ISTORIK

http://www.ivankolev.com/ Философия, науки, изкуства и... miscelanea (разни)

http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=367 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1192

Всъщност, ханът се заклел, че ще спазва мира по християнския обичай, а императорът - по езическия - обръщал конско седло, хвърлил шепа трева във въздуха, направил жертвоприношения ...

Хронологични рамки на процеса, наречен "Велико преселение на народите" - II век - германи се придвижват към бреговете на Черно море - III век - в Китай нахлуват хуни, тибетци и др. народи. Прогонени от китайците, те тръгват на Запад. - IV - VII век - най-интензивните миграционни процеси са в този период - VIII - IX век - раздвижват се маджарите - VIII - XI век - арабите и норманите - XI - XIII век - узите, куманите, печенегите и селджукските турци - XII век - монголо-татарите - XIV век - османските турци --- Варварин (babrbare - fr.) - чужденец, не говорещ гръцки, латински, или китайски език, човек необразован, нецивилизован, малокултурен, примитивен, див, груб... --- "Варварите донесли Средновековоето върху щитовете си."

Може да се направи - като в Даобг - отделен подраздел за срещи, където да се постват теми за срещи в отделните градове. Постингите от тази тема (ТУК) може да се преместят в друга, вече свързана с моя град. За Пловдив иде реч. Макар, че аз нямам против да се видим и на хижа Здравец (или около нея) или - в Смолян, Чепеларе... някъде в Родопите - любимата ми планина (или - пранина, както биха казали японците; в езика им отсъства звукът "л")... Колкото до страха да се съберем с хора от Даобг, няма страшно. Те носят на бой, на йедене, на пийенйе... Шегувам се. Има прекрасни хора, които можем да поканим за потребители.

Номад от пиковия период на процеса, наречен "Велико преселение на народите" (IV - VII век). Може да мине за аварин, българин, хазарин...

http://daobg.com/forum/?showforum=110 Ето част от форума на нашите бъдещи потребители и приятели - почитатели на бойните изкуства. Тази част от форума е посветена на срещите и различни събития в света на бойните изкуства. Може да се видим и с тях, когато уреждаме наши срещи. Така ще сме повече, ще бъде по-весело, а може и да потренираме... Колкото до идеята на Сисинда да се видим някъде на хижа, сещам се за хижата на "Дружба - Стъкларски заводи", Пловдив - недалеч от хижа Здравец. Ама да се постопли времето... А на този етап, може да се видим и в града.

Преди 30 г. в унгарските магазини се появи механична главоблъсканица, наречена по-късно на името на своя изобретател Ерньо Рубик. Играчката – истински треньор на ума – придоби невероятна популярност. За три десетилетия са продадени над 300 милиона екземпляра и още милиард нейни имитации, твърдят експерти. Кубът има девет квадратни полета на всяка стена – общо 54, обикновено оцветени в шест цвята. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Рубик дори и не предполагал, че може да направи най-продаваната играчка загадка в света. Когато идеята за вълшебната играчка го осенила, той следвал архитектура в Академията за приложни изкуства и дизайн. Малко след като е пусната на пазара, тя става любима на малки и големи. Твърди се, че кубчето се е опитала да нареди една осма от населението на земята. Рубик става първият милионер, натрупал състоянието си сам в комунистическия блок. През 80-те години на миналия ХХ век кубчето се превръща в невероятен хит. По цял свят се създават клубове, където се обменят идеи как най-бързо да бъде подредено. Ето и някои любопитни факти: - Има само един правилен начин за подреждането му и още 43 252 003 274 489 856 000 погрешни комбинации. - Дори неговият създател Рубик в началото е затруднен при откриването на правилния начин за подреждането на магичното кубче. - Минималният брой стъпки за подреждането му е 26. - Кубчето на Рубик е избрано за една от най-добрите играчки на всички времена. То е включено в листата на 100-те най-обичани и използвани джаджи. - Рекордът за най-бързо подреждане на кубчето на Рубик в разновидност 3х3х3 принадлежи на датчанина Йес Бонде. Той успява да подреди правилно играчката само за 16,53 секунди и фигурира в Книгата за рекордите на Гинес. Постижението си Бонде прави на Световния шампионат по нареждане на кубчето на Рубик през 2003 г. в канадския град Онтарио. - Кубчето на Рубик става задължителна част от "менюто" на всеки престижен ресторант в средата на 80-те години. То е включено в списъка на абсолютно необходимите предмети, които се слагат на масата наред с приборите, салфетките и солниците. По това време светът е напълно полудял по кубчето на Рубик. Хората го редят с дни наред, носейки го със себе си в автобусите, офисите и заведенията за обществено хранене. Затова и ресторантите решават да привлекат повече клиенти, сервирайки кубчето на масата. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%...%B1%D0%B8%D0%BA http://www.standartnews.com/archive/2005/0...nt/s4395_12.htm

