ISTORIK

Днес от 19:00 часа по БТВ ще има филм за него ("БТВ Репортерите"). Може да кажат там цената му. Ти пък защо реши, че този суперкомпютър е ненужен на България?

А можете ли да споделите какво се изучава в НГДЕК, кои са учебните предмети, които правят училището уникално?

http://goriva.start.bg/ Може би, ще намериш нещо по темата в горния сайт или в сайтовете, които съм дал по-нагоре. Може да погледнеш и презентацията, която прибавям. Аз самият нямам представа как си взаимодействат маслата и биогоривата. --- През 2002 г. ми се случи ученик да ме затрудни с някакъв подобен въпрос, дето въобще не ми е работа да му знам отговора. Когато се обърнах към класа с контравъпроса: "А вие защо сте решили, че аз зная отговорите на всички въпроси?", едно момиче ме застреля с отговора: "Ами, господине, вие сам създавате това впечатление!"... 0507010.ppt

Какво представлява суперкомпютърът и за какво служи? Суперкомпютър се нарича компютър, който за момента на създаването си притежава най-високите показатели на капацитет на обработка на данни, и в частност - скорост на изчисленията. България разполага със суперкомпютър от септември 2008 г., за оползотворяването на който е учреден национален суперкомпютърен център. В момента на инсталирането си машината на IBM "Blue Gene/P" е сред стоте най-мощни суперкомпютри в света. Българският суперкомпютър е бил на 127 място в класацията през ноември 2008, на 245 място - през юни 2009 и на 337 място - през ноември 2009. Суперкомпютрите се използват за решаване на много задачи, които изискват огромни количества изчисления в секунда. Такива са например проблеми от квантовата механика, метеорологични прогнози, и изследвания на климата, както - и на земетресенията, при космически изследвания, молекулярно моделиране (структури и свойства на химични съединения, биологични макромолекули, полимери и кристали), криптоанализ, финансови задачи, физични симулации (например - на самолет във въздушен тунел, на взривяване на ядрени бомби, на ядрен синтез, плазма, ядрена енергетика, изследване на ядрата). Суперкомпютри се използват също така и в антивирусната индустрия, както - и в шахмата - за изчисляване на най-силния ход в дадена позиция. Напоследък много модерни области са биоинформатиката и химиоинформатиката - за изследването на гени и канцерогенни съединения, на полезни съединения - това са безкрайни масиви от данни, изискващи големи изчисления. А съшо - и във фармацията, при създаването на нови лекарства. Основни потребители на суперкомпютри са големите световни университети, научноизследователски институти, военните ведомства. За първи път терминът "суперкомпютър" се въвежда през 50-те години на ХХ век. През 1997 г. един от най-мощните суперкомпютри в света - Deep Blue - победи Гари Каспаров на шах, а в момента този компютър е 1000 пъти по-слаб от българския суперкомпютър. У нас Суперкомпютърният център работи в тясна връзка с учени от БАН, СУ, ТУ и МУ и др. Машината извършва симулации на биологически, физически и други модели. Суперкомпютърът има следните параметри: - архитектура Blue Gene - 2048 броя PowerPC 450 процесора — 32-битови, 850 MHz с четири ядра - 4 TB оперативна памет - 16 входно-изходни възела - 12 TB дисково пространство - максимална производителност по LINPACK: Rmax = 23.42 Tflop (терафлопа) (Това означава, че може да извърши 23 трилиона операции за 1 секунда) - Постигната максимална производителност с LINPACK: Rmax= 23.42 Tflops - Теоретична най-висока производителност: Rpeak= 27.85 Tflops - Енергийна ефективност: 371.67 MFlops/W - Най-малкият дял от машината, който може да бъде отделен за решаването на дадена задача, се състои от 128 изчислителни възела (512 процесорни ядра). - 5 минути работа с него се равняват на 5 до 30 години изчисления, направени с обикновен компютър, в зависимост от сложността на изчисленията. - За един месец харчи ток за около 5 000 лв (ок. 60 000 лв.) - Съхранява се в помещание с температура 20 градуса по Целзий. Ако избухне пожар в помещението, се пуска газ аргонит, който задушава пламъците. Това е първият суперкомпютър на Балканския полуостров. От Мюнхен до Москва е само нашата машина. Компютърът се намира вече в Българския суперкомпютърен център (БСЦ), разположен в сградата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) в София. Купен е с държавни средства на преференциални цени (6 млн. лв.), защото е за изследователски цели. Желанието на екипа от БАН е нашият компютър да се свърже с европейската изследователска мрежа GEANT, а също - и с европейската мрежа на супер компютрите DEISA. Великобритания, Франция, Германия, Испания са свързали помежду си суперкомпютрите си и могат да работят синхронизирано по редица важни задачи. Румъния и Сърбия също водят преговори за закупуване на суперкомпютър. С течение на времето нашият ще минава все по-назад в класацията и накрая ще отпадне от нея, защото се произвеждат все по-мощни суперкомпютри. Разбира се, това съвсем не означава, че не е закупен навреме или, че няма да върши това, за което е закупен. --- Ресурсите на Българския суперкомпютърен център се използват в момента за изследвания в областта на математиката, физиката, химията, метеорологията, биологията, генетиката и различни интердисциплинарни изследвания. Някои от конкретните теми, по които се работи са: - Числена хомогенизация - Числена симулация на еластичност - Компютърен модел за изследване на преноса на замърсители във въздуха и изследване на взаимовръзката на глобалните климатични промени и замърсяването на околната среда - Изследване на въздействието на климатичните промени върху високите нива на замърсяване в крайградските зони чрез използването на широкомащабни математически модели - Изследване на взаимодействията на различни молекули с цел приложение в разработването на нови материали и лекарствени препарати - Изследване на поведението на нейоногенни повърхностно активни вещества (ПАВ) на повърхността на водна среда с различна йонна сила - Систематичен анализ на ролята на типа и модела на функциониране/дефектиране върху енергетичния спектър и електронната структура на дотирани въглеродни нанотръби - Оптимизиране на изчислителен протокол за коректно определяне на реда на спиновите състояния на спин-хибридни метал-органични комплекси с оглед дизайн на материали с желани магнитни свойства - Молекулни симулации за анализ на ефекта на размера и обкръжението върху строежа, пространствената организация, разпределението на електронната плътност и спектралните параметри на полианилин (PANI) олигомери - Моделиране на зеолитни и оксидни повърхности като адсорбенти и катализатори - Моделиране на клъстери на преходни метали и техни комплекси върху носител и в разтвор - Компютърно моделиране на механизма на биосинтез на протеини и съпътстващите ги процеси в рибозомата - Механика на флуидите - Квантови симулации - Симулации на биологични молекули и системи - Лечение на имунни заболявания чрез гама интерферон - Лечение на ракови заболявания - Лечение на остеопорозата - Биомеханика По този начин вече 70% от ресурсите на суперкомпютъра са натоварени. --- За повече информация: http://www.scc.acad.bg/ http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/reports.html

