AnnieM

Шам, ти пък! Това е приоритет на една друга нация - да гори книги в центъра на Европа. Аз просто исках тълкувание и обяснение.

"Дръзки" е сред най-големите прецаквания на отбраната. В момента само дневното й зареждане през брегова връзка струва около 1500 лв. Прилагам ви части от анализ, за съжаление по ред причини не мога да цитирам източника, документа е от 15.12.2005 г. Белгийските фрегати клас “WIELINGEN” Аспекти от историята Четири фрегати клас “WIELINGEN” бяха построени за белгийските ВМС. Проекта за тези фрегати започна още през 1964 г. Решението но белгийският парламент за поръчката на тези 4 малки фрегати бе взето на 22 декември 1970 г. Това означава, че дизайна на тези фрегати е бил актуален през 60-те години на миналия век. Корабостроителниците, които бяха избрани за строителството на тези фрегати са: BOELWERF (Antverp) и COCKEREL NV (Hoboken). И двете корабостроителници вече не функционират, което на практика означава, че вече не разполагаме с техническата поддръжка и опита, необходим за ремонта на корабите през целия им жизнен цикъл. Изграждането на кила, пускането на вода и датите, когато корабите са влезли в експлоатаця са, както следва: Корпус № F 910 WIELINGEN, Изграждане на кил 4/74, Пускане на вода 3/76, Влизане в експлоатация 1/78, Корпус № F 911 WESTDIEP, Изграждане на кил 9/74, Пускане на вода 9/75, Влизане в експлоатация 1/78, Корпус № F 912 WANDELAAR, Изграждане на кил 4/75, Пускане на вода 6/77, Влизане в експлоатация 10/78, продадена на България Корпус № F 913 WESTHINDER, Изграждане на кил 49/75, Пускане на вода 1/77, Влизане в експлоатация 12/78. От влизането в експлоатация на тези фрегати до настоящия момент, европейските страни – членки на НАТО вече са разработили две нови поколения фрегати (например Великобритания, Германия и Франция). Това означава, че белгийските фрегати клас “WIELINGEN” са всъщност една морално остаряла технология в сравнение със съвременните военноморски съдове на НАТО. Корабостроителни аспекти Технически данни за фрегатите: Размери: Дължина – 106.50 м Широчина при мидела – 12.30 м Газене – 5.70 м Водоизместимост: 1 850т / 2 350т максимум Личен състав: Максималния брой на екипажа е 160 души. Структура на кораба: Абсолютно амортизиран, технологията датира от 60-те години на миналия век. Технически и тактически аспекти Въоръжение: - 1 х 100 мм двойно целево оръдие. - 1 х 8 клетъчна пускова установка SEA SPARROW (ракети земя-въздух). - 4 единични MM 38 EXOCET пускови установки (земя-земя). - 1 х 6 противоподводни мортирни устройства. - 2 х 21” торпедни апарата. Хеликоптерна площадка Корабът не е пригоден за използването на хеликоптери, което ограничава възможностите за наблюдение извън директния хоризонт. Бронебойност Не съществува такава, което означава, че корабът е изключително уязвим при евнтуални терористични атаки. Енергийна уредба Фрегатите са оборудвани с пропулсивна система тип CODOG, състояща се от една газова турбина Rolls Royce Olympos, задвиждаща два винта. В допълнение са приспособени два дизелови двигателя за придвижване в нормален режим. - Максимална скорост - 20 възела при работа на дизеловите двигатели, 28 възела с включване на газовата турбина. - Максимален периметър на действие 4500 морски мили. Електронно оборудване - Радари: HAS DA05 въздушно проследяване; - Сонари: SQS505A подкилен; - Други: ELCOS-1 заглушител и HAS WM25 система за огневи контрол. Оперативни аспекти • Процедурите, използвани от белгийските ВМС предвиждат един напълно оперативен кораб (ОПК според терминологията на НАТО), един кораб в частична оперативна готовност (ЧОК според терминологията на НАТО) и един кораб в запас. Последната фрегата бе снета от въоръжение и междувременно продадена на България. Тази процедура ограничава оперативната пригодност на съответния кораб до крайна степен. Ето защо, корабите от този клас не са участвали в международни операции от 1988 година насам. • Участието в международни операции включваше: - Операция “Южен бриз” – Кувейт, 1991г. - Участие в операцията “Южен бриз” – Персийски залив –от 05. септември 1995 до 17. януари 1996 г. - Участие в