ISTORIK

Явно, не можете да познаете, кой какво преподава... Продължавайте да мислите, а аз ви сипвам още 3 питанки... 1. 183 слона изпиват водата на едно езеро за 1 ден. 37 слона изпиват тази вода за 5 дни. За колко дни може да я изпие един слон? 2. Едно яйце се сварява за 4 минути. За колко минути ще се сварят 5 яйца? 3. Овчар видял на едно дърво да висят две ябълки. Хвърлил тоягата си нагоре и, след малко, погледнал към дървото. Там вече нямало две ябълки. Погледнал и към земята. Но там също нямало две ябълки. Как е възможно това?

Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди. — Sum, quod eris, quod es, ante fui. Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи. — Si vivis Romae, Romano vivito more. Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои. — Amici vitia si feras, facis tua. Благоденствието на пациента е най-висш закон. — Salus aegroti suprema lex. Бог от машина. — Deus ex machina Бързай бавно! (Девиз на Август Цезар) — Festina lente! Виното и музиката радват сърцето. — Vinum et musica laetificant cor. Време е за пиене. Сега е време да пием. — Nunc est bibendum. Всичко омръзва — парите никога! — Omnis distaedere — pecunia nunquam! Глас народен — глас божи. — Vox populi, vox dei. Доброто начало е половината от работата. — Bonum initium est dimidium facti. Докато болният е в съзнание, все още има надежда. — Aegroto dum anima est, spes est. Докато дишам се надявам. — Dum spiro, spero. Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна. — Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est. Един път написано, десет пъти прочетено. — Semel scriptum, decies lectum. Едната ръка мие другата. — Manus manum lavat. Животът е кратък, изкуството е вечно. — Ars longa, vita brevis. Жребият е хвърлен. — Alea iacta est. За закъснелите (за пиршеството) остават само кокалите. — Tarde venientibus - ossa. Завистта е враг на честта. — Hostis honori invidia. Законът е суров, но е закон. — Dura lex, sed lex. Здравей, Цезар! Отиващите на смърт те приветстват. (Поздрав на гладиаторите към императора.) — Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant! Истината е във виното. (Алкохолното опиянение кара хората да говорят истината) — In vino veritas. Историята е учителка на живота. — Historia magistra vitae est. Клин клина избива. — Cuneus cuneum trudit. Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно. — Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum. Където има пушек, там има огън. — Ubi fumus, ibi ignis. Лекарят лекува, природата излекува. — Medicus curat, natura sanat. Лошите връзки развалят добрите нрави. — Bonus mores corrumpunt congressus mali. Любовта побеждава всичко. — Amor vincit omnia. / Omnia vincit amor. Медицината е най-благородното изкуство. — Omnium artium medicina nobilissima est. На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко. — Desunt inopiae multa, avaritiae - omnia. Не влизаме два пъти в една и съща река. — In idem flumen bis non descendimus. Непознаването на закона не е извинение. — Ignorantia legis non excusat. Нищо не е толкова необходимо, както медицината. — Nulla res tam necessaria est quam medicina. Нищо не съхне по-бързо от сълза. — Nihil lacrima citius arescit. Няма медицина без латински. — Nulla est medicina sine lingua Latina. Няма правило без изключение. — Nulla regula sine exceptione. Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ. — Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum. О, времена! О, нрави! (Цицерон) — O tempora! O mores! Парите не миришат. (Веспасиан, като обложил тоалетните с данък) — Pecunia non olet. Опитваш се да пробиеш небето с глава. — Caelum capite perrumpere conaris. Плодовете на науката са сладки, корените — горчиви. — Doctrina est fructus dulcis, radicis amarae. Победата е там, където има съгласие. — Ubi concordia, ibi victoria. Поверяваш овцата на вълка. — Ovem lupo committis. Повторението е майка на знанието. — Repetitio mater studiorum est. Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица. — Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina. Подобните се лекуват с подобни. — Similia similibus curantur. Помни, че си смъртен. — Memento mori. Правилна диагноза — успешно лечение. — Bene diagnoscitur, bene curatur. Приятелят е половината ни душа. — Amicus animae dimidium. Рим, каза, въпросът е приключен. — Roma locuta, causa finita. С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб. — Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera. Слава на победените! — Gloria victis! Славата променя нравите! — Honores mutant mores! Спокойствието е най-доброто лекарство. — Optimum medicamentum quies est. Слепият не съди за цветовете — Caecus non iudicat de colore. Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта. — Vilius argentum est auro, virtutibus aurum. Старите хора стават за втори път деца. — Bis pueri senes. Съдбата обича смелите. — Fortuna favet fortibus. Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите. — Fortuna fortes metuit, ignavos premit. Така преминава световната слава. — Sic transit gloria mundi. Това, което за един е лекарство, за друг е отрова. — Quod medicina aliis, aliis est acre venenum. Този, който дава малко няма право да иска много. — Qui vult dare parva non debet magna rogare. Трима правят компания. — Tres faciunt collegium. Трябва да очакваш от другия това, което му направиш. — Ab alio axspectes, alteri quod feceris. Улови мига! — Carpe diem! Управниците са смъртни, държавата е вечна. — Principes mortales, respublica aeterna. Утре, утре, винаги утре и така минава животът. — Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas. Учиш рибата да плува. — Piscem natare doces. Учиш рака да върви напред. — Cancrum recta ingredi doces. Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове. — Conscia mens recti famae mendacia ridet. Човек за човека е вълк. — Homo homini lupus est. Щастието спохожда смелите. — Audaces fortuna iuvat. Ако искаш мир, готви се за война. — Si vis pacem, para bellum. Дай ми фактите и ще ти дам правото. — Da mihi facti, dabo tibi ius. Да владееш себе си означава да владееш най-голямата империя. - Imperare sibi maximum imperium est.

В научните среди има две основни движения, свързани с употребата на латинска терминология в отделните науки. Едното движение се бори за запазване и увеличаване на латинските термини като част от научната терминология. Другото движение се бори за изчистване на научната терминология от латинските термини и запазване на националните термини в отделните национални езици. В съвременната френска научна литература могат да се срещнат следните латински думи и изрази: - quo (който) - intra muros (вътре, между стените, между градските стени) - a contrario (напротив + аргумент за противното) - sic! (така, точно така!, именно, по този начин) - conditio sine qua non (условие, без което не може) - religare (свързване, установяване на връзка - с Бог) - in vivo (на живо) - sine fructu (без плод, безплодно) - ipso facto (по този начин) - bene nata (родена в добро семейство, от благороднически род) - inter alia (между другото) - et alia (и други - когато се изброяват автори на статия/книга) - de facto (фактически) и други...

