ISTORIK

Не мога да не се включа в диалога ви... През средновековието зад "неразбирателството" между съпрузите може да се крият доста интересни неща: - импотентност на съпруга - безплодие (бездетие) на жената (и двете причини - до 3 г. след сключването на брака) - желание за замонашаване на единия от двамата или - и на двамата - желание за отшелничество - побой над жената - изневяра от страна на единия или на другия или от страна и на двамата, но най-често - от страна на мъжа - ерес - лудост - опит за убийство - проказа - отказ от секс (заради ерес или заради желание за замонашаване или отшелничество) - ...

Смятате ли за необходимо да се добавят още някакви въпроси и/или варианти?

Кои сме ние? В епохата на глобализация често се поставя под въпрос националната идентичност. Съществуват няколко различни възгледа за националната идентичност. Националната идентичност е реалност. Според този възглед националното се основава на кръвната връзка между поколенията българи през вековете на българската история. Тук се включва плетеницата от родови връзки, от цикли на раждания и смърт, през които преминава нашата генеалогия. Над този био-пласт се наслагват бита, традициите на труд и празници, езикът, фолклорните разкази и фолклорната музика. Този възглед обаче среща трудности, когато трябва да отговори на въпроса, доколко ние сме като тези българи, които са живели в епохата на първото или второто българско царство, на Възраждането и първите следосвобожденски години? Имаме ли наистина общи спомени, или това са импрегнирани в нас исторически разкази от учебниците по история? Националната идентичност е въображаема. Другият възглед пренася националната идентичност изцяло във въображението, в представите, в желанията. Тя се разглежда като продукт на безсъзнателно или съзнателно митотворчество. Тук се изброяват митовете за “древните тракийски корени”, за “златния век”, за “българското трудолюбие”, за “непленените знамена”. за "напоената с кръвта на защитниците й земя" и т. н. Тази критика на идеята, че има реална национална идентичност, не взема предвид обаче факта, че културата не е нещо реално, нещо материално. Културата има символен характер, но това не я прави по-малоценна или по-недействителна от цвета на косата и на кожата, от чертите на лицето ни. Националната идентичност е културна. Националната идентичност е сплав от реални и символични връзки между поколенията. В тази сплав участват традицията на бита, езикът, фолклорът, вярата, историческите разкази за миналото и неговите герои. Към идентичността с миналото спадат и историческите трагедии, страданията, жертвите. Ние чувстваме действието на националната идентичност в тръпката, която изпитваме, когато се завръщаме след по-дълго отсъствие у дома, когато гледаме снимки на нашите родители като млади или когато разглеждаме стари снимки на днешните градове, когато слагаме цветя на гробовете на нашите далечни предци или национални герои. Тази трудно обяснима тръпка ни връхлита, когато някъде на някоя улица в Рим, Париж или Ню Йорк чуем внезапно българска реч. Ние я усещаме, когато чуем за български спортист или певец да печели награди в чужбина. Изпитваме я, ако разберем, че с наш сънародник в Азия или Африка се е случила злополука или е бил несправедливо лишен от свобода. Наследства и проекти Идентичността включва нашите връзки с миналото и бъдещето. Модерната форма на национална идентичност не е тежест или препятствие пред други наши идентификации - професионални, глобални. Тя е ценна с това, че създава чувство за устойчивост. Защото връзката с миналото дава чувство за сигурност. Ние имаме нужда де сме стъпили на сигурна и стойностна основа, за да можем да правим проекти за бъдещето си. Националната идентичност не е само връзка с миналото, не е само статично качество. Тя включва и нашите общи проекти, желания и надежди за България. Ако днес всички желаем България да бъде член на Европейския съюз и на НАТО, това е значима част от нашата национална идентичност. Ако влагаме усилие да отдалечим страната от мизерията и да я доближим до просперитета на модерните нации, това отново е важен елемент от идентичността ни. Въпросът за състоялата/несъстояла се българска национална идентичност отваря дискусионни полета, тъй като в своето историческо развитие човекът попада в различни по интензитет кризи, които разклащат личностното му поле на самоидентификация. Във вековното конструиране на идентичности, личността е изправена пред множество дилеми и превратности, но историческите митове са основополагащи за осъзнаването на индивида като принадлежаща единица в цялото. Именно митологията на дадена нация задава пунктирите за това, с каква ориентация светът ще погледне на стремежа за изравняване с европейските страни, на влизането „в Европа“, а не - на стоенето на европейския праг. Човек живее в историческа зависимост посредством моделите, които ежедневно се появяват в публичното пространство и които оформят стереотипните конструкти за следващите поколения. Целият медиен ареал спомага за утвърждаването на стереотипните модели на взаимодействие със средата, което спомага за коструирането на националната идеология и българската идентичност. Човешкото битие се захранва именно от културните митове, които оформят традиционните ценности и нагласи и спомагат за адаптирането и себепостигането на личностните идентификации. Така изградени, митовете в националното съзнание на нацията са основният двигател за моделирането на света вън и света вътре в човешката космогония.

