-
Брой отговори
8208 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
57
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ ISTORIK
-
Уж е по данни на БНБ... --- И тук става дума за институции/дружества/компании/фирми... А колко хора взимат заем от лихвари-мафиоти? За това статистиката мълчи. А колко хора взимат заеми от роднини, приятели и колеги? Добре, че са българските емигранти, че наливат пари у нас чрез роднините си! 2 000 000 д. са нашите емигранти, които са наляли у нас около 781 200 000 лв, което е около 2% от българския БВП. Това са повече пари, отколкото генерира туризмът! А също така - и много повече от усвоените пари от еврофондовете! Но това със сигурност не са всичките пари, които изпращат емигрантите. Официалната статистика на БНБ обхваща само тези преводи, които са осъществени чрез финансови институции. Това автоматично елиминира огромната парична маса, която българите в чужбина вкарват у нас на ръка или чрез други канали за трансфер на средства. Емигрантслките пари крепят финансовата стабилност у нас. Намаляването на преводите от чужбина (заради световната икономическа криза или по други причини) ще се отрази както на стандарта на живот на немалка част от българите, така - и на макроикономическите показатели като цяло, смятат икономисти от БАН. Работещите емигранти са почти 79%. 37% от тях привеждат пари по официален път, а по неофициален – 15%. А 48% от емигрантите не изпращат средства у нас. Същевременно се забелязва голям ръст в броя на българските студенти, които учат в чужбина.
-
Общо на пазара у нас работят ок. 160 - 170 небанкови институции, специализирани в кредитиране. А българинът тегли по 60 000. лв. бързи кредити на всеки час. Или, ако разделим тези пари на броя на небанковите кредитни институции, на всеки час всяка една от тях дава заем от 350 лв. Въпросът е докъде ще доведе всичко това - до удобна и полезна модерна нова услуга или до прекомерна задлъжнялост на по-бедните българи.
-
Във финансови капани, в лапите на небанковите финансови институции, на колекторските (събираческите) фирми и на телефонните измамници попадат най-различни хора, различаващи се по пол, възраст, религия, образование и професия. В първия случай хората взимат заем на принципа вземи едно, върни десет. Във втория случай те са преследвани, за да платят някакви свои стари задължения. В третия случай дават парите си, за да услужат уж на някой свой познат или роднина, но роднината или познатият им и хабер си няма. И в трите случая те имат глава на раменете си и могат да преценят рисковете от това да вземат заем или да дадат парите си. Измамници и измами ще има винаги, докато има будали. Наглите измамници (от третата група) може да бъдат залавяни, съдени и осъждани ефективно. Звъняли са и на мен, и на майка ми, и на жена ми, и на тъщата. Никой от нас обаче не се е хващал на въдицата на мошениците.
-
Няма значение дали ще започнем да носим шапки сомбреро или някакви оперения.и пончо... Едно пончо и едно сомбреро ще паснат идеално на Милко Калайджиев! С наличието на толлкова много банани по магазините (макар - и вносни!) сме заприличали на бананова държава. В банановите държави поне баанните и портокалите са си техни, а не - вносни!
