в столицата". По-чувствителните към езика и към своето лично представяне държат да изчистят от речта си особеностите, които ярко контрастират. В противен случай се чувстват езиково непълноценни. Те усещат, че като кажеш „зилЬенУ" особено в столицата, другите реагират и не звучи особено престижно. Въпреки обществения императив, някои политици не си дават сметка колко голямо значение има езикът, при това - не само какво казват, а - и как го казват. Затова част от тях все още се нуждаят от специална езикова подготовка. Хората, които идват от западните краища на България, „екат". Те казват „голЕм", „хлЕб", „бЕл", „нЕма". В официалното общуване това е недопустимо и предизвиква негативни оценки. Интересното е обаче, че страхът от неправилно екане води до другата крайност – до прояви на свръхстарателност. Например, ако един политик е натрупал първоначалния си езиков опит в Западна България, той знае, че не трябва да ека, защото това не е добра речева стратегия за спечелване на политическа поддръжка. В неговото съзнание това трябва да бъде избегнато на всяка цена. Правилото за т.нар. променливо Я обаче повелява в множествено число пред окончание И променливото Я да премине в Е - бял, бяла, бяло, но бЕли; видян, видяна, видяно, но видЕни. Точно формите с Е като бели, големи, видени и др. се оказват препъникамък за много хора, които иначе имат добро образование и са част от българската интелигенция. Бяли или бели? От свръхстарание те произнасят „бЯли", „голЯми", „видЯни". Такива примери езиковедите са открили в речта на Сергей Станишев. Речта на множество от източните българи, дошли в София, се отличава с редукцията на Е в И без ударение и смекчаването на съгласната пред Е и И – зилЬенУ, дИтЬе. Това са трудни за преодоляване произносителни норми, които при някои хора остават завинаги. Когато се опитат да се поправят, може да се стигне от престараване до заменяне на И с Е дори на места, на които това не е правилно. Така "университет" се превръща в „унЕверситет", „директор" – в „дЕректор" и т.н. При хората от Северна България е разпространено т. нар. „ъкане" – глЪвЪтЪ, жИнЪтЪ. Разбира се, това много ясно се чува в София, която е в западната част на езиковото землище. Ако човек от София отиде във Велико Търново и на опашка за хляб каже: „НЕма 'лЕб", думите му ще избухнат като бомба. По същия начин, когато един североизточен българин дойде тук и каже „ИнЪ бозЪ", почти всеки се обръща. Какво да кажем за мекането… „Има обаче едни особености, които престават да бъдат показателни за диалектен или местен произход. Това са т. нар. мекане (ходимЕ, пишемЕ, четемЕ), т. нар. депалатализация (когато меки съгласни се втвърдяват) – вървЪ, спЪ, учителЪ, преподавателЪ, зъболекарЪ. (в случая Я преминава в Ъ. Някога това беше локална особеност на хората от Западна България, а вече става маркер за устна реч не само сред западните българи, но - и сред източните. Тази особеност важи не само сред хора, които не се реализират професионално чрез езика, но - и сред журналисти, политици, преподаватели, за които езикът е работното средство и би трябвало да спазват книжовната норма. Подобно на тях и окончанието „-ъх" вместо „-ох" в минало свършено време (четЪх, влязЪх, донесЪх), и произнасянето на члена „-та" в женски род като „-тъ" (есентЪ, песентЪ, радосттЪ) не носи днес информация за месторождението, за образованието, а вече - и за професията му". Някои политици ясно усещат, че постът им изисква да спазват не само поведенческите норми, а - и езиковите. Те се стараят да изчистват от речта си регионалните особености, които биха ги дискредитирали, защото осъзнават, че общественото мнение има силни регулиращи функции. Някои се приспособяват, а други - не „Имаше политици, които бяха наказани с неодобрение заради неправилния си говор, въпреки професионалните качества, които притежават.", казва Алексова и дава пример с Венцеслав Димитров – „Той говореше с множество екания, с премет на ударението и с ясни белези на западните български говори". Социолингвистиката и психолингвистиката са доказали, че има езиково ригидни и езиково мобилни личности. Зад тези два термина се крие способността на човек да се приспособява към промяната в езиковата обстановка. Някои хора, въпреки целенасочения си стремеж, не могат да преодолеят своите регионални особености. По тази причина не само политици, а и други хора, които професионално се реализират чрез езика (писатели, журналисти, преподаватели), се случва да говорят с отклонения от книжовната норма под въздействие на своя източен или западнобългарски произход. Как да се изчистят диалектизмите от речта? Единият начин е чрез подражание. Това е напълно механичен принцип, над който човек не се замисля, а подражава на образци, които му се струват престижни (например речта на лидера на партията, на водещ в телевизията). Според езиковедите това е най-разпространеният начин за справяне с диалектните особености сред българските политици, но води до много конфузни ситуации, защото подражателите започват да копират и грешките, без да осъзнават, че това са отклонения от книжовната норма. По-сигурният начин човек да се научи на правоговор, е да се довери на специалист. „Ако искам да си налепя плочки в банята, ще извикам човек, който може да го направи вместо мен. Ако искам да се застраховам, ще се обърна към специалист в тази област", казва Алексова. Според нея няма нищо унизително в това обществените личности да се консултират с езиковеди. Докато е била британски премиер, Маргарет Тачър почти всекидневно е работила с психо-социолингвисти и фонетици. По техен съвет Тачър дори е понижила гласа си с една октава, за да звучи по-убедително. На въпроса: Докога ще продължи опростачването на нацията?, проф. Иван Маразов отговаря: „Дотогава, докато не се смени езикът на парламента. Той се пренася на улицата. На езика на парламента говорим и в личните си отношения. Щом тези хора, които са елитът на нацията, си позволяват такъв език, какво остава за другите…" http://www.bolgari.net/ http://www.trud.bg/