Одисей!

За такава тема ли става дума? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10840&st=0 Имаме подобен раздел - Общи неща http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=20

Абе, опитвам се да се шегувам със сериозни и с опасни неща понякога... Колкото до анкетата тук, тя наистина цели единствено да се "уловят" моментните настроения на форумното население по повдигнатите проблеми (чиято - на настроенията/мненията - евентуална еволюция/промяна във времето не може да бъде уловена). И нямаме за цел нацията да се подготви за някакви промени в бъдеще, немислими или нежелани днес. Анкетата е продължение на темата за Буковски, като единствената цел е да се видят настроенията на спорещите там страни, без много-много приказки тук. Гледната точка - тук - в анкетата, за да се преброим, ако смятате за нужно, а аргументите за и против - в темата за Буковски. Анкетата, както казах, има единствената идея да покаже повече яснота, понеже е трудно да се проследят 3000+ мнения (някои - скрити!) в 150+ страници в една тема.

За по-голяма яснота на проблема, ето едно интересно четиво... MMiroiou_bg.pdf

Абе, аз мога да сложа допълнително следните варианти: - принудително лечение, - затвор около 5-10 г., - членовредителни наказания (кастрацията е такова наказание) - смърт Такива са наказанията в ислямските държави, например. Отказвам се, за да не си мисли някой, че апелирам (от свое име или от името на екипа) за такива действия. Не зная какви биха били резултатите от гласуването на всеки от тези варианти, но вярвам, че и никой от нас не би искал да ги научава. От друга страна, вече е късно, понеже гласувалите не могат да гласуват повторно. Като на изборите за парламент - няма поправителен изпит. Колкото до превенцията на явлението... ХомосексуализЪма не е болест, затова и няма как да се създаде ваксина срещу него.

Феминизацията от гледна точка на лингвистиката: http://www.bolgari.net/ezikyt___nachini_na_upotreba-gl-1261.html http://bnt.bg/bg/news/view/24239/prof_vladimir_murdarov_v_spor_za_jenski_rod

