ISTORIK

Погледни пак настройките: http://krina.land.ru/Titlo/Nastr.dhtml

Не разбрах в тази алтернативка каква е съдбата на Пловдив. Аз гръцки език ли трябва да уча сега?

Човек и добре да живее, понякога чете/слуша/гледа новини... "Чета, гледам и не вярвам на ушите си!" Горките преводачи...

Неразкритите поръчкови убийства, актуалната кримиобстановка, наследството от соцкабинета, корупцията и сложната мозайка в енергетиката бяха опорните теми в култова лекция на премиера Бойко Борисов в централата на фондация "Конрад Аденауер" в Берлин. Пред слушателите си лидерът на ГЕРБ разгърна цялата красноречива картина на битието ни - от камерите във военното министерство, които следят някой да не пипне пликовете с офертите за магистрала "Тракия", до багерите, с които ровим за трупове из околностите на столицата. За поканените да чуят какъв е "Българският европейски път след 1989 година", не остана и капка съмнение, че днешното управление е попаднало в минна полоса от проблеми. "Всичко започна с трансформацията на комунистите в социалисти...", обясни Борисов и, описвайки позитивите и негативите на своите предшественици по време на прехода, заключи "Няма такива шменти-капели!". Маринела Липчева от радио „Дойче веле" внимателно изслуша неговите изказвания и ни предлага няколко цитата, които в Берлин звучат със сигурност по-различно, отколкото - в София. Борисов - за борбата срещу престъпността: "С отвличанията имаше огромен проблем, с магистралните грабежи - също. Затова първо с тях се захванахме. Едва, когато започнахме да изравяме убитите и труповете по полетата, хората повярваха, че всъщност сме достигнали до едни от най - кървавите групи в страната." Борисов - за Цветан Цветанов: "За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите или споделиха с нас в арестите и отидоха и посочиха трупове. Ние в момента разкриваме поръчкови убийства. Отиват и показват: "Ей тука в тая ливада има труп, ей тука някъде го копахме". Колегата Цветанов с един багер копае и вади трупове!" Борисов - за разликите между България и Германия: "Не е едно и също да имаш граница с Франция или Австрия и да имаш граница от едната страна - Русия, Украйна, Чечения, Грузия, оттатъка - Молдова и Украйна, а от другата страна - Сърбия, Косово, Черна гора, Албания, Хърватия... Структурите на организираната престъпност във всичките тези изброени държави са много, много сериозни!" Борисов - за тежкия кръст на изборната победа: "Ако не беше толкова трудно, хората нямаше да изберат нас. Щяха да са си пак социалистите, да си върви всичко мазно, бавно..." Борисов - за социалистите и Румяна Желева: "Повярвайте ми, ние можехме много повече кирливи ризи да извадиме за тях, отколкото - те - за госпожа Румяна Желева. Госпожа Желева е един утвърден специалист, професор в Магдебургския университет в Германия, четири години евродепутат, но беше омаскарена по един безобразен начин." Борисов - за новия стил на управление: "Опитваме се да налагаме европейски стил на поведение, но разбира се, когато ни нападат, сме безпощадни." Борисов - за кабинета си: "Не искам нито хубавото, нито лошото от другите. Искам да носиме цялата отговорност ние сами и българите да знаят: ако сме добри - това сме ние. Ако не - такива шменти-капели като предишното правителство няма!" Борисов - за битката срещу корупцията: "Ние слагаме кепенците на всичко. Отваряме-затваряме, докато можем!" Борисов - за конкурсите за обществени поръчки: "Знаете ли как правиме в момента конкурсите за автомагистрала "Тракия"? Взели сме един немец в агенция "Пътища", господин Шолер, не знам дали е тука, който да наблюдава; само искам да наблюдава. Във военното министерство камери 24 часа наблюдават - някой да не пипне, да не отвори, да види листчетата! Като в "Биг Брадър" сме! И комисията, отива - отваря: цена, време, който спечели, щото става въпрос за европейски пари. Така правиме конкурсите в момента за инфраструктурните проекти! Камери 24 часа! Всеки може да отиде да погледне дали някой ходи да пипа листчетата!" Борисов - за срещата си с Ангела Меркел: "Канцлерът ни даде необходимото самочувствие и подкрепа, че ако продължиме така, Германия ще стои зад нас и аз това й казах и на нея пред колегите, просто толкова е задължаващо това, че това е още една допълнителна тежест. Народът очаква ние да го оправиме, а пред вас аз поемам ангажимент да се справиме така, както трябва. Да се надяваме, че ще успеем. Трудно, но победата накрая ще бъде за нас!" Вестник "Марица"