Биомасата Технологиите за биомаса използват възобновяеми ресурси за произвеждане на цяла гама от различни видове продукти, свързани с енергията, включително електричество, течни, твърди и газообразни горива, химикали и други материали. Дървесината, най-големият източник на биоенергия, се е използвала хиляди години за производство на топлина. Но има и много други видове биомаса - като дървесина, растения, остатъци от селското стопанство и лесовъдството, както и органичните компоненти на битови и индустриални отпадъци - те могат да бъдат използвани за производството на горива, химикали и енергия. В бъдеще, ресурсите на биомаса може да бъдат възстановявани чрез култивиране на енергийни реколти, като бързорастящи дървета и треви, наречени суровина за биомаса. За разлика от други възобновяеми източници на енергия, биомасата може да се превръща директно в течни горива за транспортните ни нужди. Двата най-разпространени вида биогорива са етанолът и биодизелът. Етанолът, който е алкохол, се получава от ферментирането на всяка биомаса, богата на въглехидрати, като царевицата, чрез процес подобен на този на получаването на бира. Той се използва предимно като добавка към горивото за намаляване на въглеродния моно-оксид на превозното средство и други емисии, които причиняват смог. Биодизелът, който е вид естер, се получава от растителни масла, животински мазнини, водорасли, или дори рециклирани готварски мазнини. Той може да се използва като добавка към дизела за намаляване на емисиите на превозното средство или във чистата му форма като гориво. Топлината може да се използва за химическото конвертиране на биомасата в горивно масло, което може да се използва като петрол за генериране на електричество. Биомасата може също така да се гори директно за производството на пара за електричество или за други производствени процеси. В един работещ завод, парата се улавя от турбина, а генератор я конвертира в електричество. В дървесната и хартиена промишленост, дървения скрап понякога директно се поема от парните котли за произвеждането на пара за производствените процеси ии за отоплението на сградите им. Някои заводи, които се захранват с въглища, използват биомасата като допълнителен източник на енергия във високоефективни парни котли за значително намаляване на емисиите. Може да бъде произведен дори газ от биомаса за генериране на електричество. Системите за газификация използват високи температури за обръщане на биомасата в газ (смес от водород, въглероден моно-оксид и метан). Газът задвижва турбина, която е подобна на двигателя на реактивния самолет, с тази разлика, че тя завърта електрически генератор, вместо перките на самолета. От разлагането на биомасата в сметищата също се произвежда газ - метан, който може да се гори в парен котел за произвеждането на пара за генериране на електричество или за промишлени цели. Новата технология би могла да доведе до това да се използват химикали и материали на био основа, за да се произвеждат продукти като антифриз, пластмаса и лични вещи, които сега се правят от нефт. В някои случаи тези продукти може да са напълно био-разградими. Въпреки, че технологията за въвеждането на химикалите и материалите на био основа на пазара е все още в разработване, потенциалната полза от тези продукти е голяма

