ISTORIK

Как да решим проблемите на европейската идентичност? Европейският парламент и Фондацията за международната награда „Карл Велики" в Аахен отправят покана към младежите от всички държави-членки на ЕС да участват в конкурс, посветен на развитието и интеграцията на ЕС и проблемите на европейската идентичност. Европейската младежка награда „Карл Велики" се присъжда на проекти, които насърчават разбирателството в Европа и света, подпомагат изграждането на общо усещане за европейска идентичност и интеграция, служат като модел за младежите, които живеят в Европа. Те трябва да предлагат и практически примери за успешно съвместно съжителство на всички европейци като една общност. Проектите могат да се съсредоточат върху организирането на различни младежки прояви, младежки обмен или интернет проекти с европейско измерение. Подадените за конкурса проекти могат да бъдат изготвени на всички официални езици на Европейския съюз. Предимство ще имат тези от тях, които са изготвени съвместно от млади хора, представляващи няколко държави-членки. На 14 март 2008 г. национални журита, съставени от поне двама членове на Европейския парламент и един представител на младежки организации, ще изберат един победител на национално равнище от всяка една от 27-те държави-членки. Наградата за най-добър проект е 5000 евро, втората награда е 3000 евро, а третата награда е 2000 евро и ще бъдат връчени в Аахен на 29 април 2008 г. от председателя на Европейския парламент и представителя на Фондацията за международната награда "Карл Велики" в Аахен. Като част от наградата, тримата лауреати ще бъдат поканени да посетят Европейския парламент (в Брюксел или в Страсбург) през май 2008 г. Крайният срок за подаване на кандидатурите е 8 февруари 2008 г. Формулярите за кандидатстване са достъпни от секцията "Новини и предстоящи събития" на Информационния офис на Европейския парламент за България. http://www.europarl.europa.eu/sofia/2517/sof7090eu7664.htm

Повече от половината бременни българки не могат да откажат цигарите, въпреки че осъзнават вредите за бъдещето си дете. Това сочи проучване, направено от независима маркетингова агенция по поръчка на Surecheck. Като част от кампанията „Как точно отказах цигарите” тестовете за бременност обявиха стряскащата статистика дни след излизането на резултатите. Те потвърждават изследванията на СРИОКОЗ, че близо 60% от бременните в България не отказват цигарите, а само ги намаляват. За целите на маркетинговото изследване бе потърсено мнението на жени между 22 и 53-годишна възраст – пушачки. 65% от запитаните не са отказали цигарите през цялата си бременност, а само са ги намалили. Като основна причина една част отчитат, че са разбрали късно за бременността и са сметнали, че вредата вече е нанесена, съответно отказването е излишно. Друга част посочват, че липсата на подкрепа в семейството и заобикалящата ги среда от пушачи са причината да не преборят порока. 90% от запитаните смятат, че след Италия, Великобритания и Франция е редно и в България да се ограничи пушенето на обществени места. Това би помогнало много не само на бъдещите майки, но и на всички, които се борят с цигарите. „Въпреки предварителните ни очаквания, не липса на информация, а липса на воля пречи на бременните да спрат цигарите. Те имат нужда от силна подкрепа и разбиране в този период и ние мъжете можем да им помогнем като откажем цигарите с тях, ходим на разходки, излизаме с непушачи и всеки ден показваме, колко горди сме със своето „момиче”. 60% от бременните в България се нуждаят от помощ и конкретни съвети, за да преборят изкушението. Именно на тях искаме да помогнем“, казва Иво Николов, бранд мениджър на Surecheck. Всички пушещи майки осъзнават вредите, които нанасят на плода. Сред най-разпознаваемите опасности са: недоносване на плода, спонтанен аборт и малформации. Най-голям е рискът през първите седмици на бременността, но пушенето уврежда през целия период, категорични са специалистите. Според запитаните техните доктори не са ги информирали за опасността, дори не са ги питали дали пушат. 41% казват, че са били посъветвани да не стресират организма си с рязко спиране, а постепенно да намалят дневния тютюнев прием до 3-4 цигари. Това обаче са заблуди и оправдание за бременните да не се борят с порока. Най-разпространени вярвания са: отказването засилва апетита и изнервя, което уврежда плода; рязкото спиране стресира и уврежда ембриона; няколко цигари не могат да попречат. Почти 100% от запитаните допускат, че тяхното пушене по време на бременността и израстването на детето като „пасивен пушач“ са предпоставки децата им да са „болнави“. Те се обвиняват и твърдят, че при евентуална следваща бременност няма да посегнат към цигарата. Интересен е фактът, че почти 100% обаче отказват цигарите докато кърмят. Майките вярват, че пушенето уврежда кърмата, но ревностно защитават правото си на цигарка през деветмесечния период. Едва 40% отказват цигарите, но 90% от тях подновяват пушенето след като спрат да кърмят или веднага след бременността (ако не кърмят). Като най-силен помощник отчитат семейната среда, подкрепата на съпрузите им и майчинския инстинкт. Над 90% от отказалите цигарите споделят, че след като са видели положителния резултат от теста, не са запалили повече. 40% отказали е твърде малко, категоричен е Николов. За тези, които не могат да се справят така лесно, но имат силно желание, Surecheck подготвя специален съветник „от майки за майки“ с топ съвети как точно да откажем цигарите, когато забременеем. Той ще се разпространява безплатно в националната аптечна мрежа. Кампания против тютюнопушене по време на бременност се провежда за първи път у нас. „Как точно отказах цигарите“ се провежда на два етапа: първият - конкурс за лични истории и национално маркетингово проучване, вторият - създаване на съветник „Топ съвети: Как точно да откажем цигарите, когато забременеем“. --- Отговорните и разумни бъдещи родители НЕ пушат: нито активно, нито пасивно. Пушене по време на бремеността е причина за болести и увреждания за бебето. А после родители-пушачи искат дарения, че детето им било болно от левкемия... Пушенето е просташки, нечистоплътен и изключително нахален навик (особено неприятно е, ако някой пуши до теб в асансьора или в таксито, или - докато се храниш!). Вече не е изискано и модерно да се пушат цигари, както преди 20-30 години.

Ето още нещо свежо...

Цитирах въпроса по начина, по който беше зададен в книгата.

Ето още снимки от мен...