Дано това ти помогне да се ориентираш... http://liternet.bg/publish17/d_marinov/istoria/01_6.htm

Глобалната мрежа продължава да изумява с темповете на развитие, огромния обем от информация, която се обменя в нея, и главоломно растящия брой на потребителите. Разпространените от различни сайтове количествени показатели за интернет през миналата година могат да отворят много теми за разговор и да дадат „храна" на анализаторите за техните тълкувания и прогнози за бъдещето. Най-добре за интернет говорят цифрите. Някои от статистическите данни са добре известни на всички, например - за преобладаващия обем на спама в и-мейл трафика. Но не всички знаят обаче, че жените доминират близо 90% от аудиторията на социалните мрежи. Електронна поща: - 90 трилиона имейли са изпратени през 2009 година; - 247 милиарда е броят на писмата средно на ден; - 1,4 милиарда са потребителите на е-поща в света; - 100 милиона са новите адреси през последната година; - 81% е делът на спама в имейл трафика; - 92% е пиковото ниво на спама; - 24% е ръстът на спама през 2009 г. Уеб сайтове: - 234 милиона е броят на сайтовете към декември 2009 г.; - 47 милиона са новите сайтове през 2009 г. Уеб сървъри: - 46,6% от сайтовете са на Apache сървъри; - 13,9% e ръстът на сайтовете под Apache през миналата година; - 22,1% е делът на IIS; - 6,9% се падат на nginx; - 6% държи Google GFE; - 0,4% има lighttpd. Домейн имена: - 81,8 милиона домейн имена в зоната .com към края на 2009 г.; - 12,3 милиона в зона .net; - 7,8 милиона в зона .org; - 76,3 милиона в регионалните зони; - 187 милиона е броят на имената във всички домейни от топ ниво към октомври 2009 г.; - 8% е ръстът на домейн имената през 2009 г. Потребители на интернет: - 1,73 милиарда е общият брой потребители към септември 2009 г.; - 18% ръст на потребителите за една година; - 738,257,230 са потребителите в Азия; - 418,029,796 в Европа; - 252,908,000 в Северна Америка; - 179,031,479 в Латинска Америка и страните от Карибския басейн; - 67,371,700 в Африка; - 57,425,046 в Близкия изток; - 20,970,490 в Океания и Австралия. Социални мрежи: - 126 милиона са блоговете в интернет; - 84% от социални сайтове имат доминираща женска аудитория; - 27,3 милиона е дневният брой на новите съобщения в Twitter към ноември 2009 г.; - 57% от потребителите на Twitter се намират в САЩ; - 4,4 милиона души четат @aplusk - микроблога на Аштън Кътчър; - 350 милиона са регистрираните потребители на Facebook. Картинки: - 4 милиарда картинки е имало във Flickr към октомври 2009 г.; - 2,5 милиарда нови снимки се публикуват всеки месец във Facebook. Това казват цифрите за миналата 2009-та година. Дали пък през настоящата Facebook няма да достигне 1 милиард потребители? http://www.marica.bg/

Карта на мюсюлманите по света http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...n_Pew_Forum.png

Да, и не бива да се бърка с Кайро - в Египет! А името Кайруан означава... "керван", ако не знаете...

Много хубава карта, само дето някои от имената не са правилно записани (заради използването на руската транскрипция, която е доста далеч от японското произношение на думите). Ще коригирам сгрешените (не по вина на автора на картата) имена и ще ги дам за корекция.

