ISTORIK

Инфлацията и дефлацията са две явления в икономиката, за които финансистите често спорят кое носи по-лоши последици за икономиката. Първоначалното впечатление, което техните дефиниции създава, е, че инфлацията е по-страшното явление, защото намалява покупателната способност на парите. В същото време при дефлация се наблюдава обратното, защото цените на стоките и услугите падат. Когато инфлацията е висока за продължителен период тя намалява покупателната способност на доходите и стопява спестяванията на потребителите. В същото време високата инфлация затруднява и бизнеса при планирането на бъдещото развитие. Когато обаче инфлацията е в разумни нива от порядъка на 1%-3%, тя насърчава незабавното потребление на домакинствата и инвестиции на бизнеса. Това на свой ред помага на икономиката да расте. Дефлацията, от друга страна, може да предизвика порочен кръг, който да засегне тежко растежа на икономиката. Заради намаляващите цени потребителите отлагат своите разходи, защото се надяват да получат повече за своите пари в бъдеще. Това обаче принуждава бизнеса да свива производството и да уволнява служители, което увеличава безработицата и намалява доходите. По този начин търсенето се потиска още повече, което принуждава фирмите да намаляват цените допълнително. Според много икономисти подобна „дефлационна спирала" е причинила Великата депресия в САЩ през 30-те години на миналия век. Освен това в периоди на висока дефлация реалната стойност на парите нараства, а това прави изплащането на кредитите по-трудно. Ето защо колкото по-задлъжнели са държавата, бизнесът и потребителите, толкова по-опасна е дефлацията, защото тежестта на дълговете се увеличава. Много икономисти предупреждават за висока инфлация в САЩ заради либералната парична политика на Федералния резерв, която се отъждествява с инфлационна бомба със закъснител. Освен това продължителната висока инфлация би могла да разруши една валута. Доходността на индексираните с инфлацията американски облигации обаче показва, че инвеститорите в момента очакват инфлацията да бъде около 1,5% годишно през следващите пет години и малко по-малко от два процента годишно през следващите 10 години. В същото време наличието на лека дефлация може да бъде положително и нормално явление, при наличието на иновации и ефективно функциониране на конкурентните сили. По този начин потребителите могат да си позволят продукти, които преди това са били прекалено скъпи. Пример за такава естествена дефлация са намаляващите цени на много технологични продукти, които стават все по-достъпни. Досегашната икономическа практика показва, че дефлацията може да бъде по-опасна, защото справянето с нея е по-трудно. Но не бива да се забравя, че дефлационните спирали често са последица от прекомерното задлъжняване на икономическите агенти, което на свой ред е следствие от инфлационна политика на централната банка. Това прави изключително важна основата задача на централните банки, а именно - да поддържат ценовата стабилност чрез паричното предлагане и инструментите на паричната политика. http://obuchenie.investor.bg/

Денят на числото ПИ бе отбелязан в зала „Палавееви" в Британския съвет в столицата от 11.30 часа. Френски програмист установи нов световен рекорд в точността на числото Пи (отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър, което в съкратен вариант е познато като 3,14), предаде TechNews.bg.Фабрис Белар е успял да изчисли математическата константа с точност до 2699999990000 цифри при десетична основа, като за целта е ползвал компютър с цена под 2000 евро, съобщи bellard.org. Предишните рекорди бяха постигани с помощта на суперкомпютри, струващи по няколко милиона долара. Така например, през август 2009 година, за целта беше използван клъстер от 640 компютъра за изчисляване на Пи с точност 2576980370000 десетични цифри. Компютърът на Фабрис Белар работи под управление на 64-битова версия на Red Hat Fedora 10. Конфигурацията включва процесор Core i7 CPU, 2.93 GHz, памет 6 GB и пет диска в масив 7.5 TB RAID-0. По време на изчисленията е използвана файлова система ext4, в която се е работило с файлове с размер до 2.5 TB. Резултатът от изчисленията в десетична форма заема 1137 GB. Основната част от изчисленията е извършвана по формулата на Чудновски и е отнела 103 дни. След това резултатите са били проверявани, преобразувани от двоичен в десетичен формат и отново проверявани. Повече за това число можете да прочетете тук: http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11004