Какво казва френският Гугъл по темата? C'est Adolphe de Nassau qui, le 23 novembre 1890, devint grand-duc de Luxembourg. Son fils aîné, Guillaume IV, lui succèdera à sa mort en 1905. Puis, après l'abandon en 1907 de la loi excluant les femmes du droit de succession jusque là en vigueur, c'est sa fille Marie-Adélaïde qui deviendra grande-duchesse en 1912. Pendant la Première Guerre mondiale, le Luxembourg fut occupé par l'Allemagne jusqu'en 1918 et fut libéré par des troupes françaises et américaines. Le gouvernement et la grande-duchesse, restés au grand-duché, choisissent la voie de l'accommodation avec l'occupant, politique qui sera sévèrement critiquée après 1918. Deux divisions américaines stationnèrent dans l'État dans les années qui suivirent la guerre. Les négociations de Versailles en 1918 rejetèrent les prétentions belges sur le Luxembourg et confirmèrent l'indépendance du pays. En 1918, le Luxembourg quitte le Zollverein. En 1921, il constitue l'union économique belgo-luxembourgeoise avec la Belgique (UEBL) qui sera détruite par l'occupation allemande. En mai 1940, les Allemands violent la neutralité luxembourgeoise et occupent le grand-duché. La grande-duchesse et le gouvernement fuient en France puis en Angleterre, puis aux États-Unis et au Canada. Les habitants des villes industrielles du Sud sont temporairement évacués vers le Midi de La France. Le régime nazi considère le Luxembourg comme un territoire allemand (comme l'Alsace-Moselle française). Un gauleiter est nommé, l'apprentissage et l'usage du français sont interdits. Mais le pays connait une forte résistance passive. Ainsi en octobre 1941, un recensement racial organisé par les nazis est transformé par la population en un référendum pour leur langue maternelle, le luxembourgeois et leur indépendance. À partir de 1942, comme les Malgré-nous alsaciens ou lorrains, les jeunes Luxembourgeois sont enrôlés de force dans l'armée allemande. Cela provoquera des grèves, réprimées dans le sang par les occupants nazis. La résistance s'organise à l'intérieur et à l'extérieur du pays (des unités luxembourgeoises combattent aux côtés des Alliés dans la brigade Piron et le fils de la grande-duchesse Charlotte, le futur grand-duc Jean, combat dans les Irish Guards en Normandie). Le Luxembourg est libéré en septembre 1944 par les Américains, mais il subit la contre-attaque allemande lors de la bataille des Ardennes en décembre 44 - janvier 45 qui ravage le nord du grand-duché. --- Интересно е и това: Музейна експозиция: "L'histoire de Luxembourg pour les nuls" http://www.musee-hist.lu/L_histoire+de+Luxembourg+pour+les+nuls.html

