ISTORIK

Александър Репиев "Мъдрият рекламодател". Авторът е рекламист с близо 35-годишен опит в Русия и САЩ, преподавател и консултант. Книгата е посветена на рекламата и по-скоро - на това, което мениджърите на фирми, маркетинговите и рекламни специалисти могат и трябва да очакват от нея. Тя търси отговор на въпроса „Как да бъдем добри рекламодатели?" и изповядва мнението на Огилви, че клиентът получава такава реклама, каквато заслужава. Изключително полезни са представените практически аспекти на маркетинга, рекламата, ефективността, рекламното мислене, брандинга, организацията на рекламната дейност, работата с агенции и други, богато илюстрирани с примери от практиката. Всичко това може да даде знания и умения на рекламодателите, позволяващи им да плащат за работещи комуникационни концепции. http://www.book.store.bg/p18330/mydriat-reklamodatel-aleksandyr-repiev.html

Не мога да пропусна да ви покажа цъфналата вишна (Вишна на синия дракон) в шинтоисткия храм в Киото (произнася се "Кьоотоо"). Аз и там бях... Между другото, този храм е построен по корейски образец!

Има много книги, посветени на масонството. Напишете в Гугъл - "Масонство - книги" и ще ви излязат.

Аз четох някъде реакцията на някакъв шеф на електро(разпределително?) дружество, който казва, че ако народът пести ток и приходите на тази фирма намалеят, тя ще увеличи цената на тока и спестяващите еленергия винаги ще са губещите. Затова си мисля, че най-добре е, ако човек не иска да плаща на електро-дружество, той сам трябва да си произвежда тока - дали ще е с машинен генератор (за който ще трябва гориво), дали ще е вятърна мелница или водна мелница, дали - слънчеви панели или просто ще качи бойлера на покрива...

Да, в масонството има строга йерархия, ритуали, символи... Но то прилича повече на някаква икономическа, политическа или военна организация, отколкото - на религиозна. Едни смятат, че зад него прозира "религията", наричана сатанизъм. Е, някои виждат слуга на Дявола и в лицето на римския папа... Други пък считат масонството за наследник на розенкройцерите, на ордена на тамплиерите, дори - на катарите, албигойците и богомилите... Има и такива, които го смятат за първата професионална организация или за първия синдикат на строителите. На фенски maçon означава строител, зидар. На английски се пише mason, bricklayer.

Всъщност, аз пускам текст, който изчезна при прехвърлянето на форума на новата платформа. Това е статия от американски вестник, ако не се лъжа, авторът й е някой си Джефри Кюнър.

Да, браво за статията, много е хубава. Почти бях сигурен, че ти си я писал. Ако забелязваш, мъничко съм я видоизменил.

Много ми с иска да разбера, кои точно ще бъдат новите варвари, разсипващи САЩ? И дали ще има нова "Византия", която да съхрани сектантските "християнски" ценности на американците от САЩ и да продължи съществуването на американската култура и цивилизация?

