ISTORIK

Аз нищо не разбрах. Тия формули нищо не ми говорят. А, когато бях ученик, страниците с формулите ги прескачах. Търсех само информацията, дадена в прав текст и с думи прости и разбираеми. От тази тема научих, че: - имаме тегло, когато тяло е поставено на (или има някаква) опора или е окачено на нишка - падащо тяло е в състояние (момент) на безтегловност. В този случай то има някаква маса, но не - и тегло. Направих следните изводи: - когато джудист хвърля някого, спаринг-партньорът тежи, докато не бъде повдигнат. - когато тялото на спаринг партньора бъде повдигнато от земята и започне техниката на хвърляне, тялото "олеква". Възниква въпросът: - какви сили действат върху тялото на джудиста, когато спаринг-партньорът му го хвърля? И отговор: - действат различни сили - в зависимост от техниката. Трябва да се има предвид земното притегляне, което беше... ммм... колко беше, бе? 9,8 - ама какво? (не е в метри, килограми или градуси, нали?)... Сила на усукване, при някои хвърляния... имаме сила на опън... и така нататък... Абе, някой да обясни...

Позна! Това е японският замък Химеджи, а човекът на снимката е задаващият въпроса - самият ISTORIK. Снимката е от октомври 2006 г. Himeji-jo is the finest surviving example of early 17th-century Japanese castle architecture, comprising 83 buildings with highly developed systems of defence and ingenious protection devices, dating from the beginning of the Shogun period. It is a masterpiece of construction in wood, combining function with aesthetic appeal, both in its elegant appearance unified by the white plastered earthen walls and in the subtlety of the relationships between the building masses and the multiple roof layers. http://ja.wikipedia.org/wiki/%E5%A7%AB%E8%B7%AF%E5%9F%8E Aко не разбирате японски, ето ви и на английски: http://en.wikipedia.org/wiki/Himeji_castle

Това е Масутацу Ояма - създателят на кьокушинкай карате. Сега веднага една още по-трудна задача за познаване. 1. Кой е човекът на снимката? 2. В коя държава е сниман? 3. Как се казва замъкът зад гърба му?

Изкушавате ме да проявя малко наглост и да цитирам самия себе си... Ето нещо, което съм казал в друга тема... Та така... : Всъщност, най-големият враг на българите са самите българи. Докато ние не започнем да разсъждаваме поне малко като японците и германците (които успяха да възстановят държавите си след Втората световна война), ще виждаме най-големия си враг винаги, когато се поглеждаме в огледалото. Врагът, който се крие в нас самите.

Докторът знае, че ако една пеперуда трепне с крилца в единия край на планетата, в другия й край започва буря.

Толкова ли е трудно???

