ISTORIK

http://209.85.129.104/search?q=cache:x-W3A...;cd=3&gl=bg Ето нещо за историята на полумесеца като символ.

Не арабите, а османските турци са превзели Константинопол през 1453 г. Ислямът съществува много преди османските, а и селджукските турци (преди тях) да се появят на историческата сцена. Нека непомня, че преди Мохаммед ибн абд Аллах да създаде исляма, арабите са обожествявали небесните светила - Слънцето, Луната, звездите, астероидите...

Преди доста време аз бях прочел някъде, че маймуната, от която е произлязъл човекът, е имала българско самосъзнание. Явно науката е "дръпнала" доста напред, щом вече са открили, че и първият (!) динозавър е с българско самосъзнание! И, като знаем вече, че Господ-Бог е българин, няма място за учудване.

Европейски ден на телефон 112 Министерството на държавната политика при бедствия и аварии ще отбележи Европейския ден на телефона за спешни повиквания 112. Той ще бъде отбелязан за първи път на 11 февруари тази година в страните от Общността по решение на Европейския парламент и Европейската комисия. На тази дата през 1991 година Европейският съюз взема решение за създаване на телефон за спешни повиквания - 112. Датата е символична, защото съдържа в себе си цифрите на спешния номер. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии ще отбележи празника с пресконференция и посещение в първия в страната Регионален център за спешни повиквания с единен европейски номер - 112 в столицата. В пресконференцията ще участва вицепремиерът и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем и ръководителя на представителството на Европейската Комисия в България Зинаида Златанова. Участ

Може ли да добавим и Австро-Унгария?

В следващите седмици на Земята могат да се появят първите пътешественици във времето.И ако експериментът е на прав път, бъдещите поколения ще разберат това от учебниците по история, ще изчислят точния момент и чрез усъвършенстваната си технология да ни посетят, пише вестник "Дейли телеграф". Физиците от цял свят чакат с нетърпение старта на Large Hadron Collider (LHC) - най-мощния ускорител на частици в историята, който струва 4.65 милиарда паунда (на снимката). Очаква се устройството да помогне за получаване на нова информация за частиците и силите, действащи в Космоса, а така също и при възпроизвеждането на условията, възникнали след "големия взрив", от който е възникнала Вселената. Професор Ирина Арефиева и докторът на физическо-математическите науки Игор Волович от Математическия институт "Стеклов" в Москва предполагат, че мащабният експеримент в ЦЕРН - европейския център по физика на частиците, намиращ се близо до Женева, може да доведе до появата на първата машина на времето в света, съобщава списание "Ню сайънтист". Пускът на LHC, насрочен за началото на лятото, може да стане исторически момент, тъй като пътешествията във времето са възможни - ако те наистина са възможни - само в миналото, считано от момента на създаване на първата машина на времето. Така 2008 година може да стане "нулева година" за пътуванията във времето, твърдят учените. Идеята за пътешестване във времето се ражда, когато колегата на Албейрт Айнщайн, Курт Гьодел с помощта на теорията на относителността доказва принципната възможност за връщане в миналото. След появата на неговата хипотеза през 1949 година много известни физици се опитват да я опровергаят, тъй като пътуването във времето подкопава принципа на причинността и заплашва с появата на парадокси: пътешественикът във времето може да се върне в миналото и да убие собствения си дядо, като така ще се окаже, че той самият не съществува. Според руските учени, когато енергията на LHC бъде концентрирана върху субатомна частица (трилион пъти по-малка от комар), с тъканта на Вселената, която учените наричат пространство- време, може да се случат странни неща - тя може да се променя. Гравитацията на Земята слабо изкривява пространство- времето, но LHC може да изкриви времето така, че то да се затвори в пръстен. Подобно явление физиците наричат "затворена времеподобна крива" и то теоретически позволява да се върнем в миналото. Тази схема прилича на теорията, предложена през 1988 година. Тогава професор Кип Торн и негови колеги от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена демонстрират, че пространство-времевите тунели могат да отворят пътя за пътешестване във времето. Руските учени се придържат към мнението, че LHC може да създава такива тунели и така да подсигурява пътуването във времето. Разбрахме, че затворените времеподобни криви и пространство- времевите тунели могат да се появят при сблъсък на частици, обяснява проф. Арефиева. Вероятно най-голямото, на което можем да се надяваме, е LHC да покаже признаци, че тунелите съществуват, смята д-р Волович. Ако част от енергията при сблъсъците в ускорителя изчезнат, това може да се обясни с образуването на частици, които пронизват времето през тунела. --- А относно пътуването назад във времето, наскоро математици от Оксфорд доказаха, че е възможно. Това което те доказаха беше окачествено като най-голямото научно откритие в историята на науката, но е толкова революционно че поне за момента учените все още ги е страх да го коментират. Според тях няма ''вероятности''. Ако примерно хвърлим шестостенно зарче и има вероятност да се падне от 1 до 6, реално ''вероятност'' няма, защото се случват и шестте събития. Според тях всяка ''вероятност'' генерира паралелна вселена в която се случва другото възможно събитие. При зарчето ще имаме 6 новогенерирани паралелни вселени като във всяка от тях ще се случи по едно от шестте възможните събития, т.е. ще се падне, 1,2,3...6. Неопределеността на Хайзенберг най-общо гласи че или можем да знаем точното местоположение на един електрон или точната стойност на импулса му, но неможем да знаем и двете неща едновременно. Някой го определят като дуалност частица-вълна, а споменатата теория елиминира изцяло ''вероятността''. Според това излиза, че във всяка микро, микро, микро секунда се генерират много и много вселени в които се случават всичките възможни варианти за всяко едно вероятностно събитие. Ако се върнем назад във времето, първо не се знае със сигурност във вселена от ''нашата ли'' наследена последователност ще попаднем или в друга. По-важното е, че в следващия момент ние ще се намираме в друга вече паралелно генерирана вселена породена от новите вероятностни събития предизвикани от нашето появяване в нея. Според тази хипотеза, няма как да попаднем в една и съща вселена два пъти при едни и същи условия и другото което е по-важно, не се знае дали всичко това което се случва в момента не се е случвало безброй пъти вече... --- Теорията на относителността създадена от Айнщайн най-накрая ще получи своя шанс да бъде доказана Нов проект на Европейската космическа агенция /ЕКА/ може най-накрая да установи дали Теорията на относителността, дело на немския теоретик-физик Алберт Айнщайн /1879-1955 г./, е вярна или - не, предаде британският телевизионен канал Скай Нюз. Мисията на ЕКА, която трябва да се осъществи съвместно с помощта на НАСА, ще изпрати три космически апарата, летящи в триъгълна формация, на около 50 милиона километра на вътре в открития космос. След като достигнат своята дестинация, с помощта на лазерна интерферометърна космическа антена ще бъде установено дали, както смята Айнщайн, гравитацията е форма на вълниста енергия. Освен това ще бъде уловено и движението на неутроните звезди, обикновените слънца, белите джуджета както и черните дупки намиращи се в нашата галактика. Мнозина експерти се надяват проектът да даде отговори на въпросите тормозещи от столетия учените на Земята – как се е зародила вселената? Има ли времето начало и край ? Има ли край Космоса? A възможно ли е това, което ще видим назад във времето, всъщност да е наша проекция на това, което очакваме и по този начин да създадем "минало", което е различно от истинското минало, такова, каквото го познаваме?