операцията “Южен бриз” – Персийски залив – от 18. февруари до 10. април 1998 г. - От 1998 г. корабът не е участвал в никакви други операции. - Няма участие в операция ACTIVE ENDEAVOUR. ● Никакви допълнителни мисии не са възлагани на кораба във връзка с STANDING NAVAL FORCE ATLANTIC / STANDING NATO RESPONSE FORCE MARITIME GROUP 1 (SNMG 1) или STANDING NAVAL FORCE MEDITERRANEAN / STANDING NATO RESPONSE FORSE MARITIME GROUP 2 (SNMG2) най- малко за последните десет години. ● Въпреки официалните задачи, възложени на съответния кораб във връзка с отговорностите, поети към НАТО по програмата “Незабавен отговор”, нещата остават само на теория. Разходи по поддръжка на жизнения цикъл и логистични аспекти Като имаме предвид технологията, свързана с корабите “втора ръка” (а именно 30 и повече години), разходите по жизнения им цикъл многократно надхвърлят тези на съвременните кораби. Една съвременна корвета, предназначена за противоподводна борба и с размери от порядъка на 60 – 80 м и екипаж от приблизително 70 души има много по-добри военно-технически показатели и оперативност в сравнение с доста по-големите и остарели фрегати от типа “WIELINGEN”. Нещо повече, екипаж от 160 човека неизбежно води до прекомерни разходи, свързани с персонала. Финансирането, свързано с обучението на персонал, необходим за управлението на подобна техника, де факто излязла от употреба, би отнело не по-малко от 10 години. Трябва да отбележим, че една такава остаряла технология води до допълнителни разходи, свързани с : • Гориво-смазочни материали (по-високи разходи, свързани с остарялата технология на дизеловите двигатели и турбини). • Консумативи и резервни части. • Общи резервни части (възстановяване на резервни части, които вече не се произвеждат). • По-високи разходи за поддръжка, свързани с все по-кратките интервали на ремонт. • Поддръжка на софтуера (свързано с липсата на обучени програмисти и с липсата на необходимия хардуер). • Обучение (не съществува учебен хардуер). Много често се налага поддръжката на експлоатационните възможности на стари кораби да зависи от подмяната на морално остарялото оборудване с ново. Това неизбежно води до допълнителни разходи по монтажа, логистичното обслужване, обучението и т.н. Поради тези факти оперативната готовност но старите кораби е повече от несигурна и представлява рисков фактор за аварии и дългосрочни периоди на ремонт, които едва ли могат да се пренебрегнат. В общи линии, оперативната готовност на кораби, взети като “втора ръка” е многократно по-малка поради факта, че резервните части, както и техническата поддръжка от специалисти не могат да бъдат осигурени в срок. Личен състав на въоръжените сили на Белгия към 2005 г. Сухопътни войски 27 000 ВВС 8 600 ВМС 2 600 ВС на Белгия 38 200 Общият ресурс на белгийските ВМС обхваща: • 2 фрегати клас “WIELINGEN”; • 6 минотърсача клас ASTER; • 1 линеен кораб за командване и поддръжка клас GODETIA. В този смисъл целият белгийски флот се състои от девет (9) кораба Белгийският флот, който в момента би бил еквивалентен на германската флотилия от противоподводни кораби, вече не може да бъде оперативен. Корабите на белгийския флот получават своите задания директно от Центъра за Военноморски Операции на Белгийския Кралски Флот, дислоциран в Денхелдер. Неколцина белгийски офицери все-още представляват Щаб-квартирата на флота. Горепосочените факти недвусмислено показват, че ВМС на Белгия наистина не изпълняват съществени функции. Те играят незначителна роля в ангажиментите на НАТО, а белгийските фрегати не представляват никакъв фактор в отбранатата на националната сигурност. Освен това логистичната поддръжка , както и останалите разходи, свързани с тези безкрайно остарели кораби, са повече от основателна причина за продажбата на тези фрегати. Сделката с България Българското правителство одобри сделката възлизаща на 23 милиона евро на 17 март 2005 г., свързано със закупуването на фрегата клас-WIELINGEN BNS WANDELAAR от ВМС на Белгия плюс резервните части и тестовото оборудване. Съществува обаче въпроса, че фрегатата е спусната на вода през 1974 г. и цялото й остаряло оборудване