Друзите са племе, изповядващо особена разновидност на мюсюлманската религия, при която Мойсей и Иисус Христос също са обекти на почитание. В Израел живеят около 18 хиляди друзи, а броят им в Ливан е по-голям. Древните традиции на друзите ги задължават да бъдат лоялни към държавата, в която живеят. Поради това, те са приети за равноправни граждани на Израел и служат във всички израелски родове войски, включително - и в авиацията. ПОСЛЕДНИТЕ РИЦАРИ НА ЗЕМЯТА Ако друзите трябваше да се сръжават при Армагедон... В планините на Израел, Ливан и Сирия, живеят загадъчни хора. Те сами се наричат «муахидуни», тоест вярващи в Единния Бог», но другите по-често ги наричат «друзи». Муахидуните отдавна са свикнали с това прозвище и не се обиждат. Друзите живеят твърде уединено, не се натрапват на света. «Благословен да бъде влезлия в този дом» - Надпис над вратите на друзки домове Началото на историята Това се случило в Египет, град Кайро, когато там управлявал халиф Ал –Хаким би - Амр Али, от династията на Фатимидите през 1017 година от раждането на Христос. Разбира се, той бил мюсюлманин (шиит ислямист), много странен мюсюлманин. Когато бил млад, ал-Хаким прекарвал много време в несравнимата библиотека на Фатимидите, която по сведения на съвременниците наброявала 600 хиляди ръкописи. По такъв начин той разбрал за неизчерпаемото многообразие на света, и за това, бил прониктнат от идеи, твърде различни от традициите на мюсюлманската религия. Като проникнали в него, той се заел с експерименти. От исляма се обърнал към християнството, от християнството – в юдеизма и отново се върнал към исляма. Не трябва да забравяме, че ал-Хаким бил халиф – единствен управляващ, било му позволено много, ако не - и всичко. Някои съвременни изследователи са го смятали за луд, но... за кой пророк може да се каже, че е „нормален човек”?... И ето веднаж през пролетта на 1017 година в съня на Ал-Хаким се явил Бог и му казал: «Хората започнаха лошо и неправилно да вярват в мен, те преиначават същността ми и моите послания. Създай нова и чиста религия, за да върнеш хората към вярата в истинския Бог. Избрах теб, защото си халиф, и народът ти няма да посмее да не те послуша”. И Бог продиктувал на ал-Хаким основата на новата монотеистична религия. Халифът се събудил и извикал при себе си тези, на които вярвал. Те, по негово мнение, били способни да разберат и запишат Откровението. Били двама: Наштаки ал-Дарази и Хамза ибн Али. Дни и нощи, в свещен възторг, ал - Дарази и Хамза записвали това, което им говорел ал - Хаким, стараейки се да не пропуснат ни една дума. Когато работата привършила, ал - Дарази излязъл пред народа и провъзгласил своя халиф за пряк глашатай на Единния и Абсолютния Бог. Разбира се народът поискал доказателства. И такива били представени във вид на тези същите записи - «Рисалят», които след 26 години, в 1043 година се превърнали в свещени книги на друзите (от името Дарази) – хората, които повярвали на ал -Дарази и Хамзи се обърнали към новата вяра. Но след известно време ал - Дарази отслабнал духом и започнал да предава някои друзи на мюсюлманите, които безжалостно убивали отстъпниците... За предателството на ал - Дарази не е споменато в нито един арабски източник, но друзите предават спомена за това от поколение на поколение и ако сметнат за необходимо, разказват за «лошия ал - Дарази» на този, който ги попита. Ние попитахме и те ни разказаха, и ми стана ясно защото друзите не обичат, когато ги наричат така... Нова вяра – нов народ Проповедниците на новата религия били много, но историята не е запазила техните имена. Известно е само, че Хамзи и неговите ученици също в тази 1017 година се отправили по различни посоки на арабския халифат. Те пътували 26 години, достигнали до Урал, Сибир, Индия и навсякъде, където живял даже и един суфий (мюсюлмански религиозен мистик), и проповядвали новата вяра А през 1043 година се затворила Вратата на Проповедите (термин от друзката религия), и заедно с нея за целия свят се затворила религията на муахидуните – друзи. Защо се затворила Вратата? Това никой не знае. Самите друзи намекват, че така сам е решил ал - Хаким, на когото сам Бог е заповядал да направи така, като сметнал, че на Земята имало достатъчно души друзи, и този, който не успял да стане друз, както са се наричали, е закъснял. Аз споменах думата «души» не напразно. Друзите вярват в преселването на душата. Но не така, както вярват в това например будистите. Душа на друза може да се пресели само... в друз и в нищо и никого друг (включително и в човек от друга вяра). Именно затова друзите не могат да станат повече, само по-малко. Впрочем, за това малко по-късно. Ал - Хаким в една тъмна каирска нощ се изкачил на планината и безследно изчезнал. Но друзите и до сега вярват, че в деня на Страшния съд той ще се върне при тях. В планините И така, Вратата се затворила. И веднага целия мюсюлмански свят неочаквано разбрал, че друзите вече отдавна не са... мюсюлмани! Защото те придават божествени черти на много хора. И в най-голяма степен на пророка Неби Шайб (по друзки - Итро) – тъст на Мойсей и баща на „всички пророци”, както смятат сами друзите. Защо именно Итро? Всъщност това е тайна (впрочем, както и цялата религия на муахидуните). Но може да се предположи защо друзите толкова много почитат тъста Мойсей. А то е за помоща, която оказал на пророка в затвърдяването на първата «официална» в историята на човечеството вяра в Единния Бог. След Итро настанали безредици и Авраам, и Ной, и Христос, и даже сам Адам, и всички, които, когато са вярвали в Единния Бог и са донесли тази вяра в хората. Мюсюлманите се опомнили, тези друзи стигнали до такава наглост, че считали всички за... друзи!...! Разбира се подобно нещо арабския халифат не е можел да търпи и се наложило друзите да избягат от Египет. Къде обикновено бяга преследван народ? В пустинята или в планината. Друзите избрали планините на Сирия и започнали да живеят около планината Джабал Дуруз (Планината на Друзите). После, след четиристотин години, част от тях отишли в планините на Ливан, след това – в Израел, в северната част на страната, в планинска Галилея. Така друзите станали планинци. Заповядано е да останете живи! Планините оставят своя неизгладим отпечатък на всеки и хората, живеещи в планините по целия свят, имат много общи черти. Например свободолюбие, гордост, любов към оръжието и умение да го владеят. С течение на времето подобни черти са придобили и муахидуните. Но у друзите има качества, присъщи само на тях, и на нито един друг народ по света. Защо? Всичко е много просто. Не се отдало на друзите да се скрият от света в планините. В течение на много столетия продължавали безжалостно да ги преследват и унищожават. Да, разбира се на друзите им се наложило да станат отлични бойци, съвършени партизани в планински битки. Ненапразно в съвременната армия на Израел друзите често служат в във войски със специално предназначение. Съществуват даже отделни воискови части, състоящи се само от друзи, които по най-добър начин са се представили във всички войни, които е водела държавата Израел. Но да повторим, да оцелеят, се оказало малко. И измислили за себе си принципа «такийя», което може да се преведе като «укриване заради безопасността», или по просто – «маскировка». Този принцип включва много. Например, ако живее след хора от друга националност, друзът никога няма да каже, че е друз, никога няма да започне да се пъчи, но даже и да намекне за своята принадлежност към муахидуните. Сред мюсюлманите той ще се държи като мюсюлманин, сред юдейте - като юдей, сред християните - като християнин. Друзът лесно ще приеме законите на всяка страна, където и да живее и за нищо на света няма да започне да критикува един или друг порядък или обичай. Той ще бъде открит срещу всеки и дружелюбен с него, доколкото е възможно. Но ако трябва да избира на чия страна да застане например при сбиване, то принципа на такийя, ще подтикне друза да вземе страната на този, в чието действие има повече благородство, чието цели са по-възвишени. И това свойство на друза съвсем не е показно, не, то е в кръвта му. Именно поради това друза никога няма да те предаде. Но при това друзът ще си остане само друз и нищо повече, а ако няма къде да се дене, то ще вземе в ръцете си оръжието и ще защитава домът си до последен дъх. Така се получило, че християнската заповед „Обичай ближния като себе си”, която за европейците е неразбираема и преди всичко думи, за друза се явява повседневна норма на поведение. А сега си помислете често ли сте срещали непознат, който не на думи, а на дело последен е готов да сподели с вас каквото и да е, и при това да остане пълен с вътрешно достойнство и чест? Рицар, в добрия полузабравен смисъл на тази дума - ето какво е друзът. Всеки друз поотделно и всяка друзска община като цяло, изповядва принципа такийя. Затова у друзите никога няма и не е имало национализъм. Именно затова друзите са най-верните съюзници на земята на която и да е държава, на територията на която живеят. Знаете ли поне един народ на планетата, който веднаж сключил военен съюз с друг народ, е останал верен на този съюз до край, каквото и да се случи? През цялата си история? Народ, който нито веднаж не е предал, не се отметнал на другата страна под какъвто и да е, даже най-разумния предлог? За никакви блага и обещания? В наше време е имало единични случаи, когато млади друзи, отказват да отидат в армията на Израел и тогава бащите ги изгонват от домовете, клана и народа. Което за друза се явява най-страшното наказание. Душата на друза Може ли, ако не си друз, да приемеш вярата на муахидуните? Не. Това по принцип е възможно за човек от друга религия. Християнина може да стане юдей, мюсюлманин, будист и обратно. Но никой, никога и при никакви обстоятелства не може да стане друз. Защо друзът може само да се роди друз. Нали помните, че говорихме за това, че друзите вярват в преселването на душите и в това, че душата на друза след смъртта му може да се пресели само в друз? Та ето защо девойките друзи се омъжват само за младежи - друзи и раждат от тях деца, всяко от което при появяването му на бял свят, в него се заселва вече готова друзка душа. Разбира се друзите стават все по-малко и по-малко (сега в целия свят се наброяват около един милион), но намаляването върви бавно, защото друзът вярва, че ако напусне муахидините и се ожени за жена от друго племе, душата му никога няма да се пресели в нов друз, и какво ще стане с нея после смъртта му, само Бог знае. При това няма никакви признаци за израждане у друзите, което е загадка за изследователите на този народ, както и религията на муахидуните. Вярваме в Единния Бог Впрочем да се каже, че религията на друзите е загадка, значи нищо да не се каже. Защото вероятно това е най-тайната религия на Земята. След като в 1043 година се затворила Вратата за Проповеди, вече никой, никога не успял да научи за нея макар и една хилядна частичка. Всичко, което е написано в туристическите проспекти, учебниците или научните разработки по този повод, често се явява само предположение, но не и някаква истина. Не вярвайте на този, който ви каже, че знае много за вярата на муахидуните – този човек лъже. «А ако този човек е друз?», – ще попитате «Друзът няма никога да ви каже », - ще ви отговоря. Освен това не всеки друз знае за своята религия даже тази прословута една хилядна. Защо? За това малко по-късно, а сега ще кажем, че друзите освен, че вярват в Единния Бог, живеят (именно живеят, а не се стараят да живеят!) по същите библейски заповеди, по които и ние живеем. Но има и две нови за нас. Първата – това е заповед, която забранява на друза да се жени за жена от друго вероизповедание. И втората – най-важната! – която може да се преведе така: „Не обиждай никой, никога напразно”. Замислете се в тези заповеди както трябва и възможно е поне малко да разберете друзите и тяхната вяра. Тайната под седемте печата И все пак, защо религията на друзите е толкова тайна? На първо място защото в нея има мистични тайни към познанието, които, за да не направят неописуеми беди, може да бъде допуснат само човек (естествено само друз) издигнал се много и много нависоко по духовната стълбица. Тоест, тук също действа принципа такийя – укриване заради опасността. Именно затова не всеки друз може да бъде допуснат, а само човек, който се е издигнал, може да бъде допуснат към изучаване тайните на своята религия, а само този, който първо иска това, и второ, по мнението на „посветените” муахидуни, който е достоен и готов да мине многомесечен обред на инициация. Това се отнася само за мъжете. Ако друзката жена поиска, ще бъде допусната да стане „посветена”. Защото женската душа, според вярванията на друзите, не само, че е изначално по-чиста от мъжката, но и е много по-близо до Бога, свързана е с него много повече с тесни връзки, отколкото мъжката. По вяра и живот, муахидуните се делят на две групи: «укали» - посветени и «джухали» - непосветени. Или «акел» и «джахел», ако употребим единствено число. Как става това? Муахидуните нямат храмове според нашите представи. Имат само «хилве» - Дом за събрания. В «хилве» отивад децата до 15 години, където ги учат на основата на друзкото отношение към живота (принципа такийя), заповеди и им дават малко религиозни знания за «посветените» друзи – укали. Впрочем да се опита да премине в «укаль», друзите могат във всяка възраст. Главното е, да достигнат определен етап на духовно развитие. Какво означава това? Разбира се, трябва строго да се съблюдават всички заповеди, да не се пуши и пие («на непосветените» друзи се разрешава да пият вино), да не сквернословят. Освен това, трябва да имат чисти помисли! Може да не се съмняваме, че да излъжат шейховете (религиозните водачи на друзите) и да скрият мислите си, няма да стане. За почти хиляда години укалите са създали такива психологически практики, позволяващи да „надникнат” в мислите на човек, каквито не са сънували съвременните учени. Трябва да кажем, че разбирането на термините «акел» и «джахел» съвсем не е просто, както се струва на пръв поглед. «Акел» - това не е просто «посветен» и допуснат до религиозните книги друз. На първо място това е друз, достигнал висота на духовното съвършенство. В пряк смисъл на думата. Всички сме слушали различни скандали, свързани със съвременните християнски свещеници от различни конфесии. Такъв „скандал” с акел е невъзможен - истинското духовно развитие не позволява да се извърши такава долна постъпка. «Джахел», това е съвършено необразован друз (даже да завърши три граждански университета), варваринът нищо не знае за истинското предназначение на човека. Това, което е преоткрито «Посветените» друзи-укали отиват в Дома за събрания веднаж седмично, в четвъртъците. Там изучават религиозни книги – «Рисалят» (книгите не се печатат, а се преписват на ръка) и се молят. Но как и за какво, никой в света не знае. Защото укалите винаги произнасят молитвата мълчешком, на себе си. Всъщност у нас подобни молитви се наричат «умни», тоест произнасят се в ума. Укалите считат, че молитвата трябва да се произнася в сърцето. Тъй като Бог чете в сърцата на хората - също като в отворена книга, и по този начин същността на молитвата по никакъв начин не може да бъде изкривена. «Изречената мисъл е лъжа», - е казал някога Феодор Тютчев – повторил е това, което отдавна са знаели «посветените» друзи. След молитвите и четенето на книги, започват «уроците», на които се постигат тайните на друзката религия. Отначало общи, а след това - индивидуални. На индивидуалните, по-съвършените в духовно отношение, акел общува с по-малко съвършенния, напътствайки последния в неговото издигане към висотата на духа. И така, можем ли да повдигнем края на тайната завеса, скриваща религията на муахидуните, и макар за миг да зърнем какво е скрито от останалия свят ето вече почти хилядолетие? Може. Но за това е необходимо да се поживее сред друзите не един месец и със своето искрено и открито поведение да докажете вярата си в Бог и чистота на помислите. И тогава може би, някой от акелите ще ви покаже едно две кристалчета от този айсберг, който представлява от самосебе си религията на муахидуните. Устройство, семейство, любов Социалното устройство на друзите малко се отличава от социалното устройство на планинците по целия свят. Патриархат и клановост – това са двете основни черти. Глава на семейството е най-възрастния мъж (дядо или прадядо). Той се явява и главата на клана. Но има и една особеност. При друзите има моногамия, тоест друзът мъж може да има само една жена. И при друзите съществува равенство между мъжете и жените. Дъщерята и сина на умрелия баща получават равна част наследство. В историята на муахидуните е имало случаи, когато жена е ставала глава на голям клан - (например, Назира Джумблат в XIX век) е имала такова влияние, каквото не е имал нито един мъж. Ако говорим за девойките, то и тук обичаите на друзите доста се различават от обичаите на много планински народи. Ще започнем с това, че насила друзка девойки никой не може да омъжи. Да, и женихът подбира семейство или клан, но ако той не й се харесва, тя спокойно може да се откаже. Тогава подбират следващия. В такъв случай, избира тя. Разбира се, такива понятия като любов и влюбване съществува и у друзиете точно така, както е и при нас. Но друзите считат, че истинската любав възниква, укрепва и се възпитава през целия живот живот на съпрузите, а влюбването от пръв поглед, - често е прищявка и не си струва сериозно да се говори за това. При това друзите охотно разказват историята за местните Ромео и Жулиета, която се случила преди 30 години. Младежът Салим, от богат клан се влюбил от пръв поглед в Бандур, дъщеря на обикновен селянин. Бащата на Салим му забранил да се сватоса, и Салим отначало не посмял да не послуша баща си. Но като видял, че Бандур отказва на женихите един след друг, се решил. Те избягали от селото и се оженили. След няколко години се върнали вече с деца и на богатия клан нищо не му оставало, освен да ги приеме и да ги обикне. Тъй като Салим и Бандур били друзи, а значи и децата им станали друзи, което е по-важно от каквито и да са пари и социално положение. Устройство на селото, Професии и обичаи Друзите живеят в села. Разбира се техните села съвършено не приличат на нашите. По-скоро това са малки градчета, застроени с каменни едно и дву етажни домове. Друзите нямат свои архитектурни традиции, затова те с желание приемат от всякъде това, което считат за най-добро и красиво. И едва ли и вие ще намерите в селата на муахидуните макар и две еднакви къщи – те всички са различни, цветни, красиви и много акуратно построени. В павираните, чисти, открити отворените за погледа дворове (никакви огради!) – има много цветя и мирише на кафе. Друзите много обичат кафе и го варят по най-различен начини. Аромата на току що сварено кафе е основния мирис в което и да е друзко село. Всяко друзко село започва с Дома на синовете. Това е своеобразен музей, по стените на който са поставени фотографии на всички друзи в даденото село, загинали за Израел от момента на неговото основаване до наши дни. Редом е спортния комплекс, където младите друзи се подготвят за бъдещите боеве. Мъжете - друзи водят селски живот, държат малки кафенета и ресторантчета, често правят военна кариера, както вече говорихме, това са едни от най-добрите бойци на планетата. Но те стават и адвокати, лекари, учители, инженери, даже художници и писатели. А за жените е по-трудно да получат висше образование. Тук работата е в това, друзките девойки до омъжването си са длъжни да нощуват в бащиния си дом. Именно затова в университета в Хайфа, който се намира относително недалеч от друзките села (час и половина - два с кола) студентката - друз още може да се срещне (близките я водят на занятия и я връщат обратно), а във висшите учебни заведения на Иерусалим - не. Впрочем, друзите не отдават особено значение на висшето образование. Главното е, човек да се труди честно за благото на семейството храбро да воюва за страната, за която се е заклел да защитава и да си остане друз при каквито и да е обстоятелства. Всъщност, у друзите въобще няма престъпност, те просто не разбират, как е възможно да откраднеш или излъжеш... Що се касае до гостоприемството, то по-гостоприемни хора от муахидуните рядко има по света. И бъдете уверени: ако почукате на която и да е друзка врата, ще ви отворят и ще бъде същото. Рицарство и чест Ако силите на Светлината и Тъмнината се срещнат тук не на живот, а на смърт, то в първите редици на страната на Светлината ще бъдат друзите – вечните съюзници на Единния Бог.

