Incorrectus

Не разбирате, че всъщност говоря много позитивно. Не казвам сложни неща. Въпрос на чист поглед върху писанията и традицията, която не е само каноничната. Ако трябва да се сравнявам, по-скоро съм Фауст.

Преди вкусването човекът е пълен тъпанар. След това получава способност да знае, каквато Бог не разрешава. От Бог е безсмисленото блаженство, от Дявола е знанието. Не става роб на Дявола, защото е получил способност да знае. Сатаната обича да покорява силни и умни жертви. По тези въпроси много може да се научи от Гьоте. Фауст дори сключва договор с Мефистофел, но накрая Мефистофел не е победител. Дяволът е силен, но не е по-силен от човека. Бог е слаб и няма участие в света, защото както знаем, го е изоставил на Дявола. Впрочем, Бог и Дявол не са различни неща. В апокрифи съм срещал да наричат Дявола по-голям брат на Христос, а също че Христос се е родил под някаква сянка - по-големия си брат. Проблемът идва от вековната заблуда на християнството да разглежда Бог като добро, а Дявола като зло. В Стария завет не е така. Старозаветният Бог е смесен образ - ту добър и справедлив, ту зъл, нахален и подъл. Християните разделят образа на Бога, от което последствията никак не са приятни.

Човекът е много трудно способен на промени. Не ставаш, а си въобразяваш, че си станал. Така сме всички и това е полезно за личното и общественото здраве. В психологията това се нарича персона (маска), която всеки поддържа в отношенията с другите. Един вид съзнавано или несъзнавано лицемерие в отношенията, но забележете, форма на уважение към другите, с цената на потискане на част от собствената личност. Познавам един човек, който няма персона: говори това, което мисли, разбира се това не означава, че винаги е прав, напротив; прави непрекъснати забележки на другите, забележки, каквито обикновено се премълчават…Така влиза в непрекъснати дребнави конфликти, защото това е поведението на нахалния егоист, който не уважава личността на другия.

Че е труд, но ненаучен: авторът не схваща, че вяра и атеизъм са също и еднакво продукти на психиката, защото няма на какво друго да са, неразличими са от психиката; на вярата се противопоставя рационализмът, а не атеизмът; призовава абсурдно като аргументи в своя научен доклад Бог, Сатана...Евангелистки елементаризъм! Намерете и дайте нещо, писано от православен, за да бъде по-интересно, умно и трудно за критика.

Тук казвате нещо важно, на което си струва да се обърне внимание. От получените коментари, получателят не може да добие нищо друго, освен знание за мислите на подателя по обсъждания въпрос. Не може да добие знание за подателя. Честа грешка във форума и обикновеното общуване е, че на базата на чутото (прочетеното) хората си правят извод за непознатия, което е погрешно и съответно или той им става симпатичен, или не. Продължават да слушат (четат) като в първия случай поемат всичко безкритично, а във втория - свръхкритично. И в двата случая бъркат. Представите не са знание, а собствена дейност на ума, която не държи сметка на факти, данни и т.н.

Така е. Песимист съм относно възможностите на правилното знание. В края на краищата тръпката, за която пишете, е също признак на склонност към натъкмяване. Такава тръпка може да има, когато някой начинаещ още не е изчел и опознал изворите по даден въпрос, а съответно и авторитетната критика. Ако и след това тръпката се запази, човекът търси да изкаже нещо, което не се съдържа в текстовете, а само в неговите представи. С всичко друго, което казвате, съм съгласен.

Всеки, който казва нещо повече за този случай, отвъд сведението на Никиуски, фантазира. Средновековната наша история познаваме посредством обидно малко извори, за съжаление. Отидоха ни старите книги за варене на фанариотска ракия. Свидетели сме как умни и начетени хора (нямам предвид форума, а по принцип) са принудени да фантазират. Големият откривателски бум от края на 19 и нач. на 20 век вече отдавна премина. Както и да гледаме текстовете, каквото и да правим, те няма да се мултиплицират. Надяваме се на някой нов/стар каменен надпис, който да се появи от разкопки, защото таваните на църквите и скриновете на бабите вече отдавна са претърсени. Това нещастно фактическо положение обрича българските средновековни историци на едно нерадостно съществуване като специалисти, които не могат да се развиват в своята област. Истинските учени-откриватели измряха и сега ние - епигоните можем само подло да ги апострофираме.

Правильно! А фамилия Джугашвили - можно называть?

А що е достоверен исторически документ? Има ли напълно такъв? Създавате впечатление, че имате досег с тайно средство за познание на миналото, което не държи сметка на текстовете.

Като споменавате приписката, как обяснявате факта, че Сондоке (Сундика) има две жени (след покръстването), цялата му рода има християнски имена, а той не?

Има история, подкрепяща вашето предположение - Войтех и Бодин.