Америка върви по пътя на Древния Рим. Изминалото десетилетие ще бъде запомнено като повратната точка, в която САЩ спряха да бъдат суперсила. Подобно на Римската империя в последните й години, зад имперското величие на Америка се криеше морален и икономически упадък. Началото на XXI в. обещаваше трайно световно господство на САЩ. Нашата икономика може би изглеждаше ненадмината, бумът на дотком компаниите все още не бе спаднал. Вашингтон все още се къпеше в светлината на победата си в Студената война. Америка предвождаше света като военен и икономически колос. Атаките от 11 септември промениха всичко. Подобно на Рим и Британската империя, САЩ започнаха скъпи, продължителни войни в далечни страни. Резултатът е, че Америка си остава затънала в Ирак и Афганистан. Двете войни ни струваха повече от 5200 живота и 1 трилион долара без намек за победа или край в обозримо бъдеще. Основната грешка бе направена от президента Буш. Противно на общоприетия мит, той не бе едностранен консервативен традиционалист, а по-скоро републиканец от Великото общество, който проповядваше търсенето на национална идентичност в чужбина и едър правителствен корпоратизъм у дома. Нашата цел се състоеше в това да съкрушим глобалния джихад чрез стратегия на “тотална победа чрез тотална война” - точно както беше във Втората световна война, когато всеки вътрешен приоритет бе подчинен на разгромяване на силите на Оста. Вместо това Буш се опита да засади демокрацията в пясъците на Месопотамия и каменистата почва на Афганистан. Той следваше глупава и в крайна сметка деструктивна политика на прилагане на социално инженерство, проекти в областта на националната идентичност. Резултатът от това бе имперско пренапрягане. Освен това той твърдеше, че Америка може да заделя и за оръжие, и за граждански цели. Нямаше нужда да се избира между двете. Съкращаване на данъците, федерализиране на образованието, федералната програма за социално здравно осигуряване, бързорастящи държавни разходи, големи дефицити, огромни спасителни суми за банки и скъпи финансови стимули - корпоративното кейнсианство на Буш подготви почвата за социализма и безразсъдното харчене на държавни средства. Президентът Обама допуска същата грешка. Той не е антипод на Буш, а негова кулминация. Обама е бушизъм “на стероиди”. Той се стреми да създаде социална демокрация в европейски стил, характеризираща се с раздут държавен сектор, обременена система за социални помощи, икономическа склероза и външнополитическа безпомощност. Обама бавно тласка Америка към финансова разруха. Пакетът му от стимули в размер на 787 млрд. долара не успя да съживи икономиката. Законопроектът му за здравна реформа струва на данъкоплатците близо 2,5 трилиона долара. Той фактически национализира автомобилопроизводителите, финансовия сектор и банковата система. Наредбите му за опазване на околната среда ще задушат индустрията и производството. Безработицата е висока. Жилищният сектор продължава да се свива. Инфлацията расте. Доларът пада стремглаво. Държавната инфраструктура се разпада. Бюджетният дефицит за 2009 г. бе над 1,4 трилиона долара, като се очаква да достигне 1,5 трилиона през 2010 г. При неговото управление се прогнозира държавният дълг да “експлодира” до над 10 трилиона долара за 10 години. Той погребва Америка под планина от дългове. Превръщаме се в Съединени аржентински щати. Решението на Обама да изпрати подкрепления от 30 хил. войници в Афганистан е опасно и безразсъдно ескалиране на войната. Това само ще ни накара да затънем по-дълбоко в блатото й, като обезкърви допълнително Америка и я лиши от още финанси. Повтаряйки трагичните грешки от Виетнам, Обама изпраща на сигурна смърт американски войници без ясна стратегия за победа. Да, докато американците са подложени на изтощителна смърт в пещерите и планините на Афганистан, терористите проникват във вътрешната ни сигурност. САЩ са все по-уязвими за ислямски атаки - преминаването на Хизбула през пропускливата ни южна граница, клането във Форт Хууд и опита за самоубийствен атентат на полет 253 на “Нортуест еърлайнс”. Подобно на Рим в последните му дни, Америка вече не всява страх и уважение. Вместо това у нас нахлуват и бавно ни завладяват варвари. Рим рухва заради морален упадък, всеобща корупция и загуба на воля. Римската империя е поразена от непосилни данъци, повсеместна бюрокрация, икономическа стагнация, политически раздори, военен авантюризъм и липса на граждански добродетели. Културата му става толкова упадъчна - с възвеличаването на хомосексуалността, убийството на деца, прекомерната сексуална толерантност и непрестанното забавление (като циркове и игри в Колизеума), че Рим е не само презрян, но и поруган, пише вестникът. Америка повтаря същите трагични грешки. Нашата сексуализирана, обсебена от знаменитости и нравствена разпуснатост култура е презирана по света. Силата надделява над патриотизма. Вашингтон вече не олицетворява ценностите на демокрацията. Ако Америка не промени бързо курса, ние, също като римляните, ще пропилеем великото си наследство.