Я да видим, какво мисли GOOGLE по този въпрос... --- ПМС - что это? Немного статистики Согласно статистике такое понятие как ПМС очень хорошо знакомо около 90% женщин в возрасте примерно от 13 до 50 лет. Но лишь около 10% страдают от очень сильно выраженных симптомов. Пик проявлений ПМС приходится на возраст около 30-35 лет. Большинство женщин, как показывает все та же статистика, с этим временным физическим и эмоциональным дискомфортом никак не борется. Мол, пройдет само! Кстати, о продолжительности этих мук: Тут мнения специалистов тоже расходятся. Кто-то говорит о 2-3 днях, предшествующих месячным, а кто-то склоняется к 14 (!). То есть, если не впадать в крайности, то в среднем женщина страдает от ПМС 72 дня в году. А за всю жизнь эта цифра становится просто пугающей: в состоянии ПМС мы проводим семь с половиной лет! Между прочим, ПМС - это проблема лишь современных женщин. Наши предки об этом даже и не подозревали. До недавнего времени женщина, как правило, почти постоянно находилась в состоянии беременности и кормления детей. А потому эти самые критические дни и проблемы перед ними у нее возникали, в среднем, от 10 до 20 раз за всю жизнь! Современная же женщина, имеющая 2-3 детей, испытывает все эти прелести около 400 раз, а бездетная - до 500 раз в течение жизни. О том, что ПМС - проблема относительно новая, говорит и тот факт, что сам этот термин и подробное описание симптомов появились только в 1931 году и принадлежат гинекологу Роберту Франку. Теперь немного совсем печальной статистики: Существуют исследования, посвященные преступлениями женщин и состоянием ПМС. Так установлено, что большинство случаев женского насилия или краж в магазинах совершается в период с 21-го по 28-й день месячных (то есть, непосредственно перед критическими днями). Более 50% женщин, совершивших убийство или другое преступление, связанное с насилием, сделали это в тот же период. Кстати, во многих странах ПМС у подсудимой в момент преступления является смягчающим фактором. Существуют истории, когда жены, убившие в припадке бешенства, связанного с ПМС, своих мужей, были оправданы. И еще немного статистики: Именно на эти дни приходится и наибольшее количество обращений женщин к врачам, психотерапевтам и астрологам. Ученые объясняют это усилением мнительности и потерей контроля над собой. Кроме того, у женщины с ПМС в 4-5 раз возрастает вероятность попасть в аварию, сидя за рулем автомашины. Не внушает оптимизма и тот факт, что женщины, склонные к употреблению наркотиков и алкоголя, именно в эти дни обычно принимают их больше и чаще обычного. Причины ПМС Что касается причин ПМС, то, как это ни странно, к окончательным выводам ученые еще не пришли. Большинство склоняется к тому, что все дело в гормонах. Точнее, в том, что с 21-го по 28-й день менструального цикла уровень женских гормонов эстрогенов в крови резко падает. А потому в организме происходят очень существенные изменения. Впрочем, дополнительный прием эстрогенов в эти дни никакого эффекта не дает. А потому некоторые ученые считают причиной ПМС другие факторы. Вариантов тут множество: обостряющаяся дисфункция щитовидной железы, сезонные эмоциональные расстройства и т. д. Многие ученые считают, что ПМС имеет психологические корни. То есть, они убеждены, что от ПМС в основном страдают невропатические, истеричные женщины с неустойчивой психикой, и что он является проявлением маниакально-депрессивного расстройства. И хотя эта точка зрения не слишком популярна, многие врачи сходятся в том, что стресс действительно усиливает проявления предменструального синдрома. Еще одной относительно новой версией возникновения ПМС является теория, связанная с неправильным питанием. То есть, если в эти дни несколько изменить систему питания, приспособив ее к изменениям в организме, большинство симптомов ПМС просто не появятся (подробнее об этом вы узнаете во второй части этой статьи). Симптомы ПМС Всего врачи выделяют более 150 (!) симптомов ПМС. К счастью, у одной женщины они все встречаться не могут. Обычно каждой из нас достается своя "ноша". У кого-то эти симптомы выражены сильно, у кого-то - еле заметно. Я долго думала, стоит ли приводить в этой статье их список (конечно, не всех 150), включая достаточно редко встречающиеся. И в результате решила, что надо. Знаете зачем? Прочитайте его и вы почувствуете, как вам крупно повезло! Ведь у вас, наверняка, нет и десятой доли всех этих напастей! - Беспокойство, постоянное нервное напряжение - Раздражительность, обидчивость, конфликтность и внезапные вспышки гнева - Плаксивость - Депрессия, тоска - Быстрая смена настроения - Слабость, повышенная утомляемость и рассеянность - Нерешительность - Ощущение, что все валится из рук, повышенная подверженность бытовым неприятностям (ожоги, порезы и т. д.) - Невнимательность и плохая реакция (например, за рулем) - Путаница в мыслях и забывчивость - Заторможенность, затрудненная речь - Резкий спад или, наоборот, всплеск сексуальных желаний - Бессонница или, наоборот, сонливость - Головная боль - Головокружения и обмороки - Тошнота и рвота - Обостренное восприятие шума - Болезненные ощущения в груди и огрубение молочных желез - Ноющая и тянущая боль внизу живота и в пояснице - Повышенная температура тела - Повышенная подверженность инфекциям и, в целом, ослабление иммунитета - Учащенное сердцебиение - Болезненность суставов, судороги в икроножных мышцах, ноющая мышечная боль и неприятные ощущения в области шеи - Аллергические реакции - Носовые кровотечения - Расстройства мочевыводящих путей - Обострение геморроя - Плохая переносимость алкоголя - Усиление астматических приступов - Задержка в организме жидкости, то есть, отеки (одутловатость лица, мешки под глазами и т. д.) - Вздутый живот - Увеличение веса - Приступы обжорства или просто повышенный аппетит - Изменение вкусовых ощущений (тяга к остренькому, соленому и т. д.) - Неудержимая тяга к сладкому и мучному - Усиленное образование газов в кишечнике (метеоризм) - Новое восприятие запахов (вдруг хочется понюхать бензин, гуталин или лак) - Кожные высыпания, обострение угревой болезни - Бледность, круги под глазами - Ухудшение состояния волос (увеличение жирности, усиленное выпадение и т. д.) - Покалывание, чувство онемения или ощущение "мурашек" в руках Это лишь список наиболее часто встречающихся симптомов. Дальше уже начинается экзотика. --- Какво представлява Пременструалния синдром? Пременструалният синдром (ПМС) се състои от група симптоми, свързани с месечния менструален цикъл. Оплакванията се появяват 1-2 седмици преди началото на менструацията и отшумяват след началото на кървенето. Менопаузата (периода, в който жените вече нямат вече менструален цикъл) поставя край на ПМС. Все още причините за ПМС не са съвсем ясни. Някои жени са по-чувствителни към промените в нивата на хормоните по време на менструация. Това се смята за главна причина. Много често ПМС включва, както физически така и емоционални симптоми. Диагностицирането на ПМС е симптоматично, зависи от тежестта на оплакванията и по какъв начин влияят на обичайния живот. Установено е, че стресът не причинява ПМС, но може да влоши протичането му. Какви са симптомите на ПМС? Най-честите симптоми са: - Напрежение, болки в гърдите и повишена чувствителност, - умора и проблеми със съня, - стомашен дискомфорт, запек или диария, - главоболие, - промяна в апетита, - болки в мускулите и ставите, - напрежение, раздразнителност, емоционални пристъпи, - безпокойство или депресия, - проблеми с концентрацията и паметта, - коремни болки. При различните жени симптомите са различни. Ако подозирате, че имате ПМС, наблюдавайте симптомите по време на няколко цикъла. Може да използвате календар и да отбелязвате кои симптоми по кое време се появяват и с каква острота. Ако потърсите медицинска помощ за вашия ПМС, такава статистика ще ви бъде от голяма полза. Колко често срещано явление е ПМС? Според някои данни до 40% от жените имат подобни проблеми. Около 10% от жените в полова зрялост имат по-изразени проблеми с ПМС. Кои групи жени са най-предразположени към ПМС? ПМС може да засегне жени в менструация на всяка възраст. Симптомите на ПМС са най-силни при промени в хормоналните нива, например: в пубертета, след раждане, след аборт (спонтанен или желан) или при промяна на контрацептивите. Жени, които страдат от заболявания по време на ранния послеродов период са по-податливи на тежките форми на ПМС. Същото се отнася и за жени между 30-40 годишна възраст. ПМС се наблюдава и в няколко последователни поколения въпреки, че генетична предразположеност не е доказана. Какво лечение съществува за ПМС? Използват се много методи за лечение на ПМС, но не е открито еднакво ефективно за всички случаи лечение. Може да се наложи комбинирано лечение с някои промени в начина на живот. Ако ПМС не е тежко изразен, един по-здравословен начин на живот може да се справи със симптомите. Така, че: - живейте по-здравословно, занимавайте се редовно с физически упражнения, спете редовно, избирайте здравословните храни, не пушете и се старайте да овладеете стреса - избягвайте големи количества сол, сладки храни, кофеин и алкохол, най-вече по време на симптомите - приемайте достатъчни количества витамини и минерали - приемайте добавки към храната, за които е установено, че повлияват благотворна симптомите на ПМС. - при по-сериозни случаи потърсете медицинска помощ. Голяма част от жените, страдащи от ПМС, се чувстват по-добре след хормонално лечение. Например, един от подходите е да се използват противозачатъчни, които спират овулацията. Медиаторът серотонин играе важна роля при по-тежките форми на ПМС. Антидепресанти, които променят нивото на серотонин, оказват много добро действие при жени с тежък ПМС. --- Побърква ли те ПМС? Кажи “Не!” на подуването, унищожителните набези на хладилника и влакчето на ужасите, което яхва настроението ти всеки месец! Има начин да спечелиш тежката битка! Ето как... Често е трудно да се каже кое зло е по-голямо: болезнените спазми и задушевната компания на тоалетната през "онези няколко дни", или ходенето по предменструалните мъки. Едно е сигурно: не си сама в нещастието! Оказва се, че около 85 % от жените стават жертви на един или повече симптоми на предменструалния синдром (ПМС). Атаките на ПМС стартират в периода между овулацията и първия ден на менструацията и траят 1 - 2 дни... или, за жалост, седмици. Медиците твърдят, че проблемът обикновено се появява, или пък се изостря, през 20-те или 30-те години на една жена. И си признават, че все още не са наясно с произхода на явлението. Съвсем доскоро като виновник № 1 те сочеха скачащите нагоре и надолу хормонални нива. Според последни хипотези обаче, основната ПМС причина се крие във влиянието на въпросните хормонални скокове върху серотонина – химическото вещество в мозъка ни, което контролира настроението и апетита. Все пак спокойно може да им простиш научните пропуски, защото... напук на тях, вече не се налага да се примиряваш с всички кофти ПМС ефекти! Ето как да прогониш най-често срещаните месечни неволи. Толкова си подута, че не те побират даже ДДД (дънките за дебели дни) Уви, въобще не си въобразяваш! Доказано е, че наистина можеш да качиш около 2 и половина килограма в седмицата преди цикъл. Защото... неизвестно точно защо, тялото ти решава усилено да складира водни запаси. Натисни спирачки: За да победиш неприятното усещане, че си като балон (и то под налягане), наложи временно ембарго върху солта. С нея автоматично си отиват и ред изкушения като: чипс, деликатесни меса, консерви, готови супи и бульони. Елиминирай също скритите залежи на натрий, маскирани като: газирана минерална вода, тоник, диетична сода, обезмаслени и диетични храни. За сметка на това помни една алогична, но безспорна истина: колкото повече вода поглъщаш, толкова по-малко задържаш. Изпивай поне 6 чаши дневно. Друго добро решение е минимум 10-минутната аеробика: с отделената пот ще изхвърлиш излишните течност и сол. А според специално изследване по темата, 200 милиграма магнезий дневно са в състояние да държат подуването под контрол. Финално: Ако след като приложиш горните идеи, продължаваш да се чувстваш като сюнгер в хуманоидна форма, обсъди с личния си лекар варианта да преминеш на лек диуретик, който може безопасно да регулира задържането на течности, или отиди на гинеколог да ти предпише противозачатъчни, защото в тях има разновидност на хормона прогестерон, тушираща подуването. Подивяваш, защото капакът на тоалетната чиния отново е забравен вдигнат Появата на опасни завои в настроението е своево рода пътна табела, сигнализираща начало на вулканична зона ПМС. Експертите смятат, че ежемесечните ти визити там отново се дължат на разломи в така важните, повишаващи настроението нива на хормона серотонин. Натисни спирачки: Освен ако не си луд фен на рязките обрати в поведението тип "Д-р Джекил и мистър Хайд", опитай да намалиш дозите алкохол и кофеин. Защото те могат да "дадат на късо" нивата на серотонина ти. Хиляда и двеста милиграма калций на ден е доказано средство за "усмиряване" на амплитудното настроение. Редовните тренировки - също. Освен това си прави по 2 сеанса 5-минутно дълбоко дишане, понеже според експертите много жени – особено страдащите от ПМС – дишат повърхностно. Така увеличават съдържанието на въглеродния диоксид и съответно намаляват кислорода в кръвта си, което влошава състоянието на тревожност. И едно златно правило: отложи твърде емоционалните дилеми за по-късно. Не сега му е времето за разговори "на живот и смърт" с половинката ти. Финално: Ако все още се чувстваш като газ цистерна до буре барут, говори с GP-то си за някакъв вид антидепресанти. Гърдите ти са толкова крехки, че болят и при най-лек допир Стомахът далеч не е единствената ПМС болезнено подуваща се част на тялото ти. Най-малко 10 % от дамите се оплакват и от средна до силна болка, плюс подуване, в гърдите. Натисни спирачки: Като начало вземи "безобидно" болкоуспокояващо без рецепта – аспирин или аналгин. Положението ще облекчи и временната жертва на кофеина (в лицето на основните му източници - кафе и черен чай), както и на содата и шоколада. Според някои медици витамин Е тушира успешно неприятното усещане. Финално: Добра идея е да носиш сутиен през тези дни. Ако обичайният притиска и сплесква гърдите ти, купи си друг с един размер по-големи чашки. Усамотяваш се с ХХL-кутия сладки и халба течен шоколад. И това е само началото... Иронията е, че храната по принцип е задължително условие за настъпването на менструация – нали си чувала, че при анорексия изчезва цикълът? Причината да заболееш от синдрома на триглавата ламя, защото ти идва да изпоядеш всичко наоколо? Според специалистите, обект на пагубното ти желание стават всички храни, покачващи серотонина. Натисни спирачки: Нали се сещаш за онази реклама:"Единственият начин да устоиш на изкушението, е да му се отдадеш." Една добра новина в тази връзка: през втората половина на менструалния цикъл в тялото ти се повишава прогестеронът, което води до засилено производство на топлина. Или казано по-просто – всеки ден изгаряш по 100-300 калории допълнително! Следователно, се поглези, но не забравяй, че "размерът има значение". Прост пример: фунийка, а не кутия сладолед. Финално: Не спираш да си мислиш, че си обречена да му отпуснеш края? Разсей се – обади се на приятелка, или започни да правиш нещо, така че ръцете ти да са заети. Разплакват те мелодраматични реклами/сериали... Сълзливата обреченост има склонност да се появява 1-2 дни преди менструацията, или поне така твърдят специалистите, защото тогава се понижават нивата на серотонин и естроген. Натисни спирачки: Не бъди строга към себе си, докато тялото ти преживява временна хормонална каша. Все пак плачът е естествено средство за отпускане, което гони стрес хормоните и помага да погледнеш по-спокойно на проблемите си. Финално: В случай, че предменструалните вопли станат прекалено обсебващи, решението е антидепресанти (по лекарско предписание). Раздялата с леглото е бавна и мъчителна. Непобедимата ленивост рано сутрин, особено преди менструация, е възможно следствие от промяна в нивата на серотонина (боже, отново!), или на повишаване на прогестерона, който е естествен телесен релаксант. Натисни спирачки: Избягвай преяждането и алкохола вечер, защото могат да нарушат с нищо незаменимата нощна почивка. И се опитай да си извоюваш още един час сън. Финално: Ако и това не помогне, стани редовен фитнес посетител и пий по 50-100 милиграма витамин В6 – и двете увеличават енергията ти и разсейват умствената мъгла. Въведи си редовни минизакуски с храни, богати на комбинирани въглехидрати и бедни на прости захари. Например, пълнозърнеста препечена филийка с фъстъчено масло. Така ще "бетонираш" кръвната си захар и ще набавиш на тялото си скъпоценната енергия. Експертни съвети Накарай гаджето си да проумее ПМС Понеже няма как той лично да разбере що е то ПМС (гаден късметлия!), налага се ти да му го обясниш. Кажи му, че ПМС провокира физиологични промени в мозъка ти, които могат да доведат до проблеми с тялото и настроението ти. И като пример му цитирай момент, в който е бил изцяло подвластен на емоциите си. Най-добра работа върши футболът: "Помниш ли, когато твоят "Милан" не се класира за Шампионската лига? Е, нещо подобно – комбинирано с як грип – ми се случва всеки месец." И най-важното – увери го, че е абсолютно невинен в случая. Подчертай, че ПМС е физиологичен проблем и не трябва да го приема лично. ПМС компас Как да разбереш дали обзелото те зло има нещо общо с ПМС? Записвай всяка промяна в тялото и настроението ти при поне 2 менструални цикъла. Ако проблемите се появяват от 2 до 14 дни преди началото на кръвотечението, най-вероятно си сред жертвите на ПМС. --- Какво е пременструален синдром (ПМС)? Под термина "синдром" се разбира съчетание от няколко симптома, характерни за това или друго състояние. Например, когато говорят за "климактеричен" синдром, то се подразбира, че за състоянието през климакса са характерни горещи вълни, повишено налягане, повишена раздразнителност и др. ПМС още се нарича "пременструална болест", "синдром на пременструално напрежение", “цикличен синдром". Последният термин е най-подходящ, доколкото синдромът може да се проявява циклично, от месец на месец при момичетата и жените, при които няма видима менструация - до идването на първата менструация или след оперативно отстраняване на матката. Това показва, че в основата на менструацията и ПМС стоят едни и същи циклични хормонални изменения. При възраст 19-29 години ПМС се среща примерно при 20 % от жените, а след 30 години при 55-60%. ПМС по-често се наблюдава при жени на умствения труд, при наличие на професионални вредности, а така също при хронични заболявания на различни органи и системи. Установено е, че 27 % от жените, осъдени за престъпления, са ги извършили именно в предменструалния период. В тези дни честотата на хоспитализация на жените по екстремни показания съставлява 29%. В периода между 25-я и 28-я ден на цикъла се случват 26% от пътнотранстпортните произшествия, извършени от жени. Ученичките и студентките получават по-ниски оценки, зачестяват конфликтите в училище и дома. Понякога цялото семейство забелязва, как се изменя характера на майката или сестрата в определените дни от месеца. Описани са случаи на циклично зачестяване на пристъпите от бронхиална астма у момчета в тежките предменструални дни на майката. Какви са основните причини за ПМС? Очевидна е връзката на ПМС с цикличните хормонални изменения. ПМС никога не се проявява при ановулаторни цикли. Подтискането на овулацията избавя жената от ПМС. Предполага се, че освен хормоналните фактори, важна роля за развитието на ПМС при момичетата има отношението към първата менструация, страха преди нейното начало, а при жените - неудовлетворението от интимния и/или семеен живот. Нерядко се отбелязва наследствения характер на заболяването. Много привърженици има алергичната теория, съгласно която ПМС се развива при лица с повишена чувствителност към собствените хормони. Как се проявява ПМС? В зависимост от това, кои симптоми на ПМС се явяват водещи, обособени са пет основни форми: нервно-психическа вегетативно-съдова оточна цефалгична (главоболие) необичайна или атипична Това деление е условно, тъй като понякога при една и съща жена може да се прояви съчетание на няколко форми на ПМС. Как се проявява нервно-психическата форма на ПМС? Тази форма на ПМС има различни варианти. Например, в предменструалните дни се забелязва агресивност, плачливост, раздразнителност. Жената лесно излиза извън себе си по повод и без повод, излишно избухлива е. Зачестяват конфликтите на работа и в семейството, със съпруга, децата и родителите. Между другото, най-често жените вземат решение за развод именно в тези дни. Постоянно изпитваща съжаление към себе си, тя се счита обидена, околните се оказват невнимателни. Учещите момичета понижават успеха си, възникват конфликти с приятели, учители. В друг вариант, ПМС може да се съпровожда с депресия, плачливост, чувство за безнадеждност, възприемане на обкръжението в "черни" тонове. Уморяемост, сънливост или своеобразно изтощение на силите могат да бъдат признаци на ПМС, ако се появяват циклично и продължават само няколко дни до менструацията. Жените усещат умствена и физическа умора, изпълняват с мъка обичайните задължения. Нерядко се среща съчетание и на двата варианта на тази форма на ПМС. Какви са вегетативно-съдовите симптоми на ПМС Те могат да се проявят под формата на болки в сърцето, които не отминават след приема на Валидол и/или Нитроглицерин, което нерядко води до погрешна диагноза "атипичен инфаркт на миокарда", защото са налице оплаквания от болки в сърцето, задух, слабост, а на електрокардиограмата типичните за инфаркта изменения липсват. Може да се наблюдава циклично (преди всяка менструация) повишение на артериалното налягане. Понякога се отбелязва "синдром на паническата атака": повишаване на артериалното налягане, втрисане, учестяване на сърдечната честота и дишане, спастични болки в корема, страх от смъртта, прескачане на сърцето. В края на този пристъп се забелязва повишено пикочоотделяне на почти безцветна урина. Как се проявява оточната форма на ПМС? Тази форма се характеризира със задръжка на течности в организма, болки и напрежение на млечните жлези, оточни ръце и крака, подуване на корема. Отбелязва се повишаване на теглото. С настъпване на менструацията настъпва подобрение, лекота на тялото, "просветване" в главата, отоците и наддаденото тегло изчезват. С какво се характеризира цефалгичната* форма на ПМС? Нерядко жените забелязват главоболие именно в предменструалните дни. Болката бива пулсираща, започва в слепоочните области и протича по типа на мигрената. Може да се появи чувство на "напрежение" в очните ябълки. Главоболието може да се съпровожда от гадене, повръщане; налягането като правило не е повишено. *- (от думата cefalgia – главоболие) Какво значи необичайна или атипична форма на ПМС? Срещат се следните атипични форми на ПМС: циклично повишаване на телесната температура от 37,2 до 38-39° С при отсъствие на признаци за възпаление и простуда; циклични пристъпи на бронхиална астма; циклични алергични реакции, хрема; циклични пристъпи на епилепсия; циклични прояви на екзема, на невродермит; цикличен язвен стоматит - язви на слизестата обвивка на устата; циклични заболявания на очите; конюнктивит, повишаване на вътреочното налягане, рязко понижаване на зрението. Ето два необичайни случая: Болната С., 36-годишна, изпадала в летаргичен сън за 3 дни до менструацията. Тя заспивала внезапно в транспорта, в парка на скамейката, на работа. Изминал дълъг период докато била забелязана цикличността в тези прояви. Проведеното лечение дало добър резултат. Болната И., 43-годишна, лекар-терапевт, в течение на година попадала няколко пъти в реанимационно отделение със съмнение за инсулт или спазъм на съдовете на главния мозък. Понижавала се чувствителността на кожата и тонуса на мускулите на тялото, изглаждала се назолабиалната гънка, възниквала асиметрия на лицето. С настъпване на менструацията всичко отзвучавало. Всестранните изследвания на невропатолозите и неврохирурзите не установили патологични изменения в мозъка. Така изминали около 10 месеца, докато самата пациентка не забелязала цикличността. Проведеното лечение дало резултат. В последно време зачестиха случаите на хипертермична форма на ПМС (термоневроза), при която се забелязва циклично повишаване на температурата на тялото. Нерядко тези пациентки продължително се изследват за откриване на причините за повишаване на температурата, нерядко състоянието се преценява като хроничен сепсис и др. Безусловно, всички изложени форми, особено атипичните, не винаги лесно се диагностицират. Често се провежда само симптоматично лечение, което дава временно подобрение. А на практика това подобрение настъпва във връзка с идването на менструацията. Необходимо е също да се отбележи, че в пременструалните дни се обострят съществуващите хронични заболявания. Как може да се предположи или разпознае ПМС? Само забелязвайки цикличността, свързана с определени дни от менструалния цикъл. Поради това при упорити, неподдаващи се на лечение повторения на едни или други симптоми, е необходимо да ги отбележим в менструалния календар. Какви основни методи за лечение и профилактика на ПМС съществуват? За лечение на ПМС се приемат хормонални, пикочогонни, хипотензивни продукти, антидепресанти, транквилизатори и пр. Препоръчва се ограничаване на солта, прием на продукти с високо съдържание на калий: стафиди, сушени зарзали без костилки, печени картофи. Ако жената се нуждае от предпазване от бременност, то приема на противозачатъчни таблетки едновременно ще я избави и от ПМС. Обезателно се назначават витамини от групи А, В и Е. От хормоналните продукти, ефективни при ПМС, се препоръчва Дуфастон, приемът на който е възможен и при жени, на които е противопоказан приема на контрацептиви. Кой трябва да знае за съществуването на ПМС? Почти всички: майката, която ще забележи и обясни случващото се на подрастващата дъщеря; бащата, брата, приятеля, учителя, за да се отнасят грижовно и със състрадание (а не с раздразнение!) към жената, майката, сестрата, приятелката, съученичката, сътрудничката и т.н. Само грижовното, търпеливото отношение на околните и лечението от гинеколог-ендокринолог може да помогне на девойката и жената да се освободи от ПМС --- Какво е това ПМС? Под понятието ПМС се обединяват всички оплаквания, които възникват най-вече преди менструационен цикъл: главоболие, задръжка на течности (отоци) с увеличаване на теглото, напрежение и болки в гърдите и ниско в корема, нечиста кожа и безжизнен вид на косите. Към тях спада и нервността, и нарушенията в способността за концентриране. Вероятно се чувстваш и раздразнена, съсипана и не можеш да предприемеш нищо. Хапчетата с активното вещество дроспиренон намаляват тези оплаквания до минимум или ги карат да изчезнат. Хапчетата с дросперинон имат особено благоприятен ефект върху задръжката на течности, която може да вгорчи живота на човек в истинския смисъл на думата. Кои похвати помагат при ПМС? - При отоци по ръцете и краката: Движение - по-добре да се кара велосипед, отколкото да се возиш с градския транспорт Продължителна разходка - с или без куче Всякакъв вид спорт Ускоряване на кръвообращението: душ със смяна на температурата на водата сутрин и вечер те държи бодра Избягване на солени храни, тъй като задържат течности в организма - При неприятно чувство на пълнота и подуване: Много пресни плодове (но не такива, които образуват газове, като напр. зеле) Спорт, спорт и пак спорт И двете неща подпомагат храносмилането и освобождават организма от отрови. --- ПМС: спасайся кто может! Мужская злобная шутка: «В чем различие между террористом и женщиной с ПМС? С террористом можно договориться!» Везёт им, они могут шутить по этому поводу! Думаю, большинство из вас сталкивались со следующими симптомами: чаще всего становится болезненной грудь, отекают руки, ноги, болит голова и низ живота, ломит спину, волосы плохо лежат в прическе, хочется спать и есть, а окружающие невероятно раздражают. Это только малая часть списка, состоящего из более 150 симптомов. Меня, например, ещё безудержно тянет на сладкое и в любимой игре «Сапер» рекордов в такие дни точно не поставишь, потому как реакция «0», даже разговариваю медленно, язык как не родной. Всё сшибаю на своём пути и не дай Бог кто-нибудь окажется не в то время не в том месте. Вот последнее как раз и беспокоит больше всего. Маме можно объяснить, почему ты строишь недовольную физиономию, когда она приносит тебе любимые пирожки с капустой, она поймет, что шоколад поглощаешь плитками не потому, что это блажь, просто вдруг возникает ощущение, что если не съешь прямо сейчас пару долек, сойдешь с ума. Мама поймет. А вот как начальнику объяснить, почему ты сегодня мисс цунами-катастрофа? В такие дни меня нужно изолировать от общества. И никакие физические недомогания не доставляют такого мучения, как раздражительность, приступы неоправданного гнева и смена настроения от полного отчаяния до эйфории. И что самое ужасное, понимаешь, что ведешь себя неадекватно, но ничего не можешь с этим поделать. Вчера, например, прослезилась, умилившись детишкам из рекламы сока «Добрый». Бред!!! Я даже сериалы никогда не смотрю, не сентиментальная я! А тут… Большинство подруг тоже страдают от этого «недуга», а критических дней ждут как облегчения с нетерпением. Что обидно, больничный в такие дни никто не оформит, потому как воспринимается и с точки зрения физического состояния и морально-психологического как симуляция. Вот и зарабатываешь себе репутацию мегеры и, скрипя зубами, глотаешь анальгин. А как вам такая статистика: установлено, что большинство случаев женского насилия или краж в магазинах совершается в период с 21-го по 28-й день месячных (то есть, непосредственно перед критическими днями). Существуют истории, когда жены, убившие в припадке бешенства, связанного с ПМС, своих мужей, были оправданы. В среднем женщина страдает от ПМС 72 дня в году. А за всю жизнь эта цифра становится просто пугающей: в состоянии ПМС мы проводим семь с половиной лет! До недавнего времени женщина, как правило, почти постоянно находилась в состоянии беременности и кормления детей. А потому эти самые критические дни и проблемы перед ними у нее возникали, в среднем, от 10 до 20 раз за всю жизнь! Современная же женщина, имеющая 2-3 детей, испытывает все эти прелести около 400 раз, а бездетная - до 500 раз в течение жизни. Вот так, девочки! Может у кого-нибудь есть рецепт, как это безобразие пережить? Всё, конечно, индивидуально, но всё-таки… --- Как пережить ПМС? Предменструальный синдром служит постоянным поводом для мужских шуток над женщинами, чье поведение они считают неадекватным. Однако для некоторых женщин предменструальный синдром является настоящей проблемой и разрушающе действует на их рабочую и семейную жизнь. Установлено, что 27% женщин, впервые осужденных за преступления, совершили их именно в предменструальный период. В эти же дни частота госпитализаций женщин по экстренным показаниям составляет 29%. На период между 25-м и 28-м днями цикла приходится 26% дорожно-транспортных происшествий, совершенных женщинами. Школьницы и студентки получают более низкие отметки, учащаются конфликты в школе, дома и на работе.. За 7-10 дней до наступления месячных появляются головная боль, бессонница, депрессия, раздражительность, вздутие живота, боли в молочных железах, снижается работоспособность, увеличивается масса тела. Иногда наблюдаются учащенное сердцебиение, сердечные аритмии, боли в области сердца, удушье, незначительное повышение температуры. Женщина становятся плаксивыми, тревожными, гневливыми. С началом менструации все симптомы идут на убыль. Согласно некоторым данным, до 85% женщин страдают ПМС. Но только у 5-10% женщин эти симптомы ярко выражены. В настоящее время причины развития PMS изучены не до конца. Специалисты считают, что это состояние возникает в связи с гормональным дисбалансом и/или с повышенной чувствительностью к гормонам. Гормональный дисбаланс приводит к снижению уровня нейротрансмиттера серотонина.Наиболее важным является соотношение эстрогенов и прогестерона. У женщин с PMS коэффициент соотношения эстрогенов и прогестерона обычно повышен. Таким образом, одним из путей к лечению PMS является коррекция гормонального фона женщины. Для лечения ПМС применяют также мочегонные, гипотензивные препараты, антидепрессанты, транквилизаторы и пр. Существует несколько домашних способов снижения дискомфорта, связанного с ПМС. Придерживайтесь хорошо сбалансированной диеты. Включайте в питание много свежих фруктов и овощей. Крахмал, сырые семена и орехи, рыбу. птицу и цельнозерновые продукты — то есть просто обычной разумной диеты. Потребляйте меньше сахара. Сахар действует возбуждающе на центральную нервную систему. Избегайте алкоголя. Алкоголь истощает запасы витамина В и минеральных солей в организме и нарушает обмен углеводов. Он также снижает способность печени утилизировать гормоны, что может привести к повышению уровня эстрогена. Поэтому, если вы обязаны присутствовать на вечеринке, отдавайте предпочтение безалкогольным коктейлям, например, минеральной воде с соком лайма или лимона. Уменьшите количество напитков с кофеином. К ним относятся кофе, чай и кола. Кофеин может усилить беспокойство, раздражительность и смену настроений. Так же он может увеличить напряжение в молочных железах. Попробуйте вместо кофе его заменители. Уменьшите потребление жиров. Потребление слишком большого количества диетических жиров может повлиять на эффективность работы печени. Некоторые виды говядины содержат небольшое количество искусственных эстрогенов. Слишком большое количество белков также может повысить потребность организма в минеральных солях. Уберите солонку подальше. Столовая соль, а также некоторые продукты, содержащие калий, например, бульон, соусы для салатов, кетчуп и сосиски могут задерживать в организме жидкость, вызвать вздутие живота и напряжение молочных желез. Займитесь аэробикой. Помимо того, что физические упражнения снижают стресс, они усиливают выделение эндорфина (естественный гормон, успокаивающий нервную систему) и вызывают появление второго дыхания.Бег, подъем по лестнице, велосипед или аэробика -дают отличный результат. Постарайтесь выполнять физические упражнения по 20-30 минут минимум три раза в неделю. Если ваше состояние не позволяет заниматься физическими упражнениями, исключите их. А если вы практически здоровы, физические упражнения вам помогут. --- Как справиться с ПМС? Предменструальный синдром (ПМС) – это проблема, с которой сталкивается каждая вторая женщина. Синдром насчитывает около 150 симптомов, начинает проявляться за 2 недели до менструации. Все симптомы можно разделить на несколько основных групп: - тревожность, раздражительность, бессонница; - увеличение аппетита, тяга к сладкому, головные боли, слабость; - депрессия, забывчивость, невнимательность; - гипер-увлажнение с удержанием влаги, увеличение массы тела, уплотнение молочных желез. Точные причины появления ПМС не известны, считается, что он имеет связь с нарушением баланса между двумя женскими гормонами эстрогеном и прогестероном. Известно также, что гормон прогестерон не может успешно связываться с клеточными рецепторами при низком уровне глюкозы в крови. Следовательно, один из вариантов снижения эффекта ПМС на женский организм – это питание. Регулярное употребление углеводов (сложных углеводов) обеспечивает нормальное сцепление гормона прогестерона с клеточными рецепторами. В одном исследовании женщины с ПМС употребляли в пищу продукты, содержащие большое количество углеводов в виде цельнозернового хлеба, риса и прочих злаковых, сухофруктов, фруктов, эффект снижения ПМС наблюдался у 50% опрошенных, 20% ощущали некоторое улучшение, 19% полностью избавились от симптома. Обратите внимание также на другие изменения в питание, которые необходимо предпринять для снижения ПМС: - Включение в свой рацион орехов, семечек и морской рыбы жирных сортов, так как жирные кислоты омега-3 способствуют улучшению гормонального баланса. - Снижение употребления соли, так как она благоприятствует удержанию влаги. - Отказ от алкоголя и кофеина, чтобы снизить раздражительность и депрессивность. - Витаминно-минеральные комплексы. Различные витаминно-минеральные комплексы способствуют снижению эффектов ПМС, но, к сожалению, их эффективность также не высока, и принимать их нужно циклом в три месяца. Витаминно-минеральные комплексы должны включать в себя следующие витамины и минералы: Магний. Необходим для стабилизации уровня сахара в крови. Магний снижает симптомы раздражительности, тревожности, усталости, головных болей, снижает отечность. Минерал также действует как мышечный релаксант. Взаимодействуя с витамином B6 он помогает, снизить негативные эффекты от избытка гормона эстрогена; взаимодействуя с цинком, регулирует процесс формирования половыми гормонами некоторых генов. Витамин В6. Кроме вышеперечисленного влияет на снижение раздражительности и других эмоциональных симптомов, а также слабости и головокружения. Витамин D и кальций уменьшают головные боли, отечность, положительно влияют на эмоциональный уровень. Более подробно о приеме того или иного препарата лучше всего проконсультироваться с врачом. В заключении, следует отметить, что в случае особенно острого проявления ПМС необходимо обратиться к врачу. --- ПМС: можно ли его победить? Безусловно, у всех женщин предменструальный синдром протекает очень по-разному. Кто-то его даже не замечает, а кто-то чувствует себя совершенно разбитой и впадает в депрессию или, напротив, становится агрессивной. Существует даже такая злая мужская шутка: «В чем разница между женщиной с ПМС и террористом? С террористом можно договориться!». Так откуда же возникает проблема, с которой ежемесячно сталкиваются миллионы женщин? Немного статистики Согласно статистике такое понятие как ПМС очень хорошо знакомо около 90% женщин в возрасте примерно от 13 до 50 лет. Но лишь около 10% страдают от очень сильно выраженных симптомов. Пик проявлений ПМС приходится на возраст около 30-35 лет. Большинство женщин, как показывает все та же статистика, с этим временным физическим и эмоциональным дискомфортом никак не борется. Мол, пройдет само! Кстати, о продолжительности этих мук… Тут мнения специалистов тоже расходятся. Кто-то говорит о 2-3 днях, предшествующих месячным, а кто-то склоняется к 14 (!). То есть, если не впадать в крайности, то в среднем женщина страдает от ПМС 72 дня в году. А за всю жизнь эта цифра становится просто пугающей: в состоянии ПМС мы проводим семь с половиной лет! Между прочим, ПМС – это проблема лишь современных женщин. Наши предки об этом даже и не подозревали. До недавнего времени женщина, как правило, почти постоянно находилась в состоянии беременности и кормления детей. А потому эти самые критические дни и проблемы перед ними у нее возникали, в среднем, от 10 до 20 раз за всю жизнь! Современная же женщина, имеющая 2-3 детей, испытывает все эти прелести около 400 раз, а бездетная – до 500 раз в течение жизни. О том, что ПМС – проблема относительно новая, говорит и тот факт, что сам этот термин и подробное описание симптомов появились только в 1931 году и принадлежат гинекологу Роберту Франку. Теперь немного совсем печальной статистики… Существуют исследования, посвященные преступлениями женщин и состоянием ПМС. Так установлено, что большинство случаев женского насилия или краж в магазинах совершается в период с 21-го по 28-й день месячных (то есть, непосредственно перед критическими днями). Более 50% женщин, совершивших убийство или другое преступление, связанное с насилием, сделали это в тот же период. Кстати, во многих странах ПМС у подсудимой в момент преступления является смягчающим фактором. Существуют истории, когда жены, убившие в припадке бешенства, связанного с ПМС, своих мужей, были оправданы. И еще немного статистики… Именно на эти дни приходится и наибольшее количество обращений женщин к врачам, психотерапевтам и астрологам. Ученые объясняют это усилением мнительности и потерей контроля над собой. Кроме того, у женщины с ПМС в 4-5 раз возрастает вероятность попасть в аварию, сидя за рулем автомашины. Не внушает оптимизма и тот факт, что женщины, склонные к употреблению наркотиков и алкоголя, именно в эти дни обычно принимают их больше и чаще обычного. Причины ПМС Что касается причин ПМС, то, как это ни странно, к окончательным выводам ученые еще не пришли. Большинство склоняется к тому, что все дело в гормонах. Точнее, в том, что с 21-го по 28-й день менструального цикла уровень женских гормонов эстрогенов в крови резко падает. А потому в организме происходят очень существенные изменения. Впрочем, дополнительный прием эстрогенов в эти дни никакого эффекта не дает. А потому некоторые ученые считают причиной ПМС другие факторы. Вариантов тут множество: обостряющаяся дисфункция щитовидной железы, сезонные эмоциональные расстройства и т. д. Многие ученые считают, что ПМС имеет психологические корни. То есть, они убеждены, что от ПМС в основном страдают невропатические, истеричные женщины с неустойчивой психикой, и что он является проявлением маниакально-депрессивного расстройства. И хотя эта точка зрения не слишком популярна, многие врачи сходятся в том, что стресс действительно усиливает проявления предменструального синдрома. Еще одной относительно новой версией возникновения ПМС является теория, связанная с неправильным питанием. То есть, если в эти дни несколько изменить систему питания, приспособив ее к изменениям в организме, большинство симптомов ПМС просто не появятся. Симптомы ПМС Всего врачи выделяют более 150 (!) симптомов ПМС. К счастью, у одной женщины они все встречаться не могут. Обычно каждой из нас достается своя «ноша». У кого-то эти симптомы выражены сильно, у кого-то – еле заметно. Я долго думала, стоит ли приводить в этой статье их список (конечно, не всех 150), включая достаточно редко встречающиеся. И в результате решила, что надо. Знаете зачем? Прочитайте его и вы почувствуете, как вам крупно повезло! Ведь у вас, наверняка, нет и десятой доли всех этих напастей! - Беспокойство, постоянное нервное напряжение - Раздражительность, обидчивость, конфликтность и внезапные вспышки гнева - Плаксивость - Депрессия, тоска - Быстрая смена настроения - Слабость, повышенная утомляемость и рассеянность - Нерешительность - Ощущение, что все валится из рук, повышенная подверженность бытовым неприятностям (ожоги, порезы и т. д.) - Невнимательность и плохая реакция (например, за рулем) - Путаница в мыслях и забывчивость - Заторможенность, затрудненная речь - Резкий спад или, наоборот, всплеск сексуальных желаний - Бессонница или, наоборот, сонливость - Головная боль - Головокружения и обмороки - Тошнота и рвота - Обостренное восприятие шума - Болезненные ощущения в груди и огрубение молочных желез - Ноющая и тянущая боль внизу живота и в пояснице - Повышенная температура тела - Повышенная подверженность инфекциям и, в целом, ослабление иммунитета - Учащенное сердцебиение - Болезненность суставов, судороги в икроножных мышцах, ноющая мышечная боль и неприятные ощущения в области шеи - Аллергические реакции - Носовые кровотечения - Расстройства мочевыводящих путей - Обострение геморроя - Плохая переносимость алкоголя - Усиление астматических приступов - Задержка в организме жидкости, то есть, отеки (одутловатость лица, мешки под глазами и т. д.) - Вздутый живот - Увеличение веса - Приступы обжорства или просто повышенный аппетит - Изменение вкусовых ощущений (тяга к остренькому, соленому и т. д.) - Неудержимая тяга к сладкому и мучному - Усиленное образование газов в кишечнике (метеоризм) - Новое восприятие запахов (вдруг хочется понюхать бензин, гуталин или лак) - Кожные высыпания, обострение угревой болезни - Бледность, круги под глазами - Ухудшение состояния волос (увеличение жирности, усиленное выпадение и т. д.) - Покалывание, чувство онемения или ощущение «мурашек» в руках Это лишь список наиболее часто встречающихся симптомов. Дальше уже начинается экзотика. Здесь разрешите сделать одно отступление… Пока я трудилась над этой статьей, рядом с компьютером случайно оказался мой муж. Поинтересовавшись, что я, собственно, пишу, он с любопытством прочитал этот список, помолчал и глубокомысленно изрек: «И после всего этого можно выжить?» --- Както казва Николай Бареков - новинар в БТВ: "Имаме новина!" Шоколадный заяц лечит ПМС!!! --- Болезненное состояние в "критические дни" можно облегчить Предменструальный синдром (ПМС) развивается каждый месяц у многих женщин. Они испытывают серьезный физический и психологический дискомфорт, напряжение. До сих пор не известна причина возникновения ПМС, но в случае его развития состояние женщин меняется настолько, что они не могут выполнять свои обязанности дома, на работе, чувствуют себя больными. Не случайно в некоторых странах женщины в этот период освобождаются от уголовной ответственности. По мнению издания "Здоровье и мы", однозначного лечения ПМС не существует, однако выполнение определенных врачебных рекомендаций и прием ряда лекарств могут существенно облегчить болезненное состояние. Лекарства, которые может назначить врач, включают антидепрессанты, мочегонные препараты, гормоны, анальгетики, ингибиторы простагландинов и некоторые другие. Нередко приходится определять нужное лекарство методом подбора из-за избирательной чувствительности организма к различным медикаментам. --- Очень жаль, что у мужчинов не бывает ПМС. Если бы каждый мужчина ну хотя бы раз в два месяца, да что там! Хотя бы раз в полгода испытывал ПМС, то в мире бы наступила полная красота и всеобщая гармония. Вы посмотрите, какие перспективы открылись бы! Начальник сорвался с катушек и орет на подчиненных? Никто не обижается: у шефа ПМС, секретарша заботливо варит кофе и подсовывает недоеденную плитку шоколада под рукав. Разрыдался над гибелью Капитана Воробья в пасти страшного кракена прямо в синематографе? Простительно. Гормональные бури, скачки давления. И вообще жидкость в организме вредно задерживать. Пятнадцать носовых платков и дюжина телефонных номеров на сундук Джонни Деппа. Йо-хо-хо! И бутылка спирта - при ПСМ алкоголь в малых дозах полезен в любом количестве. И мороженным закусить. Или потребовать в ресторане унести омара, потому что тошнит. А "тошнит" - при ПМС самый частый диагноз. После шлангита и головаболита. Кстати, вот еще. Голова болит - это же просто спасенье от навязчивых поклонниц Джонни Деппа, если по выходу из синематографа окажется, что у последних в темноте нос выглядел меньше, а жопа больше. "Знаешь, милая, к тебе это не имеет никакого отношения... У меня ПМС, так что в другой раз"... Все лучше, чем рекомендации в мужских журналах "Вот только сифилис долечу и - сразу впендюрю!" Так долететь можно очень и очень далеко. А сколько войн произошло из-за того, что кто-то в пылу гнева подисал бумажку какую, а после и рад бы вернуть, а военные уже шнурки нагладили, фуражки надраили и бомбовозы заправили. А так - принять закон, что подписанное в ПМС считать недействительным и - опа! Мир во всем мире. Так что современная медицина должна срочно заняться поисками такого состояния, в котором мужчина может позволить себе слабость на законном основании. Хотя бы раз в два месяца. Хотя бы в полгода раз. И тогда все остальное время он будет сильным, работоспособным, целеустремленным, ответственным и вообще молодцом-огурцом, как мы, без ложной скромности скажу, женщины. --- Такива неща... Благодаря на тези, които си направиха труда да изчетат всичко това...

