ISTORIK

Да видим, какво предлага Уикипедията... Изкуство по епоха Древноегипетско изкуство Древногръцко изкуство Предколумбово изкуство (Индианско изкуство) Ренесансово изкуство Изкуство по регион и религия Индийско изкуство Японско изкуство Китайско изкуство Африканско изкуство Християнско изкуство Мюсюлманско изкуство Изкуството по предназначение Архитектура Литература Сценография Изобразително изкуство Изобразително изкуство Живопис Скулптура Дизайн Стилове и направления <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&action=edit" class="new" title="Архаично изкуство">Архаично изкуство Класика Романизъм Готика Ренесанс Маниеризъм Барок Рококо Класицизъм Еклектицизъм Реализъм Импресионизъм Сецесион, Ар Нуво, Модерн Ар Деко Модернизъм Експресионизъм Кубизъм Примитивизъм Абстракционизъм Футуризъм Функционализъм Социалистически реализъм Постмодернизъм

История на световното избразително изкуство Праисторическо изкуство Изкуство на древен Египет Изкуство на Двуречието в древността Изкуство на древна Гърция Етруско и римско изкуство Романско изкуство Готика Средновековно изкуство + Предколумбово (индианско) изкуство Ренесанс Барок Рококо Класицизъм Романтизъм Реализъм Изкуството на 20 век Импресионизъм Пост-Импресионизъм Символизъм Сецесион Фовизъм Експресионизъм Кубизъм Футуризъм Абстракционизъм Дадаизъм Конструктивизъм Сюрреализъм Абстрактен Експресионизъм Поп Арт Оп Арт Кинетично изкуство Минимализъм Лендарт Концептуално изкуство Постмодернизъм История на българското избразително изкуство Праисторическо изкуство по българските земи Антично изкуство Изкуството от края на Античността до възникването на средновековното изкуство в Европа Изкуство на Втората българска държава Изкуството на България преди Възраждането (в периода на османския феодализъм в бълг. земи) Възрожденско изкуство Изкуство след освобождението Тоталитарно изкуство в България

Сапунът Първият сапун бил намерен в глинен цилиндричен калъп по време на археологически разкопки в древния Вавилон. Предполага се, че бил направен около 2800 г. пр. Р. Хр. Имало и надпис - сместа била приготвена от пепел с животинска мас при силно варене. 1300 г. по-късно сапунът проникнал и в Египет, както ни пояснява папирусът от селището Ебер. Описана е комбинация от животинска мас, олио (или зехтин) и алкална сол, служеща за миене и намаляваща нараняването на кожата. Красивата Клеопатра, любима на Гай Юлий Цезар, (I в. пр. Р. Хр.) използвала различни напарфюмирани сапунени смеси. Нещо повече, ваната й винаги била пълна с прясно мляко. Така кожата се запазвала свежа и еластична. Древните гърци обаче не ползвали такъв вид сапун, особено - спортистите. Потните тела, намазани преди състезанието с олио (това важело особено за борците), били покривани от смесица между кал, пепел, пясък и пемза. След това, с нещо като метален сърп се изчиствало всичко от тялото. Гръцкият лекар Гален, все пак, измислил някакъв сапун, но с целебна цел. Съвременното име сапун идва от една древна латинска легенда. Край р. Тибър имало възвишение, което се наричало Сапо. Там се правели жертвоприношения с животни. При дъжд остатъкът от мас (или лой), смесен с прахта от огъня, се разливал към реката. Там жените перяли дрехите и постепенно почнали да ги търкат с тази смес. С падането на Римската империя (476 г. сл. Р. Хр.) настъпил залез на сапуновата смес. Само в отделни южни райони на Испания и Италия се произвеждала тази полезна вещ. За хигиената, която и преди това не била на някакво високо ниво, настъпили тежки времена. През тези години Изтокът направил сериозни крачки в областта на парфюмерията и изработката на сапуни. По време на първия кръстоносен поход слабопросветените западноевропейски воини нямали никаква представа от тези ценности. Някои дори сутрин, след нощен запой, закусвали със сапуни, които ухаели приятно. Едва през ХIII в. във Франция (през Марсилия) проникнал сапунът като стока, идваща от Изтока, Апенините и Пиринеите. Един век по-късно той стигнал и до Англия. Въпреки това къпането било рядкост. Дори живялата доста по-късно Мария Антоанета го вършела веднъж месечно. Повечето хора се къпели само два пъти през живота си – при раждането си и при смъртта си. Истинската баня ставала в голяма каца, заедно със спалните дрехи. В такова облекло хората вършели и полови актове. В някои случаи, съпрузите през целия си брачен живот не можели да се видят голи. Такива просто били каноните на църквата. На приемите в Западна Европа, особено в топло време, и мъже и жени смърдели на нечистоплътност. Трупът на Луи XIV, кралят – Слънце, имал 11 милиметра кир. Едва през ХVIII в. къпането и миенето със сапун се поставя на нов, по-висок пиедестал. Докато във Франция, Италия и другаде сапунът се правел основно от олио или зехтин, то в Скандинавия се използвало рибно масло. В Османската империя, особено сред привилегированата класа, се подържало високо ниво на хигиена. Какво било положението във войската? Нито гръцките хоплити и римските легионери, нито рицарите ползвали сапуни, камо ли - персонални. По време на Първата световна война (понякога) и през Втората световна война, при първа възможност, на войниците се раздавали пакети цигари, калъп сапун за пране и пешкир.

Така протече оспорваната до последно партия между мен и новия ми противник - Marian17: 1. e4 e5 2. Nf3 Qe7 3. Nc3 Nf6 4. Bc4 d6 5. Ng5 h6 6. Nxf7 Be6 7. Bxe6 Qxe6 8. Nxh8 Qg4 9. Qxg4 Nxg4 10. Nd5 c6 11. Nc7+ Kd8 12. Nxa8 Na6 13. Ng6 Nc5 14. f3 Kc8 15. Nxf8 Nf6 16. Ng6 Kb8 17. b3 Kxa8 18. g4 h5 19. g5 d5 20. gxf6 gxf6 21. Bb2 b5 22. Rg1 dxe4 23. Nh4 exf3 24. Rg8+ Kb7 25. Nxf3 e4 26. Nh4 a5 27. Bxf6 a4 28. b4 Ne6 29. O-O-O c5 30. Re1 cxb4 31. Rxe4 Nc5 32. Re7+ Ka6 33. Rd8 b3 34. Ra8+ Kb6 35. Ng6 bxa2 36. Rea7 Ne4 37. Kb2 a3+ 38. Kxa2 b4 39. Bd8+ Kb5 40. Rb8+ Kc4 41. d3+ Kc3 42. Rc7+ Kd2 43. dxe4 h4 44. Rxb4 h3 45. Kxa3 Ke2 46. e5 Kf2 47. Rh7 Kg2 48. Nf4+ Kf3 49. Rxh3+ Kg4 50. e6 Kf5 51. e7 Kg5 52. e8=Q+ Kf5 53. Qe4+ Kg4 54. Rh4+Х. А така протече партията между мен и Сисинда: 1. e4 e5 2. Nf3 Nf6 3. Nxe5 h5 4. Bc4 Qe7 5. Bxf7+ Kd8 6. Ng6 Qxe4+ 7. Kf1 Rh6 8. d3 Qc6 9. Bxh6 b6 10. Bg5 Ba6 11. Qe2 Kc8 12. Nxf8 Qb5 13. Bxf6 gxf6 14. c4 Qf5 15. Bxh5 Nc6 16. Bg4 Qe5 17. Bxd7+ Kb7 18. Nc3 Rxf8 19. Qf3 Kb8 20. Bxc6 Rg8 21. Re1 Qg5 22. Rg1 Bc8 23. Ne4 Qh4 24. Nxf6 Rh8 25. Ng4 Bxg4 26. Qd5 Qxh2 27. Ba8 a6 28. Qb7+Х. Грешките и на Сисинда, и на Мариан17 започват с непознаването на дебюта, който започват срещу мен (последно беше разиграна Руска партия - 1. е4 е5 2. Кf3 Kf6 3. Ke5 ... Ke4 / d6), твърде ранното вкарване на най-тежката фигура - дамата - в боя, антипозиционните ходове...

Случвало ли ви се е да искате да измислите нещо ново, иновативно, нестандартно, свежо, но да не успявате? Например, за целите на ваш проект, задача, бизнес? Ако случайно попадате в "черни идейни дупки" и искате да излезете от тях бързо, опитайте с онлайн инструмента "Генератор на идеи", разработен от рекламната агенция The Directors Bureau. Генераторът на идеи е онлайн инструмент, съставен от три концентрирани кръга. При натискане на бутончето на генератора (в средата - с двете кръстосани стрелки) трите кръга се разбъркват на произволен принцип и ви "поднасят" три последователни думи. Идеята на онлайн генератора на идеи е тези три думи да ви послужат като вдъхновение за проекта или задачата, с която сте се заели. А може и сами да въртите и всеки трите кръга, докато получите резултат, който ви задоволява. Най-малката полза от генератора на идеи е, че той може да ви провокира към нестандартен начин на мислене. Техническото изпълнение на генератора на идеи е много добро и е удоволствие да се наблюдава как приятно се "въртят" идеите в него. Следващият път, когато стигнете до "задънена улица" в обмислянето на някой ваш проект - пробвайте с генератора на идеи. Кой знае, може би ще може да ви насочи към някоя нова мисъл или хрумване. http://www.tdbspecialprojects.com/