Политици, „ша ва замолиме" да започнете да говорите на книжовен български език! За поредна година студенти от специалността "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски" правят изследване върху речта на българските политици. Езикът на избраниците ни е скучен, апатичен, изпълнен с кухи фрази и клиширан, категорични са студентите. В публичното пространство продължават да се чуват думи, характерни за региона, от който идва народният представител, заявиха на специална пресконференция студентите. Диалектните форми на един език са признак за неговото лексикално богатство, но е недопустимо да намират място в медиите, категорични са филолозите. В езиковия запас на нашите избраници, особено - в арсенала на управляващите, се използват думи, които имат за цел да преувеличат представяната ситуация. Целта е да се акцентира на успехите на този кабинет. В изказа преобладава и иронията, особено - при представянето на дейността на предишните кабинети. В изследването е констатирана употреба на думи-закачки, проява на неуместен хумор. Така например, по време на интервю с бившия вътрешен министър Румен Петков на въпрос: Заставате ли зад генерала? (не е конкретизирано зад кой генерал точно иде реч), министърът отговаря утвърдително. Запитан – а как застава, Петков заявява: "Прав, седнал... вие как държите?". Припомняме ви, че това не е единствената изцепка на бившия вътрешен министър. На пресконференция той официално заяви, че няма навика "да сяда на една маса със Сульо, Пульо, Куйович, Уйович, Муйович и всеки, който завършва на тази сакрална сричка". По време на учителската стачка образователният министър Даниел Вълчев е запитан дали не му е омръзнало да е Нарцис, той от своя страна уверено отговаря: "Не ми е омръзнало, защото в момента аз съм Зевс". Филолозите за пореден път апелираха да се внимава и с изказванията от парламентарната трибуна. Специално внимание се обръща на зам.-председателя на Народното събрание Любен Корнезов, който нееднократно заявява: "Ша ва замола..."; "Ша ва пратя в Министерството на образованието да видите за к'во става въпрос!"; "Като ма питахте що малко говоря, ей - затова". Изследваето констатира още, че държавата търпи реформи, а не рИформи, че има председател, а не прИдсИдател. МИхмед Дикме така и не се научи, че не рАботи в МинистерствУтУ на зИмИделиетУ и гУритИ. Отмина мандатът на кабинета, а министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев не се научи да казва летище, а не лИтищИ и един, а не Идин. Бъдещите филолози са констатирали и, че депутатите използват едни и същи фрази едновременно и за проблемите с боклука, и за газовата криза, и за безбройните протести. Използвани са словосъчетания като: "Ние виждаме как…", "Известно е, че..."; "Интегрирането на страната ни в структурите на ЕС"...; "…за да се подобри положението на хората…" и пр. Езиковият изказ на народните избраници е и агресивен, категорични са изследващите. На въпрос на Econ.bg дали този път е отличен депутат с правилна употреба на книжовната езикова норма, преподавателят Владислав Миланов заяви, че тази година са решили да не определят най-добре и най-лошо говорещ политик - практика, която съществуваше при предишните изследвания. "Изминалите 5-6 години са твърде малко, за да се правят генерални обобщения за езика на политиците. Необходимо е да изминат поне десетина мандата на кабинети", смята Надежда Михайлова-Сталянова, друг преподавател в СУ. "Откакто се изследва езикът на депутатите, нещата не са се променили много. Хората са едни и същи, говорят по един и същи начин, без значение дали са в управление или в опозиция", обобщава специално за Econ.bg тя и допълва: "Като редови избирател, аз бих искала да се говори преди всичко истината. В една политическа реч може два часа да преобладават високопарни и "сресани" думи, в които обаче липсва информация." Университетските преподаватели препоръчват: - да не се бърза при говорене, - да се обмисля изказът - да се спазват предписаните книжовни норми - в средното ни образование да се отделя много повече внимание на часовете по български език. Практиката показва, че кандидат-студентите са препълнени с терминология, свързана с литературознание и философия, но граматическите правила по правопис остават непознати. В Софийския университет е учреден Център за изследване на политическа и журналистическа реч. Центърът ще създава езикови портрети на политиците. Инициаторите на проекта ще издават и месечен бюлетин с езиковите отклонения на изследваните. Предвижда се в бъдеще проектът да прерасне в сайт, на който всеки депутат или журналист да може да види своите грешки, уловени от филолозите, поели тежката мисия да бъдат обществен радар за езиковите отклонения в публичното пространство. Ето сайта на Центъра - http://www.publicspeech-bg.com/. "Преди да говорим за езикова култура, трябва да говорим за личностна и семейна култура. Езиковата агресия е преди всичко въпрос на личен морал.", казват студентите. "Всеки народ си заслужава управниците, а ако те говорят зле, толкова по-зле за него, че ги е избрал!", заключава Никола Филипов. http://www.econ.bg/news/