Защо небето е синьо? Защо водата е мокра? Защо и как светят светулките? Как щурците "свирят"? Верно ли е, че "щурецът", в действителност, е скакалец? Или - обратното... Каква е формата на Земята? Защо Земята се върти? Защо духа вятърът? Как свети Луната? Как се образуват облаците, мъглата и дъгата? Защо вали дъжд? Как се появяват бебетата? Съществува ли дядо Мраз/Коледа/Санта Клаус? Как се създават детските приказки? Защо цветовете на далечните предмети (например - на отдалечена сграда или планина) изглеждат по-мътни? Защо пътят се стеснява напред в далечината? Как летят птиците? Защо хората имат различен цвят на кожата, на косата и на очите?

Белоградчик - маршрут за един ден ОЛЯ СТОЯНОВА http://dnevnik.bg/ Пейзажите в района на Белоградчик са непознати за повечето българи. Ако човек не е имал честта да разгледа Белоградчишките скали още докато е бил дете с организирани училищни екскурзии, шансовете по-нататък специално да отиде към Белоградчик постепенно намаляват. Разбира се, в последните години се говори доста за екотуризъм в този район, прокарват се пътеки, строят се семейни хотели, но мястото като че ли все остава малко по-встрани от големия туристически поток. Може би затова човек си струва да тръгне специално натам, да отдели поне един ден и да разгледа пейзажите на север от София. Пътят в тази посока За този маршрут е необходима и добра пътна карта не само защото на повечето места липсват каквито и да било пътни знаци и табели. Тя е задължителен елемент от подобно пътуване, особено в комбинация с "навигатор", който има идеи откъде да се мине. Нещо от вида: "Знаеш ли, че според картата Чипровци е само на петнайсет километра. Искаш ли да минем и оттам..." Иначе каменните скулптури над Белоградчик са изваяни в продължение на 200 милиона години и сега се оказват сериозен коз за града. Туризъм от доста години е ключова дума за района. Външните белези за това обаче не са много. По-скоро става въпрос за нагласата на хората, които, като чуят за Белоградчик, казват: "Да, скалите..." Има и такива обаче, които не са склонни да се заглеждат много-много по скалите и затова трябва да се търсят и други примамки в района. Пътят към червеникавите скални образувания се нарича Е79. Може да се измине за три часа, но и за тринайсет. Рано сутрин след прохода Витиня обикновено околните баири се губят в мъгла и това предполага първа спирка за снимки. Пейзажът започва да се променя някъде към Враца. Това е мястото, където трябва да се внимава за пътя. След Монтана вече започва по-романтичната част. Пътят става с две плътна, а около него освен стари орехи има доста неща за снимане. Например технологията за правене на дървени въглища. На около десетина километра от Белоградчик има големи черни камари, които пушат, и хора, които поддържат тлеенето на огъня. Те са там почти през цялата година, а мъжете обясняват, че технологията за правене на дървени въглища не се е променила от няколко века. Снимките са задължителни, а хората, общо взето, не се притесняват да позират. Прочутите скали Градът е точно на 182 км северозападно от София, 68 км северозападно от Монтана и 52 км югозападно от Видин. По време на турското робство Белоградчик е бил малък занаятчийски град. През 1837 г. крепостта бива завършена във вида, в който тя изглежда и днес. Иначе основите на крепостта върху скалите поставят римляните. Според сухата информация в справочниците, сега Белоградчик има население около 6685 души, надморската височина е 520 м и e разположен на двата планински масива - Венеца и Ведерник. Самите скали пък обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. Днешната крепост над града е от XIX век, но изграждането й е започнало още през V-VI век. Има природонаучен и исторически музеи. Музеят се намира в Ренесансовата къща на семейство Панови (1810 г.), която сама по себе си е архитектурен паметник. Експозицията на Природонаучния музей съдържа 520 експоната, а фондът разполага с още 2500, но повечето туристи ги пропускат. Джамията "Х. Хюсеин"е от 1751 г. и е единствената оцеляла сграда от старото селище. Църквата "Св. Георги Победоносец" пък е построена едва през 1868 г. Ако местните хора бъдат попитани какво още трябва да се види, те споменават Астрономическата обсерватория, където се намира един от най-мощните телескопи в България. И, общо взето, това е всичко. Интересната част обаче тепърва предстои. Развитието на туризма в областта не разчита единствено на скалите и крепостта "Калето". Всъщност Белоградчишките скали не привличат само туристи, но и доста странни птици - геолози, географи, биолози и еколози. На 17 км североизточно от града се намира и пещерата "Магурата" За тези, които не се интересуват от пещери, мотив за влизане могат да бъдат пещерните рисунки от епохата на неолита, които присъстват и в учебниците по родинознание. Има около 700 от тях и точно те правят "Магурата" уникална за цяла Източна Европа. Всъщност богатството на пещерата са уникалните скални рисунки, изпълнени с прилепно гуано. Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Някои от тях показват танцуващи женски фигури, други - ловуващи мъже, трети - маскирани хора или животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, растения. Според една от версиите рисунките в "Магурата" подсказват, че пещерата е имала статут и на светилище през продължителен период от време - от неолита до желязната епоха. Колкото до самите рисунки - днес специалистите твърдят, че чрез тях са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. По-важното в случая е, че изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. За да се видят рисунките обаче трябва повечко търпение. Не в смисъл, че те се намират в труднодостъпни зали - напротив, съвсем лесно се достига до тях. Проблемът идва с опазването им, затова целият туристически поток се пренасочва в друга посока - където пещерата е осветена. Ако някой все пак държи да види и прочутите рисунки - трябва специално да се договори с някого от местните екскурзоводи, да остави тълпата, да вземе фенерче и да освети една по една пещерните рисунки. Между другото за повечето хора почти толкова интересна се оказва и историята със съхранението на вино в пещерата. Една от залите - “Прилепната галерия”, е превърната във винарска изба. Това е единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология. Екскурзоводите убеждават, че по климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), влажност и прочее. Човек трябва да се съгласи - няма как. Още повече че пътят към винарската галерия е отрязан за любопитни посетители, а разклонението е маскирано с нещо като сценичен декор. Разбира се, за опитния пещерняк не е проблем да разбере, че едната от стените е бутафорна. Иначе приключението в пещерата може да се развие и в съвсем друга посока. След това следва слизане и качване по стъпала, "Ах" и "Ох" пред всеки сталактон или сталактит, истории за това къде точно се съхранява виното и къде са намерени кости от древни животни, каква чудесна акустика за концерти имало и т.н. Програмата може да е пълна, ако някой се загледа по пещерните драперии и корнизи и се хлъзне едно-две стъпала. Иначе други рискове в една осветена пещера май няма. От "Магурата" извират и водите на Рабишкото езеро, което се намира на изхода на пещерата. При по-топло време дори става за плаж и за мързеливи пикници. Трябва да се знае, че природата в околностите на Белоградчик дава възможности за леки разходки и каране на колела, обикаляне по екопътеки. Освен пещерата "Магура" наоколо има и множество по-малки пещери, много от които са достъпни без специална екипировка или умения. За любителите на историята запазеният и до днес средновековен български замък "Баба Вида" се намира във Видин, на 52 км от Белоградчик. В другата посока е град Чипровци Градът, който се гордее със златарската си школа и прочутите килими, е на 37 км от Белоградчик. Нямам представа какво може да накара един човек да тръгне към Чипровци, освен ако не си пада по малките градчета, непопулярните гледки и да няма нищо против разбитите пътища, които водят до тях. Чипровци е малък град, сгушен в полите на Стара планина. Популярен е, разбира се, с чипровските килими. Между другото тук все още съществува кооперация, в която те се произвеждат. Населението на града е под 3000 жители, а даже и това число е спорно. От миналото се знае, че Чипровци се намира върху много старо тракийско селище. И от край време тук са процъфтявали занаятите. Сега градчето е спокойно и човек има усещането, че може дори за ден-два или дори само за няколко часа да се откъсне от цивилизацията. Чипровският манастир По пътя е и Чипровският манастир. Там обикновено няма посетители, има само една стара жена и много котки. Могат да се снимат върховете около Ком, да се разгледа църквата, белите дувари на манастира и това е всичко. През лятото там може да се нощува, през зимата това не е толкова препоръчително. Според легендата манастирът е издигнат през X век и е представлявал своеобразен културен център по време на турското робство. Това пък от своя страна обяснява защо е бил опожаряван шест пъти. Следва Клисурският манастир "Св. Кирил и Методий", който пък е само е на 8 км от Берковица, и там вече има всички признаци, че тече живот. Простори с бебешки дрешки, нацепени дърва за зимата и хора, които са склонни да завържат приказка с всекиго, който се е отбил тук. Колкото до връщането - в сила е правилото, че не е интересно връщането по един и същ път. Освен това проходът Петрохан предлага предизвикателни завои, крайпътни капанчета с прочутото кисело мляко и плавно слизане до София за един час. За един ден - толкова.

http://bulgarian-online-school.com/ http://www.futurenow.bg/moodle/site.html

Бобър?

По стъпките на Хан Кубрат СБС "Бъдеще", в-к "Будилникъ" и в-к "Парижки Вести" предлагат пътешествие под девиз "Напред в миналото", което да съедини голям брой български точки на планетата и помогне на българите да се почувстват едно цяло. Това пътешествие ще се превърне в едно резюме на българската традиция, като свърже диаспорите и метрополията помежду им. Това пътешествие има амбицията да се превърне в най-голямата по рода си рекламна кампания за България, замислена и реализирана от частна инициатива, в името на общочовешките ценности и дух. Рекламна кампания за България чрез сценарий за инициативно пътешествие Париж - Москва - Пекин. Преди близо 1500 години, българите за пръв път пристигнаха в Европа. Атила - първият български хан - стигна до Париж, но не успя да се наслади на прелестите му. Днес, когато България за пореден път е на прага на Европа, българите от Париж предлагат да се измине обратния път, за да осъзнаят всички величието на този подвиг. За 15 века българите се разселиха по цялата земя и сега повече от всякога е необходимо те да се свържат помежду си, за да могат всички заедно да посрещнат предизвикателствата на този нов свят, в който единството е предпоставка за успех. Ето защо СБС "Бъдеще", в. Будилникъ и в. Парижки Вести предлагат пътешествие под девиз "Напред в миналото", което да съедини голям брой български точки на планетата и помогне на българите да се почувстват едно цяло. Това пътешествие ще се превърне в едно резюме на българската традиция, като свърже диаспорите и метрополията помежду им. Това пътешествие има амбицията да се превърне в най-голямата по рода си рекламна кампания за България, замислена и реализирана от частна инициатива, в името на общочовешките ценности и дух. Във всеки световен мегаполис живее един малък български град. От Лондон, Париж, Мюнхен, Будапеща, Атина през Одеса, Москва, Пекин до Чикаго и Ню Йорк функционира по една малка България. Представете си една огнена нишка, която ги свързва в рамките на един месец. Това е един проект, отворен за предложения, ето нашата версия за развитието на събитията. Дванадесет коли, всяка от които с екипаж от трима души на борда, ще тръгнат от Париж на 9 юли. Те ще обиколят Земята в непълен кръг като се спират във всяка точка, в която българи от местните общности изявят готовност да ги посрещнат. При среден преход от 700 км на ден, за 30 дни пътешествениците ще навъртят около 20 000 км, което е горе-долу разстоянието между крайната и начална точка. Дванадесетте основни екипажа ще проведат една невиждана по рода си рекламна кампания на България като във всяко място, в което спрат, те ще разпространяват рекламни материали за родината. Ще представят българската култура, българския бизнес, българските стоки, българския начин на живот. По този начин всички български производители на стоки, услуги и арт продукция могат да се чувстват пряко заинтересувани. Основната група от коли може да бъде частично съпровождана от местни екипи, които нямат средства или време да участват в цялото пътешествие. Достатъчно е те да заявят участието си между две определени точки на предварително обявения маршрут. Ето как грубо изглежда той: Лондон - Париж, Страсбург, Мюнхен, Виена, Будапеща, Банат, Белград, Скопие, Атина, Солун, София, Букурещ, Одеса, Кишинев, Болград, Москва, Казан, Алма-ата, Урумчи, Пекин. Колите ще прекосяват дневното разстояние на състезателен принцип, но това няма да е най-важното в това приключение, а именно изключителната възможност да покажат на света кои сме ние, българите. Всяка диаспора заявила желание да участва, ще се нагърби също така да приеме, подслони и нахрани 36 души свои сънародници за една нощ. В предварително наета зала, а защо не и на площада, ако грее слънце, пътешествениците ще разкажат за своите приключения и ще раздадат рекламни материали на домакините и техните приятели от съответната държава. После ще полеят срещата и ще се подготвят за следващия ден. Тези, които се влюбят и искат да останат, са свободни да го направят. Грубата сметка показва, ако смятаме бензина по 1.5 евро литъра, а разходът на гориво 10 литра на 100 км при разстояние от приблизително 20 000 км, се падат някакви си 3 000 евро на автомобил. Или по 1000 евро на човек. Сума, която по принцип всеки един от тримата ко-пилоти в екипа може да авансира. Но би било странно, ако големите български производители, диаспорите, а най-накрая и българската държава не се бръкнат, за да дадат някой лев за тази операция. Накрая си представете, че всичко това се предава по телевизията, с всички пикантни подробности от пътя. Разговори, разпивки, нежни запознанства. От 1500 години българите се стремят към Европа, за да се нарекат европейци и след по-малко от две години тяхната мечта е на път да се сбъдне. Затова ние българите, живеещи в Европа искаме да покажем на света не само кои сме, но и самите ние да разберем кои сме всъщност. Ние каним всички наши приятели и приятели на България да участвуват в нашето начинание. Всички наши братя рамо до рамо с нас да обиколим земята. Този поход е поклонение към дедите ни, към паметниците на нематериалната българска култура, към българския дух - едно препрочитане на 1500 години история за 30 дни. Под егидата на ЮНЕСКО, в годината на Франкофонията, елате с нас назад до корените на Българщината. Ето кои са медиите и организмите заявили досега желание да участват в проекта: 1. в-к Будилникъ / Парижки Вести 2. Информационен сайт иде.ли? 3. Радио България - Сан Франциско 4. в-к Български глас – Атина 5. Швейцарско интернет радио – Български час 6. БТА 7. ЮНЕСКО 8. бТВ Александър Градинаров

