ISTORIK

А защо не направим една нова тема, посветена именно на лимитанеите, акритите и стратиотите? --- Оказа се, че вече имаме такава тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8394

Писах вече, че natio на латински означава "този/онзи, който е роден". Не означава народ, народност, етнос, племе, род, нация или нещо друго. Очевидно е, че понятието е еволюирало през вековете и в различни езици означава различни неща. Без значение какво се разбира в английския език, на български под нация се разбира именно нация. И нищо друго! В нашата, българската, историография относно античността и средновековието се говори за народи и племена. Относно средновековието - и за народности. Прерастването на народността в нация се случва в новата история. Нацията е продукт на Новото време (1492-1918/1920 г.). Библията (на английски, а може би и на френски?) говори за нации - така са наричани евреите, но там под нации се разбират също и нееврейските и неизповядващите юдаизма народи и племена, езичниците.

Ако след века или годината липсва обяснението "пр. н. е." или "пр. Р. Хр.", значи, че датировката е СЛЕД новата ера или Рождество Христово. Патриотизмът го е имало и в древността. Но национализмът е политическа идеология. Хайде да не смесваме двете неща.

Я да видим сега...

Да, надявам се, че текстът е изчерпателен.

Готово. Обобщителната част е готова. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15517&p=280333 Разбира се, може да добавя още данни, но за сега - стига толкова. Колкото до формирането на българската нация, ще пиша отделно за това.