След прибирането на реколтата, рапичното семе се пресова в рафинерии и се получава рапично масло. От един хектар може да се произведе около 1 500 литра растително масло. Полученият рапичен шрот се използва като протеин в хранително-вкусовата промишленост. Пресованото растително масло се превръща чрез проста химическа реакция в биодизел, химически метилов естер от растително масло (PME). С помощта на катализатор (напр. основен разтвор на калиевия карбонат) и при добавяне на приблизително 20 % метанол, се извършва фрагментация на растителното масло. Освен биодизел, като съпътстващ продукт се получава и глицерин. Излишният метанол се отделя чрез дестилация и се пуска отново в цикъла. Глицеринът е важна суровина за фармацевтичната промишленост и за производството на козметични продукти. Етапите на процеса на производство на био дизел са: - естерификация - разделяне на биодизел/глицерин - биодизел - промиване - биодизел – изсушаване - преработка на глицерина - възстановяване на метанола (Каквото и да означава всичко това; аз нищо не разбирам!)

Самият процес е много скъп, което прави цената на биодизела по-висока от тази на минералния дизел. Обикновено, от 1 т масло и 110 кг. метанол се произвежда 1 т биодизел и 110 кг. глицерин. Като гориво за автомобилите, биодизелът се използва в смес с конвенционалния дизел в съотношение 5:95% (марка В5) или 20:80% (марка В20). Принципно е възможно и използването на марка В100, но съществуват редица пречки това да се осъществи на практика. Една от най-съществените е високата температура на замръзване на биодизела. Той започва да се втвърдява около 0º C, докато при минералния дизел този процес започва при минус 15º C.Биодизелът може да се използва като чист биодизел (означение В100) или може да се смесва с петродизел в различни съотношения за повечето модерни дизелови двигатели. Най-популярната смеска е със съотношение 30:70, като 30% е биодизелът а 70% е петродизелът. Някои от причините за това са: Чистият биодизел започва да замръзва при -10°C ако е правен от растителни масла, но при +16°C ако е направен от животински мазнини. Биодизелът разгражда уплътненията, направени от гума. Така се разлагат О-пръстените и уплътненията на горивните помпи и те протичат от биодизела. Биодизелът се смесва добре с вода, което води до корозия, повече дим, понижена мощност на двигателя... Биодизелът разгражда гумените уплътнения и маркучи в превозните средства (предимно произвеждани преди 1992 г.), въпреки че има тенденция те да се се износили вече и/или да са заменени с уплътнения от Viton, които не взаимодействат с биоизела. Биодизелът има по-висок смазочен индекс, в сравнение с петродизела, което би могло да доведе до по-дълъг живот на инжекционната уредба. Той е по-добър разтворител от петродизела и има свойството да разтваря предишни отлагания в горивната система от употребата на петродизел. Като резултат от това горивният филтър може да се задръсти, ако се премине дирекно от петродизел на чист биодизел и затова е необходимо често да се сменя. Биодизелът има изчистващ ефект върху горивната система. Препоръчва се няколко пъти да се смени горивният филтър на 1 000 - 1 500 км. след преминаването на биодизел. Биодизелът е много по-безвреден за околната среда от обикновените петролни горива. Той отделя само толкова въглероден двуокис, колкото е нужно за растежа на едно растение. Не съдържа сяра, т.