БАН не посмя да закрива институти 69-те звена се преливат в 42, 500 учени излизат в пенсия Българската академия на науките обяви курс към преструктуриране на 44 от общо 69 съществуващи в момента институти, лаборатории и центрове. Ако проектът за реформи бъде приет от общото събрание без промени, занапред академията ще работи с 42 звена. Това обаче няма да спести сериозни финансови средства, защото академията не възнамерява да съкращава учени и не закрива нито едно звено. От БАН ще напуснат само служители от обслужващия персонал - секретарки, счетоводство и други административни кадри, както и 500 учени, навършили пенсионна възраст. Това обявиха от ръководството на академията във връзка с приключилия анализ за необходимите реформи в институцията. БАН даде едва едномесечен срок на шефовете на изследователски центрове да предложат какво и как да се преструктурира, като използват изготвената независима оценка от европейски учени за нивото на науката в звената. Предложените промени вече породиха недоволство в част от нарочените за сливане звена, обратно недоволство от формалното сливане на институти изрази просветният министър Сергей Игнатов. Според Игнатов БАН трябва да съкрати повече учени, които реално не работят, и да търси по-добри връзки с университетите. "Не можем да запазим като самостоятелни всички желаещи структури, нямаме пари за това. Те няма да имат свои директори, секретарки, счетоводство, но няма да съкращаваме научни дейности с високо качество, само сменяме формата на функциониране", коментира вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той даде да се разбере, че счита за несъстоятелни създадените очаквания за сериозни спестявания от предстоящите реформи. "Не трябва да се мисли, че от мизерния бюджет на БАН от 74 млн. лв. може да се пести. Ние се променяме, защото има натиск, и тези промени дори са закъснели. Но академията не може да си позволи лукса да губи учени, защото те и в момента са малко", обясни Съботинов. По данни на Евростат за 2008 г. заетите в изследователска и развойна дейност у нас са били 0.48% от икономически активното население срещу 1.03% среден показател за ЕС. Съботинов допусна, че на втория етап на реформата - атестиране на всички учени и обвързване на заплатите с извършената работа, може да има свиване на щата, но БАН така или иначе трябва да привлича нови млади учени. С тези аргументи нито един от институтите няма да бъде закрит, включително - и най-слабо оцененият център по архитектурознание, а 44 звена ще се слеят в 16 нови окрупнени института. Най-сериозни ще са промените в областта на обществените и хуманитарните науки. Според новата структура в областта на хуманитарните науки без промяна ще останат само 3 от общо 11 звена - Институтът за български език, Кирило-методиевският научен център и Националният археологически институт с музей. При обществените науки само един институт остава без промяна - този за държавата и правото. Сериозни размествания има и в инженерните науки, а най-малко са промените във физическите и химическите науки. Това показва, че БАН се е придържала стриктно към критиките в независимата международна оценка. Наред с окрупняването на институтите БАН възнамерява да организира научните изследвания по нов начин, обединявайки близките по тематика институти в около 9 изследователски направления. Направленията ще имат научни съвети, в които ще членуват учени от БАН, представители на държавната администрация, изследователи от университетите и учени от чужбина. Целта е да се повиши ефективността на работата и да се улеснят планирането и координацията. Академията има амбициите да открие и нов държавен университет, който да е с изследователски профил и да обучава бакалаври, магистри и докторанти. В момента близо 1000 от преподавателите на БАН четат лекции в други университети и академията беше критикувана, че това размива целите на институцията. НОВИТЕ ИНСТИТУТИ 1. Институт по информационни и комуникационни технологии - обединява институтите по паралелна обработка на информацията, по информационни технологии, по компютърни и комуникационни системи; 2. Институт по системно инженерство и уредостроене - обединява Института по управление и системни изследвания и Лабораторията по приборостроене; 3. Институт по катализ и инженерна химия - обединява двата едноименни института; 4. Институт по оптически материали и технологии - обединява Лабораторията по фотопроцеси и Лабораторията по оптичен запис и обработка на информацията; 5. Институт по биофизика и биомедицинско инженерство - обединява едноименния институт и Лабораторията по биомедицинско инженерство; 6. Институт по морфология, патология и антропология - обединява Института по морфология и антропология с този по патология и паразитология; 7. Институт по биоразнообразие - обединява институтите по зоология, по ботаника и Лабораторията по обща екология; 8. Институт по физиология и генетика на растенията - обединява двата едноименни института; 9. Институт по геофизика, геодезия и география - обединява Геофизичния, Географския институт и лабораториите по геодезия и по сеизмично инженерство; 10. Институт за космически и слънчево-земни въздействия - обединява двата едноименни института; 11. Институт за история и балканистика с център по тракология - обединяват двата едноименни института и Центъра по тракология; 12. Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - обединява фоклорния и етнографския институт; 13. Институт за литература и изкуства - обединява двата едноименни института и Центъра по архитектурознание; 14. Институт за икономически и социални изследвания - обединява Икономическия и Социологическия институт; 15. Институт за изследване на населението и човека - обединява Центъра за изследване на населението и Института по психология; 16. Институт за изследвания на обществата, ценностите и знанието - обединява Философския институт и Центъра за история на науката. Таня Петрова http://www.segabg.com/