Национализмът е идеология, представляваща съвкупността от идеите, засягащи нацията. Той е движещата сила за повечето процеси и събития от времето на френската революция, епохата на Наполеон I Бонапарт и Виенския конгрес на великите сили (1789 - 1815 г.) до днес. Съществуват различни видове национализъм: - религиозен - държавен - етнически - мирен (културен) - агресивен Има различни дефиниции на термина нация. Ето няколко: - Множество от хора с еднакъв произход, които живеят в една и съща държава и при закони, еднакви за всички тях - Множество от хора, които съставляват политическа общност на базата на определена територия и са персонифицирани от държавния орган. - Група от хора, които живеят в една обща територия, съзнавайки своето единство (историческио, езиково, културно, религиозно и др.) и представляващи политически субект. - Човешко общество, характеризиращо се с осъзнаване на своята историческа и културна идентичност, а често - и с езикова и/или религиозна идентичност. - Общност, определена като политическа единица, обединена от територията, която обитава, и институционално организирана от държавата. Повечето европейски държави засилват националната консолидация на своите граждани чрез националните символи (знаме, герб, химн, празници, парична единица, религиозни символи, девиз, медали, флорален символ и др.), налагането на общонационален език, церемониите, интерпретациите на историята, държавното образование и създаването на национална култура. Единствено Османската империя не налага обща национална култура на своите поданици. Европейският национализъм има за своя духовна предпоставка християнските ценности, а също - и борбата срещу абсолютната власт на папата. XIX век е век на империите - Османската, Английската, Френската, Руската, Австро-Унгарската. Съперничеството между тях съпровожда решаването на националния въпрос в Централна и Източна Европа. Етническият национализъм създава сложна митология, в която "кръвта на нацията в смесена с почвата на националната територия". Италианците живеят в рамките на 6 държави, от Швейцария до остров Сицилия, затова тези държави трябва да бъдат премахнати, а териториите им, населени предимно с италианци - слети в обединена италианска държава. Един италиански политик казва: "След като създадохме Италия, предстои да създадем и италианците.". XIX век е доминиран от идеята, че има исторически и неисторически нации. Според тази идея, великите сили - Франция, Великобритания, Прусия, Австрия и Русия - имат историческа съдба. Историческа съдба имат и онези държави, които са признати от същите велики сили - Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия (Холандия), Швеция, Дания, Гърция и Турция. Основните нации, претендиращи за признаване, са: италианците, германците, ирландците, чехите, поляците, българите, сърбите, хърватите, евреите, албанците. Но всички те остават дълго време разочаровани от невъзможността да създадат свои национални държави. Терминът нация придобива доминираща политическа конотация през XVIII век. Терминът „национализъм” има различни конотации в различните езици, напр. - в английския, немския, френския, испанския, чешкия. В английския език терминът nation включва всички онези, които живеят под властта на едно и също правителство, т.е. - той е нещо много близко до държавата. От друга страна, в немския език die Nation традиционно се асоциира с общата култура и общия език. Съществуват няколко фундаментални фактора, ключови за причинното обяснение на процеса на формиране на нациите през Новото време: - историческите основания, миналото и неговата реконструкция; - етническите корени, - културната специфика, - процесите на модернизация и индустриализация, - социалните комуникации, - училищното и университетското образование, - национално оцветените конфликти на интереси, породени от различията на социалната структура и неравномерностите в развитието, - психологическото и емоционално манипулиране на населението. Борбата за осъществяване на националния идеал се вдъхновява от няколко източника: 1. Историята се претърсва за доказателства за древността на народа и за аргументация на претенциите му върху дадена територия. Търсят се остатъци от предишна държавност (архитектура, археологически находки, институции, граници, честване на исторически годишнини, исторически паметници, свети места...). 2. Езикът се реформира и се стандартизира (нормира се), за да се покаже чрез него уникалната идентичност на нацията. Граматики и речници доказват, че народният език е изтънчено и ефикасно средство за комуникация. Започва интелектуализация на националния език посредством литературното творчество във все повече различни жанрове - разкази, романи, поезия, печатни медии, театрални пиеси, научна литература... 3. Фолклорът е допълнение към историята и езика. Народни умотворения търсят и събират братя Грим, Вук Караджич, братя Миладинови, Юрий Венелин, Георги Раковски, Васил Априлов, Иван Богоров, Петко Славейков, Любен Каравелов и др. 4. Религията трябва да разграничи и да издигне бариера между етническите групи. Католицизмът, например, отделя поляците от германците, хърватите от сърбите, литовците от русите. 5. Общият вътрешен национален пазар, където се срещат хора от всички краища на империите. 6. Расовите теории и ксенофобията. Епохата на национализма е епоха на вяра в европейското превъзходство и на експанзия на всичко европейско, включително - и на идеологията на национализма. И политическата, и социалната еманципация пораждат нови варианти на напрежение и конфликти между различните интереси, на което съответстват и новите средства в борбата за политическата власт, и новият тип разделение на труда в условията на модернизация, т.е. - на капиталистическото общество. Тези конфликти между различните интереси обаче играят противоположни роли по пътя към формирането на съвременните нации. В случая на националните държави те съдействат за вътрешната диференциация на националните общества и, в крайна сметка, могат да забавят националната мобилизация. При националните движения обаче, когато конкуриращите се страни, принадлежат към различни нации, конфликтите между различните интереси ускоряват разпространението на националната идентичност. Могат да се разграничат три основни модела на конструиране на националната история. - В рамките на първия модел някои национални движения могат да представят историята си като непрекъсната история на национална държава, разрушена на някакъв етап от развитието си от своите противници (унгарци, хървати, чехи). Тези национални движения извеждат аргументацията си от историческите права, т.е. - те претендират за възстановяване на предишната самостоятелност на своята територия. - Във втория случай са налице недостатъчни, само частични данни, които не могат да формират достатъчно здрава основа за изграждането на такава история (сърбите, българите). - При третият пък, в историята въобще липсват подобни политически образувания (фините, естонците, словенците). - Доста чест феномен са пресичащите се национални истории, когато жителите на една територия се оказват включени в контекста на две или повече национални истории (Трансилвания, Македония, Фландрия).