В този ход на мисли е интересна и темата: Политиците говорят само с клишета. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4238

"Българският премиер Бойко Борисов открай време прибягва до кръчмарския език и единствената реакция, която получава, е тази на забавляващия се зрител. Толерирането на този език обаче е по-голям проблем дори и от използването му.", пише Татяна Ваксберг в коментар на "Дойче веле". "Колкото повече мълчим пред езика на върколаците, толкова по-сигурно е, че тези върколаци ще получат власт върху нас." - това твърди френската социоложка Франсоаз Том. Остроумното й сравнение е направено в изследване на казионния език на комунизма, но е напълно приложимо за езика на посткомунизма. Или поне - на българския такъв. Коя катастрофа идва първа - кръчмарският вид управление или кръчмарският език? Ако се вслушаме във Франсоаз Том, със сигурност езикът е пръв по време и затова – и пръв по важност. Това, че премиерът на страната прави сравнения от типа на това за голото дупе, което мачкало таралеж, е просто поредният епизод от един сериал, който върви от години. Бойко Борисов открай време упражнява домашна икономия на речта, вместена в уличен сленг, примесен с диалектен изговор - още от времето, в което беше главен секретар на МВР. И единствената реакция, която получава оттогава, е тази на забавляващия се зрител. Аудиторията се разсмиваше на изговора на глагола „хващам" в репликата „Ние ги фащаме, те ги пускат." и строеше аналогии с Рамбо, героя на Силвестър Сталоун. Журналистите се заливаха от смях на неговите каламбури за това, че той на всяка репортерка е готов да позволи да му пипне мускула, след като вече е позволил на една. След година-две в този дух, аудиторията спря да забелязва, че има нередност в личното местоимение, когато кметът на София взе да казва: „Станишев не ми дава пари". След още няколко години същата тази аудитория се сдоби с министър на вътрешните работи, официално лансиран с уличния прякор Цецо, бившият премиер се превърна в нещо, за което настоящият премиер да каже „Да еба и нещастното копеле!", а търсенето на коментар за дадена критична ситуация взе да среща отговора: „Има една приказка за децата - Кога ми направи нещо в гащите?...". Дойде и времето, в което психолози и социолози да забележат, че има някаква нередност в това премиерът да говори на „ти" на журналистите и обратното. Но как се поправя това, ако с цялата си невзискателност си започнал историята с подмятания по въпроса за мускула? Толерирането на този език и на този тип комуникация са прекият път на едно общество към сдобиването с власт, която е близнак на езика. Ако от политическата реч се очаква същото, което - и от скеча, то няма причина в самата политика да се очаква нещо различно от същия скеч. Ако правителството по 5 пъти за 3 дни променя отношението си към някакъв данък, този подход не може да се тълкува като лоша политика, тъй като политиката е напуснала своето поле и е навлязла в някакво чуждо. Просто я няма. Езикът на върколаците е свършил своето. „Масовото фамилиарничене в България е признак не само на лош вкус. То е сигнал, че са подронени устоите на обществото, че се налагат нецивилизовани форми на общуване, че доминира пошлостта…", пише Елена Никлева. В България вече никому не прави впечатление, че журналистите масово интервюират министър-председателя Бойко Борисов на "ти". Средностатистическият германец или австриец би се шокирал, ако този факт достигне до знанието му. Но какво всъщност искат да демонстрират журналистите с това фамилиарничене? Че са близки до най-високите властови структури ли? Да, те имат у себе си този нарцисизъм - когато интервюират известни личности или политици, да поемат част от славата, която отразяват. И все пак, едно интервю или едно дискусионно предаване по телевизията не са като приказките на маса в кръчмата. Медийната реалност е друга реалност - къде остава уважението и дистанцията? Уважението към институцията премиер, към себе си и собственото издание, към читателя. Повсеместното Ти-кане е повсеместна загуба на авторитет - на личностен, институционален, обществен. Повсеместното Ти-кане сякаш изличава възрастовата разлика, разликата между поведение на публични и на частни места, йерархиите, правилата на учтивост. Свободното общество се състои от свободни хора, но в България има дефицит на свобода, защото има дефицит на уважение. Не може да бъдеш свободен човек, ако другите хора не признават твоето пространство, както и ти - тяхното. Доминацията на Ти-кането е нещо много повече от една нелигитимна езикова реформа. Вярно е, че практиката променя езика, но тук става дума за нещо много по-важно: кой задава моделите на България и в каква страна се превръща тя? Кой легитимира пошлостта като социално приемлива, като норма? Кой налага това на обществото и