Пера, боядисани в цветовете на войната лица, препускащи коне, томахавки и лъкове... Няма поколение от мъжки пол, което да не е живяло с романтиката на Дивия запад. И да не е чувало имената на Оцеола или Седящия бик. А който се е разминал с книгите на Карл Май и Майн Рид, няма как да е бил подминат от филмите. В Холивуд уестърнът е цял подотрасъл. И дори стара Европа се опитваше да го имитира през 60-те години, мобилизирайки за целта артисти като Гойко Митич, Пиер Брис и Дийн Рид. Но старите романи и новите филми са едно, а действителността ­- съвсем друго. Индианците, разбира се, не са били нито идеализираните благородни синове на прерията, нито пък (според другата крайност) кръвожадни диваци. Просто са се сражавали за свободата и земите си. При което далеч не са ползвали някакви особени техни си военни хитрости, а постепенно са заимствали тактиката на белия човек. В обременените от филмовите клишета масови представи индианецът задължително е на кон. Да, но това е така след ХVI век, когато испанците докарват четириногото в Новия свят. Това променя и живота, и начина на воюване на значителна част от коренните жители на Америка. Най вече - на тези, които населяват прериите и пампасите. Но и индианците от горите също научават нещо от белите. Да ползват както стоманените им сечива, така - и огнестрелните оръжия. А също - и да водят бой, организирани на по-големи групи. Към средата на ХVII век те вече не само са фактор в непрекъснатите сблъсъци между англичани и французи за надмощие в Северна Америка, но и отварят истински войни срещу европейските заселници. Пръв провежда подобна мащабна кампания вождът на племето уампаноаги Метакомет, наречен крал Филип. Той обединява всички племена от днешните североизточни щати и преминава в тотално настъпление против християнизираните индианци и англичаните. От 90 селища поне 60 са обсадени по всички правила на военното изкуство, като 12 са превзети и изгорени. Изглежда че настъпва краят на белия човек в Америка. Но на 12 авугст 1677 г. Метакомет е заловен и екзекутиран. Тялото му е разчленено. След почти едни век Понтиак, легендарният вожд на отавите (от тях днес е останало само името на канадската столица Отава), отново успява да обедини всички племена от Великите езера до Тенеси. Заедно с дъщеря си Паките той обикаля с кану по Мисисипи и притоците є, убеждавайки вождовете в необходимостта от съгласувани действия. И успява да създаде истински генерален щаб, който разработва план за общо настъпление. Съгласно плана на Понтиак, всяко племе след даден общ сигнал ще атакува този английски форт, който е най-близо до него. След това обединените индиански сили трябва да продължат на изток към океана. Щурмът започва на 2 май 1763 г. Падат почти всички фортове около Големите езера. На пътя на червените воини е само Детройт. Той е обсаден от 2000 индианци от различни племена начело със самия Понтиак. Обсадата продължава цели четири години. Накрая уморените и разочаровани племена едно по едно сключват мир с англичаните. Останал сам със своите отави, Понтиак се оттегля на юг, при маямите в испанска Флорида, където скоро е убит. Един английски лорд раздава на индианците одеала, заразени с вариола и много индианци се заразяват и умират. През лятото на 1813 г. Индианците крийк, водени от Червения орел, нападат един форт в щата Алабама, но на следващата година са разбити и отстъпват немалка част от земите си на белите. Скоро след тези събития на мястото на британските колонии в Северна Америка се ражда нова държава ­ Съединени американски щати. Но отначало тя е държава само на белите. Вождът на племето шоуни­ Текумсе организира различните племена не само за координирани военни действия срещу белите, но и за създаване на... паралелни Съединени щати, само че - индиански. И успява през 1807 г. да свика първия индиански конгрес, а през 1811 г . -­ втория. След него в местността Типенканое се събират хиляди воини от десетки племена. Притесненото федерално правителство изпраща военни части под командата на генерал Харисън. Текумсе обаче събира сили и не бърза с обявяването на война на официален Вашингтон. Една безсмислена атака, предприета от брат му Тенксватава, позволява на генерал Харисън да разгроми събралите се индианци. Самият Текумсе отива с хората си в Канада и се включва на британска страна в избухналата през 1812 г. англо-американска война. Загива на 5 октомври 1813 г. като бригаден генерал от британската армия. Индианците от племената сок и фокс, водени от Черния ястреб, през 1831 г. избират пътя на войната с белите, но са разгромени. Вождовете на команчите Странстващият вълк и Слънчевият орел водят преговори с белите, да им дадат коридор за преминаване през земите им срещу държавни субсидии за племето. След 1871 г. правителството на САЩ изоставя тази политика. Това е последният опит за организирана съпротива против белите с цел те да бъдат изгонени от Северна Америка. В началото на ХIХ век те са вече твърде много, поне - между Атлантическия океан и Мисисипи. И индианските племена постепенно са изтласкани на Запад от великата река. Последна съпротива оказват семинолите, водени от своя вожд Оцеола. В продължение на 8 години ­ от 1832 до 1840 г., семинолите водят партизанска война в джунглите на Флорида, унищожавайки цели подразделения от американската армия, като например - отряда на майор Дейд. Но, в крайна сметка, семинолите също са принудени да се предадат и да бъдат изселени в земите на днешния щат Оклахома. Племената на сиу-дакота по принцип нямат проблеми с белите. Суровите прерии на днешните два щата с това име не са привлекателни за заселниците, пък и железопътната линия преминава по на юг. Но в местността Черните хълмове е открито злато. И в индианския департамент във Вашингтон решават да действат директно, като хвърлят срещу дакотите