Българските гимназисти знаят много, но могат малко. Страната заема последните места в световно проучване. в-к "Дневник" Силната страна на българските ученици, които завършват основно образование, е теорията, но - за сметка на практическото приложение на знанията. Този е един от основните изводи на международното проучване PISA 2006 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. То оценява придобитите компетентности в обучението по природни науки. "Изключително ниски са резултатите на нашите учениците при прилагането на усвоените знания, в сравнение с останалите страни и това трябва да се промени", коментира националният координатор на проучването Светла Петрова. По думите й, по-лошо е положението при момчетата, които са изпреварени значително от момичетата в тази възраст. Проучването обхваща 400 хил. деца между 15 и 16 години и техните родители в 57 държави. Това е възрастта, в която почти навсякъде приключва задължителният етап на образование. В България са изпитани 4600 ученици от 181 училища. Максималният брой точки, които може да получи едно дете, е 700, а за средна оценка са приети 500 точки. На осмокласниците са възлагани задачи да определят научни проблеми, да обяснят процес или явление или да използват наученото за съставянето на аргументирано заключение. България е на 42-ро място в света със средна стойност от 434 точки. Показателите на момичетата са с около 20 точки по-високи. Челните места са за Финландия, Китай, Канада, Естония, Япония, Унгария и Чехия. Според анализите от изследването общообразователните училища и професионалните гимназии у нас имат осезаемо по-ниски резултати от профилираните (езикови, природо-математически, финансови). Първите се нареждат далеч под средното ниво в света със средно 415 точки. За сметка на това, профилираните са над средното с 531 точки. Анализът показва, че в държавите, където има стандартизирано външно оценяване, учениците изкарват с около 38 точки повече. Според министерството на образованието въвеждането на външно оценяване в 4-и, 5-и, 6-и и 7-ми клас, както и делегираните бюджети ще отлепят България от дъното на таблицата след няколко години. Към негативните аспекти от анализа експертите нареждат и факта, че у нас семейната среда оказва много силно влияние върху постиженията на децата. Учениците от богати и образовани семейства имат средно със 137 точки повече от децата на бедни и необразовани родители. Четвъртокласниците в България обаче се представят значително по-добре в четенето, отколкото завършващите основно образование. Те заемат десето място сред 45 държави. Това сочат данните от паралелното проучване PIRLS пак на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. На челните места са Русия, Хонконг и Сингапур. В изследването са включени 77 хил. ученици от цял свят. Според проучването, над 30% от 9-10-годишните българчета четат книги почти всеки ден, а пак толкова - веднъж седмично. На въпрос дали между 4-и и 8-ми клас настъпва спад в образованието на децата, от просветното министерство коментираха, че няма връзка между двете изследвания.

Глобалното затопляне убило Венера Венера може и да изглежда на пръв поглед като двойник на Земята, но условията там са ужасяващи, а причините за възникването им все още нямат задоволително обяснение. Температурата на повърхността на планетата достига 457 градуса по Целзий, а атмосферата е толкова гъста, че налягането е 92 пъти по-голямо от земното. Ако случайно на Венера попадне човешко същество, то моментално ще се изпари, а ако все пак успее да си поеме дъх, ще вдиша само въглероден двуокис. Сега една мисия, изстреляна към планетата през 2005 г., се опитва да разгадае мистерията на този адски свят. "Венера експрес", която струва едва 220 млн. евро, вече изпрати част от събраните данни, въз основа на които учените стигнаха до извода, че... глобално затопляне е убило планетата, пише сп. "Нейчър". Адските условия на Венера отдавна интригуват учените най-вече поради факта, че размерът й е подобен на този на Земята, а същото се отнася и за орбитата. И двете са възникнали при подобни космически условия, но впоследствие поели по напълно различни пътища. Докато на Земята били създадени условия за живот, Венера била поставена под въздействието на ужасяващ парников ефект, в резултат на който формирала атмосфера основно от въглероден двуокис и почти никаква вода. "В самото начало Венера и Земята са били почти идентични. Бихме могли да решим, че физическите им характеристики са били различни, но това просто не е така", казва проф. Фредрик Тейлър от университета в Оксфорд. Тезата, че жестоките условия са създадени от близостта й със Слънцето, също не издържа. Данните, събрани от "Венера експрес", показват, че планетата е станала жертва на нещастно стечение на обстоятелствата. Според едно от откритията слънчевият вятър, поток натоварени частици, изхвърляни от Слънцето, разбил водните молекули в атмосферата на Венера на водород и кислород, след което ги изхвърлил в Космоса. Това не може да се случи на Земята, тъй като въртенето й създава магнитно поле, което пък отклонява слънчевия вятър. Без вода въглеродният двуокис не може да бъде поет от океаните, което от своя страна поражда и ужасяващ парников ефект, смятат учените. Изследователите се надяват до края на мисията си през 2013 г. "Венера експрес" да събере и изпрати на Земята още много данни, които да обяснят изцяло причините за адските условия на планетата.

Конан Варварина бил наш съсед! Турски учени подозират, че е реална историческа личност Турски археолози търсят доказателства за съществуването на Кимерида, вековна обител на един от най-древните европейски народи, пише турската агенция DHA. Ако успеят, ще стане ясно, че Конан Варварина, чиято роля в едноименния филм се изпълнява от Арнолд Шварценегер, е бил реален исторически персонаж. Това твърди Гюрджан Полат от Егейския университет, който седем години ръководи археологическа експедиция в античния град Антандрос, на северозапад от днешна Турция. За този древен народ се споменава в Омировата "Илиада", в съчинения на Херодот, в Библията. Кимерийците напуснали родните места заради скитите. Най-свирепата сила на античността, народът на Варварина, възникнала в Мала Азия в VIII в пр. н. е. Ако по време на разкопките се намерят достатъчно артефакти за съществуването на Кимерида, Антандрос в бъдеще може да стане втори Ефес, твърди турският археолог.