Как да ги стигнем е-стонците? За страна, в която уличните лампи се включват с SMS, а най-популярната медия е интернет форум, електронното гласуване изглежда като част от пейзажа. Въвеждането му в Естония обаче отнема доста време и предизвиква сериозни конституционни дебати. Едва тази седмица в Естония за първи път в света гражданите ще могат да гласуват по интернет на парламентарни избори. Досега в много държави е въвеждано електронно гласуване, но то никога не е стигало до светая светих на представителната демокрация - избора на депутати или пък на президент. Още през октомври 2005 г. в Естония може да се гласува онлайн, но само за местните избори. "Технологията не беше самоцел, смисълът на използването й е да увеличи участието на изборите", казва Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление (www.ega.ee). Преди да започне работа в академията, Хянни е министърът, провела приватизацията в Естония. Сега се чуди кое е по-голямата й гордост - че в естонската приватизация е нямало скандали или когато обяснява как електронното управление подобрява демократичния процес. Иначе гласуването изглежда просто - Хянни вкарва без притеснение личната си карта с вграден чип в четящото устройство на лаптопа си (десктоп машините са анахронизъм в Естония), активира електронния си подпис, след това набира PIN кода за гласуването и избира. След това идва потвърждение за нейното гласуване и напомняне, че може да промени вота си по всяко време до изтичането на изборния ден. На практика може да се гласува и от мобилен телефон, стига към него да има възможност за прикачване на устройството, четящо лична карта. В технологичен план въвеждането на гласуването е било елементарно. В естонските документи за самоличност има вграден чип с личните данни на гражданите. За чужден­ците, особено за почитателите на Оруеловия роман "1984", е странно, че никой не се страхува от феномена Големия брат. Хянни казва, че просто никой не може да гледа данните й, защото това е незаконно. В естонския парламент служителите на пресцентъра трудно разбираха въпроса на българите, които питаха дали техните депутати гласуват с чужди карти - "ами не, забранено е". Отделно от това Естония е лидер в технологиите за електронна криптография - индустрия, развита от местните банки в началото на 90-те. Ключът към Е-стония обаче е целенасочените усилия за създаване на цифрова инфраструктура в страната. Като всеки човек с добър търговски нюх естонците осъзнават, че ако няма интерес за ползването й, тя няма да просъществува и един ден. Затова в средата на 90-те банките се съгласяват да оставят електронните услуги безплатни. В същото време електронният подпис е на практика безплатен и всички естонци имат такъв, дори и да не го ползват. Така всеки има интерес да мигрира към интернет просто защото е по-евтино. В Естония е обичайна гледката на възрастни хора, които едва виждат буквите на ATM машините, но уверено се занимават с електронно банкиране. Причината за бясното въвеждане на нови технологии в Естония може да е малко забавна, но обяснява донякъде защо толкова лесно е бил постигнат консенсус около необходимостта от тях. В началото на 90-те, след отделянето от СССР, в Естония съвсем сериозно са си мислили, че заради малкото население хората просто няма да стигнат за изграждането на модерна държавност. Затова на въвеждането на информационните технологии и на разходите, свързани с тях, се гледало като на въпрос на оцеляване. По-прагматичните икономисти са си представяли ИТ като възможност за "жабешки скок", с който да направят за няколко години това, което други народи са направили за десетки. На тази база въвеждането на електронното гласуване е много лесно, защото то е надградено върху вече съществуващата инфраструктура. Единственият разход за избирателя е закупуването на четящо устройство за личните карти. Истинският проблем е бил конституционен, а не технически. Въпросът според Хянни е бил как да се гарантира тайната на вота. "Ако шефът стои зад рамото, винаги можеш да отидеш вкъщи и да смениш избора си." В Естония е въведено правилото, че електронният вот може да се променя неограничено количество пъти до зат­варянето на онлайн и офлайн избирателните урни. Тази седмица електронното гласоподаване започва още на 26 февруари и приключва на 28 февруари, въпреки че изборите са чак на 4 март. По-ранното затваряне на електронните урни се прави, за да се избегне вероятността от двойно гласуване и да няма намеса в деня за размисъл. Електронните гласоподаватели обаче могат да отидат на 4 март и да променят отново вота си, като гласуват с хартиена бюлетина. Тази система е била оспорвана от естонския президент през 2005 г., тъй като според него електронният вот дава повече права на онлайн гласоподавателите. Традиционните избиратели могат да изберат само веднъж, докато интернет електоратът може да прави това многократно. Съдът обаче отхвърля ветото на президента, тъй като промяната на вота не противоречи на тайната му. Малко по-късно се оказва, че конституционните съмнения са били малко пресилени - през 2005 г. само 365 естонци (около 5% от гласувалите онлайн) са сменили вота си, а 30 са се отказали от него. В Естония, както и в България, също е имало аргумент, че електронното гласуване ще доведе до повече гласове за определени партии. Реформистката партия, която през 2003 г. е получила 17% от гласовете на естонците