е с гаранция от едва два месеца. WANDELAAR бе частично модернизирана от белгийските ВМС с нови двигатели и системи за сателитна връзка на стойност от около 35 милиона евро. България ще покрие част от тези разходи. Фрегатата покрива съвсем малка част от изискванията за съвместимост с корабите на НАТО. ВМС на България планират да модернизирт фрегатата с допълнителни 40 милиона евро като осъвременят радарите и системите за комуникации и въоръжение на борда. WANDELAAR бе доставена на българските ВМС на 21 октомври 2005 г. като модернизацията и осъвременяването ще се извършат в България. Обобщената цена за закупуването на фрегатата WANDELAAR възлиза на около 80 милиона евро, което изглежда твърде скъпо за кораб на повече от 27 години. Опита на други ВМС по света Общо Опитът на другите ВМС по света показва, че закупуването на морално остарели кораби “втора ръка” винаги излиза по-скъпо при разширяването на флота. Австралия Подобна ситуация възникна на скоро във ВМС на Австралия. Трябваше да се закупят два десантни кораба клас NEWPORT от САЩ. Тези кораби не бяха в експлоатация за повече от 5 години, в резултат на което австралийското правителство отхвърли американското предложение за доставка на фрегатите OLIVER HAZARD PERRY. Полша Полша закупи 2 фрегати клас OLIVER HAZARD PERRY преди около 2 години и все още носи тежкото бреме свързано с разходите по модернизация и съвместимост със стандартите на НАТО, тъй като всички части от системите за хеликоптерни ракети, КИС и радио комуникации трябва да бъдат обновени. Румъния ВМС на Румъния най-вероятно ще срещнат същите затруднения, тъй като тепърва предстои пускането в експлоатация на двете фрегати клас BROADSWORD (Тип 22). Тези фрегати (франко Лондон и франко Ковънтри) бяха снети от въоръжение от бринаския кралски флот поради прекалено високите разходи по поддържането им. Бахрейн Кралските ВМС на Бахрейн (BRNF) получиха фрегатата SABA през 1997 г. Корабът бе предоставен от ВМС на САЩ като дарение от бившия клас JACK WILLIAMS – PERRY. Тъй като корабът е прекалено остарял се налага огромна част от логистичния бюджет на BRNF да се изразходва ца поддържането на SABA. След повреда в пропулсивната система, експлоатационните характеристики на фрегатата сега са ограничени. Обединени Арабски Емирства След подписването на договора през 1996 г.първият кораб клас ABU DHABI (преди KORTENAER, спуснат на вода през 1981 г.) бе доставен от ВМС на Холандия за ВМС на ОАЕ. Вторият кораб AL EMIRATE бе доставен през 1998 г. За да бъде в съответствие с военноморските стандарти на ОАЕ, корабите трябваше да преминат през процес на цялостна модернизация и преоборудване, който така и не бе започнат и приключен. Поради недостатъчната поддръжка и липсата на възможности за такава вече пета година корабите не са в експлоатация и планът е да се продадат на ВМС на Пакистан. Обощение За да обобщим предимствата и недостатъците при закупуването на кораби “втора ръка” трябва да имаме предвид, че ВМС на много държави се сдобиха с горчив опит от подобни решения. При закупуването на остарели кораби втора ръка ВМС трябва да са наясно с факта, че ще се наложи да се харчат допълнителни пари за поддържането на експлоатационната им пригодност и обновяването на основните им компоненти. Това винаги е необходимо за постигането на взаимна оперативност и поддържането на логистичната верига от резервни части и тестово оборудване. Военноморските флоти, плаващи в открито море, както и ВМС на много западни държави снемат от въоръжение остарелите си кораби през последните години, тъй като разходите по поддръжката им са станали прекалено високи. В повече подробности: • личният състав е неоправдано голям, • разходът на гориво е твърде висок, • разходът на смазочни материали също е твърде висок, • резервните части са крайно недостатъчни или въобще липсват, • необходимата поддръжка изисква прекалено много разходи, • няма тестово оборудване. Всички тези аспекти увеличават разходите по жизнения цикъл на старите кораби. Те трябва да бъдат внимателно преценени преди да се вземе решение да се пилеят парите на данъкоплатците за остарели съдове.