Кога е рожденият ден и на колко годинки ще стане сайта? А защо двамата си сменихте никовете? Тъкмо бях свикнал с тях...

Всъщност, разкажете, ако обичате, кои са на снимките, как премина събитието, кога и къде ще бъде следващата среща (аз предлагам - в Пловдив!)... Снимките са много хубави, ама аз не познавам всички по физиономия, защото не всички са си сложили снимка на профила.

С тържествена церемония пред Паметника на незнайния воин започна ритуалът по зачисляване в резерва (запаса) на последната смяна срочнослужещи. С него се слага край на задължителната наборна военна служба в България. От 1 декември 2007 г. армията ни става напълно професионална. Министърът на отбраната - Веселин Близнаков - и началникът на Генералния щаб на Българската армия - генерал Златан Стойков - връчиха грамоти на последните наборни военнослужещи от Софийския гарнизон.По време на церемонията, министър Близнаков определи днешния ден, като „исторически за българската армия". Приключва задължителната наборна военна служба в България, чието начало е положено преди 127 години със Закона за вземане на новобранци в българската войска от 1880 година. Министърът на отбраната Веселин Близнаков и началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Златан Стойков изпратиха последните наборни военнослужещи от Софийския гарнизон на тържествен ритуал пред Паметника на незнайния воин в столицата. Последните 2413 наборни войници в българската армия бяха изпратени с тържествени ритуали не само в София, но и в Плевен, Пловдив, Сливен и Банско. Министърът на отбраната Веселин Близнаков заяви, че това е исторически ден за България, защото от 1 декември българската армия става изцяло професионална. За бъдещите поколения на България наборната служба ще бъде непознат факт, за който ще четат в учебниците, но за Вас последните войници тя е школа за мъжество, каза още военният министър. Въпреки че по думите му последният набор си е мислил като влиза да служи, че е извадил лош късмет. И министърът на отбраната, и началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Златан Стойков благодариха на последния набор войници, че са изпълнили дълга си. "Ще има носталгия във всички по казармата и по традицията да се изпращат войници независимо от политическите решения, които изпълняваме.", каза след церемонията министърът на отбраната. Тържествен ритуал по изпращането на последния набор войници, отбили службата си в 13-та бронетанкова бригада, се проведе днес и в Сливен. 137 момчета от набор 88- трета смяна ще се уволнят от армията на 30 ноември. Те получават похвални грамоти, подписани от министъра на отбраната Веселин Близнаков и от началника на Генералния щаб генерал Златан Стойков. При напускането си от казармата войниците от последния набор ще получат ползвания по време на службата си комплект войнишка униформа, заради участието им във важен исторически момент от развитието на Българската армия. Сред гостите на тържествената церемония бяха заместник-командващият на Сухопътни войски генерал-майор Кирчо Куртев и началникът на управление личен състав в Генералния щаб на Българската армия бригаден генерал Спас Спасов. „В продължение на много години наборните войници бяха гръбнакът на БА. Днешният ден е особено вълнуващ и емоционален. Макар че ще преминете в резерва, вие ще продължите да бъдете добри български войници", каза в словото си генерал-майор Кирчо Куртев. Той пожела на войниците здраве и успешна реализация в живота. Последните наборни войници от V-та Шипченска механизирана бригада и УБ "Христо Ботев" се уволниха на тържествена церемония в Плевен. За достойна служба към родината младежите получиха похвална грамота от министъра на отбраната. На тържествения ритуал по на площад „Възраждане" присъства бригаден генерал Стефан Василев, помощник-началник в Главния щаб на Сухопътните войски. Последните 281 наборни войници, които служат в V-та бригада в поделенията в Плевен, Шумен и Враца, получиха за спомен от армията и комплект камуфлажно облекло.

