Incorrectus

Напротив! Няма никакъв проблем да е съществувал един обкован със злато ковчег. Сложно е да се каже дали ковчегът има нещо общо с чудесата, които му се приписват. Според мен няма..., невинен е сандъкът. Чудесата бръмчат в главите на хората.

Съдържанието е две каменни плочи с банален текст. Както е казано в Изход, в кивота е трябвало да се пазят Десетте божи заповеди. Но нали знаете, че Мойсей от ярост счупва плочите и Бог е трябвало после да му прави нови. Затова поставят новите плочи в ковчег и ги скриват в скинията, да не би някой неуравновесен като Мойсей отново да ги счупи. Тази случка доказва, че днешните хора са в пъти по-умни и чудотворни от този Бог, който счупена плоча не може да поправи. Днес всяко дете ще я залепи с някое от бързите лепила. Книги Мойсей едва ли е крил, защото нали е написал явни 5 книги (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие). Книгата на мъртвите не е взел, защото се е съдържала (тогава) само по стените на гробниците.

Няма такава опасност. Ако един учен каже лъжа и го изобличат, заминава в девета глуха. Патриарси и попове чрез глупости и фантазии си издигат авторитета. Папата да не би да е по-назад? Един от последните догмати (ср. XX в.) е за телесното възнесение на Мария. Да ги е говорил тези неща през Средновековието - става, но в XX в.! P.S. На horos също е разрешено да говори каквото си иска по темата и по всяка тема. Прощава му се със снизхождение, понеже си няма хал хабер от средства за познание. Смята, че първо трябва да се лишаваме от невежеството, пък после да се преборваме със страсти, его...!!!

Толкова по-зле за интернет, защото не обхваща цялото разнообразие на общества и псевдообщества.

Да отдадем дължимото и на родното. http://www.vbox7.com/play:d116cb39

От православна гледна точка дори католицизмът е секта, да не говорим за протестантизма. Затова не може да става никаква дума за обединение между православни и католици, каквото се иска през вековете, защото се счита, че католиците са отпаднали от православното изповедание и единственото, което може да се случи, е чрез покаяние и начело с най-големия грешник папата, да се завърнат в общността на православните. Ислямът и индийските религии не са секти, защото са други религии. Очевидно имате някакви впечатления за тях? Кажете какво проповядват, за да кажем евентуално към коя религия принадлежат. Такива съвременни обикновено включват безразборна еклектика от учения и сладки обещания.

Вие го казвате дискретно, но аз ще подчертая..., че всеки е единственият сам на себе си Бог в своя живот: може да живее като Бог в духовен смисъл или като демон. За съжаление трябва да признаем, че такъв Бог е смъртен, както впрочем са смъртни (умиращи и възкръсващи) всички известни богове, Христос също. Смъртта е винаги еднозначна, но възкресение има много видове, което говори за колебание (съмнение) относно понятието възкресение.

Добре, прекратявам. Не е спор, а разговор.

Incorrectus пък не разбра какво се напъва да търси в Средновековието - патриотизъм ли? Темата е: патриотизмът през Средновековието, а моя скромност счита, че тогава такъв няма.

Да, Византия, но българите вървят само след човек от царски род, както се казва тогава и дори след освобождението не си сложиха за князе и царе селяни като сърбите, а търсиха аристократи. Въпрос на принципи и изобщо нямам никакви илюзии относно либерализма. Прав сте относно либерализма, но допускате пристрастие, а не констатирате. Трябва да признаем, че либерализмът е реалистична и справедлива обществена система, най-добрата позната до днес. Друг въпрос е доколко повсеместно се спазва. Мнооого лицемерие има у хората. Хората не са равни и не си и помислям това, въпросът е да имат равни възможности, за каквото настоява либерализмът. Въпросът с циганите не е предмет на либерализма, а нарушение на либерализма и на всякакви други човешки отношения. Няма положение, което да толерира властващото невежество и антисоциалност на тези хора. За техните клакьори знам разбира се, но няма какво да коментирам...

Близки са, припокриват се двете понятия. Бих нарекъл патриотизма функциониращ, действащ, активен либерализъм. Джон Лок и Русо са либерали, но не съм чул да са си залагали живота за свободата на личността. В този смисъл още повече е невъзможен патриотизмът през Средновековието, защото е безсмислен без наличието на либерализъм, който се появава в книгите на английски и по-късно френски мислители през XVII-XVIII век.