Като оставим настрана имената, които вече уточнихме, грешките на преводачите понякога наистина изкарват от кожата. Напоследък съм се сблъсквала в грешки при превод на официални документи, които излагат самите институции. Търг, тръжна процедура - преведено като bid, при официално възприетото Tender, tender procedure. (Bid може и да е валиден термин при играта на комар, ама айде няма нужда да поставяме нещата по този начин, въпреки, че нашите политици това правят). Още веднъж bid, този път вместо offer. Европейска комисия - преведено като European commission, а трябва да бъде European Committee. 759 million euros, правилното поставяне на паричната единица е Euro 759 million. Уличното харлемско On the part вместо литературното on the behalf и т.н. Досадни грешки, заради които и без това разклатения имидж на иституциите ни съвсем отива на кино. Всъщност много от преводите не се извършват от заклети преводачи с необходимия за това ценз, а по този начин тези хора не носят отговорност за неточен превод. Така се стига и до дипломатически гафове.

Ще допълня малко. Веднъж един лингвист ми каза, че индо-европейският корен за "вода" е "иск". Направи паралел и с р. Искър. Не знам доколко сериозно е твърдението му, но ми се стори интересно.

Малко допълнение към последния абзац за Караново, защото на журналистите не им е за първи път да бъдат неточни: Карановската могила не е открита през 50-те, а през 1936 г. Наслояването е датирано 6 200 – 2 500 г. пр. Хр., без хиатуси. В допълнение, изготвена е Карановска хронологична система, която се превръща в еталон за проучването на европейски праисторически култури. Проучени са 10-12 м от напластяването, като първите 4 са от неолита, а 2 пласта от медно каменната и бронзовата епохи).

Още малко: http://www.panoramio.com/user/1122673/tags...%20с.%20Оряхово Не сте споменали за кое Оряхово става дума, затова погледнете и това: Разкопки на долмен при с. Оряхово - община Любимец

Не се сърдете, но работите ви са по-скоро във формат за блог. Такива огромни постове във форуми са много трудни за четене. Голямата статия би трябвало да се раздели на страници, ако не на глави, то поне с подходящи абзаци, иначе четенето е наистина затормозяващо. Аз например се отказах на 1/3 от материала и следователно не мога да коментирам написаното от вас. В този смисъл, ако целта ви е била дискусия, което е и основното предназначение на форумите, ами... с мен не сте я постигнали. Бих ви препоръчала да си направите личен блог, Wordpress.com например подържат много приличен хостинг.

Нещо не ме грабна този сайт. Много препратки са към форуми, в които на първо четене видях доста глупости. Статииите пък са съвсем научно-популярни, тип "Паралели", не, че искам да обидя списанието. Това обаче - на първо четене. Ако попаднете на някой сериозен материал - дайте директно връзката към него, защото браузването в сайта е загуба на време.

Бих искала някой да ми разтълкува следното: Без да се спирам в подробности, за мен е очевидно пренареждането на други текстове.

Именно. Точно за тези имена и географски понятия говорех. Вече възприетите е често цитирани имена просто си остават в "заварено положение". Друг момент, на който се набляга в теорията и методиката на на превода е този за лични имена, транслитерацията на които в другия език представляват обидни квалификации или уронващи престижа на индивида. Такива имена не се транслитерират директно, например Guss и Mercia, които при буквална транслитерация би трябвало да са Гъс и Мърша, но по горепосоченото правило се превеждат кат Гас или Гюс, Мерсия или Мърсия.

За съжаление не съм специалист по датски и не мога да дам правилата за четене Работя само с английски, руски и много незначителна част уелски. В случая с Киркегор това е просто побългарената и приета от преводачите версия на името и най-вероятно това не е точното произношение в оригиналния език. Дори да вървим по логиката, че в немския "аа" (ланге "а"), а дифтонгът "ie" се чете дълго "и", пак няма гаранция, че в датския произношението е същото, макар датския да е в германската езикова група. Това е така, защото за разлика от немците, датчаните използват символни гласни, а не дифтонги. Прав сте също и за френското влияние. През средните векове датския е силно повлиян от някои германски диалекти, докато през ХVІІ в. са навлезли френски заемки. По-нататък, от ХІХ в. насам заемките са вече от английски (който обаче от своя стана е в същата езикова група). Много е объркано http://nauka.bg/forum/uploads/smile.png' alt=':)'> Питайте някой, който владее датски, а иначе правила за четенето можете да намерите ТУК

Гарахад, защо не се свържеш с този екип, за да може превода ти да стане достъпен за повече хора? Ако пък вече си част от него, ще се радвам да видя превода публикуван Линкът е този: http://antichniavtori.wordpress.com/ П.П. Посоченият сайт твой ли е? Искам да добавя връзка към него в блога си.