е. не предизвиква киселинни дъждове. Изгаря по-добре заради по-голямата си наситеност на кислород. Той е биологичен продукт и се разгражда бързо, затова не застрашава околната среда с екологична опасност при евентуален разлив. Продължителният досег с него или със съставките му не заплашват с изменения в човешкия организъм или злокачествени заболявания. В сравнение с обикновения дизел, биодизелът излъчва по-малко: Въглероден окис – до 30%; Въглеводород – до 30%; Сажди – до 40%; Малки частици – до 40%; Азотни окиси – до 15%. Независимо от всички недостатъци, които за момента спират масовото навлизане на биодизела като основно гориво, бъдещето принадлежи именно на него. Трябва още доста да се учи в тази област и е възможно да се правят много подобрения, а и производителите на автомобили да започнат да съобразяват колите с особеностите на биодизела. --- http://www.ekozora.com/products/biodiesel.html http://www.crystalchemicals.com/bul/biodisel.htm http://www.mbclub.bg/forums/index.php?showtopic=921 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232643 http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/news.php?newsid=4120 http://www.otoplenie.bg/articles/view/4/285 http://www.brevo-biodiesel.com/biodiesel http://www.segabg.com/online/article.asp?i...=6&id=00010 http://greentech-bg.net/?p=1462 --- От какво се прави биодизел? - слънчоглед - рапица - соя - царевица - животински мазнини - водорасли - палмово масло - фъстъци или фъстъчено олио - рециклирани готварски мазнини (олиото от фритюрник, примерно) --- Предимства и недостатъци Предимства - Производството на биогоривата ще допринесе за спадане емисиите на въглероден двуокис и други вредни вещества в атмосферата, допринасящи за глобалното затопляне. - Производството на биогоривата ще направи страните вносители на нефт (между които и България) по-независими от организацията ОПЕК. - Производството на биогоривата ще въздейства благоприятно на заетостта в аграрните райони. - Производството на биогорива от целулозни суровини ще спомогне за залесяването на райони, които са били обезлесени заради използването на аграрни култури. Недостатъци - Според някои изследвания отглеждането на култури, пригодни за производството на биогорива, изтощава почвата и водите. - Аграрното стопанство е един от най - големите замърсители на атмосферата c азотни съединения, които умножават парниковия ефект. - Спорен е върпросът за нетния енергиен баланс на технологиите за отглеждане на биокултури - т.е. дали производствения процес поглъща повече енергия отколкото добива. - Засега почти всяко производство на биокултури е субсидирано - т.е. получава се нарушение на пазарното равновесие, от друга страна почти всеки тип земеделство в ЕС и САЩ е субсидирано по един или друг начин. - Производството на биокултури повдига цената на земеделските култури, които биха били използвани за суровини в хранително-вкусовата промишленост или животновъдството - процес, който води до цялостно поскъпване на храните, предизвиквайки инфлация в икономиката. - Отглеждането на биокултури ще допринесе за тоталното изсичане на горите - процес, който е вече необратим, например в Бразилия и Индонезия - Отглеждането на биокултури ще изостри проблема с глада в бедните райони на света. --- ДРУГИ БИОГОРИВА Биоетанолът е заместител на традиционния бензин. Произвежда се от царевица, ечемик, захарна тръстика и др. Необходимостта от разработка на биоетанол е продиктувана както от високите цени на петрола, така - и от съображението за намаляване на замърсяването при добива и преработката на петрол, а - и от специална европейска директива, която има за цел да увеличи използването на биогорива в страните от общността. В документа е предвидено, че всички страни членки трябва да увеличат използването на биогорива до 5.75% от общата си консумация на горива до 2010 г. Освен това, в ЕС действа и регламент с препоръчителен характер, който предвижда от 2007 г. петролните рафинерии да закупуват биоетанол и да го смесват с традиционния бензин в съотношение 2% към 98%. Биобутанолът e гориво, произвеждано от биомаса. По свойства е много близък до бензина и етанола. Някои производители на коли дори са провеждали експерименти, при които е установено, че никакви промени на сега съществуващите свигатели не са нужни. Биобутанолът не разяжда тръбите в автомобила, по които тече.

Онлайн калкулатор на личната инфлация: http://www.nsi.bg/nsipic/

А в сайтовете, които дадох под въпроса за водораслите, нищо ли не пише по темата?