и има третата по-големина парламентарна група, действително е събрала повече гласове през 2005 г. благодарение на електронното гласуване. Това обаче според Хянни се е дължало на много добрата им кампания в интернет. Въпреки пророкуванията, че електронният вот ще доведе размествания в политическия пейзаж, това поне досега не се е получило. През 2005 г. 9681 естонци гласуват онлайн (при население от 1.32 млн. души), което е малка извадка за правене на генерални изводи. Проучване на Европейския институт във Флоренция показва, че 2/3 от гласувалите са щели да пуснат бюлетина така или иначе, а 12% са се колебаели. Любопитен резултат освен това е, че независимо от очакванията, изборите не са били достатъчен дразнител за младите хора да гласуват. Хянни цитира данни на Академията, според които са гласували много повече мъже, и то не 20-годишните - основните участници са били във възрастовата група 30 - 59 години. Цели 61% от гласувалите са използвали личната си карта за първи път в интернет, именно за да участват на изборите. http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2007/03/02/315956_kak_da_gi_stignem_e-stoncite/ Естония е лидерът сред балтийските републики Малко западни наблюдатели можеха да различат Естония, Латвия и Литва преди 1991 г., когато трите държави провъзгласиха своята независимост. Тъй като потребителите в тях не наброяват повече от 8 млн., чуждестранните инвеститори често предпочитат да ги разглеждат като група, а не поотделно. Това отношение може да размие разликите между трите страни и да ги сведе до често срещаните фрази: Естония е тази, която върви най-бързо, Литва изостава, а Латвия се намира посредата. Противно на общоприетите изводи обаче всяка една от тези републики има свои специфични особености, а приватизационните процеси оказват различно влияние върху икономиките им. На Естония най-често се гледа като на страната с най-голям прогрес сред балтийските републики след отделянето им от Съветския съюз. Тази държава първа от всички бивши съветски републики въведе своя собствена парична единица - крууната, която бе напълно обезпечена с валутни резерви, и замести рублата през 1992 г. Прогресивните политици, както и привържениците на приватизацията имаха широко присъствие в медиите, което спомогна за създаването на международния имидж на страната. Брутният национален продукт на Естония се очаква да нарасне с 4 до 6 на сто за тази година в резултат на тенденцията към икономически подем, която започна през миналата година след дълъг период на застой. Още по времето на Михаил Горбачов тази република беше един експеримент. В нея за пръв път се изпробва образуването на смесено дружество с чуждестранно участие. Бяха приложени и промени в банковата система и селското стопанство. По-слабият контрол, както и желанието на естонците да се присъединят отново към Европа, им помогнаха да посрещнат радикалните икономически реформи след прекъсването на връзките със бившия СССР. Те трябваше да положат много усилия, за да развият потенциала на родината си поради ограничените природни дадености. Единствената пречка пред тях засега е високата инфлация, която и тази година се очаква да надвиши 30 процента. Един от основните стимули за икономическото развитие в страната е външната търговия. Усилената дейност на естонските пристанища подкрепя становището, че връзките на държавата с международните пазари се увеличават непрекъснато. Само за две години тя успя да измести Русия, която доскоро бе републиката с най-развита външна търговия. Основните пазари за естонски стоки в момента са тези в Западна Европа и по-специално пазарите във Финландия. Това, че Естония преориентира своя износ към Запада, не означава, че тя е прекъснала всички връзки с Русия. Търговията с Русия е намаляла от 95 на 20 на сто от общия обем, но сега стъпка по стъпка контактите се възстановяват като резултат от политическото стабилизиране. Русия ще остане важен икономически партньор. Нека не забравяме, че 9-милионният Санкт Петербург е примамлив експортен пазар за Естония. Русия от своя страна разчита на пристанищата Мууга в Естония, Вентспилс в Латвия и Клайпеда в Литва, които отдавна са важни връзки с останалия свят. Освен че успя в най-голяма степен да насочи търговията си в друга посока, страната е първа от балтийските републики по привличане на чуждестранен капитал, който към 1 януари 1994 г. възлиза на 200 млн. долара. Държавата се възползва от благоприятните си географски и исторически връзки с Финландия и Швеция както по отношение на директните инвестиции, така и що се касае до ноу-хау и пренасяне на умения в мениджмънта. Един от примерите за естонска компания, която се възползва непосредствено от чуждестранните вложения, е НТМ Sport Eesti, смесено дружество с италианско участие със седалище в Талин, която успя да се наложи на външните пазари. Фирмата е учредена през юли 1993 г., а в момента в нея работят 530 човека. Тя произвежда ски-обувки и кънки за лед за европейските пазари и тези в Северна Америка. Започнаха и търговете за закупуване на държавни предприятия, към които проявяват интерес много скандинавски инвеститори. Все още съществуват огромни затруднения при оценяването им, но въпреки всичко възможностите пред потенциалните инвеститори са огромни. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1994/08/08/1770907_estoniia_e_liderut_sred_baltiiskite_republiki/