За снимки с опция за комбиниране в слайдшоу: http://photobucket.com

Знаеш ли на кое издателство? Или е в МИФ?

"Произведението" на професора е направо потресающо! Протобългарин, ще взема да прехвърля цялата дискусия и във форумите, които правим с брат ми, харесва ми как му опонираш Естествено, ще те цитирам и ще дам линк към тази тема. А на човека трябва да му предпишат нещо по-силничко, то такива дивни простотии, хеле пък това за закаляването на стоманата и на холивудски сценарист няма да му хрумнат.

Двама мои приятели - единият доктор, другият филолог - преводач караха казармата заедно, след висшето. Веднъж и двамата ги пратили в карцера с ругатнята "Тъпи копелета - висшисти, няма само с вас да се разправям"...

В блога си сложих връзка към сайта. Моите читатели не са много, но се надявам, че все някой ще надникне тук и ще му хареса така, както и на мен. споменавам това като предложение към всички, които си имат лични страници, указването на връзка също е популяризиране, дори подписът ви в други форуми може да съдържа връзка- това също предизвиква интерес. Поздрави

Не им е за първи път, отдавна се опитват. Като толкова искат да се правят на активисти, да вземат да осъдят Hallmark channel, които изкараха Орфей негър! Иначе тях, ако ги питаш, няма такова нещо като "турско кафе", било гръцко. Киселото мляко - и към него имат претенции. Няма Македония, има Фиром... изобщо, Мегали идеята не е спирала да се вихри от ХІХ век насам. Тъжното е, че нашите институции никога на взимат официално становище по въпроса, ей това е най-гадното!

Не е така, ако наистина успееш да видиш, няма никакво съмнение относно фигурата. По принцип умея да ги виждам, но все на хартиен носител, на екран ми е малко трудно. Иначе как става? Допирам си изображението почти до носа и държа за известно време, докато си "разхлабя" погледа. След това полека отдалечавам и скритото изображение изпъква. Интересното е, че някои хора виждат изображенията изпъкнали, други - вдлъбнати. На последната картинка например има 6 сфери, подредени по редове един зад друг - 3 най-отпред, две на средния ред и 1 в дълбочина. fixxxsers, страхотна колекция, направо ме е яд, че нямам цветен тонер да си ги разпечатам!

Няма ли начин да инсталирате филтър? В Wordpress.com, където имам блог действа програма на Askimet. Не мога обаче да ви ориентирам относно партньорството с тях, но вероятно от екипа на Wordpress.com могат да ви ориентират, те са всеизвестни с бързите си отговори. Можете директно да прегледате и страницата на Аскимет ТУК

За тези, които не са учили латински: „Латински сентенции и мъдри мисли“ Съдържа доста латински фрази и изрази, цитирани често в книги и филми.

Сьорен Киркегор, както сте го написали.