-
Брат ми ми е разказвал за опит за банков обир (не помня дали беше във Франция или пък в Канада, но това е без значение). Обирджията нахлува в банков клон с воден пистолет, съвсем като истински обаче - метален и по нищо не личи, че не е истински. Охранителят насочва пистолет към него. Първият изстрел е произведен от нападателя. Оказва се, че пистолетът е воден. (Може би човекът е объркал пистолетите и е взел играчката на детето си по погрешка, не зная.) И, ако охранителят бе стрелял и бе убил или осакатил този човек, ТОЙ щеше да бъде осъденият, понеже противниковото оръжие не е оръжие в истинския смисъл на думата. В крайна сметка, нападателят е бил задържан. Хвърлил пистолетчето срещу охранителя и тръгнал да го удари. Охранителят пуснал своя пистолет, направил захват на атакуващата ръка, последвал ключ или усукване и така успял да го обезвреди, сложил му белезници и го закопчал за парното. После се обадил на полицията. Онзи бил осъден за дребно хулиганство, не - за обир, понеже обир в действителност нямало. Историята обаче има продължение. По-късно, след като го освободили, същият човек отишъл в друг клон на същата банка и се опитал да изкърти прозореца на касиерката с кози крак! Този път вече го осъдили за опит за обир. Да, ама в този клон на банката нападнал охранителя (друг охранител!) с козия крак и човекът бил принуден да му счупи ръката. (Дали китката. лакета или рамото е счупил охранителят не знаем, щото брат ми не беше сигурен какво и как точно е станало, пък аз го разпитвах за техниките. Малкия тренира йога, а не - бойни изкуства и не може да даде адекватен отговор на този въпрос.) Обаче го е обезвредил за няколко секунди. (Аз предполагам, че охранителят е използвал или техника от джу джуцу, и/или пък е ударил атакуващата ръка с палка/тонфа.) --- Друг случай, за чиято достоверност не съм убеден. Обвиняемият ударил шамар на свой опонент. Човекът паднал, ударил главата си в бордюра и починал на място. Обвиняемият бил оправдан, понеже другият бил починал от удара в бордюра, а не - от шамара. Понеже не шамарът го е убил. --- Ако и вие се сещате за подобни казуси, моля, споделете ги, ще бъде интересно...
-
Ами, когато нападателят е въоръжен? А какви са необходимите предели, които може да бъдат надхвърлени? Кога можем да счупим ръката на нападателя, примерно? Или пък - крака му? Ами, ако направим хвърляне (nage waza), а той не може да пада и да речем при падането си счупи ръка, крак, ребро, гръбнак, врат, пукне си черепа или пък му се счупи челюстта, или му падне зъб (или пломба)? (Това живо интересува занимаващите се с бойни изкуства.)
-
Кога самоотбраната е неизбежна? В какви случаи? А в кои слуачи опасността от неизбежната самоотбрана може да надвиши опасността от нападението/атаката? Имаше някакви постановки от сорта: - при афект (стрес) на нападнатия - при нападение в обществено транспортно средство (самолет, автобус, влак. кораб, маршрутка и др.), където има опасност да пострадат повече хора - при нападение на оживено място, където също има опасност да пострадат повече хора - при нападение с хладно или с огнествелно оръжие - при оказване на съпротива от страна на престъпник, когото полицаи се опитват да арестуват - при нападение в дома на нападнатия - при нападение от страна на повече нападатели, няколко срещу един Ама това беше в края на миналия век. Какво се е променило днес, т.е. - около 10-20 години по-късно?
-
Русофилите и русофобите са ро(ж)би на идеологията. Какво значи русофобия? Не вярвам някой искрено да мрази руския народ. Или пък - създателите на руската култура и на руската наука. Който обича народа и неговите достижения, не може да обича неговите мъчители и палачи. Да обичаш сталинизма и сталинските фетиши е истинската русофобия, защото като Сталин няма друг, който без причина да е избил милиони руснаци и представители на други народи. Няма друга столица в Европа, освен София, която да отглежда с окултно раболепие сталински монументи като ПСА. Да си поклонник на окупаторите означава преди всичко да си родоотстъпник. ПСА днес отразява точно това - символ на българофобия и КГБ-ейско русофилство, което всъщност си е чиста проба русофобия. Всичко това в интерес на руско-българската олигархия! Нека рублофилите да не си прикачват етикета "русофил". Обикновено петоколонниците - рублофили не познават добре нито българската, нито руската култура. Обаче, ако от Русия им спрат рублите, тия веднага ще станат вкупом русофоби. Следният лозУнг - уравнение: любов към Русия = любов към България е рублофилски и българофобски. Той дори не е и русофилски. Лансиран е от съвременен български депутат! В България има голяма руска диаспора, още от времето след Освобождението и по-късно - след разгрома на белогваргвардейците. Мнението на немалко от руснаците у нас за царска Русия, за СССР, за Путин е напълно отрицателно! Така че колкото България по-далече от Москва, толкова повече руснаци ще се преселват тук! А какво е русофилията? “Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към национално предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите.” Тези думи принадлежат на... Димитър Благоев. („Принос към историята на социализма в България", С. 1976 г.) === КГ125 пита: Щом като паметникът е на съветската армия - освободителка от нацизма, защо до него няма паметници и на щатската, английската и австралийската армия? Да попитам на свой ред и аз... А защо на мястото на ПСА не се сложи ДРУГ паметник - посветен на антихитлеристката коалиция? В нея виждаме СССР, Великобритания, Франция, САЩ, Австралия и други, дори - и България!
