ISTORIK

Драконови торти!

Неизмерено ми се струва уместно като превод. Ако определени децибели не ги интересуват. А какво мислите за варианта неизмерваемо? Ако не е възможно да се измери с наличната апаратура. (Не знам контекста, от който е изваден примерът.)

Ето три четива и от мен... Antoniadis - Bibiskou, HГ©lГЁne - ProblГЁmes de la marine Byzantine (Annales, Economises, Societes, Civilisations. 13 annee, N.2. 1958).pdf Scafuri, Michael Phillip - Byzantine Naval Power and Trade. The Collapse of the Western Frontier (2002).pdf Makris, George - Ships (The Economic History of Byzantium, Volume 1, Part One, 2002).pdf

За да не си помисли някой, че не четем усърдно френскоезична литература по темата, ето две четива и от мен... За англофоните - нещо и за тях...

Това е въпрос, който би могло да се реши на национален референдум. Или - на местни референдуми - за всяко населено място поотделно.

Към премъдростта от първия постинг ще добавя други две: - Онези, които не познават или не помнят миналото, са обречени да го повтарят. - Историческата амнезия е много опасно явление, не само - защото подкопава моралната и интелектуалната почтеност, но - и защото тя полага основите на предстоящи престъпления.

- паницата на Ной - вампир - отровителски пръстен - корабът на Ной

През есента на 1915 г., след като българската армия разбива сръбската, се образува Моравската военна инспекционна област с главен град Ниш. През пролетта на 1917 г. местните сърби получават оръжие от съглашенците и вдигат въстание, за да прережат железопътната мрежа между Скопие и Ниш, като така да оставят без снабдяване българската армия на Южния фронт, т.е. - сърбите започват партизанска война в Поморавието, като унищожават български опълченци и чиновници в тила на българската армия. Поради това българската и австро-унгарската армия предприемат акция за унищожаването на въстаниците. Има избити ятаци на сръбските въстаници, но не може да се говори за 20 000 избити. Възможно е да е имало жертви и сред мирното население, но по никакъв начин не може да се говори за 20 000 избити. 1500 д. от сръбска страна са избити, като повечето от тях са били партизани и четници, т.е. - свързани са с въстанието, а от българска страна има 900 жертви - учители, чиновници, опълченци. Сърбия издава няколко книги за т.нар. "български зверства", които се разпространяват още на Парижката конференция през 1919 г., за да се злепостави България и да се откъснат още български територии. Тогава са откъснати Западните покрайнини. Има такова въстание, има жертви и от двете страни. Но това е въстание в тила на българската армия и при това положение е трябвало да се прочисти този регион. Но всичко друго е сръбска пропаганда. А т. нар „топличко" въстание, всъщност, е опит за бунт на сръбски дезертьори под водачеството на Коста Печанац - сръбски четнически командир и военнопрестъпник, чийто единствен успех е опожаряването на българския Босилеград и избиването на 35 мирни жители - възрастни хора, жени и деца. Ето една обширна статия по темата: http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=355:2011-11-29-20-21-04&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет (имейл програма, чат програма, интернет базиран форум), по телефона или чрез писмо или картичка, изпратени по пощата, вие няма да имате какво да си кажете и на живо - очи в очи. Възможностите за комуникация не бива да се игнорират. Днес вече никой не използва бързоходци, конни пощальони, пощенски гълъби, огнени и димни сигнали, барабанни удари, камбани и др. средства за предаване на информация. А сайтовете за