прословутата Седма кавалерийска бригада, командвана от героя от Гражданската война генерал Джордж Армстронг Къстър. Всичко свършва бързо и катастрофално за белите войници. На 25 юни 1876 г. Седма кавалерия навлиза в безлюдно индианско поселище при рекичката, наречена Литъл Бигхорн. То изглежда изоставено. Хора и коне, порядъчно ожаднели от прехода, се спускат към водата. И в този момент от околните хълмове връхлитат стотици сиукски воини, водени от вождовете Седящия бик и Лудия кон. Само за час всичко е свършено. Генерал Къстър загива заедно със 17 офицери и 700 войници. Нито един бял не оцелява от сражението. Това е най-голямата победа на червенокожите в цялата история на индианските войни. Но същевременно е и последната. Разбира се, индианците продължават съпротивата. Достатъчно е да споменем Кинатпуш, вожд на малобройното племе на модоките. В продължение на 17 години -­ от 1856 до 1873 г. - той води партизанска война на територията на днешния щат Орегон. Отрядът му наброява само 40 души. В един момент против него е хвърлен редовен пехотен полк с артилерия. Преследването продължава три месеца, при което убити и ранени са поне половината войници, докато Кинатпуш не губи нито един човек. В крайна сметка, талантливият вожд е заловен и обесен на 8 октомври 1873 г. Съпротива срещу белите водят и кайовите, водени от Сатанта и от Седящата мечка, както и оглала, водени от Червения облак. След 1862 г. сиу (сиуксите) подлагат на нападения заселниците в земите им. През 1864 г. ген . Къстър избива 700 жители на лагера Сенд Крийк, повечето от които са старци, жени и деца. Малцина избягват смъртта и повеждат борба начело с вожда Черният котел, загинал в битка с войниците на Къстър. Съпротивата на апахите и техния вожд Джеронимо са вече част от американската история. Населяващи Аризона и Ню-Мексико, те са запазили свободата си през целия период на испанското колониално владичество в Америка. Провалят се и опитите на правителството на независимото от 1821 г. Мексико да ги покори. Но през 1848 г. след Американо-мексиканската война част от земите на апахите попадат в територията на САЩ. И апахите трябва да водят война на два фронта -­ и срещу мексиканците, и срещу американците. Тя започва през 1855 г. след подлото убийство на вожда на апахите - Хуан Хосе от американския авантюрист Джеймс Джонсън, нает от мексиканските власти. Наследникът на Хуан Хосе ­- Червената ръка, унищожава цели две градчета ­ Санта-Рита и Пинос-Алтос, чиито жители се занимавали главно с лов на индиански скалпове. Червената ръка успява да обедини всички племена на апахите. Цели 8 години неговите воини практически контролират Ню-Мексико и Аризона и съседните мексикански райони. През 1863 г. Червената ръка най-сетне е заловен и екзекутиран, но съпротивата продължава вождът Кочис. Сиу, водени от Червения облак и Буйния кон, както и апахите, водени от Кочис и Джеронимо, водят партизанска война с белите – в планините, в каньоните и в пустините. Генерал Крук, кръстен от апахите Сивия вълк, съчувства на индианците и се грижи добре за тях. Но през 1875 г. той е отзован, а апахите са преместени в нов резерват ­ пустинята Сан Карлос в Аризона. Те обаче бягат оттам начело с Викторио -­ един от съратниците на Червената ръка. Към него през 1881 г. се присъединява още една група избягали от резервата Сан Карлос начело с Хойтлай, останал в историята с испанското име Джеронимо. Апахите се базират в планината Сиера-Мадре, на границата с Мексико, откъдето извършват рейдове по целия американски Югозапад. Тогава във Вашингтон отново се сещат за Сивия вълк -­ генерал Крук. През 1883 г. той повежда срещу Джеронимо петхилядна войска (цялата американска армия тогава няма и 100 000 души личен състав!) още толкова мексиканска и стотици индианци следотърсачи. Всичко това ­ срещу няколко десетки апахи. Равносметката ­ в края на кампанията са убити 1000 американци и мексиканци срещу 9 загинали апахи. Наистина, скоро след това Джеронимо се предава на Крук и се връща в резервата. Той е единственият от изброените водачи, който умира от естествена смърт. През 1876 г. сиу и чейени, водени от Седящия бик (Татанка Йотанка) и Буйния кон (Ташунка Витко) разгромяват генерал Крук, а после – и ген. Къстър – при Литъл Биг Хорн. През 1877 г. към въстание подбужда и вождът Вовока, който е вдъхновяван от пророчества за успешно въстание срещу белите. С това индианските войни приключват. Но не - и историята на индианските бойци. Времената се менят и отношението на белите към коренните жители на континента също постепенно се променя. Още през 1901 г. племената, живеещи в днешна Оклахома, получават американско гражданство. А през 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война. И за пръв път индианците се сражават вече не като червенокожи срещу бледолики, а като американци. И през 1924 г. всички те получават американско гражданство. А през 30-те години, по времето на Рузвелт, получават и първите привилегии в рамките на резерватите, които се превръщат в наистина свободни индиански територии. През Втората световна война нещата се повтарят. Отново хиляди индиански младежи поемат по "бойните пътеки" на Африка, Далечния изток и Европа. Някои от тях стават истински национални герои, като Ърнест Чилдърс от племето на криките, черокът лейтенант Джек Монтгомери, Айра Хейес от племето пима и др. Следват Корея, Виетнам, Залива... Навсякъде потомците на Понтиак, Оцеола и Седящия бик се сражават под звездното знаме, което вече е станало техен боен тотем. Странно и знаменателно се развива ролята на американската армия ­ от олицетворение на сблъсъка между коренните жители и новата американска нация през миналите векове, през ХХ век именно тя е институцията, в чиито редове по фронтовете на няколко войни индианци и бели се сплотяват за своето общо бъдеще...