Възможно ли е най-накрая да се разчисти партийният пейзаж в страната ни и някои политически субекти да отидат за вторични суровини? Оказа се, че само за две години по искане на прокуратурата Софийският градски съд е заличил общо 206 партии фантоми. В момента има висящи производства за разпускането на още 13, които не отговарят на изискванията. Причината за решението на съда е, че подобни формации от години нямат реален политически живот. Според българското законодателство всяка политическа партия, която в продължение на пет години не е участвала в нито един избор, трябва да бъде закрита. Същото важи и за формациите, които не са свиквали конгреси или повече от две години не са се отчитали пред Сметната палата. Текстът беше приет от депутатите още през 2008 г. - като мярка срещу фантомите на политическата сцена. Темата периодично се поставя в публичното пространство, а народни представители от различни парламенти непрекъснато повдигат въпроса и предлагат спасителни варианти за решението на проблема. Всеизвестен факт е, че страната ни е сигурно с най-много политически формации на човек от населението. По данни на Сметната палата регистрираните партии у нас са 219. За сравнение, в Англия действащите са 174, а в Германия - малко над 100. Истината е, че голяма част от тези формации у нас са фантоми, които съществуват в мир и спокойствие, без обаче да извършват никаква дейност. Появяват се непосредствено преди изборите, просто защото уж са решили да вършат някаква политическа дейност, събират членска маса колкото пръстите на двете ни ръце и след това спокойно решават да пропуснат следващия вот. Познатата картина се разиграва най-вече преди местните избори. Какво му пречи на даден ентусиаст, който не разбира нищо от политика (въпреки че българинът винаги смята, че отбира от политика и футбол), да се кандидатира за кмет или общински съветник? Това е и една от възможностите по легален начин да се съберат дарения от спонсори, които след това се отчитат като разходи за предизборната кампания. Другата причина са отпуските, разбира се. Защото, според закона всеки кандидат за кмет или съветник, който заема държавна или общинска служба с ръководни функции или са пряко служебно ангажирани в произвеждането на изборите, прекъсват изпълнението й след регистрирането им и излизат в платен служебен отпуск. След като се впуснат безславно в предизборната борба, подобни формации остават в забвение. И не блясват пред обществото с нищо друго, освен с екзотичните си имена. Едва ли някой днес си спомня за "Дружество български орел" на Маргарита Кавлакова или за партия "Осми април", или пък - за "Ясно", "Научен парламент", "Единение", както и голям брой политически партии, създадени от граждани, които иначе твърдят, че са безпартийни. По решение на Софийския градски съд вече са заличени формации като "Съюз на безпартийните", "Съюз на безпартийните гаранти" и "Независима съсловна конфедерация на безпартийните български граждани". Българската мобилна партия също никога не се е отчитала пред Сметната палата. В историята останаха и над 10 земеделски отрочета, четири християндемократически, както и три комунистически - БКП (марксисти), БКП (болшевики) и БКП (единни). Спомняте ли си и ГОР? Една от бившите партии на Александър Томов. Тя също е сред списъка със заличените. Томов създаде Гражданското обединение за републиката на основата на кръга "Демос", в който се бяха обединили реформаторите в БСП. Това стана през пролетта на 1993 г. Сред приоритетите си формацията изтъкваше стимулиране на чуждите инвестиции, повишаване на сигурността на гражданите, връщането на земята на нейните собственици, разбира се, финансова стабилизация и др. Вече го няма и един от основните играчи на прехода - Движение "Екогласност", създадено от Едвин Сугарев. Смята се, че формацията е наследник на Комитета за екологична защита на гр. Русе. Това е една от структурите, участвали в учредяването на СДС през 1989 година. След като Едвин Сугарев стана посланик в Индия, формацията бе оглавена от Иван Сунгарски. Партията обаче от години не се явяваше на избори и затова е в списъка със заличените. Заради липсата на избиратели в архивите остава и "Съюзът на репресираните комунисти и съмишленици до 10.11.1989 г.". Има и един друг въпрос, свързан с имената на тези формации. От Софийския градски съд заявиха, че след закриването на подобни партии фантоми няма да има пречка имената им да бъдат ползвани от новосъздадени формации. В момента законът за политическите партии не позволява регистрации на формации с едни и същи имена или абревиатури. От СГС заявиха, че заради това специална система следи дали няма съвпадение на имената. Предстои да видим дали непосредствено преди следващия вот на политическата сцена у нас няма да се появят нови ентусиасти, които след години също ще останат в забвение. Затова трябва добре да помислим, когато се запътим към урните.