В Европа започва процес на насилствено възстановяване на Римската империя. На запад това сe се опитват да постигнат франките, водени от Карл I Велики, а на изток - византийските императори. До началото на IХ век Карл I Велики обединява във Франкската империя цяла Западна и Средна Европа, а Византия възстановява владенията си до Хемус и отблъсква араби и перси от Мала Азия. Всъщност Франкската империя и Византия са имена, измислени от съвременните историци. Владетелите им настояват, че ръководят Римската империя и носят титлата римски император. През 800 г. един проектиран династически брак на константинополската императрица Ирина и франкския император Карл I Велики едва не довежда наистина възстановяването на Рим от Пиренеите до р. Ефрат. Ирина – византийска императрица (797 г. – 802 г.). Съпруга на император Лъв IV, управлявал от 775 г. до 780 г. След смъртта на съпруга си, тя е регент на своя син – Константин VI. Тя защитава иконопочитателите. През 787 г. свиква в Никея Вселенски събор, който временно възстановява иконопочитанието. През 797 г. се провъзгласява за императрица, носейки мъжката титла василевс (а не - василиса/августа). Власттна и амбициозна жена, се възкачва на престола след като е ослепила и отстранила от властта собствения си син Константин VI, противно на всякакви морални норми. Това обстоятелство дава основание на франкския крал да счита престола в Константинопол едва ли не за незаконно зает и да претендира за императорското достойнство. От друга страна, във Византия е проявена неотстъпчивост и ако все пак в 812 г. се стига до компромис, то той трябва да се свърже със спомена за победата на Крум във Върбишкия проход (811 г.) и победния поход на неговите войски в Тракия. Принудителната отстъпчивост, обаче, е твърде половинчата, защотоКарл е признат само за император, но не - и за император на Римската империя/на Западната Римска Империя. През 802 г. Карл Велики й прави предложение за женитба с цел обединението на двете империи. Бракът е възпрепятстван от византийската аристокрация. Свалена е от трона в резултат на дворцов преврат, а на византийския трон сяда Никифор I Геник.