Целият "македонски народ" трябва да мине или през психотерапевт, или през психиатър. Разликата между двамата се състои в това, че: - психотерапевтът предписва някаква терапия - спортна терапия, трудова терапия, арттерапия или нещо такова, или просто изслушва пациента - понякога и само това е достатъчно. - психиатърът лекува пациента с хапчета и с инжекции. Ако "македонските" ученици се запишат в България в български училища или, ако български учители по история преподават в училищата в "Македония", бъдещето на тези "държава" ще бъде малко по-светло. Видя се, че България може и без Македония, но се видя и, че Македония не може без България. Известно е - защо.

Първият паметник на български хан, управлявал Волжска България през XI век, бе открит в руската република Татарстан, информира Дойче веле. Това стана в рамките на тридневни тържества, с които бе чествана 1000-годишнината от основаването на град Елабуга. Тържествата откри президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев. Сред най-впечатляващите инициативи бе театрализирания средновековен фестивал "Древните булгари" на територията на историко-архитектурния резерват "Елабужко селище". "Булгари" е приетото в Русия (под влияние на арабите) название на българите от Волжско-Камска България. Арабите наричали дунавските българи „бурджани". Селището и запазената Бяла кула в него са символ на Елабуга и бяха напълно реконструиран за юбилея. За българския фестивал бяха поканени военно-исторически клубове от Казан, Екатеринбург, Ижевск, Йошкар-Ола, които се занимават с реконструкция на исторически събития (historical reenactment). Древните български воини водеха единоборства и участваха в отблъскването на масирано нападение на отряд на монголския хан. Бе открит и паметник на основателя на града, владетел на Волжка България, управлявал от 1006 до 1025 година. Впрочем, тогава волжките владетели не са ханове, а вече емири, тъй като през 922 година приемат исляма, водени от политически и стопански подбуди. Владетелят, основател на града, се нарича Ибрахим I бен Мухамад. Тридневните тържества в Елабуга целяха да покажат взаимното влияние на етноси и религии, установилите се добри традиции в тази насока в републиката. Заедно със старобългарски обекти бяха реставрирани и църкви, независимо че християнството се свързва със завоюването на тези земи. За толерантност говори и експозицията в новооткрития музей на града. Сбирката в Елабуга е изключително богата и в нея преобладават старобългарските предмети на бита, труда, украшения, оръжия. Заедно с историческите обекти за юбилея бе открит и най-големият стопански обект - 100 милиона долара са вложени в Специална икономическа зона, от която се очаква да тласне града към просперитет. Доказателствата за 1000-годишнината на Елабуга историците откриха през последните 15 години със започналите мащабни археологически проучвания. Методиката за датирането е разработена от известния историк Фаяз Хузин. Така преди две години бе отбелязана и 1000-годишнината на град Казан, основан също от българските ханове. Любопитно е, че в съветските времена забраниха предложение за честване на далеч по-скромен юбилей на Казан. Въпросът за културно-историческата идентичност на татарите възникна с особена острота след съветския разпад. Отпаднаха ред догми и забрани, свързани с тяхната история и религия и наложени от доминиращата руска нация. Започнаха системни археологически проучвания на обекти от Волжка България като столиците Булгар, Биляр, Казан. Татарските историци днес приемат теорията, че са наследници на волжките булгари, доминираща съставка от исторически създалия се етно-коктейл в тези кръстопътни земи. През последните години главните исторически и религиозни средища станаха обект на засилен религиозен туризъм и поклонничество. Това са снимки от крепостта Алабуга. Триъгълник до кулата сочи точно към гр. Мека и указва накъде да се обръщат с лице мюсюлманите по време на молитва. Източник: news.ibox.bg

Докторе, ако може, оправи вековете, дадени в римски цифри, че нещо не са много ясни...

http://uncyclopedia.org/wiki/Japan Това не е за пропускане!

"...в един друг форум дето още броят болтовете и гайките по Т-34..." Ама те още ли ги броят?!

И трите картини отразяват сражението при Аустерлиц. Твой ред е да пуснеш загадка. Понеже разбрах, че си заета, ще пусна нова загадка. Въпросът е: Кой е този човек и какво бойно изкуство е създал?

