AnnieM

Прав е rockbul, има имена, най-вече лични или географски понятия, които са приети със старата си транслитерация. Вашингтон е един от примерите. Обратното е при Валтер - там е приета немската транслитерация, въпрeки, че от английски наистина /и трябвало да се чете Уолтър. Иначе бисери на преводачи - колкото щеш, темата е много интересна и ще взема да си преровя архивите. Има обаче и друго - преводаческият труд е много зле платен, масово се предлагат преводи за 3-4 лв. на страница, което отблъсква висококвалифицираните специалисти. По тази причина бъка от народ, който с едната английска гимназия се опитва да си докара някой лeв. Това са съвсем млади и неопитни хора, които правят първи стъпки в превода, без при това да имат достатъчно обща култура, която би им помогнала при по-спорни думи и изрази. Чест им прави на такива ентусиасти, че изобщо се захващат. Тези, които са за убиване, са издателствата и посредниците. Имам една гавра с превод на брошура към в. Стандарт, публикувана е тук: http://truden.com/modules.php?name=Forums&...ntry&e=3066

Да допринеса и аз с материалите, които имам: Фидий е може би най- крупната фигура в гръцката скулптура, и като майстор, и като подбор на персонажите, и като участник в изграждането на атинския акропол в качеството на главен надзорник. Личният му принос там е скулптурната група „Победата при Маратон”, след която Фидий работи само статуи на божества, при това от най- висок ранг – Зевс, Атина и т.н. Фидий спазва принципа, че изработената скулптура трябва да отразява представите, изградени в обществото. Счита се, че в творчеството му има 2 периода. Около 440 г. пр.н.е. Фидий е извикан в Олимпия, където току-що е завършен големия храм на Зевс, за да изработи култовата статуя. Решението на статуята– Зевс да седи на трон е много добре премислено от скулптура. Така може едновременно да се помести огромната фигура в сравнително ограниченото пространство и същевременно тя да излъчва достолепието, подобаващо на върховно божество. Фидий пренебрегва традиционните техники (работа с мрамор и метал) и изработва статуята от злато и слонова кост. Пластини от слонова кост са използвани за откритите части на тялото, златни листа – за облеклото. За вътрешната конструкция са използвани скари от насмолени греди, което не предполага оцеляването й за по-дълъг период от време, дори статуята да не е унищожена от нашественици. Фидий отива в Атина по времето на един много благоприятен за полиса период. По това време Атина оглавява т. нар. „Морски съюз”, а начело стои Перикъл, личен приятел на Фидий. Перикъл е и главният инициатор за възраждането на старата идея Атинския акропол да се превърне в общогръцко култово място, което да съчетава културното и религиозното, като се изгради нов комплекс около разрушения от персите храм. Не на последно място, точно по това време полиса разполага и със средства, както и с добри майстори, а всеки строеж отнема не повече от двайсетина години, което за такива моментални строежи е действително бързо. Фидий се заема със скулптурната украса на Партенона, най- важният храм на Атина, която е и покровителка на града. Като замисъл, архитектура и изпълнение храмът е съвършен. Скулптурната му украса е завършена за около 10 години, а статуята на Атина е решена подобно тази на Зевс. Статуята стои, височината й е около 12 м, работено е отново със злато и слонова кост. Подобна работа е и много трудоемка и сложна, тъй като се лепят огънати плочки от слонова кост, подбрани така, че да съответстват на извивките. Фронтоните на изток и запад следва да се запълнят с фигури, античността не търпи празни места. За сюжет Фидий използва раждането на Атина от главата на Зевс, предадено с типичния за гръцкото изкуство алегоричен стил. Другият сюжет е спорът между Атина и Посейдон кой е допринесъл повече за благосъстоянието на атиняните (солената вода срещу маслиновото клонче)*. Фидий прави още една скулптурна украса на Партенона – фриз, посветен на празника на Атина, който се чества много тържествено на всеки 4 години. Във фриза присъстват повече от 600 фигури, поместени в дължина от 60 м. Характеризират се необикновено фино изображение и е доказано, че те са дело на самия Фидий. За съжаление впоследствие Фидий е несправедливо обвинен и изгонен от Атина. .......................... * От легендата се знае, че Посейдон губи спора, но толерантните гърци строят храм и на това божество.

Писах веднъж и аз за Сирни заговезни. Заиграх се по-скоро с магическата страна на обреда, направих и кратък паралел с други народи. Тъй като материалът е дълъг, помествам линк към публикацията: http://Truden.com/modules.php?name=Forums&...ntry&e=2615

Ще ми се да съм в Тинтаджел по времето, когато там би трябвало да е роден Артър и да си побъбрим с Мирдрин (Мерлин). Мястото и до ден днешен има страхотна атмосфера, въпреки, че са останали само руини. Снимката е от 02.01.2008

Здравей, освен книгата, която ти е препоръчал Рицаря, търси статията на Дафина Василева "Тракийската гробница в град Казанлък". Там авторката се е спряла много подробно на стенописите, като разглежда и символиката им. За съжаление това, което имам е ксерокопие и в него липсва името на списанието, в което е публикувана статията. Надявам се, че под автор ще успееш да я намериш. Студия за Свещари има Мария Чичикова - "Тракийската гробница с кариатиди в с. Свещари".

Във форумите на БагаТур ще да е било. Сега по въпроса за източниците - мисля да пейстна и списъка, който имам аз, поясненията обаче са на английски. Разрешено ли е?

Историк, благодаря! Винаги подбираш добри материали, още помня една подобна услуга, която ми направи в друг форум Поздрави П.П. Някои от френските сайтове за съжаление нямат английска версия В "Дъбова порта" (знам го от по-рано) наистина доста са се постарали, но сайтът не е обновяван много отдавна, дано не го затворят...

Здравейте, съвсем наскоро открих сайта и заради това моля да ме извините, ако вече сте дискутирали темата. Завършвам специалността "Информационни фондове на културно-историческото наследство", а дипломната ми работа ще е върху келтите. По начало работата беше замислена по-скоро като етноложка, но напоследък взе да отива на историография. В България не са много хората, които са изследвали келтското присъствие на Балканите, а освен книгата на Мечислав Домарадски (много сериозно проучване, но за жалост единствено), успях да открия само отделни кратки студии върху единични находки, при това от 40-те и 50-те години. Находките и респективно публикациите са повече на териториите на Румъния и Сърбия, но аз не чета румънски. Обръщам се с молба за помощ към тези, които ходят на разкопки и тези, които са попадали на интересни публикации във връзка с келтското присъствие за информация относно изворите и находките - къде има публикации, къде има експонирани находки и т.н. Също така ще ми бъде интересно да науча каква е методологията при определяне принадлежността на даден предмет към съответната култура. Например шлемове и мечове - има съвсем ясни разлики между тракийски и келтски, но при фибулите почти няма такива. Наскоро четох публикация на някакъв професор от Оксфорд, който твърди, че на наша територия в тракийско погребение е намерена келтска колесница (???) Какво му дава основание да твърди това - един господ знае, при условие, че по колесницата няма украса в келтски стил... Човекът обаче твърди, че колесницата вероятно е дар за тракийски владетел... Както виждате, всеки дърпа чергата към себе си. От своя страна мога да предложа както размяна анализ на сведенията от античните автори, които са писали за келтите. Поздрави