Учени изведоха печелившата формула в популярната игра “камък-ножица-хартия” Психологически изследвания, проучени от специализираното издание New Scientist, показали, че най-печелившата стратегия в популярната в западния свят игра “камък-ножица-хартия”, е да показваш “ножица”. Правилата на играта, която е известна в цял свят, са прости – “камъкът” чупи “ножицата”, “ножицата” реже “хартията”, а “хартията” покрива “камъка”. Тайната за успеха на “ножицата” се крие в това, че най-често противникът подсъзнателно очаква жеста “камък” и показва “хартия”. Любопитен факт е, че познаването на този психологически закон през 2005 г. помогнало на аукционната къща Christie's да спечели голям търг от основния си съпреник, аукциона Sotheby's. Японска клиентка не могла да реши посредством кой аукцион иска да продаде колекцията си от картини на импресионисти и предложила на представителите на двете къщи да изиграят играта, за да решат спора. Представителят на Christie's се съобразил със съвета на 11-годишната дъщеря на директора на къщата, че “всички ще очакват да видят “камък” и спечелил търга, който донесъл печалба от 10 млн. паунда. Друга установена закономерност в играта е, че във втория тур човек подсъзнателно посочва символа, който е можело да го победи на първия тур. Така че, ако при първото разиграване противникът е показал “камък”, отново спокойно можете да заложите на “ножицата”, тъй като той най-вероятно ще избере “хартия”.