Понеже става дума за схизмите между Римо-Католическата Църква и Източноправославната Църква... Нека не забравяме, че до Великата схизма Църквата е една - Вселенска и Православна (католическа = православна). Но когато говорим за схизма, нека не забравяме, че схизмите са три: 1. Между Източната и Западната църкви: - малка (870 г.) и - голяма/велика (1054 г.) 2. В рамките на Западната Църква: - голяма/велика западна (1378 г). --- На 5 октомври 869 година в Константинопол започнал своята работа VIII Вселенски църковен събор с участието на патриарсите от Константинопол, Йерусалим, Антиохия, Александрия и на представители на Рим. Било постигнато споразумение за изглаждане на конфликтите между Източната и Западната църкви. През това време, в Плиска много внимателно следели какво става на събора, но княз Борис не бързал да се намеси, а изчаквал удобния момент да потърси онова, което желаел най-силно - българската църковна независимост. На последните заседания на събора присъствали и пратениците на българския княз. Вероятно това било предварително уговорено в тайно споразумение с императора, което е видно от последвалите събития. На 4 март 870 година император Василий I дал тържествена аудиенция в двореца за всички участници в събора. Неочаквано пратениците на българския княз поставили въпроса кому трябва да се подчинява техният духовен глава. Това изненадало папските легати, които възразили, че Българската църква е подчинена на Светия престол и дискусиите по този въпрос са напълно излишни. Тогава представители на източните патриаршии попитали какви свещеници заварили българите, когато завладявали земите си. Отговорът бил - гръцки. При това положение, въпреки протестите на папските легати, съборът постановил България да премине под върховенството на Константинополската църква, която извършила и акта на покръстването, но Българската църква да бъде обособена като самостоятелна архиепископия. В отговор на това римските духовници отказала подписването на документите и така се стигнало до т.нар. "малка схизма", довела до разрив между Източната и Западната църкви. По престижа на западния предстоятел бил нанесен сериозен удар. В продължение на дълги години папите нееднократно призовавали княз Борис да "върне" Българската църква в лоното на апостолическия престол. Княз Борис или не отговарял на умолителните и заплашителни писма, или се позовавал на волята на Вселенския събор. Актът от 4 март 870 година поставил основите на автономната Българска архиепископия. Римското духовенство било принудено да напусне страната. На негово място дошло отново византийско духовенство начело с ръкоположения от константинополския патриарх пръв български архиепископ Йосиф. Средище на архиепископията станала Плиска, а по-късно Велики Преслав. Следващите й предстоятели щели да се избират от клира на българския епископат с одобрението на владетеля. Зависимостта от Константинополската църква-майка била повече формална и условия за фактическа намеса във вътрешните й работи нямало. Замислен и организиран като демонстрация на пълния триумф на Римския апостолически престол над Цариградската патриаршия и над източните поместни църкви, съборът завършил с поражение за папството, с което то никога не могло да се помири. --- Още преди средата на ХІ в. отношенията между Рим и Константинопол са сериозно обтегнати. Все по-силни стават противоречията, свързани с вярата и църквата. Папството прибавя към Никейския символ текст, според който Светия Дух произлиза не само от Отца, но - и от Сина. Западната църква изпозва също неквасен хляб при причастието, забранява на свещениците да се женят (целибат) има свои схващания за постите и т.н. Констанатинополската патриаршия и другите източни патриаршии не приемат тези новости и се придържат към старата християнска източна традиция. Те държат на Никейския символ, според който Светия Дух произлиза само от Отца, използват квасен хляб при причастието, забраняват женитбата само за монасите, постите са по-строги и т.н. Приема се, че истинската вяра, православието, означава спасение за заветите на църковните отци и на църковните събори. Очертаващите се различия довеждат до окончателен разрив на църквите. Константинополският патриарх Михаил Керуларий (1043 – 1058) се обявява открито против Римската църква и употребата на пресен хляб при тайнството Евхаристия. Той възлага на Охридския архиепископ Лъв да напише изобличително послание против тези нововъведения. Византийският император Константин ІХ Мономах (1042 – 1055) прави опит да примири патриарха и папата, като за тази цел в Константинопол е свикан събор с представителите на Западната църква. Представителите на папа Лъв ІХ искат Източните църкви да признаят всички папски постановления и всички западни нововъведения. Източните представители отхвърлят категорично тези искания. На 16 юли 1054 год. папските представители поставят върху престола на храма "Св.София" була, с която се отлъчва Константинополския патриарх и източните епископи. От своя страна пък те анатемосват и отлъчват папата и западните епископи. Схизмата е вече налице.Този акт извършен от двете страни остава като най-печален в историята на християнството. Непоправимото разделяне на двете църкви става след като рицарите от изпратения от папата Четвърти кръстоносен поход завладяват и разграбват Константинопол. Разделението на църквите на западнокатолическа и на източноправославна означава практически духовно и църковно разделение на християнския свят. Западните католици признават църковната власт на папапта, източноправославните – на Константинополската патриаршия и на останалите три източи патриаршии – Антиохия, Александрия и Йерусалим. Последиците от великата схизма от 1054 година се чувстват и до наши дни. Християнският свят трудно приживява събитията от 16 юли 1054 година. Това се усеща особено силно в наше време, когато са налице опити да се преодолее чувството на отчужденост и да се замени – с взаимна обич, за да се изпълни повелята на Исус Христос – всички християни да бъдат едно цяло. И православни, и католици желаят да бъдат превъзмогнати последиците от схизмата от 1054 година. --- След смъртта на папа Григорий XI, изборите за нов папа в Рим се провели в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали били французи и искали да се върнат във Франция, а италианските кардинали и италианския народ искали да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в Рим. На 8 април 1378 г., тълпата превзела двора на сградата, където кардиналите заседавали и заплашила със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск те избрали архиепископ Бари, който приел името Урбан VI. След като напуснали Рим, френските кардинали, към които се присъединили 4 италианци и 1 испанец публикували изявление, с което обявили избора за недействителен и предложили на Урбан VI да се откаже от папския престол. За папа те избрали Климент VII. Урбан не се подчинил на призива на кардиналите и създал собствена кардиналска колегия. Така било сложено началото на Великата западна схизма, която продължила 40 години. На страната на Урбан VI застанали Германия, Италия, Полша, Скандинавия, а поддръжници на Климент VII били Франция, Испания, Португалия. Сега се счита, че Урбан VI е бил законния папа, а Климент VII и неговите приемници– антипапа. На 25 март 1409 г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в Пиза се свиква събор, който се отличавал с изключително единодушие. Идеята била събора да бъде под двете юрисдикции - на Ватиканския папа Григорий XII и на Авиньонския папа папа Бенедикт XII, но и двамата папи не се явили на събора. Било решено да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола. Съборът в Пиза избрал за папа Александър V, който и председателствал, защото без неговото потвърджение, католическата църква не би приела решенията на събора за действителни. Съборът е закрит на 7 август 1409 г. Александър V дал клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като контрол над папите. През 1410 г. Йоан XXIII сменя Александър V. През 1414 г. се свиква църковен събор, който се състои в малкия немски град Констанц. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През 1417 г. съборът в Констанц свалил от власт Йоан XXIII и авиньонския папа Бенедикт XIII. Григорий XII вече бил абдикирал през 1415 г. Кардиналите избрали за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна Италия - кардинал Отарио Корона, който приема името Мартин V и така бил сложен край на Великата западна схизма.