А, Дорис! Интересна идея ми даваш. Може да драсна тук някои неща, на които уча учениците си. И така... С няколко думи... Терминът "nation" произлиза от латинската дума "natio" със смисъл "този, който сее родил". Според някои учени нацията възниква в XV век, по време на 100 годишната война м/у Англия и Франция. Тогава в тези две държави народите прераснали в нации. Терминът "natio" възниква през XIV век във френските университети. В университета в Париж с този термин се описват френските студенти (родените на територията на Франция, говорещите на френски език, управлявани от френския крал и по законите на френското кралство. В университета в Прага на отделни "нации" са разделени студентите, произхождащи от Бохемия, Бавария, Силезия и Саксония. От друга страна, на отделни нации, хранещи се на отделни групи, се разделят рицарите от ордена на хоспиталиерите на остров Родос. През средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи, са държавата, религията и етническата/народностната култура. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм. --- Според руската Уикипедия, нацията е социално-икономическо, културно, политическо и духовно единство от времето на двете индустриални революции (1. 1750-1850 г. и 2. 1880 - 1900 г.). Има два основни подхода за разбирането на нацията: - политическата общност като граждани на определена държава и - етническа общност с общ език и идентичност. В международното право нацията и националната държава взаимно се припокриват.

Не съм изчезнал... Стоя "като алигатор в засада" (виждат се само очите му над водата) и ви чета. Надявам се повече хора да се включат и в анкетата, и в дискусията. Прегледайте темата отначало до тук, докато страниците са само около 5... Може пък да се сетите за нещо, което още не ви е хрумнало. Търся още интересни материали по темата. Даже и нови питания за анкетата ми хрумнаха, но вече е късно те да бъдат добавени. Жалко. Ма така е, като бързам да пусна темата. Между другото, ако сте забелязали, аз имам, меко казано, доста теми, разхвърляни из различни раздели на форума. Но в тях рядко се получава дискусия. Радвам се, че в тази тема се получава дискусия. Вече обсъдихме кои държави (не) са патриотични (има 5 такива списъка тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15517&p=280037 ). Според едната от методиките за определяне на патриотичността било това, дали хората са склонни да участват във война за защита на своята държавна територия, а не - богати/бедни или друго.

Ухапването от някои паяци предизвиква сърбеж и зачервяване и излиза някаква подутинка, нещо малко по-голямо от ухапаното от комар. Паяк може да те гризне и докато спиш.

Паяците са добри метеоролози. Ако мрежата им е голяма, времето ще бъде хубаво. Ако мрежата им е малка, очаквайте застудяване.

Да, интересно би било да си представим как православни монаси с дълги бради, облечени в черни и кафяви раса, въртят тояги или играят кати от карате из двора на Рилския манастир...