Търси се ДНК кодът на неандерталеца Екип от "Макс Планк" ще търси връзката между тях и хората Автор: "Дневник" 25 юли, 16:52 Учените, които успяха преди време за пръв път да извлекат ДНК от кости на неандерталец, сега се захващат с още по-амбициозна задача. Те ще опитат да сглобят целия му генетичен код, съобщиха информационните агенции. Екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, ще обедини усилията си с "454 лайф сайънсис" (454 Life Sciences) в Бранфорд, щата Кънектикът, за да опита да постигне целта си. От особена важност в случая е новата технология на американската компания, която е в състояние въз основа на малки образци ДНК да възстанови големи елементи от структурата й. "Появата на 454 връзки ни дава възможност да дадем ход на проекта, който доскоро смятахме, че е невъзможен", казва Сванте Паабо, директор на департамента по еволюционна антропология към института "Макс Планк", цитиран от Ройтерс. Той всъщност е първият извлякъл ДНК от кост на неандерталец още през 1997 г. Неандерталците са се появили за пръв път преди около 300 000 години и са обитавали Европа и Близкия и Средния изток допреди 30 хиляди години, когато са били изместени от кроманьонците, предшествениците на модерния човек. Целта на програмата е да установи със сигурност дали неандерталците са наши предци, или са задънен клон от еволюцията на хоминидите. Екипът на Паабо е успял да извлече ограничено количество ДНК от неандерталци, несъвпадащо с генните характеристики на модерните хора. Толкова древни кости не съдържат много ДНК, казват учените. "Когато организмът умре, тъканите му биват нападнати от бактерии и гъби. Те просто унищожават голяма част от ДНК, а малкото останала е раздробена на части и химически променена по време на дългия период на фосилизиране", обясни институтът в специално изявление. "Това пък означава, че извлечената все пак ДНК е пълна със замърсявания от тези бактерии и гъби, както и от самите учени, които са открили и първоначално обработили находките." Едва 5 процента от откритата в останките ДНК всъщност е неандерталска, смята Майкъл Егхолм, вицепрезидент по молекулярна биология в "454". Извлечените елементи не са с дължина по-голяма от около 100 единици, пояснява в. "Ню Йорк таймс". Първата цел на проекта е да постави в правилен ред 3-те милиарда единици неандерталска ДНК, съставляващи неандерталския геном. За да стане това факт, трябва да бъде прочетена 20 пъти повече ДНК, тъй като това е съотношението между неандерталската материя и замърсяванията в древните кости, посочват учените. Неколкократното разчитане на едни и същи образци пък е наложително, за да не бъдат допускани грешки. Съставянето на целия код зависи от това дали ще могат да бъдат извлечени достатъчно образци. Според Егхолм засега не липсва нито един елемент, всички хромозоми са на мястото си, остава само да бъдат подредени в правилния порядък. Надеждите, че ДНК кодът на неандерталеца ще може да бъде разчетен и подреден, се крепят върху факта, че през последните 20 години екипът на Паабо разработи методи за максимално пречистване на древната ДНК. Когато към тези методи се прибави и технологията на "454 лайф сайънсис", разчитането на ДНК кода на неандерталеца вече не изглежда напълно невъзможно. Американската компания съобщи, че ще използва образци от няколко скелета на неандерталци, след което ще сравни резултатите с вече наличните кодове на шимпанзетата и хората. Фактът, че между двата вида има 35 млн. разлики, само повдига допълнителни въпроси, посочва президентът на "454" Джонатан Ротбърг. Декодирането на неандерталеца може да даде отговор на много от тях, смятат учените. Учените се надяват, че разшифроването на ДНК кода на неандерталеца ще бъде безценно при възстановяването на ключови елементи от човешката еволюция и праистория. То би могло да изясни дали хората и неандерталците са се смесвали, дали прачовеците са имали някаква форма на реч, как е изглеждал мозъкът на неандерталеца, дали този вид е бил със светла или тъмна кожа, а дори и за общия брой на неандерталците на Земята. Символично донякъде проектът стартира точно 150 години след откриването на първите кости на неандерталци. Това става през 1856 г. в кариера в долината Неандер в Германия. В момента находката се пази в природонаучния музей в Бон. Много антрополози поддържат тезата, че хората, дошли за пръв път в Европа преди около 45 000 години, и неандерталците са се смесвали, което е помогнало на пришълците да оцелеят в ледниковия период, приключил преди 35 000 години, и да се справят с местните болести. Човешкият геном съдържа някои архаични черти, навеждащи на мисълта за подобни смесвания - или с неандерталци, или с други прачовеци. Всъщност смесването на двата вида би било своеобразно завръщане към корените, тъй като предшествениците им са се разделили преди около 500 000 години. Обитаващият земите северно от Средиземно море Homo heidelbergensis еволюирал в неандерталец, а останалият в Африка негов събрат постепенно се развил до Homo sapiens. Апартейд подменил келтските гени в ранна Англия с германски. Система на расова сегрегация, наложена в ранна Англия от англосаксонските завоеватели, е стимулирала развитието на обществото на нашествениците за сметка на местните келтски племена, твърди ново изследване, цитирано от сп. "Ню сайънтист". Генетичен анализ на мъжкото население на днешна Централна Англия сочи, че неговият генетичен код съдържа между 50 и 100 процента Y хромозоми с германски произход, родствени на тази на хората от днешна Германия, Дания и Холандия. Това обаче е изненадващо, тъй като според историците по-малко от 200 000 англи и сакси са се преселили през периода V-VII век в келтска Англия, населена от поне 2 млн. души. При равнопоставено положение на двата вида население днешните им наследници биха притежавали не повече от 10 процента от генетичния материал на нашествениците, твърдят учените. В опит да изяснят аномалията Марк Томас и колегите му от лондонския "Юнивърсити колидж" представиха теорията, че завоевателите са наложили апартейдна социална структура, от която са се възползвали самите те и съответно техните гени. Доказателства за съществуващия апартейд могат да бъдат открити в правни текстове от VII век, т.нар. Закони от Айн. Те оценяват далеч по-скъпо живота на англите и саксите от този на келтите. В тези закони изрично е посочено, че при убийство на англосаксонец обезщетението за роднините му трябва да бъде пет пъти по-голямо от това в случай на убийство на келт. В общества, толериращи социално и икономически една раса за сметка на друга, както е било в ранна Англия, смята Томас, доминиращата има повече деца с шанс да достигнат зряла възраст и така постепенно измества другата. Допълнително обезличаване на подчинената раса било постигнато със забрана на смесените бракове, твърди генетикът. Генетичното и културното поглъщане на келтите в Англия от англосаксонците било осъществено в рамките на няколко века и около 15 поколения. Британските учени са поставили историческите данни в компютърен модел, който впоследствие е възпроизвел днешното генетично разположение на Англия, посочва "Ню сайънтист". Според Крис Тайлър-Смит, еволюционен генетик от института "Сенгър" в Кембридж, теорията показва, че генетиката може да допринесе много в полза на историята и археологията при разбирането на древните общества. Цялото изследване на екипа на Томас е публикувано в последния брой на Proceedings of the Royal Society.

Заедно с червеното вино и зеления чай, бирата е една от напитките, които противодействат на възпаленията в организма. Това е констатацията на австрийски учени и тя се отнася еднакво както за алкохолното, така и за безалкохолното пиво. “Въз основа на резултатите от нашето проучване, можем уверено да причислим бирата към напитките, които имат противовъзпалителен ефект”, казва ръководителят на проекта Дитмар Фючс. “Тя съдържа вещества, които стимулират имунната система”. Едновременно с тези констатации, учените напомнят, че прекалената консумация на алкохолно пиво е опасно за здравето и препоръчват да се употребява повече безалкохолно, защото то притежава абсолютно същите свойства по отношение на възпалителните процеси. Бирата защитава от радиация. Същите свойства имат и повечето алкохолни питиета. Японски учени от Института за лъчева медицина в град Тиба експериментално са доказали, че бирата, както и по-силните алкохолни напитки, са способни да защитят отчасти организма от радиоактивно излъчване. Според данните, получени от специалистите, 500 мл бира е достатъчна, за да понижи с 34% броя на хромозомните нарушения, които възникват след въздействието на рентгеновите лъчи или тежките частици - например йоните на водорода. Учените твърдят, че този ефект се постига благодарение на съчетаването на съдържащите се в пенливата напитка (със съдържание на алкохол) биологически активни съединения - псевдоурдин, мелатонин и глицин-бетаин. Известно е, че спиртът поглъща свободните радикали, които при облъчване водят до генетични нарушения. Експертите уточняват, че безалкохолната бира не притежава подобни защитни свойства В-к Стандарт 8 юли 2005 Нефертити била прочута с умението си да приготвя ароматна и пенлива течност Бирата е най-древната напитка Преди 120 века шумерите първи открили удоволствията на пивото Бирата е една от най-древните напитки, които познава човечеството. За някои леденостудената халба пиво се комбинира перфектно с ваканция, море или приятно сенчесто заведение и вярна компания. За други пенливата течност няма сезони и е винаги добре дошла. Историците твърдят, че човек е познал удоволствието да пие бира още преди 120 века. Казват, че при потопа Ной искал да спаси освен хората, птиците и животните и една от най-обичаните днес напитки. Първите ценители на бирата вероятно са били шумерите. 10 000 години пр. Хр. древното население, живеещо между Тигър и Ефрат, варяло пиво от ечемичен малц. За това свидетелстват запазени паметници с клинообразно писмо от този период, съхранили едни от най-древните рецепти. Технологията за варене на пиво е добре документирана върху каменните надписи. Процесът бил горе-долу следният: първо изпичали бирен хляб, после го натрошавали и пускали в бокал, заливали го с вода и заквасвали. Сместа трябвало да се прецеди няколко пъти. За да не се задавят с парченцата хляб, които често оставали в чашите, древните пиели бирата с помощта на тръбички. В Месопотамия шумерите и асирийците познавали над 70 вида пиво, което имало различни наименования и се отличавало по вкус, цвят и алкохолен състав. В Древен Вавилон пивото варели само жени, предимно монахини. С течение на времето функцията им поели мъжете. В Египет също познавали вкуса на вълшебната напитка. Запазени са рисунки по стените, датиращи от 2600 г. пр. Хр., от които става ясно, че там също приготвяли пиво от ечемичен и пшеничен малц. В Древен Египет варенето на бирата и изпичането на хляба ставало по една и съща технология. Пенливата течност била любима и на бедни, и на богати. Известно е, че пивото, лукът и хлябът били основна храна за най-нисшите съсловия. Работниците, които строили пирамидите, имали дневна дажба от 3 хляба, 3 халби бира и няколко глави лук и чесън. Според запазените паметници с йероглифи обаче пивото било на почит и сред фараоните. Смята се, че самата Нефертити била първокласна майсторка при приготвяне на ечемичена бира. В Елада и Рим също пиели кехлибарения еликсир, но виното било далеч по-популярно. Древните смятали, че виното е амброзия, дадена им от бог Бакхус. А бирата възприемали като напитка за бедняци. Всеобщото пренебрежение към бирата не пречи обаче на Хипократ да й посвети цяла книга, а Аристотел описва странното й въздействие върху човека. В средните векове европейските монаси, които били пазители на книжовността и знанията, владеели изкуството на пивоваренето и разкривали тайните на неграмотното население. Духовниците успели да усъвършенстват процеса почти перфектно и популяризирали хмела като съставка, необходима за по-добро овкусяване и консервиране на напитката. Но, разбира се, едно от най-значимите открития в пивовареното е направено няколко века след това от Луи Пастьор. Дотогава хората приготвяли бира, разчитайки на естествената ферментация на пивото. Гениалният французин въвежда използването на маята като жив организъм, с помощта на който процесът при превръщането на захарта в алкохол може да се контролира. В историята съществува разнобой по въпроса дали бирата е била позната на коренното население в Америка, или е пренесена от Христофор Колумб. Според учени е възможно древна цивилизация, живяла в Андите в периода 700-1000 от н. е. на територията на днешно Перу, да е владеела тайните на варенето на бира.Говори се също така, че когато Колумб пристига в Америка, с изненада установява, че местните хора варели бира, която напомняла на английската, само че била приготвяна от царевица. Казват, че именно кехлибарената течност е виновник Новият свят да бъде заселен от пилигримите. Те спрели в Плимут Рок, Северна Америка, а не доста по на юг, както били планирали, понеже им свършили запасите от бира. Само за кратко Америка се отказва от бирата, и то едва през 1920 г., когато е въведен сухият режим. По това време пивоварните почват да произвеждат сода. Малко по-късно законът е отменен и пиенето на бира вече не се смята за престъпление. Сега статистиката сочи, че едни от най-големите производители на пиво в света са белгийската фирма Inbev, американската Anheuser Busch, SABMiler, датската Carlsberg и холандската Heineken. От нея не се дебелее! Дали от бирата се дебелее, или за повечето килограми е виновен разрушаващият начин на живот, който хората водят? И ако човек редовно обръща ледено студени халби, ще се сдобие ли с бирено коремче? Според диетолозите схващането, че пивото е истински враг на стройната фигура, е доста погрешно. Оказва се, че в бирата се съдържат няколко калории по-малко, отколкото във виното. За сравнение чаша светло пиво с алкохолно съдържание 4,6 % има 41 калории, вино със същото количество - 77, концентриран алкохол - 250, мляко - 64, ябълков сок - 47. И все пак кой е чувал за шишкав почитател на водката? Според учените репутацията на бирата като питие, от което се дебелее, се дължи главно на начина на живот на хората, които я предпочитат пред останалия алкохол. Въпреки че бирата стимулира апетита, съвсем не е виновник за натрупаните тлъстинки. Истинската причина за излишните килограми са снаксовете, картофките и рибата, които обикновено хората похапват, докато консумират пиво. Бира - за здраве! Древните шумери първи развили изкуството на биреното производство. Те ползвали топла бира за гаргара на устата и вътрешна употреба при зъбобол. През Средновековието пиели бира за изхвърляне на камъни от бъбреците и за лечение на физическо и психическо изтощение. Проф. Кох, който открил причинителя на холерата споделял мнението на свои чешки колеги, че бирата я лекува. Опустошителните епидемии от холера в Европа рядко засягали работниците в средновековните пивоварни. Бирата широко се използвала и като козметично средство за подмладяване на кожата. Пиенето на бира с мярка е здравословно! Бирата изкарва канцерогенните вещества от организма и намалява риска от ракови заболявания. Бирата извежда солите на алуминия от тялото и този ефект не може да се постигне с никаква друга течност. Една чаша бира, изпита на гладно очиства стомаха и го освобождава от излишните секреции, което е много полезно при повечето видове гастрити. Хората, които употребяват умерено алкохол (респ. бира) страдат наполовина от сърдечни удари, при това без значение от възраст, тегло, спортни навици. Те живеят по-дълго от абсолютните въздържатели. Бирените екстракти имат противовъзпалителни свойства. Алкохолът оказва добро въздействие върху костите и предпазва от остеопороза, също така от заболяването Паркинсон (въпреки че никой не знае точно как и защо). Бирата защитава организма от радиация. Слабоалкохолната бира действа добре на трениращите, дава сили и премахва мускулната треска. Въглеродния диоксид в бирата стимулира стомашната секреция и кръвообръщението в мускулите, мозъка и органите на тялото ти. Благодарение на ниското съдържание на калций и повече магнезий, бирата предпазва от жлъчка и камъни в бъбреците. Преработеният ечемик е източник на лесно смилаеми фибри, които подпомагат нормалната функция на червата, забавят смилането и абсорбирането на храна и намалява нивото на лошия холестерол. Самата бира не съдържа холестерол и е с ниско съдържание на захари. Горчивите вещества от хмела в бирата подтискат нежеланото въздействие на алкохола. Бира срещу снощен махмурлук Бирата съдържа вещества, които стимулират имунната система и хормона на щастието. Някои активни вещества от хмела в бирата имат успокояващо, обезболяващо и сънотворно действие. В скандинавските страни бирата е официално разрешен антидепресант. Хората, които приемат нормално количество бира са по-жизнени, по-щастливи и по-позитивни. Оказва се мит и дълбоко насаденото схващане, че бирата е виновна за т.нар. бирено коремче. Всъщност виновни са начина на живот и най-вече бирените мезета. Бирата е с ниска калорийна стойност. Можеш да си направиш дори диета с бира, тъй като тя засища и по-скоро намалява теглото. Иначе казано бирата не е враг на стройната фигура Напоследък бирата намира приложение и в балнеологията. В Чехословакия отвори врати първия в света бирен спа център. Тъмна прясно варена бира е основната съставка във всички лечебни и козметични процедури. Чудесно е, че бирата и доброто здраве вървят ръка за ръка... но не забравяй, че дозата прави отровата! Един от най-възхитителните аспекти на бирата е, че се комбинира перфектно с почти всички видове храни. Глътка ледена бира придава по-добър усет към ястието. Бирата не е враг на природосъобразния начин на живот. Здравословната и питателна храна с чаша бира е перфектен начин да се почувстваш добре и зареден с енергия. Така е. Бирата си има още добри страни, за които тепърва ще научаваш в Бирения портал: http://www.birata.com/ --------- Научи повече: Тайните на бирата Гинес История на бирата 48 факта за алкохола

"A тържището е било преместено от Константинопол в Цариград..." Мдааа... Твърде далече е било... Доста са пропътували...

Познати ли са ви лозунгите: 1. България на три планети! 2. Циганите - на Сатурн!

1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)... Символизира вашия жизнен път, кариера, вълнения... 2. Намирате ключ, лежащ на пътя. Символизира отношението към вашето собствено щастие. 3. Планински поток. Символизира отношението ви към знанието, науката. 4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?! Символизира опасностите, с които (ще) се сблъсквате в живота, вашите противници, отношението ви към тях, начина ви за спавяне с тази проблематика... 5. Постройка. Каква? какво правите? Символизира отношението ви към вашия дом, към семейството ви. 6. Куче. Символизира отношението ви към приятелите - вашите, семейните, на гаджето/съпругата ви... 7. Зад постройката, кон пасе трева. Символизира отношението ви към другия пол, към вашия партньор в живота, към любовта и секса. 8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...) Символизира вашето място и вашето поведение в обществото. 9. Морето. Символизира вашето отношение към собственото ви бъдеще. Съвсем накратко - това е. Човек може да научи всякакви странни неща за себе си от тестовете...