Хайде, като изтрезнеете, да разкажете как е преминала срещата... Предполагам, че е преминала в колегиален и конструктивен дух... Хапнали сте, пийнали сте и сте обсъдили параметрите на бъдещото развитие на сайта и форумите към него. Нямам търпение да разбера какви изненади ни готвите...

Това е създателят на исляма - Мохаммед ибн абд Аллах. Книгата е Коранът.

Хан Телериг управлява от 768 до 777 година. След смъртта на хан Тервел в продължение на няколко десетилетия се разгаря остра борба за власт, която стихва едва при хан Телериг. Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VІІІ век. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копроним срещу България през май 774 г. Този поход завършил без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпратил армия от 12 000 души в Берзития (в дн. Македония), но византийският император, предупреден от своите агенти в Плиска, събрал многократно по-силна войска и сразил българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприел поход срещу България, но северните ветрове спрели византийския флот при Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетили византийските планове. За да ограничи византийското влияние в българската столица, Телериг изпратил писмо до византийския император, в което пишел, че възнамерява да избяга при него, но поискал гаранции за себе си и имената на византийските хора, които биха могли да му помогнат. Константин V познавал ситуацията в България и приел, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпратил на българския хан имената на своите шпиони. На Телериг не му оставало нищо друго освен да прочисти Плиска от византийските агенти, които изтребил до крак. Като чул това, Константин изскубал много от побелелите си коси. През 777 г. Телериг все пак бил принуден да избяга в Константинопол, където бил покръстен и приел името Теофилакт. От страна на новия византийски император Лъв VІ (775-780) той бил удостоен с титлата патриций.

В по-горния ми пост добавих още проектовъпроси. Вижте ги, те може да ви подсетят за още...

Жалко, че се стигна до тук. Надали писателят е имал предвид точно тази конотация.

Почти едновременно с нахлуването на Аспаруховите българи (660) друга голяма група прабългари начело с Кубер се заселва в Македония (685) със съгласието на византийския император. В "Чудесата на св. Димитър Солунски" се разказва, че Кубер и един от подчинените му българи – Мавър, изготвят план за превземането на гр. Солун. Планът е неуспешен и Мавър е заловен и заточен. След тези събития през 688-689 г. император Юстиниан ІІ (685-695; 705-713) организира успешен поход срещу тях. Куберовите българи остават в първоначално заселените от тях земи, без да безпокоят повече Византия. Кубер изпраща своя помощник Мавър в крепостта, който трябва да отвори вратите на града. Този замисъл не успява, тъй като Мавър е разкрит. Освен това в града пристига и ромейският адмирал Сисиний, което също оказва влияние върху плана на хан Кубер. Византия е изгубила контрола над Македония още с установяването на Куберовите българи там. Като тяхната държава съществува паралелно с Дунавската България и е възможно те да са останали независими и след поражението на Кубер в атаката му срещу Солун. След това вече няма никакви данни за него и Македония, но византийците нямаше да пропуснат да отбележат как отново покоряват Македония, ако това е станало. Първият опит за присъединяването на Македония е на хан Телериг - още през октомври 774 г. Тогава той изпраща 12 000 армия за "да оплени Березития (Македония) и да пресели жителите й в България", само че имп. Константин V Копроним успява да пресече опита му. Успешното присъединяване е извършено по-късно - или от хан Крум, или от хан Пресиян.

Константин ІІ (314-340) Констант II (631 — 668) И двете са правилни. Вече зависи за кого от двамата (обърни внимание на годините на управление!) иде реч.