запознанства са просто още едно място, където можете да срещнете всякакви хора - и красиви, и грозни, и нормални, и извратеняци, и интересни, и скучни, и умни, и глупави, и възпитани, и невъзпитани, и така нататък. А в някой от тези сайтове може да намерите нови приятели, а дори - и любовта. Също като в агенциите за запознанства. В агенция за запознанства трябва да попълните анкетна карта - вашите данни, какво представлявате, какво предлагате, какво търсите в партньора, Ако сте в компютърна зала, огледайте се... Подходящият за вас човек може и да не е в сайта за запознанства, който изследвате в момента, а - да е седнал на съседния компютър - вляво, вдясно или зад вас. Хубаво е в профила си да дадете своето реално описание, своя реална снимка (или снимки). Колкото до името или прякора - може да сложите истинското си лично име, може да сложите своите име и фамилия, или да ги размените (Петър Иванов може да стане Иван Петров и обратно), може да си изберете някакъв прякор - както сами решите. Няма смисъл да се криете от другите, ако наистина нямате задни помисли и користни намерения спрямо тях (например - да следите половинката си, сваляйки го/я от името на измислен от вас профил). Имайте предвид, че, ако сте във връзка с някого (женени, в съжителство без брак, гаджета...), трябва да внимавате, за да не обидите партньора си. Особено - ако той е болезнено ревнив. Някои си нямат работа и скучаят, такива хора не търсят нищо извън онлайн разговорите. Не разчитайте да се видите на живо или да създадете връзка с такива хора. Други искат добре да опознаят човека (или - хората) срещу себе си, за да могат да направят своя избор. Такива се съгласяват на среща, едва след като са се сприятелили с вас онлайн. Имайте предвид, че много от онези, които "търсят" или "предлагат" секс "за една нощ" може да предлагат платена любов. Може и на такива да попаднете. Много рядко, но не - и невъзможно - е да попаднете на журналист(ка), който си чати с хората, за да направи интервю, посветено на даден сайт за запознанства. Вие можете да се сприятелите с него/нея, но можете да видите и кореспонденцията си с него/нея във вестника, списанието или сайта, в който този човек работи. Така че - внимавайте как пишете (пишете грамотно!), внимавайте и какво споделяте. Аз се регистрирах в множество наши и чуждестранни сайтове за запознанства. И около 10 години седях в тях като "алигатор в засада" (само очите на алигатора се виждат над водата или над блатото). Сдобих се с няколко онлайн приятели и приятелки, с няколко други потребители станахме и офлайн приятели (приятели сме с тях и във Фейсбуук). А най-интересното е, че за всичкото това време все не можех да открия любовта. И, когато вече бях спрял да търся каквото и да е, а само влизах ей така - профилактично, бях открит от едно момиче и вече цели 7 години сме заедно. Та - така... Ако нищо не си намерите, нещо може да намери вас. Разбира се, колкото са мечтаещите госпожици, толкова са и идеалите за съпруг. Ако една девойка или жена иска да се омъжи за богат, умен и красив мъж, ще й се наложи да се омъжва поне три пъти. Естествено, че един форум, с ясно изразена тематика, в който са се регистрирали много хора, може да изиграе ролята и на сайт за запознанства. Няма нищо по-ествествено от това. А, ако хората искат да се видят и на живо, могат да си спретната среща на форумните потребители. Любовта не означава да седите един срещу друг, да се държите за ръце и да се гледате влюбено, а - "да гледате в една посока", да имате общи интереси, да се допълвате и така нататък, вие това го знаете... Успех в търсенето!