Благодаря за допълненията! Б Болести Децата често боледували от инфекциозни болести. Повече от половината деца в град Помпей умирали до 10-годишната си възраст. Навлизайки в юношеството, младежите можели да се надяват на продължителност на живота, съизмерима с нашата. (За франкофоните би бил интересен демографският термин "espérance de longitude de vie" или "espérance de vie humaine" - Nombre moyen d'années, que peut encore espérer vivre un individu, s'il reste soumis toute sa vie aux conditions de mortalité de l'année d'étude. Durée de vie moyenne, qu'un objet peut atteindre à partir d'un moment donné et selon des contraintes mécaniques données.) Бани Римските бани възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот. Заможните римляни задължително имали собствена баня в именията си. Повечето граждани обаче не можели да си позволят такъв лукс и посещавали обществените бани, които се появили в Рим от III в. пр. н. е. Тези бани били под контрола на едилите, осъществяващи санитарен надзор върху тях. Към края на I в. пр. н. е. в града имало около 170 обществени бани, а през V в. броят им бил поне 1000. Баните били ярък белег на римската цивилизация – строяли ги във всички градове и даже - в селата. Техни развалини се намират навсякъде, където е стъпвал римски крак – от Британия до Азия. Политиците, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване. Иначе входната такса била разнообразна в зависимост от банята и населенoто място. Мъжете плащали около половин асс /дребна римска монета/, а жените – 1 асс /което било свързано с по-сложните козметически процедури/, децата ползвали баните безплатно. Посещението на баните било разделно. Жените посещавали баните преди обяд, а мъжете – следобед, когато приключвали служебните си дела. Всеки уважаващ себе си римлянин посещавал баните поне веднъж дневно, което било нормално от хигиенна гледна точка и препоръчвано от римските лечители. Съществувала и една сентенция, според която само този, който се къпе поне по три пъти на ден, може да се смята за истински гражданин на Рим. Освен това, баните били място за среща, разтуха, забавления и спорт. С установяването на императорската власт в Рим, принцепсите, за да угодят на гражданите, строяли огромни бани, наричани терми. Това били огромни комплекси, включващи големи басейни с топла и студена вода, градини, библиотеки, даже - и мини стадиони. Всеки посетител намирал тук това, което му е присърце, получавайки не само физическа, но - и психическа отмора. Първите терми били построени в Рим от пълководеца на Октавиан Август – Агрипа, който ги завещал на римския народ за безплатно ползване. До тях на Марсово поле Нерон вдигнал свои терми. Императорите Тит и Траян също вдигнали разкошни терми на своите форуми. Най-грандиозните терми обаче били построени по времето на Каракала. Те побирали 1600 човека. От по-късните императори, Диоклециан също издигнал грандиозни терми. Терми се строяли и в провинциите, особено в местата където били разквартирувани легионите. Големи терми имаме в Трир /Германия/, а най запазени са в град Bath /Англия/. На територията на България открити големи терми има в Свищов, Варна, Пауталия, и Диоклецианопол. Количеството на обслужващия персонал варирало от големината на термите – от десетки до стотици роби се трудели неуморно в подземията им, за да осигурят максимален комфорт на господарите на света. В термите се различавали няколко типа помещения: Палестра /palestra/ – помещение за физически упражнения, с което римляните започвали посещението на банята. Най-често това били игри с топка, бягане, фехтовка. Всичко това имало за цел посетителите да се раздвижат и поизпотят. Аподитериум /apodyterium/ – това била съблекалнята, в която римляните се преобличали. В него имало скамейки, лавици, където гражданите могли да си оставят дрехите и вещите. Заможните граждани водели със себе си и роб, който да наглежда нещата им, докато те се къпят. Тепидариум /tepidarium/ – ‘топло помещение’, било мястото за къпане и измиване. Тук посетителите сами или с помощта на роби втривали в кожата си масла, за да омекне. Други услуги, оказвани на това място, били масажът и депилацията. След тези хигиенизиращи процедури римляните се къпели в басейни с топла вода. Калидариум /calidarium/ – било парно помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода. Водата се нагрявала благодарение на хипокауста /hypocaustum/. Тази ефективна система за централно отопление била изобретена от римските архитекти за подгряване на пода и стените. С помощта на пещта /praefurnium/, разположена в подземието, водата и въздухът се загрявали и се движели по тръби, прокарани в стените. Използвало се двойно покритие, което предпазвало пода от прекомерно нагорещяване. Горният слой се изграждал от тухли и глина, закрепени на характерните кирпични стойки, наречени pilae, подредени в шахматен ред. Тухлите в стените /tubuli/ били кухи и в тях се разполагали тръбите за отопление. За любителите на сауната съществувало помещение без басейни. Фригидарий /frigidarium/ билo студеното помещение с басейни, в което римляните отивали след парната баня. Тук посетителите докато се къпели, били развличани от поети, артисти, музиканти, танцьори. Във фригидария можело да се похапне, изпие вино и дори да се поспи. След това измореният от процедурите и не винаги трезвият посетител се връщал в аподитерия, където се обличал и си отивал вкъщи - да събере сили за ново посещение на баните или на термите. Заради бляскавата си украса, някои терми приличали на дворец. От вътрешната си страна императорските терми били облицовани с мрамор, украсени с колонади, мозайки и скулптури, прозорците и вратите били обковани с бронз. Разбира се, оцелелите до днешно време останки дават доста бегла представа за някогашното великолепие на този тип сгради - днес покривите и голяма част от стените и колонадите ги няма, няма г и и статуите, фреските, мраморната настилка, мозайките и другите украси.