Учебната година се удължава, две ваканции се скъсяват. Учебната година ще бъде удължена с една седмица, а междусрочната (от 1 до 4 февруари) и пролетната (от 31 март до 8 април) ваканции ще бъдат съкратени с няколко дни в училищата, които са стачкували повече от три седмици. Това е планът на Министерството на образованието за наваксване на уроците, пропуснати по време на продължилата над 40 календарни дни учителска стачка. Той е съгласуван с всички директори и регионални инспекторати в страната. До края на месеца се очаква просветният министър Даниел Вълчев да издаде окончателна заповед. Първият срок няма да се удължава, няма да се пипат нито коледната, нито великденската ваканция, съобщиха още от ведомството. "Трябва да се компенсират на практика 13 пропуснати учебни дни от общо 28", обясни шефът на дирекция "Контрол на средното образование" Милка Коджабашиева. Според нея останалите 15 дни могат да се наваксат само с преструктуриране на учебния материал. Всяко училище и всеки преподавател е свободен да пренареди сам програмата си с оглед на спецификите на дисциплината, която преподава, но не и да претоварва децата, казаха от министерството. Промените ще обхванат всички училища, които са стачкували повече от три седмици. Техният брой е близо 1300. Промените обаче няма да засегнат учениците от 7 и 12 клас и те ще приключат навреме годината за кандидатгимназиалните и кандидатстудентските изпити. В училищата, стачкували над три седмици, наваксването на материала ще става, като се съкращават часовете, предвидени за преговор и упражнения, учителите ще дават и извънредни консултации. Няма да се орязват часовете, които по програма са за нови уроци. За да наваксат с изпитването, учителите ще могат да поставят оценки и на домашните работи на децата. По данни на ведомството останалите около 550 училища са стачкували по-малко от 15 дни. В тях компенсирането на материала ще става отново с преструктуриране, с увеличаване на консултациите в извънучебно време и чрез ограничаване на планираните ваканции, екскурзии, походи и дни за спорт. От министерството се заканиха регионалните инспекторати по образование да следят стриктно дали учителите не нарушават плана, като "препускат през материала" с по няколко урока в един час, за което вече има оплаквания от родители. Внезапните проверки на просветните инспектори по училищата, за които има оплаквания, вече са започнали, казаха от МОН. http://dnevnik.bg/

Канделабри с човешки размер и тегло 350 кг, 450-килограмови огледала, тронове, маси, вътрешни фонтани, бюфети, огледала, полиелеи - това са част от предметите, които дават представа за интериора, сред който Луи XIV прекарвал времето си. Това е и целта на откритата в двореца във Версай изложба Quand Versailles etait meuble d'argent ("Когато Версай беше обзаведен със сребро"), която ще продължи до 9 март. Тук са показани над 200 предмета, събрани от цяла Европа - всички са изработени от сребро и всички са принадлежали на кралски особи. За първи път в историята на двореца се представя изложба в кралския апартамент и в огледалната зала. Самият Луи XIV е живял сред мебели от сребро в продължение на осем години - от настаняването си в двореца през 1682. Мебелите били изработени от най-известни ювелири и преди да се премести във Версай, Луи винаги пътувал с тях, като предварително били опаковани в кожа. Около леглото му имало балюстрада, тежала един тон. "Сребърният" му период обаче не продължил дълго. За да финансира войската си, той ги дал за претопяване. Реалната им цена била 10 милиона ливри, Луи се надявал да получи 6, в крайна сметка получил само 2. Модата със сребърните мебели тръгнала из всички кралски дворове и всъщност показаните днес предмети само напомнят за завинаги изчезналото сребърно съкровище на краля-слънце. Най-много предмети са предоставени от Дания. Могат да се видят и сребра, дошли от Уиндзор, Дрезден, Кремъл, на принцовете Естерхази, Хановер и др. Подредбата пресъздава напълно реалистично разточителството и разкоша на апартамента на краля по време на соаретата, които организирал три пъти седмично от шест до десет вечерта - времето, през което изгаряли свещите. На тези приеми се събирали до 1000 души. Това е първата, но и последна изложба, която някога ще има в кралския апартамент. "Едва ли някога ще се яви нещо толкова величествено, че да заслужава да бъде излагано там", казва пред АФП кураторката Беатрикс Сол.