http://bgnauka.com/index.php?mod=front&amp...e&pid=10597

E как да няма полза от тази тема?! Препратката към сайта на кучето - литературен критик е безценна. Толкова се смях!!! ISTORIK, да беше дал и линк, че и ние да се посмеем

А ако им сменят мозъка и гръбначния мозък - заедно? Сигурно ще е една ужасно сложна и пипкава операция - от хирургическа и най-вече - от неврологична гледна точка.

Може да започне да си мисли, че е отровна?! Че се е ъпдейтнала?! Че е тунингована?! Да, ама - не!

А фъстъци ще виреят ли там? Абе, ти за кога питаш? Фъстъците и царевицата са внесени в Европа в епохата на Великите географски открития. Ако питаш за античния и средновековния период... някак няма как да ги е имало, освен, ако самите египтяни (или финикийците/картагенците) не са си ги внесли от Америка.

http://www.google.bg/url?sa=t&source=w...w4800xkSBuY2vuA Тук можете да прочетете анотация за книгата на Вера Николова "Православната цивилизация". А долу - корицата на самата книга: http://knigite.eu/vyara-nikolova-pravoslav...iya-p-2999.html --- http://www.pravoslavie.bg/%D0%A4%D0%B8%D0%...%86%D0%B8%D1%8F Ето ви още нещо по темата... --- Тук - корицата на още една книга по темата - Анчо Калоянов, "Славянската православна цивилизация": http://knigosviat.net/?bookstore=book&...%81%D0%BA%D0%B0 http://www.book.store.bg/c/p-p/m-445/id-19...-kaloianov.html --- О, ето едно рефератче по темата: http://gergana967593.hit.bg/referat.html С доста правописни и пунктуационни грешки. Колкото - толкова! --- Още нещо: http://www.kultura.bg/media/my_html/2135/global.htm --- И едни политщуротии по темата: http://www.novazora.net/2006/issue39/story_13.html

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8434 Вижте един от дебатите в съвременния ислям в Индонезия - Разрешава ли Коранът жените да ходят на фризьор?! След по-задълбочен анализ на Корана, може да се окаже, че той забранява сам себе си.