Е-правителство? Нищо по-лесно от това! Или къде стигнаха естонците, докато България се мъчи да създаде своя електронна администрация Вероятно ви е омръзнало "Капитал" да пише често за Естония. И нас ни е омръзнало. Омръзнало ни е в България всичко да се случва толкова бавно. В случая с е-правителството, докато поредната услуга измъчено се появи онлайн, в дребната прибалтийска страна вече са минали в друго измерение. И говорят за е-демокрация или пък за законодателно приравняване на електронния и физическия адрес. За България е-правителството е от жизнено значение, тъй като може да помогне за по-бързото подобряване на администрацията в страната – като бюрократите просто бъдат избегнати. До средата на 90-те току-що възвърналата независимостта си държава преживява хиперинфлация, празни магазини, пред които Лукановата зима е курортно изживяване, а ежедневно става по едно убийство (за население, което е шест пъти по-малко от българското). И макар Естония да е случила на един-двама добри съседи, началното ниво е много по-ниско от това в България. Важно е било политическото желание и натискът на хората. Така че с поредния си текст искаме да ви покажем докъде е стигнала Естония. Той няма да промени много в България, където вече 10 години градим електронно управление, което напредва, факт, но е много далеч от това в други страни. Надеждата ни е, че когато прочетете за колко минути се попълва данъчна декларация в Естония, какво естонците си мислят, че представлява корупцията, ще станете една идея по-ядосани. И това може да побутне някого в България да се размърда. "Естонското правителство използва хартията само на едно място... в тоалетната." Няма да чуете този лозунг в рекламната кампания на Е-стония. Но естонските чиновници обичат да го споделят – малко да шокират чужденците, които иначе очакват поредната скучна презентация на успехите на страната във въвеждането на електронното управление. Подобни трикове обаче едва ли са необходими. Естония отдавна е яхнала интернет вълната, а Талин се е превърнал в място за поклонение на многобройни чуждестранни делегации. В момента балтийската република вече е и активен износител на решения за електронизация на администрацията. Талин дари на Сърбия своята x-road система (нещо като аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи - ЕСОЕД). В момента започва проект, който трябва да въведе е-правителство по естонски модел в Казахстан. Ако се съди по успеха в други места, за 30 млн. евро Астана ще получи модерна административна среда доста по-бързо от България. Особеното на Естония всъщност не са услугите, нито броя им. Таксуване на паркирането със SMS има и в България. Система за онлайн плащане на данъците има от Франция до Индия. Според класациите за развитието на информационното общество на Евростат балтийците дори не са сред абсолютните отличници. Тридесет и пет процента от естонците изпращат на администрацията попълнени формуляри по интернет срещу 50% в Норвегия или Исландия (едва 6% в България, което все пак е повече от броят в Румъния, Гърция, Италия или Македония). Това, което прави страната да изглежда като витрина на електронните услуги, е цялостната среда, в която е-услугите изглеждат като неразделна част, и лекотата, с които те се въвеждат. Някак си изглежда неприлично да си купиш хартиено билетче в градския транспорт на Талин, вместо да се таксуваш по телефона. На една карта разстояние От потребителска гледна точка всичко опира да личната карта. Тя е с вграден чип с електронен подпис. Вече над 70% от естонците имат такива карти, които са задължителни, т.е. не може да си изберете карта без чип. Цената й е 25 евро с валидност от 5 години. С нея всеки естонец има възможност да ползва около 600 правителствени услуги и огромен брой предоставяни от частния бизнес. За разлика от България те наистина са електронни – информацията се подава онлайн и съответният документ най-често се получава по същия път. Повечето нотариални услуги се извършват също в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост също е достъпна онлайн както за нотариуса, така и за контрагентите. Личната карта с чип е толкова сигурна и предлага толкова възможности, че от 1 юли тази година естонците вече няма да има нужда да носят със себе си шофьорска книжка и застрахователен талон. Полицаите вкарват картата в четящото устройство на компютрите си и имат цялата информация, до която имат право на достъп (например дали имаш валидна застраховка, но не и информация от данъчните за доходите ти). Ако се наложи, генерират електронен акт, фиш или всякакъв подобен документ, който вече не е нужно да се получава на хартия. "Просто не мога да си представя как сме работили преди", казва главен комисар Елари Касеметс, шеф на инспектората на