Подписка в защита на самостоятелността на Центъра по тракология „Професор Александър Фол” тръгна в интернет. В нея се изразява безпокойство от това, че ръководството на Българската академия на науките е взело решение за закриване на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол”, както и на още няколко хуманитарни института. „Министърът на образованието и науката защити съществуването на Центъра и на другите институти, но въпреки това ръководството на БАН е решено на унищожението им, въпреки че вече не може да използва довода „Правителството иска”. Моля, подкрепете ни, за да продължим да изучаваме и популяризираме древната история на траките” – се казва в призива в интернет. Линковете на онлайн петициите са: http://www.petitiononline.com/thracian/petition.html http://www.facebook.com/?ref=home#/group.p...1162&ref=nf В петицията, адресирана до министъра на образованието Сергей Игнатов, се казва: "Чрез онлайн петиция и чрез мрежата Фейсбук се обръщаме към Вас с молба да направите всичко възможно, за да запазите Центъра по тракология „Проф. Александър Фол” като самостоятелна научна институция в рамките на Българската академия на науките. Световните научни постижения, международните проекти и многобройните публикации на членовете на Центъра по тракология, които са достатъчно известни, изведоха тракологията на световната сцена през 70-те години и доведоха до 10 световни конгреса по тракология като единадесетия е обявен през 2010 г. в Истанбул. Закриването на Центъра по Тракология не би било нищо повече от престъпление от страна на шепа самозабравили се хора, облечени с власт. От наши приятели и колеги учени знаем, че Вие и Министерския съвет на България подкрепяте запазването на Центъра, както - и на още няколко хуманитарни института, които ръководството на Българската академия на науките не желае да съхрани. След Вашата публична защита на тези институти по Българската национална телевизия стана ясно, че ръководството на Българската академия на науките вече не може да оправдава обезличаването на българската хуманитарна наука с Вас, Министъра на финансите и Министерски съвет на България. В глобализиращия се свят, в който живеем и който ни дава възможност да се обърнем към Вас, именно научни изследвания и популяризирането им като тези по тракология, етнография и редките езици, какъвто е българският, хуманизират ежедневието ни и обогатяват нашата духовност. Надяваме се, че ще Вие и останалите членове на Министерския съвет ще намерите възможност да попречите на шепа хора, облечени във власт, да се разпореждат с културното наследство и с изучаването му, което не принадлежи само на България, но - и на света.".

Я да те попитам... А мислил ли си да правиш биодизел от... о, изненада! ... от водорасли? http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2009/10/01...o_ot_vodorasli/ http://greentech-bg.net/?p=1748 http://www.celeber.net/index.php?option=co...6&Itemid=62 http://pkv-biodiesel.blogspot.com/2008/04/blog-post_28.html http://www.bioenergotech.com/NEW%20TECHNOLOGY/vodorasli.html http://www.politika.bg/article?id=13575 http://greentech-bg.net/?p=2351 http://www.ekozora.com/products/electricenergy.html http://computerworld.bg/18022_Izraelski_pr...oekti_nova_tech http://ekozora.com/products/biodiesel.html

E, нали ти дадох два сайта - да четеш. Учебник нямаш ли?

http://www.book.store.bg/search?srchstr=%F...F6%E8&sin=1

http://liternet.bg/publish5/lstoianov/dve.htm http://liternet.bg/publish4/avacheva/prochiti.htm http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/ma-...lit-studies/242 http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=18367 --- Прочети книгата на Емил Георгиев "Основни течения в развитието на българската литература" (Очерк), С., 1973 г.

Ето една добра новина! Франкофоните във форума се увеличаваме... С малко, но - завинаги! Казвам това с твърде зле прикрито злорадство!

Offtopic А, много интересно! И аз бях там през 2003 г.! Аз бях в Lille 1 (USTL), а - ти? А кога си бил там? Трябва да се видим някой ден, да обменим информация... А, между другото, ти владееш ли френския език?