Шах и мат(ури) (Изкаме утпадъни на мътурити!) Експертите са прави, че дипломата за средно образование (която в бъдеще ще има все по-голяма тежест предвид недостига на работна ръка в сферата на услугите, туризма и производството) трябва да бъде гарантирана от външна обективна и стандартизирана проверка. Матурата би трябвало да е знакът за качество в държавното свидетелство, доказателство, че то се притежава от грамотен човек, покрил минималните изисквания за знания и обща култура. Трябва ли да има матури след 12-и клас? Да, за да се повиши качеството на образованието и за да се засили конкуренцията между училищата на базата на резултатите "на изхода", гласи експертният анализ на "Индъстри уоч". Да, защото това е реалната оценка на знанията на абитуриентите, е мнението на 48.83% от читателите, участвали в анкетата на "Дневник". Още 30.37% ги подкрепят, но с условието зрелостните изпити да бъдат вход към университета. Да, защото това е външно оценяване и е крайно време то да спечели доверието на обществото, твърдо заявява и министърът на образованието Даниел Вълчев. Според него висшите училища ще приемат оценките от матурата веднага вместо приемен изпит за непопулярните специалности, за които вече трудно се намират кандидати. Всички тези аргументи са абсолютно верни, в тях има логика и визия за бъдещето. Експертите са прави, че дипломата за средно образование (която в бъдеще ще има все по-голяма тежест предвид недостига на работна ръка в сферата на услугите, туризма и производството) трябва да бъде гарантирана от външна обективна и стандартизирана проверка. Матурата би трябвало да е знакът за качество в държавното свидетелство, доказателство, че то се притежава от грамотен човек, покрил минималните изисквания за знания и обща култура. Би трябвало. В лабораторни условия всяко едно от горните твърдения би дало отличен резултат. В българската реалност обаче се пропускат няколко "дребни" камъчета, които може да обърнат колата. Те са свързани с качеството на учебния материал, качеството на учебниците и качеството на преподаване. И трите К за съжаление са на доста ниско ниво. Безпрецедентната стачка на учителите даде възможност да се изговорят и анализират проблемите на средното образование. Всички бяха единодушни, че трябва реформа. Тази дума обаче отдавна е изпразнена от съдържание по отношение на образованието, тъй като то се реформира на всеки 10 години след Девети септември. Резултат от това за съжаление няма, многобройните експерименти досега са подронили и възможността за консенсус между общество и управляващи. Матурите варират по същия начин, по който непрекъснато се правят реформи, тях ту ги има, ту ги няма. През последните 17 години обаче изчезнаха, затова днешните ученици се стряскат и не искат да чуят за тях. Заради непоследователната държавна политика се създаде впечатление, че ще се накаже точно определен випуск - неговото положение ще се влоши спрямо предходните. Тази несправедливост вади днес младите хора по улиците, а противниците им го тълкуват като проява на мързела им. В началото на 90-те зрелостните изпити бяха отменени във вихъра на обществените промени, когато нито управляващите си даваха сметка кое е добро и кое не, нито обществото влагаше енергия да защитава каузи извън политиката. Затова положението се влошава неудържимо - качеството на образованието пада, въпреки че количеството на изучавания материал расте, неграмотните са все повече, децата са все по-немотивирани да учат, добре образованите поемат към чужбина без обратен билет, работодателите имат все по-малък избор при подбора на персонал. Да, матурата е добро решение тази лавина да се спре, но трябват още решения, при това последователни, а не да се започва от края. Защото, освен да вземе от учениците, МОН трябва и нещо да им даде. Когато осъвремени уроците и направи по-интересен и приятен престоят на учениците в училището, ще може да си позволи да ги изпитва по каквото желае. Сега, обаче, везната трудно може да се уравновеси. Преди два дни "Отворено общество" оповести свое изследване, според което държавните изисквания по български език и литература са остарели, а учебните планове са несъобразени със съвременната динамика. Според доцент от университета, участвал в проучването, децата учат литература по почти същите планове като студентите българска филология. Резултатът е, че се справят зле и това се видя на пробната матура тази пролет. На какво разчита тогава министерството, след като подготовката, която се дава в училище, е некачествена? Впрочем иронията е, че материалът по литература е предостатъчен и твърде консервативен, или с други думи, претоварен от излишни уроци и скучен. За сметка на това подготовката по граматика, която поначало си куца, може "да изяде главите" на абитуриентите. В конспекта, поместен на електронната страница на министерството, фигурират произведения, които не се изучават в училище, например "Йохан" на Смирненски. Това стихотворение беше сред крайъгълните камъни на социалистическото образование, а напластената върху него идеология е ужасно много, затова мястото му не е в списъка за матурата. Накратко - матурата е лесна, но ако си с диплома на филолог. На всичкото отгоре шест месеца преди провеждането й министерството все още не е обявило критериите за оценяване - за колко грешки колко точки ще се отнемат. Тази непрозрачност само засилва негативното отношение срещу зрелостните изпити. Несигурността може лесно да бъде туширана, но чиновниците от министерствата и инспекторатите не са се загрижил за това. Е, не се прави така! И е още една причина за протестите, при това съвсем основателна. Добрата новина идва откъм допълнителната матура, за която учениците могат да избират между няколко чужди езика, математика, история, география, физика, химия, биология и философия. Като се изключат езиците, за които се изисква доста високо ниво на подготовка, останалите предмети могат да бъда "преборени" с прилична оценка само със знанията от училище. За целта, обаче, е необходим здрав преговор на учебния материал от 9-и до 12-и клас. Хубавото е, че това може да послужи като добра подготовка за кандидатстудентските изпити. Изводът е, че като ще се въвеждат матури, министерството трябваше да помисли първо как да си оправи изискванията и учебното съдържание. То обаче не го направи, и то - не заради липса на време, а заради липса на идеи. Затова дванадесетокласниците първо бяха матирани, а след това им беше обявен "шах". Светлана Георгиева http://dnevnik.bg/