През 1517 г. Мартин Лутер заковава на вратите на църквата в град Витенберг своите 95 тезиса, с които осъжда Католическата църква и нейната безбожна западналост. Аз не съм Мартин Лутер, и сега не живеем в XVI-ти век, но ми се ще да задам няколко въпроса на управляващите България и се чудя дали трябва да се заковат тези въпроси на входа на Парламента, за да се чуе думата на народа!? Приканвам всички, които са заинтересувани, да добавят свои въпроси, а накрая - да съберем общите, да ги изпратим до медиите и да напишем и една статия към тях! Разделям въпросите на категории, за да е по-лесно: Социална политика: - До кога малцинствата ще бъдат глезени а не - интегрирани? - До кога кучетата ще имат повече права от децата? - До кога майките ще взимат детски помощи, с които може да се купи само 1 кутия сухо мляко? - До кога българското семейство ще бъде принуждавано да има максимум 1 дете или - още по-лошо - нито едно дете? - До кога ще се задълбочава кризата, свързана със семействата, неспособни да имат деца? - До кога пенсионерите ще харчат цялата си пенсия само за текущи сметки и за лекарства? - До кога ще плащаме здравни осигуровки, а медицинската помощ няма да ни излиза безплатна? - До кога университетите ни ще дават стипендии само за за 20 българи, живеещи извън страната? В същото време, в Румъния дават 2000 стипендии? - До кога заплатите ни ще са български, а цените - международни? - До кога сираците, болните и другите хора, живеещи в приюти, ще водят съществуване, по-лошо от това на бездомните кучета? - Кога българите ще поискат да живеят в България, а не - в САЩ, Англия, Австралия и Канада? Законодателство, Съд, Коституция, Парламент - До кога депутатите ще имат неприкосновен имунитет и ще правят какво ли не? - До кога няма да има дефиниция за кражба в нашето законодателство? - До кога ще се осъждат само дребните риби, а големите шарани ще плуват на свобода? - Кога законите ще са еднакви и за бедни, и за богати? - До кога ще се толерира корупцията? - До кога ще се гласува с чужди карти в парламента? - До кога депутатите ще получават заплата за неявяване на работното си място? - До кога депутатите ще могат да си гласуват каквито екстри си пожелаят? - До кога съдебната ни система ще е така порочна, мудна и податлива на корупция? - Кога най-сетне ще има строги наказания! Застреляйте няколко педофили и изнасилвачи и отрежете ръцете на няколко крадци и да видим дали няма да намалее престъпността! - До кога у нас ще има етнически партии, което е забранено от Конституцията ни? - Защо хора, които виждат българска земя веднъж на 4 години, може да гласуват и да определят съдбата ни за следващите няколко години? - Кога ще има окончателен принцип на уседналост? - КОГА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ СПАЗВА КОНСТИТУЦИЯТА НИ ОТ ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО - И ОТ ВРЕМЕННО ПРЕБИВАВАЩИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ? Администрация, данъци и такси - До кога книгите и учебниците ще бъдат облагани с ДДС? - До кога бюрокрацията ни ще е като за 100 000 000 население? - Защо има 240 депутати, когато е редно да са 30? (Ако вземем модела на САЩ, трябва да имаме 10 депутати и 2-ма сенатори, а ако вземем модела на Китай - 40 депутати.) - До кога ще има по няколко човека, които вършат една и съща работа? - До кога един човек ще върши работата на няколко други, които мързелуват? - До кога обслужването в общината ще отнема не по-малко от 3 часа? - До кога ще плащаме безумно високи данъци на фона на нищожни доходи? - До кога 1 работещ ще храни 5-има бюрократи? - Защо има 105 партии, а в нормалните държави партиите не са аповече от 5-10? Национално стопанство: - До кога България ще произвежда само певци, адвокати, футболисти и секретарки? - Кога ще се сетите, че трябва да се развива лека промишленост и земеделие, за да има БВП? Музика, хартия и думи БВП не правят. - До кога ще се затварят и разпродават предприятия на безценица на криминално проявени "бизнесмени"? - Кога държавата ще започне политика на протекционизъм към вътрешното стопанство, за да може то да оцелее? - Кога производството ни ще може да се конкурира ако не с Европа, то поне - със съседите ни? - Кога най-сетне ще започне ПРАВИЛНО развитие на туризма? - Кога строежите ще започнат да се съобразяват с околната среда? Сигурност: - До кога пожарната, военните и полицията ще работят с техника от преди 30 години? - Колко време трябва да мине, преди едни от най-кадърните кадри в света в съответните области да започнат да получават достойно заплащане? - До кога ще се издават разрешителни за оръжие, щофьорски книжки и прочие документи безразборно и чрез принципа "дай, за да ти дам"? - До кога полицаите ще бъдат застрелвани от бандити без последствие, а ако полицай застреля убиец, го съдят все едно е убил светец? Инфраструктура: - До кога ще плащаме за скапан градски транспорт? - До кога ще плащаме за скапани пътища? - Kога, след повече от 40 години строеж, магистрала Хемус ще свърже София и Варна?! Какъв е смисълът да се започват нови проекти, когато старите все още не са звършени? - До кога ще плащаме такса смет, за да гледаме как боклуците се наслояват като геоложки пластове? - Кога най-после ще се реши проблемът с боклука? - Кога най-после градовете ни ще бъдат чисти като тези в Япония? - Кога ще може да се стигне от точка А до точка Б без поне 10 отсечки от пътя да са в ремонт, без да си счупиш колата в Хикс на ента дупки, без да те блъснат на Хикс на ента места? - Кога ще се реши проблемът с трафика не само в София но и в цялата страна? - Кога най-после ще имаме хубаво главно летище? - Защо Гърция има 42 летища а ние - 5? Защо летище Кансаи в Осака е 5 етажно, а нашето е съвсем миниатюрно? - Кога най-после туристите ще могат да стигат до курортите, без преди това да ги ограбят, да катастрофират, да си счупят колата, да отидат на плаж, а той да е застроен чак до морето? - До кога влаковете ще са като влакче на ужасите? - До кога над 20% от селищата ще са свързани с основните пътни артерии с третокласни пътища тип "кози пътеки"? - До кога строителството ще е несигурно, ще се строи навсякъде, където му падне на човек и броя на градинките ще се топи като лански сняг? Образование: - До кога в университетите ще се учи по програма и по методика от преди 40 години? - До кога преподавателите, в голямата си част, ще са тесногръди старомодни учени, които си знаят "едно време при бай Тошо..."? - До кога студентите ще живеят в мизерия? - До кога студенти от Варна и Пловдив ще идват в София, вместо да учат в собствения си град с удоволствие? - До кога нашите студенти ще се смятат за хора втора ръка в Европа? - Кога най-сетне ще има единна система за оценяване след 7 и 12 клас? - До кога учениците ще ходят на училище, само за да убиват времето си и ще имат по много и различни учебници за всеки учебен предмет? - Кога най-сетне министърът на образованието ще започне НАИСТИНА да разбира от образование? - До кога ще трябва да се страхуваме от образованието и културата на министрите на образованието и културата? - До кога поколенията ще деградират? - До кога училищата ще са пивници и пушални? - До кога преподаватели ще стават хора, които вършат тази работа, само защото не са ги взели на никое друго място? - Кога ще има качествена училищна база? - Кога знанията, а не – разголените бедра и гърди на момичетата ще определят оценките на изпитите? - До кога ще има шуробаджанащина във всичко но и - не само - в образованието? Външната политика : - До кога ще сме блюдолизците на Великите сили? - Кога, най-сетне, интересите на България ще са на първо място? - Кога, най-сетне, държавата ни ще има адекватна позиция по важни за нея международни въпроси? - Кога, най-после, ще има кадърни и възпитани дипломатически кадри в чужбина? - Защо половината ни евродепутати са в Европарламента, не защото са добри дипломати, а за да взимат пари и да ръкопляскат? - Кога България, най посл,е ще защити позициите си спрямо нападките на нашите съседи? - Кога България ще си върне всички културни ценности, заграбени от страната ни? - Кога, най-после, ще имаме адекватна позиция по Македонския въпрос? - Кога България ще започне да се грижи за българите извън граница, които тънат в нищета? - Защо един германец може да си вземе 3 паспорта за времето, за което един бесарабски българин си взима 1? - Защо няма програми за приобщаване на нашите „колонии" зад граница? - Защо позволяваме на целия свят да се гаври с културата ни? - До кога ще ни смятат за варвари, еретици, схизматици и диваци по целия свят? Култура и туризъм и услуги: - Защо страната ни не се рекламира по света АДЕКВАТНО? - Защо не се разработват правилно и планомерно природните богатства на страната ни? - Защо горите чезнат, вместо да се превърнат в атракция за чужденците, които не са виждали такава красота? - Защо не се пазят културните паметници? - Защо не се реставрират оцелелите до днес стари градове и крепости? - Защо няма туристически маршрути, свързващи паметниците у нас? - Защо не се популяризира достатъчно тракийската култура? Гърците и турците правят милиони от своята древност. - Защо Черноморското крайбрежие прилича на столичен панелен комплекс? - Защо се унищожават природни паметници като Яйлата, вместо да привличаме там туристи? - Защо туристите, които идват у нас, са на възраст средно над 50 години? Защо не се привличат и по-млади чужденци? - Защо държавата спря да развива движението на говорещите международния език Есперанто? - Защо след 1989 г. не е открито нито едно ново училище? - Защо няма достаъчно читалища? - Защо библиотечните ни фондове са в плачевно състояние? - Защо българите спряха да посещават театъра и операта? - Защо няма киноиндустрия в България? ПОСЛЕДНИЯТ ВЪПРОС Е СПЕЦИФИЧЕН: - ТРЯБВА ЛИ ТЕЗИ ВЪПРОСИ ДА СЕ ЗАКОВАТ НА ВРАТИТЕ НА ПАРЛАМЕНТА, ЗА ДА БЪДЕ ЧУТ ГЛАСА НА ХОРАТА?!