Хералдика — в началото този термин означавал правилата, по които съставяли отделните гербове - родови, на имения, на различни общности (от лат. heraldus - глашатай), но от 2-ата половина на XІX век е вспомагателна историческа дисциплина, която изучава правилата на съставянето и символиката на отделните елементи на герба. Герб — Хералдически знак, който като правило, включва шлем и кръст. Произходът на английската дума "coat of arms", "герб", е свързан с това, че рицарите носели облекло, което ги защитавало от лъчите на слънцето, като едновременно с това било с цвета и емблемата на рицаря; одеянието покривало и оръжието (coat of arms — одеяние на оръжието). Оттук идва и английската дума "turncoat" (буквално — "да се обърне одеянието"), което означавало измяна на партията, принципите или отказ от верността; в началото думата се отнасяла към онези, които искали да скрият емблемата си. Емблема — произлиза от латинската дума emblema, "мозаечна работа", която от своя страна произлиза от гръцки — ембалейн, "да се хвърли навътре") — в "Глосография"-та на Блаунт (1656 г.) се определя като "произведение на изкуството, изрязано от дърво или друг материал, който обикновено се използва да представи морален принцип и се състои от изображение и надпис". Днес под емблема се разбира символично изображение на някакво понятие или идея ( например, котвата е символ на надеждата, а свещникът със 7 свещи е символ на юдаизма). В хералдиката емблемата по определен начин характеризира собственика й, а в религиозното изкуство предмети символи съпътстват изображенията на светците. Хералдиката е системата от принципи и правила за създаване и приложение на гербовете; науката, изследваща тази система и нейното историческо развитие; съвкупността от гербове, детерминирана чрез определени критерии. Тя е социо-културен феномен, зародил се в западноевропейското феодално общество, вероятно под въздействието на Изтока. Впоследствие тя се разпростира по целия свят заедно с европейската културна инвазия. Като символна система, трансмисия за информация в обществото, освен като текст на рицарски турнири, хералдиката оформя един метатекст на отношения: свобода (с правото на носене на оръжие), собственост (и нейното наследяване), самоличност (и нейното огласяване). Единствено свободните, т.е. субектите на правото притежават герб, а механизмът за даването и получаването на герб е от компетенциите на висши хералдически власти. Затова гербът е едновременно правен институт и най-важен идентификационен знак. Заедно с това, съчетаването на символ с образ поставя хералдиката и в особеното положение на наука-изкуство. Зараждане на гербовете Яркото изкуство на хералдиката се развива във време на културен и икономически упадък, настъпил в Европа след гибелта на Римската империя, и утвърждаването на християнската религия, когaтo възниквa феодализмът и системата на наследствената аристокрация. Няколко са факторите, които способстват за появата на гербовете. Най-важните от тях са феодализмът и кръстоносните походи. Смята се, че гербовете се появяват през 10 век. Първите гербове, изобразени на печати, приложени към документи, датират от 11 век. Трябва да се има в предвид, че в епохата на поголовна неграмотност, каквата е тази на европейското Средновековие, използването на гербовия знак вместо подпис и като обозначение на собственост е единствения начин за много хора да заверят документ от свое име. Такъв опознавателен знак е понятен и за неграмотния човек (напълно е възможно гербовете да са се появили първоначално върху печатите, а след това и по оръжията и облеклата). Ясни свидетелства за съществуването на хералдиката се появяват едва след края на кръстоносните походи. Най-ранното такова свидетелство е открито върху гробницата на Жофроа Плантагенет (умрял през 1151 година) - граф на Анжу и на Ман. То представлява изображение на самия Жофроа с гербов щит, на който на синьо поле са поставени четири златни лъва. Първият английски крал, който е имал свой личен герб е Ричард I Лъвското сърце (1157-1199). Неговите три златни лъва се изпозлват и до днес от всички английски кралски династии. Кръстоносните походи Кръстоносните походи, продължили от 1096 до 1291 година, са цяла епоха в европейската история. Началото на тези двувековни войни е провокирано от завладяването на Светите земи от мюсюлманите, които оскверняват християнските светини и възпрепятстват желаещите да се поклонят в Йерусалим. Истинската причина за тези продължителни войни е многовековното противопоставяне между Европа и Близкия Изток, продължаващо и до днес. Първият кръстоносен поход е от 1096 година, но гербовете най-вероятно са се появили по-рано. Проблемът в установяването на зараждането на хералдиката се състои в това, че първите документирани свидетелства за гербовете се появявяват минимум около двеста години след тяхното възникване. Този факт може да се обясни с тясната връзка, която съществува между кръстоностните походи и зараждането на хералдиката. Именно по време на двувековните походи на западните рицари изпозлването на гербовете придобива масов характер. Това създало потребността от създаването на подредена и точна система на символическите изображения, които са средство за комуникация, тъй като гербът е служил като опознавателен знак, носещ информация за притежателя му и е трябвало да бъде добре разпознаван от далечно разстояние. През 12 век рицарските доспехи стават все по-сложни - шлемът закрива цялото лице на рицаря, самият той се облича от главата до петите с броня. Освен това при някои отличия всички доспехи са еднотипни, което затруднило разпознаването на рицаря не само отдалеч, но и от съвсем близко разстояние. Това дава импулс за масовото използване на герба като опознавателен знак. В допълнение към герба, изобразен на щита, постепенно се появяват и допълнителни гербови знаци, които идват на помощ на рицарите, за да се познаят един друг и от разстояние и в разгара на битката: нашлемник (crest) - представлява закрепени на върхa на шлема украшения от животиски рога и птичи пера (този елемент се развива по време на рицарските турнири), а също и хералдически вимпели и щандарти. Съчетанието на двата вида родови знаци - щита и нашлемника - представляват основата на бъдещия герб. Има и други признаци, по които съдим за масовата поява на гербовете по времето на кръстоносните походи, и които впоследствие стават основни елементи в хералдиката. Например терминът емайл, който се изпозлва в хералдиката за обозначение на хералдически цвят, произлиза от персийската дума "mina", означаваща небесен син цвят. Хералдическото название за синьо "azur" произлиза от персийското "azurk" - синьо. Названието за хералдическото червено - "гюлз" (gueulez) - произлиза от украсените с пурпурен цвят кожи, с които кръстоносците обшивали своите походни дрехи около шията и ръкавите. Названието на цвета произлиза от думата "gul", която на персийски език означава "роза". Произходът на зеления цвят - "vert", също се свързва с Изтока. Оранжевият цвят, често срещан в английската хералдика, се нарича "tenne" - от арабското "henne". Така се нарича жълто-червената боя на растителна основа, известна ни като "къна". Своят произход от кръстоносните походи имат и други два елемента на герба - наметката (lambrequinmantling) и бурлета (burrelet или wreath). По време на Първия кръстоносен поход десетки рицари всекидневно умирали от зноя на пустинята, затворени в нажежените си доспехи. Така се наложило кръстоносците да заимстват от арабите способ, с който да се спасят от горещото слънце и да спрат нагряването на шлема, като изпозлвали парче плат, набран на главата и плещите и закрепен на главата със сплетен венец от камилска вълна и копринени нишки. Така наречената "куфя" и до днес е неотменна част от арабското всекидневно облекло. От нея произлизат и наметката ("lambrequin") и бурлета (от франското "burrelet" - венец). или И така, събраните на едно място множество феодали от различни страни, многонационалния характер на кръстоносната армия, необходимостта да се опознават един с друг (в условията на неграмотност и езикови бариери) и от утвърждаване на свето собствено име, а също и поради особеностите на въоръжението и множеството заимствания от източните цивилизации, всичко това става причина за въникването на хералдиката като наука. Рицарски турнири В рицарските турнири гербът също е задължителен елемент. Турнирите се появяват преди кръстоносните походи. Още през 842 година при преговорите в Страсбург между Шарл Лисия и Людовик Немски се споменава за военни игри. Вероятно турнирите се оформят във Франция в средата на 12 век, след което се разпространяват в Англия и Германия. За дълъг период от време рицарските турнири стават неотменна част от западноевропейския живот. За участие в тях се допускали само рицари с безупречна репутация. Нарушението на рицарския кодекс носи позор за прегрешилия рицар. Около 1292 година са въведени нови, по-безопасни правила, които позволяват използването само на тъпо оръжие. Легендарният крал Артур също взема участия в рицарски турнири. Той въвежда на мода сложните нашлемници. Палатките или шатрите, в които рицарите се приготвяли за състезанието, служели за място за отдих между състезанията и за съхраняване на оръжията (такива шатри изпозлвали и кръстоносците в своите походи). По-късно тези шатри ще намерят отражение в хералдиката като се превърнат в хералдическа мантия. От див кървав двубой рицарските турнири се превръщат в красиви театрализирани представления, в които формалностите придобиват все по-голямо значение, а борбата става по-маловажна и по-условна. Турнирите традиционно представляват подчертано благоговение пред жените, а наградата на победителя се дава от ръката на някоя дама. Главния пропуск за участие в рицарски турнир е гербът, доказващ благородническия произход на собственика и неговото положение в родовата йерархия. За знатните особи, каквито били херолдите, предоставеният рицарски герб съдържал цялата им необходима информация, която да осигури участие на своя гербопритежател. Ето защо важна част от турнирния етикет са били гербовете, които станали толкова много, че се наложило да се сложи ред в тази област. Формиране на хералдиката Едва няколко столетия след възникването на гербовете започват да се появяват и първите научни хералдически трудове и гербовници, най-ранен от които е "Zuricher Wappenrolle", съставен в Цюрих1320 година. през Във Франция в края на 13 век Яков Бретекс описва рицарските турнири и гербовете на участниците в тях. Най-ранният труд, в който се описват правилата на хералдиката, е монографията на италианския юрист Бартоло, чийто "Tractatus de insigniis et armis" е публикуван през 1356 година. Бери, главeн херолд на Франция по времето на Шарл VII (1403-1461), по заповед на краля обикаля цялата страна, като посещава замъци, абатства и гробища, изучава гербовите изображения и съставлява родословията на старинните знатни фамилии. На базата на това му изследване той съставя труда си "Le registre de noblesse". След него френските херолди започват да издават регулярно генеалогически записи. Аналогично задание получили от кралете в периода от Хенри VIIIДжеймс II (1566-1625) английските херолди, които осъществявали така наречените "хералдически визити". Тези "визити" представляват инспектиращи посещения из цялата страна, чиято цел е да преброи благородническите семейства, да регистрира гербовете им и да провери техните юридически права за ползване. Оказава се, че мнозинството от старинните гербове, появили се до 1500 година, са присвоени от техните собственици самоволно, а не по желание на краля. Измислянето на прост герб не е било трудно. Ситуация, при която трима благородника, без родствена връзка по между си, имали еднакви гербове не била рядкост, а само доказвала, че тези гербове са приети произволно. Когато на такава основа започвал спор между различните благородници, всеки от тях се обръщал с апел към краля като последна инстанция. Интересното е, че когато спорът се разрешавал, този благородник, който трябвало да се откаже от герба си се утешавал с факта, че можел самостоятелно да си измисли нов герб. Материалите, събрани по време на "хералдическите визити" влезли в основата на английската генеалогия и хералдика. (1491-1547) до Хералдически правила Хералдическите цветове Хералдическите цветове се разделят на метали, класически цветове и кожи. В хералдиката се използват седем цвята: два метала и пет цвята. Първоначално са се използвали само четири цвята - червен, син, черен и бял, но след това се появяват и допълнителните цветове: зелен, жълт и пурпурен. Жълтият и белият цвят съществували наравно със златните и сребърни цветове, след което по-късно са заменени от тези два метала и самостоятелно вече не се използват. Особен тип хералдически цветове е кожата, която бива хермелинова и кожа от катерица. Ограниченият набор от цветове в хералдиката е продиктуван от практически съображения. Гербът е служел преди всичко на военните като опознавателен знак, който трябва добре да се различава от разстояние. Неговото оцветяване е трябвало да бъде ярко и контрастно. Последният принцип е записан във важното хералдическо правило, че емайлите могат да се нанасят само на метали, а металите само върху емайли (кожите и натуралните цветове могат да се поставят както върху емайлите, така и върху металите). В полевите условия, когато е трябвало да се изобразяват гербовите фигури, са били достъпни само прости бои, даващи основните цветове. Това позволява създаването на такава система, която лесно да се поддава на стандартизация. Изключение от правилото са случаите, при които някои детайл от герба или животно - нокти, език, очи или клюн (такова животно се нарича "въоръжено"), се оцветява със цвят, различен от този на основната фигура, и съвпадащ с цвета от полето на щита. За да могат да се разпознават хералдическите цветовете на щита при онези случаи, при които липсва цвета и герба като при гравюрите например, тоест в черно-белите изображения, през 12 векшафировка. Този италиански херолд предложил графически да се разграничават цветовете с помощта на линейни щрихи. е приета системата на Силвестър Петра-Санкта или така наречената Символика на хералдическите цветове Може да се предположи, че само първите гербове представяли произволно взети изображения, без какъвто и да е влаган смисъл в тях. Но в пропитата от духовен мистицизъм епоха на Средновековието, когато дори в елементарните вещи хората са се стараели да открият скрит смисъл, дори божественно откровение, на цветовете, както и на другите хералдически елементи, започнали да им се придават конкретни символни значения. Тъй като нямало точна система, която да попречи на всеки да влага определен смисъл в хералдическите цветове, съвсем естествено е, че днес съществуват множество разнообразни тълкувания, предлагани от различни източници. Ето най-разпространените от тях: Злато - този цвят е "краля" на металите, символизира знатност, могъщество и богатство, а също така - и християнските добродетели вяра, справедливост, милосърдие и смирение. Сребро - символизира благородство, откровеност, а също - и чистота, невинност и правдивост. Червено - символизира храброст, мъжество, любов, а също - и кръвта, пролята в битка. Синьо - символизира великодушие, честност, вярност и безупречност, или просто символизира небето. Зелено - символизира надежда, изобилие, свобода и радост, но може да означава просто ливадна трева. Пурпурно - символизира благочестие, умереност, щедрост и върховно господство. Черно - символ на заплаха, мъдрост, постоянство в изпитанията, а също - печал и траур. Кожите, в съответствие със средновековните норми, могат да се изпозлват само от кралски или аристократични фамилии като знак на тяхното изключително превъзходство (в наши дни палтото от скъпа кожа на някоя знаменитост също изпълнява тази функция), но днес това правило в известна степен се демократизира. Разделение на щита Щитът е най-старата част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.. В повечето случаи щитовете биват разделяни на множество полета. Това може да става по четири основни начина: разсичане с помощта на вертикални линии пресичане с помощта на хоризонтални линии скосяване отдясно с помощта на диагонални линии, започващи от горен десен хералдически ъгъл скосяване отляво с помощта на диагонални линии, започващи от горен ляв хералдически ъгъл разсичане с помощта на Анреевски кръст кръстообразно разсичане разсичане с помощта на шеврон вилообразно разсичане Съставни части на герба Гербът може да бъде изобразен в малка, средна или голяма (тържествена) форма. Малката форма на герба се състои само от щита. Средната форма на герб представлява изобразяване на щита, надшлемника и наметката. Голямата форма на герба включва в себе си всички хералдически атрибути - шлем и нашлемник, наметка, щитодръжци, мантия, корона и девиз. Ето и повече подробности за всеки от тези елементи: Щит Щитът е основната част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на огнестрелното оръжие през 15-16 век обезсмислило използването му като средство за защита и това дало възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. От тях девет се считат за основни - старофренски или нормански (триъгълна форма), испански, италиански (овален), френски, английски, византийски (кръгъл), германски, дамски (ромбоиден) и квадратен. Шлем Друг елемент на гербовете е шлемът. Той се поставя винаги над щита. В хералдиката навлиза към края на 13 век. До началото на 15 век формата му е копирала тази на реалния, но след 1430 година започнали да се употребяват така наречените "турнирни шлемове", отличаващи се с елегантността си. През 17 век във Франция херолдите разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие е възприета в Англия, Испания, Португалия, с изключение на Германия. Нашлемник Често в средните и големи форми на гербовете върху шлемовете се поставят нашлемници. Появата им е свързана с рицарските турнири, където са се използвали като допълнителен знак, по който можело да бъде разпознат даден рицар от останалите участници. Нашлемниците били изработвани от рога, дърво, кожа, папирус и други леки материали и много често повтаряли изображението на щита. Обикновено нашлемникът повтаря главното изображение от герба (спомагателен нашлемник), но е възможно да представлява и отделен знак (самостоятелен нашлемник). Основните типове нашлемници са: рога - те биват волски (във формата на полумесец), бикови ( S-образни), еленски и кози; крила; пера - биват три вида - петелски, паунови и щраусови. Изобразяват се по едно, три, пет, или във вид на ветрило. Перата не трябва да излизат директно от шлема и затова винаги се показват от бурлет или зад корона; флагчета - изобразяват се в умален вид с квадратна или триъгълна форма. Те задължително трябва да имат гербовите цветове, а ако са повече от едно, се разполагат ветрилообразно; нехералдични фигури (естествени, изкуствени и