30% от храните съдържат гени мутанти, но на етикета не пише! Салам, кренвирши и вафли съдържат генномодифицирани растения над допустимите норми. Това обаче не е написано на етикетите и няма как да се разбере от потребителите, посочват от регионалните инспекции по опазване на общественото здраве. 63 от общо 181 проверени продукта през миналата година са съдържали по-голямо от разрешеното количество генномодифицирани организми, сочат данните на РИОКОЗ, публикувани на страницата на Националната лаборатория за изследване на генномодифицирани храни. В 15 от изследваните продукти е имало надвишаващо нормите количество растителни продукти, върху които е въздействано на генно ниво. Според нашето законодателство максимум 0,05% от дадена храна може да бъде ГМО. В същото време, в различни марки шпек, наденица, сурови кебапчета, кренвирши, салами, вафли и соеви брашна са открити 2 и над 2% от тези организми. Върху етикетите им обаче не е записано, че съдържат изкуствено създадени растителни съставки. Според европейските закони, ако съдържанието на ГМО е по-голямо от 0,9 на сто, точният процент трябва да бъде посочен върху продукта. През 2009 г. процентът на храните от български производители с превишено съдържание на ГМО, спрямо тези от вносители, се е увеличил на 64% при 30% през 2008 г., пише в изследването. България ще въведе европейската норма от 0,9% с промяна в Закона за генномодифицираните организми, която предстои да бъде гласувана в парламента. Така ще има ред и по-голям контрол на пазара за отглеждането на генномодифицирани организми, обясни зам.-министърът на екологията Евдокия Манева по бТВ. Тя обясни, че в Европа е разрешено оглеждането на само един вид генномодифицирана царевица, но ние можем да я забраним. Екоорганизации и асоциация "Активни потребители" ще протестират срещу отпадането на абсолютната забрана за ГМО в проекта. Таня Киркова http://paper.standartnews.com/

Народата библиотека " Св.Св. Кирил и Методий" Библиотка при Народното Събрание Библиотека при Министреския Съвет Библиотека на президента на Р България Библиотека при института за правин науки при БАН Библиотека при Националния исторически музей-София Библиотека при Руския културно-информационен център Библиотека при Американския културно-информационен център Библиотека при Съюза на юристите в България Библиотека на ЮНЕСКО - Женева Библиотека на ООН - Ню Йорк Библиотека на ООН - Женева Национална библиотека - Париж Британска библиотека - Лондон Руска държавна библиотека - Москва Чешка национална библиотека - Прага Народна библиотека-Варшава Сръбска национална библиотека - Белград Румънска национална библиотека - Букурещ Народна библиотека - Скопие Национална библиотека на хърватска - Загреб Немска библиотека - Берлин Библиотека на Хумбалдовия университет - Берлин Национална библиотека - Рим Национална библиотека - Виена Това са някои други възможности... А би могъл да попиташ дали библиотекарите от пловдивската библиотека биха могли да ти закупят/заемат/копират книги, вестници и списания от Сърбия...

Попитай в Държавния архив...

А, ако и у нас е проникнало иконоборството, как това е могло да стане? - чрез арабите (?) - чрез волжските българи (??) - чрез гърци - бегълци иконоборци от Византия (а не трябваше ли да ги връщаме обратно, според договор о 716 г.?!) - чрез ерес/и; ако - да, то - коя/кои ерес/и? - чрез византийските дипломатически и религиозни пратеничества у нас - чрез български пратеници в Империята - по друг начин А кои ще го поддържат в България? И - с каква цел? (политическа, философска, духовна, психологическа, етическа, икономическа, религиозна и др.) --- Разбира се, Пламене, аз не искам да се заяждам на дребно, а да ти помогна да си избистриш параметрите на идеята.

При търсене в интернет, Гугъл пита дали не става дума за галваностегия. Ако иде реч за галваностегия, има много неща, а за гълменостегия - нищо! За електролизата и за галваностегията може да прочетете тук: http://212.39.92.39/e/prosveta/fizika_9/EUK/UNIT6/unit5.htm http://tok-v-elektroliti.hit.bg/index_bg2.html За гълменостенията НЕ може да прочетете нищо никъде.