Терминът "национална идентичност" е синоним на термините "национално съзнание" и национално чувство". Националната идентичност на един човек е неговото самоидентифициране и чувството му за принадлежност към една държава или към една нация, чувство, съвпадащо с чувството на група от хора, независимо от това, на чия държава те са граждани, поданици. Националната идентичност не е вродена черта. Личната национална самоидентичност на даден човек е пряк резултат от присъствието на различни елементи в ежедневието на хората: националните символи (символика на герба, цветове на знамето, девиз, религиозни символи, напр. - форма на кръста, национален химн, флорален символ, кокарда, медали, владетелски/държавен печат и др.), езика, общото минало, общото национално съзнание, кръвните връзки, културата, националните празници, литературата, музиката и песните, кухнята, вестниците, радиото, телевизията и др. Не трябва да се бъркат националната идентичност, която е чувство, с националността, която е членство, политическо и/или правно (в смисъл на гражданство, на поданство, като например, когато се говори на българско гражданство), или етническо ( в смисъл на езикова, културна, историческа, религиозна или социална общност, например - франкофони (френскоговорещи) и французи. Терминът "национална идентичност", ако не е ясно определен (което често се случва), е семантично аморфно понятие, което включва реални или въображаеми "общи неща" между вярващи в това хора, които (неща) служат за разпознаване на нацията. Националната идентичност на повечето граждани на една държава или на една нация се усилва когато държавата или нацията е застрашена, например - във военно отношение, от икономическа криза или от природен катаклизъм. Чувството за принадлежност е от съществено значение за нацията когато при някаква заплаха хората се опитват да се обединят със свои сънародници, за да се защитят от общата заплаха. Един пример за това е развитието на тайванската идентичност спрямо китайската идентичност. Много тайванци искат о-в Тайван да не е част от Китай (КНР), негова 23-та област, а да бъде "Република Тайван". Затова те недоволстват от факта, че в паспортите си са записани като "китайци" и "граждани на КНР". Така тайванците са разделени от тази тяхна "криза на идентичността". Има случаи, когато националната самоличност се сблъсква с гражданската самоличност на даден човек. Например, много от израелските араби се асоциират или са свързани с арабска или палестинска националност, като в същото време те са граждани на държавата Израел, която е в конфликт с палестинците и с много арабски страни. Интересен е случаят на хората, живеещи в Европейския съюз. Те хем принадлежат на своята нация, хем - на своята национална държава и едновременно с това - и на нещо като наднационална държава - ЕС. Също така, има случаи, в които националната идентичност на определена група е потисната от страна на правителството в страната, където групата живее. Един такъв пример е в Испания, където под авторитарната диктатура на Фр. Франко (1939-1947) е бил премахнат официалният статут на езиците на баските, галисийците и каталонците. В Испания испанският език е единственият официален език, но много голяма част от гражданите на страната говорят други езици. Историята, етнографията и филологията се използват, за да бъдат установени националните права на собственост върху териториите, на които различните народи са съжителствали и за които са воювали през вековете. В целия свят наличието (съществуването) на някоя нация се счита за легитимно основание за това, тя да има своя собствена дъържава. Борбите срещу европейските колониални сили са извършени от националноосвободителните движения и всяка претенция да се отцепи територия от земите на някоя колониална държава, на някоя империя, задължително включва обявяването на наличие на специфична нация, потисната от тази империя. За хомогенизация на националниите държави се прибягва понякога до етническо прочистване (чрез прогонване и/или избиване) на националните малцинства в нея. Или - чрез отриането на факта, че такива малцинства съществуват в рамките на дадена държава, чрез потушаването на искания за регионална автономия, насилствена смяна на личните и фамилните имена, насаждане на чувство на национална принадлежност чрез медийната пропаганда, чрез образованието, културен геноцид. Историята на народите ясно показва, че формирането на колективна национална идентичност е войнстващо предприятие, включващо политически проект. Положителният израз на националната идентичност е патриотизмът, а отрицателната е шовинизмът.

Ви-то го поправих на си. Наистина, това е граматически правилното. И аз много добре го зная. Жалко, че някой забеляза това чак на 4-та страница! Очаквах по-рано да го забележат, ама понеже бързат да пишат колегите,та са го пропуснали. Да, това за българската кухня ще го добавя. Благодаря за подсказката, Маноле! Добавих и народните носии.

Вар. 1 http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot.html http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot_slide_2.html?thisSpeed=20000 Вар. 2 http://www.city-data.com/forum/world/1454160-most-least-patriotic-countries-10.html Вар. 3 http://arminius1871.deviantart.com/art/The-33-most-patriotic-nations-269061878 Вар. 4 и 5 https://en.wikipedia.org/wiki/Patriotism