защо обществото го приема? Европейска страна значи европейски отношения между хората, спазване на морални норми, адекватно поведение на обществени места. Много неща в България станаха стихийно - бетонните строежи по крайбрежието, унищожаването на прекрасното Черноморие, свръхзастрояването на големите градове... Но, хайде, това може да се обясни с икономически интереси. Пита се обаче: В чий интерес е отдалечаването на България от един цивилизован модел, който включва и цивилизовани отношения между хората? Нека да го повторя накрая: Кой казва "ние ще сме страната на Ти-кащите.", тоест, някаква такава аморфна общност, в която няма йерархии, лично пространство, дистанция и професионален подход? И докато "някой" налага това на останалите и го превръща в правило - какво правят тогава останалите? "Пцовни", мама, да ти мине! Педагозите твърдят, че склонността към ругаене се развива през първите години от живота. Децата научават ругатните, докато слушат другите, но използването им се превръща в навик, едва когато започнат да получават удоволствие от произнасянето им. За много от сегашните български политици публичното ругаене и „пиперливият език" са се е превърнали в ритуал, в пречистваща сила и най-вече в политическо оръжие. Често те дори не чуват какво буквално изговаря този език, който за мнозина от тях вече се е превърнал в автоматизъм, изпреварващ действията, и в повечето случаи отлагащ агресията. Скверният речеви поток, с който те заливат своя противник, опонент или дадената ситуация, преследва единствената цел да принизи „препятствието" и да го направи по-лесно преодолимо. Животинската ферма Ако погледнем в аналите на предишни парламенти през отминалите 21 години, ще се сблъскаме с „ласкави" оценки на депутати към свои колеги като "лицемери", "манипулатори", "лакеи", "тарикати", "марионетки на мафията", "пришълци", "лапачи на кюфтета", "сервитьорки по душа" и други подобни. Кавалерството и джентълменската лексика на българския депутат е намирала израз в галантни оприличавания на колежки с "гъска", "патка", често съпътствани от определенията „тъпа" и „проста". Особено цветист е езикът на лидера на крайните националисти, чиято партия „Атака" днес подкрепя безусловно сегашното управление на ГЕРБ. Някогашен журналист, главен редактор на опозиционен вестник, а отскоро - висшист по богословие, въпросният водач не се притесняваше да определи преди няколко години от парламентарната трибуна Симеон Сакскобургготски като „дебил, който не може да каже две изречения без да сбърка", а лидерите на Синята коалиция - като „непълна лейка", „болна жлъчка", „клинични глупаци", „злобни комплексари" и пр. И това са само примери за по-безобидната част от истинската и богата политическа „лексика" на българските политици. А когато бившия премиер Станишев, коментирайки един от министрите на партия ГЕРБ, използва израза „разпищолил се е…", то тогава езиковият пурист Борисов отвръща целомъдрено: „Това е каруцарски език, който може да се чуе на гарата!". От друга страна, едно от силните и запомнящи се определения, дадено публично от сегашния премиер в началото на неговата кариера, а именно, че „Политиката е... лайно, обвито в целофан.". „Аз говорих, ама вие какво ще напишете...", казва с чаровна усмивка премиерът в края на едно интервю. В едно интервю на въпроса „Страх ли ви е от смъртта?" Борисов отговаря: "Надявам се в последния момент нещо да направя. Така си мисля…" Същото, твърди се, казвал и Сапармурад Ниязов, пожизнен президент на Туркменистан. По едно време той дори съобщил, че съвсем официално се води безсмъртен. Уви, 15-метровата му позлатена статуя, която се върти, за да е винаги с лице към слънцето, все пак го надживя. Тя май още скърца в пустинята Каракум… Неслучайно "Бат' Бойко" е сравняван с Рамбо, с Чък Норис, с Батман и Супермен. Така наречените "чъкноризми" (вицове за Чък Норис) са изцяло приложими и за премиера. На въпроса: „Какъв е смисълът на живота?", най-умният компютър във Вселената според "Пътеводителя на галактическия стопаджия" дава следния отгорвор: „42". Днес същият отговор е изцяло приложим и по отношение на "политическите реалности", доколкото въобще не им отстъпва по смисленост. В този ход на мисли, българският преход все още не е приключил (ако изобщо е започнал!), а само е направил коренен поврат, обръщайки се на 360 градуса. Ако трябва да сме още по-конкретни, преход в „ментален план", както се изразява просветният министър Сергей Игнатов, дори не е започвал. Време е за "смяна на чипа", по лексиката на Симеон Сакскобургготски. --- Компилация от текстове на: Татяна Ваксберг, Георги Папакочев, Елена Никлева, Маринела Липчева-Вайс, Любослава Русева http://www.dw-world.de/

Море насред пустинята Сахара - http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10597

Браво на детето! Отличник!