Докато бях на специализация в Лил (Франция) през 2003 г., видях как спортуват инвалидите в тази страна. Нагледах се на стрелба с пистолет, с пушка, с лък и най-интересното (за мен) - с арбалет! - от седящо положение... в инвалидна количка!!! Гледах и стрлба от тръба (в нинджуцу това изкуство се нарича Фуки-я)... Гледах и танци за инвалиди - в количка. Това са показвали и в шоуто на Слави Трифонов. Дори имаше и състезания - за здрави и валидни хора, поставени в състояние на инвалидност - в инвалидни колички и/или със завързани очи. Аз, естествено, пострелях с лък и с арбалет! СТРАХОТНО Е, да знаете! Почувствах се все едно съм в Средновековието! Дотогава не бях стрелял със средновековни оръжия (освен в компютърните игри)... Но най-интересното тепърва предстоеше... Най-интересното беше демонстрацията на джудо и джу джуцу за инвалиди - тренират един срещу друг или поставени в двойка със здрав. На пръв поглед, им нямаше нищо, но... По едно време съобщиха, че това са НЕЗРЯЩИ, СЛЕПИ хора! Беше покъртително! Такова нещо сме гледали само по филмите - "Кървав спорт" (където по-големият брат на Жан-Клод ван Дам беше в инвалидна количка) и "Сляпа ярост" (където главен герой беше сляп майстор по кендо и яйдо) Обаче джудистите и всички останали се справяха отлично. Обясниха ми, че в тяхното дожо тренират по двойки - инвалид/инвалид и здрав/инвалид, като двойките се сменят постоянно (за да нямаш любим партньор!). Запознах се и с европейския шампион по джудо за слепи! Като го доближих, му се поклоних (по обичайния за японските бойни изкуства начин). Как ме усети не знам, но и той ми се поклони!... После ме покани да тренирам в новото им дожо, но това не можа да се осъществи, зашото те бяха в процес на местене, залата (дожото) им не беше готова, а и аз трябваше да се връщам в България... Колко жалко... А 2003 г. бе обявена за година на инвалидите във Франция. Във Франция спортът за инвалиди се нарича handisport (handicape + sport). В този ход на мисли... Ето какво се прави у нас... http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=761 http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=4516

Главният пощаджия на Нептун е българин ГО (Георги Икономов) и брат му МИ (Митко Икономов) изпращат първото писмо през 1932 г., досега доктор ГО е пуснал над 41 000 писма по вода с призиви за мир, обич и приятелство между хората и е вписан в книгата "Гинес" Мартина Ганчева "... до океана и всички кораби, до моето семейство, приятели и непознати, това писмо е молитва..." Такива послания праща Кевин Костнър в поостарелия, но незабравим филм "Писмо в бутилка" в търсене на своя ориентир и компас, на своя истински север, на изгубената любов и смисъла на живота. Георги Икономов също пуска писма в бутилки, но посланията му са по-различни - за мир и обич, за приятелство между хората по света. Всичко започва през далечната 1932 г., когато със своя брат близнак Митко хвърля първата бутилка в река Струма, на 5 км. от град Кюстендил. Историята През лятната ваканция, когато слънцето сипе жар над земята, две момченца често ходят да се къпят в бистрите води на Струма. Мислят как да станат герои като тези от романа на Жул Верн "Децата на капитан Грант". Една сутрин техният съсед бате Ване им предлага да ги повози с лодка по езерото Венеция, разположено край село Гирчевци, на няколко километра от Кюстендил. Хлапетата веднага приемат поканата. Бате Ване носи вино, което изпива жадно и се унася в сладка дрямка. Когато се убеждават, че е заспал, Митко и Жорко измиват шишето в реката, но нямат нито хартия, нито молив. Откъсват капака на кутията с цигари на бате Ване и с недогорелите върбови клонки успяват да изпишат първите букви от имената си: "ГО и МИ". После подвиват краищата на капака и го пъхат в бутилката. За запушалка използват един кочан царевица. Точно тогава бате Ване се събужда, ядосва се, че са му скъсали цигарената кутия, но когато от разказа на хлапетата разбира защо са постъпили така, усмихва се и казва шеговито: - Онази бутилка са намерили в корема на акула, а вашата кой знае какъв шаран ще я глътне - след това затяга добре "тапата" и хвърля бутилката в река Струма. Дълго момчетата си представят как плава и как след много време ще стигне до чужд бряг или ще я погълне някоя голяма риба. - Дали този опит ще бъде последван от друг - тревожи се Жорко, докато въображението му рисува пътешествия с кораби в далечни страни - на север и на юг... Старецът и морето ... И така детската мечта на Георги става реалност и хоби за цял живот. Днес 83-годишният Икономов споделя, че огромната му любознателност и желанието да види различни земи, са го превърнали в гражданин на света. След като се пенсионира, кюстендилецът започва работа на траулери и танкера "Камчия". Длъжността му на корабен лекар е чудесна възможност да плава из Световния океан и да пуска бутилки от най-екзотичните кътчета. Текстът, написан на български и английски, гласи: "Послание за мир между народите на Земята, чисти води в моретата и океаните, пълна хармония между хората и всички религии по света". Неизменно един и същ е и адресът - България, 1463, София, бул. "Скобелев" 27, д-р Георги Икономов. Начинанието на морския вълк много напомня на играта спорт-тото. Пускаш хиляди фишове, пак и пак, с надежда за успех, но... без гаранции. Някои бутилки, изхвърлени на брега, са затрупани от пясъка и остават там с години - кой да ги забележи? Случва се други да бъдат подхванати отново от прилива и да започнат второ плаване или да потънат на дъното на морето, защото не са добре запушени и насмолени и пропускат вода... Най-голямото изпитание за Икономов обаче е когато от катер на шести американски флот изпращат лодка да го прибере на борда. - Военните бяха луднали от станиоловите лентички, които използвах - обяснява Главният пощаджия на Нептун и продължава да разказва. - Станиолът светеше заради слънцето като огледало, а от спътниците нямаше как да разберат дали това е шпионско писмо или писмо за мир и чисти води. Така станиолът изживява своето време и Георги е принуден да го замени с пластмаса. От това обаче не секва ентусиазмът му и той изпраща над 41 000 бутилки. Нищо чудно, че през 1996 г. от "Гинес" го обявяват за рекордьор. - Ще пускам докато съм жив, така ми предрече и Ванга! - заканва се д-р Икономов преди да ме отведе... ... в бърлогата на "звяра", в спретната вила-кораб на име "Синтра" в столичния квартал "Симеоново", където докторът се подвизава, когато не е на път. В пясъка пред къщата е заровил стотици пощенски бутилки. Комшиите често го подкачат, че сам е изпразнил съдържанието им... но той носи на майтап и приема шегите с усмивка. Две неща привличат вниманието в къщата му - танцови палци и синьопера корона. Оказва се, че танцовите палци са на първата любов на Икономов. Взема ги за спомен, когато се разделят. Екзотичният сувенир пък му е дар от шамана на племето ягуа. Щом излизат от река Амазонка и тръгват по баира, индианците не ги пускат в шатрите си, докато не се татуират. После цял месец ходят нашарени като великденски яйца из Богота. - Излекувах бабите - обяснява гордо той, а шаманът в знак на благодарност ми подари короната си. До нея на стената на "каютата" виси снимка, на която Икономов не отстъпва по царствена осанка на Нептун! Изпъчен гордо, докторът държи две бутилки в ръцете си. След малко ще пусне писмата си в океана и ще чака с трепет някой да ги намери и да му отговори. А може би едно от тези послания вече е стигнало до вас?! Пътешествия по вода през годините 1978 - осъществена е първата позивна серия "Ф-СЗА-78" (111 бутилки) на траулера "Физалия" в Северозападния Атлантик в териториалните води на САЩ и Канада 1979 - От траулера "Офелия" е пусната втората серия "О-СИА-79" (111 бутилки) край Британските острови и Ирландия в Североизточния Атлантик 1980 - изпратена е третата позивна серия "П-СЛО-80" (111 бутилки) с траулера "Пингвин" в Северния ледовит океан 1982-1983 - с танкера "Камчия" в Средиземно море в териториалните води на АФрика и Европа с позивна серия "К-СМАК-82/83" са пуснати 11 111 бутилки 1987 - осъществена е серия "Л-ЧМ-87" с 555 бутилки по 5 маршрута с пасажерския кораб "Латвия" в Черно море 1988 - пуснати са 55 бутилки около остров Куба с катера "Л-123-5" и 111 бутилки в Дунав на път за Синая в Румъния по време на "Автопоход на мира" 1989 - следва серия с 333 бутилки по река Днепър с кораба "Маршал Кошевой", 33 бутилки в 3 реки на Северна Корея, 222 бутилки в Дунав и Днепър от Русе до Киев и 77 бутилки в реките Вит, Искър, Марица, Огоста, Росица, Тунджа, Янтра 1992 - с позивна серия "А-СОА-92" са хвърлени по 22 бутилки в 2 езера, 2 морета и 2 реки в България, Гърция и Македония Бележки в амфори пускат 300 г. пр. н. е. За първи път пощата на бога на морето, изобразяван често като цар с корона и жезъл, се използва от грък, живял край бреговете на Средиземно море 300 г. пр. н. е. За да докаже, че водата в Средиземно море идва от Атлантическия океан, той хвърля от отвъдната страна на Гибралтар няколко празни затворени амфори, в които поставя бележки. След известно време на брега на остров Сицилия е намерена една от амфорите. Нептуновата поща е използвана и като източник, който разкрива съдбата на кораб или гибелта на претърпели корабокрушение. Но към нея моряците прибягват само при критични моменти, когато липсват други средства за съобщение. Стотици случаи са записани в "историята на мореплаването", при които чрез намерените бутилки се дават ценни сведения за кораба и неговия екипаж. Светлината, която хвърлят късчетата хартия, поставени в бутилките, за загадъчно изчезнали кораби, запълват стотици празни страници в летописа на морските катастрофи. От намерените се вижда, че понякога пасажерите използват и плат, на който с молив, креда или въглен описват причините за настигналото ги нещастие - силна буря, гладна смърт, пожар, пиратско нападение... Съдбата на хвърлените бутилки зависи и от волята на бог Нептун. Ако той е милостив, посланието ще стигне до своето предназначение, ще бъде намерено във водата или на морския бряг. В противен случай бутилката се разбива в някоя подводна скала. Отначало случаите на Нептунова поща са единични, но с течение на времето тя става доста популярна. Някои я използват и като средство за шпионаж. В 1560 г. английската кралица Елизабет I е принудена да предприеме строги мерки във връзка с шпионски сведения, изпращани по този начин. Тя учредява длъжността "кралски отварач на бутилки", която съществува цели два века и половина. Нептуновата поща е използвана и от спекуланти, които поставят фалшиви документи за измислени от тях корабокрушения. Така те изнудват нещастните семейства, като им обещават по-големи застраховки. Фалшиви Нептунови писма оставят съществени следи и в съдебната практика. Много от бутилките са замаскирани с дебел слой водорасли, с дипломатично обмислено фалшиво писмо с имената на близките... . Към Нептуновата поща интерес проявяват и така наречените "морски иманяри", които издирват морски бутилки, за да открият в тях завещания за злато и големи богатства. В науката като разузнавачи * През 1763 г. Нептуновата поща е използвана за изучаване на морските течения от френския пътешественик Лагеньор, като от борда на своя кораб той хвърля 14 бутилки с бележки, в които посочва името на кораба и местонахождението му на картата * През 1873 г. немският географ Г. Вергхаус съставя "Физически атлас" с дрейфовете на 21 бутилки * Френският хидрограф П. Доси съставя карта с дрейфовете на 97 бутилки за периода от 1768-а до 1838 г. * Английският хидрограф Бигер през 1843 г. дава схема на дрейфовете на 119 бутилки и десет години по-късно допълва данните с дрейфовете на 61 бутилки * За първи път в Русия "Бутилковата поща" се прилага от генерала и хидрограф М. Е. Жданко от 1907-а до 1918 г. * През 1924 г. англичаните чрез Нептуновата поща успешно изследват миграцията при хвърляне на хайвера от калкана * През 1954 г. Английският национален институт по океанография изследва причините за замърсяване на бреговете на Британските острови с нефтени отпадъци. За да бъдат проучени сезонните промени на теченията край бреговете на Англия и Ирландия, прилагат пак метода на Нептуновата поща * През 1956 г. с цел да изследва миграцията на рибите за хвърляне на хайвера в североизточната част на Тихия океан, канадското риболовно изследователско управление също използва Нептуновата поща "Послание в бутилка" Стинг Корабокрушенец и остров, изгубен в морето. Още един самотен ден С никого тук, освен мен. Повече самота отколкото човек може да понесе. Спасете ме преди да се отчая. Ще изпратя SOS на света. Ще изпратя SOS на света. Надявам се някой да получи моето послание в бутилка. Година мина, откак написах моята бележка. Но би трябвало да зная това от самото начало. Само надеждата ме държи. Любовта може да укрепи твоя живот, но може и да разбие сърцето ти. Ще изпартя SOS на света. Ще изпратя SOS на света. Надявам се някой да получи моето послание в бутилка. Излязох тази сутрин. Няма да повярваш какво видях. Милиарди бутилки, изхвърлени на брега. Изглежда не съм единствен в самотата си. Милиарди корабокрушенци, търсeщи дома. Ще изпратя SOS на света. Ще изпратя SOS на света. Надявам се някой да получи моето послание в бутилка. (Превод - авторката) Знаете ли, че... ... В Съединените Щати Нептуновата поща е особено популярна и съществува фирма "Писмо в бутилка". Чрез нея американците изпращат на приятели покани за сватба, за поредния щур купон или просто шегаджийско SOS съобщение. От каталог, публикуван на Интернет-сайт, клиентите си избират бутилка и сами определят нейното съдържание - палми, екзотични плодове, рибки, водорасли, пясък и черупки от миди или сърца и целувки - и всичкото това изработено от специален цветен картон. Бутилките, чиято цена варира между 21 и 25 долара, се поставят в кутии и се опаковат в хартия с морски десени. Доставката става по пощата в разстояние от 3 до 10 дни. В България такава услуга не съществува, но спокойно бихте могли да "откраднете" идеята и догодина на Св. Валентин да изненадате любимия човек. Ако ли пък сте "самотно сърце", можете да пуснете послание в бутилка в безбрежното Интернет море от адрес www.heraldtimesonline.com/cgi-bin/bottle. Току-виж след някой и друг ден до брега на личната ви поща стигне отговор от сродна душа! --- 75 години от рождението на д-р Георги Икономов - име, включено в Книгата на рекордите "Гинес" Д-р Георги Икономов е роден е на 7 март 1923 г. в Кюстендил. Има приноси в няколко области на медицината. Инициатор е на Първия международен симпозиум за близнаците, проведен в Рим през 1969 г. Там получава най-голямата награда на Института по генетика и гемелология "Григор Мендел". Папа Павел Шести го кани във Ватикана и кръщава на неговото име двама новородени близнаци: Ико и Номо. Световно признат специалист е в областта на спелеотерапията. За разработките му в тази област през 1969 г. Ягелонският университет в Полша го удостоява с медала "Анджей Снядецки". Основател е на българската "нептунова поща" и за постиженията си в нея през 1996 г. е включен в Книгата на рекордите "Гинес". Интересът на д-р Георги Икономов към "бутилковата поща" се заражда още в детските му години. Първата си "бутилка с писмо" пуска в река Струма при село Гирчевци, където заедно с брата си близнак ходи да лови риба. Като участъков и военен лекар прави това и в реките Места, Вит, Марица, Тунджа. Като спортен лекар в Русе "осява", както сам казва, река Дунав със своите бутилки. Една от тях е намерена от рибар край село Пиргово. Друга улавят моряци от кораб в Браила, трета граничари намират в делтата на реката. Своя дебют в световната "нептуновата поща" прави през 1978 г.: "Като корабен лекар на траулера "Физалия" - спомня си той - "стартирах" в Световния океан, с позивна серия "Ф-СЗА-78", в териториалните води на САЩ и Канада в Северозападния Атлантик. Бутилка № 43 беше открита от френско семейство на един от плажовете на Флорида. Втората позивна серия "О-СИА-79" осъществих в териториалните води на Англия в Североизточния Атлантик. Бутилка № 5 беше намерена на френския бряг от единайсетгодишния ученик Пиер Глуер. Бутилките от третата позивна серия "П-СЛ-80" хвърлихме с моряци от траулера "Пингвин" в Северния ледовит океан - Баренцово море и залива на Мурманск." През 1978 г. д-р Икономов внася "българска новинка" в "нептуновата поща". Писмата номерира и облепя с българска пощенска марка, а във всяка бутилка поставя едностотинкова монета и станиолова лента, за да блести на слънцето като кодово съобщение. В писмата на седем езика е написано МИР и хуманното морско пожелание: По сините коридори на Cветовния океан да плават само риболовни траулери, пътнически и товарни кораби, но не и самолетоносачи и подводници. Идеята за станиоловата лента обаче му донася неочаквана неприятност. Чрез самолетоносача "Нимиц" го "поканват" в базата на Шести американски флот на остров Сицилия, където учтиво, но твърдо му казват: "Сър, повикахме ви при нас, за да ви помолим да не слагате повече станиолови ленти в бутилките, защото те са метални и се отразяват на екраните на корабите, подводниците и самолетите ни!" В чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава д-р Икономов и само за един месец (август) хвърля в океана 1300 бутилки, а за една година - 11 111 бутилки, с което надминава четири пъти дотогавашния световен рекорд на д-р Тайти от Шотландия. Следват "нептунови пощи" в Черно и Бяло море, край бреговете на Куба, в Жълто море и севернокорейските реки Тедонган, Чънгънган и Амнокган. През септември 1996 г. д-р Икономов получава едно изключително признание. Издателството на Книгата на рекордите "Гинес" му изпраща цветна диплома, която удостоверява, че е включен в Книгата за 1997 г. на 17-а страница под № 212 097. По този повод заедно с дъщеря си Анета, преподавателка в Държавния университет в Богота и в колумбийския институт"Карл и Куерло", организират продължителна експедиция по долината на река Амазонка. Посещават индиански племена, провеждат международна среща с биолози и ихтиолози за мерките, които трябва да се вземат по спасяването на розовите делфини в реките Амазонка и Ориноко. Заедно с южноамериканските си колеги хвърлят в Амазонка 777 бутилки. Посланието, поставено в тях, призовава за мир между хората на Земята, за чисти води и за хармония между всички религии. Инициативата им е почетена от главния кмет на Богота с официален прием, а Анета е наречена от тамошните вестници "Розовата принцеса от страната на делфините". 22 222 бутилки-послания е хвърлил досега в Световния океан създателят на българската "нептунова поща". И не се уморява да замисля нови идеи. Миналата година членове на основания от него клуб "Нептун" се срещат с един от видните японски еколози г-н Негиши, който изявява желание и в Япония да бъде основан такъв клуб, с името "ИКОНОМО". Поканва българите да вземат участие в организиране на "нептунова поща" край японските острови. Идеята вече се осъществява. В началото на годината за Япония замина Мария Цакова, секретар на българския клуб. С нейно участие във водите край седем японски острова бяха хвърлени 777 бутилки с българския "патент" - станиоловата лентичка, японска монета и мирно послание, облепено с японска пощенска марка. Само преди дни д-р Икономов е получил от Япония съобщение, че бутилка № 98 е намерена в канала Токио - Йокохама. Това, както казва той, е най-големият подарък за 75-ия му рожден ден.

Понеже не ми се копират множеството текстове в тази тема, иска ми се да ви препратя във форума на портала Бойна Слава: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=5014