Спомнете си баснята за щуреца и мравката. Мравката трупа за зимата, но усърдно работейки през слънчевото лято е доста скучно насекомо. Щурецът е в сърцето на летния купон и не се и замисля за зимните несгоди - и си носи последствията. Ние хората носим и двете едновременно в нас, и мравката, и щуреца: знаем за необходимостта от предварително планиране на действията си, знаем, че ще трябва да осигурим старините си, че пушенето е вредно. Понякога дори правим като мравката и спестяваме или хвърляме пушенето. След което винаги идва щурецът, изяжда запасите ни и на втори януари отново палим цигара или ни домързява да отидем на тренировка. Най-ясно човешката слабост се вижда в провала на добрите дългосрочни намерения, които са свързани с краткосрочен отказ от правене на нещо, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. От икономическа гледна точка е трудно да се обясни защо хората нарушават добрите си намерения: защо толкова често се случва на първи декември да разбереш, че пушенето е вредно в дългосрочно отношение и да решиш да спреш да пушиш на 31 декември. Защо човек променя мнението си, когато първи януари почука на вратата? Защо това, което е важало на първи декември, след четири седмици престава да бъде важно? Простите експерименти показват, че ние хората имаме проблем с дългосрочните планове и краткосрочните изкушения. В експериментални условия са предлагали на хора 10 долара след година и 11 долара след година и един ден. Повечето разбира се решават да получат 11 долара - един долар е нещо повече в сравнение с един ден на фона на толкова много дни в годината. След това експериментът е бил променян: трябва да се избира между 10 долара днес или 11 долара утре. Изведнъж мнозинството започва да предпочита 10 долара днес - не си струва да се чака цял ден само за един долар. И в двата случая времето за изчакване е един ден, доларът също е само един, така че рационалният човек от икономическа гледна точка не би трябвало да прави съществена разлика. И все пак я прави. Нашите предпочитания за време не са константни, а зависят от времеви хоризонт. Ние систематично оценяваме по-високо наградата в настоящия момент по сравнение с добрите бъдещи възможности. Примерът с пушенето напълно потвърждава горния извод: ако отказът от цигарите е още далече, на нас ни е достатъчна перспективата за по-добро здраве, за да решим да спрем да пушим. Когато обаче идва денят на спирането, страстта към още една цигара е толкова голяма, че наградата за отказа - по-доброто здраве в дълъг период - вече не е достатъчна да ни удържи за доброто намерение. Много ясно - били сме в състояние да формулираме доброто си намерение, тъй като в момента на решението не сме били изправени пред жаждата за поредната цигара. Все пак, от какво зависи поведението, което не взима под внимание действителните потребности и в краткосрочен план прави грешки, независимо от дългосрочната вреда? Ако мозъците на хората в експеримента се прекарат през скенер и се конфронтират решенията за незабавно или отложено възнаграждение, става ясно, че при вземането на тези решения се активират две различни области на мозъка. Перспективата за незабавна награда активизира т.нар. лимбична система, която отговаря за неосъзнатите и импулсивните действия. Когато става дума за дългосрочни процеси - тук също попадат и добрите намерения - включва се префронталния кортекс (мозъчна кора), който държи контрола над премислените действия и когнитивния контрол. Решението за спиране на пушенето представлява сблъсък: от една страна е лимбичната система, която сме наследили от предците и отговаря за автоматичното и импулсивното поведение, от друга страна е префронталния кортекс, който дава възможност само на хората да правят премислени и абстрактни планове за бъдещето. Така да се каже, мравката е кортексът, щурецът е лимбична система. Така че не трябва да обвиняваме някаква метафизична „слаба воля", а собствения си мозък. Който все пак е достатъчно решителен да направи нещо срещу слабостите си и да се откаже от краткосрочните удоволствия в полза на дългосрочното Правилно, може да използва техниката, предложена от германеца, автор на FAZ. Себезадължаване: да се направи изключително скъпо нарушаването на взетите веднъж решения. Можете да се обзаложите с приятелите си на нещо голямо, че ще спрете пушенето. По този начин натискът върху кортекса се усилва и решението не се оставя на колебливата лимбична система. Все пак не е много завидна съдбата на щуреца. http://money.ibox.bg/