Нинджите - шпионите на средновековна Япония Техните умения до такава степен надхвърляли възможностите на обикновените хора, че ги смятали за свързани с нечистите сили Няма самурай, владетел или обикновен селянин в средновековна Япония, чиито коси да не са настръхвали при споменаването на нинджа. Нинджа в буквален превод означава шпионин, а нинджуцу се е наричало изкуството на шпионажа в средновековна Япония. Преминали през почти нечовешки тренировки, нинджите владеели до съвършенство бойните изкуства от различни системи, умеели да си служат с различни видове оръжия, с лекота преодолявали ровове и крепостни стени, издържали дълго време под водата, ходели по стени и тавани, умеели да объркват преследвачите си, като се появяват и изчезват незабелязано, сражавали се безумно смело, можели да изтърпят всякакви изтезания, да се измъкват от невъзможни положения и да умрат без звук, когато това е крайно необходимо. Те били наемници, шпиони и диверсанти, които работели срещу заплащане и, въпреки това, се подчинявали на свещения неписан кодекс на честта. Макар и обявени официално за нисша класа и извън закона, способностите и достойнството на нинджите често предизвиквали неволно уважение сред самураите. Макар че много школи се опитвали да им подражават, векове наред военният шпионаж си оставал привилегия за избранници, родов занаят и изкуство за тесен кръг незаменими специалисти. Все още за тайните на нинджите се знае твърде малко, но реалните признаци за съществуването на тайнствените общини в планините на Централна Япония датират от средата на VII в. По всяка вероятност процесът на обособяването им в отделна прослойка се развива едновременно с обособяването на самурайското съсловие и по идентичен начин. Едновременно с това гордостта на самураите била причина шпионите да бъдат считани за декласиран елемент и най-ниската и безчестна обществена прослойка. От време на време феодалните владетели и правителствените войски организирали истински хайки за залавянето на нинджи. Разрушавали техните лагери и селища, убивали старците и децата. Въпреки това базите на нинджа били разпръснати из цялата страна. Естествени техни центрове станали планинските и горски райони в околностите на Киото, Ига и Кога. През епохата Камакура (1192 - 1333 г.) редиците на нинджите често се попълвали от ронини - самураи, останали без господар в кървавите междуособни войни. С течение на времето обаче достъпът до планинските общини бил почти напълно прекратен, тъй като съдружията на наемните шпиони прераснали в тайни кланове, обединени от кръвно родство и клетва за вярност. Всеки такъв клан се превръщал в уникална школа по бойни изкуства и култивирал оригинална традиция в нинджуцу. През XVII в. школите по нинджуцу наброявали около 70, като сред 25-те най-влиятелни били Ига-рю и Кога-рю. Останали извън официалната система на феодални отношения и йерархия, нинджите изградили своя собствена класова структура и йерархия, отговаряща на потребностите на такъв род организации. Централизацията никога не била особена потребност за тях. Залог за благополучието на общината била секретността, затова родовите школи, които извършвали най-опасната и неблагодарна работа, получавали минимум информация за върхушката на йерархическата пирамида. Често те не знаели имената дори на куриерите и на хората, от които пряко получавали заповеди. Парите също се получавали и се разпределяли обикновено от главата на клана. Директните изпълнители на поръченията, на най-трудните и опасни задачи, които на всяка крачка рискували живота си, обикновено вършели това срещу мизерно заплащане. Самураите не измъчвали пленниците, които имали благороден произход. Те рядко се унижавали да изтезават простолюдието и най-много упражнявали правото си на изпробване на остротата на меча (катана). Тези правила, разбира се, не важели за нинджите. Когато, макар и изключително рядко, залавяли нинджа, той бивал подлаган на най-садистични мъчения. Не е чудно, че провалилите се шпиони предпочитали да се самоубият, преди да бъдат хванати. Обикновено нинджите сами одирали и обезобразявали лицето си до неузнаваемост, унищожавали всички признаци, които могат да ги причислят към някоя школа или по които да ги разпознаят. Когато мъченията станели непоносими, нинджата можел да отхапе езика си, като по този начин предизвиквал болезнен шок и бурен кръвоизлив, който водел до смърт. Макар че не се страхували от смъртта, нинджите не бързали да умират и били в състояние да направят почти невъзможното, за да успеят в своята мисия. Приблизително на 4-5 годишна възраст децата започвали да изучават бойното изкуство без оръжие на някоя от известните школи по джуджуцу. В техниката обаче се вмъквали и допълнителни