-
Българското русофобство Това e текст на Огнян Минчев - реакция във Фейсбук на статията "Аз мразя Русия" във в. "Дума" от 26 август 2013 г. Подзаглавието на подписаното от Продрум Димов гласи: "Яростна русофобия се опитва да свие гнездо под стряхата на българското образование и нахлува безпрепятствено в живота на съвременното ни семейство и общество". Авторът на "Дума" започва с диалог с ученик, от когото чува "Аз мразя Русия". Той приравнява отношението към руската и съветската политика с отношението към руската култура. Прави и внушението, че "сериозно застрашените ни преди всичко културни и изключително потребни връзки с Русия, които, колкото неприемливо да звучат, постепенно замират - нещо, което вече десетилетия скрито и открито се дирижира по сценариите на новите ни "приятели" от Вашингтон и Брюксел." В България русофобия като тази, описана от автора, не съществува - независимо от това, дали разговорът с малкия ученик наистина се е състоял. Отхвърлянето на Русия като цивилизация и култура е характерно за много народи в Централна и Източна Европа, които са били многократно подлагани на системни опити за подчинение и асимилация от страна на Руската империя. Тези народи не само са били многократно разделяни, окупирани, малтретирани, но са били правени и многолетни опити за тяхната културна и етническа асимилация във великодържавните проекти на Петербург и Москва. Българската русофобия е частична и тя се отнася изцяло до политическите и стопански измерения на великодържавната стратегия за подчинение на България след нейното Освобождение до наши дни. Българските русофоби от 19 век - Стамболов, Захари Стоянов, възрожденци, опълченци, държавници - са познавачи и ценители на великата руска култура. Те познават добре Русия и са в състояние да направят категоричната разлика между Пушкин, Тургенев, Достоевски и Чайковски - от една страна, и Ернрот, Каулбарс и Александър III - от друга. След завладяването на България от сталинизма политическото русофобство трябваше да мине в нелегалност, за да не бъдат изцяло посечени носителите му. Вицове, осмиване и тихо негодувание зад стените на дома можеха да бъдат проявленията на нетърпимостта към болшевишката имперска арогантност и към простотията на нейните български слуги. Същевременно българските политически русофоби от втората половина на XX век свиреха на китара и пееха Висоцки и Булат Окуджава, четяха - и четат не само руската класика, но и "Москва - петушки", "Духless" и т.н. Българският културен афинитет към Русия провокира създаването на целенасочена и неподлежаща на промени стратегия на Кремъл спрямо България от последните 130 години - опаковане на великодържавния интервенционизъм спрямо България в аргументите на руската литературна и музикална класика, в достиженията на великата руска култура от 19 и 20 век. Обичате Достоевски? Чудесно - но само в комбинация с руски имперски контрол върху управлението на България. Очаровани сте от "Лебедово езеро" и от "Вуйчо Ваньо"? Браво - но само в пакет с АЕЦ Белене и монопола на Газпром. Категоричното несъгласие на мислещите българи да се докоснат до съкровищата на руската култура в задължителна комбинация със замяната на собствения си национален интерес с великодържавния се нарича "русoфобия" от страна на Кремълските идеолози и техните български епигони. Да - след 1990 г. изучаването на руски език в училищата не е задължително. От учебната програма отпаднаха редица произведения на руската класическа литература. Но всеки, който иска детето му да изучава руски език, получава тази възможност. За съжаление, много шедьоври и на българската литература отпаднаха от все по-прагматизиращите се учебни програми. Културната политика на всяка една страна - включително на Русия - в България има възможности за автономна, но успешна популяризация на националната си култура. По Черноморието има над 400 000 апартамента, закупени от руснаци, и те са много доволни от отношението на българите към тях. Това ли е русофобия? Издават се на български език всички значими произведения на класическата и съвременната руска литература - едно от най-популярните издания сред културните хора е списание "Факел". Това ли е