В Ню Йорк Сити наскоро започна един прелюбопитен експеримент - на децата и младежите се дават пари за нещо, което те и без друго са длъжни да правят - например да ходят на училище, пише Spiegel. Първите суми са изплатени малко преди Коледа. На децата в основното училище, посетили предходния месец 95% от учебните часове, по семейна сметка се изплащат 25 долара. На гимназистите се дават дори 50 долара за прилежно отучен месец. Тези награди са част от експеримента на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумберг, целящ да превърне хората от по-долните класи в образцови граждани. 2550 семейства в Източен Харлем, Браунсвил и четири други проблемни квартала на Ню Йорк вече участват в експеримента. Повечето са чернокожи или испаноезични, бедни - с доходи под $ 20.000 годишно. Експериментът със заплащането може да увеличи семейните бюджети с над $5.000 годишно - ако досега пренебрегваните задължения се спазват. Децата се изпращат на училище, посещават се родителските срещи (награда $25), профилактичните прегледи при зъболекаря се награждават с $100, а който се хваща на работа на пълен работен ден, получава допълнително 150 долара месечно „от кмета". Проектът „Ню Йорк на възможностите" е досега най-яркият пример в един клон на психологията, ставащ все по-важен: кои стимули могат да проработят, ако искаме да променим навиците на гражданите? Тази практически ориентирана социална психология засяга също и онези добри намерения, които при много хора в навечерието на Новата година се превръщат в проекто-решения: как най-сетне да спра да пуша? Днес новите изследвания се концентрират върху могъщия стимул на парите като терапия. Изследователите от Johns Hopkins University School of Medicine в Балтимор, Мериленд, са започнали да подписват чекове на зависими от наркотици мъже и жени, ако зависимите успеят да се въздържат пет дни. Ето какво е станало ясно: 50 или 100 долара са много по-ефективни (71% абстиненция) от добрите приказки (29 процента). Лекарят Кевин Волп от Филаделфия е показал благотворният ефект на парите при изследване с 180 пушачи. Който взима участие в петте сбирки на терапевтичен курс за отказване, получава в края на срещата по 20 долара на ръка. Който в самия край спира да пуши, получава допълнителни 100 долара. Резултатът: след 75 дни „увещаване" с помощта на банкноти, 16,3% от пушачите спират да пушат (доказано чрез измерване на никотина в урината). В контролната група, където не са предлагани пари, делът на отказалите се е едва 4.6%. http://money.ibox.bg/

Много често в предприятията новите идеи се приемат добре само тогава, когато идват от външен съветник или са заимствани от конкурентите - а това често е скъпо струваща грешка. Тя има психологически корени, установиха американски учени, които също така посочват и пътища за изход дилемата. Исус Христос бе този, който пръв описа парадокса, занимаващ и до днес модерното учение за предприятието. „Никъде пророкът няма толкова малко почит, колкото в собствената си родина, при своите роднини и своето семейство", гласи глава 6, стих 4 от Евангелието от Марк. Днес съветниците по мениджмънт обозначават въпросния феномен като „преференция на външното знание", a също така могат да го наблюдават често в предприятието: идеите се вземат на сериозно само тогава, когато идват от външни съветници или от конкурентите. Развитите самостоятелно концепции най-често се натъкват на трудности. Това показват изследванията на американските изследователи Джефри Пфефер от Висшето училище по бизнес (GSB) към Стандфордския университет и Таня Менон от GSB Чикаго. Публикуваните през 2003 г. в „Management Science" казуси показват, че мениджърите на американската верига за бързо хранене „Fresh Choice" оценяват много високо стратегиите на конкурентите „Zoopa". Високата оценка трае обаче само докато конкурентите са закупени през 1997 г. След поглъщането, мениджърите на „Fresh Choice" не обръщат особено внимание на колегите си от„Zoopa". Обратното се случва на Xerox в средата на деветдесетте години: разработената в едно от поделенията на компанията стратегия за интернет развитие не е взимана на сериозно, докато конкурентите не започнали да въвеждат сходни идеи. От икономическа гледна точка този сантимент към чуждото know how е изключително вреден. „Хората в организациите са склонни да откриват наново колелото, вместо да се учат един от друг. За предприятието това означава огромна загуба на ресурси", пише тричленният екип около Таня Менон през август 2006 г. Феноменът има на първо място психологическа основа, установяват учените: добрите идеи на собствените колеги се възприемат като заплаха. Когато някой се учи от своят колега по бюро, той чисто и просто си признава - този има по-добри идеи от мен. Заплахата за самочувствието на индивида, която идва от вътрешен конкурент, влияе върху готовността да се извлича капитал от неговите знания и умения, пишат Менон и компания. Много служители се боят, че някой колега с креативни идеи ще направи по-бърза кариера от тях самите. Широко разпространено е и предубеждението, че ако приемеш идеите на другия, ще признаеш собствената си безидейност. За да се избегне въпросната загуба на статус, ние реагираме дефанзивно спрямо добрите включвания на нашите колеги - говорим за техните идеи с лош тон, или ги игнорираме. Ролеви игри с над 130 студенти по бизнес - администрация на средна възраст 30 години, които имат повече от шест години трудов стаж, показват следното: колкото повече служителят се чувства заплашен от външен конкурент, толкова по-интензивно той се занимава с неговите идеи. При вътрешните конкуренти случаят е противоположен. Тези резултати не зависят от това, дали конкурентът е индивид или работно поделение. Въпреки всичко изход има. Недоверието спрямо идеите на колегите изчезва, когато служителят сам е получил признание малко преди това. Който е уверен в собствените си дела, има значително по-малко страх, че ще загуби статуса си от блясъка на духа на вътрешния си съперник. Тази студия дава важно обяснение за това, защо е толкова трудно да бъде превърнато предприятието в желаната „самообучаваща се организация". Научното управление отдавна вече е въпрос не само на техника, но и на психология. За да бъдат преодолени видимите бариери, мениджърите би трябвало да работят върху възприемането на его-заплахите в тяхното предприятие. Само тогава визията за предприятие, в което служителите споделят знанията си, има шанс - посочват учените. „Ако Сименс знаеше какво Сименс знае", каза тогавашният шеф Хайнрих фон Пиерер на пресконференция още през 1995. http://money.ibox.bg/