Ами добре тогава, прилагам списък с източници, тези на Историк не са добавяни, с изключение на "Дъбовата порта". Дано не е много дълъг поста. Всички линкове са проверени и са активни към 01.12.2008. Можена някого да му свършат работа, аз лично съм ползвала предимно препратки. Все пак някои са интересни откъм информация. Интернет източници: http://britannia.com/wales/whist.html (History of Wales) http://my.opera.com/ancientmacedonia/blog/celtic-and-slavic-contact-on-the-balkan-peninsula ://http://my.opera.com/ancientmacedoni...lkan-peninsula (A Linguistic Analysis of Modern Celtic and Slavic Languages) http://www.greyhawkes.com/text/celts.txt (Pierce. K. L. The society and culture of the Celts focusing on Ireland) http://www.maasberg.ch/eKelten.html (The Celts in the Nahe Valley and the Hunsrück) http://meta-religion.com/World_Religions/O...ic_druidism.htm (Celtic Druidism) http://www.religioustolerance.org/druid1.htm (Celtic Druidism: History & myths) http://macdonnellofleinster.org/page_2__menu.htm (Celtic studies portal) http://www.geocities.com/reginheim/cultorigins.html (Germanic and Celtic origins) http://www.bbc.co.uk/wales/history/sites/myths_legends/ (Welsh history) http://www.informationwales.co.uk/ (Welsh customs and emblems) http://www-personal.umich.edu/~lars/rel375.html (Animal Symbolism in Celtic Mythology) http://www.lycos.com/info/celtic-mythology--welsh-mabinogion.html ://http://www.lycos.com/info/celtic-my...abinogion.html (Celtic Mythology: Welsh Mabinogion) http://www.dynionmwyn.net/dynionmwyn/lesson1/thirteen9.html (Welsh and Celtic mythology) http://www.britainexpress.com/wales/history/iron-age.htm (The story of Wales in the Iron Age) http://www.britainexpress.com/History/Celtic_Britain.htm (The origin of the Celts, daily life, druids, religion, and warfare in Celtic society) http://www.wales.ac.uk/defaultpage.asp?page=E4501 (Centre for Advanced Welsh & Celtic Studies) http://www.cornwallinfocus.co.uk/culture/celts.php (Cornwall in focus) http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainT...ParagraphID=dkz (History world – The history of the Celts) http://www.roman-britain.org/tribes.htm (Roman Britain) http://users.senet.com.au/~dewnans/ancient_dumnonia.html (Ancient Dunomnia - the Cornish Celts) http://www.druidry.org/board/dhp/ (Internet forums for Celtic studies) http://www.celt.dias.ie/publications/celtica/c23.html (Celtica, online journal for Celtic studies) http://www.conjure.com/ (Celtic art, magic, lore and more) http://www.timelessmyths.com/celtic/index.html (timeless myths, Celtic mythology) http://www.pretanicworld.com/Pantheons.html (Pantheon of mythological heroes) http://oakgate.hit.bg/index.html (Келтско общество в България „Дъбовата порта”) http://www.uwm.edu/Dept/celtic/ekeltoi/ (Electronic journal of interdisciplinary Celtic studies) http://www.wesleyjohnston.com/users/ireland/past/pre_norman_history/iron_age.html ://http://www.wesleyjohnston.com/users.../iron_age.html (Celtic Iron Age) http://www.ibiblio.org/gaelic/Celts/celt.html (Historical background, Linguistics, bibliography) http://www.britainexpress.com/History/Celtic_Britain.htm (Celtic Britain, history and culture) http://www.britainexpress.com/wales/history/iron-age.htm (History of Wales in the Iron Age) http://www.cornwallinfocus.co.uk/culture/celts.php (Cornwall’s Celtic Culture) http://www.sunreligion.net/Mythical%20Ships.htm (The origin of mythical ship) http://www.celtscot.ed.ac.uk/SEpgprofiles.htm (University of Edinburgh, Scottish and Celtic studies) http://englishheathenism.homestead.com/introduction.html (Anglo-Saxon Heathen Heritage) http://www.clannada.org/ (Celtic lore) Виртуалните библиотеки повечето ги знаете, но реших да не деля списъка. Той съдържа само тези от тях, които предлагат книги за изтегляне. Виртуални библиотеки: http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page (проект Гутенберг) http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/index.html (The European library) http://www.omniglot.com/writing/welsh.htm (Welsh language and pronunciation) http://forrebooks.ru/index.php/option/cont...id/69/Itemid/60 (ForReBooks.ru) http://www.universalinternetlibrary.ru/ (Univetrsal Russian Library) http://bibliotekar.ru/druidy/index.htm (Bibliotekar.ru – Druids) http://aldebaran.ru (Aldebaran.ru) http://www.knigka.info/category/religia/ (Russian library – religion) http://www.kodges.ru/ (Russian library) http://lib.ru/ (Библиотека Максима Мошкова) http://manybooks.net/categories (Виртуална библиотека)

Най-великата историческа личност няма как да е само една. Александър Велики например - империята му просъществува само 13 години, но какво влияние оказва на целия тогавашен свят в културно отношение за векове напред? Много са... Гутенберг - този, който доказва, че Е възможно превръщането на оловото в злато, само дето не по начин, който са очаквали тогавашните алхимици... Наистина са много... Както е казал Нютон: "Аз стоя върху раменете на титани".

Аз също не разбирам за какво е спорът. За мен числата на Фибоначи са свързани със "златното сечение" в архитектурата - 3:8; 8:13; 13:21 ...