Incorrectus

Същият проблем поставя и широко дискутираният въпрос за произхода на българите. Собствено научни причини за тотално издирване няма, следователно, ако направим аналогия с фиксацията в различните произходи на историчарите, ще стигнем до съвсем други причини, част от които вече са поставяни в други теми.

Няма нищо странно. През Средновековието понятието патриотизъм не съществува. Странното е, че и защо са тръгнали да се освобождават. Не поради патриотични и прочие съображения впрочем. По икономически и лични. Петър и Асен са били добри манипулатори на обществените настроения, както също водачите на Априлското въстание. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry75303

Съгласявам се. Проблем за Империята се създава едва в 893 г. Така е. Балансът между романтичност и реализъм е труден, още повече, че разполагаме преди всичко с романтични сведения за братята. Затова съм по принцип агностик.

Били са образовани ромеи и са се интересували преди всичко от своите текстове. Съдбата на учениците е различна: едни били закопнели за България, както е казано; други са продавани по робските тържища, после са откупени. Нямаме основание да смятаме, че продадените и откупени не са искали България, напротив. А политиката на Папството се мени като пролетния сняг, както и всяка друга политика. При тяхната мисия в Рим, книгите са приети и осветени. Т.е. според мен учениците идват в България с идеална цел.

Така е. Не казах за всички, а за защитничеството на хипотезите за произхода. Научните конференции са също форум, на който се изпояждат и преминават към аргументи ad hominem. Проблемът идва, когато трябва да се защити написаното, а тогава става ясно кой е способен да приеме чужди аргументи, съответно твърдоглаво да защитава позиции. Това говори за ненаучност, за егоистична привързаност към лични мнения, а не към знанието. Това имах предвид и отново подчертавам, че говоря по принцип. Няма да се разпростирам, защото пиша извън темата, ще кажа само, че симпатизирам на тюркската хипотеза, но това не ме прави привърженик и защитник. Хората защитават своите позиции, за да не би да ги обвинят, че са глупци, а не за друго. Може да се приеме някой чужд аргумент и от това не боли, не е страшно.

Но трябва да признаем, че е нечувана злобната налудност на един народ да се мисли богопомазан. Всичко тръгва още от шокиращата клетва: "И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни" (Матей 27:25), когато убиват невинен свят човек. Ако изключим съмнителната историческа достоверност на този момент, но вземем предвид несъмнената смислова стойност на този момент, защото Средновековието не разсъждава върху историческата истинност на евангелието, то евреите си заслужават съдбата и отношението на другите към тях.

Още по-точно е да се каже покоряване. Това се разбира от "Тактика" на Лъв VI: "...те (българите, бел. моя) са наши братя поради еднаквата вяра и обещават да слушат нашите съвети". Същото смята и конкуренцията: "Преди това достопочтимите епископи Формоза Портуенски и Павел Популонски,...когато се завърнали от покръстването на българите и от пълното им подчинение, при което последните били преклонили най-благочестиво главите си специално пред светата римска църква,..."(Анастасий Библиотекар). Със сигурност обаче братята са имали също идеални цели. Кои са надделявали (политическите или идеалните) е трудно да се каже, защото в житията и похвалите се набляга на техните идеални цели. За Кирил поне може да се твърди, защото има сведения, че е отказвал служебни политически постове, пък и учениците, след смъртта на Методий, се насочват към България, един вид изменяйки на политическата линия на империята. Това е коментирано и приживе, може да се предположи, Методий им е дал съвет да вървят в България. Интелектуалци от такъв ранг, особено Кирил, не виждам как ще изпаднат в пълно подчинение на дребнаво сметкаджийските хитрувания на която и да е власт.

Mersi beaucoup!

Това е постъпка на безсилен простак. Лично се съмнявам, че е било точно така, но не мога да докажа обратното. Петър е бил деликатен човек и би подмигнал снисходително на такова нещо. Симеон е бил унижаван интелигентно, т.е. по-жестоко (пример - писмо на Роман Лакапин) от неинтелигентен владетел, т.е. от неговите писари. Беснял е страшно от ярост и обида (писмо/а на Н. Мистик).

На Александър Цанков. По времето на Драган Цанков също има партизани, но политически. Терминът се използва. При Александър Цанков има "курс към въоръжено въстание", а шумкарите - въоръжените горски партизани се появяват по-късно. Във всички случаи терминът има негативно съдържание, макар след 9 септември пропагандата да твърди обратното. Не ми е ясен произходът на тази дума - партизанин?

От какво се спасявате?