През XI и XII век Византийската империя е подложена на постоянни нападения от печенеги, узи и кумани. За да бъдат ограничени щетите от тези нападения започва масирано крепостно строителство, особено в северната гранична тема Паристрион. По археологически данни крепостите в габровския край са водили активен живот в периода XII – XIV век, т.е. можем да твърдим, че са построени по византийско време за укрепване срещу външните нападения. В района на Габрово са локализирани 8 крепости: Градът (Трънето), Витата стена (Здравковец), Градище (Гб), Кулата (м. Сарая), Междине, Пречиста (с.Градница), Градът (с. Крамолин), плато Стражата. През 1074г. избухва бунт в Дръстърската крепост, начело с военачалника Нестор, по народност българин, като причина за бунта е неплащане на заплати на войниците и отнемане на земя от Нестор. Бунтът бързо се разраства до Стара планина. По този повод Михаил Атолиат пише до патриарх Никита II, че за прекратяване на бунта е трябвало да се поставят византийски гарнизони в крепостите по Хемус. Според Атолиат, бунтовниците са от местното, „разноезично” население. В последствие Нестор се присъединява към печенегите. Атолиат пише: ”Причината новият катепан на Дръстър Нестор да се присъедини към печенежкия вожд Татруш е, че къщата и имотът му били конфискувани от Логотета Никифор, който наказал по този начин акрита” – т.е. Нестор е имал служебен акритски поземлен участък - можем да говорим за специални категории военно българско население – акрити на византийска служба в темата Паристрион, което ползва привилегии и наследствена земя. От свидетелствата на Атолиат научаваме също, че крепостите по Дунава се охраняват от местна войска, като в изключителни случаи се добавят военни части на централната власт. Практика на Византия е да използва местни части за охрана на отдалечени крепости, които обаче понякога се сдружавали с нападащите номадски вождове. За крепостите по Стара планина и за факта, че те са владение на местни, български отряди пише и Никита Хониат през 1185г. „Варварите от планината Хемус се одързостявали от крепостите, които били твърде многобройни и стърчели над отвесни скали. „. Стратиотския институт и пронията са типичните форми на военно служебно насление във Византия. Като имаме предвид големината на планинските крепости около проходите, в сравнение с равнинните градове – крепости, техния размер не предполага за военното население високият статут на акрити или стратиоти. За стражевата служба в крепостите по проходите трябва да потърсим привилегирован статут, стоящ обаче по-ниско във феодалната йерархия. Според повечето изследователи този статут е в категориите цакони и трапезити. Цаконите охраняват на смени прохода, срещу което ползват данъчни облекчения. Трапезитите са разузнавачи и водачи през проходите и се набират от местното население. http://stanimer.blogspot.com/2008/07/xii-xvii.html