В България цари общо усещане за несигурност и носталгия по миналото. Всеки четвърти българин не вярва, че някога ще дойдат по-добри времена, а 15% от младите (между 18-35 г.) не отричат, че при определени обстоятелства авторитарен режим би бил по-удачно решение. Това показва изследването "Живот в преход" на Световната банка (СБ) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в 29 страни от Централна и Източна Европа и от бившия ОНД, което бе представено вчера. То е правено чрез анкети на 29 000 домакинства от целия регион. Дори в групата на 18-35-годишните българи, които имат бегли спомени отпреди 1989 г., само 30% твърдят, че сега се живее по-добре. При българите между 35 и 50 години този процент пада на 20%. Около 15% от хората над 50-годишна възраст виждат икономически напредък, а 25% считат, че политическата обстановка сега е по-добра от тази преди 1989 г. Според изследването по-черногледи в това отношение са само в Черна гора, Сърбия, Македония и Хърватска. В Румъния се забелязва по-голямо задоволство от живота, отколкото у нас, особено - сред най-младите, а всички възрастови групи са изразили оптимизъм и убеденост, че идват по-добри времена. Авторите на доклада твърдят, че заключенията дали преходът е свършил не бива да се правят само въз основа на икономическите данни. "За много хора в тези 29 държави демокрацията и пазарната икономика не вървят задължително ръка за ръка и мнозина си представят, че идеалното общество е някаква смес от свободен пазар и "желязна ръка", отбелязват те. Така например 60% от младите в България и Румъния подкрепят демокрацията по принцип, но 15% от българите и 25% от румънците при определени обстоятелства биха предпочели авторитарен режим. Процентът на поддръжниците на демократичните промени намалява с увеличението на възрастта. При хората над 65 години само около 25% подкрепят демокрацията, а други 25% направо искат да се върне миналото. Ипотечната криза в САЩ, която разтърси и финансовите пазари това лято, неминуемо ще се отрази и върху държавите от Източна и Централна Европа, пише в доклада. Това обаче ще стане косвено - повечето държави и фирми от нашия регион, които имат нужда от външно финансиране, съвсем скоро ще усетят, че капиталовите потоци в света намаляват като цяло, лихвите се увеличават, а условията по кредитите се влошават. Има голяма вероятност цените на недвижимите имоти в някои страни да паднат. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че цените на имотите в страните в преход, включително в България, са много по-високи спрямо доходите на населението, отколкото в развитите страни от ЕС, отбелязват анализаторите. /в. „Сега"/ http://news.ibox.bg/

Нещо лесно... Кой е този човек и коя е книгата? Какво е пълното име на човека?