фантастични); щитови (гербови) дъски - имат кръгла, шестоъгълна или ветрилообразна форма. Върху нея е възпроизведено изображението на щита. Краят и ъглите на тези дъски често са украсени с пискюли или пера; шапки. Бурлет Бурлетът (на френски:Burlette, английски:Wreath) e хералдически елемент, приличащ на венец от разноцветни тъкани, които се поставят над шлема и обикновено представляват преходно звено между шлема и нашлемника. Както наметката, така и бурлетът трябва да са оцветени в основните цветове на герба, като се следи правилото да се спазва последователността първата увивка да е в металически цвят, а втората - във цвят емайл. Обикновено бурлетът се състои от шест увивки. Корона Като елемент от герба короната навлиза в хералдиката през 15 век. Съществуват много разновидности на корони, като всяка от тях може да поставя над шлема, направо над щита или над мантията. Нейната роля в герба е да покаже титлата на гербопритежателя. Във връзка с тази ѝ роля можем да отделим няколко типа хералдически корони: императорски, кралски и княжески корони, които се изобразяват във владетелските и държавни гербове (а също и в гербовете на административните области) и символизират суверенитет; корони на маркизи, графове, виконти, барони; аристократически диадеми; тиари, митри и кардиналски шапки; стенни корони, съставени от крепостни кули и стени, използвани в местната, предимно градска хералдика. Наметка Освен с нашлемник често шлемът се украсява и с наметка. В хералдиката този елемент се появява през 14 век, но реалното му използване в практиката датира още от времето на Втория кръстоносен поход. Според правилото външната и вътрешна страна на наметката трябва да бъдът оцветени съответно в емайл и метал. В повечето случаи това са основните цветове от щита, но не е задължително. Можем да обособим три типа наметки: с цели или назъбени краища - датират от 14 век; във формата на множество ленти - появяват се през 15 век и служат като доказателство за участие на гербопритежателя в множество кървави битки; във формата на растителни орнаменти - появяват се през 16 век, като художествена разновидност на предните два вида. Наметката може да бъде украсена и като се използва кожа - хермелинова или кожа от катерица. Понякога наметката се покрива с фигури, "зашити" на горната страна на щита, друг път горната част на наметката се "осейва" с малки нехералдически фигури, например липови листа, звезди, сърца, кръстове и други. Ако в герба се изпозлват два, три и повече шлемове, то тогава към всеки от тях трябва да има отделна наметка. Тя може да бъде оцветена не в два, а в четири цвята (особено, когато щитът е съставен от два герба). В този случай дясната страна от наметката се оцветява с цвета на най-дясната част на герба, а лявата - в цветовете на най-лявата част на герба. Мантия Мантията (mantling, lambrequin) присъства в големите форми на някои от гербовете. Тя е традиционна част от облеклото на монарсите и символ на тяхната върховна власт. В хералдиката навлиза през 17 век. Право на мантия имат само императорите, кралете, князете (принцовете) и херцозите. Изобразява се в златен (само за императорите) или пурпурен (за всички останали) плат, подшит с хермелинова подплата и пристегнат в горните си краища със златни шнурове, завършващи с пискюли. Понякога мантиите са увенчани с куполообразни шатри от същата материя. Те напомнят за времето, когато всеки участник в рицарските турнири е имал собствена шатра, в която да си почива и преоблича. Щитодържатели Щитодържателите представляват фигури, разположени от двете страни на щита, които го "поддържат". По правило щитодържците могат да бъдат хералдически животни - лъвове, орли, грифони, еднорози или човешки фигури - първобитни хора с дъбова препаска, ангели, светци или воини. В съвременната хералдика това правило търпи лека промяна. Например в много от държавните гербове на относително младите страни в Африка, Азия и Америка в ролята на щитодържци влизат най-характерните представители на местната фауна - кенгуру, щраус (в герба на Австралия), антилопи, тигри, зебри (в герба на Ботсвана). Когато в ролята на щитодръжци са изобразени ангели, то тогава те се наричат щитоносци, тъй като не са стъпили на постамента, а летят. Няма ограничения относно правото на ползване на щитодържци в герба. Както и при девизите, така и тук те могат да бъдат сменяни по желание на гербопритежателя. По време на Руската империя, по канцеларски съображения е прието, че щитодържци могат да имат само представителите на висшата аристокрация. Постамент С терминът постамент се обозначава платформата, на която се поставят щитодръжците, щита и целия герб. Постаментът може да представлява хълм, поляна (като в герба на Нигерия), леден къс (като в герба на Исландия), декоративен платформа (като в герба на Швеция), планина, остров и други. Постаментът може да бъде и причудлива клонка, приличаща на излята чугунова решетка (като в герба на Царство България до 1947 година). Той не е задължителен елемент на герба. Често служи за "закрепване" на девизната лента. Щитодръжците винаги трябва да са "стъпили" на постамета, независимо от тяхната форма. Изключение правят само щитоносците, които "летят" във въздуха. Девиз Обикновено към герба се поставя и девиз. Той представлява кратко изречение, разположено около щита, чийто произход се крие в бойния вик, който изричали рицарите по време на участие в турнирните схватки. Първоначално се изписвали на латински или френски език, като най-разпространени. Впоследствие започнали да се използват всякакви езици. По правило цветът на буквите следва да съответства на основния метал от щита. Ето някои девизи от европейски гербове: "Съ нами Богъ" - девиз на Руската империя. "Gott mit uns" (на немски) - германски императорски девиз. "Dieu et mon droit" (на френски) "Бог и моето право" - девиз на Великобритания. "Je maintiendrai" (на френски) "Ще оцелея" - девиз на Холандия. "Nihil sine Deo" (на латински) "Нищо без Бога" - девиз на Кралство Румъния. "Dieu protege la France" (на френски) "Боже, пази Франция" - девиз на Кралство Франция. "Viribus unitis" (на латински) "С общи сили" - девиз на Австро-Унгария. "L'union fait la force" (на френски) "Обединението прави силата" - девиз на Белгия. Oттук - и националния девиз на България "Съединението прави силата" Видове хералдика С развитието на хералдиката и появата на все по-нови и нови гербове, които символизират както държави, монарси, отделни личности, така и други институции, се оформят няколко вида хералдика: Държавна и национална хералдика Към държавната и национална хералдика спадат онези гербове, които символизират дадена държава, а в последствие и определена нация. Обикновено в основата на държавните гербове стоят печатите и личните гербове на техните владетели. Владетелска хералдика Родова и лична хералдика Църковна хералдика Местна херлдика Корпоративна хералдика --- Гербовете са били паспорти на хора и държави Гербът е изображение върху платно, дъска, хартия или метал на отличителните знаци на някоя държава, династия, град, област или знатно семейство. Изборът на символ е бил практика от най-древни времена - шумерите си харесват орел с лъвска глава, египтяните - змията, атиняните предпочитат совата, а византийците - двуглавия орел. С появата на кръстоносците тези първични емблеми стават много по-сложни и тогава се ражда традицията на едно сложно изкуство - хералдиката, чийто изумителен плод е гербът. Именно като графично изображение с определена композиция, съдържаща строго определени елементи, подредени по установени правила, той се налага в цяла Западна Европа през ХI-ХIII в. като най-познатия и задължителен символ. Мотивът за появата му е колкото прост, толкова и убедителен - обкованият в железарии рицар от петите до космите на главата си включително, комуто се виждали само очите през цепката на шлема, е трябвало да бъде разпознат по нещо, а по това нещо и той самият да различава приятелите от враговете си. И това нещо бил гербът, който се появил най-напред на щита, с който рицарят не се разделял и когато спял. Формата на щита предопределя и формата на първите гербове - в Англия те били кръгли, а във Франция - ромбоидни или сърцевидни. След щита гербът превзел всичко, създадено или ползвано от човека, за да се чувства най-умното земно създание и господар на по-низши от него по произход и ум Божи творения. Знаменитата емблема се кипри на парадния вход на рицарския замък, гордо стои на каретите, не се смущава, когато я извезат по бельото или я изрисуват по кухненската посуда. Масовата психоза по герба в златните кръстоносни времена е обяснима и с неговата полезност. Неграмотните рицари по-лесно усвоявали картинките по гербовете, отколкото четмото и писмото. Гербът в ония времена бил нещо като паспорт, а възникналата цяла наука - хералдиката - първоначално тълкувала само неговата символика. По-късно хералдиката и нейните висши представители - херолдите, били издигнати от царе и монарси във висш статут. Тази наука почнала да определя какво да се включи в новите гербове, защото повторенията и сходствата със старите се смятали за позор. Монарсите определяли кой да бъде херолдмайстор и задачата му била да съхранява старите и да съставя новите гербове. Херолдмайсторите били най-образованите хора на своето време. Най-известният между тях бил Конрад Вюрцбургски, живял през втората половина на ХIII век. Той се прочул, че формулирал в стихове теоретичната хералдика. Нямало нищо случайно в избора на формата, цвета или фигурите в герба. В зората на създаването му повечето от тях се избирали според повеленията на Господин Случая. Например през 1329 г. шотландският крал Робърт, преди да умре, извикал рицаря Дъглас Мрачния и му заповядал да отнесе сърцето му в Палестина. Рицарят обаче бил убит от маврите в Андалузия, стиснал стъкленицата със сърцето на покойния си господар. Родът на храбрия рицар включил в герба си сърце, увенчано с кралска корона и девиза: "Изпълни или умри!" В рицарските гербове най-често се срещат кръстът или ръка с кръст, което подсказвало, че основателят на рода е участвал в кръстоносните походи. Сред животните предпочитали лъва, като символ на сила, смелост и великодушие, а също жерав и с камък, който пък олицетворявал бдителност. През ХV век правото за разрешение и утвърждение на нов герб иззели монарсите, които създали специално ведомство Херолдия, което да се занимава с тази задача. Но още един век преди това почнали да се съставят сборници с гербове, най-старият от които бил Цюрихският от 1320 г. Историята на гербовете е по-добре описана и съхранена, отколкото историята на някои държави или държавици. След покоряването на Западна Европа гербът превзема и Източна, като през ХVII век се налага и в Русия. У нас препирните какъв да бъде държавният герб в последните години са характерни за страни без потомствена аристокрация. В Западна Европа смяната на елемент в герба или изборът на нов става след някакъв Апокалипсис. --- Лъжеблагородник съчинява балканската хералдика През ХII век, когато гербът покорил рицарския Запад, на Изток, на Балканите едва след два века започнали да се появяват първите царски, семейни или градски гербове. Хералдиката не била разпространена във Византийската империя, но неочакван тласък получила гербоманията с появата на Латинската империя. Покореното местно население за по-дълго могло да гледа и да осъзнава тайните на хералдиката. Разделянето на полуострова между Османската и Австроунгарската империя било следващият немаловажен детайл в развитието на тази традиция. Усилията на латините били продължени във владените от австрийците южнославянски държавици, докато ония, които били поробени от турците, така и не могли да се сдобият с гербове. Ислямът забранява използването на човешки и животински образи и рисуването им, което напълно обезсмисля създаването на какъвто и да е герб. А и в самата империя не се въвеждали гербове във вида, какъвто бил установен в Европа. Истинска революция в балканската хералдика неочаквано се разразила в Дубровник, който бил единственият балкански град, останал свободен и отървал се от турско заробване. Извършил я един авантюрист - Петър Охмучевич, и то не заради някакви научни или възвишени интереси, а заради себе си - да го признаят за благородник. Той, като испански моряк, стигнал до Индия, воювал за завладяването на Португалия от Испания (1580 г.), а през 1588 г. се включил с ескадрата си "Classis illyrica" в похода на "Голямата армада" срещу Англия. Дон Педро (както наричали Петър в Испания) направил бляскава кариера и стигнал до адмиралски чин, но бил лишен от почестите и благата, които получавали къде-къде по-незначителни хорица, които обаче се били родили като благородници. Ето защо старият морски вълк се захванал с всички сили да измисли свое "благородническо" потекло, като "изнамерил" някакъв си свой прапраблагороден дядо Хрельо Охмучевич, който някога при сръбския княз Душан владял Костур. Дон Педро изчислил, че въпросният Хрельо живял 13 поколения преди това и за да бъде измислицата съвсем реална, построил църква "Св. Ероним", в която направили лъжлив гроб, в който уж бил погребан въпросният Хрельо. От 1580 г. дон Педро почнал да изготвя фалшификати на всички необходими документи, с които да докаже знатния си произход и след това да се сдобие с мечтания герб. Накрая, за да се увенчаят усилията му с неоспорим успех, той започнал да измисля и съставя гербове на своите знатни "предци", като за по-убедително ги събрал в една книга, гербовник, наречен Илирийски, както правели на Запад. За да не се усъмнят в тази фалшификация, Петър Охмучевич сложил дата на гербовника си 1340 г., а за още по-достоверно разпространявал навсякъде лъжата, че този сборник бил открит между книгите в Света гора. Гербовникът на стария морски разбойник бил направен изкусно, още повече че за негов първообраз послужил гербовникът на немеца Виргилий Солис от 1555 г. Със събраните документи и с гербовника той се явил в Неапол, където през 1594 г. тамошният кралски съвет му издал документ за благороден произход. Успехът в Неапол окуражил новоизпечения благородник и след две години бил признат и в Испания за потомък на знатен род, като му дали титлата "дон". Тъй късметът прилетял и ощастливил сръчния славянин и за това сигурно помогнали двете крила, които нарисувал в собствения си герб. Съдбата на неговия гербовник, в който освен гербове на негови роднини имало и гербове на държави и градове, днес е неизвестна. Предполага се, че оригиналът е пропаднал в Неапол. Но останали много преписи, които се разпространявали от ръка на ръка и послужили на следващите съставители на гербовници, които са стигнали днес до нас. Колкото за дон Педро, последното, което може да се каже за него, е, че умрял в Лисабон през 1599 г. Един черногорски и няколко сръбски герба от по-ново време представляват особен интерес за нас. Най-напред става въпрос за черногорския крал Никола I Петрович-Негош (1860 - 1921), дядо на българската царица Йоанна. Малък щит в зелено и червено с бягащ лъв е в неговия център. Останалите елементи също са характерни и не са някакво изключение - двуглавият орел е заимстван от византийския герб, а хермелиновата мантия и короната в случая са задължителни. За крал той се провъзгласил през 1910 г., но през 1918 г. бил детрониран, за да може Черна гора да се присъедини към Сърбия. До смъртта си бившият черногорски крал разчитал на своя зет - италианския крал Виктор-Емануил III. Любопитни за нас са и двата сръбски герба - на владетелските династии на Обреновичите и Караджорджевичите, които също не блестят с нещо ново, неизползвано дотогава в хералдиката. Гербът на Обреновичите е и герб на злополучния сръбски крал Милан, който загуби войната с българите при Сливница, абдикира през 1889 и завършва безславно живота си 12 години след това във Виена. Син му Александър, който го наследява на сръбския престол, е убит с любовницата си Драга от група офицери, членуващи в тайната организация "Црна рука", през нощта на 29 май 1903 г. в Белград. Драматичното събитие разплакало нашите прабаби със своевременно написания и издаден роман у нас в същата година, който се продавал по будките на брошури и конкурирал "Мъртвите сибирски полета". Гербът на Караджорджевичите е търпял различни промени, като тук репродуцираме последната му метаморфоза, когато е държавен герб на Югославското кралство. Първият крал на това кралство на сърби, хървати и др. - Александър I, е убит в Марсилия на 9 октомври 1934 г. от Владо Черноземски, заради терора на сърбите в Македония. Темата за балканските гербове е любопитна за всяка една от страните, но не и за хералдиката, защото южните славяни са последните във веригата Западна Европа - Полша - Русия. Преди тях другите по-европейски държави изтеглили по-големите късмети, а за балканците останало утешението, че поне са се добрали до хералдиката. --- Първото сведение за български герб е от края на XIV век. Арабски пътешественик, преминал през столицата решение - данните са за златен лъв върху червено поле, винаги изобразени върху щит, най-често германски или испански, с царска корона над щита. В продължение на триста години българският герб е включван към големия герб на Унгария, по-късно на Австрия и Австро-Унгарската империя. Лъвове и двуглав орел присъстват в герба на графовете Пеячевич, български благородници от рода на Георги Пеячевич, един от ръководителите на Чипровското въстание против турците (1688 г.), произведен в австрийски барон от император Карл VI за бойните му заслуги по време на австро-унгарските войни. Редно е да споменем и две карти от XVIII в., върху които е изобразен българският герб, представящ бягащо куче, както и картата на Винченцо Коронели, на която върху щит е представен изправен на задните си крака коронован лъв в ход на дясно с шестолъчна звезда зад главата и полумесец в долния десен ъгъл. В европейската литература от края на XIV до началото на ХIХ в. символиката на държавния герб на Средновековна България се свързва с изображението на лъв върху коронован щит. Първата градска емблема в Следосвобожденска България, вероятно, е варненската (1880 г.), но първият официално утвърден герб е този на София (1900 г.). Софийският герб задава модела, по-който впоследствие се проектират много от българските градски емблеми. Той е четириделен, с наложен герб, и е изпълнен с природни и архитектурни елементи. Тези фигури и композиция, обаче са неприемливи от хералдическа гледна точка. Така се поставя началото и се налага една хералдически неправилна тенденция в градското герботворчество, според която гербът трябва да представя културно-историческото наследство, географското положение, а в последствие и стопанския профил на селището. --- http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%...%B8%D0%BA%D0%B0 http://en.wikipedia.org/wiki/Heraldry http://fr.wikipedia.org/wiki/H%C3%A9raldique http://www.excurs.ru/ http://geraldika.ru/ http://heraldika-bg.org/ http://nobilitybg.blog.com/