На планетите Уран и Нептун може да има океани от течни диаманти. А по повърхността им плуват диамантени айсберги според британски учени, цитирани от Интерфакс. В състава на Уран и Нептун има 10 процента въглерод – строителния материал на диамантите. За да се получи течен диамант, са необходими много високи температури (температурата на топене на диаманта е 3500 градуса по Целзий) и учените направили експеримент. „Особеността на експеримента е в това, че с обикновено повишаване на температурата преходът в течно състояние е невъзможен – обяснява водещият автор на изследването Джон Егерт. Трябва да се създаде високо налягане, което рязко усложнява процеса на измерване“. Силното налягане е необходимо, за да не се превърне диамантът в графит в процеса на нагряване. В своите опити учените използвали малък естествен диамант с тегло 0,10 карата. Топенето станало с ударна вълнà, създадена с помощта на наносекундни лазерни импулси. Течният диамант бил получен при налягане, превишаващо 40 милиона пъти атмосферното на морското равнище. При постепенно спадане на налягането до 11 млн. атмосфери и температура до 50 000 градуса по Келвин на повърхността на течността се появили твърди образувания, които плували, а не потъвали. Налягането спадало още известно време при постоянна температура, а на повърхността се натрупвали все повече твърди частици диамант. Съобщението за експеримента е публикувано в сп. Nature Physics. Според Том Дафи от Принстънския университет, занимаващ се с изучаване на планетите, теорията за океаните от течен диамант на Уран и Нептун не е нова. Но в резултат на последните изследвания тази концепция „изглежда все по-убедителна“, добавя той. Повечето вещества в твърдо състояние са по-плътни, отколкото в течно, и затова потъват. Водата прави изключение – ледът не потъва, а се задържа на повърхността. Оказва се, че диамантът в това отношение е подобен на водата. Освен това именно диамантените океани изместват магнитните полюси на планетите далеч от техните географски полюси. Течни диаманти са били получени и в така наречената Z-машина в американската лаборатория Сандия през 2006 г. Учените междувременно изяснили, че Слънцето също ще се превърне в диамант – след пет милиарда години то ще стане бяло джудже, а след още 2 милиарда години – диамант.

http://www.focus-news.net/?id=n1335581 НИМ е против идеята за закриване на Центъра по тракология