Коригирах текста. Харесва ми, интересно е.

O, да си ни жив и здрав! Весело посрещане на новината, че остаряваш с още една година... Хич да не ти пука, свиркай си! Ще повярваш ли, ако ти кажа, че някога и аз бях на твоята възраст?

НОВОТО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Безспорно избирателна система от смесен тип има своите значителни предимства пред пропорционалната, но не бива да се прехвалват и предписват като панацея, защото ще бъде обикновена заблуда. Политическата и обществената ситуация в България няма да се промени към по-добро при формулата – половината народни представители избрани с твърди листи, другата с мажоритарен избор в едномандатен избирателен район. Първо няма гаранция, че едномандатните избирателни райони ще бъдат адекватно съставени. Стара слабост на този тип райони е това, че който пише закона може да ги обособи по такъв начин, че да получи винаги мнозинство в него, разпарчетойсвайки опозиционните гласове и консолидаирайки на териториален принцип своите. Освен това при мажоритарния вот печели един, а останалите гласове остават "мъртви", неоползотворени. Фактическата ситуация може да бъде такава – някой става депутат с 30-40 % от гласовете, което обезсмисля останалите примерно 60-70 %. После възниква въпросът – как народен представител избран с 30% от гласовете ще преставлява всички свои избиратели и дали няма да фаворизира тия, които са му помагали да получи мандата. Подобен филм гледахме при първите "демократични" избори за Велико Народно Събрание през 1990 година. Друг проблем – в относително по-бедните райони ще се отвори път за бизнес-кандидатите. Кой ще поеме отговорността да остави хората на бизнеса да моделират върховния законодателен орган на Република България. Възможно е да се открие пътя на икономическата олигархия, а и освен това този, който може да " прави пари " не винаги може да управлява. Държавата не е фирма, а властта не е мениджмънт. Разумната насока е въвеждането на преференциалното гласуване с много нисък праг – 2-3 %, което ще позволи на избирателя да моделира листите, да я пренареди съобразно своите разбирания. Твърдението, че пропорционалната система и партийните листи изкривяват вота е вярно, но не напълно. Предимството на листите е в подбора на кадрите, във възможността да се оформят екипи, да се изберат хора, които ще водят единна политика. Като контра теза ни се предлага мажоритарен избор, който ще доведе до внасяне на хаотичен елемент в работата на парламента. Мажоритарният избор не е избор за политика, а по-скоро емоционален. Личността е важна, но трябва да е обвързана с конкретна политика, за да не се стига в Народното събрание до безпринципно политическо гласуване от хора, които не се знае какво защитава. Изцяло мажоритарният вот заплашва да доведе до дивашки лобизъм, нещо което в България е равносилно на корупция и клиентелизъм. Режимът за регистрацията и дейността на политическите партии трябва да се затегне. Сегашният безпринципен либерализъм доведе до хаос, който лъсна на местните избори през 2007 г. Всеки получи правото да участва на олимпийски принцип. Стигна се дотам хора полуграмотни, политически мимикриращи не само да участват, но и да влязат в местната власт. Сега ще търпим последствията от либерализма на системата. Това е само част от генералния проблем за изборната система, без дори да достигнем до не по-малко важния въпрос за процедурите. След хаоса на местните избори, след фиаското със Закона за местните избори, дело на едно определено лоби в БСП / на народния представител Мая Манолова и други / ВМРО вижда опаснот това да се прехвърли и в Закона за избиране на народни представители. ВМРО в момента разработва изцяло нов Закон за избор на народни представители с убеждението, че тази материя трябва да се регулира съобразно новите обществени дадености, а не да се правят кръпки по закона. Разбира се, разумните, рационалните моменти в настоящия закон ще бъдат запазени, защото е глупаво и нецелесъобразно да не се използва, това което очевидно работи. Основните насоки, които смятаме че изискават промята са по отношение както на самата система, така и по отношение на процедурите: - въвеждане на образователен ценз и ценз за отседналост, предвид факта, че избираме върховния орган на държавата; - въвеждане на преференциално гласуване с много нисък праг – 2 -3 %, за да се позволи на избирателя да подкрепи не само дадена политическа линия, но и лицето й; - премахването на националната изборна бариера, която обезмисля значителна част от подадените действителни гласове; - въвеждане на по-строг режим на регистрация на партиите, коалициите и независимите кандидати за участие в изборите; - подобряване заплащането основно на членовете на секционните избирателни комисии, както и на самия им състав; - изчистване на избирателните списъци от т.нар. фантоми, което ще пресече възможността за определен кръг измами с гласове; Това са само част от основните насоки, които ще залегнат в проекта за нов Закон за избор на народни представители, изготвян от ВМРО. Промяната без да е радикална, трябва да е рационална и да отчита настоящите тенденции в обществото. Трябва да се пресекат зловредните тенденции на почти нулев контрол, на хаотичност при съставянето на Народното събрание. То е призвано да прави политика, а не да се обръща на хан, където всеки дърпа нанякъде според моментния си акъл и си прави каквото му се иска. http://www.vmro.org/