Потребителят Iwань търси карта с тракийските, римските и българските крепости и селища (или - само тракийските и римските), разположени на българската територия. Може да потърси в книгите, например, в които се говори за крепости - напр. т. 2 на "Бълг. военна история" - Чолпанов. Или - пак от същия автор - "Каменните щитове на България". Колкото до интернет, може да се потърси тук: http://www.bulgariancastles.com/ http://www.castlesontheweb.com/ http://www.castles.org/ http://www.castlemaniac.com/ http://www.casteland.com/ http://www.relaischa...ge=home&lang=en

Bien sure - Сан Мьонг Мун и неговата съпруга Хак Джа Хан-Мун стоят в дъното на обединителното движение на Църквите, смесват протестантство с елементи от източните религии и "обединяват" хората по света чрез сватби на по 10 000 двойки наведнъж , също като Александър III Македонски. Имат фондации, университети, "Църкви" на много места по света. А на още повече места сектата им е забранена.

Михаил Вашкевич не бива да се бърка с Еммануил Васкидович.

Пламен попадна на поредната мистерия в нашата история... Хемимонт - тази тракийска област, която имала следните граници: на юг - р. Еркене, на запад - водната линия на реките Марица и Тунджа, на север Стара планина и на изток – Черно море, съставлявала една епархия под същото име, митрополитът на която пребивавал в Одрин. http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm

Я, анкетата все още стои. Ама не става ясно колко души са гласували. На мен ми дава, че не съм гласувал (?!), а аз съм... Пише, че могат да се добавят още 1-2 въпроса. В този ход на мисли, ако искате, мога да нулирам резултатите и да пусна още 1-2 нови въпроса... (Имам няколко идеи в тази посока...) И - да гласуваме отново, вече - просветлени, че въпросите, под които има квадратчета, са за да може да се избере повече от един отговор. А? Я кажете какво да правим... Щото ми се струва, че част от вота е заличен...

Това нищо не е. Българските следовници на Фоменко вярват, че описанията на нашествието на османските турци на Балканите описват всъшност римското нашествие тук. Или - обратното. Няма значение.

* Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност. * Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност. * Символите са групирани в низходящ ред по стойност освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядните, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците. * Символ, представляващ стойност 10 x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10 x+1. Така например M може да бъде предшестван единствено от C, но не може - от I, V или X. При използване на посочените символи и правила, системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. 1 - I 2 - II 3 - III 4 - IV 5 - V 6 - VI 7 - VII 8 - VIII 9 - IX 10 - X 11 - XI 12 - XII 15 - XV 20 - XX 26 - XXVI 30 - XXX 39 - XXXIX 40 - XL 50 - L 60 - LX 70 - LXX 80 - LXXX 90 - XC 100 - C 200 - CC 300 - CCC 400 - CD 500 - D 600 - DC 700 - DCC 800 - DCCC 900 - CM 1000 - M 2000 - MM 3000 - MMM 3999 - MMMCMXCIX В наши времена римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), при имена на поредни владетели (например Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (например XXVIII летни олимпийски игри) и др.

Да. Някои въпроси имат повече от една възможност за отговор. Това си има своите скрити причини. И, да, целта на дистракторите е да разсейват решаващия теста, това са отговори, които само привидно изглеждат верни. И сега - най-забавното: всеки път някой потребител настъпва "мина" - избира дистрактори, вместо - верните отговори. А дали вече има сбъркали? Познайте от три пъти!

Аз винаги се старая дистракторите в тестовете, които правя, да са подвеждащи. Колкото до съдържанието на понятието "Близък Изток" - то е доста разтегливо и си струва да му бъде посветена тема в раздела по география.