Не го целях, но щом съм ви обидил, извинете! Няма как да не съм разбрал, защото прочетох. Мнението си за вашите текстове ще изкажа евентуално при друг повод. Сега обръщам внимание на най-фрапиращото - "царската" титла на Аспарух. Теофан нарича българите "мръсен народ". Лъв VI Философ ("Тактика") казва: "...ние вече не мислим да се въоръжаваме срещу тях (българите, бел. моя), тъй като против бога вече бихме предприели военни действия против тях." Огромна разлика в отношението, лицемерна, защото въоръжаването и кланетата продължават, но тук става въпрос за форма на престиж, какъвто Аспарух няма. Знаете, че границата може да се пази и от един шинел. Защо тогава говорите за унижение? Кой пред кого има респект? Руските бандити създават проблем. С унгарската опасност Петър се справя по един допустим начин. Обратното. Изворите познавам, но историческите факти не си и помислям, че познавам.

Първи (от нашите владетели) най-престижен брак, патриаршеска титла, мек и религиозен характер, кротост - все качества, които го правят обичан, цивилизован владетел. За съжаление, цивилизациите се унищожават от варвари.

Вие пишете без преди това да четете изворите. Къде пише за двуделен народ, за боляри, а също за демонстративен поход? Лъв Дякон казва, че самият Никифор се бил упрашил да не прати своята войска на заколение през проходите. Поизсилил се е малко с обидите. Петър управлява дълго и в голямата част от своето управление запазва оптималните български територии. Той е първият български цар, а не Симеон, който е самозванец и т.н.

Не вярвам да са имали илюзии относно неговия морал, дори в началото на неговото управление. Подигравал е Лъв VI и е презирал Роман Лакапин. Моралът в тези среди е нелепост, с която се залъгват масите, но няма силата на аргумент при вземането на решения. Действал е неморално като всяка могъща средновековна царска особа. А за пропагандата, няма спор.

Терминът българин е политически. Произходът на телата на българите обаче е въпрос биологически. Собственото етническо име българин се среща в определени текстови документи, археологически находки, които фиксират време и място. Никъде другаде не се съдържа, освен във фиксираните сведения, които в бъдеще могат да се увеличават от нови находки. Не се задоволявате (не вие лично, а по принцип) с наличното, което очевидно е недостатъчно за окончателен отговор, а продължавате да теглите назад във времето и да търсите начална точка на произход. Няма да успеете (отново не визирам лично вас), това ми беше идеята. Началната точка се решава не със средствата на историята, която не борави с неясни и фиктивни сведения, защото борави с доказателства. Началната точка се решава със средствата на биологията, която се произнася за действителното начало на човешкия род. Другото е бъркане в тъмното и вадене от хаоса на исторически засвидетелствани етнически наименования, които не визират произход, а визират политическа принадлежност. При това предадени на различни езици от компетентни, некомпетентни или недоказуемо компетентни древни автори. На последно място, заливащата емоционалност, с която се дискутира по въпроса за произхода на българите, забиването на всяка тема в тази посока, ахкането и охкането, обидите, говорят за ирационалност, чувственост, а не разумен подход по въпроса. Учени, които се аргументират със своите чувства, са нерадостна гледка. Нямат избор, защото наистина няма достатъчно данни за категорични изводи. Като няма, но на тях им се иска да има, да открият такива, дават чувствена аргументация или защита срещу противната чувствена атака, защото умът е безсилен. Безсилен е, защото не признава, че няма възможност да се докаже, не заради друго.

Тук съм по-скоро съгласен с Данаил. В разговори с учените евреи (първосвещеника) и с Пилат, Иисус е крайно мълчалив (предпазлив?). В разговори с учениците-рибари, самарянката...преиграва. Това е признак на слабост - човешка слабост, простима слабост, но все пак неподходяща за човек от неговия ранг. Силният мери сили със силните, а не се препоръчва пред слабите. Тук нямам никакво намерение да го съдя, напротив. Споделям впечатление. Човешките негови слабости го правят реален образ.

Произходът на един народ, особено когато няма сигурни писмени сведения (за кой народ има?), е предмет биологически, а не исторически. Историците в такива разговори не участват. Ще теглят назад във времето и до Адама трябва да стигнат. Въпрос на сантиментална привързаност към една хипотеза, която упражнява емоционално, а не познавателно влияние върху привържениците.

Такъв човек трябва да наречем лъжец. Лъжците обаче са два типа: такива, които лъжат съзнателно с някаква цел и съответно не вярват в своите лъжи; такива, които лъжат несъзнателно, поради неинформираност, незнание...и съответно вярват в своите лъжи. За кой тип имате да пишете?