Отбележете си следния парадокс: знанията и уменията ни нарастват, креативността и способността ни да измисляме нови неща намаляват. Защо - пита се икономически редактор на New York Times. Един от отговорите: с нарастването на нашите умения стените на кутията с житейски мъдрости, в която мислим, стават все по-дебели. Ендрю Гоув, съосновател на Intel, през 2005 г. казва следното в интервю за списание Fortune: "Когато всеки знае, че нещата стоят така, това значи, че никой нищо не знае". С други думи, става почти невъзможно да погледнеш отвъд това, което знаеш, или да помислиш извън кутията, която сам си изградил. Това е така нареченото проклятие на познанието, фразата е използвана през 1989 в The Journal of Political Economy. Ето какво означава тя: след като си станал експерт по някой въпрос, трудно можеш да си представиш ситуация, в която отново ще си несигурен. В разговорите си с другите ползваш заучени фрази и жаргон, чужди на непосветените. Когато е време да се свърши някаква работа - да се отвори магазин, да се построи къща, да се продаде застраховка, да се вложат пари - всичко това става по начина, по който се е правело винаги и иновацията губи пред добре утъпканата пътека. Психологът Елизабет Нютън е направила експеримент, свързан с проклятието на познанието, докато е работела върху дисертацията си през 1990. Тя дава списък от добре познати песни на група хора, условно наречена „барабанящи". Барабанящите трябва с почуквания да пресъздадат ритъма на песента, за която си мислят. Друга експериментална група „слушатели" трябва да познае песента. Преди експериментът да започне, барабанящите са запитани колко често според тях слушателите ще познаят „изпълняваната" от тях песен. Очакванията общо взето са били за 50% познаваемост. Обаче в края слушателите са познали едва 3 от 120 песни, или 2.5%. Барабанящите били поразени: толкова ясно прозвучава песента в техните умове, как слушателите могат да не познаят!? Това е обичайна реакция, щом експерти решат да споделят знанията си с останалия свят. Същото важи и за бизнеса - твърди авторът на книгата „Защо някои идеи оцеляват, а други умират" Чип Хит (Chip Heath), неговият брат Дан е съавтор. По тази причина инженерите измислят продукти, полезни главно на инженери. По тази причина мениджърите трудно убеждават персонала за въвеждане на нови процеси. Затова рекламният свят не може да отправи убеждаващо послание към потребителите. „Имам дистанционно за DVD с 52 бутона на него и всеки от тях е там, защото някой инженер е знаел как да го използва и си е мислел, че и аз ще искам да го използвам", твърди Хит. "Хората, които правят продуктовия дизайн, са прокълнати със знание и не могат да си представят какво е да си невежа като останалите от нас". В книгата си братя Хит са предложили шест „кукички", с помощта на които всяка нова идея ще се превърне в успех (първата буква на думите Simple Unexpected Concrete Credentialed Emotional Story дават акронима Succes). Първата буква например ни съветва да опростим посланието си. За да постигнеш иновация, твърди Хит, трябва да събереш хора с разнообразни умения. Ако тези хора не могат да общуват ясно един с друг, иновацията се задушава в абстрактния език на специализацията и „експертността". Нещо от рода американски турист да разбере духа на чужда страна, като говори на английски бавно и гръмогласно. „Трябва да се намери общата връзка". Друга е рецептата на Синтия Рабе в книгата й от 2006 година "Убиец на иновации". Според нея трябва да се привлекат в играта аутсайдерите. Когато експертите са принудени да забавят темпото и да се върнат към основните понятия, за да обяснят нещо на аутсайдерите, те поглеждат към своя свят под различен ъгъл и в крайна сметка достигат до нови решения на старите проблеми. Г-ца Рабе е изпитала метода в работата си за Intel като консултант. Тя е решила да напредне, като задава най-простите, базови въпроси. Това е разгневявало в началото тези, които не са я познавали, но след като е бил възприет този начин на действие, се е стигнало до много силни идеи. „Търсете хората с Ренесансово мислене, които работят в сходна област, но не във вашето специфично поле. Нека някой, който не е директно свързан с тази област, дойде и ви каже, че царят е без гащи". http://money.ibox.bg/

Wallpapers Нека тук всеки от нас, който иска, да постави интересни снимки и картинки, които са достойни да красят десктопа! Аз ще се отчета с няколко - като за начало...

- A възможно ли е братята Константин-Кирил и Методий да са потомци на българите на хан Кубер?" Защо да е невъзможно? Нека не забравяме, че Кубер се опитва да вземе властта в Аварския хаганат и, като не успява, тръгва към Македония (към Битоля и Охрид), като увлича със себе си и много от пленниците на аварите, предимно - византийци. Сред аварските пленници може да е имало и славяни. Вече в Македония, Куберовите българи може и да са се консолидирали с част от заварените (и с доведените) славяни. До средата на IX век една част от потомците на Куберовите българи са се интегрирали с потомците на Аспаруховите българи. Друга част от тях, вероятно, се е интегрирала във Византия. - А възможно ли е двамата братя да НЕ са потомци на Куберовите българи? Това е също толкова възможно.

А другият форум, поне в началото, беше едно много уютно местенце. Постепенно там се насъбраха много "разбирачи", прочели по някоя и друга книжка или - по-лошо - някоя и друга страница и започнаха нагло да критикуват хората, които показват знания, по-големи и по-достоверни от техните. В същото време, тези "разбирачи и всезнайковци" наспамиха темите до степен да ги превърнат в трудно четими. После се оказа, че идеята на този форум не е концентрирана около историята (посока, в която той се запъти в течение на годините), а около обсъждането на болтчетата и винтчетата в танковете и самолетите, корабите и оръжията. И, едва ли - не, тези, които "дърпаме" форума към нашата си черга - историята, трябваше да се почувстваме виновни. И, разбира се, много хора вече не пишат там, а скоро може да спрат и да четат писаното в него. А форумът си живее свой собствен живот. Той се движи в посоката, предначертана от пишещите в него. Днес може историците да го дърпаме напред, утре ще го дърпат археолозите, вдруги ден - кой знае, може би, ще го дърпат географите или пък - инженерите. Всичко - с времето си. Идват нови хора, внасят нови идеи... Надявам се един ден той отново да стане онова уютно място, в което аз се бях влюбил. Наред с други мои любими места, разбира се... --- Колкото до Пламен, нека си задава въпросите... Аз също много съм питал и, благодарение на вроденото ми любопитство, съм стигнал до някакво място в своя Път (в далекоизточния смисъл на думата), откъдето виждам колко още въпроси имам... Но все по-малко хора могат да ми отговорят на тях, защото въпросите стават все по-трудни и сложни. Жалко, че, когато аз бях във възрастта на Пламен, нямаше такива форуми. Всъщност, нямаше и интернет. Все пак, става дума за 80-те и 90-те години на миналия век. Тогава имаше само книги (които днес са подценявани) и преподаватели - в училище и в университета... Някога, когато разговарях с хората около себе си, си записвах разни неща, разни бележки. Напоследък не си водя, но те си водят (примерно - учениците ми). Ядосвам се, че напоследък все по-рядко научавам нещо ново в областта, в която работя, а искам да продължа да се развивам. Това, може би, означава, че съм добре подготвен, ама аз не искам да спирам развитието си, за да не стана безполезен за себе си и за другите.

Сътрудници от Института по aстрономия Макс Планк в Хайделберг откриха най-младата планета от известните до днес. Тя се е сформирала на орбитата на звездата TW Hydrae, чиято възраст е 8-10 милиона години - около 500 пъти по-малко от върастта на Слънцето. Kакто и другите млади звезди, TW Hydrae е обкръжена от диск от прах и газ. Планетата се намира във вътрешния му радиус, се съобщава на сайта на Института по астрономия Макс Планк. Учените избраха на планетата името TW Hydrae b. Точната й възраст не е установена, но е ясно, че тя не може да бъде по-стара от звездата. До този момент астрономите не успяваха да открият планета, създадена по-скоро от 100 милиона години назад. За сравнение, възрастта на Земята се определя на 4,5 милиарда години. Откритата планета се отнася към клас гиганти: тя е около 10 пъти по-тежка от Юпитер - най-голямата планета от Слънчевата система. TW Hydrae b се намира на разстояние от 6 милиона километра от звездата и прави една обиколка около нея за три дни и половина. http://news.bg/

Най-вероятно става дума за измислен сюжет в отговор на идеологическите нужди на средновековните българи под византийска власт да подчертаят ролята на славянските първоучители. Той попада в контекста на традицията, създадена в епохата на византийското владичество, за "побългаряване" на двамата братя и на тяхното дело. Тази мисия, наред със сведението, че братята са "родом българи" се споменава в краткото житие на Кирил от XI век. Пространните жития на Кирил и Методий не споменават ните "българския" им произход, нито такава мисия.