Пиратството е съществувало още в древността. Съществува и през средновековието. Днес също има пирати. Като цяло, най-известните и увековечени пирати са английските, испанските и френските. Това не означава, че не е имало и други. За съжаление, летописните бележки за българските пирати са малко, но все пак съществуват. Някои от тези българи са дори сред откривателите на Новия свят. Това доказва, че и българите са имали навигационни умения и плавателен опит. Още в края на XIV век Венеция започва перманентна морска война срещу турците, въпреки че официално се стреми да поддържа добри отношения с Високата порта. Но когато Републиката е в мир с Османската империя, вместо нея воюват флотилиите на калабрийските пирати, тайно субсидирани от Съвета на дожите. Това е безмилостна война. Заловените от екипажи са били избесвани, а капитаните - одирани живи. В морските битки из Средиземно и Егейско море загиват повече турци, отколкото на суша по бойните полета на Балканите. И е жалко, че хората у нас са слабо запознати с тази страница на историята, в която участват и много българи - като моряци и бойци във венецианския флот. А - за съжаление - и в турския. През 1453 г. османският флот, участвал в обсадата на Цариград, дори се командва от българин - Юсуф Балтоглу (Йосиф Балтов/Балдюв). Тези кървави битки в Средиземно море ще бъдат продължени от малтийските рицари, които скоро се превръщат в страшилище за турско-арабските ескадри. За да се стигне до славната победа на обединената християнска флота при Лепанто през 1571 г. В книга за арабския летописец Ал Масуди се казва: „Неговото описание на пиратските експедиции на българите по Средиземноморското крайбрежие разкрива поразяваща прилика с инвазията/нападенията на викингите." На този източник с основание може да се вярва, защото съществуват и други източници, които потвърждават политическото/икономическото и морско присъствие на българите в Средиземноморския басейн през Средновековието. Паисий Хилендарски примерно твърди, че част от панонските българи "имали за свой княз Алецека. Те отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бялото море... Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците." Друг автор - В. д'Амико в своите "Събрани съчинения" говори за Comitatus Bulgarensis - буквално Българското графство в Италия и доказва съществуването му с три документа, съответно - от 877 г., от 890 г. и от 919 г. Според К. Сийтън, през 7 век българите завладяват Коринт и този факт е умело прикрит от всички византийски хронисти. Своите доказателства К. Сийтън публикува през 1950 г. Част от тях са археологически и включват предмети от бита, въоръжението, останки от погребални церемонии, които говорят за трайно българско присъствие в Коринт и прилежащата му област. К. Сийтън се позовава и на намерени от него източници, един от които е "Хрониките от град Монемвасия". В нея се казва: Оногурите донесоха разруха на Македония, Тесалия, Гърция и всички селища в областта Термопили, те разграбиха земята чак до Коринт и превзеха с бърз набег този град, без да срещнат съпротива/без да употребят сила. По-късни извори от Дубровник, Венеция, Генуа и Пиза потвърждават, че едни от опасните пирати в Егейско, Критско, Йонийско и Адриатическо море са именно българи. Запазени са дори имената на тези пирати, както и типовете на корабите, с които са осъществявали нападенията си. Тези нападения са осъществявани в периода 1270 - 1350 г. Марин Българинът бил прочут пират. Живял в края на 13 век и дествал в Адриатическо море край нос Спинарица в Епир (най-тесния морски участък между Балканите и Италия). Марин Българинът създавал сериозни проблеми на морския трафик, което е отразено в севременни дакументи. През 1293-1294 г. неаполитанският крал Карло ІІ, Венеция и Дубровник обменили пратеничества, които да съгласуват действията им против Марин Българина. Случаят с Марин Българина е изключително интересен както във връзка с голямата и трудна тема за морето в живота на средновековния българин, така и предвид българското етническо присъствие по бреговете на Адриатическо море (в Епир и Албания) през Средновековието. В един документ са казва за Марин, че бил родом от селището Искла, което не е локализирано, но вероятно също се е намирало в Епир. (От този район имаме сведения и за други българи- най- прочутият от тях е Ангелогласния Йоан Кукузел.) Интересен е също случай за Богой. През месец октомври 1399 г. Богой завладял крепостта Арта от местния албански феодал Сгур Спата. За Богой изворите твръдят, че бил "сърбо-албано-българо-влах". В по-късните преписи на Янинската хроника, където намираме сведения за него, етнонимът "сърби" навсякъде е заменен с "българи". (Вж. Хр. Матанов „Два малко използвани извора за България в Епир и Тесалия през 14 в." – сп. „Векове", 1982 г., № 5, с. 85) Имаме също сведения и за Иван Българина в този регион. Името му се споменава във връзка със събитията, свързани с войната между албанския феодал Йоан Спата и янинския деспот Тома Прелюбович (1379 г.). Говори се за български войници, поставили се на разполжение на янинския деспот. В последвалите брожения той се разправил жестоко с враговете си. Един от тях бил и Иван Българина, който бил хвърлен от крепостните стени на Янина.