пътната полиция в Талин, докато показва чистия си талон в компютъра на патрулната "Шкода". В бъдеще се предвижда банките да използват личната карта, вместо да издават отделни дебитни или кредитни карти. В същото време в България тепърва започва да се мисли за въвеждането за всички граждани на универсално идентификационно средство в интернет. От гледна точка на администрацията всичко започва в средата на 90-те години. Естония създава всичките си регистри начисто и те веднага влизат вместо в дебели папки - в дискове. "Към края на хилядолетието се замислихме как да интегираме всички тези бази данни, за да може администрацията да се възползва по-добре от тях. Тогава започна изграждането на своеобразен мост между тях – x-road", обяснява логиката на процеса Индрек Вимберг от естонския ICT Demo Center. Следващата стъпка била да се намери универсален начин за достъп и идва идеята за вграждане на чип в личната карта. Някъде в този момент се появява и електронното правителство. Анекдотът е, че един от интернет предприемачите предложил на премиера Март Лаар да изгради цялата инфраструктура. Лаар имал три условия – предприемачът да му стане съветник (така че все едно правителството без външна помощ прави нововъведенията), системата да бъде изградена за няколко месеца и без пари. Това действително става и още през 2000 г. заработва прототипът. Първоначално е-правителството е доста примитивно и прилича на настоящата система в България, където често в интернет се качват сканирани копия на хартиени документи. Настоящият премиер Андрус Ансип се хвали, че новият интерфейс е далеч по-добър и всъщност е единна административна среда за всички ведомства. Документи от правителствени заседания могат да бъдат подписани от мобилен телефон (който разполага със специална SIM карта с електронен подпис) или iPad. Другата гордост на Ансип е продължителността на заседанията на правителството в режим на вземане на решения - средно 20 мин. Максимумът е два часа, тъй като "след това имаме пресконференция". Един месец печалба "Всеки министър пести по 200 часа годишно (т.е. 25 работни дни - бел. ред.) след въвеждането на истинското електронно правителство", гордее се Ансип. За последните 10 години пък са били спестени 20 т хартия. Разбира се, за правителството ефектът е най-вече в ускоряване на процеса на взимане на решения и по-голямата прозрачност. Тъй като естонците вече могат да проследят хода на всеки документ – от момента, в който на някой чиновник му е хрумнало да пише нова наредба, до момента, в който тя е гласувана, на дневен ред е възможността гражданите да участват пряко в работата на държавната администрация. Най-странното е, че все още има естонци, които не ползват пълната функционалност на личните си карти и е-услугите, които има се предоставят. Но това се променя с огромна скорост. Ако през 2005 г. само 2% от избирателите са гласували онлайн, тази година процентът е 24. Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление, обяснява ниския процент с факта, че повечето естонци отиват пред урните като на празник и не искат да пропуснат купона. В областта на финансовите услуги това води до рязък спад на броя на банковите офиси, тъй като 99% от финансовите транзакции вече стават онлайн. Попълването на данъчна декларация отнема средно 5 мин. "Само мога да ги съжалявам", казва Вимберг за американците, които трябва да отделят толкова време за попълването на данъчните си декларации (60% всъщност заплащат някой друг да прави това вместо тях). Рекордът за основаването на фирма е 18 мин. Естония има споразумения за съвместни услуги с другите страни в Европа, които ползват лични карти с чип. Например гражданите на Португалия, Латвия и Белгия могат да основават фирми в Естония, без да са напускали границите на държавите си. Електронният здравен картон пък съдържа епикризите, рецептите, рентгенови снимки, т.е. цялата здравна информация. За повечето пациенти освен улеснение е-здравеопазването означава, че лесно могат да сравняват заключенията на един лекар с тези на друг. Проблем биха имали само хипохондриците, които могат да прекалят с търсенето на мнения за здравословните си проблеми. Не искай информация, която вече имаш Причините, поради които Естония успява, са няколко и те не са изненадващи. На първо място, в Естония се е следвала ясна стратегия, която не е променяна от нито едно правителство. Това е нещо характерно за страната. Фискалната политика на Естония вече над десет години не е променила траекторията си, без за това да има конституционно изискване. В България, както е известно, се пишат добри стратегии, но те рядко се изпълняват. Докато поредното правителство успее да сложи своя отпечатък, вече е време следващото да се захване с писане. Както