акробатични елементи, които давали известни преимущества при схватка. Упражнявало се разхлабване на сухожилията и ставите, така че нинджата спокойно можел да извади ръката си от рамото, да обърне китката и стъпалото си или да удължи ръката си с няколко сантиметра при удар. Той привиквал да седи с часове зимата под някой планински водопад, да нощува в снега, да прекарва деня под парещите лъчи на слънцето или да изкарва дълго време без храна и вода. За сметка на това с подходящи упражнения сетивата се изостряли невероятно. Децата от рано привиквали да извършват различни неща в почти непрогледния мрак на пещерите. Със специални упражнения се развивало вниманието, така че нинджите можели да възстановят по памет само веднъж прочетен текст или набързо видяна карта. Очите безпогрешно можели да определят релефа на месността, разположението на коридорите в замъка или най-малките изменения в маскировката и поведението на стражите. Слухът се изострял до такава степен, че нинджата можел да разпознава гласовете на почти всички птици, като отделя от тях сигнала на партньора. По звука на паднал камък той можел да определи дълбочината на рова с точност до метър. Познавал вида на оръжието по неговия звън, а разстоянето до стрелеца - по свистенето на стрелата. По дишането на спящите можел да определи техния брой, пола и възрастта им. Специални упражнения развивали и определени екстрасензорни способности. Поведението на нинджата в тъмнината било свързано с цял комплекс от сетивни усещания. Той можел да съди за близостта на огъня по степента на топлината му, а и най-малките течения и въздушни промени му помагали да различи големината на стаята, разликата между задънения коридор и изхода. Умелото ориентиране по звездите и в затворено помещение давало възможност часовете да се пресметнат с точност до няколко минути. Използването на слуха и обонянието били незаменими и при някои химични и фармацевтични операции, до които прибягвали нинджите. След навършване на 15-та си година те преминавали през съкратен курс на психофизически тренинг за изучаване "тайните на духа", като били въвеждани в учението на ямабуши, дзен и даоизма. Ямабуши означава "планински воин", това били монаси-воини. Орденът на планинските монаси-воини възниква през IX - X в. като се смята, че последователите му са създали особена разновидност на йога, задълбочавайки се в мистичните аспекти на езотеричните будистки школи. Учението се предавало от учител на ученик и по правило всички ямабуши ставали нинджа. Повечето ямабуши, както и даоистките монаси, изучавали тантра и се специализирали в някоя основна техника, развивайки невероятни способности. Много пазители на тайните на нинджуцу черпели своето вдъхновение и сила от непресъхващия извор на тантрическата магия. От тайните наставления се вземали рецептите за отрови и лекарства, за уникални хранителни смеси и концентрати, които можели да заместят храната с дни наред. В съчетание със самовнушението и акопресурата те били мощни методи за стимулиране и съхраняване на жизнеността в екстремни условия. Много самураи, а да не говорим за обикновените селяни, не без основание смятали, че нинджите са във връзка с нечистите сили. Едновременно с това шпионинът трябвало да умее да придобива и анализира всякаква информация. Той трябвало да чете сложни, кодирани текстове, да разбира китайски език, да бъде запознат с картографията, стратегията, тактиката и военното дело. За изпълнението на мисията си нинджата трябвало да овладее превъплъщаването най-малко в седем класически образа от японското средновековно общество: странстващ актьор, странстващ монах, планински отшелник, будистки свещенник, илюзионист и жонгльор, обикновен селянин или гражданин и накрая търговец. Така нинджа трябвало да има познания във всички конкретни области на живота и да може да си служи почти професионално с тях. Независимо от сложната универсална подготовка всяка школа изграждала свой арсенал от традиционно предавани специални техники, които отличавали отделните кланове. Специалитет на някои от тях било поразяването на болезнени точки с пръсти. Други овладявали до съвършенство болезнените захвати, изкълчвания и счупвания. Трети специализирали в боравенето с оръжие - например копие и меч. Оттам дошли и определени характеристики на школите, които трайно се отразили в техните имена и прозвища: "прозрачни вълни", "бушуващи вълни","червените навуща", дивите маймуни" и т.н. За уменията на нинджите се носят легенди. Вярвало се, че те могат да стават невидими, да летят, да имат по няколко тела (т.е. - да телата им да се умножават), да се превръщат в животни и птици и така нататък. --- Темата за нинджите е много дълга, затова вероятно ще има и продължение.

