Incorrectus

Няма страшно, от това не боли! На мен непрекъснато ми засягат атеистичните чувства, но не се оплаквам.

От това католиците вече се отказаха, като преди това с тази формула избиха стотици хиляди. Споменатият тук Й.Златоуст казва, че даже хулата срещу духа може да се прощава. Няма спасение извън църквата за тези, които са останали в църквата и наивно вярват в бабини деветини като непорочно зачатие, възкресение и подобни. Как пък един от църковниците не се намери с елементарна логика да разбере тези абсурди, а също, че Бог не може да бъде обект, който на всичкото отгоре умира и възкръсва, и сега се намира някъде там?! Знанието, господин Рицар, а не празната вяра спасява. Вярва този, който няма познавателен опит.

Това е райското състояние - по възможност изобщо да не се мисли. Кое по-точно? Много правилно си разбирате! Допълвам, а не опровергавам.

Напротив, не ме разбирате! Насочвам към Imitatio Christi като лично дело, а не като почитане на обективно съществуващ Бог, което е догматизираният абсурд на църквата. Кралицата правилно ме разбира, надявам се и аз нея.

Приложението на знанието води до безчувственост като разтъждествяване с чувствата и съответно до скоропостижна смърт още приживе. Знанието е рационалност, а чувството е ирационалност - несъвместими неща. Нека някой обоснове каква е ползата от щастието или нещастието. Аз не се наемам.

Психичното не е лично, а е безлично или привидно лично. Така е. Но щом не е лично, не е лично и за другите. Това обрича човека на самота в едно въображаемо общуване.

А ако се признае, че всяко едно религиозно преживяване има психична природа, включително преживяванията на Иисус - наречен Христос? Така се открива една нова морално познавателна област, която все още не е живяна. Морална, защото връща отговорността на човека в неговите правомощия, в неговата психика, а не в неизвестното и далечно вън, където живеят боговете и те знаят, те решават или в краен случай техните земни наместници - религиозните служители! Сега най-после аз решавам и аз отговарям за своите дела, което е далеч по-зряло и неимоверно по-трудно, защото няма готови формули и няма небесна помощ...Успехите и престъпленията са си мои, а не са дело на Бог и Сатана, т.е не мои, чужди. Познавателна, защото предполага преразглеждане на всички стари вярвания като психически, а не метафизически. Това впрочем влиза в една от интерпретациите на многосмисловия термин религия: от religio - почит, добросъвестност, но и relego - препрочитане, т.е. премисляне и т.н.

За съжаление е така. Като социална дейност религията е профанизирана от неразбиране и суеверия индивидуална същност на човека. Едно от седемте тайнства на православието е покаяние или изповед. Следователно до появата на психологията попът трябва да решава сложни индивидуални морални и изобщо психически проблеми. Наистина, казва се, че Бог прощава, а попът е само посредник, но като имаме предвид, че Бог предпочита мълчанието, попът решава какъв съвет да даде и тежко му ако сгреши. Защото поповете са обикновено свестни отрудени хора, които живеят в света и имат тежка всекидневна служба - не на Бога, а на хората.

Да разработва темата, който я е дал. Трябваше да напишете за толерантността между двойките противоположности (богати - бедни, млади - стари и др. подобни) като дълг, плащан на илюзията, че тя (толерантността) съществува.

Така формулирана и без допълнителна информация от ваша страна за какво по-конкретно става въпрос, есето не може да се разработи. Дълг и илюзия са понятия от различен ред и поради това между тях не стои нищо. Едното е функционална, другото познавателна, а толерантността - морална категория.

Защо? Преди ходеха при поп за това, заради което днес повечето ходят на психоаналитик. Психологията прави същото - спасява или поне опитва да спасява човека от неговите бесове. Църквата изпуска възможността да се актуализира и да се грижи за психичния мир на хората. Остава като един анахронизъм неадекватна към проблемите и затлачена от суеверни, необразовани старци. За миналото значение на църквата сте прав, а Фройд в случая не съм го споменавал. Ето такива знания ще трябва да придобиват пастирите, за да не си остане църквата обиталище само на стари глухи баби. http://www.pravoslavie.bg/content/view/8335/410/

Това е позор...Не защото е пиян, а защото не може да пие и като пие не може да се самоконтролира колко да пие. Елементарен самоконтрол не може да поддържа, а управлява могъща държава!!! Дано има някой, който при такива случаи да му отнема с бой ядреното куфарче.