Нима не знаете, че това са идеализирани, героизирани, митологизирани образи, които да се чуди човек защо точно тези личности споходиха. Какви грандиозни битки е водил Шишман?! Легендите за него са проява на носталгия по едно по-лесно за живот време. Корпоративната свобода, свободата в рамките на Средновековието обаче е несвобода, а съсловна и религиозна принуда. За първи път в Новото време се осъзнава истинската - индивидуалната свобода, която се търси и отстоява с цената на живота. Защото се счита, че животът в робство не е живот. Това е патриотизмът. Единствената принуда, която остава и е валидна и до днес, това е икономическата принуда, налагана чрез различни хитри механизми. Вече говорихме, че трябва да се прави разлика между героизъм и патриотизъм. Героизмът не е задължително да включва патриотизъм. Дайте пример от нашето Средновековие, когато някой употребява термини като: свобода, съгласие, братство, съвършено равенство, общ закон, народно управление и т.н. (термините се съдържат в "Наредата" на В. Левски) и ще призная патриотизма през Средновековието. Ако не дадете, съгласявам се разбира се, че тогава съществува привързаност към народ, религия, територия, която се обитава, защото противното е невъзможно. Без последните изброени е невъзможно обществото, стадото също е невъзможно без някаква форма на привързаност.

Моето мнение е, че наистина медиите са попресилили, но владиката си го заслужава. Авторът Руси Ст. Русев разказва безсмислени басни, на които само той вероятно вярва. Далеч по-полезно би било да насочи критиките първо към пастирите народни, които нито с интелект, нито с поведение не дават основание поне малко да им подражаваме. Издокарани и накичени като коледни елхи вървят по света и гледат само да изглеждат по възможност умно. Евангелието и евангелският живот никак не им подхождат, а напротив - те са техният обвинител. Вижте например това. Четете също коментарите. И още има из мрежата ако се разрови човек, но не си струва... http://svejo.net/home/link_summary/401711-...leks-za-10-bona

Освен това е невеж и нищо смислено не знае да каже. Занимава се преимуществено с дребнави крамоли. По неизвестни за мен причини е симпатичен единствено на евреите. Тяхна си работа, те са си го създали. Странно защо пък Христос се счита за симпатичен? Така както днес го изобразяват не пасва на традицията, която счита, че е неприятен на външен вид. Това идва от някой от пророците и дано някой от богословите на форума да даде точния цитат, за да не се принуждавам да се ровя из пророците.

Защото неговата титла е "В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци". А както е известно глава на православната църква е Иисус Христос, докато царят е само земен цар, чиито функции включват защита, но не и управление на Христовата църква. Църквата се управлява от събора на вярващите, а не от царя.

С това съм безусловно съгласен и затова патриотизмът се шири в бедни и потиснати държави през XIX век основно, ако правилно съм разбрал каквото казвате. Тук ще има много противници на това мнение и то е наистина трудно доказуемо, защото психологизира нещата.

Ще му резнат ако успеят. На Борис не успяват, въпреки, че опитват. При патриотизма става въпрос за нова степен на свобода и изобщо битие, което не отрича народност, религия, история, а освобождава индивида да избира своята съдба в рамките на старите идентификации и въпреки тях дори, но само в рамките на закона, който вече не е религиозен или даващ привилегии.

Според мен всеки си е знаел принадлежността към съсловието и не е пожелавал статута на другия. Низшите са искали да не бъдат гладни и не са мечтаели за царски трон. Ако на средновековния някой беше предложил свобода, той щеше да избие господарите и след това да се самоизтреби безконтролно с братята. Идеята за свободата и оттам нейното реализиране за моя народ, възниква в главите на единици и след това се предава като влияние на другите. Съответно всички въстания са манипулации на тези единици над нищо неразбиращото множество, което ставало пушечно месо във въстанията. Така обаче е вървял светът до днешните сияйни свободи, за които поне никой не спори, че трябва да се признават. Така в днешно време патриотизмът също не съществува, както не е съществувал през Средновековието. Както вече беше обсъждано, изтлява към края на Първата световна война.

Модерните идеи за правата на отделния човек, за пазарната икономика... се появяват след 1789 г. През XIX век е разцветът на патриотизма в Европа и то сред несвободни територии: А.Мицкевич, Мацини, Гарибалди, а у нас Левски са пример за патриоти. Не може да търсим някакви изявени патриоти в благоденстващи страни, а само в потиснати в някакъв смисъл и още нещо, според мен много важно, което вече беше казвано, но не му се обърна внимание: не може да търсим самоотвержен борец за свобода, права на хората... във време и място, където няма дори идея за индивидуална свобода, защото всички общества са корпоративни и се базират на някаква стадна идеология, както е през Средновековието.

Някъде беше казано, сега нямам време да проверявам точно къде, за "онзи прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите" (цит. по памет). Това ми дава основание да кажа, че според мен при много подобни събития в Средновековието става въпрос по-скоро за героичен мотив на поведение. Нека направим някакво разграничение между героизъм и патриотизъм. Героичният мотив е основен в древните митове и приказки, но при него става въпрос за индивидуална инициация, порастване на момчето, което трябва да се справи с трудности, за да докаже, че вече е мъж. Да, понякога в приказките народът трябва да се спасява от зъл дракон, който държи водата и др. подобни, но винаги става въпрос за битието и преживяването в един опасен свят. При патриотизма става въпрос за героизъм, при който целта е свобода на мисълта, чувствата, убежденията...все неща, които не визират пряко оцеляването. Защото въпросът за глада и оцеляването, най-страшните болести, се решава с индустриализацията. Така на дневен ред идват въпросите на психологическата свобода, които са обект на действие на патриотизма.