Вероятно има и други определения. За съжаление на историците историческата наука не е всемогъща. Затова има множество науки, помощни на историята. Ще ги изброя с риск да пропусна някоя... И така: Археология, нумизматика, историческа география, литература, лингвистика, физическа антропология, социална антропология, философия, архитектура, психология, епиграфика, палеография, сфрагистика, хералдика, археоастрономия, етноастрономия, етнология, икономика, статистика, физика, химия, културология, политология, спелеология...

Аз попаднах на различни списъци. Най-патриотични държави/нации - вар. 1. САЩ, Венецуела, Австралия, ЮАР, Австрия, Канада, Чили, Нова Зеландия, Филипините, Израел - вар. 2. САЩ, Франция, Англия (Великобритания), Китай, Тайланд, Сингапур, Ю. Корея, Тайван, Индия, Канада, Австралия, Израел, Бразилия, Русия - вар. 3 Венецуела, САЩ, Австралия, Австрия, Чили, ЮАР, Канада, Унгария, Филипините, Русия - вар 4 и 5 (от края на миналия век) Ирландия, САЩ, Индия, ЮАР, Канада, Испания, Англия, Дания, Италия, Швеция, Франция, Финландия, Белгия, Холандия, Германия - вар. 5 САЩ, Венецуела, ЮАР, Индия, Перу, Словения, Полша, Австралия, Испания, Аржентина, Швеция, Молдова, Япония, Русия, Швейцария, Литва, Латвия, Германия Най-малко патриотични държави/нации - вар. 1. ГДР, Латвия, Швеция, Полша, Словакия, ГФР, Тайван, Франция (?), Швейцария, Чехия - вар. 2 Мали, Чад, Нигер, Сомалия, Зимбабве, Замбия, Конго, Гаяна, Венецуела. Парагвай, Украина, Молдова, Беларус, Литва, Латвия, Казахстан, Армения (?)

Обществените (социалните) науки изследват аспектите на човешкото общество. Понятието включва следните науки: антропология, археология, икономика, география, история, лингвистика (езикознание), политология и психология. Хуманитарните науки (или хуманитаристика) са дисциплини, които изследват и изучават човека, използвайки методи, които са основно аналитични, критични или свързани с предположения и хипотези, и отличаващи се от емпиричните подходи в природните и в социалните науки. Примери за дисциплини, свързани с хуманитаристиката, са: изучаването на древните и съвременни езици, литературата, литературознанието (теория на литертаурата), философията, религията, визуалните и театрални изкуства, също - музиката. Допълнителни предмети, понякога включвани в хуманитаристиката са антропологията, теренните изследвания, науките за комуникацията и културните изследвания, макар че те много често са възприемани като социални науки. Учените в областта на хуманитаристиката се наричат хуманитаристи.

Думата nation е френска, а в английския език е заемка от френския (наред с много други думи). На френски тя се произнася насион, а на английски - нейшън. Kолкото до третия термин, предполагам, че визираш шовинизма. Терминът произхожда от думата chauvin (шовен) - прекалено ентусиазиран войник. Думата идва от името на френския войник Nicolas Chauvin. Той участвал в множество сражения. Спорно е - дали във френската революция, дали в Наполеоновите войни, дали във войната на Франция с Прусия, или - във всички изброени конфликти. Получил 17 рани, фрактура на едното рамо, изгубил три пръста на едната си ръка и част от черепа си, но продължавал да се сражава с ожесточение. Лицето му било обезобразено. Лично Наполеон удостоил войника със сабя на честта и с пожизнена пенския от 200 франка. Възможно е личността на Н. Шовен да е събирателен образ или митологема. Шовинизмът е прекомерна проява на патриотизма или национализма. Той е отражение на прекомерното възхищение от родината. Може да се каже и, че е следване на примера на Н. Шовен.