русофобия? Не, "русофобия" е нежеланието на мислещите и свободни по дух българи да се примирят с доминацията над градския пейзаж в София на един паметник - на червената армия, който е символ на национално подчинение и унижение. Има ли в България посегателство над руски паметник - от която и да е епоха, с изключение на сталинистката? Не, няма. Служителите на великодържавния имперски интерес на Русия в България ще трябва да се примирят с тази русофобия - русофобията на свободния българин, който иска да се самоуважава, да уважава своята независимост и своето национално достойнство. Ако великоимперската прислуга имаше грам самоуважение и достойнство, тя отдавна трябваше да спре да опакова паметника на червената армия във Фьодор Достоевски и престъпленията на болшевишкия режим в България в преклонението на Иван Вазов пред Русия, освободила България от петвековно владичество. Защото самият Вазов с горчивина преоценява своето всеобхватно русофилство в края на живота си. И, защото е възможно автентичният афинитет на българина към Русия най-накрая да пресъхне под напора на тази арогантна манипулация - "Заради Илия намразих и Свети Илия." е казано в българската поговорка. И още нещо: интелигентните защитници на Русия - както руси, така и българи - добре разбират, че афинитетът, близостта, общността както по дух, така и по интерес процъфтяват най-добре в условията на свобода, на свободен избор. Време е с българо-руските отношения и бъдещето на сътрудничеството между България и Русия да се заемат интелигентни и широко скроени хора и от двете страни, вместо - тесногръдите имперски чиновници в Кремъл и ФСБ и тяхната корумпирана българска прислуга в коридорите на властта и на енергийната олигархия. Защото Русия е незаобиколим фактор в националния живот на България - стопански, културен, политически. И цената на добрите българо-руски отношения не може да бъде националното унижение на България. Живеем в 21 век. Времето на феодалния империализъм отмина. Живеем в епоха на еманципация и свободно сътрудничество на гражданите и народите. Колкото повече българи и руси разбират това, толкова по-смешни и анахронични ще стават антрефилета като това по-долу на страниците на в. "Дума" и присъдружния й печат. http://www.dnevnik.bg/
-
Какво представлява археологията на бойните полета? http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0
-
Над 1700 затворници от цялата страна, или 18% от излежаващите присъди зад решетките, са изявили желание да тръгнат на училище през новата учебна година от септември, съобщават от дирекция „Изтърпяване на наказанията“ при Министерството на правосъдието. Само в Софийския централен затвор се очаква учениците да са около 90, като те ще бъдат разпределени отново в четири паралелки. Все още не е ясно колко ще бъдат тази година първите класове, като през изминалата „първолаците“ са се учели да смятат, да пишат и да четат в две паралелки. В плевенския затвор има оборудвани класни стаи, библиотека и дори компютърна зала. Общият брой на затворническите училища в цялата страна са девет. За тези, които желаят са организирани и курсове по езици, рисуване, компютърна грамотност или художествена самодейност. В рамките на 2 години лишените от свобода могат да получат професионална квалификация. Някои от пълнолетните затворници признават, че никога не са посещавали училище. По време на обучението осъдените се охраняват от постови. Часовете са по 45 мин., започват от 8,15 и продължават до 13,40 часа. При всеки завършен клас учениците получават документ, в който не фигурира думата „затвор“. Кандидатите за обученията са много, тъй като учението се приспада от общия брой години, които осъденият трябва да излежи. Единствено осъдените на доживотен затвор са лишени от правото да посещават училищните часове. http://www.sofia-press.com/
- 2 мнения
-
- 2
-
-
Анкетата към дискусионна тема (като тази, например) има за цел да се преброим - кой за/против какво е. Особено - ако някои потребители се задоволяват само с отговора на въпроса (или - на въпросите) в анкетата и не им се влиза в спорове с другите потребители, пишещи в темата. Който не обича анкетите, да не отговаря в тях! Толкова е просто.