Не - само българите, а - цялото човечество имам предвид.

A Архитектура Жилищата са били най-често двуетажни, но имало и по-високи. Доказателство за наличието на (поне) втори етаж са стълбищата (или останки от тях), водещи нагоре. Има няколко хипотези за предназначението на горните етажи - жилища за робите, жилища, отдавани под наем; складови помещения... Освен жилищата, имало множество храмове, посветени на различни божества, амфитеатри, дворци, мавзолеи, поне - 4 етажни общежития със жилищни помещения, отдавани под наем, вили (особено - в градските покрайнини), мостове, воденици (в епохата на късната античност), бани, мостове, площади и т. н. Азбука Първоначалната латинска азбука е била тази: A, B, C, D, E, F, Z, H, I, K, L, M, N, O, P, Q, R, S, T, V, X. Три от буквите са имали по две произношения: C = G, K I = I, J V = U, V На по-късен етап гръцката буква Z бива заменена с G. След завладяването на Гърция в края на азбуката са въведени буквите Y и Z (повторно). През средновековието са прибавени още три букви - J, U и W. Римляните използвали само главните букви, а малките им съответствия били въведени през средновековието.

Искам да направя списък на нещата, които сме наследили от древния Рим по азбучен ред (на кирилицата). И да разкажа накратко (или - по-нашироко) за всеки един пример. Така ще стане нещо като енциклопедия на римското наследство. По-долу давам неокончателния списък, а вие, ако се сетите за нещо, може да го добавите. За което предварително ви благодаря! Това е идея на сп. "Knowledge", ама аз искам да я подобря. Да сложа още думи/примери и да ги обясня по-добре. Примерите са взети предимно от градовете Рим и Помпей. Aз и други неща добавих, а мисля, че може да се добавят и още... Ето го и списъка: А - азбука, архитектура, администрация, амфитеатри Б - болести, бани, бетон (?!) В - валове, вино, вили, водопроводи (акведукти), воденици, вомиториуми Г - гарум (сос, подправка), гадания, гъски, гладиус (меч), гладиатори Д - децимация, диктатори, доминат, диви животни Е - еднопосочни улици Ж - жреци, жизнен стандарт З - заведения за обществено хранене, забавления, зоологически градини И - избори, инсигнии (знаци) на владетеля, изрази Й - (тук нямам нищо) К - кухня (помещението), култове, крепостни и градски стени, катакомби, Колизеумът, колони (архитектура), колони (население) Л - легион, лихва, летоброене (от основаването на град Рим) и календар М - медицина, мозайки, мостове, мавзолеи, манипули, монети Н - наука, надписи, напояване (за това не съм много сигурен, нямам информация...) О - обществено хранене, обществено здравеопазване, обществен ред, общежития, отровителство П - пътища, просперитет, право, пантеон, провинции, пословици и поговорки, пирати (?!) Р - република, религия, развлечения (виж - забавления!) С - стенописи, статуи, сексуални услуги Т - тоалетни, театри, тога, триумвират, триумф У - улична канализация Ф - фалернско вино, форуми (площади), философия Х - хигиена, хранене, храмове Ц - цифри, ценз (имуществен, образователен), Циркус Максимус, цветове Ч - чужденци Ш - шайки (разбойници, крадци) Щ - щатни длъжности Ъ - (и тук нямам нищо!) Ю - Юпитер Я - Янус