А ти гласува ли в тази анкета?

Ето я поредната анкета на историческа тема. Надявам се интересът към нея да бъде по-голям и повече потребители да гласуват. Съжалявам, че не я пуснах вчера, но нямах тази възможност. Пускам я днес. Дано ви хареса... Давам ви още една възможност да покажете знанията си, вместо да се карате и да се обиждате в някои други теми...

Трети март в страната Велико Търново С военен ритуал и общоградско поклонение пред паметника "Майка България" бе отбелязан националният празник във Велико Търново. Тържеството започна с официална церемония за издигането на българския трибагреник пред сградата на общинската администрация. Представителна част на Националния военен университет "Васил Левски" отдаде военни почести пред паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. Варна Хиляди варненци се включиха в отбелязването на Националния празник - Трети март. Честването започна с празничен молебен за България в катедралния храм "Св. Успение Богородично". По-късно на площада "Св. Св. Кирил и Методий" тържествено бе издигнато националното знаме. В церемонията участваха представителни части от Варненския гарнизон. Плевен Много жители на Плевен, сред които и семейства с малките си деца, се събраха днес на централния площад "Възраждане" и отдадоха почит към паметта на загиналите за свободата на България. По случай Националния празник - Трети март, в града дойдоха представители на дипломатическите мисии, гости от страната. Честването започна с издигането на националния трибагреник под звуците на българския химн, изпълнен от военен духов оркестър. Представителна армейска рота отдаде военни почести. левенският митрополит Игнатий отслужи панихида за загиналите български опълченци, руски воини и воините от освободителната коалиция. Кюстендил Тържественото честване на Националния празник в Кюстендил започна с поднасяне на цветя на паметника "Булаир" в знак на почит към загиналите за свободата. Тържеството продължи с празничен концерт на мъжката фолклорна група "Перун" от Разлог. Добрич С тържествен ритуал пред мемориала на хан Аспарух бяха издигнати националният трибагреник, знамето на Европейския съюз и флагът на град Добрич. Представителна част на Варненския гарнизон отдаде военни почести за загиналите в Освобождението на България. Граждани почетоха с едноминутно мълчание паметта на героите. Пред паметника бяха положени венци и цветя от общината, областната управа, Генералното консулство на Руската федерация във Варна, от депутати, представители на политически партии и неправителствени организации, граждани. Благоевград С поднасяне на цветя на паметниците на загиналите за свободата на България, празнично шествие и молебен бяха чествани днес в Благоевград Националния празник. Общоградското тържество започна пред паметния знак, поставен на мястото, където по времето на Руско-турската война през 1878 г. е посрещнат руският освободителен отряд от жителите на тогавашния град Горна Джумая. От тук тръгна тържествено шествие, което премина по улица "Трети март", площад "Македония" с паметника на Гоце Делчев и продължи до катедралния храм "Въведение Богородично". Пазарджик С панихида в памет на загиналите за свободата на България с молебен за здраве на жителите на града започна честването на Трети март в Пазарджик. На централния площад националното знаме беше издигнато под звуците на българския химн от кмета Тодор Попов. Присъстваха и областният управител д-р Дончо Баксанов и народни представители от областта. В празничната програма са включени още поднасяне на цветя пред паметните знаци на личностите, свързани с националноосвободителните борби в Пазарджик, фолклорни изпълнения и музикално-поетичен спектакъл. Сливен Жителите на Сливен почетоха Националния празник - Трети март, с общоградско тържество, организирано от общинската управа и Центъра за подготовка на танкови подразделения. Под звуците на военен духов оркестър и отдаване на почест от почетен караул беше издигнато националното знаме на централния градски площад. Венци и цветя бяха поднесени пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. Пловдив Стотици пловдивчани се събраха пред паметника на Цар Александър Втори Освободител на Бунарджика в днешния слънчев ден, за да отпразнуват Националния празник 3 март. Млади и стари бяха развели национални трибагреници. След военните почести върволица от граждани се изви пред паметника на Александър II, за да поднесе венци и цветя. Целият град празнува. Централните улици са изпълнени с пловдивчани, събрали се, за да усетят чувството на взаимност в деня на 3 март. Празничните прояви продължават с концерт на пл. "Стефан Стамболов". http://www.dnevnik.bg/