Да, именно национализмът преобръща хода на историята и води до разпада на многонационалните империи, например - британската, испанската, османската, австро-унгарската, съветската...

Абе, започнах да правя една малка и симпатична компилация, ама вече много ми се доспа. Утре ще си я довърша. И или ще си осъвременя постинга, или ще допиша нещата в следващ постинг. Мислех да си скрия постинга, докато го довърша и по-късно да го пусна, но системата на форума не разрешава редактирането на скрит постинг. Жалко. Всъщност, мога да скрия само първия постинг, създаващ нова тема. Така направих, докато създавах анкетата и пишех първия постинг в тази тема. Хубаво е това да се знае от модераторите. За съжаление на обикновените потребители, те няма как да си скрият първия постинг, докато го доизкусурят, а могат само да си го редактират, като промените, ако са многократни, ще са видими.

Днес материално-техническата унификация, икономическата универсализация, урбанизацията, както и глобалният обхват на средствата за масова комуникация, полагат основите на така наречения “глобален информационен свят”. В тази нова цивилизационна среда ролята на националната държава изглежда, на пръв поглед, силно разколебана. Появява се принципно несъответствие между традиционните основания на нацията и националната идентичност и изискванията на глобализационната среда. Последното предопределя и дълбоките кризи на националните общности и идентичности в съвременния свят. В процесите на интеграция и глобализация изключителна актуалност придобива въпросът за съхраняването на самобитността, традициите и културната специфика на нациите. Опитвайки се да осъзнае мястото си в света, човек търси измеренията на нравствено-етичния си облик и границите на собствения си духовен потенциал. Поради това въпросът “Кой съм аз?” звучи с еднаква сила във всички епохи, култури и религии, а отговорът, който никога не е еднозначен, обикновено са намира в ситуирането на индивида в определено историческо време и социо-културно пространство, както и в отношението му към останалите човешки същества. Думата „идентичност” произлиза от латинското местоимение idem (същия) и впоследствие съществителното identitаs, означаващо еднаквост, сходство, прилика. Този смисъл заляга и в основата на понятието „идентичност”. Чрез идентичността си хората се самоопределят и се саморазличават от другите. Идентичността е понятие, което описва както личностната представа за и проявлението на индивидуалността, така - и процесите на групово обединяване на базата на някакво сходство или на някакви сходства. Могат да се разграничат два основни типа идентичност - персоналната (личната) идентичност и колективната (груповата) идентичност. Колективната идентичност е сборно понятие, доколкото то всъщност събира различните видове колективни идентичности. Това подразделяне се осъществява на базата на общото, което обединява определена група и същевременно я разграничава от другите групи. Така, в зависимост от този водещ критерий за обединение и разграничение, колективната идентичност може да бъде: локална, регионална, национална и/или транснационална (европейска, например) идентичност; социална и културна идентичност; религиозна, етническа и/или политическа идентичност и пр. Можем да наречем тези общи неща „точки на съотнасяне” - такива могат да бъдат територията, историята, езика, културата, расата, етноса, религията, ценностите, символите, публичността. Основна характеристика на идентичностите е тяхната множественост и паралелност - един човек (или една група) може да има (и обикновено е така!) няколко идентичности. Важно е да се отбележи, че идентичностите са конструкти – не са естествени образования, а са създадени от хората; не са фиксирани, а са динамични и променящи се във времето и в пространството.

Да, Митак, поредния спам. За теб всички останали са спамъри, нали...

Въпросите са малко хаотично "подредени", понеже ги пусках по реда на хрумване.