казва Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", "в Естония правителството работи, в България не". Ялъмов допълва, че трябва да има ясна и последователна програма. "Например през юни-юли да се осъвремени сайтът egov.bg, през юли министерствата да спрат да изискват документи при обществени поръчки, които могат да си вземат по служебен път, през август да почнат да приемат документи за обществени поръчки по електронен път." На второ място, в Естония бързо се налагат два силни координиращи органа. Естонският център за информатика (ria.ee) поддържа x-road, дигиталния мост между всички бази данни, като спазването на неговите стандарти от държавните ведомства е задължително. Центърът за регистри и информационни системи (rik.ee) пък поддържа всички бизнес регистри като кадастър, имотен, фирмен, съдебната информационна система и осигурява единна точка за достъп до тези данни. В България подобна централизация навлиза, но много бавно. Според Цветан Алексиев, изпълнителен директор на "Сирма груп холдинг", е-правителството в България винаги се е движело някъде в периферията. "Никога не е имало достатъчно силна структура. Вследствие на това при последните три правителства се действа хаотично и се правят само най-лесните проекти. Най-вече за покупка на хардуер." Услугите в Естония изглеждат учудващо интуитивни (дори да не превключите на по-познат език в eesti.ee). Причината е, че те винаги са били мислени през гледната точка на потребителите, а не на администрацията, твърди Вимберг. Докато в България изглежда така, сякаш онлайн се качва само това, което се откъсне от сърцето на администрацията. Затова Ялъмов предлага в дизайна на новите електронни услуги да се включи и обществеността, така че те да бъдат търсени и полезни. За разлика от България в Естония стриктно се спазва принципът, че правителството няма право да изисква от гражданите и бизнеса повторно информация, която вече има. Това е прословутият в IT средите член 2 от Закона за електронно управление. Един от най-добрите примери за нарушаването му е данъчната администрация – данъкоплатците продължават да изпращат справки за доходите, които техните работодатели отдавна са изпратили в НАП. Петият фактор са силните финансови стимули. Още в края на 90-те години банките премахват повечето такси за онлайн банкиране, докато остават тези, които са операции на гишето. Финансовият стимул води до спринт към по-модерните онлайн финансови услуги. Факт е, че и сега разликата между онлайн и офлайн цените в Естония е драстична. Например електронните билети за градски транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. В България е по-евтино да изтеглиш пари на гише, отколкото от ATM. Най-важният стимул за електронното правителство е, че "всички мразят бюрокрацията". Това според естонския премиер е основната причина за успеха на електронната администрация. За България този аргумент също важи с пълна сила, но, уви, не е достатъчен, за да се изгради работещо е-правителство. Ако вземем за пример Естония, трябват още администрация, която обича промените, вместо да се им се съпротивлява, политици с нагласата, че работят за хората вместо наопаки, и съвсем малко пари. Нищо трудно, нали? Интернетизация плюс естонска власт е равно на успех! Най-забавното обяснение за бързото навлизане на информационните технологии в Естония е, че след разпада на СССР естонците са се съмнявали, че имат достатъчно квалифицирани хора, за да изградят стабилна държавност. Затова на IT сферата се е гледало като на спасителната сламка. Разбира се, Талин е един от центровете на съветската компютърна индустрия, а в института по кибернетика се е сглобявал един от най-популярните соцкомпютри - Juku. Първите офиси на Skype са именно в този институт (в момента са в отделна сграда от другата страна на улицата). Но IT специалисти с много добри фундаментални познания в началото на 90-те има и в други страни, включително и в България. Два са факторите, които вероятно се оказват решаващи: липсата на ресурси и стартът на чисто. "Естония като миниатюрна страна няма много хора. За да правите бизнес, трябва да сте много ефективни", обяснява бързото навлизане на интернет Стен Тамкиви, генерален мениджър на Skype в Талин. "В началото на 90-те (Тамкиви основава първата си компания на 18 - бел. ред.) няколко човека се събираха и пишеха софтуер и след няколко седмици вече имахме онлайн банкиране", описва през смях процеса интернет предприемачът. Премиерът Андрус Ансип също дава приоритет на банките. "Тяхната сила беше, че нямаха опит с традиционното банкиране. Те започнаха от белия лист с най-добрите технологии, без да са обременени от миналото." http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/05/20/1093295_e-pravitelstvo_nishto_po-lesno_ot_tova/