Абсолютно точно. Но кое е сражението, за което се отнасят картините? Това е загадката, а Наполеон е лесен за разпознаване.

Да видим сега, познавате ли човека, който е в центъра на тези картини и на кое сражение от войните, в които е участвал този човек, те (картините) са посветени? Мисля, че това е лесна загадка, но ще видим дали е така...

Зрелищен взрив в Млечния път, който ние няма да доживеем Огромен облак от водород ще се сблъска с Млечния път, съобщиха астрономи, цитирани от ВВС. Учените са го нарекли „Облака на Смит“ и очакват сблъсъкът да доведе до зрелищна небесна „заря“ след... 20-40 милиона години. В облака се съдържа достатъчно количество водород за образуването на милиони звезди, подобни на Слънцето, твърдят още експертите. Когато настъпи моментът на пълното му взаимодействие с нашата галактика, облакът може да предизвика формирането на съвсем нови звезди в Млечния път. Подробностите по това откритие, дело на екип от учени от Американската национална радиоастрономическа обсерватория и Университета Уайтотър в Уисконсин, бяха съобщени по време на 211 среща на Американското астрономическо общество в Остин, Тексас. „Облакът на Смит“ получил името на откривателя си – Гайл Смит, която го забелязва през 1963 година. Тя е работела в Университета Лайден в Холандия по време на откритието. Впоследствие престава да се занимава с наука, но все още живее в Холандия. И досега обаче учените не знаят дали облакът напуска нашата Вселена или идва към нея. Ново изследване, направено с телекопа Грийн Банк в Западна Вирджиния, показва недвусмислено, че става въпрос за последното. Проучванията сочат, че облакът е дълъг 11 000 светлинни години и широк 2500 светлинни години. Чудовищното образувание се носи към нашата галактика със скорост над 240 км/сек и ще удари Млечния път под ъгъл от 45 градуса. Казано по-общо, облакът в момента се върти около галактиката, но също така се придвижва към нея. Астрономите наблюдават стена от газ, образувана при сблъсъка на облака с външната част на атмосферата на галактиката ни. Според един от учените, занимаващи се с въпроса - д-р Феликс Локман, обектът, който се намира на около 40 000 светлинни години от Земята, би представлявал впечатляваща гледка, ако можеше да се наблюдава с просто око. „Все още не знаем откъде идва, тъй като орбитата му е малко объркваща, но със сигурност можем да кажем, че облакът започва да взаимодейства с външните слоеве на Млечния път, губи скорост, а части от него се разпадат. В същото време обаче, заради гравитационното привличане на галактиката, той се насочва към нейния диск“, обясни той. Когато моментът настъпи, Облакът на Смит ще удари район, който е на разстояние от нашата Слънчева система около 90 градуса напред в диска на Млечния път. „Ще е като да взривиш бомба“, каза още д-р Локман, като допълни, че освен това при удара ще се освободи нов газ, който може да е различен вид от съществуващия досега. Взривът ще доведе и до формирането на огромен брой нови звезди – масивни и експлодиращи като супернови. „Това ще стане след доста милиона години, но ще прилича на небесно празненство по случай Нова година – с невероятни фойерверки в този район от галактиката“, каза още той.

Festival International du Film d'Archeologie - ICRONOS http://icronos.org/festivalicronos/festivalicronos.asp През октомври 2008 г. темата на 11 - тият фестивал на археологическите филми ще бъде... Средновековието.

Приказките предопределят нашите роли в живота и в любовта. За детските приказки и за психотерапията. Приказкотерапия – що е то? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1068

Границите на Отвъддунавска България са били труднозащитими, непостоянни и аморфни.

Точно така, това са участници в контрареволюционните и промонархически бунтове във френската област Вандея (1793-1796 г.). А надписът под кръста върху сърце гласи: "Dieu - le roi!" или: "Dieu - mon roi!" ("Бог - кралят!" или "Бог - моят крал!"). Надписите са малко двусмислени - не се разбира дали кралят е смятан за бог или Бог е считан за крал. Това е така, защото това са католически промонархически бунтове. Католиците застават зад монархията, когато първата революционна конституция (която обявява Франция за конституционна монархия) обявява, че католицизмът не е официална религия. Дотогава много католически свещеници са симпатизирали на революцията, но от този момент нататък застават срещу нея.

Според мен, като производни от името Орфей, по-правилните термини би следвало да бъдат "орфеически" и "орфеизъм", а не - "орфически" и "орфизъм". Формите "орфически" и "орфизъм" напомнят повече за фокусника Орфи, а не - за Орфей! Правилно е прилагателното "орфееви" (празници).