Шест мерки за повишаване на избирателната активност Избирателната активност от изборите за евродепутати /28.69%/ бe отчетена като най-ниската, откакто в страната ни се провеждат свободни избори. Само за сравнение, на миналогодишните избори за президент гласуваха 40%, на последните парламентарни през 2005 – 55 % от имащите право на глас, а на местния вот през 2003 – 50 %. Демонстрираното безразличие на повече от 70 % от съгражданите ни към отминалите избори не бива да се подминава, нито да се примиряваме с него. Важно е да бъдат анализирани причнитие за ниската избирателна активност и потърсени механизмите за преодоляването на тази негативна тенденция в българския полтитическия живот. За ниската избирателна активност най-лесно би било да обвиним политиците, които не са успели да убедят хората, че изборите за евродепутати са не по-малко важни от всички останали или че не са разяснили в достатъчна степен какво могат и не могат да правят представителите ни в ЕП, какво зависи и не зависи от тях. Разбира се, сериозна вина имат именно те - представителите на политическата класа, но не само. Не по – малко грешат и всички онези българи, които с негласуването си продължават да възпроизвеждат действащия политически модел, като преизбират едни и същи фигури, доказали своята неспособност да управляват успешно. Към негласуващите Отвращението на хората от политиката и политиците не може да бъде обяснение на въпроса защо не гласувах, тъй като всички които не гласуват, де факто оставят други да решават вместо тях. Време е който не гласува да осъзнае, че лошите управници ги създава и избира самият той. Ако „отвратеният" не иска „отвратителните" да го управляват, гласуването е решителен, макар и не единствен момент за реализацията на това желание. Избирателят може да издигне и гласува за друг кандидат, да се кандидатират сам, да гласува за „по-малкото зло", да пусне бяла бюлетина или да посочи "Не гласувам за никого". Негласуването води до намаляване на избирателната активност и съответно до увеличаване на относителната тежест на гласовете на твърдите партийни ядра. Време е българите, които искат да променят статуквото да разберат, че отказът им от гласуване само го затвърждава и не води до промяна на политическата система към по-добро, а я стабилизира във вида в който е. Вярвам, че голяма част от проблемите на България биха намерили разрешение с повишаването на избирателната активност, в резултат на което ще се създаде реална възможност начело на държавата да застанат други управници - различни по манталитет, способности и мотивация. Като подходящи механизми за повишаване на избирателната активност виждам: въвеждане на задължително гласуване, въвеждане на гласуване по Интернет, насрочване на изборите в работен ден, въвеждането на реален мажоритарен елемент в избирателната система, премахване на забраната за продажба на алкохол и понижаването на възрастта за придобиване на избирателни права. 1. Задължително гласуване След поредната ниска избирателна активност отново се заговори за необходимостта от временно въвеждане на задължително гласуване в България. През последните години темата присъства доста често в публичното пространство, но както става и с други важни решения и предложения, всичко се забравя до следващите избори. Днес съществуват достатъчно примери за страни с установени демократични традиции, които са прилагали или прилагат задължително гласуване. В рамките на ЕС такова е имало в Австрия и продължава да има в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург. Санкциите или стимулите са различни и варират от отказ да бъдат издадени или подновени лични документи през ограничаване на достъпа на негласувалите до определени публични блага /детска градина/ до изискване за даване на обяснения и/или налагане на глоби. За неучастие в гласуването могат да бъдат отказвани и някои форми на административно обслужване. Като част от задължителното гласуване в България предлагам от него да бъдат освободени възрастните хора над 70 години, така както е в Люксембург. За да има желания ефект задължителното гласуване у нас е по-добре да бъде обвързано с финансови стимули, а не толкова с материални санкции /глоби/, т.е. в България е по-подходящ мекият вариант на задължително гласуване – с поощрение. Тогава голяма част от електората ще отиде до избирателните урни. Далеч по- удачно е да има премии за гласувалите, затова че са гласували, На гласувалите биха могли да се опрощават част от данъчните задължения, а на пенсионерите да се дава премия към пенсията. Важно е час по–скоро да се формулират конкретни стимули, които да засягат всички групи в обществото. Възможен стимул за студентите би бил да получат правото на намаление за градския транспорт; за държавните служители – допълнителен отпуск ; за учениците между 16-18, които дадат своя вот могат да да бъдат извинявани неизвинени отсъствия, за останалите граждани - намаление на данък смет или облекчен достъп до някакви други общински услуги. Още един плюс на задължителното гласуване е че то е най-сигурния начин за спиране процеса на превръщане на ДПС в първа политическа сила в България. Друг положителен ефект от задължителното гласуване е че то ще развие политическата култура на българина и малко или много ще повиши интереса му към политическия живот в страната. 2. Гласуване по Интернет Според проучване на Евробарометър от тази пролет, проведено сред младите хора от всички държави членки на ЕС младите българи са най-незаинтересовани от политиката и обществената дейност. Затова и част от усилията трябва да бъдат в посока ангажирането на младите в политическия процес, включително и участието им в избори. Без съмнение, електронното гласуване ще стимулира младите да упражнят правото си на глас. Експерти прогнозират, че повече от 1млн. българи биха се възползвали от него. Тук са включени и онези над 900 000 сънародници в чужбина, както и хората с увреждания, които ще бъдат улеснени от въвеждането на система за гласуване през Интернет. Он-лайн гласуването има и още един плюс – факторът „време" няма да има отражение върху избирателната активност, както поройният дъжд, който се изсипа на 20 май и отказа много хора от гласуването за евродепутати. Гласуването по Интернет ще елиминира влиянието на промените в климата върху избирателната активност. 3. Гласуване в делничен ден Провеждането на изборите в работен ден ще повиши чувствително избирателната активност. По обясними причини този ден не трябва да е петък или понеделник. Сега, българският избирател често пропуска да упражни избирателното си право единствено защото е физически възпрепятстван да го направи, тъй като предпочита да използва уикенда за почивка или работа. 4. Да се премахне забраната за продажба на алкохол Доказано е, че когато нещо е забранено, то е най-търсено. Затова предлагам да се премахне забраната за продажба на алкохол в деня за размисъл, защото тя има точно обратния ефект - кара хората да се запасяват със солидни количества алкохол и да консумират двойно повече, отколкото в случай, че не беше забранена неговата продажба. В резултат на съботните запои те проспиват неделния ден и така в много случаи махмурлукът побеждава. 5. Промяна в прага на преференциалното гласуване или изобщо да няма такъв Резултатите от изборите за членове на ЕП ясно посочват, че българите желаят да гласуват мажоритарно. Още от приемането на Закона за избор на български педставители в ЕП и за неспециалистите беше ясно, че няма да има кандидати които да прехвърлят преференциалната квота, както и стана. Нямаше и кандидат, за когото да е вярно, че поне е бил „на ръба" да го направи. Поставеното изискване за 15 % от гласоподавателите на дадена партия или коалиция е безкрайно висока бариера. И за да онагледя, само ще дам за пример, че преференциалната квота за победителя в тези избори ПП Партия ГЕРБ беше 63 хиляди гласа, за ПЕС 62 хиляди, за НДСВ 18 хиляди и т.н. Въпреки това, повечето избиратели се възползваха от предоставената им възможност да посочат своя фаворит. В листите на всички партии и коалиции няма нито един кандидат, който да не е получил повече или по-малко преференции – някои са получили десетки, други стотици, трети с хиляди, но така или иначе общо всичките 218 кандидати са получили преференциални гласове. Без съмнение, ако се даде реална възможност на избирателите да пренареждат партийните листи, много повече от тях ще излязат да гласуват. Промяната на действащата пропорционална избирателна система е единственият начин да се спре възпроизвеждането на политически елит, който води на власт едни и същи провалили се бездарни политици. Очевидно е, че има огромна „пропаст" между политиците и техните избиратели и е на лице криза в представителността на институциите. За да върнем доверието на хората е небходимо да се въведе пропорционална избирателна система от преференциален тип, т.е. да остане гласуването за политическа партия или коалиция /както е и сега/, но в рамките на избраната партийна листа гласуването да е за личност и след преброяването на преференциите да бъдат избрани онези, които са събрали най-много гласове. Подобна система се използва в Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Полша, Унгария, Финландия и др. Така ще бъдат удовлетворени обществентие очаквания за мажоритарен вот и хората ще се чувастват много по-мотивирани и ангажирани, отколкто са в момента. От друга страна, така ще се намали значително и корупцията при реденето на листи и неминуемо ще се повиши качеството на бъдещите общински съветници и народни представители. Така ще се обезсмислят и безпринципните предизборни коалиции, защото каквото и да се договорят партийните лидери, в крайна сметка избирателят ще каже кой да го представлява. 6. Понижаването на възрастта за придобиване на избирателни права от 18 на 16 години С цел повишаване на избирателната активност предлагам понижаване на възрастта, от която младежите имат право да гласуват - от 18 на 16 години. Смятам, че в 21 век 16 -годишните имат достатъчно житейски опит. Благодарение на Интернет, информираността на днешното поколение млади хора за света е на достатъчно високо ниво, за да участват във вземането на важните за тяхното бъдеще решения. До този извод очвидно са стигнали и австрийците, които преди малко повече от месец свалиха долната граница за гласуване на 16. Подобна реформа предстои да се извърши и в избирателните системи на Германия и Швейцария. За постигане на максимален ефект е важно, ако не всички, то поне по-голяма част от горепосочените механизми да бъдат възприети и приложени още на предстоящия местен вот през есента. Полезен и оздравителен ефект върху обществената съпричастност би изиграло дори "говоренето" за тях. Със сигурност този списък от мерки може да бъде продължен с други, целящи подобен ефект. Тяхното форумиране, обаче е редно да става в пряк диалог между избирателя и политическите партии, а не само да бъдат едностранно определени от политиците, както се случва в момента. В дебата за повишаване на избирателната активност трябва да участва активно и гражданския сектор в лицето на неправителствните организации, включително и БГ Великден. Реализирането им на практика ще бъде гарант за нашето достойно настояще и бъдеще като европейски граждани. http://www.bgvelikden.org/