В речниците рядко се срещат двойки думи като: - логичен (завършек на нещо) и логически (игри, задачи, загадки, пъзели) - графичен (редактор, дизайн, интерфейс) и графически (техники) - историчен (?!) и исторически (извор, музей, атлас, филм) - истеричен (пристъп, плач, смях) и истерически (?!) - диалектен (израз, речник) и диалектически (материализъм, идеализъм, метод) - практичен (човек, подарък) и практически (пример, задачи, умения, въпроси) - дипломатичен (човек) и дипломаически (етикет, паспорт, имунитет, протокол, проблем, въпрос, мисии, куфарчета) - икономичен (сладкиш, автомобил) и икономически (шпионаж, университет, колеж, техникум, растеж, новини, проблеми, речник, теории...) - реалистичен (реалистична рисунка или татуировка) и реалистически (похват)... Различната наставка: - чен и -чески променя семантиката (значението) на думите. Двете наставки имат смисловоразличителна стойност. Наставките -ческа и -чески са русизми. Те са тромави и напоследък звучат архаично. (виж примерите по-долу!) Българските им аналози са -ска и -ски. Управленски (проблеми, решения, функции, контрол, умения, процеси...) - правилна употреба Управленска (структура, отговорност, безотговорност, компетентност, некомпетентност, дейност, политика...) - правилна употреба Но... Управленческа (алтернатива, философия...) - тромаво, небългарско, неправилно. Но - и твърде често употребявано от журналистите (разни журналя и журналяги, казано на жаргон). Управленчески (проекти, равнища, успехи, провали, стъпки) - тромаво, небългарско, неправилно. Но - и твърде често употребявано от журналистите (разните журналя и журналяги). Приключенчески (жанр), приключенческа (литература), литературоведчески (въпрос), езиковедчески (труд) - тромаво, небългарско, неправилно. За предпочитане са вариантите приключенски (жанр, игри, филм, туризъм), езиковедски, литературоведски.

"Във всяка наука истината е точно толкова, колкото е в нея съдържанието на математиката.", казва Иммануел Кант. Във физиката и в химията има твърде много математика, вероятно - не толкова сложна, колкото е висшата математика, но все пак, все пак... Неприятното е, че наличието на много изчисления в тези две науки могат да убият желанието на ученика да се задълбочи в тях. Като ученик аз много боледувах, изтървах началата на математиката и не можах да наваксам изпуснатото. Това доведе до нЕкои проблеми по физика и (в по-малка степен) по органична химия. Вече в казармата, като ми се наложи да изчислявам метеобюлетините, успях частично да запълня някои празноти. Центровете в мозъка, свързани с математиката и лингвистиката, се намират в лявото полукълбо, а центровете, свързани с хуманитаристиката и изкуствата - в дясното. Разбира се, добрият лингвист не винаги е и добър математик. И иобратното - добрият математик не винаги е и добър лингвист (ако изключим компютърните езици). Математиката я има и в някои игри - шахмата, например. Заради по-големия си капацитет на изчисления компютрите (по-точно компютърните програми) могат да бият хората на шах. Но те пък имат слабо въображение и понякога трудно реагират, ако ги изкараш от позната за тях позиция в хода на играта. Но те стават все по-добри и по-добри в тази игра. От друга страна, шахматът не е само математика. Там голяма роля играят и въображението, и стратегическата мисъл, и тактическата мисъл. Тоест - мозъкът ангажира и двете ви полукълба, когато играете шахмат. Какъв е изводът? Ако не можете да станете математик, физик или химик, пробвайте се в шахмата.

На фона на направеното от румънците, на фона на Суецкия и Панамския канал, на фона на идеята да се създаде езеро насред пустинята Сахара, като се прокара канал от Средиземно море или се носи вода (или лед) по въздуха, смятам , че идеята не е толкова абсурдна. Остават въпросите, свързани с финансирането (корабната индустрия е най-много на далавера, градовете - също) и с изпълнението.О, пропуснах - и с възвращаемостта на вложените средства.