Всъщност, най-големият враг на българите са самите българи. Докато ние не започнем да разсъждаваме поне малко като японците и германците (които успяха да възстановят държавите си след ВСВ), ще виждаме най-големия си враг винаги, когато се поглеждаме в огледалото. Врагът, който се крие в нас самите.

В 6 и в 12 клас българските ученици учат в часовете по история, че българите са използвали три пътя за постигане на националния си идеал: - мирен (митинги, шествия, писма до Великите сили...) - въстания - войни Оказва се, че и трите пътя не успяват да доведат до постигане на идеала. Защо смяташ, че една нова война - днес - би оправила нещата? Нека да задам и още два неудобни въпроса... След като унищожихме армията си, кой ще воюва? А смяташ ли, че днешните българи биха тръгнали да воюват заради някакви идеали (освен - за МНОГО пари)?

10-те златни правила на НЕТИКЕТА! ( "Нетикет" произлиза от други две думи - Интернет и етикет. На англ.: Netiquette) 1. Не забравяй, че отсреща стои човек! (не бъди груб, уважавай човека отсреща) 2. Придържай се към стандартите от реалния свят! (спазвай закона) 3. Помни къде си онлайн! (съобразявай се с това къде се намираш - какво пишеш, как пишеш, какво публикуваш, защо...) 4. Уважавай времето и интернет връзката на другите! (помисли и за другите, особено когато пращаш големи файлове, задаваш глупави или вече зададени въпроси) 5. Изглеждай добре онлайн! (проверявай за грешки писмата и публикациите си, използвай езика, който изискват от теб, бъди максимално ясен в изказванията си) 6. Споделяй знания! (не бъди стиснат, сподели знанията си с нас) 7. Внимавай с „огъня"! (контролирай чувствата си, не се поддавай на провокации, не отговаряй на обиди, не нападай другите потребители, ако го сториш - извини се) 8. Уважавай личната неприкосновеност! (дори и да имаш възможност, не чети лична кореспонденция, не публикувай лични файлове и информация на трети лица) 9. Не злоупотребявай с правомощията си! (ако си системен администратор, модератор..., не злоупотребявай с властта, която ти е дадена) 10. Прощавай чуждите грешки! (всички грешим, няма безпогрешни)

Правило 1 Не споделяй лична информация за себе си или семейството си докато си онлайн, без разрешението на мама или на татко. Това включва: Своето истинско име, прякор или псевдоним, а също и тези на своите приятели или членовете на твоето семейство. - Истинският адрес на семейството ти и домашния си телефон. - Града и района, в който живееш, както и района, в който се намира твоето училище. - Лични и на семейството ти снимки и фотографии. - Имената (паролите) ти за включване в системи, пароли за достъп и пр. - Информация за кредитни карти и всякаква друга банкова информация за семейството ти. - Номера на социални и здравни осигуровки. Правило 2 Внимавай какво казваш на хората, докато си в чат и въобще - онлайн. Интернет позволява на всеки да се превърне във всеки друг. Твърде възможно е хората, които разговарят с вас в чат или ви изпращат електронна поща, да не са тези, за които се представят. Например: възрастни могат да се представят за деца, или обратното; мъже за жени и пр. Най-изобретателни са престъпниците! Правило 3 Участвай само в дейности в Интернет, които са ти разрешени от родителите. Правило 4 Никога не се срещай със свои Интернет приятели без съгласието на мама и татко. Правило 5 Внимавай, когато изпращаш лична информация за себе си или за близките си по електронната поща. Никога не изпращай по е-mail поверителна информация. Имай пред вид, че информацията по електронната поща може да бъде прочетена от всеки, който би могъл да си осигури достъп до нея. Например: опитен хакер, или просто познат, който знае паролата ти за достъп. А може и да не стигне до човека, до когото я изпращаш, а - до някой друг. И това се случва. Правило 6 Прави разлика между реклама и развлечение. Например: рекламиращите често използват известни анимационни герои, когато събират данни за проучвания на потребителския интерес и друга пазарна информация.

За съжаление (или - не?) в историята няма "ако...". Миналото не се връща, само се преглъща. Случило се е това, което са направили хората, живеещи в тази епоха. Не можем да ги съдим от висотата на нашия век.

Около 120 държави разработват разнообразни програми с една единствена цел - да използват интернет като оръжие. Чрез мрежата ще могат да бъдат поразявани финансови пазари, правителствени компютърни системи и стратегически производствени цели, казват от компанията за сигурност McAfee в своя годишен доклад. Агенциите за разузнаване вече редовно тестват мрежите на други държави с цел да открият слаби места, които впоследствие да атакуват. Освен това, техниките им стават все по-изтънчени и сложни, пише в доклада. Правителствата трябва да вземат спешни мерки за подсилване на своята защита срещу индустриален шпионаж и атаки срещу инфраструктурата, препоръчват експертите. В момента кибер престъпленията са глобален проблем. Те значително са еволюирали в своето усъвършенстване и вече не представляват опасност само за дадена индустрия или само за отделни хора, а заплашват националната сигурност, казват от McAfee. Докладът посочва Китай като държавата с най-агресивни позиции в кибер войната. Досега страната с най-голямо население беше обвинена в кибер атаки от САЩ, Индия и Германия. Макар и и от Пекин многократно да отричат тези обвинения, от вашингтонския "Center for Intelligence and Research" твърдят, че китайците са първите, които използват кибер атаки с политически и военни цели. Кибер атаките над частни и правителствени уеб сайтове в Естония през април и май от тази година са само една малка част от „студената война", предупреждава докладът. Естонското правителство твърди, че по време на интернет набезите са били засегнати хиляди сайтове с цел да се парализира инфраструктурата на страната, която е силно зависима от Мрежата. Смята се, че атаките са с руски произход, макар че от Кремъл отрекоха подобни твърдения. Степента на сложност и координацията по време на тези атаки бяха съвсем нови, се казва в доклада, като се цитира анонимен източник от НАТО. Били са извършени серии от атаки с точно и внимателно избрани интервали от време, които са използвали различни техники и са имали специфични цели. През юни представител на ЕС коментира кибер нападенията над Естония като време за пробуждане и взимане на мерки, а от НАТО допълниха, че е необходима спешна работа, за да се подобри кибер отбраната на държавите. В своя доклад McAfee предвижда, че бъдещите кибер атаки ще бъдат още по-усъвършенствани. Инернет нападенията еволюираха от първоначално любопитни опити за тестване на дадена защита в добре финансирани и организирани операции за политически, военен, икономически и научен и технически шпионаж, заключава докладът. Източник: technews.bg

Шахматната игра се гради върху грешките на противника. И двамата играчи грешат; все пак, те не са машини и не могат да изчисляват хиляди ходове напред. Важното е да сгрешиш предпоследен.