Сурдулица (или Surdulica) е град в Сърбия, център на община Сурдулица в Пчински окръг. Разположен е недалеч от границата с България. Сурдулица се намира на 480 м надморска височина, в подножието на връх Стресер, висок 1 875 м. В близост до града се намира язовирът Власинско езеро, в който има богато разнообразие от риба и птици. Околността е богата на планински извори и чиста природа. Две реки преминават през града - Върла и Романовце. Според проброяването на населението през 2002 г. Сурдулица има 10 914 жители. От тях - сърби (83%), цигани (11%), българи (2%), югославяни, черногорци и македонци (общо към 1%). За първи път Сурдулица се спомената през XIII век. По време на османското владичество градът е населен предимно с българи и през XIX век е включен в пределите на Българската екзархия. На Цариградска конференция Сурдулица е включена в Западната автономна българска област, а по-късно и в пределите на Санстефанска България. Градът е присъединен към Кралство Сърбия с Берлинския договор. През времето на Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944), Сурдулица и цялото Поморавие отново са присъединени към Царство България. Българските войски и цивилен персонал се изтеглят от града през септември-октомври 1944 г. След края на войната, вече в рамките на социалистическа Югославия, градът бързо се разраства и индустриализира, но запазва и красивата си природа. По време на Косовската криза през 1999 г., на 27 април НАТО бомбардира Сурдулица, като в резултат от това са убити 12 цивилни граждани, сред които - и две деца. 18 къщи са тотално разрушени, а други 500 са повредени частично. Изстреляните 11 снаряда срещу Сурдулица разрушават или повреждат частично 300 цивилни сгради. В отговор на тези разрушения, говорителят на НАТО Джейми Ший казва, че снарядите са били изстреляни по "погрешка" по време на атака срещу армейски обекти и, че технологиите не са перфектни и никога няма да бъдат. http://www.surdulica.org/cir/Start.asp

БОР: Водорасли. КАЛИЙ: Сушени кайсии, фасул, морско зеле, сини сливи, стафиди, грах, картофи, месо, риба, плодове, зеленчуци. КОБАЛТ: Ядки, грах, чесън, цвекло, марули, лук, черен дроб, месо, бъбреци, речна риба, яйца, каши. СИЛИЦИЙ: Зеленчуци, грах, бобови, хляб, булгур. ЙОД: Морски продукти, орехи, яйца. ЖЕЛЯЗО: Черен дроб, булгур, овесени ядки, черни боровинки, праскови, хайвер, месо, риба, бели гъби, ръжен хляб, дюли, кайсии, нар. КАЛЦИЙ: Кашкавал, други млечни продукти, фасул, магданоз, зелен лук, булгур, овесени ядки, грах, риба. МАГНЕЗИЙ: Пшенични трици, морско зеле, овес, фасул, сини сливи, пшеница, риба, грах, зелена салата, семки, халва, дини, орехи, соя. МАНГАН: Черен дроб, зелени зеленчуци, фасул, грах, фъстъци, зърна, трици, ръжен хляб, чай. МОЛИБДЕН: Грах, бобови, леща, зърна, листни зеленчуци, месо, хляб. НИКЕЛ: Бъбреци, черен дроб. МЕД: Черен дроб, месо, риба, орехи, бирена мая, пшенични трици, зелени зеленчуци. СЕЛЕН: Чесън, гъби, риба, морски продукти, месо. ЦИНК: Месо, риба, субпродукти, яйца, гъби. ФЛУОР: Морска риба, морски продукти, чай. ХРОМ: Бирена мая, черен дроб, месо, кашкавал, бобови зърна. ФОСФОР: Риба --- ДО КАКВО ВОДИ ДЕФИЦИТЪТ НА... ЖЕЛЯЗО: повишена умора и лесна възбуда, главоболие. Атрофичен гастрит, диспепсия. Имунодефицитно състояние. Сухота на лигавицата на устата и езика. МАГНЕЗИЙ: умора при събуждане, а също след физическо натоварване, безсъние, тревожен сън, безпокойство, нервност, депресия. Болки в гърба и в областта на шията, артрити. Силно пристъпообразно главоболие, мигрена. Високо артериално налягане, нарушение на сърдечната дейност, стенокардия. Мускулни тикове, спазми, схващане на прасеца. МАНГАН: дерматити, чупливост на костите. Повишено съдържание на холестерол в кръвта, мастна хепатоза на черния дроб. Повишена склонност към респираторни, хранителни и кожни алергии, а също и невротични реакции и склонност към спазми, непоносимост към алкохол. МЕД: хипотония, астеничен синдром. Диария, диспептични разстройства. Психомоторна затормозеност, повишена умора, вегетативно-съдова дистония. Бледност на кожата, витилиго. Ранно побеляване, косопад. Чести инфекции, остеопороза. МОЛИБДЕН: тахикардия, често главоболие, психични разстройства. СЕЛЕН: намаляване на имунитета, повишена склонност към възпалителни заболявания, чести простуди, чревни инфекции, катаракта. Хипотиреоидоза, забавяне на ръста при децата. Атеросклероза, нарушение на функцията на черния дроб. Бързо остаряване на организма. ФЛУОР: увреждане и бързо изхабяване на зъбния емайл. Остеопороза. Забавено заздравяване на рани и счупвания. Усложнено протичане на атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето. Забавяне на растежа при децата. ХРОМ: усложнено протичане на захарния диабет. Повишено съдържание на холестерола и триглицеридите. Повишение на риска от развитие на инфаркт на миокарда и инсулт. ЦИНК: увреждания на очите - конюнктивит (възпаление на лигавицата), блефарит (възпаление на клепачите), перфорация на роговицата, бърза загуба на зрението. Засягане на кожата - лющене, сърбеж; сухота и чупливост на косата, напречна набразденост на ноктите. Атрофия на мастните и потните жлези. Увреди на лигавиците - стоматити, ерозии. Заболявания на стомашно-чревния тракт - гастрит с намалена киселинност, диариен синдром. Забавяне на физическото и интелектуалното развитие.