Личното име на Спасителя, поне в православната традиция, се изписва с две и-та. Така: Иисус. В католическата и в протестатнтската традиция то се изписва само с едно и. Така: Исус.

Мисля си, че авторът на темата би могъл да сподели в, как да кажа... по-скоро - в един имагинерен контекст, един вид историческо моделиране... Как той сам вижда участието си в БА? В смисъл - каква специалност би имал според него самия, в какви войски би служил или би искал да служи? (Без да питам за звание и длъжност).

Ще започна оттам, че като дете исках да стана танкист. По време на военната ми служба се запознах с група танкисти по време на учебни стрелби и видях колко са задружни. Много съжалих, че не съм станал танкист. Като ученик много харесвах часовете по военно обучение - изучавахме устройството на пистолети и пушки, на автомати "Калашников" и на базука. Имах един дебел учебник по военно дело (не помня заглавието му). Занесох го в казармата и там някой ми го открадна. През 1991 ме отложиха за по-добри времена и аз станах студент. В казармата служих през 1995-1996 (по времето на правителството на Жан Виденов). По това време научих за кризата от вестниците. В казармата криза нямаше. Плащаха ни по 20 лв. месечно. Аз служих почти година и 7 месеца (три пъти лежах по военни болници; разболявах се по време на военните учения). Службата ми се считаше за стаж доскоро, май вече ще важи само при определянето на пенсията ми, ако доживея да ползвам такова нещо... И така, приеха ме в Хасково и ме дадоха в ръцете на някакъв майор. Ама той си имал един висшист вече, за какво му били още двама (аз и още едно момче)? Да си правят компания, му отговори началникът на хасковската дивизия. Заведоха ме в Пловдив в т. нар. АДРУ (Артилерийски дивизион за разузнаване и управление). О, изненада! Аз ще бъда разузнавач!... Към артилерията обаче. Предстоеше ми да науча и, че специалността ми ще бъде артилерийски метеоролог. По-конкретно - радиосондист. По-късно се преквалифицирах и в метеоизчислител (на ден решавах по 50-60 метеобюлетина). Военно-отчетна специалност (или ВОС) - 53 се води. ВОС 64 са метеоролозите към авиацията. В пловдивското поделение ме харесаха командващите и искаха да ме оставят там, за да обучавам новобранците. Но се оказа, че съм разпределен за малко поделение в Димитровград. Мъка, мъка, мъка... В Пловдив бяхме няколко поделения (може би - около 10) - метеоролози, звукомери, химици, еколози, картографи... Имаше едно много интересно поделение - парашутна разузнавателно-диверсионна рота. После ги преместили при летците - в най-западния портал, както разбрах по-късно. Аз играех шах с войнииците и с командния състав, събрахме се една бойна група и тренирахме различни бойни изкуства - кой каквото беше тренирал. В интерес на истината, преди да вляза в казармата сънувах, че съм в някакъв двор, ограден с високи стени и показвам техники от бойните изкуства на някакви хора и те ги повтарят след мен. Нещо такова: http://www.youtube.com/watch?v=IwgF4AnC-Xs&feature=related Така и стана - е, не беше същото, но пак беше нещо. С момчетата от моето поделение, с момчетата от парашутистите и с едно момче от химиците се събирахме да тренираме. След "работно време (след 17:00 ч.) аз прекарвах повече време в поделението на парашутистите. Странно, ама и нашите командири се бояха да влизат при тях и пращаха някой войник да ме извади оттам. Веднъж играехме карти, шахмат и табла и влиза един от капитаните ни, и казва: "Я излезте да тренирате навън! Превърнали сте поделението в клуб на пенсионера!" Друг път старшината-оръжейник ме изпитва за частите на АК-47 и аз, вместо да кажа мерни прибори, казвам, незнайно - защо, "оптически прибори". Като побесня този човечец, като се разкрещя: "Ти имаш оптически прибори, не - автомата!" Смях в залата! По това време даваха интересен рицарски сериал, ама не помня заглавието му. Беше за някакъв феодал, който има син и дъщеря. Майката е починала. И много батални сцени. Ентусиастите да го гледаме чистехме автоматите си в телевизионната зала, вместо - в оръжейната. Нашият подполковник говореше така: "Моето поделение, моите войници, моята оръжейна, моите калашници..." Най-неприятно ми беше да тичам гол до кръста (и в сняг, и в дъжд) и да обикалям плаца с другите войници. Тичането никога не е било моя силна страна. По-късно бях съгласен да тичам по три пъти на ден, ама да си остана в Пловдив. Днес - толкова. За поделенията в Димитровград и в Хасково - следващия път.