Неосъждането на комунизма заплашва устоите на цивилизацията. Бившата номенклатура държи сериозни позиции в бившия соцлагер. От 1917 до 1953 само на съветска територия са изтребени между 85 и 90 милиона човешки същества. Проф. Пламен С. ЦВЕТКОВ вестник "Седем" Често се изказва съжалението, че за разлика от германския националсоциализъм, руският комунизъм не е имал своя Нюрнбергски процес. Наистина осъждането на нацистките главатари въвежда за пръв път наказуемост за геноцида и престъпленията срещу човечността, но се забравя, че благородната идея, която довежда до процесите в Нюрнберг, е съдбоносно опорочена от участието на съветски “юристи” в международния трибунал. Сред руските “съдии” се мъдри например лицето И. И. Никитченко, който през 1936-1938 е пръв сътрудник на зловещия сталински прокурор Вишински в изфабрикуваните показни процеси в Москва, белязали “Големия терор”. Другояче казано, Никитченко е съучастник в изтребването на няколко милиона съвършено невинни човешки същества в Сталинска Русия. За невъзможността комунизмът да бъде осъден като престъпна идеология и практика така, както това е направено с националсоциализма, си има ред причини. Най-очевидната е, че комунистическата номенклатура продължава да държи здраво в ръцете си държавата с най-многобройното население в света. Китай е христоматиен пример за ловко съчетание на властовия и идеологичния монопол на компартията с пазарната икономика и частната инициатива. Когато преди десетина години в САЩ избухна скандал във връзка с вноса на китайски стоки, произведени от политически затворници, негодуванието по този повод скоропостижно заглъхна, след като се разбра, че при евентуален бойкот на такива стоки твърде много американци биха загубили работните си места. Не много по-различно от Китай е развитието на Русия след края на така наречения Съюз на съветските социалистически републики през 1991. Съдбата на страната продължава да се определя от кадрите на КГБ начело със самия президент Путин, а десетилетия наред КГБ е бил гръбнакът на комунистическата система. Все още е мощна остатъчната власт на комунистическите партии и в повечето източноевропейски страни, а най-вече в България. У нас бизнесът, основните средства за масова информация и политическият елит продължават да са под силното влияние, ако не и под пълния контрол, на различни партийни апаратчици, щатни кадри и доносници на комунистическата Държавна сигурност, която е и първоизточникът на организираната престъпност. Самият факт, че депутатите на БСП в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласуваха “против” при гласуването на резолюцията, осъждаща комунизма, недвусмислено посочва, че “столетницата” изобщо не е скъсала със своето минало. Всъщност в социалдемократизирането на БСП не вярват и собствените й членове и симпатизанти. Днес България като че ли се е върнала във времената отпреди 1989 г., когато комунисти бяха и държавният глава, и министър-председателят, и председателят на Народното събрание, и главният прокурор. При това този резултат бе постигнат, без БСП да има парламентарно мнозинство поне от чисто формална гледна точка. Газовата криза от началото на 2006 нагледно показа продължаващата зависимост на Европейския съюз от руски енергийни суровини и това също изпъква като сериозна пречка пред осъждането на комунизма. В исторически план нежеланието на Запада да даде категорична присъда срещу комунистическите злодеяния се дължи и на гузна съвест. В годините на Втората световна война САЩ трябва да избират между две злини – или да оставят японците да владеят Тихия океан, а Хитлер да контролира атлантическото крайбрежие на Европа, или да победят Япония и националсоциалистическа Германия с помощта на комунистическия СССР, като нахранят Сталин с Източна Европа. Немаловажна роля играе и високомерието на западноевропейците спрямо събратята им от Изток – някак си се приема като даденост, че православните християни, мюсюлманите и будистите са си поначало неподатливи на основните ценности на демокрацията и правата и свободите на личността. В такава плоскост крахът на иначе “добрата” идея за социално равенство и “справедливо общество” се приписва на принципната ”нецивилизованост” на руснаците и източноевропейците, да не говорим за народите от Третия свят. Забравя се, че Хитлер и Мусолини също обещават абсолютна справедливост и “светло бъдеще” и че западното християнство не е по-имунизирано срещу тоталитарното насилие, отколкото православната, мюсюлманската или будистката традиция. При това нито болшевиките на Ленин, нито привържениците на Мао са постигали някога онези 34% от подадените гласове, които националсоциалистите на Хитлер печелят в условията на свободни парламентарни избори през 1932 година. Вярно е, че западната културноцивилизационна принадлежност на Германия не позволява на Хитлер да се развихри в такива мащаби, както това правят Ленин, Сталин и техните наследници. Това в никакъв случай не означава обаче, че Хитлер е по-малко чудовищен от Ленин и Сталин, или че се е радвал на по-малка поддръжка. За времето от идването на националсоциалистите на власт в Германия на 30 януари 1933 до края на Третия райх на 8 май 1945 нацистите изтребват около 25 милиона човешки същества не като противници на режима, а като индивиди, които не се вписват в националсоциалистическия “расов идеал”. В тази бройка не влизат непосредствените жертви на военните действия, но за сметка на това са включени избитите по чисто идеологически причини - не само в германските земи, а във всички територии, попаднали под нацистки контрол. За периода от болшевишкия преврат на 7 ноември 1917 до смъртта на Сталин на 5 март 1953 само на съветска територия са изтребени между 85 и 90 милиона човешки същества. Тази цифра не включва преките жертви на бойните действия по време на Втората световна война, нито онези два милиона и половина германци, избити при етническото прочистване на Източна Прусия и Судетите след окупацията на тези области от “червената армия”. Тук не влизат и милион и половина германски и по половин милион унгарски и румънски военнопленници, които загиват в лагерите на ГУЛАГ след 1945. Дори и от тези непълни податки се вижда обаче, че годишната квота на националсоциалистическия геноцид възлиза на 1,9 милиона души срещу 2,5 милиона жертви на комунистическата месомелачка. Повечето автори подминават и комунистическия антисемитизъм, който надали е по-малко смъртоносен от националсоциалистическия. В края на 20-те години на ХХ век Сталин пристъпва към създаването на специална Еврейска автономна област в Далечния изток, близо до полюса на студа в Сибир. Постоянното население на Еврейската автономна област е около 100-200 хиляди души, но не се знае колко са загиналите от нечовешките условия по тези географски ширини. Показателно е, че след като Сталин и Хитлер си поделят Полша през септември 1939, само за периода до юни 1941 от съветската окупационна зона на Полша, наред с милион и половина поляци са изтребени и над 400 000 евреи. В края на 40-те години на ХХ век Сталин подхваща смъртоносна кампания срещу “космополитите” и единствено смъртта му през март 1953 осуетява плана му да унищожи напълно еврейската общност в европейската част на Съветския съюз. Твърде съмнително е широко разпространеното убеждение, че комунизмът бил интернационален, докато националсоциализмът бил някаква крайна форма на великогерманския шовинизъм. Ленин определя в прав текст Русия и славянството като център на световната революция за завладяване и болшевизация на целия свят, с което придава класово-партийно звучене на старата догма за Москва като “Трети Рим”. Сталин пък стига дотам да наказва цели народи, като ги изселва в сибирските лагери на смъртта – такава е съдбата на калмиките, на кримските татари и на още редица народи, попаднали за известно време под нацистка окупация. Сред жертвите са и балкарците, сродни на нас, българите. Сериозна пречка пред категоричното осъждане на комунизма са и договореностите, които американският президент Джордж Буш-баща и последният съветски ръководител Михаил Горбачов постигат на срещата си край бреговете на Малта в началото на декември 1989. На пръв поглед Москва капитулира напълно, като възприема изцяло общочовешките ценности на Запада и обещава да не противодейства на самоопределението на източноевропейските народи. За да осигурят обаче един сравнително мирен преход от комунизъм към демокрация, САЩ “великодушно” не посягат на капиталите, които червената номенклатура е натрупала в западни банки, благодарение на нелегалната търговия с оръжие, на наркотрафика и на безогледното ограбване на народите, имали злополучието да бъдат окупирани от “червената армия”. Най-върлите противници на резолюцията на ПАСЕ за осъждането на комунизма бяха пратениците на Русия, която нито е скъсала с комунистическото си минало, нито дори е направила опит да се откаже от имперския си начин на мислене и действие. Така Москва открито призна, че без оглед на западноевропейските му идеологични корени комунизмът е преди всичко руско дело. Нежеланието на Путин да заклейми комунизма е в пълно съзвучие с все по-авторитарния характер на собствения му режим. Засега Русия е само проблем на международната политика, но с линията си на системно поддържане на всякакви диктаторски режими с ядрени амбиции като този на Ким Чен Ир в Северна Корея тя може отново да застраши световния мир. С близките си връзки с Техеран Москва пряко насърчава и един от главните центрове на световния тероризъм, който също изпъква със стремежа си да се добере до ядрено оръжие. С други думи, неосъждането на комунизма отслабва съпротивителните сили срещу заплахите за самата основа на цивилизацията.

Посткомунистическият индивидуализъм Анна КРЪСТЕВА* в-к Капитал Eдин дух навестява Запада и неговите интелектуалци - индивидуализмът. Той носи (почти) всички особености на духовете: неясно очертание на контурите, въздействаща мощ, множественост на атрибутите, плашещо или благосклонно излъчване. По този предизвикателен начин Жан Лека и Пиер Бирнбом въвеждат темата за индивидуализма в капиталната си книга със същото заглавие. Ако на Запад днес понятието по-скоро стряска и плаши, посткомунистическият Изток възторжено го открива. Имобилизъм или индивидуализъм Антъни Гидънс резюмира ситуацията на съвременния западен индивид чрез две противоположни характеристики: материална сигурност и екзистенциална тревожност. Други по-радикални критици (Пиер Бурдийо, Зигмунд Бауман) поставят акцента върху несигурността - и материална, и екзистенциална. Нейните последици са и обхватни, и дългосрочни. Тя лишава индивида от вярата му в способността да контролира съдбата си. Тези аргументи резонират още по-силно в нашата ситуация. Брутално навлизане на безработицата, разпадане на здравната система, криза на образованието... без никакво преувеличение посткомунизмът може да бъде наречен ера на несигурността. Имобилизъм и индивидуализъм са двете противоположни реакции на предизвикателството на несигурността. Има два типа модерност: при първата индивидите са „носени“ от институциите, при втората индивидът е принуден да стане център на своя опит. Ако на Запад този преход се осъществява десетилетия и е омекотен от социалната държава, посткомунизмът го преживява като шок. Той блокира напълно много хора, други, напротив, се възползват, за да се освободят от опеката на държавата и сами да изградят своите правила и успех. От Маркс знаем, че хората правят историята, но при условия, които не зависят от тях. Бауман продължава тази мисъл: когато хората кажат, че няма алтернатива на Х, те прехвърлят Х от областта на действието към областта на условията. Когато някой твърди „не мога нищо да направя“, той наистина не може нищо да направи. Това е аналитичната ди*секция на механизма, блокирал дейността на множество посткомунистически индивиди. Формирани да изпълняват, те се оказаха неспособни да се разгърнат в среда, която изведнъж поиска от тях противоположните качества - предприемчивост, гъвкавост, способност за поемане на риск. Те се почувстваха изоставени от държавата, държавата загуби значителен човешки потенциал. Имобилизмът е по-широко разпространен, социологически по-интересен е индивидуализмът. Ще очертая образа му чрез шест характеристики. Аристотел определя самотния човек извън полиса или като ангел, или като животно. Комунизмът не позволи на човека да стане ангел, той впримчи индивида в тотализиращия холизъм на своя колективен проект. Това е познато. По-малко познато е обаче, че комунизмът произведе и индивидуалистични проекти - един в началото, втори в края на режима. Съветската литература изкова емблематичната фигура на първия - на младия комунист, който предава своите родители, защото не са достатъчно верни на каузата. Откъсването от корените, от всички привързаности е условието за изграждането на новия човек. Краят на комунизма отново привидя в индивида последно спасение за властта, изчерпала всички ресурси на колективния проект. Българската му версия беше особено трогателна - програмата за всестранно развитие на личността, в която неуморната Людмила Живкова вложи целия си ентусиазъм. Тя трябваше да формира многостранни личности, впечатляващо реализирани и интелектуално, и културно, и физически. В първия, както и във втория случай комунистическият индивид е проект на властта и носител на нейните норми. „Някои уважават правилата, ние ги създаваме“ Тук откриваме първата отлика на зараждащия се посткомунистически индивидуалист - той престъпва установените норми и сам създава своите правила. Голям билборд на централен софийски булевард високомерно ни осведомява: „Някои уважават правилата, ние ги създаваме.“ Популярният анекдот „Не ме питай за първия милион, за останалите ще ти разкажа“ предава същото послание. Всяко общество се резюмира във фигурите, които създава. Нашата е „борецът“ - непреводима и неразбираема за чуждите, ясно „разчитана“ от своите като този, който е на ръба на закона и отвъд него. Исторически изкристализират две фигури на индивида: рицарска и рационална, аристократична и буржоазна. Първата рисува индивида чрез страст, амбиции, егоизъм, втората го описва като умерено същество, което купува и продава, изчислява рискове и ползи. Посткомунизмът е ориентиран към пазара и първоначалното натрупване на капитала, но парадоксално избра героичната и рицарска визия - популярен седмичник поддържа рубрика „Строители на капитализма“. Новият индивидуализъм е игрови. Като опозиция на комунизма, който беше сериозен. Посткомунистическият индивидуалист се смее на воля - и когато се забавлява, и когато гради себе си. Оригинална реклама на кафе „3 в 1“ ни предлага галерия от образи: „Калин, 20-годишен, е каскадьор, поет, счетоводител“, „Буги, и тя 20-годишна, е филателистка, нотариус, дресьорка“. Млада служителка от чужда фирма, която интервюирам, ми се представя като „офис мениджър, пианистка, полиглот“. Моделът „Професия блондинка“ се генерализира, той е култът на новото поколение: реалити шоу „Красавицата и отличникът“, статия „Блондинката и математиката“ в списание „Егоист“. Политиците също се увлякоха от него: Надежда Михайлова и верният и Найден Зеленогорски намерили хубава блондинка от Плевен да краси новата синя фракция. Big is beautiful, е убеден посткомунистическият индивидуализъм: мерцедесите и беемветата са по-луксозни и по-многобройни в нашите столици, отколкото в западните, медиите ни информират, че пурите на висш държавен служител струват повече от заплатата му... Западът от десетилетия се прехласва от Small is beautiful, Р. Инглехарт пише за новата вълна на постматериалистични ценности с акцент върху качеството, себеизразяването, загрижеността за екология, малцинства... Ние не сме пост-, а хипер-. Жил Липовецки описва новата хипермодерност: супермаркетите вече не са достатъчни, градят се хипермаркети, за да се задоволи този незаситен глад за все повече, все по-ново, все по-неочаквано. Не е случайно, че не Инглехарт, а Липовецки стана доктор хонорис кауза в България. Западни изследователи пишат за прехода от Self-made man към man-made Self, Чоран е категоричен: „Столетия войни изграждат Запада, един век психология го съсипва.“ Не психология, а победа е ключовата дума на посткомунизма. В Русия наричат „героите на новото време“ „новите руснаци“, ние сме по-директни - „новите богаташи“. Волята за успех чертае техния хоризонт. И как иначе, при такова съвпадение на богатство и личност: един живот, материализирал се в богатство, и богатство, носещо печата на личност, не на анонимни корпорации - Илия Павлов, Емил Кюлев и други по-късметлии. Чарлз Тейлър пише за величието и падението на индивидуализма, белязал величието и падението на модерността. Западът е в края на този път, ние сме още в неговото начало. Митовете на модерния индивидуализъм Ян Уат описва четири мита на модерния индивидуализъм: Робинзон Крузо, Дон Жуан, Дон Кихот и Фауст. Първият покорява пространства, вторият - женски сърца, и двамата са завоеватели, Дон Кихот е мечтател. Бих разграничила два типа посткомунистически индивидуализъм. Единият се произвежда от бизнес елита, другия - от интелектуалния елит. Първият се стреми да покори реалното, вторият да го разшири чрез въображаемото. Първият има своите „говорители“.“Капитал“ ежеседмично ни запознава с галерия портрети: те всички са и търсещи, и успели, и млади, и интересни. По-“хард“ версия ни предлага „Егоист“. Новият егоист е богат (ризата му е колкото две минимални работни заплати), свободен (рубрика „Територии на свободата“), трансгресиращ табута (татуировки на кореми на жени в напреднала бременност), играещ (естествено хард игри - хазарт). Целта е амбициозна - не просто да ни запознават с образцови индивидуалисти, но и да ни формират като такива. От ангажирания към харизматичния лидер Бих скицирала и политическите измерения на този нов индивидуализъм. „Заедно“ е образът на началото на промените - бяхме множество и на площадите, и в двете партии-мастодонти, поели цялото общество. Доста бързо се отдръпнахме и от площадите, и от урните. Промени се и фигурата на избирателя: ангажираният отстъпи място на индивидуализирания, характеризиращ се с отслабване на партийните пристрастия, променлив вот, калкулиране на ефект и ползи. На единия избирател съответства ангажираният лидер (Желю Желев е най-характерният пример), на другия - политически лидер, еманципиран от партии и идеологии. Нашата политическа сцена изкова два примера. Първият е Симеон. За два месеца без партия и опит успя да влезе в голямата политическа игра, дори и след изборна загуба да остане там. Ако в неговия случай индивидуалното е зададено по рождение, във втория случай то буквално се кове от нищото. Този впечатляващ пример не може да бъде друг освен софийският кмет и всенароден любимец Бойко Борисов. Той е уникален пример не на политик, спечелил народната любов, а на народната любов, извисила своя фаворит като лидер. Индивидуалист и/или гражданин В заключение бих поставила ключовия за успеха на прехода въпрос за връзката между индивидуализъм и гражданственост. На какво се основава гражданствеността? На културата на участието, ориентирана към inputs? Тогава рискуваме да изпаднем в клопката на холизма, независимо дали в по-soft или по-тотализиращи форми. Или на културата на индивидуализма, ориентирана към outputs? Тогава трудно избягваме риска на „дегенерирането на публичния дух“ (Токвил). Добрите новини са, че посткомунистическият индивид съответства на изискванията на демократичния индивид: етически индивидуалист, психически индивидуализиран и политически автономен. Лошите новини са, че политическата общност не е проста сума от индивиди. Живеем еуфорията от освобождаването от опеката на властта и от завоюването на инициативата за собствената ни съдба. Как да преминем от нарцистичната кула на индивидуализма към взаимността на гражданствеността все още остава предизвикателство. Посткомунистическият индивидуалист вече е съз*даден. Остава да се съз*даде посткомунистическият гражданин. * Авторката е доцент, ръководител на департамента по политически науки в Нов български университет.

Пиратството - пирати, корсари и буканиери 1. Няколко книги по темата: "Under the black flag" Don C. Seitz, 1925 "Under the black flag" David Cordingly, 1995 "A general history of the pirates" (the pyrates?) Captain Charles Nonson, 1998 "Pirates and buccaneers" Peter F. Copeland, 1947 "Piracy in the ancient world" Henry A. Omerod, 1924 "Pirates, privateers and rebel riders" Lindley S. Butler, 2000 "Морякът, смъртта и дяволът" Хелмут Ханке 2. Няколко сайта по темата http://tinpan.fortunecity.com/lennon/897/ http://www.antiquesandthearts.com/archive/flag.htm http://www.geocities.com/Tokyo/Garden/5213/ http://members.tripod.com/cathreese/DefiantWomen/pirates/ http://www.kipar.org/piratical-resources/index.html http://www.geocities.com/pirategrl666/ http://www.arthur-ransome.org/ar/literary/pyrates.htm http://www.pubcat.org.uk/gossip.htm http://www.cosmosmith.com/jolly_roger.html http://www.inkyfingers.com/pyrates/flags/ http://www.surcouf.net/leshommes/les_corsaires.htm http://www.lescorsaires.net/ http://hypo.ge-dip.etat-ge.ch/www/cliotext...cdf/amirau.html

Идеологическият дуел между дясното и лявото в България Идеологическият дуел между дясното и лявото в България предстои. Който държи знанието в областта на историята - държи политическия потенциал за привличането на сподвижници. Християнството и религията са основен опонент на историческия материализъм. Стефан ЧУРЕШКИ - публицист Въпросът за историята и нейната обществена функция в областта на политическия живот в България е важен. Този, който иска да успее в налагането на своята политическа воля и убеждения, непременно трябва да има концепция за функцията на историята в обществото и за значението й като крепител на националната идентичност. В логиката на атеистичния исторически материализъм като последен съдник стои философията на историята и затова който владее историческото съзнание, той владее и представата за висши ценности, за морал и справедливост, за истина и лъжа. И понеже историята се пише от хора, през социализма най-овластени идеологически станаха историците. Познаването на фактите от историята и заниманието с комунистическа философия на историята се превърна в условие, без което не можеше да се направи кариера в партията и управлението на държавата. Факт е, че всички по-важни държавни мъже от близкото минало в България са историци или са минали курсове по изучаване на българската и световната история. Такива държавни мъже и представители на комунизма бяха Георги Атанасов, Александър Фол, покойната Людмила Живкова и т. н. Всички издигнати хора на режима на Живков имаха отношение към историята. Защото тя беше философски и морален опорен довод на деянията на комунистите. Те оправдаваха своите глупости с хода на вселенската история, с понятия като историческа необходимост, историческа закономерност и т. н. Историята беше научната и моралната санкция на тяхната политическа дейност. Тази традиция продължава и до днес. Не случайно президентът Първанов е историк, както и социалистическият лидер Сергей Станишев. Това е стар похват от идеологията на комунистите, защото въз основа на историческата легитимност те строят платформата на своята политическа идентичност в българската политика. Мотивационното основание, което се натрапва на избирателя, е обстоятелството, че “БСП е историческа партия, здраво свързана с миналото на българския народ”. По този начин се извежда политическият довод, че БСП има повече право да съществува, отколкото която и да било партия в българския политически живот.Историческият легитимизъм е основа на идентичността на политическия живот в България . Комунистите прекрасно съзнават тази основна философска постройка на политическото мислене, което създадоха в българския интелектуален и политически елит след 1944. Затова в тълкуванието на историята у нас компромиси не се допускат, а главните спорове, които ще започнат в българското политическо пространство след приемането ни в ЕС, ще бъдат на историческа основа. В оценката на миналото ще се зародят и същностните въпроси на идеологическите спорове за това коя политическа сила притежава философската легитимност да провежда политически действия и да управлява България. Ето защо комунистите, владеещи научно и интелектуално пространството на историческото знание в България, предвидливо не развиват в университетите и научните центрове философията на историята, която е различна от марксисткия възглед. В България не се превеждат и не се издават книги по философия на историята, които да развиват друга концептуална нишка за световния исторически процес. Нишка, която да противостои на комунистическия възглед за световната история като за световен съд и за детерминирана политическа победа на пролетариата. У нас не се издават книги с християнска философия на историята, макар точно християнството и религията да са основен опонент на историческия материализъм, който като атеистичен философски възглед поставя историята на мястото на религията в обществото. Това притискане на философията на историята и непознаването на историческото в пълнотата му дава огромен идеологически и политологичен ресурс социалистите. Които продължават да действат и да пишат в рамките на социалистическата атеистична философия на историята и така да създават идейна философска платформа за привличане на свои последователи от средите на младите хора без обществен опит. Фактите от политическия процес в България показват, че който държи знанието в областта на историята, държи и идеологическия потенциал за развиване и привличане на последователи. Държи и философския ключ за окрупняване на политическото си присъствие в обществото. Въпросът за интерпретацията на историческото познание в България е от изключително значение за успешното функциониране на политическата класа. Въпросът за това каква е всъщност историята и как се тълкува тя ще се изостря с времето. Защото в България философската идентичност на политическите партии е построена на историческа основа и който не е чел българската и световната история, не може да присъства пълноценно нито в политическия дебат, нито в претенциите за овладяване на властовите механизми и управлението на държавата. Важността на познаването на историята и на историческото в България се обуславя и от факта, че идеологията на българската модерност през Възраждането започва с написването на “История славяноболгарская“ от Паисий Хилендарски. Знанието на историята е основа на националната идентичност на българите и става платформа на политическите процеси през ХІХ век.Така политическият процес за признаване на българите като фактор на Балканите и в Европа започва идеологически със създаването на историческо съзнание на българския народ. Фактите на историята и оттам позоваването на историческото право като легитимност за съществуване на държавата в модерността, се превръщат във фундамент на политическите претенции на българите. Затова държавността в България е основана политико-философски върху интерпретацията на историята. Националните стремления на българите през ХІХ и ХХ век преминават през интерпретацията на факти и философия на историята и затова тя се превръща в нещо като политологична основа за съществуването на политически живот у нас и в основен мотив за провеждането на държавна дейност. Социалистите познават добре това обстоятелство от специфичния български политически път и затова тяхната модерна политическа философия е основана изключително върху историческото. Фактически днес социалистите правят идеологически опит, основан на интерпретацията на историята, да свържат социалистическите си философски идеи с философията на националната интерпретация на българския политически живот. Ето защо дебатът за историята, за фактите от миналото и за философията на историческото познание е толкова важен. Който държи контрола върху историческия спомен и интерпретира философски историята в България, той единствен ще успее да създаде идеологически ресурс, който да мотивира и мобилизира привърженици. Които да участват в политическия процес. Затова и стратезите на важните политически партии държат да имат историци в своите екипи. Затова и търсенето на философска интерпретация на историята е основен мотив в създаването на надеждна политическа философия, която да функционира успешно в българските условия. Ако искат да успеят в делото си, десните политически сили непременно трябва да имат подготвена платформа за интерпретация на философията на историята и да притежават специалисти, които да познават българската история. Историческото е задължително изискване за легитимирането на всяка политическа философия и политическа идеология, която има претенции за властта и за провеждането на определена политика. БСП съзнава много добре това обстоятелство. Трябва да го осъзнаят и десните партии. Те трябва да се подготвят и да развиват интерпретация на историческото наследство на българския народ. Една от причините за политическата слабост на СДС е в обстоятелството, че подцени историческото и не разви политическа идентичност на основата на философията на историята. И съобразно обстановката в България всяка партия, която подцени философските и политическите функции на историята в българското идейно и интелектуално пространство, ще сподели същата участ. Затова и големият идеологически и интелектуален дуел между дясно и ляво в България ще бъде извършен в областта на осмислянето на историята и в интерпретациите на историко-философското наследство, което българският политически и културен живот от Новото време е породил.