Религиозните вярвания на траките Оскъдната информация, с която разполагаме, не предполага пълна реконструкция на тракийските религиозни вярвания. Основен източник са писанията на древногръцките автори, които се стремят да доближат тракийския пантеон до елинския – в смислово и в терминологично отношение. Друг източник са резултатите от археологическите разкопки. Разкритите гробници и култови предмети дават сведения за погребалните обичаи на траките и за тяхната вяра в безсмъртието на душата. Тракийската религия била политеистична. Докато част от божествата имали общотракийски характер, други са характерни само за определена племенна общност. Някои тракийски божества и елементи от тракийската религиозна система оказват съществено влияние върху елинската митология и елинския духовен кръгозор. Траките развили култ към силите на Природата. Почитали свещени гори, дървета, извори, потоци. Вярвали в съществуването на нимфи, музи и демони. За тях, змията била символ на хтоничните (подземните) сили. “Свещеното дърво на живота” било разделено на три части: горна – корона на дървото – символ на небето, средна – ствол на дървото – символ на земята, долна – корените на дървото – символ на подземния свят. Религията е немислима без култови действия. Важни елементи на култа са магическите действия и жертвоприношенията. Траките правят безкръвни и кръвни жертвоприношения. При безкръвните, се поднасят плодове, пшеница или сготвена храна. При кръвните, жертвените животни, най-често, биват изяждани. В жетрва се принасят овни, агнета, бикове, свине и кучета. До настъпването на елинистическата епоха, в тракийските земи се извършват и човешки жертвоприношения. В отделни случаи, тракийските племена кени, апсинти и гети принасяли в жертва чужденци. За древните елини, Тракия е земя на магьосници, вещици и лечители. Запазени са сведения за лечение чрез огън и вода. Нестинарските игри (запазени са в района на Странджа) са тракийски по произход и са свързани с култа към Слънцето и с определени магически действия. Тракийските лечители използват различни баяния и заклинания, придружени с магически действия. Такъв лечител е обожественият гетски цар Залмоксис. Музиката (и музикотерапията) се свързват с имената на херосите Орфей и Лин. Херодот съобщава, че траките почитат боговете Хермес, Арес, Дионис, Асклепий и Артемида. Тракийското име на Арес е Плейстор – подземно божество на войната, на необузданата войнственост, на кървавите сражения, което изисквало да му се поднасят и човешки жертви. В Елада, Арес бил почитан предимно от спартанците. Гръцкият бог Дионис е сложен събирателен образ, свързващ тракийски и малоазийски влияния с местните елински религиозно-митологични традиции. Във Фригия почитат местен вариант на Дионис, който се нарича Сабазий (Свободен) – бог на растителността, на плодородието и на лечението. Изобразяван е като брадат мъж с фригийска шапка (като тази, носена от бог Митра и от френските революционери, в 1789 г.). Неговите атрибути са: еленова кожа, жезъл (тирс), лозова клонка, винена чаша и борова шишарка. У нас са намерени многобройни негови оброчни паметници във вид на ръце с благославящ жест, възприет, по-късно, в християнството. Култът към Дионис е оргиастичен по характер и изразява съединяване с могъщите сили на природата. Култовите действия се изпълняват от жени – менади и вакханки. В Родопите се намира общотракийското светилище на Дионис – ротондоподобен храм с открит покрив. То принадлежало на тракийските племена сатри и беси. Тук жрица предсказвала бъдещето и давала отговори на различни въпроси, подобно на оракула в Делфи. В това светилище е предсказана съдбата на двама велики мъже – Александър III Македонски и Октавиан Август. Елините отъждествявали тракийската богиня Бендида с Артемида и с Хеката. Била почитана като богиня на плодородието, на вегетацията, на лова и на Луната. Постепенно, тя се превръща в женски паралел на бога на войната Арес/Плейстор. Изобразявана е редом с Тракийския Херос. През 429 г. пр. Р. Хр., култът към Бендида е въведен официално и в град Атина, чийто почетен гражданин – одриският цар Ситалк – бил съюзник на атиняните, по време на Пелопонеската война. Култът й преминава и в Египет, пренесен там в елинистическата епоха. Някои нейни функции преминават върху египетската богиня Бастет (Бубастис). Тракийските божества не са структурирани в йерархичен порядък, както елинските. Понякога, функциите им съвпадат или се преплитат. За тракийски вариант на елинския бог Зевс се смята Сбелсурд – бог на небето, мълниите и дъжда. Много често, образът на Сбелсурд се покрива с този на Тракийския Херос – божество с много сложен