Как се пише дипломна работа? Дипломната работа е академичен труд, който демонстрира знанията, уменията и способностите на студента по време на неговото обучение. Тя има за цел да покаже способността на автора да анализира, интерпретира и синтезира информация по зададена тема, като прилага научни методи и подходи. Ето основните стъпки и особености на писането на дипломна работа: 1. Подготовка и планиране Избор на тема Темата трябва да е актуална, интересна и релевантна за съответната специалност. Уверете се, че има достатъчно налична литература и източници за изследване. Съставяне на план Подгответе ясен и логически структуриран план на дипломната работа. Разделете съдържанието на глави и подглави. Консултация с научния ръководител Редовно обсъждайте напредъка с ръководителя, който ще ви насочи и ще даде обратна връзка. Събиране на информация Използвайте научни източници, книги, статии, дисертации, официални доклади и други достоверни материали. 2. Структура на дипломната работа Дипломната работа обикновено включва следните основни части: 1. Заглавна страница Съдържа информация като заглавие на темата, име на автора, име на университета, факултета, научния ръководител, дата и други. 2. Увод Представя темата, нейната актуалност и значимост. Формулират се целите, задачите, методите и обхвата на изследването. Може да включва кратко описание на структурата на работата. 3. Теоретична част Представяне на основните теоретични концепции и литературен преглед. Анализ на съществуващите изследвания, свързани с темата. Формулиране на основните понятия и теоретична рамка. 4. Практическа част (или аналитична част) Представяне на собствени изследвания, анализи или разработки. Тук се описват методологията, данните, резултатите и техният анализ. Може да включва графики, таблици, диаграми и други визуализации. 5. Заключение Обобщение на основните изводи от дипломната работа. Отговор на поставените цели и задачи. Предложения за бъдещи изследвания или практически приложения. 6. Списък на използваната литература Всички източници, цитирани в дипломната работа, трябва да бъдат коректно изброени. Форматирането на библиографията следва определен академичен стандарт (APA, MLA, Harvard и др.). 7. Приложения (ако е необходимо) Допълнителни материали като анкети, интервюта, таблици с данни, код и др. 3. Начин на писане Стил и език Използвайте ясен, точен и академичен стил. Избягвайте излишна субективност и разговорен език. Цитиране и избягване на плагиатство Всички цитати и идеи, които не са ваши, трябва да бъдат ясно отбелязани. Използвайте правилния формат за цитиране и рефериране. Последователност и логика Частите на дипломната работа трябва да са логично свързани. Аргументите и заключенията трябва да следват от анализа. Редакция и корекция Проверете дипломната работа за граматически и стилистични грешки. Уверете се, че всички части са форматирани правилно според изискванията на университета. 4. Основни съвети Управление на времето: Започнете писането на дипломната работа възможно най-рано. Разделете процеса на малки задачи с конкретни срокове. Четене и проучване: Прекарайте достатъчно време в изследване на темата, за да имате солидна основа. Обратна връзка: Редовно се консултирайте с научния ръководител и колеги. Фокусирайте се върху целта: Винаги имайте предвид основната цел на вашето изследване и как тя се вписва в темата. Форматиране: Следвайте указанията на университета за дължина, формат и структура на дипломната работа. Примерен план: Заглавна страница Увод Въведение в темата Цел и задачи Методи Теоретична част Преглед на литературата Основни понятия Практическа част Данни и анализ Резултати Заключение Изводи Препоръки Литература Приложения Спазването на ясна структура, логическа последователност и стриктни академични правила е ключово за успешното написване на дипломна работа! Ето още няколко места в интернет, където това е обяснено! Успех! http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/Medicbiological%20sciences/BakMag%20and%20PhD.pdf http://www.diplomniplus.com/Diplomna_Kak_se_pishe.pdf http://anp.tu-sofia.bg/djiev/PDF%20files/Ukazania_DIPL.pdf http://www.diplomna-rabota.net/