Над 33 милн. души на планетата са серопозитнивни или вече са развили СПИН, сочат последните данни на Организацията на ООН за борба със СПИН. Първи декември е определен за Световен ден за борба срещу СПИН на среща на министрите на здравеопазването през 1988 година в Лондон. До момента 830 са официално регистрираните ХИВ позитивните в България. Новозаразените са 114, като 95 са мъже, а 19 са жени. Увеличава се процентът на разболяващите се мъже. Основният начин на заразяване - при около 83% от случаите - остава сексуалният. 35% от новозаразените са под 25 години. Заразените в България са от всички възрастови групи - от 16 до 68 години. Наблюдава се обаче критично понижаване на долната граница - до 16 годишна възраст, предупреждават от Българския младежки червен кръст. В борбата и превенцията на ХИВ и СПИН Българският младежки червен кръст са включени над 650 консултанти, експерти, здравни специалисти. Обучени са над 2660 медицински специалисти, социални работници, учители, психолози. Партньори в кампанията са 40 неправителствени организации, 138 училища, както и Националният център по заразни и паразитни болести. По повод на Световния ден за борба със СПИН БМЧК организира кампания, която започна дни преди 1 декември. Днес мероприятията в столицата са 3, през целия ден. Това е болест на глупостта и нравствения упадък. --- Множество инициативи и прояви има по целия свят по повод Световния ден за борба срещу СПИН, предаде Франс прес. Афроамериканецът Виктор Муни тръгва от Сенегал на самотно пътешествие с лодка през Атлантическия океан, за да привлече вниманието върху болните от СПИН и борбата с тази коварна болест. Довечера 100-те най-красиви жени на планетата, участващи в конкурса Мис Свят в град Саня, в Южен Китай, също ще си припомнят, че днес светът отбелязва Световния ден за борба срещу СПИН. Днешните китайски печатни издания публикуват на първа страница снимка на президента Ху Цзинтао, който се ръкува с жена, носителка на вируса на СПИН. В Индонезия днес започва първата национална кампания за насърчаване на използването на презервативите. В гръцката столица Атина по инициатива на гръцкото министерство на здравеопазването днес имаше поход в памет на жертвите на СПИН и в подкрепа на борбата със заболяването. В Рим тази вечер ще има голям безплатен концерт, посветен на борбата със СПИН. Концерт ще има и в Йоханесбург, в Република Южна Африка. Той ще бъде на стадиона Елис парк и на него ще пеят Ани Ленъкс, Питър Гейбриъл, Джамелия и Лудакрис. Очаква се да присъстват 50 000 зрители. Тази проява е част от кампания за набиране на 20 милиона ранда /два милиона евро/ в борбата срещу СПИН. Кампанията се подкрепя от бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела и неговата благотворителна организация "46664", носеща името на затворническия номер на Мандела, когато излежаваше присъда на остров Робен. Тази вечер бившият президент ще се появи на стадиона в Йоханесбург и ще говори пред публиката. В Прага днес се движи трамвай срещу СПИН, който разнася из чешката столица пропагандни материали за превенцията и борбата със заболяването. Подобна инициатива има и в Индия, където влак срещу СПИН ще обиколи най-отдалечените райони на страната. В него пътуват специалисти, които предоставят на индийците съвети как да се предпазят от зараза с вируса на СПИН и как да получат достъп до програмите за превенция и лечение на ХИВ. Индийското министерство на здравеопазването обяви, че от 1 януари догодина около 2000 серопозитивни индийци ще ползват безплатно специални лекарства, предписвани на пациенти, които са резистентни към най-широко разпространените медикаменти при зараза с вируса на СПИН. По данни на ООН, оповестени на 20 ноември, 5700 души умират всеки ден от СПИН. 33,2 милиона души по света живеят с вируса на болестта. От тях 30,8 милиона са възрастни между 15 и 49 години, а 2,5 милиона са деца под 15 години. 15,4 милиона са жените, заразени с вируса на СПИН. В Африка три четвърти от смъртните случаи се дължат на СПИН. Най-много серопозитивни има в Република Южна Африка. Там 5,5 милиона души са носители на ХИВ. В Азия 4,9 милиона души са болни от СПИН. В бившите съветски републики броят на болните от СПИН е нараснал с 150 процента между 2001 г. и 2007 г.

Според мен, синдикалните "вождове" просто "яхнаха" недоволството на учителите, на университетските преподаватели, на учените и на непедагогическия персонал в учебните заведения. Тяхната цел не е нито успешното провеждане на стачката, нито провеждането на реформа в образованието (начално, основно, средно и висше), нито дори - увеличаване на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал. Тяхната скрита цел е да се показват по медиите и да станат известни и на децата (бъдещите гласоподаватели). Втора тяхна цел е да се кандидатират на бъдещи избори - за европейския Парламент, за родното Велико Народно Събрание (в краен случай, и Обикновеното става!) или за местните Общински Съвети. Третата им скрита цел е да привлекат още ползватели на услугите им, които да се регистрират в техните "синдикати" и да им пълнят джобовете с членския си внос.

Ръкописът, събрал познанията на Бенедиктинския орден в началото на XIII в., се върна в Прага след 359 години изгнание. От 20 септември до 6 януари догодина в Националната библиотека "Клементинум" в Прага ще може да бъде видян най-големия от най-известните средновековни ръкописи – Codex Gigas, известен като "осмото чудо на света". Изображението на Дявола в цял ръст,поместено на една от страниците, му донесло мрачното прозвище "Библия на дявола", посочва The International Herald Tribune. През 1648 г., в края на Тридесетгодишната война, древният религиозен сборник, датиран от началото на XIII век, бил отнесен от Пражкия замък, където се съхранявал, от шведските войски, които го взели като свой боен трофей. Оттогава ръкописът се намира в хранилището на Шведската кралска библиотека в Стокхолм. За три века и половина той е излизал от него само два пъти – досега Codex Gigas бе излаган за кратко само в Ню Йорк и Берлин. За създаването му били използвани 160 магарешки кожи. Ръкописът е с размери 92 на 50 см. и с дебелина 22 см. Той тежи 75 килограма. От първоначално изписаните 640 страници, 624 (97%) се намират в изключително добро състояние и до днес. Съгласно легендата за създаването на Codex Gigas, той бил написан от монах в Бенедиктинския манастир в Подлажице, на около 100 км. източно от Прага, с помощта на самия дявол. Монахът, който извършил някакво тежко престъпление, се заклел, като изкупление за греховете си, за една нощ да напише и украси с рисунки книга, която да събере в себе си цялото човешко познание, натрупано до този момент, и да прослави манастира за векове. След като започнал работа, в полунощ той разбрал, че не ще може да изпълни обета си сам и продал душата си срещу помощта на Дявола. Нечестивият изпълнил своята част от сделката, а в знак на благодарност, монахът нарисувал портрета му на един от форзаците (празна страница) на ръкописа. Именно заради това изображение, а не - заради размерите си, Codex Gigas е обявен за "осмото чудо" в християнския свят. Той обаче донесъл на манастира в Подлажице не прослава, а унищожение – обителта била разрушена до основи в хода на религиозните войни през XV век. В написания на латински сборник действително се съдържат всички познания на Бенедиктинския орден от началото на XIII век – Старият и Новият завет, текстовете на "Етимологията" на Исидор Севилски, "Юдейската война" на Йосиф Флавий, историческа хроника и трактати на различни теми, т. нар. "Огледало на грешника" – сборник с назидателни и занимателни примерни разкази за проповедници, указания за определянето на Великден, календар със синодик (указания за определянето празниците на светиите), рецепти и други записки. Завърналият се в Прага след 359-годишно отсъствие манускрипт бил транспортиран до чешката столица под строга охрана във военен самолет и веднага предизвикал огромен интерес. Ценността на сборника е толкова голяма, че преди излагането му в "Клементинум" библиотеката била оборудвана с последно поколение охранителна техника. Книгата е разположена в специална зала с изкуствено поддържан микроклимат, в която се допускат само по 60 посетители на час. Сборникът стои отворен на 290-та страница, на която се намира знаменитият портрет на Дявола.