Държа отново да подчертая, че идентификациите са нещо нормално. Дори животните странят от други видове и се придържат към своя. Това е въпрос на инстинкт. Знаете аргумента на Бернщайн, че крайната цел на социализма/комунизма е нищо, важен е пътят към...(по памет). В примерите, които дава Историк, целта се мотивира от други предпоставки. Понеже най-съмнителни да не би наистина да са патриоти са Ивайло и Жана д'Арк, смятам, че не са, защото действат тласкани от религиозен стимул - привиждали им се светии и т.н. При патриотизма няма стимул, няма награда, а чиста саможертва. Кристалният патриотизъм на Левски е невъзможен в старите корпоративни общества. Ивайло ще освободи хората от татарите, но те си остават експлоатирани от болярите. От Джон Лок, Русо, Волтер и др. насам е възможно да се говори и желае личната, индивидуалната свобода в рамките, разбира се на закона, което е целта на патриотизма. Дори античната демокрация е нелепост в едно робовладелско общество. Не че днес либерализмът е цъфнал и вързал, но няма алтернатива като идеология. Неговите слабости са слабости на хората, но не и на системата.

Преди време един образован немец ми каза, че в своята история немците никога не са се клали така, както са се клали славяните помежду си. Няма да забравя тази откровена лъжа, защото не е важно как мисли по въпроса конкретният немец, а дали и другите немци не мислят по същия начин. Аз славянин не се чувствам, но няма значение, към славянския свят обикновено ни причисляват. Казвам това във връзка с моето мнение, че патриотизмът е политическото психологическо оръжие на третото съсловие в борбата срещу аристократическите привилегии. В този смисъл патриотизмът наистина предхожда класическите нации, но те са по-скоро плод на индустриалните, а не на политическите промени. Както е известно Европа е преживяла в Новото време три типа революции: религиозни, политически, индустриална. От първите два типа резултатите са нищожни. Всичко приключва с невиждани кланета, а първоначалните благородни идеи се изкривяват тотално. Патриотизмът е реакция срещу консерватизма, който е преимуществено аристократичен, т.е. монархически. На другия полюс е либерализмът, който е републикански и негови привърженици са непривилегированите от третото съсловие. По времето на т.нар. френски религиозни войни се появява Марсилезата, лозунгът, знамето...Наполеон е носител на идеите на революцията, но също той е основен виновник за тяхното фиаско, защото именно той ликвидира революцията и преминава към един прикрит, всъщност много явен монархизъм. За себе си нямам ясно виждане как и какво конкретно предизвиква появата на класическия патриотизъм. Тук нахвърлях някакви мисли по въпроса, които са неподредени и незавършени. Възможно е в следващи дискусии да си потвърдя убежденията или да се откажа от тях. Така или иначе патриотизмът е импулс, особено чувство, което се появява неизвестно откъде и обхваща съзнанието на масите. Нациите обаче са плод на индустриалната революция, която за разлика от другите две, наистина промени света. Действащите лица в индустриалната революция са представителите на третото съсловие, а техен психологически инструмент е патриотизмът - мекият и благороден вариант на национализма (негов краен, негативен вариант е шовинизмът). Третото съсловие и борбата за неговите равни права с аристокрацията обаче се появяват около XVIII в. и затова твърдя, че тогава се появява и патриотизмът.

Патриотизмът е феномен на Новото време, на либерализма, на новото отношение към човека, който вече не е оплетен от социални привилегии или тегоби по рождение, а се ражда свободен или поне така се смята. Някаква форма на патриотизъм може да се открие при Борис, който работи върху идеята за националната държава - пълнота на духовната власт, писменост и култура на говорим език. Пълнотата на властите, както е известно, получава неговият внук Петър.

Така е, прав сте! Употребих "мързеливи" съобразно цялостната идея на конкретния мой отговор. Т.е. мързеливият човек е мързелив понякога, защото не иска да си разваля удобния рахатлък. Да тръгнеш срещу традицията е трудно и тежко. По-удобно е да имаш поднесени истини (катехизисът), отколкото сам да търсиш истини. А за другото...не съм мистик и нямам никакви илюзии, че съм притежател на каквито и да било истини. Споделям мнения по въпросите, които ме интересуват. От него са събирали също отците на църквата. Някои от тях са признати за авторитети, а други са забравени. Авторитетните са догматизирани впоследствие. Поинтересувайте се за последните дни на Ангелския доктор. Казвал е, че всичко написано до този момент от него е нищо.

Ето тук, темата за Кирил и Методий, #134 и следващите, докъдето прецените. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3656&st=120