През 1201 г. немците основават гр. Рига, а през 1202 г. - Орденът на Ливонските братя на меча (Орденът на мечоносците). През 1208 г. започват да колонизират естонските територии и продължават до 1227 г., когато последното укрепления на естонците на малкия остров Муху е покорено от немците. Руските воини от Псков и Новгород отбраняват Дорпат (дн. Тарту) заедно с естонците през 1224 г. Немците трябва да докарат катапулт, подвижна обсадна кула и да изкопаят ровове, за да завземат града. Ливонските братя обаче са победени от литовците в битката при Шауле (1236 г.). Тевтонския орден се специализира във воденето на бой и всички епископи, включително - архиепископа на Рига, имат много рицари. Датското херцогство в северна Естония също разполага с датски и немски рицари. През 1240 г. шведите акостират на руския бряг и срещат русите под командването на княз Александър Ярославич при р. Нева. Надявайки се да се възползват от руската слабост след монголското и шведското нашествие, тевтонските рицари нападат съседната Новгородска феодална република (?!) и превземат Псков, Изборск и Копорье през есента на 1240 г. Когато се приближават към самия Новгород, местните жители викат обратно в града 20-годишния княз Александър Невски, когото са пратили в изгнание в Переславл по-рано през годината. По време на кампанията през 1241 г. и началото на 1242 г. Александър Невски се възползва от трудностите на рицарите (битка при Лигница на 9 април 1241 г. срещу монголите) и успява да възвърне Псков и Копорье от кръстоносците. През пролетта на 1242 г. Тевтонските рицари успяват да победят отряд новгородци на около 20 км южно от крепостта Дорпат. Александър Невски изпраща малък разузнавателен отряд, който е унищожен от немците, но руския пълководец узнава тяхното местоположение. Князът отстъпва, надявайки се да въвлече високомерните рицари в битка върху замръзналото езеро. Водени от от принца-епископ Херман фон Дорпат, рицарите и помощните им сили от местни естонци се срещат със силите на Невски на тесен проток, който свързва северната и южната част на Чудското езеро на 5 април 1242 г. Кръстоносците наброяват около 500 души с подкрепление от около 1000 чудски (естонски) наборници, които са разположени зад елитния немски авангард. Силите на Александър Невски са съставено от неговата и на брат му Андрей лична дружина, наброяващи около 1000 души, Дошли са боляри с техните отряди, новгородски опълченци, а има и монголски контингент, общо - около 5000 души. Немците, които са свикнали да се бият срещу числено превъзхождащ ги противник, се строяват в традиционната формация на северните кръстоносни походи: клин, в чиито връх е най-тежката кавалерия, отстрани е тежката кавалерия, която обгражда пехотата в центъра. Според съвременните руски летописи, Александър Невски заповядва на стрелците му да влязат в битката. Рицарите пробиват руския център и убиват много стрелци, но всъщност попадат в капан. Основните Новгородски сили нападат немския клин от всички страни. Кръстоносците започват безредно да отстъпват по езерото, а появата на руската кавалерия ги обръща в бяг. Когато рицарите опитват да се съберат на далечната страна на езерото, тънкия лед там започва да поддава под тежестта на тежките им доспехи и мнозина от тях се издавят. В "Първи Новгородски летопис" четем: "Княз Александър и всичките мъже на Новгород събират силите си до езерото, при Умзен, до Скалата на гарвана, а немците и естонците яздят към тях, забивайки се като клин в армията им. И имаше голямо клане на немци и естонци... Те се