През 2008 г. предстоят нови избори за Парламент (Обикновено Народно Събрание) и Европарламент. Българският Великден, ВМРО и НДСВ имат идеи за увеличаване на изборнмата активност. Според вас, кои идеи са подходящи? Идеята на НДСВ беше да се организира томбола с ЕГН-тата на участвалите в гласуването. Това е обида за много от тях, които не потърсиха наградите си - химикалки, тениски, GSM-и, телевизори и др. джунджурии... Друга тяхна идея беше раздаването на енергийна напитка с етикет "Гласувай!" СДС, БСП и други раздаваха тениски и шапки, знаменца и балони... Новото време се замерваха с торти (вместо да ги изядат) и ... загубиха.

цар Соломон?! - като по-възрастен?!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%F0%E0%F6%E8%FF http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2326 === Наскоро Сдружение "Болкан Асист" издаде книгата "Пряката демокрация - преглед на историята и практиките". Тази книга представя историята, постиженията, интерпретациите и класическите форми на пряката демокрация в различните държави от Европа и света. Книгата може да се свали оттук: http://referendum-bg.com/attachments/32-Pr...kracia_1-81.pdf === http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%...%86%D0%B8%D1%8F === http://freeinf.tripod.com/ ===

http://209.85.129.104/search?q=cache:Zzyf8...;cd=1&gl=bg http://209.85.129.104/search?q=cache:qyKv_...cd=14&gl=bg

http://ivoberov.blog.bg/viewpost.php?id=157720 много интресни неща...

Зрелостниците в различни периоди е трябвало да полагат между 2 и 6 писмени и 5 – 6 устни изпита. Учебните предмети, върху които зрелостниците най-често са държали изпити, са: български език, математика, различни чужди езици, физика, химия, история. Държавни зрелостни изпити са проведени за първи път у нас през 1878 г. Зрелостниците са полагали и писмени, и устни изпити години наред. Матурите са били задължителни за всички, завършили от 1892 г. до 1965 г. През 1998 г. в Закона за народната просвета като условие за придобиване на средно образование се въвеждат държавните зрелостни изпити. Редица обстоятелства водеха до тяхната отмяна през годините. До 2002 г. беше възможно освобождаването от зрелостни изпити при условие, че зрелостниците са завършили успешно последния гимназиален клас с оценка най-малко Много добър (5) и имат средноаритметична оценка от годишните оценки по съответния учебен предмет най-малко Много добър (5). Пробни държавни зрелостни изпити (матури) са провеждани през 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2007 г. === Има нов сайт, посветен на матурите - http://www.zamaturite.bg/