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и след 500-годишно османско владичество се създава Българска държава. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и да зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие. Сан-Стефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н. П. Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садуллах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Сан-Стефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Сан-Стефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Сан-Стефанска България с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Един от важните резултати на Сан-Стефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Сан-Стефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. Трети март за нас е велика дата – победа на свободата над тиранията, тържество на доброто над злото, възшествие на светлината над мрака. Да, споменът за Освободителната война, 3 март и Сан-Стефано ще живее докато склопи очи и последният българин. Никой не е забравен и нищо не е забравено. Няма сънародник, който да не знае за духа и завета на Сан-Стефанска България – разпростряна от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албанските планини. Ние схващаме отлично, че времето се е променило безвъзвратно и Сан-Стефанска България е само духовен стожер и непостижим блян. Днес Татковината живее в мир, свобода и благоденствие. Българските земи – красиви и свободни – започнаха да се замогват и възраждат. Българите нямат врагове и се борят за достоен и щастлив живот в една свободна, демократична и просперираща Европа на отечествата, простираща се от Атлантика до Черно море. Колко прав е бил Иван Вазов, когато пише: "И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!"...

Това изображение няма нищо общо с хистограмите. Хистограмите са диаграми, свързани с историята. Хистограмата е начин на представяне на информацията за наблюдения върху числов признак. Например - диаграма за цената на житото на Лондонската борса през XVIII век или цената на платовете във Фландрия през XV век. Друг пример - процентното съдържание на партиите в българския Парламент през година хикс, изразено в диаграма (като торта с изрязани парчета - всяко с големина, съответстваща на мандатите на отделните партии, вкарали свои депутати) Още един пример - т. н. "династична елха" - любим похват на фоменколозите, когато сравняват управлението на владетели от произволно избрани две династии. Започва се от върха и се върви надолу. Династия Х се разполага вляво, а династия У - вдясно. И "клончето" на елхата се състои от дължината на годините на управление на двама владетели, управлявали един след друг. Още примери - линия на времето, спирала на времето... Такива неща. Нищо общо с изображението. Тия неща се изучават в 7 и в 8 клас (в краен случай - в 7 и в 9 клас) - по антична и средновековна история. Явно си ги проспал.

Devoitin = ДевоатЕн, не е ДевоатИн, макар да изглежда логично. На френски in се произнася "ен".

Преместих темата в раздела, посветен на политиката, тъй като спорещите по нея изместиха дискусиите твърде встрани от първоначалния замисъл на нейния автор. Тъй както се развива таз дискусия, видно и за слепите е, че тя няма да се върне в средновековието.

Екипът на "Българска наука" поздравява всички потребители с настъпването на месец март!

Не мога да го намеря на френски. Много ме е яд...

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало. Месец март е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските български сватбени носии са били червени. Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят,там ги наричат''байници''. По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. Мартениците се свалят, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку". Тогава се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека. В други краища на страната мартеницата се сваля, когато се види щъркел. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи – и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве". Според народния обичай мартениците се носят, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля едно желание. В някои райони хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. По други места слагат мартеницата под голям камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених. Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени. За да се омилостиви Баба Марта преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното " ще разсмее баба Марта" и времето ще бъде хубаво. Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден). Легендата гласи: ''Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него. След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: "Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ"… Бил ден първи, март, лето 681.''