биха с тях по време на преследването върху леда на седем версти от Суболския [северозападния] бряг. И паднаха безброй естонци и 400 от немците, а те взеха 50 с ръцете си и ги отнесоха в Новгород. " Според "Ливонска римувана хроника", написана години след битката: "[Руснаците] имаха много стрелци и битката започна с дръзкото им нападение срещу мъжете на краля [датчаните]. Знамената на братята [от Ордена] скоро се вееха насред стрелците и се чуваха мечове да разцепват шлемове. Мнозина от двете страни падаха мъртви на тревата. Тогава армията на братята беше напълно обкръжена, тъй като руснаците имаха толкова войници, че имаха шейсет и повече мъже срещу всеки немски рицар. Братята се биха достойно, но въпреки това бяха сразени. Някои от тези от Дорпат избягаха от битката и бягството им беше спасение. Двадесет братя лежаха мъртви, а шестима бяха пленени." Само великият магистър, епископите и шепа рицари на кон успяват да се върнат в Дорпат. Загиват 400 немци, според Първия Новгородски летопис, от които 20 „братя“ от Тевтонския орден. Пленени са 50 немци, от които - шестима братя. Според Житието на Александър Невски, пленените вървели редом с конете си при радостното влизане на княза в Псков. Според Ливонската римувана хроника, битката е била на сушата, но според археологическа експедицията на АН на СССР под ръководството на Г. Караев, за мястото на битката може да се счита участък от Топлото езеро на 400 м на запад от съвременния нос Сиговец, между северния му край и ширината на древния Остров. Победата на Чудското езеро, наред с победите на Александър Ярославич над шведите (15 юли 1240 г. при Нева) и през 1245 г. над литовците при Топорец се считат за много важни за утвърждаването на Новгород и Псков по време, когато Киевска Рус понася големи загуби поради вътрешни междуособици и монголското нашествие от изток. Поражението на рицарите ги възпира от повторното завземане на Псков - основната база на техния източен поход. Новгородците успешно отбраняват руската територия и германските кръстоносци никога не предприемат друго силно предизвикателство толкова далеч на изток. През 1574 г. Руската православна църква канонизира Александър Невски за светец. Според руския професор И. Н. Данилевский, битката на Чудското езеро отстъпва по мащаб на битката при Шауле през 1236 г., в която литовците убиват магистъра на ордена и 48 братя, а също така - и на сражението при Раковор от 1268 г. Съвременните източници отдават по-голямо значение на битката при Нева.

http://archeolyon.araire.org/Bornemil/voiesrom.html Voila още нещо за римските пътища - пак на френски език.

В момента се готвят промени в изборното ни законодателство.

Ето ги и римските гранични валове в Британия - Vallum Hadriani (на имп. Адриан) и Vallum Antonini (на имп. Антонин Пий):

Ето част от един български форум, посветена на това бойно изкуство - http://daobg.com/index.php?showforum=77

Drumul = via = voie/route/chemin = way = път

Ето карта на основните римски пътища на Апенинския полуостров...

Май някой се е вживял в ролята на Ханибал...

Запознават го с изобретението на д-р Гийотен - гилотината. Всъщност, тя не е негово изобретение; той само подобрява вида на острието й. Английската гилотина е с право хоризонтално острие. Френската има диагонално острие (подобрението!) - за да може по-бързо да реже глави и за да може за кратко време повече глави да я оцветят в кървавочервено.

Надяваме се, че няма да създавате проблеми... Дискутирайте си по темата вежливо и аргументирано, за да бъде ползотворна дискусията!