Ако вземем да броим ще се окаже, че в затворите, лудниците и болниците е пълно с християни, а не с езичници. Единствената полза от съвременното християнство в България е, че няма полза. Тези неща - езичество и християнство - днес радват малцина четящи, интелигентни хора, както впрочем е било винаги. За другите тези неща не са надхвърляли никога целуването на икони и паленето на свещи. Не разбирам защо RIZAR защитава един елементарен религиозен екстремист и твърди даже, че имал познание?! Всеки имал свободна воля, но за някои чуждата воля е тяхна грижа и безсрамно смятат, че трябва да наложат система, религия или убеждение на другите! През Средновековието, когато е съществувала религиозна принуда, това е било нормално, но днес...,особено като виждаме ясно, че църквата се ръководи от шепа метафизично задрямали старци. Опитите да се социализира (масовизира) една философия са смешни, защото зад тях прозира именно чувство на вътрешна несигурност и фанатизъм. Защо ми трябва да налагам моето знание и светоглед на другите? За да се уверя чрез тяхната реакция на приемане, че те са валидни. Ако бъдат приети се обливам в нарцистичен плам, ако ли не, следва самоутвърждаване чрез безсмислен спор. Свободният човек казва и ако неговото не бъде прието, продължава напред без съжаление. P.S. По повод на фанатизма. Юнг въвежда един хубав термин - енантиодромия, което означава насрещен бяг или нещо подобно. Дава пример със Савел и неговото битие на христомразец, което се формира от чувствено (а не разумно) доминирана омраза. Съответно понеже е бил интелигентен човек и упорито е вървял срещу (енантиодромия) своята несъзнавана тогава природа на христолюбец, му се случва онова болезнено психотично преживяване на пътя, след което се превръща в Павел. Това е съдбата на всички фанатици, ако имат ум и късмет, т.е. да се обърнат и да прегърнат това, срещу което са се настървявали. Ако не се инатосват, както Савел, могат да направят прехода спокойно и без психически атаки.

Този човек наистина вярва, че многострадална Геновева я убиват на сцената, както са вярвали бабите и невестите през XIX век.

Да, въстанието е успешно, защото изпълнява своята цел - предизвиква турски зверства. Така обаче българите нямат възможност да участват в решаването на своя национален въпрос, който се решава от други...знаем как. Левски е против това, знаете много добре.

Левски е единственият кристален прагматик и не си играе на въстания. Нямаше категорично да вдигне въстание и не се хваща на емоционалното писмо на Каравелов в кр. на 1872г. Би вдигнал въстание през зимата и ако има поне 100 хиляди пушки. Дори и при тези условия щеше да бъде размазан. Въпреки това, както казва Н.Генчев, Левски дава единствено възможния и оптимален вариант за въстание.

Това и другото, което пишете, няма общо със знанието, а с нагласите и др. неща. Очевидно сте умен интроверт (виждам, че сте жена, но думата интроверт не се употребява в женски род).

Ами спрете да плащате! Никой няма да ви се моли да не спирате, защото правилният път е нечий и то приключил път, когато вече няма никакво значение кой как е вървял.

Да не би тази учителка да е имала други лични качества - физическа сила и див външен вид, с който да респектира т.нар. ученици?

За целта първо трябва да разрешат свободната воля и да ограничават само тези, които нямат воля... да живеят по човешки. Т.е. също съм съгласен.

В коя посока? Хайде казвай я най-после тази истина или насочи откъде да си я прочетем!

Този въпрос е нерешим със средствата на опитната наука - форма на материализъм и със средствата на религията - форма на идеализъм. Разрешава се донякъде чрез дуализъм. Съзнание и осъзнаване са различни неща. Съзнанието принадлежи към материята, която еволюира, съзнанието също. Осъзнаването, способността за осъзнаване не принадлежи, защото единствено не може да се постави като обект на изследване. Нали то изследва. Най-човешкото в човека е способността да осъзнава и следователно тук трябва да се спре. Всичко, което казваме, се отнася за материята и нейните безбройни еволюционни форми. За същността на човека не може да се каже нищо. Това е дуализъм.

Което означава, че собствено научните аргументи не помагат да се прояви разбиране. Заповядайте на "философия" - там се решават подобни проблеми.

Ако започнете от емоционалните, няма да има нужда да ходите при духовните.

Щом е над религиите, защо й трябва да ги създава? Създава се себеподобно, а не под и над подобно. Религиите са създадени от невежеството, докато любовта твори преди всичко деца.