произход и функции. Херос е герой от твърде далечен (полу)божествен произход, идеал за човешка сила и храброст, благодетел на народа си, епоним на области, градове и съсловия, почитан като полубог, наравно с Херакъл (Херкулес). Херос е изобразяван като конник, обърнат надясно, с развяна хламида. Негови атрибути са: “Дървото на живота”, змия, куче и диви животни. Изобразяван е по време на лов или на жертвоприношение. Всяка област, всяко племе, всяка свещена местност имат свой Херос. Друг известен тракийски бог е Дарзалас, изобразяван като брадат конник с рог на изобилието и/или с жертвена паница в ръце. Изобразяван е също и с кошница на главата, пълна с даровете на природата. По време на римското владичество на Балканите, в черноморските градове, в негова чест, били устройвани спортни игри, наречени дарзалии. Троичното делене на света (чрез “Дървото на живота”) се забелязва и в групирането на боговете в триади – тройки божества, съчетаващи различни функции, израз на съвършеното единство на света, осъществено чрез различията. Такива триади са: Зевс – Дионис – Персефона, Арес – Дионис – Атремида и Сабазий – Дионис – Ипта. Един от най-забележителните образи в тракийската митологична система е този на Орфей. Орфическата религиозна доктрина съчетава хтонични (слизане в подземното царство) и соларни елементи. Култът към Слънцето е важна съставка на тракийската образна система. Предполага се съществуването на бог на Слънцето, изобразяван върху тракийски монети като слънчев диск или интерпретиран от елинската традиция като Аполон или Хермес. Орфей е херос – човек, получил безсмъртие и превърнал се в божество. Той е смятан за най-великия поет, композитор, музикант и певец на Древността. Негова майка и учителка била музата Калиопа. Античното разбиране за музика (поради магическото й въздействие) е по-различно от съвременното такова – то включва, наред със свиренето и пеенето, също така – и медицината, педагогиката, философията, магията, висшата премъдрост и високата духовна култура. Изобразяван е с лира и с кошница, пълна с книжни свитъци. Орфей е типичният посредник между трите свята – подземното царство на мрака (където е водач на душите на мъртвите), Земята и хората, Небето и боговете. Тракийски аналог на Хермес, неговият образ е продукт на сложен древнобалкански синтез на цар, жрец, гадател, герой и бог; фигура, съчетаваща прехода между трите свята и тяхното единство. Поетичното творчество на Орфей може да се сравни с библейските псалми и със староиндийските религиозни песни. Като участник в похода на аргонавтите за златното руно, Орфей давал такт на гребците. Песните му заглушавали съблазънта на морските сирени. Кратка и трагична е любовта на Орфей. В края на сватбения му ден, змия захапала ходилото на неговата невеста – дриадата Евридика. [Дриадите са горски нимфи, нещо като прототип на елфите.] За да си я върне, опечаленият Орфей слязъл в подземното царство, където никой не можел да устои на печалната му музика и на тъжния текст на песента му. Божествата на подземното царство – Хадес/Аид и Персефона – му позволили да изведе любимата си извън подземния свят. Но... с единствената уговорка, да не се обръща назад, докато не излезе на повърхността на Земята и не бъде обгърнат от слънчевата светлина. Но, вървейки по мрачната пътека, той не издържал и се обърнал назад, за да погледне своята Евридика, преди уречения момент. Естествено, поради своето нетърпение или недоверие, загубил съпругата си завинаги. След като излязъл на светло, в родната Тракия, вече се отнасял с пренебрежение към всеки опит за женско ухажване. Според едната версия на мита, бил убит от развилнели се поклоннички на бог Дионис, а, според втората, бил поразен със светкавица от самия Зевс, защото разкрил на хората част от плановете на боговете за тях. По-сложен е въпросът за орфическите общества и за орфическите мистерии. [По примера на орфическите общества е формирано и питагорейското общество.] Затворени за външни очи, орфическите общества включват само мъже – аристократи, духовно богати, преминали през ред изпитания – спортни игри, единоборства, лов, войни, жертвоприношения, гадаене... В основата си, орфизмът е соларен култ - култ към Слънцето и към висшия световен ред. Според историческите извори, орфическите мистерии се дeлят на тайнства с посвещение, без кръвни жертвоприношения и на дионисиеви по своя характер мистерии, пресъздаващи разкъсването на Орфей от вакханките. В пряка връзка със соларния култ са свързани скалните погребения в ниши на огрени от Слънцето места. Орфизмът имал положително въздействие върху питагорейството и неоплатонизма. Подобен на орфеевия