И според мен е така. За човека говорим. Възможността да се съпротивлява на инстинктите, да отменя тяхната принуда за по-висши цели, е отличителната черта на човека от останалия животински свят. Неконтролиран инстинкт, властващ на воля в човешката природа, е зло, не защото инстинктът е сам по себе си зло, а защото поне не е добро, ако човекът живее като животно. Обществото и цивилизацията биха били невъзможни, а човекът нямаше да живее в пълнотата на своята природа. Не че има някакво значение, въпрос на природа. Кант казва, че моралът е категорически императив. Моралът се противопоставя на инстинкта и най-великите в човешката история, обикновено са презирали инстинкта. Хубаво и приятно е да откраднеш, излъжеш..., за да се обогатиш, но това ще навреди на другия и затова няма да го направя, както ме тегли инстинктът. И понеже кражбата, лъжата и другите се правят тайно, пред своята или липсата на такава съвест, религиите ги залъгват, че всевиждащ съдник вижда, та белким се спрат. Така религиите опитват чрез лъжи и заблуди да очовечават принудително човека. В това отношение тяхната роля е положителна.

Да избиваш живи същества, да лъжеш и крадеш е естествено и нормално. Така ли е? Кажете сега, че насилието в света не съществува и никога не е съществувало, защото в "Божието творение няма "добро" и зло". Има! И още как! В Класическата валпургиева нощ ("Фауст") Мефистофел попада в компанията на сфинкси, сирени, ламии и др. антични чудовища. Те се държат с него нагло и Мефистофел е леко уплашен, защото не го зачитат за величество, а не го зачитат, защото не го познават. Не го познават, защото по тяхно време той не е съществувал. Не е съществувал, защото още не се е появило абсолютното добро – Христос и от него (Сатаната) един вид не е имало нужда. Това е разтърсващият резултат: абсолютното зло (Сатана) се появява, когато се появи абсолютното добро – Христос. Оттук следват важни изводи за живота и поведението на човека, доколкото лично аз разглеждам Христос и Сатана като символи. Прав сте, че Сатана подражава, така е. Но ако някой не иска да става жертва, трябва да различава не като се разграничава (от злото), както правят християните, и не като приписва злото само на другите (дяволи, врагове, еретици, комунисти, евреи…), а като го интегрира (злото) в себе си, т.е. като признае пред себе си, че злото е неизменна част от неговата природа.

Браво! Чудесна аргументирана забележка ми направихте, независимо за кой народ става въпрос! Въпрос на усет, а не толкова на технически средства, каквито при снимките на "Хан Аспарух" липсват. Прав сте, защото това е все пак най-добрият български, отразяващ средновековни събития, филм. Излишно е повече да го обсъждаме.

Това и много други: мечовете се гънеха нелепо; копията в битките съмнително леки, размахваха ги като перца; в екшън сцените единият чакаше другия да го удари и влизаха по споразумение в поединични схватки. Ужасът на средновековната сеч изобщо не може да се усети. Това най-добре е представено в началната сцена на "Гладиатор" - представено не като конкретика, а като усещане за тотална сеч. Във филма лично за мен най-приятно е дефилирането на армията на Погонат към Онгъла. Величествена гледка на сериозна армия.

Една от простотиите във филма беше, че в една от битките (по време на преселението) Аспарух водеше армията по риза и гологлав, на десетки метри пред останалите. Трогателна саможертва да се представиш като пушечно месо, прима мишена...Някой каза, че на филм било разрешено. Защо? Какво им пречи да представят обективно? В. Мутафчиева е знаела тези неща, не им ли е казала, че така не може? При Онгъла го бяха облекли вече. Йончев е точен наблюдател и думите му не може да се местят. Критиката срещу негови твърдения е обречена на неуспех и затова не разбирам защо в случая търсите да критикувате? Ваша си работа. Ако е само заради дискусията - добре; ако БД ви е по някаква причина симпатичен...и на мен ми е симпатичен, защото е умел популяризатор, но признавам, че е смехотворно да говори, без преди това да погледне текстове, които отдавна е забравил. Не може да го приемем (удивлението), защото българи и ромеи добре са се познавали. Това ми прилича на твърдението на С. Логотет, че през 913 г. Симеон разбрал за здравината на стените на Константинопол и се отказал от обсада.

Няма да ви кажа толкова лесно, защото не задавате въпрос. Освен това "Фауст" е моята тема и няма да кажа с една дума, защото най-вероятно ще се присмеете и отново ще ме пратите на доктор. Когато нещо не разбирате - питайте, а не обиждайте, за да видят всички светлината на християнството, която живее във вас. В противен случай с основание се опасяваме, че не само не разбирате от критика на текстове, но и от християнството все още нищо не сте прихванали, въпреки, че парадирате. Препоръчително е да започнете от началото. Трагедията на Фауст стартира при срещата със Земния дух. По превода на Кръстьо Станишев (Гьоте, Избрани творби, том 3, Народна култура, София, 1980) това е стр. 20.