-
Българската наука е съсредоточена предимно в София
темата публикува ISTORIK в Науката по света и у нас
Българската наука е съсредоточена предимно в София През 2011 г.бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност у нас са възлизали на 188,6 млн. лв., като в сравнение с предходната година са намалели с 3,3%, сочат данни на НСИ. Делът на бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт е намалял - от 0,28% през 2010 г. - до 0,25% през 2011 г., което е около една трета от стойността на този показател за ЕС-27 (0,76% през 2010 г.), отчита НСИ. По данни на националната статистика у нас с научно-развойна дейност се занимават около 20 хиляди специалисти (от тях 12 хиляди с еквивалент на пълна заетост) и около 5 000 души технически и помощен персонал (половината от този персонал е с еквивалент на пълна заетост). Делът на иновативните предприятия у нас е 27%, като голяма част от тях са съсредоточени в района на столицата.Към края на 2011 г. у нас е имало регистрирани 1 614 национални патенти за изобретения, а патентите за полезни модели са били 524 - или общо 2 138, пише БТА. По данни на Евростат за инвестициите в ЕС в областта на науката и технологиите - България е сред 10-те страни с най-голяма интензивност на иновациите, съсредоточени в столицата. Останалите страни, в които науката и технологиите са съсредоточени в столици са: Дания, Испания, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. Като цяло на територията на ЕС през 2011 г. е имало около 44 милиона души, които съставляват основата на човешките ресурси в областта на науката и технологиите. От тях около 2,5 милиона души са най-високо квалифицираните изследователи и специалисти, които са се занимавали с управлениена проекти, свързани с науката и технологиите. Други 6 милиона лица са били заети в рамките на високотехнологични наукоемни услуги, а други 2,5 млн. души са работили в областта на високите технологии в производствения сектор. Анализът на Евростат отчита също, че страните от ЕС-27 са изразходвали през 2011г. за наука и високи технологии около 256 милиарда евро или средно по 511 евро на глава от населението. С други думи разходите на ЕС-27 за наука и високи технологии през 2011 г. са били около 2, 03% от брутния вътрешен продукт на Евросъюза, което е увеличение (при 2,01% през 2010 г). В рамките на ЕС е имало над 55 000 заявки за патенти, което средно прави 111 заявки на милион жители на ЕС, отчита европейската статистика. Най-голям брой заявки за патенти на милион жители е регистриран в германската област Ерланген - 1 435. Вторият регион по брой заявки на патенти е в Холандия - 1 381 на милион, следван от Лихтенщайн - 1 202 заявки на милион и др. Най-висок процент научнотехнологичен персонал е регистриран в норвежкото предградие Акершус на столицата Осло – 35%. Следващо ниво на най-висока концентрация на научнотехнически персонал е регистрирано в Цюрих – 27%, като други три норвежки и швейцарски региона са с високо ниво на концентрация на учени – 22%. В други три провинции в ЕС е отчетен най-бърз растеж на постоянен научнотехнически персонал - в Люксембург, Елзас (Франция) и Саарланд (Германия). Според анализа на Евростат за финансиране на научни изследвания в ЕС в периода 2007-2013 г. са били отпуснати 55 млрд. евро, а до 2020 г. в рамките на ЕС са планирани за научни изследвания още 80 млрд. евро. По материали от: http://www.dnes.bg/ -
Училищата във Финландия превръщат тази държава в рай за децата. Дете и ученик да си в днешно време... Едва 10% от кандидат-студентите по педагогика успяват да постъпят в университета. Има ситна цедка на входа. Не всеки може да бъде допуснат в гилдията. Интересно е каква е цедката на излизане от университета. Колко от влезлите завършват успешно? Учителската професия е толкова популярна най-вече заради социалното признание. Хората имат доверие на учителското съсловие. Учителите имат голяма свобода за начина, по който да преподават. Те сами избират учебниците и методологията, никой не контролира какво и как точно правят. А у нас учебникът се избира от комисия, най-често съставена от специалисти по други учебни дисциплини или - от родители, които също не са изявени специалисти по конкретната наука. Отделно в работата на учителя се месят "експерти" от районните инспекторати на МОН, които понякога са далеч от реалните проблеми в образователната система. Свободата на действие на учителите е ограничена единствено от свободата на учениците. Учителите трябва да извършват сами проучвания, за да установят какво е най-сполучливо като метод на работа за учениците им. Това е много хубаво. Кучето скача според тоягата. Не е важен цветът на котката, важно е дали тя може да лови мишки. Учителите във Финландия съставят свои собствени изпитни схеми, чиято цел е да ги информират относно напредъка и нуждите на учениците им. Те дават най-доброто от себе си, защото това е тяхна професионална отговорност. Учителите са движени от вътрешна мотивация, а не - от надеждата за бонуси или - от страха да не бъдат уволнени. Вътрешната мотивация е онова, което те се опитват да предадат и на своите ученици. Гениално и просто. В