Големият брат на Земята Американски учени откриха планета от земен клас - Gliese 876d Росен БОСЕВ http://www.capital.bg/ Въпросът сами ли сме във Вселената вероятно е стар колкото човешката цивилизация. Преди близо 20 века Аристотел и Епикур водели спор дали съществува планета, която е подобна на Земята. За нещастие гръцките философи е трябвало да се родят поне 2000 години по-късно, за да получат отговор на този въпрос. Преди седмица група американски учени от Калифорнийския университет Carnegie Institution във Вашинготон и ARC на NASA откриха планета, която се намира извън пределите на Слънчевата система и вероятно е със структура, доближаваща се до тази на нашата планета. Сравнена със Земята, новооткритото небесно тяло е със значително по-големи размери. Това бе причината планетата да стане известна с името Суперземя, въпреки че официално се нарича Gliese 876d. Всички планети, които до този момент са открити извън нашата Слънчева система (близо 155 на брой), са с размер и състав подобен на Уран. Или казано с други думи - негодни за появата на биосфера от земен тип. Сравнена с тях, Gliese 876d има по-скромни размери. Именно това кара учените да смятат, че тя е първата скалиста планета, която обикаля звезда с нормални размери. Gliese 876d се намира на 15 светлинни години от Земята в съзвездието Водолей. Тя обикаля звездата Gliese 876, която играе ролята на слънце и e червено джудже от М спектрален клас. Смята се, че от този вид са около 70% от звездите във Вселената. Те са с една трета от диаметъра и масата на Слънцето и излъчват значително по-малко светлина от него. Освен новооткритата планета около Gliese 876 обикалят Още две планети Те приличат на Юпитер - изградени са от газове и са с гигантски размери. Тази трипланетна система се доближава по характеристика до други две, които бяха открити миналата година и приличат на смалено копие на Слънчевата. Въпреки че звездата Gliese 876 може да бъде видяна от Земята с бинокъл или малък телескоп, планетите, които се намират около нея, не могат да бъдат открити чрез директно наблюдение, защото не излъчват светлина. За целта трябва да се анализират малките трептения, които се наблюдават в движението на звездата, предизвикани от гравитацията на обекта, който преминава в близост до нея. Този метод се нарича техника на радиалната скорост и се базира на измерването на малкото Доплерово отместване в светлината, която звездата излъчва при движението на планетите около нея. За съжаление този метод не дава точна представа за елементите, от които е изградена Gliese 876d. Откритието е осъществено благодарение на новия изключително чувствителен светлинен сензор, който бе монтиран в космическата обсерватория WM Keck (www2.keck.hawaii.edu), разположена на върха на вулкана Мауна Кея, Хавай. Новият уред позволява да бъдат отчетени промени в движението на звездата със скорост 1 метър/секунда. До този момент бе възможно единствено засичането на скорости над 3 метра/секунда, което не е достатъчно за прецизното търсене на планети, намиращи се извън Слънчевата система. Близо 3 години са били необходими на проф. Стивън Вогт, за да успее да създаде този уред. Новата планета Gliese 876d по-всяка вероятност е Някаква комбинация между скалистите планети от вътрешната част на Слънчевата система (Меркурий, Венера, Земя и Марс) и междинните Уран и Нептун, за които се смята, че са изградени от скали, лед, вода и различни газове. Учените, открили Gliese 876d, смятат, че тя е с никелово-железен състав. Масата на новата планета е по-голяма близо седем пъти и половина от тази на Земята, а диаметърът и - близо два пъти по-голям от земния. Именно ниската и маса (сравнена с останалите планети в тази система) кара учените да смятат, че тя не е изградена от газове, защото притеглянето и няма да е способна да ги задържи до нея, както е например при газовия гигант Юпитер. Смята се, че гравитационното ускорение на новата планета е в рамките на 1.62 - 2.4 джи (1 за Земята) в зависимост от това какви елементи я изграждат. Но дори и новата планета да е най-близкият аналог на Земята, открит извън Слънчевата система, на нейната повърхност едва ли би могло да съществува живот. Или поне не такъв, какъвто го познаваме. Super-Earth обикаля звездата си само за два дни и е твърде близко разположена до нея, за да може да съществува вода в течно състояние. Ако нашата планета е разположена на 150 милиона километра от Слънцето, то Gliese 876d е само на 3.2 милиона от своята звезда. Поради тази причина температурите на повърхността и варират между 204 и 398 градуса по Целзий. В издирването на нов живот... Следващата задача, пред която са изправени учените, е да намерят планета, която да бъде разположена на такова разстояние от звездата си, което да позволява съществуването на вода в течно състояние. За момента нито една от откритите планети извън Слънчевата система не отговаря на тези изисквания Според проф. Вогт трябва да бъде открито скалисто небесно тяло, която да обикаля звездата си за поне 20 дни, т.е. да бъде достатъчно отдалечена от нея. Това важи единствено за планетите извън нашата система, тъй като температурата на повърхността на Меркурий, която обикаля Слънцето за 88 дни, може да достигне 430 градуса по Целзий. Миниатюрните размери на звездата Gliese 876d карат учените да търсят обитаема планета именно там. Съществуват още 17 системи, за които се смята, че е възможно да приютят аналози на Земята. До този момент извън Слънчевата система са били открити три скалисти планети, но всичките три обикалят пулсари - остатъците от вече експлодирала звезда. Това по всяка вероятност ново откритие може да се очаква след монтирането на високия 2.4 метра телескоп в обсерваторията Lick (www.ucolick.org ), която се намира източно от Сан Хосе, Калифорния. Единствената задача, която ще бъде поставена на новата инсталация, е именно издирването на планети, които да се намират извън Слънчевата система. По всяка вероятност телескопът ще започне да функционира следващата пролет. Философският спор Вече са минали близо 2000 години, откакто започва спорът между философите Епикур и Аристотел дали съществува друга планета подобна на Земята. Според Метродор, който е ученик на Епикур, „да смяташ, че Земята е единственият населен свят в безкрайния Космос, е толкова абсурдно, колкото да мислиш, че след като си засял цяло поле със семена, само едно от тях ще покълне“. Дебатът, воден около това колко свята съществуват, се е разгорял много преди астробиологията да стане известна. Той е противопоставял вижданията на епикурейците и последователите на Аристотел, които отричат твърдението на Демокрит, че съществуват безброй светове. Понятието свят има различно значение за древните гърци. Епикурейското значение на безброй светове няма нищо общо със системите, организирани около отдалечени звезди, подобно на Слънчевата. За тях това са отделни Вселени, неоткрити от хората, които имат собствени Земя, Слънце, планети и звезди. А базата на гръцкия плурализъм лежи именно върху материализма, а не върху наблюдението, търсенето и изследването. Мерните единици в астрономията Астрономична единица (а.е. или АU) е мерна единица, която се използва в астрономията за измерване на разстояние. Приблизително е равна на разстоянието между Земята и Слънцето. Приетата днес стойност на една астрономична единица е 149 597 870 691 метра (или 150 милиона километра). Луната е на 0.0026 а.е. от Земята, а разстоянието, на което би трябвало да се намира космическият кораб Voyager 1 от Слънцето, в момента e 94 a.e. Светлинна година е разстоянието, което изминава светлината за една земна година, т.е. приблизително 9.46x1012 километра (9.46 петаметра, или 63 000 астрономически единици). Скоростта на светлината във вакуумна среда е малко под 300 000 000 метра в секунда, което прави една светлинна година равна на 9 460 730 472 580 800 метра. При тази скорост на слънчевия лъч са необходими 8.3 минути, за да стигне до Земята. Галактиката, в която се намира Слънчевата система, е с диаметър 100 000 светлинни години. При това положение космически кораб, който се движи със скоростта на светлината, ще има нужда от 100 000 години, за да я прекоси. Ако погледнем нещата по този начин, новооткритата планета Gliese 876d е съвсем близо до Земята. Парсекът (пс) е мерната единица, която също се използва в астрономията за измерването на дължината. Това е разстоянието, от което наблюдаваният обект има паралакс (ъгъла, който съществува между лъчите, които водят от една звезда до двете противоположни страни на земната орбита), равен на една секунда. Парсекът е равен приблизително на 3.26 светлинни години. Разстоянието между Земята и центъра на галактиката ни е 8.6 кпс (килопарсека).

Какво се случи с марксизма в България? Георги ГАНЕВ, Център за либерални стратегии* http://capital.bg/ В рамките на няколко години след 1989 г. марксизмът изчезна от публичното пространство на България, заменен от пазарно-демократична идеология. Изчезването на набор от идеи от публичното пространство и от политиката обаче не означава непременно изчезване от обществото като цяло. Напълно е възможно марксизмът, вероятно като отломки от различни постановки, все още да живее в общественото съзнание в България. Можем ли да открием тези отломки днес? Отговорът е да, макар и косвено. Поради сложността и инертността на процеса на обществено познание е нормално на моменти да има разминаване между обществени възприятия и реален опит. В тези случаи въпреки наличието на промени в действителността обществото не е склонно да промени своите възприятия и оценки за нея. Възможността за подобно разминаване с опита (experience gap) на обществено равнище се дължи на факта, че обяснителните модели, които хората използват при възприемане и тълкуване на действителността, отразяват само част от нейната сложност и се променят бавно. Ако има някакви останки от марксизма в обяснителните модели на хората в България, мястото те да бъдат открити са именно някакви разминавания с опита. Българският преход след повратната за стопанството 1997 г. съдържа поредица от данни, които могат да бъдат определени като Разминаване с опита Първото е макроикономическо и се съдържа в оценката на обществото за развитието на страната. Данните са ясни - в продължение на близо 8 години (1997 - 2004 г.) българската икономика расте стабилно. Същевременно нивото на оптимизъм за бъдещето на страната отбелязва почти равномерен спад от около 40% през 1998 до под 20% през 2003 г. Второто разминаване е микроикономическо. В продължение на 8 години стопанското взаимодействие между хората в България успява да доведе до създаване на повече и по-добри блага. Същевременно различни национално представителни допитвания сочат, че над половината от българите са съгласни с твърдението, че стопанското взаимодействие винаги е игра с нулев резултат, при която печалбата за едни е неизменно загуба за други. Третото разминаване с опита е свързано с възприятията за корупция. Двете съществуващи измервания на нивата на корупция в България сочат забележим спад в корупционността на средата между 1998 и 2004 г. Същевременно социологически данни сочат, че възприятията и очакванията за разпространеност на корупцията в обществото са високи с тенденция към покачване. Наличието на тези три примера дава възможност да се провери дали съществува набор от идеи, който да може да ги обясни. За целта са очертани две обяснителни рамки, които да бъдат сравнявани. Техни основни градивни камъни са две алтернативни теории за стойността, характерни съответно за марксизма и за идеологията на пазарната демокрация. Марксизмът почива на трудовата теория за стойността. Според нея стойността на благата се дължи изцяло на количеството вложен в създаването им труд и всеки би трябвало да бъде възнаграждаван според труда. Но има цяла класа хора, собственици на средства за производство, които получават, без да се трудят. Според марксизма това става с кражба от работниците. В тази рамка частната собственост, пазарите и конкуренцията са средство за кражба. Пазарната демокрация от своя страна се основава на пазарно-ценовата теория за стойността. Според нея единствената адекватна мярка за стойността на благата е тяхната пазарна цена, получена при доброволна конкурентна размяна. За да може пазарната цена да служи за мярка на стойността, наличието на частна собственост, пазари и конкуренция е насъщно. Тези алтернативни теории на стойността могат да бъдат сравнявани по способността им да обяснят вече описаните три разминавания с опита в България. Ако приемем, че достатъчно хора в България все още възприемат марксическата трудова теория за стойността, макроикономическото разминаване може да бъде незабавно обяснено. Внимателният анализ на българския песимизъм показва, че той може да бъде обяснен с разминаване между това, което хората си представят като необходимо за истински икономически растеж, и реалния растеж, който се случва. Респондентите в допитванията ясно очертават кое според тях е „валиден” стопански растеж - огромни предприятия, комини, тежка индустрия. Тази картина е пряко следствие на марксистката теория за стойността: тежката индустрия е въплъщение на „минал труд”, единственото, което има някаква стойност. Същевременно днешният български растеж е генериран другаде - в услугите и леката промишленост. Според хората подобен растеж е неудържим и той неминуемо ще се срине, което Поражда песимизъм До обратния извод би стигнал човек, който възприема пазарно-ценовата теория за стойността. Според нея инвестициите също са изключително важно условие за растеж, но няма никаква необходимост те непременно да са във формата на огромни и видими купчини минал труд, нито да са в предварително определени стопански сектори. Пазарно-ценовата теория за стойността не може да обясни и микроикономическото разминаване. Според нея стопанските субекти могат да насочат усилията си както към интеракции с нулев резултат, така и към взаимодействие с положителен резултат. Не така стоят нещата с хората, които вярват в трудовата теория за стойността. Доколкото количеството минал и настоящ труд е зададено отвън - исторически и демографски, значи и общо благата са дадени отвън и единственият въпрос е за тяхното разпределение. За хора, вярващи в това, убедеността в нулевата сума е не само естествена, но и резистентна на противоречащи и сигнали от действителността - всяко намаляване или увеличаване на личното благосъстояние може да бъде разказано като увеличаване или намаляване на краденето от някой друг. Това в голяма степен обяснява и разминаването между действителност и корупционни възприятия в България. За вярващите в трудовата теория за стойността частната собственост е кражба, значи приватизацията е кражба по определение, и то кражба от държавата, което е самата дефиниция на термина корупция. Щом приватизацията е корупция, колкото по-частно и пазарно е стопанството, толкова по-корумпирана е страната. Подобна логика е невъзможна за човек, който възприема пазарно-ценовата теория за стойността. Там частната собственост и инициатива са необходими, приватизацията е желателна, а подкупите са институционална слабост. В обобщение и трите разминавания с опита, разгледани тук, могат да бъдат обяснени с трудовата теория за стойността като основа на умствените модели на хората и не могат да бъдат обяснени с пазарно-ценовата теория. Изглежда, че основополагащата за марксизма трудова теория за стойността още присъства в умовете на значителен брой българи и това присъствие вероятно продължава да причинява разломи между действителност и обществени възприятия. Това разминаване с опита води до два значителни обществени риска. Първо, то води до песимизъм, който засяга решенията и поведението на стопанските субекти в посока по-ниски спестявания, и тежи на дългосрочната способност на икономиката да расте. Второ, то води до намалена обществена подкрепа за пазарни реформи, защото техните положителни резултати са невидими във възприетата от много хора обяснителна рамка. Така важни промени като приватизация, либерализация, институционално изграждане започват да зависят само от условия, поставяни на България отвън - от Европейския съюз и от международните финансови институции. Това прави процеса на реформи (и оттам на растеж) неустойчив и уврежда демократичната легитимност на българската политическа система.