Само да уточня... - Рожденнта дата: Раждането на Методий се ситуира в годините между 810 и 820 г. Най-често се споменава, че е роден през 815 или 816 г. Починал е през 885 г. Константин Философ - Кирил е роден през 826 или 827 г. Починал е през 869 г. - Етнически произход: Той е обект на оживени научни дискусии. Има три хипотези за него - славянска, византийска и смесена (славяно-византийска). Днес най-много привърженици има последната. Основен аргумент в нейна подкрепа е високото словесно майсторство на превода на Библията. Такова детайлно познаване на славянския език е невъзможно, ако той не е матерен/майчин. Прави се изводът, че вероятно двамата братя имат славянка за майка. Според данните от житиетата на братята, смесените семейства във Византия са били елинизирани. Двамата са имали ромейско култуирно-политическо съзнание. Те не криели византийския си патриотизъм и съзнанието, че разпространяват византийската православна култура и вяра. - Социален произход: Константин и Методий са принадлежали към висшите съсловия в ромейското общество. Баща им - Лъв - бил друнгарий. Методий бил назначен за управител на заселена със славяни архонтия (военно-административна област, по-малка от темата) - по течението на реките Струма и Брегалница. По-късно, след убийството на един негов покровител - логотета Теоктист - той напуснал тази длъжност и се замонашил. (към 855 г.) - Образование в Солун: Нямаме данни за ранното образование на двамата братя. Знае се само, че Константин е усещал духовна близост с разбиранията на Григорий Богослов, който бил едновременно ревностен християнин и искрен почитател на античното културно наследство, което, според него, трябва да намери важно място в духовния живот на християнина. Това трябва да се тълкува като знак за голямата духовна широта и интелектуално превъзходство на Константин над тогавашните предразсъдъци. - Образование в Магнаурската книжовна школа (в двореца Магнавра): Около 841 г. Константин станал студент в школата. Изучавал усилено чужди езици (езици на "варварски" народи!), факт, който щял да му помогне в дипломатическите мисии по-късно. Той вярвал, че и варварите са културно пълноцени. След завършването на образованието си в този университет, Константин станал секретар (хартофилакс) на Цариградската Патриаршия. Шест месеца по-късно, по неизвестни днес причини, той я напуска и се замонашава. По-късно, вероятно по препоръка на някой от своите преподаватели или по препоръка на самия патриарх Фотий, той сам става преподавател в Магнаурската школа.

Не само Пламен Щърбов (Starbow) чете книги. И ние четем... Попадна ми една книжка с тестове по българска история. Ето един интересен въпрос, взет оттам... --- Надпис на един пръстен-печат гласи: "Богородице, помагай на кесаря Тервел!". На другата му страна е изписан кръст. Според вас, как този надпис трябва да бъде най-достоверно разтълкуван? - Тервел приема християнството, за да сключи междудържавен договор между България и Византия. Бил е принуден да го направи, защото в християнска Европа на езичниците (тоест - на нехристияните) се е гледало като на хора "втора категория", с които договорите може и да не се спазват стриктно от страна на християните. - Титлата "кесар" (caesar) е свидетелство за международното признание на владетелското достойнство на българския хан Тервел и за включването му в т. н. "семейство на народите", чийто "баща" е византийският император, като задължително условие за регулиране на международно-правните отношения. - Тервел се е съгласил да се ожени за родственица на императора на Византия, тъй като е приел да бъде удостоен с титла, която се е давала на член на императорското семейство. Сватбата така и не се осъществява поради влошени отношения между двете държави - императорът нападнал България, за да си върне областта Загоре, но бил разбит от българите при Анхиало/Поморие (708 г.) - Тервел е превърнал България в държава, васална на Византия. - Тервел не е приел християнството, защото неговата отечествена религия не му позволява. Запазил е и езическото си лично име. - Тервел е бил християнин преди да получи титлата "кесар", защото владетелите от рода (династията) Дуло са били християни. --- Ето какво казва в едно свое интервю историкът Божидар Димитров: "Абсолютно сигурни са данните, че хан/кан Тервел е бил християнин и е получил от Византия християнската титла "кесар". Нещо повече - войните между България и Византия са се водели не като войни между езическа и християнска държава, а като войни между две християнски държави и не са били само за завладяване на нови територии. Българите-християни изповядвали монотелизма - вярата, че Иисус Христос има две естества - божествено и човешко, но има една единствена воля и изпълнява единни действия. Според византийците, Иисус Христос имал две воли - божествена и човешка."

Системата от държавно-административни и военни институции е била специфична за ранносредновековна България и няма паралели в другите европейски държави. Като най-приближени помощници и съветници на владетеля, най-изтъкнати военни предводители и лица, натоварени с изпълнението на важни дипломатически пратеничества, кавханът и ичиргу боилът са били основни фактори в централното управление. Тяхната дейност е определяла насоките на вътрешната и на външната политика на Българското ханство и царство в периода VII—XI век. "Саракт" е именно самата територия, на която пребивават българите и която съответно защитават с военните си сили. Но тъй като в прабългарската държава административна и военна йерархия почти съвпадат... (Ханът е начело на войската и именно затова е хан, най-близките му приближени са: - кавханът, управляващ лявото крило и - ичиргубоилът, управляващ дясното крило) ... има логика саракт да означава и "крило" на бойната линия или "фронтова линия". Защото главна задача на хана и на неговите помощници е да защитават саракта (границите, крилата), за да има саракт (държава, укрепена територия).

Точно така!

Само да добавя... По това време Византия е в криза, свързана с иконоборството - византийците са разделени на иконопочитатели и иконоборци (иконофили и иконофоби). Иконоборческата криза във Византия започва през 726 г. (при имп. Лъв III Сириец) и приключва през 843 г. (при имп. Михаил III). По време на управлението на императрица Ирина, Византия откупува мира с българите и с арабите. А по време на управлението на император Никифор I Геник, Империята воюва с арабите, славяните, франките и българите. Византийците са не по-малко уморени от войните със съседите си. --- Първи помощници на хановете били кавханът и ичергубоилът. Известни са имената на кавхан Иратаис, кавхан Исбул и ичергубоил Тук (Токт, Токту, Цок, Докс...).

В писмените извори за времето след смъртта на хан Крум (13 април 814 г.) като управители на България се сочат трима български боили/боляри. Имената им са Докум, Цок и Диценг. В историографията се водят спорове относно тяхната историческа роля: - Крумови военачалници с важна, но неясна роля в събитията? - Български ханове, управлявали съвсем кратко? - Регенти на бъдещия хан Омуртаг? - Заговорници и узурпатори на българския престол? Съществува и мнението, че Омуртаг е наследил баща си директно, но след кратък кризисен период. Вероятно, докато се начертае стратегията за бъдещето, след смъртта на Крум. "Съчки в огъня на нестабилността" хвърлят преговорите с антибългарска насоченост, които се водят между Византия и Франкската империя. Също така - и поражението на българите в сражението при гр. Буртодизос (името е тракийско, свързано е с наличието на самостоятелна кула). Ненадейната смърт на хан Крум оставя много български военни части в Тракия, които защитават завоювани от българите стратегически позиции. Това поражение не се оказва фатално, но показва. че българските войници са вече уморени от войните, водени по време на управлението на хановете Кардам и Крум. Освен това, столицата Плиска все още била в развалини, а и империята вече не представлявала заплаха за България. На българите предстояло да затвърдят властта си в новозавладените територии. На западната граница имало проблеми с франките, а някои погранични славянски племена искали да се изселят във франкската държава. На източната граница проблеми създавали хазарите - стари врагове на българите, в битка срещу които бил убит хан Аспарух. В тази сложна обстановка, новият български владетел взел решение за мирни отношения с Византия. Мирният договор бил с продължителност 30 години, уточнявал българо-византийската граница в полза на Империята, уреждал размяната на византийските военнопленици за българските военнопленници и преселването в България на някои славянски племена останали във византийската част на Тракия. Както и по време на хан Тервел, договорът позволявал военно нахлуване на територията на другата страна, в случай на военна опасност. --- Понеже напоследък все Пламен (Старбов) задава различни въпроси, а аз му отговарям, този път реших аз да задам един въпрос: Според вас, тримата български боили играят ли някаква роля (а, ако - да, то - каква?) в тези събития или са само странични наблюдатели? С нетърпение очаквам да прочета вашето мнение по този въпрос.

Учени от Харвардския университет твърдят, че е възможно да бъде създадено летящо килимче, което да се рее във въздуха, съобщи сп. "Нейчър". Прототипът на идеята е взаимстван от арабските приказки, но в своята съвременна интерпретация звучи реалистично. Екипът е изследвал аеродинамиката на гъвкав лист, който става на вълни във флуид. Според тях е възможно същите свойства да бъдат възпроизведени и във въздуха. Летящият килим обаче няма да може да превозва хора. За да да се рее във въздуха лист с дължина 10 см и дебелина 0,1 мм трябва да вибрира с честота 10 херца и амплитуда около 0,25 мм. Възможно е и по-тежък килим да бъде накаран да полети по законите на физиката. Според харвардските учени обаче, "изчисленията показват, че на този етап той ще остане в сферата на магичното, мистичното и виртуалното", защото двигателят, предизвикващ необходимите вибрации, трябва да е много мощен. За да полети килимът, той трябва да бъде вдигнат във въздуха. Това може да стане с вълни, които да го оттласнат. Ако килимът е върху хоризонтална повърхност, такива вълнообразни движения създават високо налягане в междинното пространство. Освен да го повдигнат, вълните могат и да го придвижат напред. За да се придвижва скоростно, обаче, килимът трябва да прави големи вълни, сравними по размер с неговия. Затова ще е трудно върху него да се задържи човек. Усъвършенстването на новия летателин апарат е въпрос на време.