крайна сметка, никой не "виси" над главата на учителя - директор, методист, инспектор от РИ на МОН, кмет, министър, родители, общество... Не е и нужно, понеже учителят за това е учил. Както казва Конфуций: "Учителят трябва да бъде учител, а ученикът - ученик. Родителят трябва да бъде родител, а синът - син." С други думи - всеки трябва да спазва своите задължения и отговорности. Преподаването не е просто поминък, то е наука, то е изкуство, то е магия. Кратко, точно и ясно! За съжаление много от учителите у нас са твърде далеч и от науката, и от изкуството, и от магията на преподаването. Към момента учителите нямат право да принуждават ученик да напусне стаята, да конфискуват телефона му или да отварят личния му багаж, за да проверяват какво има вътре. Най-тежкото наказание за ученик, прилагащо се в момента, е изпращането му при директора. Във Финландия на учителите е абсолютно забранено да докосват учениците. В момента се подготвя нов закон, леко разширяващ учителските права; ако той бъде гласуван, което не е гарантирано, те ще могат чрез физическа сила да извеждат непослушен ученик от класната стая. Както прекалената полицейщина, така и прекалената анархия не са добри. Хубаво е да има някакви минимални рамки на дисциплина. Дори и безкрайността трябва да има някакви разумни граници. Училището не е нито цирк, нито куклен театър, нито детска игрална площадка. То е храм на знанието, на науката, на изкуството, на магията. Учениците, които се сблъскват редовно с трудности, могат да работят със специални асистенти, които им помагат "стъпка по стъпка" да учат уроците, или да работят извънкласно в малки групи. Това е една добра практика, която би могла да се въведе и у нас, тъкмо ще се намали безработицата в страната. Също така, добре е да отпаднат множеството излишни задължения, свързани с бумащина, с които българският учител е пренатоварен. Учениците биват насърчавани да развиват собствените си умения, а не просто да трупат познания и информация. Натрупването на информация - на знания и умения - е неизбежно, но трябва да се научат да "събират 2 и 200". Да мислят, да съчетават познанията, придобити в часовете по различни учебни дисциплини. Много важна е интердисциплинарността. Финландия няма излишъци от природни ресурси - тя няма диаманти, петрол или въглища. Затова нашите политици решиха, че трябва да инвестираме в човешкия капитал. Вижте в "подписа" ми премъдростта, изказана от Конфуций няколко века преди Р. Хр.! Тя има вечна валидност! Докато във Финландия да си учител е престижно и преподавателите не са възрастни, в България учителският състав все повече застарява и основното ядро при педагозите са все още хора, преподавали и по времето на тоталитарната държава. Затова мнозина сред българските преподаватели са с тоталитарно мислене, с мислене от миналия век. Жалко, че част от тези хора не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново. А днес времената са доста различни. Под 1% от работещите у нас 85 000 учители са на възраст под 30 години. Основна причина за това не е, че университетите не подготвят достатъчен брой дипломирани млади учители. Просто дори и тези, които са учили за това, след това не искат да работят по професията си - предимно заради мизерното заплащане. Никой не учи с идеята после да работи до изнемога, а да живее в бедност. Хлябът в магазина не е безплатен. Заплатата на учителите е обидно ниска. Според синдикалисти България е абсолютен шампион по застаряването на преподавателите. В момента в родните училища средната възраст на учителите е 50-55 години, докато в детските градини е още по-висока – 54-60. По психология са ме учили, че колкото по-възрастен е учителят, толкова по-отдалечен е психически и интелектуално от света на тези, които обучава. Много от финландските политици имат дълга учителска кариера. Ето един любопитен факт. Във Финландия няма гета. Забранени са. Няма и частни училища с обучение до 8-ми клас, тоест началното и основно образование е само държавно, както и задължително. Циганите, живеещи там, водят редовно децата си на училище, защото няма как да избегнат глобите, които ще трябва да платят в противен случай. Отпадането от училище на циганските деца води до тяхната маргинализация и до социалното им (само)изключване. Затова отпадналите от училище трябва да бъдат върнати в образователната система. Необхванатите трябва да бъдат обхванати в нея. А подлежащите на отпадане трябва да бъдат задържани. Реформите (ако изобщо могат да се нарекат реформи), провеждани у нас, са проформа, козметични и като цяло - безсмислени. Или пък обслужват нечии анонимни интереси. И така, на какво ни учи Финландия? Ние трябва да повишим стандартите за влизане в учителската професия, а бъдещите учители ще трябва да получават солидна професионална и академична подготовка. Ако желаем да подобрим учителската професия, то може би повече млади хора ще избират да практикуват учителството като кариера, а не - като стъпало към някаква друга, по-благоприятна работа. Ако учителството би придобило повече авторитет и обществен престиж, от това нашите училища и нашите ученици биха имали единствено полза.