Очаквам Last Roman да разкаже как беше службата в древноримската армия. Аз пък мога да разкажа каква беше военната служба в средновековна Япония...

Изкушавам се да допълня идеята на автора на темата... Има една "премъдрост", която гласи следното: Този, който не е служил като войник, не е истински мъж. Вие споделяте ли я? А какво (не) научихте в казармата? Какви бяха плюсовете и минусите по ваше време на това да служиш в армията? Сетих се и още нещо... Може да разкажете също и за военното обучение в училище, и за ученията на запасните (тези от резерва).

Аз отдавна бия камбаната в тази посока. Ама гласовете ни не се чуват, защото нямаме солиден спонсор. Иначе мoжем да сме конкурентни на: Осем, Обекти, National geographic, GEO, Knowledge...

В следващия брой на списанието ни ще можете да прочетете какво правят хората по света, за да развиват науките - фундаментални и приложни. И, на фона на това, да видим какво правят нашите правителства... Изобщо правят ли нещо в Парламента и в Министерския съвет за подобряване на живота в страната? Или подобряват само своя собствен живот и живота на своите синове, внуци и правнуци. Дупетатите, които избягаха от "час" в парламента, с надеждата да се сдобият с джиесеми (групата Vertu), дават пример, който учениците следват. Докато моето поколение, бидейки ученици учехме и всяка събота и отучвахме празниците в неделя, днешните ученици не искат да отучват в събота и искат по-големи ваканции. От какво са уморени? Да не би да е толкова трудно да учиш всеки ден - на час по лъжичка? И кои протестират? Тези с по над 10 неизвинени отсъствия, тези с по 100, 200 или 300 извинени отсъствия (преди края на първия срок още!!!), тези, чиито бележници са изпълнени с двойки, тези, които ще останат неграмотни и след петото си висше образование. Не може с трици да се ловят маймуни, тоест - да се канят български специалисти, живеещи в чужбина, и чужденци, а да им се осигурява стандарт, равен на 1/10 от този, който те имат там. Не може да се иска от тях да прекарват известно време през годината в родината си, за да я подпомагат със своите знания и умения (а също - и с парите си, които ще харчат те тук през този период), а в същото време да им се предлагат трохи и те да не могат, заради труда, отдаден "на ползу роду", да си свършат работата, която извършват на Запад.

Аз прочетох коментар, че Дж. Асандж (или Асанж) изнася "тайни", които са изгодни на САЩ. Примерно - споделя кои обекти по света са важни за САЩ. Като подтекстът е: "Правителствата на тези държави, на чиято територия се намират тези обекти, МОЛЯ да си ги опазват от терористични атаки!" (примерно). Действа се на принципа "Думам ти, дъще, ама сещай се и ти, снахо!" и "Бий самара, за да се сеща магарето!".

Над 110 са участниците в 29-ия Софийски международен панаир на книгата, който се открива днес в НДК в столицата. Над 50 премиери на книги, гостуване на известни чуждестранни писатели, а и концерти – всичко това предстои на XXIX-ят Софийски международен панаир на книгата, който ще бъде открит на 7 декември от 11:30 ч. в НДК. Тази година изложението е с вход свободен и ще продължи до 12 декември. Работното му време е до 20:00 ч. Събитието ще бъде открито с изпълненията на Джаз формация "София", а в следващите дни ще има концерти на живо, които според организаторите от Асоциация "Българска книга" ще допринесат за празничната атмосфера. В събота от 11.30 часа издателство "Сиела" организира дискусия на тема: "Българската книга по света, българските писатели в чужбина" с участие на Румен Леонидов, Леа Коен, Деян Енев, Светлозар Желев и Давид Вайцман (културно аташе и заместник-директор на Център за културно сътрудничество, Френски институт). Издателството "Просвета" организира международна конференция на тема: "Европейски практики за избор и разпространяване на учебници". По време на панаира по традиция ще бъдат връчени наградите "Бронзов лъв". За повече подробности: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2010/12/06/1005837_koledniiat_panair_na_knigata_romani_i_djaz/ http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2010/12/07/1006238_nad_110_izdatelstva_se_predstaviat_na_panaira_na/

http://www.eurospiders.com/ В сайта можете да разгледате много снимки на паяците в Европа и да прочетете най-различна и любопитна информация за тях. Имената на различните видове паяци са дадени на латински по азбучен ред.