Смолян е удивителен град, съчетаващ в себе си духа на старите традиции на родопчани и живота на административен център на Родопите. Неговото географско разположение и функциите му на център на околните селища го определят като „сърцето на планината”. Смолян се намира на 260 километра югоизточно от София, на 100 км. южно от Пловдив и на 11 км. южно от курорта Пампорово. Тук зимата е дълга, с много сняг, но същевременно тя е и мека, в следствие на влиянието на беломорския климат. Лятото е прохладно и с много слънчеви дни. Смолян е най-големият град в Родопите и най-дългият в България. Река Черна, която извира от най-високия връх в Родопите – Голям Перелик (2191м.), сякаш привлича града и той лъкатуши с нея цели 18 километра. Побрал се в прорязаната от реката долина, градът е заобиколен от вечно зелени гори и стръмни каменни откоси, които правят тази част на Родопите уникална и даряват жителите на града с приказна панорама. Накъдето и да погледнеш, виждаш величествени върхове и причудливи риолитни скални фигури – на изток - връх Градище (1215 м.), на югоизток - връх Кральов камък (1132 м.), на югозапад - връх Кайнадина (1608 м.), на който е монтиран телевизионен ретранслатор, на запад - връх Голям Перелик (2191 м.), на север - отвесните скали Невястата (1498 м.) и Соколица (1701 м.). Между тях се простират вечно зелени гори и цветни поляни, влизащи в самия град. Закътани сред горите, пръснати като парченца кристал, блестят Смолянските езера, всяко от тях - със свой собствен облик и очарование. Градът е основан през 1960 г. като събира в себе си – от запад на изток – селищата Смолян, Райково и Устово, разположени на дължина от почти 15 км. по поречието на река Черна. Днес Смолян, Райково и Устово са най-големите квартали на град Смолян. И в трите големи квартала могат да се видят много и интересни творения – и на природата, и на човека. Пръснати като зърна на броеница, къщите в града са строени така, сякаш следват гънките на планината. Строителството на къщи е майсторство, предавано от поколения наред. В Смолян са запазени къщи и църкви, строени през XVIII - XIX век, достоверно отразяващи бита на родопчани в миналото – Пангаловата къща (1860 г.), Алибеевия конак (1751 г.), Келевската къща (1860 г.), Сгуровата къща (1866 г.). В квартал Райково се намира комплексът от родопски къщи, архитектурно-етнографски резерват „Чешитската махала”. В града има 7 стари източноправославни църкви. В самия център на града бе построен най-големият източноправославен храм в Южна България и втори по големина в страната – „Св. Висарион Смолянски”. Из хълмовете на града са пръснати множество стари, нови и все още недовършени параклиси. Самобитният живот, традициите, културата, и душествеността на родопчанина са запазени в историко-етнографския музей на града, живописно разположен на хълма над центъра му. До музея се намират градската библиотека, в която можете да намерите всяка книга, която ви трябва, и художествената галерия, разполагаща със собствена колекция от платна на бележити български художници и картини на местни автори. В центъра на града се намира Планетариумът, в който може да се види историята на Вселената в уникалната звездна зала или да се наблюдават галактики и звезди със специалните телескопи. Планетариумът разполага и със собствена библиотека. В Смолян растат няколко вековни чинара, най-старият от които е на 250 години, висок 25 м., с обиколка на дънера близо 7 м. В югозападната част на града се намира Смолянският водопад, висок 20 м. За изкушените от историята и културата ще бъде занимателно да спрат поглед и върху старите мостове, които прехвърлят река Черна на няколко места в града – един в кв. Смолян и два – в кв. Райково. Друг интересен стар градеж е Мазолската каменна чешма в кв. Райково. Смолян е изходен пункт на много туристически маршрути. Всички гости на Смолян, дошли да се насладят на забележителностите му и на красивата му природа, се радват на топло гостоприемство. Родопчани се славят с него. В града има два големи и множество малки семейни хотели. В който и от тях да отседне, гостът намира уют и спокойствие. Много са местата, където може да се опита традиционната родопска и българска кухня, да се чуят и видят прочутите родопски песни и танци. В този град човек се чувства голям и малък, силен и слаб и, завладян от емоции, може да почувства пулса на планината. Смолян е един уникален град с прекрасна природа и стари традиции, пленяващ гостите си от пръв поглед. Самата земя тук излъчва енергия, с която ще се заредите и вие. --- На 6 септември 1975 г. в Смолян отваря врати най - големият Планетариум с национална астрономическа обсерватория в България. Смолян е туристически център в Западните Родопи и лежи 1000 м над морското равнище. Планетариумът е една от най-често посещаваните забележителности в планинския град. За последните 30 години той е посетен от над 2 000 000 души. За популяризиране на астрономическите знания, в звездната зала на Планетариума се представят повече от 70 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки - за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични - за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикално-поетични - допълват многообразието от звездни спектакли. Планетариумът е образователна институция към Министерството на образованието и науката (МОН) в България. Той работи с ученици от всички форми на българското училище, а така също - и с деца от предучилищна възраст. В Планетариума са разработени много учебни програми, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география, история. Освен това, целогодишно към Планетариума работят около 15 групи ученици от всички възрасти, със засилен интерес към астрономията. Те са организирани в Младежки Астрономически Клуб (МАК). Заниманията с кръжочници по астрономия започват още през 1973 г. Всяка година Планетариумът организира за МАК "Сотис" летни лагер-школи. Първоначално лагер-школите са се провеждали в местността "Белите брези", съвместно с астроклубове от цялата страна, а от 1981 - в района на Националната астрономическа обсерватория "Рожен". Още със създаването на клуба започва да се организират астрономически състезания. Първоначално те са се провеждали задочно, по училищата. По-късно възниква идеята за ежегодно състезание, което по-късно получава името "Какво? Къде? Кога?" и традиционно се посвещава на началото на астрономическата пролет. Младежкият астрономически клуб наблюдава визуално и фотографически астрономични явления – съединения на Луната с планети, слънчева активност, лунни и слънчеви затъмнения, комети, пасажи на Меркурий и Венера, метеори, окултации... Планетариумът работи и със студенти по физика, география и история от филиала на Пловдивския университет в Смолян (бившият Педагогически Институт). За тях се организират и курсове за кръжок-ръководители, а за учителите по физика и астрономия от региона - практически семинари. В помощ на учителите са разработени много методични материали. Изследователската дейност е в зависимост от наличната материална база. Повече от 10 години тук се извършва ежедневен слънчев патрул. Правят се зарисовки и фотографии на слънчевите петна - единствената видима проява на активността на Слънцето. От 1990 г. Планетариумът работи в сътрудничество със "Sunspot Index Data Center" в Брюксел. Всеки месец там се изпращат наблюденията на слънчевите петна. Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на нашата страна. От 1975 г. в Планетариума са заснети 7 слънчеви и 15 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България. Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион. По време на своето 30 годишно съществуване Планетариумът в Смолян се утвърди със своя собствен специфичен стил на работа и спечели признание у нас и в чужбина. От 1 януари 1995 г. Планетариумът е член на Планетарната Общност със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ - най-голямата неправителствена организация в света за космически изследвания, а от 2005 г. е сред 100-те национални туристически обекта, под номер 83. Контакти с НАОП: Планетариум бул. България, 20 П. К. 132 4700, Смолян тел.: 0301/8 30 74 e-mail:: planet_sm@abv.bg

Всеки месец в света завинаги изчезват два езика. Тази информация публикува лингвистът Дейвид Харисън (David Harrison) от Института за живи езици (Living Tongue Institute) в САЩ, съобщи АП. В момента на Земята съществуват около седем хиляди езика. На 83 от най-разпространените говори 80 процента от човечеството, а на 3500-те най-малко популярни едва 0,2 процента. Според Харисън езиците изчезват по-бързо от животните в Червената книга. Има пет “зони на бедствие” за езиците, които умират или са под заплаха за изчезване: 1. Северна Австралия (153 езика); 2. Централна и Южна Америка (113) езика – тук влизат страни като Еквадор, Колумбия, Перу, Бразилия и Боливия; 3. Северно Тихоокеанското плато (54) – Британска Колумбия в Канада, щатите Вашингтон и Орегон САЩ; 4. Щатите Оклахома, Тексас и Ню Мексико (40) – Оклахома е мястото на Земята с най-висока пътност на изчезващи езици; 5. Източен Сибир, Китай и Япония (23 езика). Общо под голяма заплаха от изчезване са 383 езика в тези пет зони. Основната причина, която ни кара да говорим за изчезване на тези езици е малкия брой “носители” на езика – обикновено 1-2 човека. Например “Силец-Ди-Ни”, последният от 27-те езика, на които говорят индианците в резервата Силец, Орегон, изчезва защото го говори само един човек. На много места, коментира Харисън, най-младия от последните носители е на повече от 60 години. На езика на племето Ючи, който не е свързан с останалите езици по света с никакви лингвистични корени, говорят само петима старци в доста напреднала възраст. Според оценките на ученият около половината от седемте хиляди езика на Земята никога не са записвани на книга и когато последния човек, който го говори почине, тогава изчезва и самия език. С всяка от тези загуби ние губим всичко, което са споделяли тези хора през столетията – за времето, небето, животните, растенията, науките, природата, митовете и легендите, музиката...

Количеството на сайтовете в Интернет достигна почти 150 милиона – 149 784 002, съобщават от аналитичната компания Netcraft. Според Netcraft от началото на годината до сега са създадени повече от 40 милиона сайта. Само през последният месец в Интернет са се появили около 7 милиона сайта. По-голямата част от появилите се нови сайтове през тази година са блогове. Техният брой бързо расте на тематичните хостинги и в социалните мрежи, като например на сайтовете Live Spaces, Blogger и MySpace, коментират от компанията. През октомври ръста на новите сайтове е бил основно поради регистрацията на нови домейни при традиционните доставчици на хостинг услуги. На фона на тенденцията на големият ръст на нови сайтове в сферата на блоговете, най-голямо нарастване при използването на сървъри има Microsoft IIS, използван от MySpace и Live Spaces. Лидер сред сървърите обаче остава един от основните конкуренти на Microsoft IIS – Apache. През октомври Apache-сървърите са се увеличили с един процент. Сега Apache заема 47 процента от пазара, с 10 процента повече от Microsoft IIS. Според данните на Netcraft от началото на октомври броят на сайтовете, работещи на Apache се е увеличил с 3,03 процента, а броят на сайтовете, използващи уеб сървъри на Microsoft е намалял с 1,29 процента. http://www.bgfactor.org/

Истината е, че имп. Констант II не е имал за цел да мести столицата на Източната Римска империя (Византия) в Италия или на остров Сицилия. В гр. Сиракуза е имало негова резиденция (обиталище по нашенски). Оттам той ръководел отбраната на острова и на Южна Италия от арабите. Колкото до имп. Ираклий (дядо на Констант II), той не е местил столицата си в Картаген, нито - другаде в Африка. Той резидирал известно време в гр. Едеса, в Месопотамия, където наглеждал реставрацията на някои увредени крепости. .

И докъде доведе вашият спор? Роди ли се в него истината и, ако - да, то каква е тя? И още - кой от двама ви беше по-прав?