За проявата Девизът – "Знанието ражда победители. Бъди един от тях!", е предизвикателство към участниците в Международния панаир на образованието. Това са както държавни, така - и частни образователни институции от цялата страна и от чужбина. На форума, своеобразен Дом на знанието, участват и специализирани къщи, свързани с обучението и живота на младите хора; издателски фирми; организатори на международни туристически, културни и трудови прояви на учащите се; дизайнери на детска и младежка мода; доставчици на интернет услуги; агенции за международна академична мобилност. Международният панаир на образованието е с широк спектър – от детската градина до университета. Изложителите предлагат от учебните помагала до униформите, от класическия учебник до виртуалния - в Интернет. На кръгли маси и дискусии се обсъждат проблеми от цялостния образователен цикъл. Отделните образователни институции представят своите идеи и позиции и популяризират своето ноу-хау. На Международния панаир на образованието посетителите могат да се срещнат с представители на различни учебни заведения, да получат подробна информация за формите и начините на обучение, за да направят правилния избор. Полезна информация - Година на основаване - 2002 г. - Периодичност - Всяка година - Посетители - Всеки е добре дошъл. За контакти Европейски колеж по икономмика и мениджмънт тел.: 032 677 004 факс: 032 672 362 e-mail: office@ecem.org http://www.fair.bg/bg/events/education10.htm http://www.fair.bg/bg/photoalbum/Education+Fair/

Un gigantesque iceberg se détache en Antarctique Un gigantesque iceberg de la taille du Luxembourg s’est détaché du glacier Mertz, en antarctique de l’Est, ce qui pourrait avoir à terme un impact sur la circulation océanique profonde. Le bloc de glace de 2.250 km2, d’une épaisseur moyenne d’environ 400 mètres, s’est détaché le 12 ou 13 février, selon les images satellites utilisées pour cette étude réalisée par une équipe de chercheurs français et australiens. "Cette langue de glace était déjà presque cassée. Elle ne tenait plus que par un fil", a expliqué Benoit Legresy, chercheur au Laboratoire d’études en géophysique et océanographie spatiales, à Toulouse (sud-ouest de la France). Cette rupture s’explique par le cycle naturel du glacier qui développe une langue de glace "qui pousse d’une peu plus de 1 km par an sur l’océan", souligne le chercheur français. "Je pense qu’il n’y pas d’impact direct du réchauffement sur ce cas-là, mais cela offre un laboratoire unique pour identifier les mécanismes à l’oeuvre", ajoute-t-il. "Pour la première fois, nous aurons des informations détaillées sur le cycle complet d’un vêlage (lorsque qu’un glacier libère un iceberg): avant, pendant et après", souligne-t-il. Gros risques pour la biodiversité Depuis qu’il s’est détaché, l’iceberg s’est déplacé, avec un autre, baptisé B9B, vers une polynie, poche d’eau libre au milieu de la banquise. Grâce au vent qui refroidit la surface de l’océan, les polynies sont des zones de formation de banquise. Or quand l’océan gèle, les cristaux de sel sont expulsés, les polynies concentrent donc des masses d’eau très froides et très salées, donc denses, qui vont descendre mécaniquement en profondeur et contribuer au "tapis roulant" de la circulation des océans. Si les gigantesques icebergs restent sur cette zone, ils pourraient, en agissant comme des "couvercles", bloquer la production de cette eau dense et modifier, à terme, les ressorts de la circulation océanique, expliquent les chercheurs. Le cheminement de ces gigantesques icebergs pourrait également avoir un impact notable sur la biodiversité: les polynies sont en effet des lieux de concentration de nourriture pour les oiseaux et mammifères marins, notamment les manchots empereurs. Ainsi, une modification significative de l’environnement marin pourrait avoir des conséquences importantes sur la colonie de manchots empereurs de Pointe Géologie, à proximité de la base Dumont d’Urville. http://www.24heures.ch/

Ах, ние, които сме болни от "лъчевата болест" на социализма, трябва да мълчим. Дискриминация! ALERT! We are !!!

Кажи нещо повече за "козела на отпущението"...