образ е образът на Залмоксис. Последният е гетски жрец. Живял е няколко години в пещера, след което започва да споделя своите зания, умения и прозрения с хората. Римските войници донесли на Балканите вярата в бог Митра. Митра(с) е древно индо-персийско божество на светлината – самото Слънце (или негов спътник?). Символ на борбата на Светлината срещу Мрака и Злото, Митра си спечелил прякора Sol Invictus (Непобедимото Слънце). Митраизмът изповядвал безсмъртието на душата, задгробния съд, възкресението на душите. Това учение застъпвало седем степени на посвещение в мистериите (тайнствата). Ето някои от тях: потапяне във вода и пчелен мед, белязване с огън, и - за “десерт” - култово пиршество с хляб, вино и вода. Култът проникнал през Вавилон, Армения и Мала Азия и преминал в Римската империя, пренесен от римските войници, в края на I век сл. Р. Хр. В днешните български земи култът към Митра бил донесен в края на II век от войниците на император Траян. През III век, митраизмът съперничел на християнството, което изповядвало нравственост, близка до неговата. Под негово влияние, християнството възприело за свещен почивен ден не юдейската събота, а неделята – свещения ден на Слънцето. Рожденият ден на Непобедимото Слънце – 25 декември – бил възприет от християните като деня на Рождество Христово. На остров Самотраки също се извършват мистерии в чест на тайнствените местни божества, носещи названието кабири. И тук съществува триада кабирични божества: Аксиерос – Аксиокерсос – Аксиокерса. В пряка връзка с вярата в безсмъртието на човешката душа са и погребалните ритуали на траките. Траките практикуват както трупоизгарянето, така - и трупополагането. Резултатите от археологическите разкопки показват, че в периода VI-V в. пр. Р. Хр., в Тракия преобладава трупополагането. Траките погребвали с радост своите мъртви, защото смятали, че смъртта ги избавя от земните неволи. Те вярвали в задгробния живот и снабдявали своите мъртви с всичко необходимо за отвъдния свят. Най-древни са скалните фурнообразни гробници, групирани по течението на р. Арда в Източните Родопи. От началото на I хил. пр. Р. Хр. датират и долмените – мегалитни съоръжения, образувани от огромни каменни блокове. От VI век пр. Р. Хр. започват да се строят правоъгълни и куполни гробници. Куполната гробница се състои от коридор (дромос), погребална камера с крушовиден купол (толос) и, понякога – допълнителни помещения (камери). Някои от гробниците са украсени отвътре с релефи, фрески, стенописи. Известни са тракийските гробници в с. Свещари, с. Мезек, с. Татул, с. Градище, Казанлък и Старосел. След IV век пр. Р. Хр., Тракия става част от елинистическия свят, а през I век сл. Р. Хр. влиза в състава на Римската империя. Религиозният синкретизъм (механично смесване), присъщ на двете империи - Македонската и Римската – намира своето място и в тракийските земи. Много местни божества са преосмислени в духа на елинистическата традиция, а местното население възприема божества на различни далечни народи: галски (келтски) и италийски - Силван и Епона, египетски – Серапис и Изида, малоазийски – Атис и Кибела, ирански – Митра и Анахита. Религиозният синкретизъм и духовния хаос водят до поява на идеята за вяра в едно единствено върховно божество – монотеизъм. Универсални образи на Бог са: Херос, Митра, Иисус Христос, Тангра. От I век сл. Р. Хр. – нататък, в тракийските земи прониква и християнството, което започва да печели все повече привърженици и позицията на монотеистична религия, съдържаща в себе си една осмислена цел и универсална философия. През VI век, по-голямата част от населението на Балканския полуостров вече е християнизирано. По-късно, древните българи ще донесат тук своята монотеистична религия – вярата в бог Тангра (Тиенг Ра, Тенг Ри). На Балканите настъпва Средновековието. Но това е една друга история...

Снопът с пръчки на римските ликтори не се ли казваше "фаши" ("fascii")?

http://www.knigi.biz/?act=products&do=...ed&id=51659 http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=22130 http://izdatelstvo.shu-bg.net/books/themes...za%20analiz.htm http://edu.bas.bg/doctorant_school/spec_co...al_Sciences.htm Аз не ги разбирам тия работи, не мога да ти помогна с повече. Тези, които се интересуват от инструменталните методи на изследване в химията, могат да стартират от тези препратки. Ако някой знае повече по темата, да пише. Аз не мога, а и не е моя работа. Образованието ми е твърде далеч и твърде встрани от химията.

Сега ще вдигна летвата... Какви са тези мъже, в какви събития участват и какво символизира кръстът върху сърце? Ако много се затрудните, ще дам жокери...