- 8 мнения
-
- 2
-
-
А защо не са направили хубав път от Кулата до Видин? А има ли ЖП линия от Кулата до Видин? Май няма...
-
Наши приятели сред младите македонци са (предполагам) македонските студенти у нас. Ето една интересна статия за тях... След приключването на образованието си в някой от българските университети, македонските студенти все по-рядко се завръщат в родината си. Тук, в България, те намират много по-бързо и по-лесно работа в български фирми, а в същото време и печелят повече пари. Това се казва в обширна статия на излизащия в Скопие вестник “Дневник” относно перспективите на македонските студенти в България. В България те имат възможности за изграждане на кариера и за усъвършенстване в други европейски страни, особено - дипломантите, работещи в европейски компании, пише скопският в-к "Дневник". Голям брой македонски студенти от университетите в София, Благоевград, Пловдив, Велико Търново и в други студентски центрове, казват, че българските дипломи им отварят вратите към Европа и, че много лесно намират работа, тъй като България е изправена пред недостиг на високообразовани кадри заради големия отлив на собствената й работна сила в други европейски страни. Най-търсени са лекарите, фармацевтите, електротехническите специалисти, специалистите по информатика и други, пише македонският вестник. "Докато бях студент, работех като келнер и получавах по около 400 евро месечно. След като завърших техническото си образование, си намерих работа в чуждестранна компания, където получавам заплата 700 евро. Не планирам да се завърна в Македония, защото там трудно ще намеря работа и трудно ще си осигуря добра заплата. Скоро планирам и да създам семейство, а съществуват и възможности да заминем за друга страна, казва 25-годишен македонец от Велес, цитиран от в. "Дневник". Македонците казват, че в началото приемат и по-скромни условия за работа, само за да използват шансовете за професионално усъвършенстване и кариерно развитие. Освен че ходят на работа, голяма част от македонските студенти се записват и на следдипломно обучение, а изтъкват, че им се предлагат и възможности за стипендии и усъвършенстване в чужбина, посочва изданието. Записах се в медицинския факултет в Скопие, но от идната учебна година планирам да се прехвърля да уча в България. Така дипломата ми ще бъде призната и от европейските страни, какъвто не е случаят с македонската диплома, а ще мога да отида и на специализация (по програма Еразмус в чужбина), казва студентка от Крива Паланка, цитирана от в. "Дневник". Младежите твърдят, че условията за обучение в България са по-добри от тези в родината им. Разходите за студентите от държавната квота били много по-малки, а те получавали и месечни стипендии и други стимули по време на обучението си, пише македонският вестник. От друг астрана, отливът на българската работна сила в другите европейски страни още повече увеличава техните шансове. Според статистическите данни, след влизането на България в ЕС голям процент български граждани са отишли в други страни заради по-високите заплати там. Изданието дава за пример град Кюстендил, където населението е намаляло наполовина. Градът е пуст. По-голямата част от хората работят в Испания и Италия, но има и такива, които са мигрирали към други български градове, пише още изданието. http://bolgari.net/
-
Роги, дано това да ти свърши работа! И дано да владееш руски език!... Болшая Енциклопедия нефта и газа http://www.ngpedia.ru/id334467p1.html