- Как ще решите възникналите проблеми в хода на реформата в Българската академия на науките? - Реформата в Българската академия на науките би могла да продължи със сключване на рамкови договори между институтите и университети. Това означава да се прекрати механичното сливане и закриване на научни звена. Разбира се, има области в науката, като например химията, където има 8 института и те лесно могат да се обединят в няколко по-големи. В останалите случаи обаче най-добрият подход е да се направи първа крачка към сливане на институтите с университетите, като се сключат рамкови договори. В университетската и академичната общност има голямо напрежение заради обсъждания вариант научните работници в БАН също да носят титлата професор и доцент като колегите си, които основно се занимават с преподаване. Университетската общност не приема тези названия да бъдат присъждани и в БАН. Стигна се дотам, че някои ректори казаха, че са обидени от приравняването. След сливането проблемът ще бъде решен с промяна в длъжностните характеристики, като обединеният академичен състав на университетите и институтите ще има различен процент на заетост с преподаване и наука. Например може да се приеме, че 30 процента от натоварването на един преподавател трябва да бъде с научна работа и обратното - една трета от работата на един учен ще е свързана с преподаване в университет. Тези изисквания, разбира се, ще бъдат обвързани със заплащането. Така отпада стълкновението за еднаквите титли. - Какъв ефект очаквате от сливането на институти и университети? - С този подход изведнъж се увеличава броят на академичния състав и се разширява изследователската база. В следващия бюджет може да се помисли да има допълнително финансиране за специфичната дейност на учените в институтите, които имат договор с университетите. По този начин ще има възможност и за повече практика и специализации за студентите. Нещата си отиват на местата - академията продължава да съществува, спира се механичното преструктуриране и се слага край на едно изкуствено разделяне на науката от образованието, извършено след 9 септември 1944 година. В Българската академия на науките ще останат няколко института, които са изключително важни за функционирането на държавата като Националният институт по метеорология и хидрология, Геофизичния институт и други. Така ще бъдат засегнати най-малко човешки съдби и ще активизираме академията, защото когато науката се прави в университетите, както е по света през последните десетилетия, има добри резултати. Причината е в големия натиск от младата аудитория. - По какъв начин ще става финансирането на институтите, ако са в сътрудничество с частни университети? - Институтите и сега получават пари от държавата за своята дейност, но като влязат в тясно сътрудничество с университетите, ще станат по-богати. В разработвания от съвета на ректорите проектозакон за висшето образование се предвижда успоредно финансиране за студентите и в държавните, и в частните университети. Това предложение обаче едва ли ще бъде прието, защото държавата е в криза. Има много варианти за финансиране на научната работа и не трябва да се забравя, че институтите и университетите заедно могат да печелят много проекти. Принципът на разпределяне на публичната субсидия трябва да бъде на базата на резултатите и когато те са добри, това да увеличава финансирането. В момента все още ние даваме парите накуп на академията и те ги преразпределят на отделните институти. - Какви промени предстоят в организацията на висшето образование, за да го направим по-конкурентно? - Идва време за подготовка на новия бюджет и ние с експертите в министерството обмисляме да се въведе различно финансиране за университетите, защото инженерните науки например изискват друг тип финансиране и аз мисля, че е стратегически обосновано и ще бъде заложено тази година да се дадат повече средства на висшите технически училища. Сега ние произвеждаме главно пици и други подобни продукти, но когато се хвърлят средства за обучение на повече инженери, от завършилите ще се намерят поне десетина човека, които ще се откажат да бъдат обслужващ персонал или да заминат на работа в чужбина и ще създадат у нас собствен периметър на действие. Ще бъде променено финансирането и на базата на оценката на университетите. - Как ще се извършва оценяването на университетите? - В страната има акредитирани петдесетина университета, но реално те са около 40, защото останалите са колежи, които обучават до бакалавърска степен. Ясно е, че гръбнакът на българското образование са десетина университета и сега въпросът е да намерим пътя за една бърза оценка. Нашето желание в министерството е да поканим външни оценители, за да бъде всичко по-прозрачно. Ще се работи по няколко прости критерия, като основна тежест ще има резултатът от обучението - как са подготвени студентите и как се реализират след завършването си. Тези университети също трябва да получат друг тип финансиране. Просто искам да създам конфликт във финансирането на висшето образование и така да се премахне уравниловката на университетите. - Какви са целите на реформата във висшето образование? - Искаме да сложим край на унификацията. Сега в България има 51 акредитирани висши училища, но всички те си приличат като едно. Това е така, защото всички научни степени и звания се присъждат от един орган - Висшата атестационна комисия, която естествено има високи критерии за времето си, но когато те са общи за всички, водят до унификация, а това пречи на развитието. Първо ще дадем широка автономия на университетите, след като премахнем уеднаквяването, ще върнем състезателния дух между висшите училища. Някъде бяха написали как да си професор от Харвард и от Бухово щяло да бъде едно и също. Никога не може да бъде едно и също. Дори във Великобритания се знае - едно е да си от Оксфорд, друго е да си от Кембридж, а това са университети, които постоянно се догонват един-друг в класациите. Не виждам какво толкова ще се случи, ако нашите професори не са национални, а един е с титла от Софийския университет, друг от Шуменския университет, трети от Пловдивския. Няма неравенство между столицата и провинцията, просто всеки защитава своя университет и научната си школа. Много е странно предложението да се приемат национални изисквания за защита на професорска титла. То е все едно да наречеш някого "млад старец". Никъде не може да има общи национални изисквания в цяла една наука, има критерии в научната област и изисквания на конкретната школа. Друга идея е при защита на докторантура да се кани поне по един утвърден в областта учен от друга европейска държава. По този начин ще се гарантира прозрачност на процесите по присъждане на звания и титли. - Очаквате ли свръхпроизводство на докторски степени от големия брой университети у нас, някои от които дори са определяни като менте? - На практика броят на университетите у нас е приблизително същият, както преди 10-и ноември. Единствената разлика е, че някогашните Полувисш библиотекарски институт и Полувисшият железопътен институт се превърнаха във висши училища, но запазиха структурата си. Утвърдените вече са и частните Нов български, Варненски и Бургаски свободен университет, които разполагат с база и свои преподаватели. Американският университет също е нов за България, но там засега нямат амбицията за докторски степени. Наложи се и Специализираното висше училище по застраховане и финанси. Общо взето ако се обобщи, ще стане ясно, че има 5-6 нови университета и не може да се говори за нарояване. Много повече са колежите, но те не са заплаха за системата, защото произвеждат професионален бакалавър или бакалавър, а без магистратура не може да се кандидатства за докторска степен. Сега в проектозакона сме записали, че колежите, които искат да си произведат доценти или професори, трябва да се обърнат към научна организация или университет със същия предмет на дейност, за да им организират конкурс за защита на тези титли. Менте университети са тези, които нямат акредитация от националната агенция. С такива организации нашето министерство и никоя държавна институция не работи. Така че информациите за нароили се менте университети са в сферата на митологията и всъщност няма такова нещо. - Докъде е стигнала работата по проектозакона за училищното образование? - През пролетта със серия от обсъждания и ще стартираме програма "Училището през XXI век". В момента няколко екипа пишат Закона за училищното и професионалното образование. Искаме да започнем един разговор с обществото на тема какви са вижданията за училището през XXI век. Целта е да подложим на дискусия учебното съдържание, държавните образователни изисквания и да покажем какво е направено в училището за влизане на европейската тема в хуманитарната област. Всеки обича да говори колко лошо е българското образование и колко сме неграмотни, но това не е така. Имаме проблем с отпадащите ученици, но то е заради социалния срив, до който се стигна в годините на прехода. През това време обаче българското образование погълна европейската тема и вече можем да видим как малките деца четат произведения на европейски автори и се вълнуват заедно със своите връстници от другите държави в общността. Анализ се прави на нивото на обучението по история, защото то е изключително важно за формиране на този нов поглед и усещането, че ние сме част от Европа, без да се залага на излишно патриотарство и като се избегнат дори меките форми на омразата. Трябва да се направи преглед на преподаването по математика и то да стане по-разбираемо за учениците. За нас е важно какво ще каже българската общественост. Искаме да ни възложат конкретни задачи, които нашите експерти да обсъдят и пренесат в закона.