Руският Далечен Изток гледа към Пекин По-опасно за Москва е не нашествието на китайски имигранти, а "китаизирането" на етнически руснаци Дмитрий Шлапенток Наскоро материал в едно от най-консервативните руски издания - "Завтра", отбеляза интересен факт. Авторът посочваше, че жителите от далекоизточните гранични провинции на Руската федерация не само посещавали Китай с търговски цели - процес, започнал отдавна и добре отразяван от пресата - ами вече си купували и къщи там. Докато някои се задоволявали само с вили обаче, други кроели планове за постоянно заселване. Желание да се преместят в Китай споделяли, според автора, стотици хиляди души от руския Далечен Изток. И биха го сторили веднага, ако можеха да си намерят добра работа, допълва той. Дори тази информация да е само отчасти вярна, тя е твърде важна. Най-напред, защото е много различна от онова, което става на други места из Русия или останалите части на бившия СССР. Московчани не отиват в Казказ - сред етническите руски анклави в Чечения, Дагестан или Ингушетия, ами даже все още живеещите в тези области копнеят да се махнат. Същото е и в Централна Азия: малцина са руснаците, желаещи да се преместят в Узбекистан или Туркменистан, че дори и в Казахстан, където има значителна рускоговоряща общност. Изключително рядко някой руснак би решил да се премести за постоянно в Сибир или Далечния Изток, ако си има работа и дом в Москва или Санкт Петербург. Случва се тъкмо обратното: все повече руснаци напускат далекоизточния федерален район - с огромната му площ от 6 215 900 кв. км и простиращ се между р. Лена и Берингово море - докато там фабриките се затварят, а военните съоръжения биват демонтирани. Сибир и Далечният Изток вече изгубиха значителна част от населението си през постсъветския период, главно заради миграция към запада на Русия. От тази гледна точка, желанието на голям брой етнически руснаци да се преместят в Китай или поне да обмислят подобен ход, би могло да е от особена важност. Години наред руските медии бяха пълни с истории, касаещи потенциалната китайска заплаха - и не заради някаква неизбежна война, ами заради масираната имиграция на китайци и "пълзящото анексиране". Мощният приток на китайците, както мнозина руснаци усещаха, би размил националната идентичност в някакво море от представители на една чужда раса. Като правило, последните бяха представяни за мръсни и нецивилизовани. Макар да съществува параноя от претопяването им сред азиатците, руснаците - и особено нарастващият брой националисти между тях, нямат нищо против да бъдат част от Европа или поне от Запада, като цяло. През ноември, на годишен поход, организиран от руски националисти, един американец изнесе реч, в която наблегна, че руснаците и американците от европеиден тип са братя. По-нататък същият призова всички бели хора да защитават Западната цивилизация и да предпазват бялата раса от притока на цветнокожи. Но дали този страх от китайците е залегнал необратимо в руското съзнание, тепърва предстои да се разбере. Още повече, че страхът от цветнокожи или незападни пришълци не е само руски или европейски, ами вече е глобално явление. В САЩ някои публикувани изследвания показват, че има нарастване на негодуванието срещу латиноамериканците. И причините за това расово недоверие не са толкова културни или лингвистични, а са свързани с тежките затруднения на американското общество - липсата на работни места в индустрията, сриващият се долар, обедняващите училища и неефективната система на здравеопазването. Същото положение може да се види и в Русия, където - въпреки икономическите подобрения през управлението на Путин, големи сегменти от обществото и цели региони са сериозно изостанали. За някои по-бедни руснаци, китайските и неевропейските малцинства са се превърнали в символ на нищетата, престъпността и нестабилността. Остава надеждата това възприятие да се поправи за в бъдеще. Един от вариантите е китайската бурно развиваща се икономика да бъде възприемана все повече като въплъщение на просперитета и сигурността. За руснаците Китай би могъл да се превърне в страна на възможностите - тъкмо обратното на Централна Азия или Сибир. Някой ден китайската нация наистина би могла да стане символ на стабилността и толерантността. Сиреч, нещо съвсем различно от Северен Кавказ, където руснаците биват убивани, само защото не са чеченци, ингушети или дагестанци. Оттук нататък, приемането на китайското косвено влияние върху Далечния Изток и отвъд него би могло да се регулира от политиката на централното руско правителство. Например, добре известно е, че значителен дял от богатството, натрупано при управлението на Путин, е съсредоточен предимно във валутните резерви на Руската централна банка или се харчеше за подобрения в няколко големи града, предимно из европейската част на страната и особено в Москва. Докато вътрешните руски области - най-вече Сибир и Далечният Изток, получаваха едва трошици от голямата погача, а обикновеният далекоизточен жител не усети подобренията в качеството на живота си, въпреки широко прогласяваните програми на Кремъл. И тук вече авторът на материала от "Завтра" съвсем ясно излага своето становище: на Москва все повече се гледа като на имперски хищник, който ограбва ресурсите на Далечния Изток, без да предлага нищо в замяна. Дори от чисто практична гледна точка, пише още същият, жителите на Изтока - много от които не могат дори да си позволят билет до столицата, намират за далеч по-лесно да пътуват до някой близък голям град в Китай. И нещо повече: онези далекоизточни руснаци, които пък считат себе си като първа отбранителна линия на християнско-европейската цивилизация, биха могли да преценят, че техните подкрепления са твърде далеч - чак в Европейска Русия, и трудно биха осигурили някаква помощ в случай на беда. В крайна сметка, може би мисленето на руснаците ще се промени. Китай - от векове изобразяван като бърлога на ужасните азиатци, бедността и опасностите, би могъл да добие един съвсем нов облик - като лоно на сигурността, взаимната търпимост и, преди всичко, на благоденствието. Подобно гравитиране по посока на Пекин би получило значителен тласък, ако китайските власти пожелаят да се ангажират с руския Далечен Изток чрез същата политика, каквато водят спрямо други държави из Азия и Африка, подобрявайки инфраструктурата им със строеж на пътища, болници и училища. Ако Китай наистина тръгне в тази посока, а политиката на Москва продължава да насърчава отчуждаването спрямо Далечния Изток, биха могли да предстоят огромни и необратими промени за значителна част от руското население там, пък и из други краища на страната. В случай на някоя сериозна криза, осъзнавайки избледняващата политическа и военна власт на Москва, тези руснаци като нищо биха могли да предпочетат Пекин пред тяхното собствено правителство. При подобна хипотетична ситуация, руският Далечен Изток би могъл лесно да се превърне в китайска провинция. От своя страна, Китай наистина изглежда предразположен да влияе радикално в далекоизточните региони на Русия, ала не по начина, от който се страхува Москва. Опасността няма да дойде от масирания приток на китайски имигранти, а по-скоро от непредвидената "китаизация" на самите етнически руснаци. http://www.vestnikataka.com/

Колкото до отношението на българите към руския език, руската култура и цивилизация, руския народ, руските политици и руската политика, българо-руските отношения... Трудно е да се даде точен отговор, но както сам казваш, има хора, които ги харесват, хора, за които те са безразлични, и хора, които ги ненавиждат. Все пак, сме съседни държави, сравнително близки народи, чиято история често се е преплитала. Българите са виждали "и меда, и жилото" на руската външна политика - през всички исторически периоди - от средновековния - до съвременния. И до днес се говори за "русофили и русофоби" сред българските политици. Следвайки тази лексика, сега ни управляват "русофили".