Как бихме могли да различим мъжки от женски скелет? - питам аз... И така... Най-добрият индикатор за възрастта на скелета са зъбите (ако са запазени), друг индикатор са костите (ако са запазени). Възрастта може да се определи и чрез хиически анализ на костен материал. Химическият анализ показва и каква храна е поемал индивидът. По наличието на фосфор (риба), калций (мляко, сирене, кашкавал), стронций, цинк, кобалт, манган, мед, магнезий, натрий, калий, желязо, бор, ванадий, литий, йод, никел, хром... се разбира каква е била храната. Нарушеният зъбен емайл е индикатор за това, че мъртвият редовно е пиел червено вино или минерална вода, богата на флуор. Токсичните елементи - арсен и берилий, а и тежките метали - олово, живак, кадмий - са вредни за организма. В организма на жените има повече калций, магнезий, фосфор, цинк, мед и манган. Мъжете имат почти два пъти повече живак, кадмий и олово. При тях и желязото е повече, като тези различия са максимални във възрастта 11-12 години (5-6-ти клас). От възрастта, пола и начина на хранене зависи кои от изброените елементи ще бъдат налични в организма. Полът най-трудно се определя при децата. Познаваемостта при децата е оклоо 50%. При възрастни индивиди е значително по-лесно. - Женските кости са по грацилни (нежни) от мъжките. - Женският таз е по-широк от мъжкия. - Мъжките рамене са по-широки от женските. - Женският череп е по-овален в задната си част, а мъжкият е по-плосък (разбира се, има и изключения). - Женският череп е по-малък от мъжкия (не - винаги). - Мъжките кости са по-едри, по-дълги. - Важен е и инвентарът - украшения, дрехи, оръжия, керамика и др. Въз основа на данните за възрастта, височината, и пола, може да се изчисли и теглото на индивида.

При намирането на скелет(и) за археолозите (а също - и за патоанатомите и съдебните едици) е важно разкриването на следните данни за мъртвеца (мъртъвците): Вид на погребението - единично, двойно, масово Позиция на скелета - изправен (по гръб или по корем) или сгънат (наляво или надясно) Костите кремирани ли са или не? Кремираните кости са фрагментирани и увредени. Костите животински ли са или човешки? И, ако са човешки, какво можем да разберем за техния притежател? - пол - възраст - височина/ръст - тегло - раса - генетична информация - здравословно състояние - травми и контузии - зъбен статус - прилагано лечение - ритуални практики - религиозна принадлежност - вид на приеманата храна - вид на приеманите напитки - социална група - социални роли - родствени връзки - особености на околната среда - причина за смъртта - датиране на настъпването на смъртта - датиране на погребението

И на нас не ни пука за него. Лаф да става!...