Сан-Стефанский прелиминарный мирный договор Сан-Стефано, 19 февраля/3 марта 1878 г. Сан-Стефанский прелиминарный договор был заключен по итогам русско-турецкой войны 1877-1878 гг. Однако его условия вызвали остро негативную реакцию великих держав, опасавшихся чрезвычайно возросшего влияния России на Балканах (особенно сильным было противодействие Австро-Венгрии и Великобритании. Поэтому России пришлось пойти на пересмотр договора, и он фактически был заменен Берлинским трактатом 1/13 июня 1878 г. Выверено по изданию: Сборник договоров России с другими государствами. 1856-1917. М., Гос.изд-во полит.литературы, 1952. -------------------------------------------------------------------------------- СТР. Е.в. император всероссийский и е.в. император оттоманов, 159 движимые желанием возвратить и обеспечить своим государствам и своим народам благодеяния мира, а также предупредить всякое новое усложнение, которое могло бы угрожать этому миру, назначили в качестве своих полномочных, для установления, заключения и подписания прелиминарного мирного договора: е.в. император всероссийский с одной стороны – графа Николая Игнатьева... г-на Александра Нелидова..... и е.в. император оттоманов с другой – Сафвета-пашу, министра иностранных дел... и Садуллах-бея, посла е.в. при германском императорском дворе. Которые, по размене своих полномочий, найденных в надлежащей и установленной форме, согласились на нижеследующие статьи: СТАТЬЯ I Дабы положить конец непрестанным столкновениям между Турцией и Черногорией, граница, разделяющая оба государства, будет исправлена согласно с прилагаемой при сем картой и сообразно с оговоркой, ниже помещаемой, следующим образом: От горы Доброшицы граница проследует, по указанной 160 Константинопольской конференцией черте, чрез Билек до Корыта. Отсюда новая граница пройдет к Гацко (Метохия-Гацко будет принадлежать Черногории) и к слиянию рек Пивы и Тары, поднимаясь к северу но течению Дрины, до ее слияния с Лимом. Восточная граница Княжества пойдет вдоль этой последней реки до Приеполья и направится чрез Рошай к Сухой-Планине (оставляя Бихор и Рошай Черногории). Охватывая Ругово, Плаву и Гусинье, пограничная черта будет следовать по горной цепи чрез Шлеб, Паклен и вдоль северной границы Албании по хребту гор Копривника, Баба-врха и Бор-врха, до высшей точки горы Проклети. Отсюда граница направится чрез высоту Бискащика и по прямому направлению подойдет к озеру Ижичени-Хоти; прорезав Ижичени-Хоти и Ижичени-Кастрати, она пересечет Скутарское озеро и упрется в Бояну, по руслу которой достигнет моря. – Никшич, Гацко, Спуж, Подгорица, Жабляк и Антивари останутся за Черногорией. Установление окончательных границ Княжества будет возложено на Европейскую комиссию, в состав которой войдут представители от Блистательной Порты и черногорского правительства. Комиссия эта подвергнет на месте общее очертание границ изменениям, какие сочтет необходимыми и справедливыми с точки зрения взаимных выгод и спокойствия обоих государств, причем каждому из них дано будет соответственное возмещение, признаваемое необходимым. Для судоходства по Бояне, дававшего постоянно повод к пререканиям между Блистательной Портой и Черногорией, будут определены особые правила, имеющие быть выработанными той же Европейской комиссией. СТАТЬЯ II Блистательная Порта признает окончательно независимость княжества Черногории. По соглашению между российско-императорским правительством, правительством оттоманским и княжеством Черногории, будут определены впоследствии характер и форма взаимных отношений между Блистательной Портой и Княжеством, а именно: касательно назначения черногорских агентов в Константинополе и некоторых 161 местностях Оттоманской империи, где это будет признано необходимым – выдачи преступников, бежавших на ту или другую территорию, – и подчинения путешествующих по Оттоманской империи или проживающих в ней черногорцев оттоманским законам и властям, сообразно основаниям международного права и обычаям, установленным относительно черногорцев. Особое условие будет заключено между Блистательной Портой и Черногорией для разрешения вопросов, касающихся взаимных отношений жителей пограничных местностей обоих государств, а также военных сооружений на тех местностях. Вопросы, по которым не последовало бы соглашения, должны быть покончены третейским решением России и Австро-Венгрии. Впредь же, если произойдут спор или столкновение, за исключением случаев, возникающих из-за территориальных требований, Турция и Черногория предоставят разрешение своих несогласий России и Австро-Венгрии, которые совместно будут постановлять третейское решение. Черногорские войска должны будут очистить территорию, не вошедшую в обозначенные выше границы, в десятидневный срок со времени подписания прелиминарного мирного договора. СТАТЬЯ III Сербия признана независимой. Граница ее, обозначенная на прилагаемой при сем карте, пойдет по руслу Дрины, оставляя княжеству Малый Зворник и Закар и направляясь далее по прежней границе, до истоков ручья Дезево близ Стойлака. Отсюда новая пограничная черта направится по течению этого ручья до реки Рашка и затем по течению сей последней до Нового-Базара. – От Нового-Базара, поднявшись вверх по ручью, который протекает близ деревень Мекень и Трговище, до его истока, граница направится чрез Босур-Планину в долину Ибара и спустится по течению ручья, впадающего в эту реку близ селения Рыбанича. – Далее граница пойдет по течению Ибара, Ситницы, Лабы и ручья Батинце до его истока (на Грапашнице Планине). – Отсюда 162 пограничная черта проследует по водоразделу Кривы и Ветерницы, достигнет по кратчайшей линии этой последней реки, при устье ручья Миовацка, подымется вверх по его течению, пересечет Миовацку-Планину и спустится к Мораве близ деревни Калиманчи. От сего места граница спустится по Мораве до реки Влосины у селения Стайковцы, затем, поднявшись вверх по течению этой последней, по Люберазде и по ручью Кукавице, пройдет чрез Суху-Планину по ручью Врыло до Нишавы и спустится по означенной реке до деревни Крупац, откуда кратчайшей линией соединится к юго-востоку от Караул-Баре с прежней сербской границей, по которой будет следовать до Дуная. Ада-Кале будет очищена и срыта. Турецко-сербская комиссия, при содействии русского комиссара, установит в течение трех месяцев окончательное очертание границ и окончательно разрешит вопросы, касающиеся островов Дрины. Болгарский делегат будет допущен к участию в трудах комиссии, когда она будет проводить границу между Сербией и Болгарией. СТАТЬЯ IV Мусульмане, владеющие поземельной собственностью на присоединенной к Сербии территории и желающие выселиться из Княжества, могут сохранить за собою, в его пределах, недвижимые имущества, сдав оные в аренду или поручив управление имениями другим лицам. На Турецко-сербскую комиссию, с участием в ней русского комиссара, будет возложено постановить в течение двух лет окончательные решения по всем вопросам, касающимся признания прав на такие недвижимые имущества, в коих замешан интерес мусульман. На ту же Комиссию будет возложено установление в трехлетний срок способа отчуждения имуществ, принадлежащих правительству или духовным учреждениям (вакуф), а также разрешение вопросов, которые касаются частных интересов, могущих быть при этом затронутыми. До заключения между Турцией и Сербией непосредственного договора, устанавливающего характер и форму взаимных отношений между Блистательной Портой и Княжеством, сербские подданные, путешествующие по Оттоманской империи или 163 проживающие в ней, будут пользоваться положением, сообразным с общими началами международного права. Сербские войска должны будут очистить местности, не включенные в обозначенные выше границы, в пятнадцатидневный срок со времени подписания прелиминарного мирного договора. СТАТЬЯ V Блистательная Порта признает независимость Румынии, которая предъявит свои права на вознаграждение, имеющее быть определенным обеими сторонами. До заключения непосредственного договора между Турцией и Румынией румынские подданные будут пользоваться в Турции всеми правами, которые обеспечены за подданными других европейских держав. СТАТЬЯ VI Болгария образует самоуправляющееся, платящее дань, Княжество, с христианским правительством и земским войском. Окончательные границы Болгарии будут установлены особой Русско-турецкой комиссией до очищения Румелии российской императорской армией. – При изменениях на месте общего очертания границ, Комиссия, согласно основаниям мира, примет во внимание начала народности большинства пограничных жителей, а также топографические условия и практические нужды местного населения, касающиеся удобства сообщений. Размеры Княжества Болгарии определены в общих чертах на прилагаемой при сем карте, долженствующей служить основанием для окончательного разграничения. От новой границы Сербского Княжества пограничная черта направится по западному рубежу казы Враньи до цепи Карадага. Повернув на запад, граница пройдет по западным пределам каз: Куманово, Кочани, Калкаделен, до горы Кораб и отсюда по реке Велещице до слияния се с Черным-Дрином. Направляясь на юг по Дрину и затем по западной границе казы Охриды к горе Линас, пограничная черта пойдет по западным пределам каз: Горчи и Старово до горы Граммос. Далее, пограничная 164 черта чрез озеро Касторию дойдет до реки Могленицы и, спустившись по ее течению, пройдет южнее Яницы (Вардар-Енидже) и направится чрез устье Вардара и по Галлико к селениям Парга и Сарайкей; отсюда – чрез середину озера Бешик-Гёля к устьям рек Струмма и Карасу и по морскому берегу до Буругёля; затем, повернув к северо-востоку, – к горе Чалтепе, по цепи Родопа до горы Крушово, по Черным-Балканам (Кара-Балкан), по горам Ешек-Кулачи, Чепелиу, Караколас и Ишиклар до реки Арды. Отсюда пограничная черта будет проведена по направлению города Чирмена; оставляя город Адрианополь на юге, она пройдет чрез села: Сугутлиу, Кара-Хамза, Арнаут-Кёй, Акарджи и Ениджи, до реки Теке-дересси. – Следуя по течению Лулебургаса и далее по реке Суджак-дере до селения Сергена, пограничная черта пойдет по возвышенностям прямо к Хаким-Табиаси, где она примкнет к Черному морю. Граница покинет морской берег близ Мангалии, направится по южным пределам Тульчинского санджака и примкнет к Дунаю выше Рассова. СТАТЬЯ VII Князь Болгарии будет свободно избираем населением и утверждаем Блистательной Портой с согласия держав. – Ни один из членов царствующих династий великих европейских держав не может быть избран князем Болгарии. В случае, если звание князя болгарского останется незамещенным, избрание нового князя будет произведено при тех же условиях и в той же форме. Собрание именитых людей Болгарии, созванное в Филипполе (Пловдиве) или в Трнове, выработает, до избрания князя, под наблюдением российского императорского комиссара и в присутствии комиссара оттоманского, устав будущего управления, по примеру того, как было сделано в 1830 году, после Адрианопольского мира, в Придунайских княжествах. В местностях, где болгарское население перемешано с турецким, греческим, валашским (куце-влахи) или другими, при выборах, или выработке органического устава, будет обращено должное внимание на права и потребности этих народностей. Введение нового образа правления в Болгарии и наблюдение за 165 его применением будут поручены, в течение двух лет, российскому императорскому комиссару. По прошествии первого года со времени введения нового порядка европейские кабинеты – в случае, если это будет признано нужным и если по сему предмету последует соглашение между ними, Россией и Блистательной Портой – могут присоединить особых уполномоченных к российскому императорскому комиссару. СТАТЬЯ VIII Оттоманские войска не будут более находиться в Болгарии, и все прежние крепости будут срыты на счет местного правительства. Блистательная Порта будет иметь право располагать, по своему усмотрению, военными припасами и другими принадлежащими ей предметами, оставленными в дунайских крепостях, уже очищенных в силу перемирия 19(31) января, а равно и теми военными припасами и предметами, которые оказались бы в крепостях Шумле и Варне. До полного образования земского войска, достаточного для охраны порядка, безопасности и спокойствия, – и численность коего будет впоследствии определена соглашением между оттоманским правительством и российским императорским кабинетом, – русские войска будут занимать страну и, в случае надобности, оказывать содействие комиссару. Военное занятие Болгарии будет одинаково ограничено приблизительным сроком в два года. Численность оккупационного русского корпуса, составленного из шести дивизий пехоты и двух кавалерии, который останется в Болгарии по очищении Турции императорской армией, не будет превосходить пятидесяти тысяч человек. Этот корпус будет содержаться на счет занимаемой им страны. – Русские войска, которые будут занимать Болгарию, сохранят сообщения с Россией не только чрез Румынию, но и чрез черноморские порты – Варну и Бургас, где они могут учредить на время занятия необходимые склады. СТАТЬЯ IX Размер ежегодной дани, которую Болгария будет платить сюзеренному двору, внося ее в банк, имеющий быть указанным 166 впоследствии Блистательной Портой, определится соглашением между Россией, оттоманским правительством и прочими кабинетами по истечении первого года действия новых учреждений. Дань эта будет установлена сообразно средней доходности всей территории, которая войдет в состав Княжества. Болгария заступит оттоманское императорское правительство в его обязанностях и обязательствах по отношению к Рущуко-Варнской железной дороге на основании особого соглашения между Блистательной Портой, правительством Княжества и управлением означенной дороги. Решение вопросов касательно других железных дорог, проходящих по Княжеству, предоставляется также соглашению между Блистательной Портой, учрежденным правительством Болгарии и правлениями заинтересованных компаний. СТАТЬЯ Х Блистательная Порта будет иметь право пользоваться проходом чрез Болгарию для перевоза по определенным путям войск, военных припасов и провианта в области, находящиеся за пределами Княжества, и обратно. В течение трех месяцев со времени ратификации настоящего акта, во избежание затруднений и недоразумений в применении сказанного права, условия пользования им будут определены, по соглашению Блистательной Порты с управлением в Болгарии, особым уставом, обеспечивающим, между прочим, военные нужды Блистательной Порты. Само собой разумеется, что вышеозначенное право распространяется исключительно на оттоманские регулярные войска, иррегулярные же – баши-бузуки и черкесы – безусловно будут исключены из него. Блистательная Порта предоставляет себе также право провозить чрез Княжество свою почту и содержать в нем телеграфную линию, относительно чего будет также сделано соглашение и вышеупомянутым способом и в одинаковый срок. СТАТЬЯ XI Землевладельцы вероисповедания мусульманского и других, которые пожелали бы избрать место жительства вне Княжества, могут 167 сохранить за собой, в его пределах, недвижимую собственность, отдав оную в аренду или поручив управление ею другим лицам. Турецко-Болгарские комиссии, под наблюдением русских комиссаров, будут заседать в главных центрах населения и постановлять в течение двух лет окончательные решения по всем вопросам о признании прав собственности на недвижимые имущества, в которых замешаны интересы мусульман и лиц других исповеданий. На подобные же комиссии будет возложено окончательное устройство в течение двух лет всех дел, касающихся способов отчуждения, эксплоатации и употребления в пользу Блистательной Порты имуществ, принадлежащих правительству и духовным учреждениям (вакуф). По истечении вышесказанного двухлетнего срока все имущества, на которые не будет предъявлено требований, будут проданы с публичного торга и вырученная от сего сумма обращена на содержание вдов и сирот – как мусульман, так и христиан, жертв последних событий. СТАТЬЯ XII Все крепости на Дунае будут срыты. Впредь на берегах этой реки не будет более укреплений; не будет также в водах румынского, сербского и болгарского княжеств военных судов, кроме обычных стационеров и мелких судов, предназначаемых для надобностей речной полиции и таможенного управления. Права, обязательства и льготы Международной Нижне-Дунайской комиссии остаются неприкосновенными. СТАТЬЯ XIII Блистательная Порта принимает на себя восстановление судоходства Сулинского рукава и вознаграждение частных лиц, коих имущества пострадали от войны и вследствие прекращения плавания по Дунаю, назначая на этот двойной расход пятьсот тысяч франков из сумм, которые Дунайская комиссия должна оттоманскому правительству. СТАТЬЯ XIV 168 В Боснии и Герцеговине будут немедленно введены сообщенные оттоманским уполномоченным в первом заседании Константинопольской конференции предложения европейских держав с теми изменениями, которые будут установлены по взаимному соглашению между Блистательной Портой, русским и австро-венгерским правительствами. Недоимки не будут взыскиваемы, и текущие доходы этих провинций, до первого марта тысяча восемьсот восьмидесятого года, будут исключительно обращаемы на вознаграждение семейств беглецов и жителей, пострадавших от последних событий, без различия их народности и вероисповедания, а равно и на местные нужды страны. Сумма, которая, по истечении сказанного срока, должна будет ежегодно причитываться центральному правительству, имеет быть определена соглашением между Турцией, Россией и Австро-Венгрией. СТАТЬЯ XV Блистательная Порта обязуется ввести добросовестно на острове Крите органический устав 1868 года, сообразуясь с желаниями, уже выраженными местным населением. Подобный же устав, примененный к местным потребностям, будет также введен в Эпире и Фессалии и в других частях Европейской Турции, для коих особое административное устройство не предусмотрено настоящим актом. Разработка подробностей нового устава будет поручена в каждой области особым комиссиям, в коих туземное население получит широкое участие. Результаты этих трудов будут представлены на рассмотрение Блистательной Порты, которая, прежде чем применить их, посоветуется с российским императорским правительством. СТАТЬЯ XVI Ввиду того, что очищение русскими войсками занимаемых ими в Армении местностей, которые должны быть возвращены Турции, могло бы подать там повод к столкновениям и усложнениям, могущим вредно отразиться на добрых отношениях обоих государств, – Блистательная Порта обязуется осуществить, без замедления, улучшения и реформы, 169 вызываемые местными потребностями в областях, населенных армянами, и оградить безопасность последних от курдов и черкесов. СТАТЬЯ XVII Полная и безусловная амнистия даруется Блистательной Портой всем оттоманским подданным, замешанным в последних событиях, и все лица, вследствие сего подвергнутые заключению или отправленные в ссылку, будут немедленно освобождены. СТАТЬЯ XVIII Блистательная Порта обратит особенное внимание на мнение, выраженное комиссарами посредствующих держав по вопросу о праве владения городом Котуром, и обязуется привести в исполнение работы по окончательному проведению турецко-персидской границы. СТАТЬЯ XIX Вознаграждение за войну, а равно убытки, причиненные России, которые е.в. император всероссийский требует и которые Блистательная Порта обязалась ему уплатить, заключается в: а) девятистах миллионах рублей военных издержек (содержание армии, возмещение припасов, военные заказы); б) четырехстах миллионах рублей убытков, причиненных южному побережью государства, отпускной торговле, промышленности и железным дорогам; в) ста миллионах рублей убытков, причиненных Кавказу вторжением; г) десяти миллионах рублей проторей и убытков русским подданным и учреждениям в Турции. Итого тысяча четыреста десять миллионов рублей. Принимая во внимание финансовые затруднения Турции и сообразуясь с желанием е.в. султана, император всероссийский соглашается заменить уплату большей части исчисленных в предыдущем параграфе сумм следующими территориальными уступками: a) Тульчинский санджак, то есть уезды (казы): Килии, Сулины, 170 Махмудие, Исакчи, Тульчи, Мачина, Бабадага, Гирсова, Кюстендже и Меджидие, а равно острова Дельты и Змеиный остров. Не желая присоединять себе означенной территории и островов Дельты, Россия предоставляет себе променять их на отчужденную от нее трактатом 1856 года часть Бессарабии, граничащую с юга руслом Килийского рукава и устьем Старого-Стамбула. Вопрос о разделе вод и рыбных ловель имеет быть решен Русско-румынской комиссией в годовой срок со времени ратификации мирного трактата; b) Ардаган, Карс, Батум, Баязид и территория до Саганлуга. – В общих чертах граница от берега Черного моря направится по хребту гор, служащих водоразделом притоков рек Хопы и Чароха, и по горной цепи к югу от города Артвина до реки Чароха, близ селений Алата и Бешагета; затем граница направится по вершинам гор Дервеник-Геки, Хорчезора и Беджигин-дага, по хребту, разделяющему притоки рек Тортум-чая и Чароха и по высотам близ Яйлы-Вихина до селения Вихин-Килисса на реке Тортум-чае. Отсюда пограничная черта направится по цепи Сиври-дага до перевала того же имени, проходя на юг от селения Нориман; далее граница повернет к юго-востоку, последует к Зивину, откуда, – пройдя на запад от дороги из Зивина в селения Ардост и Хорассан, направится на юг к Саганлугской цепи, до селения Гиличман, затем по хребту Шариан-дага достигнет, в десяти верстах к югу от Хамура, Мурадчайского ущелья; потом граница пройдет вдоль по хребту Алла-дага, по вершинам Хори и Тандурека и, пройдя на юг от Баязидской долины, примкнет к прежней турецко-персидской границе к югу от Казли-Гёля. Окончательные границы присоединенной к России территории, обозначенные на прилагаемой при сем карте, будут установлены комиссией из русских и оттоманских делегатов, комиссия эта примет во внимание при своих работах как топографию местности, так и необходимые условия для хорошей администрации и для обеспечения спокойствия страны. c) Территории, означенные в параграфах a и b, уступаются России взамен суммы тысячи ста миллионов рублей. Что касается остальной части вознаграждения, за исключением десяти миллионов 171 рублей, следующих русским учреждениям и подданным в Турции, то есть трехсот миллионов рублей, то способ их уплаты и предназначаемые к тому обеспечения будут определены последующим соглашением между российским императорским правительством и правительством е.в. султана. d) Десять миллионов рублей, выговоренных в виде вознаграждения подданным и учреждениям русским в Турции, имеют быть уплачиваемы по мере того, как требования заинтересованных лиц и учреждений будут рассмотрены российским посольством в Константинополе и переданы Блистательной Порте. СТАТЬЯ XX Блистательная Порта примет действительные меры к полюбовному окончанию нерешенных в течение нескольких лет тяжебных дел русскоподданных, к вознаграждению тяжущихся, если есть на то достаточный повод, и к безотлагательному приведению в исполнение произнесенных судебных решений. СТАТЬЯ XXI Жители уступленных России местностей, желающие поселиться вне их пределов, могут удалиться, продав свои недвижимые имущества, на что означенным лицам даруется трехлетний срок со дня ратификации настоящего акта. По прошествии сказанного срока жители, не покинувшие страны и не продавшие своих недвижимых имуществ, останутся в русском подданстве. Недвижимые имущества, принадлежащие правительству или духовным учреждениям, находящимся вне пределов поименованных выше местностей, имеют быть проданными в тот же трехлетний срок, по способу, который будет установлен особой Русско-Турецкой комиссией. Этой же Комиссии будет поручено определить способ вывоза оттоманским правительством военных и боевых припасов, провианта и других предметов, принадлежащих правительству и которые оказались бы в укреплениях, городах и местностях, уступленных России и не занятых в настоящее время русскими войсками. СТАТЬЯ XXII 172 Русские духовные лица, паломники и иноки, путешествующие или пребывающие в Европейской и Азиатской Турции, будут пользоваться теми же правами, преимуществами и льготами, как иностранные духовные липа других народностей. За императорским посольством и за русскими консульствами в Турции признается право официальной защиты как вышеозначенных лиц, так и их имуществ, а равно духовных, благотворительных и других учреждений в Святых местах и в других местностях. Афонские монахи русского происхождения сохранят свои имущества и прежние льготы и будут продолжать пользоваться в трех монастырях, им принадлежащих, и в зависящих от них учреждениях теми же правами и преимуществами, которые обеспечены за другими духовными учреждениями и монастырями Афонской горы. СТАТЬЯ XXIII Все договоры, конвенции, обязательства, прежде сего заключенные между обеими высокими договаривающимися сторонами касательно торговли, подсудности и положения русскоподданных в Турции и утратившие значение вследствие войны, снова вступят в силу, за исключением условий, измененных настоящим актом. Оба правительства будут снова взаимно поставлены касательно всех своих обязательств и сношений торговых и других в то же положение, в котором они находились до объявления войны. СТАТЬЯ XXIV Босфор и Дарданеллы будут открыты, как во время войны, так и во время мира, для торговых судов нейтральных держав, приходящих из русских портов или отправляющихся в оные. Вследствие сего Блистательная Порта обязуется впредь более не установлять недействительной блокады портов Черного и Азовского морей, как несоответствующей точному смыслу декларации, подписанной в Париже 4(16) апреля 1856 г. СТАТЬЯ XXV 173 Полное очищение российской армией Европейской Турции, за исключением Болгарии, произойдет в течение трех месяцев после заключения окончательного мира между е.в. императором всероссийским и е.в. султаном. Дабы выиграть время и избежать продолжительного пребывания русских войск в Турции и Румынии, часть императорской армии может быть направлена к портам Черного и Мраморного морей для посадки на суда, принадлежащие русскому правительству или зафрахтованные на этот случай. Очищение войсками Азиатской Турции произойдет в течение шести месяцев со дня заключения окончательного мира. Русским войскам будет предоставлена возможность сесть на суда в Трапезунде для возвращения чрез Кавказ или Крым. Немедленно по обмене ратификации будут приняты меры к выводу войск. СТАТЬЯ XXVI До тех пор, пока российские императорские войска будут находиться в местностях, имеющих быть в силу настоящего акта возвращенными Блистательной Порте, управление и существующий порядок в них останутся в том же виде, как во время занятия. Блистательная Порта не должна будет принимать никакого участия в управлении в течение всего этого времени, до окончательного выхода всех русских войск. Оттоманские войска могут вступить в местности, возвращаемые Блистательной Порте, а последняя приступит в них к отправлению своей власти тогда лишь, когда для всякого места и для всякой области, очищаемых русскими войсками, начальник этих войск поставит о сем в известность назначенного Блистательной Портой на этот случай офицера. СТАТЬЯ XXVII Блистательная Порта принимает обязательство не преследовать никоим образом и не дозволять преследовать турецких подданных, которые были бы замешаны в сношениях с русской армией во время войны. В случае, если бы некоторые лица пожелали удалиться со 174 своими семействами вслед за русскими войсками, оттоманские власти тому не воспротивятся. СТАТЬЯ XXVIII Немедленно по ратификации прелиминарного мирного договора, военнопленные будут взаимно возвращены при посредстве назначенных с той и с другой стороны особых комиссаров, которые отправятся с этою целью в Одессу и Севастополь. Оттоманское правительство уплатит в восемнадцать равных сроков, в течение шести лет, согласно счетам, составленным вышеупомянутыми комиссарами, все расходы по содержанию военнопленных, которые будут возвращены сему правительству. Обмен пленных между оттоманским правительством и правительствами Румынии, Сербии и Черногории произойдет на таких же основаниях; при этом, однако, в денежных расчетах число возвращаемых оттоманским правительством пленных будет вычитаемо из числа пленных, которые будут ему возвращаемы. СТАТЬЯ XXIX Настоящий акт будет ратификован их императорскими величествами императором всероссийским и императором оттоманов, и ратификации будут обменены в пятнадцатидневный срок, или ранее, буде то возможно, в С.-Петербурге, где также произойдет соглашение относительно места и времени, где и когда условия настоящего акта будут облечены в торжественную форму, обычную для мирных трактатов. Пребывает, однако, вполне установленным, что высокие договаривающиеся стороны считают себя формально связанными настоящим актом со времени его ратификации. В удостоверение чего обоюдные полномочные подписали настоящий акт и приложили к нему свои печати. В Сан-Стефано, 19 февраля (3 марта) 1878 года. ПОДПИСАЛИ: ГРАФ Н.ИГНАТЬЕВ, САФВЕТ, НЕЛИДОВ, САДУЛЛАХ Пропущенное в статье XI прелиминарного мирного договора, 175 подписанного сегодня, 19 февраля (3 марта) 1878 г., окончание, долженствующее войти в помянутую статью: Жители Княжества Болгарии, путешествующие или пребывающие в других частях Оттоманской империи, будут подчинены оттоманским законам и властям. Сан-Стефано, 19 февраля (3 марта) 1878 года. ПОДПИСАЛИ: ГРАФ ИГНАТЬЕВ, САФВЕТ, НЕЛИДОВ, САДУЛЛАХ --- http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/stefano.htm

Всичко за виното http://www.vinoto.com/ Всичко, което ни интересува за виното