2 февруари 1945 г. «Транспортирането на осъдените от подземията на Съдебната палата към мястото на смъртта започна към два часа сутринта. Ескортът беше подреден в двора от входа към улица «Алабин». По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше повишавайки глас... Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: «Не трябва да плачем за нас, а за България». И запя националния химн. Беше убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър... В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки няколко много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови" ями. Двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце..." Из спомените на царица Йоанна. Жестоки репресивни мерки съпътстват подготовката на процеса, като близо 30 000 са арестуваните, над 11 222 от тях са подсъдими. На смърт са осъдени 9 155 д. Сред тях – 3-ма регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши воени, осъдени са и свещеници. На доживотен затвор са осъдени 1226 д. Сред тях – 4-ма министри, 23-ма депутати и др. На 20 г. затвор са осъдени 8 д., на 15 г. затвор са осъдени 946 д., на 10 г. затвор са осъдени 687 д., по-кратки затворнически присъди получават 3741 д. На много подсъдими е отнето имуществото. Срещу семействата на изправените пред народния съд също са предприети мерки - над 11 000 д. са изселени в различни краища на страна. Статистика на убитите без съд и присъда, на „безследно изчезналите", на умрелите от насилие в затворите и на хората, посегнали сами на живота си от страх пред „народната власт" е трудно да се направи. След Освобождението политическият живот в страната съществува под сянката на насилието. До 1944 г. има четири държавни процеса, но нито един от тях не може да се сравнява по жестокост и брой на жертвите на провелият се през 1944- 1945 г. Една от основните задачи, възложена на БРП /К/ след 9 септември 1944 г. е да организира и проведе Народния съд. С постановление на Министерски съвет /МС/ от 10 септември 1944 г. е разформирована полицията, като на нейно място започва да действа народна милиция и народна гвардия. Започва жестока чистка. Два дни по-късно е наредено да бъдат арестувани лицата, посочени като фашисти от компартията. По този начин се оправдават извършените вече арести и понататъшната разправа със всеки, заподозрян като враг на новата власт. На 17 септември министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България". Законодателството, регламентиращо съдебните процедури, е прието със съдействието на земеделци, социалдемократи, звенари и необвързани политически интелектуалци, част от Отечествения фронт. По ирония на съдбата след няколко години голяма част от тях попада под ударите на приетите закони. На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според думите на Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември. Всъщност ги узаконява и става оръдие за по-нататъшното разчистване на политически сметки. Всяко действие по организирането и реализирането на процеса е съгласувано с представителите на съветската Съюзна контролна комисия. За протичането на процеса са организирани 13 Главни и Специални съдебни състава и 125 Обикновени състава. Главните съдебни състава са: първи - за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници; втори - за съдене на депутатите от 25 НС; трети - за съдене на обявените за „провинени" български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по аферата Виница; четвърти - за съдене на „военните престъпници". Обвинителният акт срещу главните подсъдими е от 5 декември. До 1 януари процесът трябва да приключи, но в последствие срокът е удължен до 31 март. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнявани веднага. Чрез насилие комунистическата партия налага монопол в управлението на страната. През следващите години политическите процеси стават отличителна черта на тоталитарното общество. Българската армия е принуден ада участва в заключителния етап на Втората световна война и в освобождението на Югославия, Унгария и Австрия. Жертвите, дадени в тази война, са 11 000. Когато оцелелите се завръщат в България като победители, много от офицерите са осъдени от народния съд. От армията са отстранени „царските офицери”, чиито места заемат лица, нямащи нищо общо с военното дело – обущари, каруцари и др.

http://www.minedu.government.bg/opencms/ex...pt_religion.pdf Ето концепцията за въвеждане на предмета "Прелигия" в българското училище. --- Предметът Религия може да стане задължителен. Добре ли е това? Ако Господ имаше възможност да актуализира заповедите си към настоящия момент и да ги направи по-светски, то първата би звучала така: "...да нямаш други богове освен Мене... и Стив Джобс*". Господ обаче не претендира за нищо, докато ангажираните с реформата в образованието се опитват да намерят адекватен начин да вкарат религията в светското училище. Засега без особен успех. Според социолога Андрей Райчев 50% от българите не вярват в бог, 25% вярват, че има просто някаква абстрактна сила, и едва една четвърт заявяват, че следват определени религиозни канони. Атеистичното поне според социологическите проучвания общество обаче изведнъж бе провокирано от концепция за въвеждането на предмета "Религия" в училище. Проектът е на обществения съвет, в който участие взимат главно богослови, сформиран въз основа на съвместно решение на парламентарните комисии по правата на човека и вероизповеданията и по образование и наука, като идеята му е предметът да се въведе като задължителен от 1 до 7 клас, а от 8 до 12 да е свободно избираем. Идеята не е нова. Подобна концепция е била разработена още през 1997 - 1999 г. с готови учебници и програма, без обаче да види бял свят. "Сега се започва се от начало, все едно нищо не е било", казва проф. Калин Янакиев от Философския факултет на Софийския университет, който е бил сред авторите на предишните учебници. Програмата, представена този понеделник след 1 година работа, предизвика задоволството на председателите на двете комисии Огнян Герджиков и Лютви Местан, но аплаузите стигнаха само дотам. А министърът на образованието Даниел Вълчев изведнъж се оказа между чука и наковалнята, или иначе казано Между църквата и хората Представители на Светия синод и на Главното мюфтийство не присъстваха на представянето на програмата в понеделник, по думите на Вълчев за да се запази "по-стерилна обстановка", но критики не липсваха. За православната църква и Главното мюфтийство концепцията в този й вид се оказа много светска, а за родителите - прекалено църковна. Самият синод също има свое виждане за вкарването на задължителен предмет "Религия". Свещениците смятат, че религиите трябва да се изучават разделно в зависимост