Ако резиденцията (донжонът) разполага с камина и комин, значи е създадена за целогодишно обитаване. Ако липсва отоплителната инсталация, значи там се живее само в топлите сезони, но не - и когато времето застуди.

А има ли данни какви са скелетите на снимката - мъжки, женски, детски? И какво е съотношението между тях?

Е, колкото знам, толкова съм написал. Учил съм патопсихология. А патоанатомията и съдебната медицина са ми много интересни.

След като едно животно бъде заклано, в месото настъпват съществени физико-химични и колоидни промени. Те оказват влияние върху хранителните и технологичните качества при обработката му. При клането се спира достъпа на кръв като така се преустановяват окислителните и обменни процеси. Активират се клетъчните ензими. Това води до първоначално следсмъртно вцепеняване, а по-късно - и до узряване на месото. При неправилно съхранение на месото след клане настъпват процеси на разграждане на белтъците под влияние на собствените ензими. Този процес се нарича дълбока автолиза. При дълбоката автолиза се променя цветът на месото. В резултат на окисляването на миоглобина се получава тъмнокафяв цвят, а от присъствието на сяра от сероводорода то постепенно придобива зеленикав цвят. По време на дълбоката автолиза не се образуват вещества, които да правят месото негодно за консумация. Силно се влошават обаче вкусовите му качества. Гниенето е процес, при който става разлагане на сложни органични съединения (белтъци), до по-прости под влияние на гнилостни микроорганизми, които довеждат до дълбокото разграждане на белтъчините с отделяне на амоняк, метиламин, индол, скатол и др. Месото става негодно за употреба. --- Гниенето на труповете зависи от доста фактори: - средата (температура, влажност, вид на почвата, дълбочина на гроба...) - телосложение, възраст - причината за смъртта (алкохолизъм, наличие на отворени рани, кръвозагуба, отравяне, заболявания, чума...) - мумификация - трупни изменения - разрушаване на целостта на трупа от животни и птици - други Гниенето започва от дебелото черво и се изразява в образуване на гнилостни газове (продукт на жизнената дейност на микробите, намиращи се в червата). В състава на газовете влиза H2S, който, преминавайки през чревната стена, постъпва в кръвта, където се свързва с хемоглобина в съдовете на коремната кухина. Образува се сулфхемоглобин, който има зелен цвят. В участъците, където дебелото черво се допира до коремната стена, се получава зеленикаво оцветяване в слабинната област. През естествените отвърстия се отделят гнилостни газове. Поради размекване и разлагане на тъканите към 10-15-ия ден целият труп се оцветява в мръснозелено. Образувалите се в корема газове предизвикват постмортална циркулация на кръвта, при което микробите се разсейват из цялото тяло - развива се трупен емфизем. Трупът се издува и добива огромни размери. Подуват се устните, езика, бузите, очите, корема, скротума... Може да се получи и постмортална ерекция. След около 3-6 месеца гнилостните газове в трупа намаляват. Най-податливи на гниене са мозъкът, червата, стомахът, панкреасът, черният дроб. Устойчиви на гниене са ноктите, космите, костите, черепът, зъбите, сухожилията, сърцето, белият дроб. --- За съжаление, не мога да дам точен отговор на въпросите. Но мога да задам друг интересен въпрос - как бихме могли да различим мъжки от женски скелет?

И аз съм чел, че ръжта често се съдържа само в описанието на съдържанието на съставките в хляба, описано на етикета. Чел съм и, че вместо ръж, някои производители слагали употребено мляно кафе.

И моята баба (лека й пръст!) също пиеше такива неща, че даже и черпеше гостите си с такава смес. Май 1:1 смесваше тя леблебията и ръжта. Аз съм пробвал, ама не ми харесва на вкус. Ръжта предпочитам да я консумирам, вложена в ръжен или в ръжено-пшеничен хляб.