Населението на Подунавието било недоволно от политиката на Михаил VII и всесилния логотет Никифорица. На какво по-конкретно се е дължало това? От десетилетия империята не можела да поддържа отбраната на дунавската граница без участието на местните българи. Наред с византийските гарнизони, чиято численост била крайно недостатъчна, отделни български боляри, по-заможни хора, а и цели български села получавали данъчни привилегии и заплати, формирайки отряди от т.нар. акрити (граничари). Други българи постъпвали в армията като наемници, от наборни войници ставали "професионални" и т.н. Някои българи дори постигали забележителна кариера, както например станало с Борил и Герман, дългогодишни служители на император Никифор III Вотаниат (1078-1081) - и то навярно още от времето, когато той бил начело на войските в Паристрион, изпратени против узите през 1064 г. Сега обаче акритите, ако се вярва на Михаил Аталиат, били лишени от своите заплати - земите им "...били опустошавани от скитите [печенезите], а и поради настоявянията на Никифор им били отнети ежегодните дарове от императорската хазна". Всъщност, възможно е с оглед на гореописаната икономическа ситуация те все пак да са получавали някакви заплати (не бива да подценяваме тенденциозността на Аталиат към логотета Никифор и император Михаил VII!), но явно покупателната способност на парите във времето на императора "Парапинак" вече е била нищожна... По причина на това обедняване, както продължава своя разказ Аталиат, "...някои от тези градове започнали да мислят за бунт и изпращали пратеничества при печенежкия народ." Месните българи и "миксоварвари" в Дръстър, както стана дума, били предали властта над крепоста в ръцете на Татуш. Пл. Павлов http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm --- Византия била принудена още през VII в. да се облегне на селското население, като върне свободата на голяма част от него и го привлече в отбраната на границите. Това става по същото време, когато земите по Долния Дунав са откъснати от нея и в тях се създава българската държава. Именно с това свободно население, разнородно по произход, се свързват и епическите произведения от това време. Византийските саги от VII до X в. не са достигнали до нас, но най-късните са намерили отражение в поемата «Дигенис». Тя е произведение на отделен поет, който е преработил много песни, описващи подвизите на византийските акрити — войниците земевладелци, служещи в отдалечените от столицата гранични области. Поемата «Дигенис», написана около 1000 г., носи името на главния си герой — акрита Василий Дигенис, наречен така, защото баща му бил арабин, а майка му гъркиня: Дигенис значи двуроден. Поемата описва борбите между византийските акрити и арабите, като е построена върху песни от IX и X в. Според поета Андроник Дука и жена му имат пет сина и се молят на бога да им даде дъщеря. И наистина им се ражда момиче, което наричат Ирина. То расте в дома на стратега в Кападокия. Когато вече станало девойка, веднъж, когато баща му и братята му били на война, в Кападокия нахлул арабският емир Мусур, съборил града, плячкосал двореца и отвлякъл Ирина. Майката успяла да избяга и писала на синовете си и те тръгнали да търсят сестра си. Те я намерили в лагера на емира, но той не искал да я върне и им предложил двубой. Бил се с него и излязъл победител най-малкият брат — Константин. Сега Мусур трябвало да върне Ирина, в която се бил влюбил. И затова предложил на братята да приеме християнството и да стане византийски акрит. След това той се оженил за девойката. От този брак се родил Дигенис. Детето растяло и се учело да чете, да пише и да си служи с оръжие. На дванайсет години то убило с голи ръце две мечки, разкъсало на две сърна, разсякло с меча си лъв и започнало бой с разбойниците апелати, които ограбвали пътуващите богати пътници из областта. На връщане от боевете с апелатите в къщата на стратега на областта той се запознава с дъщерята на стратега Евдокия, влюбва се в нея и тя избягва с него. Преследван от баща ѝ и братята ѝ, той избива цялата им войска, като щади само роднините на Евдокия. Така виждаме дотук да се описват две сватби с грабеж. След като се оженват със съгласието вече на родителите ѝ, те живеят на лагер в шатра. Тук един условен император Василий идва на гости на акрита и получава от него различни съвети. Пред него Дигенис укротява един кон и убива на лов един лъв. Една част от приключенията на героя в поемата са дадени като негов разказ пред приятелите му. Дигенис разказва как веднъж срещнал една девойка край един извор. Тя плачела безутешно. Била се влюбила в един пленник на баща ѝ, византиец. Тя била арабка. Помогнала му да избяга и избягала заедно с него, но той я изоставил. Дигенис утешил девойката, но после я насилил. Разкаян за лошата си постъпка, той намерил виновника за нещастието ѝ и го накарал да се ожени за нея. След това Дигенис разказва друга история за борбата си с един змей, за нападението на един лъв и за ново нападение на апелатите срещу него и жена му. След разбиването на апелатите Дигенис бил нападнат от техния вожд Филопапас, който повикал на помощ девойката юнак Максимо. И боят с Максимо е разказан пак от Дигенис. След като разбил войската и съюзените с нея апелати, Дигенис влиза в двубой с девойката. Той отсякъл главата на коня ѝ и така я победил. Тя се признала за победена и той ѝ подарил живота. Но тя поискала да се срещнат на двубой още веднъж и тогава Дигенис ѝ отрязал пръстите на ръката, поради което тя изпуснала оръжието и отново се признала за победена. Тя отишла да измие ранената си ръка и се върнала по тънък прозрачен хитон, увлякла Дигенис със себе си, отдала му се и след това Дигенис я изоставил. Той се върнал и разказал за двубоя на жена си, скривайки останалото. Но сетне изведнъж, обзет от яд, възседнал коня си, намерил девойката и я убил. След това певецът описва смъртта на бащата на Мусур и погребението му в църквата при двореца, който той си построил, победите му над апелатите и етиопите и поемата завършва с преждевременната смърт на акрита и жена му. Иван Венедиков http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_5.htm --- Византийците - прониари и акрити в Тракия и Македония почти напълно се самоунищожили в продължилата почти десетилетие братоубийствена и брутално жестока гражданска война между Йоан VI Кантакузин и Ана Савойска. http://forum.boinaslava.net/

Трябва ли да ти напомням, че иконоборческия период във Византия трае в периода 726 - 843 г. През 741 г. иконоборството е обявено за ерес и започва упадъкът му. Може би, трябва да уточниш, че в твоя сценарий иконоборството не е преодоляно до XI век... В този случай трябва да уточниш как е оцеляло толкова дълго?

Аналози може да се направят със: - системата на темите и стратиотите във Византия - тимарската система в Османската империя - опричнината в Русия