от вероизповеданието на децата, а запознаването с другите религии да става едва в по-горните курсове. Депутатите обаче намират стратегията на църквата прекалено агресивна и се придържат към варианта на обществения съвет. "Свещениците като че ли искат държавата да свърши работата на Българската православна църква", заяви по този повод Огнян Герджиков. Според него проповедите не са възможни в българското светско училище. Другите засегнати страни от потенциалния нов предмет в училище - родители, психолози и пр., не харесват идеята, защото я смятат за прекалено църковна, въпреки уверенията на председателя на обществения съвет проф. Георги Бакалов, че предметът няма за цел да учи на религия, а за религия. Към момента "Религия" се учи в някои училища под формата на избираем предмет. Идеята да се разшири общата култура на децата звучи положително. Това обаче важи основно за по-горните класове, докато за най-малките от 1 до 4 клас формулираният като "Благонравие" предмет предвижда, освен да ги запознае с всички религии, и да ги учи на Морал и ценности Тезата на авторите на новия проект е, че те не проповядват вяра, а дават познание. "Всички живи същества са Божии създания" - това познание ли е или формулиране на мирогледна позиция", коментира една от предвидените за изучаване теми Цвета Брестничка от "Асоциация родители". "Това е мирогледен въпрос, който не може да бъде разглеждан без съгласието на родителите", продължава тя. Идеята предметът да е задължителен за всички, както и изучаването на молитви от Библията и Корана в първи клас са основните притеснителни моменти за родителите. Според Цвета Найденова, преподавател по религия в частното училище "Увекинд", идеята още от първи клас да се изучават няколко религии не е от най-добрите. "Това много ще обърка децата." Според преподавателката навлизането на другите вероизповедания трябва да стане в един по-горен курс. По-приемливият вариант е религията да се изучава в културен, сравнителен и философски план. Тя би могла да бъде просто по-добре застъпена в предмети като история, литература, изкуство, в които така или иначе няма начин да не бъде засегната. А за да осъзнаят първокласниците, че живеят в мултикултурно общество, не е задължително да четат "който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка". По отношение на преподавателите, които трябва да водят този предмет, програмата залага на първо място на богословите. "Когато един богослов влезе в час, той няма да каже на децата "Бог е всемогъщ закрилник на човека", но това не е доказано и вие имате право да не вярвате в него", продължава Цвета Брестничка от сдружението на родителите. Всъщност богословите не стигат и се предвижда, след преминаване на определена квалификация и други учители, преподаващи хуманитарни предмети, да могат да преподават. Концепцията си поставя и амбициозната цел, че чрез изучаването на религията Агресията в училище ще намалее. "Самият факт на получаване на религиозно образование не прави човека автоматично морално по-зрял или социално по-чувствителен. Тези качества не се преподават - те се възпитават", заявява Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. "Все едно да кажете, че ще премахнете престъпността в обществото, ако хората учат закони 1 час седмично. В затвора хората четат законите много повече от обикновените граждани", коментира Димитров. "Има нужда цялостно да се преразгледа концепцията за възпитателната роля на училището", казва още той. Според него, ако опитът да се превърне религиозната идеология в образователна програма се разгледа като заявка да се възстановяват възпитателните функции на училището, това трябва да стане в тяхната цялост. В днешно време някогашните основни функции на религията да задава норми на поведение отдавна са изместени от закони, наука и други не толкова духовни вярвания. В съвременния свят все още има много вярващи, които считат, че само Бог може да ги съди. Друг е въпросът доколко адекватни са амбициите да възпиташ децата да обръщат другата буза, докато ги джобят за дребни, или дали е по-добре да знаеш какво мисли църквата за аборта, вместо да си наясно какво трябва да направиш, за да не се докараш дотам. А иначе диагнози, че сме загубили духовните си ориентири, или сме атеисти и комунисти, лесно се поставят. През 2006 г. британският биолог Ричард Доукинс издава книгата The God Delusion ("Заблудата Бог"), която към момента се е продала в над милион и половина копия и е преведена на повече от 30 езика. В нея Доукинс, освен че оборва креационизма, твърди, че атеистите могат да са щастливи, балансирани и способни да разграничават доброто от злото хора и че трябва да са горди, а не да се държат извинително, тъй като атеизмът е доказателство за наличието на здрав, независим ум. The God Delusion е достатъчно значима книга, за да бъде изучавана - например в програмата на предмета религия, който се обсъжда да бъде въведен в българското училище като задължителен между първи и седми клас, а между осми и дванайсти - като свободно избираем (виж стр. 34). Проектът обаче има друга идея относно необходимостта от плурализъм на мнения, формиране на критично мислене и представяне на разнообразни гледни точки. А именно - че няма такава необходимост. Така например една от предложените за изучаване теми в първи клас е "Всички живи същества са божии създания". Ако чувате странен шум, това е, защото Дарвин се върти в гроба си. В проекта, представен в началото на седмицата, има няколко дълбоко сгрешени неща. Първо, задължителният характер на предмета религия в светска държава като България. Откъде-накъде родител, който вярва, че "когато един човек страда от самозаблуждение, говорим за лудост, когато много хора страдат от самозаблуждение, говорим за религия", ще бъде принуждаван да приеме факта, че детето му трябва да учи наизуст "Отче наш"? Второ, защо изобщо да се изучават молитви от Библията и Корана (че това се предвижда да става още от първи клас дори няма да коментираме)? Във времето след 11 септември 2001 г. е може би по-важно от всякога да познаваш другите и да правиш разлика между ислям и радикален ислям например. Но зазубрянето на молитви няма да ти помогне да живееш пълноценно в едно мултикултурно общество. Изучаването на религиите в исторически, културен, философски и сравнителен план може да свърши тази работа. Но за това няма нужда от предмет религия, още по-малко от задължителен такъв. Религията би могла да бъде просто по-добре застъпена в предмети като история, литература, изкуство… А и за всичко си има територия. И както за едни търговците нямат място в храма, за други богословите нямат място в училище. Точно толкова просто е. Калина ГОРАНОВА http://www.capital.bg/