Ама защо нападате мен?! Аз само споделям новината (верно, в темата за историята на града, но пък - защо - не?!). От "Дейли Телеграф" не са ми се обаждали с молба да бъда техен консултант.

И какво се казва в тези изследвания, как човечеството е оцеляло?

Ние с колегата Манол (Глишев) бяхме писали в друга тема нещо за връзката между климатичните промени и исторически процеси от типа на Великото преселение на народите. За съжаление, не се сещам в коя тема го бяхме писали.

Рано е да се каже дали Центърът по трякология ще бъде закрит или - не. И дали ще настъпят някакви реални и (надявам се!) положителни промени по отношение на науката и образованието у нас. При всички случаи, е добре да има някакъв дебат по тази тема. А дали управляващите четат интернет форуми, където държавните проблеми се дебатират, не зная.

Да си изправя ли кичурите или - не? Да се боядисам или да остана с естествен цвят на косата? Подобни въпроси изникнаха пред върховния мюсюлмански съвет на Индонезия, след като радикални свещенослужители призоваха фризьорството да се забрани, защото създавало "морални опасности", съобщава Ройтерс. Страната е най-многолюдната мюсюлманска държава в света и официално е светска с умерена форма на ислям. Решенията, свързани с вярата, нямат законова сила, но пък върховният ислямски съвет - Улама/Улема - се произнася по такива въпроси като допустима ли е йогата и грях ли е да не се участва в избори. В сряда от Улама съобщиха, че са получили искане от група свещеници от гимназия в Източна Ява да се обяви фатва/фетва, забраняваща химическото обработване на косата с цел изправянето й. Те настоявали това да бъде обявено за погазване на ислямските закони "освен в случаите, когато се практикува от омъжени жени, действащи с разрешението на съпрузите си". Освен това, се искало забраняване на пънк, емо и "фънки" прическите. "Ще трябва да обсъдим въпроса, макар че засега не виждаме сериозни основания да обявим забрана. Дискусията ще се проведе в бъдеще, в момента точно това не ни е приоритет.", обявиха от съвета. От ислямската организация за права на жените "Рахима" заявяват, че стилът на прическите на жените може да се обсъжда, но, в крайна сметка, това си е личен избор. http://www.dnevnik.bg/