Сега има леблебия и ръж. Може да се пият поотделно или смесено. Въпрос на вкус.

През последните няколко десетилетия в българската историческа и археологическа литература намира разпространение терминът “замък”. Той не се среща нито в писмените извори от епохата на българското средновековие, нито пък - в лексикалния състав на българския език до края на XIX в. Самата дума има славянски произход, като един от първите, които я въвеждат в България, е чешкият историк Константин Иречек по отношение на крепостта Баба Вида. Като основни белези на феодалните замъци в българската литература се определят “пръстеновидна система на дворцово строителство със собствено укрепление”, като се изтъква, че през XII - XIV век в България се възприема по-архаична резиденциална форма – укрепени замъци, докато в Западна Европа започват да се строят градски дворци. При все това обаче, изглежда такива процеси са започнали да протичат и в българската градска среда през XII - XIV в. Така, в значимите градски центрове тук също са били издигани укрепени замъци в Търново, Червен, Ловеч, Мелник. Изказано е мнението, че “замъците са пряко свързани с ежедневието и потребностите на изтъкнатите представители на феодалната класа”. Дистанцирайки се от тези донякъде теоретични постановки, следва да се заключи, че често с термина “замък” в българските научни съчинения се нарича “един от главните елементи на средновековния град от XII-XIV в.”, а именно - ”укреплението в най-високата част на хълма”, на който той обикновенно е бил изграждан. При това се счита, че “основното предназначение на тези вътрешни крепости е за последна защита на живота и ценностите на бранителите им при нападение, като според разположението им те могат да бъдат разделени на “дворцови” замъци, принадлежащи на управляващата династия, и “провинциални”, принадлежащи на по-ниско стоящата част от аристокрацията. Полезна литература по темата: - Ваклинова, М., Дворците в средновековна България. В: България 1300. Институции и държавна традиция, т. II. София, 1982 - Ваклинова, М., Преславският дворец (Главните дворцови постройки през столичния период). В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994 - Вълов, В., Баба Вида - замък на владетелите на средновековния Бдин. В: Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987 - Вълов, В., Сравнителни данни за замъците през Първата българска държава (VIII - XI в.) В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994 - Джамбов, Ив., Замъкът в Средновековна България. Традиции и влияния. - Археология, 1992, 3 - Овчаров, Н., Град и замък на Балканите (XII-XIV в.) - въпроси на типологията и терминологията. - Векове, 1995 - Попов, Ст., Замъкът в Европа и в България през Средните векове, Колхида, 2011 - Балабанов П, Бояджиев С. и Тулешков Н., Крепостно строителство по българските земи, С., 2000 - Гюзелев В., Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадския стан към царския двор). - В: ИНИМ, 10, 1994 - Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987 - Средновековният български град, С., 1980 - Димитров П., Към въпроса за феодалния замък в българските земи през XII-XIV в., - В: Средновековният замък в българските земи (XII-XIV) век. Сопот, 1987 - Попов С., Замъкът в днешните български земи в XII - XIV век. Проблеми на терминологията. - Паметници, реставрация, музеи, 2010, 1-2 - Прашков Л. Хрельовата кула, С., 1973 - Харбова М., Отбранителни съоръжения в българското средновековие, С., 1981 И така - нататък.

Ето няколко сайта, съдържащи полезна информация за инвалидите. http://www.horizonti.bg/document/pravilnik.htm http://ahu.mlsp.government.bg/ http://www.mlsp.government.bg/bg/public/disable_brochure.htm http://www.noi.bg/ http://www.vivacom.bg/bg/residential/prices_and_services/domashen_telefon/plan_za_invalidi_300

Темата за и против пълния член се намира тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8164&page=1

Строителите на новобългарския книжовен език са преценили, че НЕ можем да се оправим БЕЗ правилото за определителния член за мъжки род.