Ето къде се намира Памир:

Най-лесно защитимата (със знания) оценка е 2. Най-трудно защитимата оценка е 3. Браво! Може би, можеш повече...

Moже ли някой да разкаже за концерта на вокално-инструментална група "Мотърхед"?

В САЩ, особено сред по-заетите професионално хора, обявите за запознанства са много популярни. В интернет форумите се завъртя следната история. 25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива, пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос: "Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк, така, че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо. Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в "Трибека" (друг скъп квартал), а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите - аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях - като външен вид, култура, любов и умения в домакинството."Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й: "Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии - печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна - ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо - твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми - не. Всъщност много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш. Така, че икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго (което ти всъщност предлагаш), а по-скоро да те ползвам за кратко и да тепродам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното - ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така, че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е - както ти поставяш условията, има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб, "интелигентна, стилна и изключително красива", не е успяла да си намери чичко паричко досега. Трудно ми е да повярвам, че ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва. Надявам се, че съм ти помогнал, а ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг, обади се." --- Повече по темата + много и твърде интересни коментари - тук: http://longanlon.bloghub.org/181 1538-ят коментар е много интересно допълнение...

Познай какво ти откраднах! България ще трябва да отгатне кои архиви да поиска от Русия за да ги получи. Евентуално. Спомняте ли си онази руска приказка, в която главният герой трябва да отиде "не-знам-къде и да донесе не-знам-какво", за да спаси живота си и заживее щастливо с красивата си съпруга. В същия абсурден сюжет, но съвсем наистина е на път да се окаже и България в опитите си да си върне архивите, които съветските войски са прибрали грижовно след края на Втората световна война "през девет планини в десета". При посещението си в България миналата седмица, руският президент Владимир Путин каза, че очаква от българката страна да направи официално искане, в което да посочи кои документи точно желае да получи от руските архиви. Според мнението на историци обаче документите са конфискувани "под дулото на автомата", не са правени описи и реално не се знае какви са точно архивите, какъв е техният обем и къде въобще се намират в Русия... Архивите са изключително ценни, защото съдържат ключови детайли за събитията около встъпването на България във Втората световна война и целия период до установяването на комунистическия режим. За завръщането на българските документи, които се намират в руския архив вече половин век, се заговори в края на миналата година, когато фондация "Свободна и демократична България" организира петиция, с която поиска връщането им в България. За по-малко от месец, апелът бе подкрепен от 2500 души. "Проблемът отдавна е достояние на професионалната общност, но чак сега за него бе информирано и гражданското общество и за това се вдигна такъв шум", разказа за "Капитал" д-р Боряна Бужашка, председател на Държавна агенция "Архиви". Какво има в архивите? Това е въпрос, който няма точен отговор. "През годините след 1990 наши експерти са работили в руските архиви и са откривали български документи там. Така че имаме известна представа за това, което можем да изискаме" разказва Боряна Бужашка. Тя пояснява, че става дума за документи, създадени в периода 1939 - 1944 г. "Можем само да гадаем какво има в тези архиви", разказва изпълнителният директор на "Свободна и демократична България" Ленко Ленков и риторично пита "Как ще кажем какво искаме, при положение, че не е описано". По-конкретен е доц. д-р Лъчезар Стоянов от "Нов български университет". По думите му конфискуваните от съветски войски документи съдържат "около 40 стенограми от заседания на Министерски съвет, които се отнасят до изключително важни решения относно ключови проблеми", "документи свързани с разследването на регентите и правителството на Муравиев", както и "документи свързани с дейността на Коминтерна в България и събитията през 20-те години на XX в." Лъчезар Стоянов не изключва възможността сред архивите да има и компрометиращи съветската държава документи. Затрудненото сътрудничество Самият доц. д-р Стоянов е работил в руските архиви в средата на 90-те години и познава добре проблемите при работата там: "Съществува двойнствена позиция - от една страна се дистанцират от комунистическото си минало, от друга, гледат с гордост на наследството си от съветския режим." Именно тази особеност на руските архивари притеснява българските експерти. "В нашия случай ще се приложи Федералният закон за културните ценности, преместени в СССР в резултат на Втората световна война и намиращи се на територията на Руската федерация", разказва д-р Боряна Бужашка. По думите й обаче съществува вероятност да се стигне до неяснота, тъй като статутът на България (вражеска или приятелска страна) може да се тълкува и в двете посоки. "Ние приветстваме изказването на г-н Путин, който каза, че законът ще се приложи доброжелателно", индиректно я допълва Ленко Ленков. "Следва да се направи официално искане на ниво правителство" маркира бъдещите действия по прибирането на архива д-р Бужашка. Тя обаче не иска да се обвързва в срокове, но е категорична, че страната ни трябва да действа проактивно и да изпрати експерти на място, които да получат пълен достъп, за да проучат какво има във фондовете. По думите й: "тези архиви трябва да се върнат, тъй като са част от българската история, национална памет и държавност". "За България е важно е да възстанови историята си, и това да стане не само чрез емоционални спомени, но и на базата на документи", допълва я индиректно доц. д-р Стоянов. Руската приказка за "отиди не-знам-къде и донеси не-знам-какво" завършва с happy end. Краят на тази с българските архиви обаче все още не е ясен и зависи изцяло от благоволението на Москва. Парчетата българска история могат и да запълнят липсващите части от и без това разпиления пъзел на случилото се в средата на миналия век, но могат и да оставят българското правителство в ролята на герой от друга приказка - Иванушка глупака... акцент - Архивите са изключително ценни, защото съдържат ключови детайли за събитията около встъпването на България във Втората световна война и целия период до установяването на комунистическия режим. Росен Босев в-к "Капитал" --- - "Архивите са изключително ценни, защото съдържат ключови детайли за събитията около встъпването на България във Втората световна война и целия период до установяването на комунистическия режим." - "конфискуваните от съветски войски документи съдържат "около 40 стенограми от заседания на Министерски съвет, които се отнасят до изключително важни решения относно ключови проблеми" - "...документи свързани с дейността на Коминтерна в България и събитията през 20-те години на XX в." - "...не изключва възможността сред архивите да има и компрометиращи съветската държава документи. - "тези архиви трябва да се върнат, тъй като са част от българската история, национална памет и държавност". - "За България е важно е да възстанови историята си, и това да стане не само чрез емоционални спомени, но и на базата на документи"

2008-а е обявена за година на най-различни неща, но най-важните сред тях са картофът и... математиката.Иначе, 2008-а е годината на летните олимпийски игри, на финалите на европейското първенство и на африканската купа на нациите по футбол. И още: европейска година на интерктултурния диалог, международна година на езиците, и на планетата Земя... В Ню Йорк на 17 октомври 2007 г. ООН откри официално Международната година на картофа - инициатива, която беше осмивана от някои дипломати, но пък тя ще позволи да бъдат събрани средства за нови агрономически изследвания. Поредното 60-то Общо събрание на ООН прие през 2005 г. искане на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), която настояваше генералният секретар официално да заяви, че картофът е основна храна за населението по света. С декларация от 22 декември 2005 г. ООН обяви 2008 г. за Международна година на картофа, отбелязвайки ролята, която той може да има за развитието на хранителната сигурност и усилията да се изкорени бедността. Картофът, богат на витамин С и калий, може да допринесе за намаляване на смъртността, дължаща се на недохранване. Консумацията на картофи намалява в Европа, но се увеличава в развиващите се страни, където за 40 години се е удвоила, но все пак се равнява на едва 25 % от консумацията на Стария континент. Картофът произхожда от териториите на днешните Перу и Чили и е завладял света след колонизирането на Америка. Първите археологически следи от него са отпреди 8000 години. Първите култури от картофи са от 4000 г. пр. Хр. и са отгледани в Андите. Картофът е бил основна храна в империята на инките, които са му посветили религиозни ритуали. Разбира се, значението му е било по-малко в сравнение с царевицата, отбелязва перуанската историчка Сара Беатрис Гардия, която е авторка на книга, посветена на картофа. Картофите са се появили като ботаническа забележителност първо в Испания - през 1565 г. В средата на 16-и в. с тях хранили прасетата. Приписвали на картофа какво ли не - болести, свойства на афродизиак... Някои го поставили в семейството на трюфелите. Картофът обаче започва да интересува ботаниците. През 1596 г. швейцарецът Пиер Баюен го споменава под научното му название Solanum tuberosum. Картофът постепенно се налага като средство срещу глада. В първата половина на 17-и в. лошата реколта от зърнени храни вследствие на Тридесетгодишната война превръща картофа в техен заместител. През 18-и в. французинът Антоан Огюстен Пармантие изследва свойствата му и дори успява да убеди крал Луи XVI да направи промоция на отглеждането на картофи. След това зеленчукът завладял света благодарение на европейците, които изнасяли картофи в колониите си в Азия и Африка от 17-и в. до 19-и в. Сега европейците консумират по срдно 93 кг. карофи за година. Източно европейците в частност са много запалени по зеленчука. Продукцията му сега е глобална: Индия и Китай събират почти една трета от световната картофена реколта.Традицията всяка година да се посвещава на някоя от науките, води началото си от 2000 г. 2007-ма беше годината на хуманитарните науки. 2008 е обявена за година на математиката Целта е да се популяризира тази наука, да бъде поощрен интересът на широката публика и да се покаже, че математиката е не само необходима и полезна, а - и забавна. Едно от прочутите места с доказателства, че науката е и забавна е математическият музей в германския град Гисен. Първият и единствен в света интерактивен математически музей е създаден преди пет години. Посетителят там е не наблюдател, а участник. Радва се на изключителен успех. Посещават го хора от цял свят и от всички възрасти. Музеят е превърнат в средище, където по интересен и достъпен начин се обясняват математически феномени. "Да учиш и да разбираш, като наблюдаваш и изпробваш. Това е просто чудесно. С дъщеричката ми вече научихме и разбрахме някои неща, например защо от петоъгълници не може да се направи паркет - защото сборът на ъглите не се равнява на 360, а на 108 градуса," казва пред Радио "Дойче веле" посетител. Експозицията се състои от 120 експоната. Любопитните гости редят и отгатват пъзъли, строят геометрични фигури. Който желае, може да се опита дори да композира.