Дано тази новина да има продължение...

Даже, когато се цитира кораничен текст, първо текстът се произнася на средновековен (кораничен) арабски език, а чак след това - на езика, на който искаме да го кажем.

Нито от анкети, нито от теми по тази тема има смисъл, понеже нищо не решават. Но все пак, все пак... ги има.

Сметнах, че анкетата е достатъчна, за да изкажем мнението си, вместо да увеличаваме празнословието и словоблудството в другите две теми. Колкото до броя на гласуващите, колкото - толкова, колкото повече - толкова повече. Гласува който иска. Никому не сме опрели пистолет в тила да го прави насила. А колко гласуваха в темата за теорията а тюркско-алтайската теория за произхода на българите? Почти 100 д. Имаше хора, които се регистрираха, само за да гласуват там. Тук-там някой от тях пусна и по някое мнение.

Несправедливостта е премахната, добавих и този вариант.

Не ми е известно кой колко акаунта има и дали ги използва, за да гласува в (и да манипулира) анкетите или - за да спори със себе си в една или друга тема. Във форума мултиакаунтингът е забранен, вкл. - и за нас, модераторите. Наказанието за мултиакаунтинг (вижте правилата на форума!) е банване на всичките акаунти, като (в изключително редки случаи) може да бъде запазен само първият акаунт/ник/прякор, но не разчитайте на това! Някои потребители може да са сменяли името на акаунта си, но акаунтът си остава същият. (И на мен ми се е случвало да си сменям името на акаунта в друг форум, поради неудачен избор на ник, но това беше отдавна - на границата между миналия и този век. От първия си ник почти нямах мнения там. Оттогава навсякъде използвам ника, с който съм известен тук.) Това не е вестникарски форум, където може да имаш множество акаунти и чрез всеки от тях под всяка статия да спориш със себе си и да подкрепяш определена политическа партия и да анатемосваш друга - срещу заплащане от страна на партийната централа. Друга тема е дали (трябва да) вярваме на социологическите проучвания. Особено - в предизборна кампания.

При всички случаи, разбира се. Но... само при едно условие - да има гласували в анкетата. За да има резултати, трябва да се гласува. И колкото повече гласували - толкова по-голяма представителност. Щото, като гледам, онези, които искат да употребят резултата от нея, си траят и не гласуват. Всеки се страхува да бъде пръв. Спокойно, НЕ се разбира кой е гласувал пръв, нито - кой след кого и по кое време, нито - кой как е гласувал, ако това ви притеснява.

Е, позволете ми да не съм навътре със законодателството в тази област! Все пак, не съм изучавал право. Въпросът е: кое от изброеното бихте искали да бъде разрешено. Сега - кое е и кое не е, не е моя работа да знам, поне - по образование. Ама вие тук само си чешете езиците... Гласувайте, че вотът да може да се използва за аргументация и доказване на идеите на спорещите в темата за Буковски.

Опитвам се да обхвана всички възможни отговори. Дано да съм успял.

Аз, каквото е трябвало да направя като модератор, съм го направил. Не мога да отговарям за действията и бездействията на другите членове на екипа. Всеки има глава на раменете си. За повече се обърнете към администраторите на форума. --- Създадох малка анкетка към тази тема. Пуснах я като отделна тема, за да не се разводнява тази. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15506 Ще можете да използвате резултатите от анкетата за аргументация на мнението, което защитавате.

Ето малко информация по темата: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&page=1 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%93%D0%91%D0%A2_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0 http://www.dw.de/%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8/a-4495711 http://10te.bg/lyubopitno/mesta/449-10-darzhavi-v-koito-gei-brakovete-sa-razresheni На първите два въпроса можете да давате повече от един отговор, ако прецените за необходимо. Моля, гласувайте в анкетата по съвест!

Няма фискални шашми и двойно счетоводство. Нито пък - двойно счетоводно записване. Просто с третото (модераторското) око се виждат малко повече неща.

Всъщност в животинския свят има безброй примери за хомосексуални отношения: мъжките кралски пингвини, горилите и делфините често практикуват еднополов секс, всяко седмо фламинго има връзка с партньор от същия пол, всяка седма сива гъска е с хомосексуални нагласи. Някои животни практикуват еднополовия секс от чисто удоволствие, други просто се "упражняват", като така се подготвят за двуполовия акт, при трети пък еднополовите партньорства помагат за утвърждаването им във вражеска среда. Колкото до DW, там има доста статии в защита на хомосексуалните. Аз, когато съм си в акаунта (а той е модераторски, тъй като нямам два акаунта - потребителски и модераторски), виждам това свое мнение като 3001 (заради мненията, които не са изтрити, а - скрити и невидими за обикновените потребители, които нямат модераторски или администраторски привилегии - да виждат някои скрити неща). Когато вляза във форума извън акаунта си и вече мога да го виждам като обикновен (не)регистриран потребител, това мнение вече е 2898. Тоест аз виждам 103 мнения в повече. Съжалявам за допуснатата неточност, но не съобразих, че не всеки вижда това, което виждам аз. За този постинг, за това мнение, иде реч: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&p=279437

Допълних си постинга (2898), посветен на демографията на сексуалното самоопределение. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&p=279437