Да, изразявам мнение и даже се чудя защо се намесих в тази дискусия, при положение, че това не ме много интересува. Нямам нищо против да ме убедите, но на този етап не можете, защото не критикувате аргументи, а отговаряте с друг аргумент. Прав сте, че Хониат "под "България" разбира Македония, темата България". Въпросът е не толкова за обезлюдения Паристрион, а за Стара планина. Какви живеят там? Защо Акрополит говори само за българи? Не съм чел глобалната тема, за която пише Иванко и затова спирам тук.

Сигурно участват, но Хониат не може да се чете така: не ги свързва с мястото, а казва, че тези същите преди са били наричани мизи; Василий не може да остави завещание за евентуално бъдещо въстание на власите, а на българите; подиграва (Хониат) Исак Ангел, че набързо ( при първия поход) завладял въстаналите, а не с трудности и години наред, както Василий (очевидно говори за един и същи народ); варварите на Асен преминали Истър, съединили се със скитите (куманите, бел. моя) и се върнали после в своето отечество Мизия. Какви ще да са тези варвари с отечество Мизия - власи или мизи (българи)? Всъщност Хониат нарича мизи жителите на Северна България, докато другите (Тракия и Македония - днешните) нарича българи. Казва, че въстаналите опитвали да възстановят в едно властта на мизите и българите, както е било преди (всичко до тук е по памет от Хониат, търсети си цитатите, ако ви се занимава). Между другото, Хониат не обича Исак Ангел и естествено често се изказва злостно за въстаниците, но пък е много информиран за събитието и то информация от първа ръка. В кореспонденцията, както вече казах, се съдържат също сведения. Очевидно Калоян не може да бъде nobili viro в римски смисъл, както е наречен. Това първо писмо е дипломатическа заигравка, напълно безсмислено писмо. Калоян никак не го е взел на сериозно, защото му отговаря след 2 или 3 години, когато има известни трудности и опасения. Освен това папата казва, че бил чул за благородния произход. Става интересно, когато Калоян потвърждава това и заинтригуваният Инокентий поръчва да се издири в книгите наистина ли предците на Калоян са получили корона от Рим. Кои са неговите предци, Калоян сам си казва и не е нужно тук да гадаем знаел ли е Калоян или ние по-добре от него знаем кои са неговите предци. Ако Калоян по някаква дипломатическа причина послъгва, трябва да го разобличим, а ако не можем, не може да не следваме текста. И накрая в писмо на Инокентий до унгарския крал, когато дипломацията е вече активирана и сериозна, а Инокентий вероятно е получил вече проверена информация, Петър и Йоаниций са наречени произхождащи от рода на предишните царе и т.н.

У Хониат и кореспонденцията на Калоян с Инокентий има още ясна информация по много от засегнатите в тази тема въпроси, но ме е срам да казвам, защото мисля, че това, включително каквото казах за власите, е всеобщо известно.

Гугъл ме прати първо на текст на руски, който нямам време да проверявам дали е авторитетен. Смисълът е важен.

Калоян не е от Рим, още по-малко от благородно семейство на Рим, както твърди Инокентий, защото не знае латински. Неговият син, който и да е той, също не знае. Хониат казва за власите, че преди това са се наричали мизи, а Василий Българоубиец бил наредил в завещанието си в Состеновия манастир, какво да се прави, ако някога власите въстанат. Очевидно у Хониат власи по някаква причина = българи.

Да! Собствени продукти на ума, псевдологически, фантазми.

По-рано казах, че няма да ви преча да си пишете по темата, но тук не може да се подмине. Обръщам ви внимание само на най-фрапиращото. Как е възможно човек да има представа, повтарям представа за нещо, пък макар и вярна, и да има резултатна връзка с това нещо?

3.1. Липсата на силен владетел. Да, игнорира се! Историческата наука може да се интересува от чувствата на някоя историческа личност, но е най-малкото признак на аматьорство, историкът да влага чувства, което именно води до необективност при благоприятни други условия.

Не може да го игнорираме, защото тогава пропада целият VIII век, където сведенията са още по-нищожни. За събития след битката, поне още три пъти Скилица съобщава за случаи на масово или единично ослепяване. Съобщава имена на ослепени, подробен е. Критично или не, позовавал се е на по-стари текстове (сведения) и нямаме избор. Тук нямах предвид тези, а базова грешка - да мислиш собствените представи на ума, а не реалната информация на сетивата за света и историята. Такива книги се пишат за любознателните, а не за професионалистите. Никоя наука не може да се побере в един учебник и затова съвършени текстове няма. Историците предпочитат да препрочитат извори, а не критика на извори от учебниците.

В семинарията работят със сетивно и логично несъществуващи неща, които са обект на тяхната вяра, а не на тяхното познание. Не знаят, че сетивата захранват идеалното, затова трудно схващат безмилостната логика на историческия извор.

Безсилни са, защото те следват обектите на менливия свят. Вие очевидно следвате своите собствени мисли за миналото на света, а това са две различни неща.

Няма нищо странно. Във всемирното информационно поле се съдържа универсална информация, която се проявява в няколко стандартни типа. Повечето от черпещите от това поле, дори нямат нужда от никаква изходна информация, защото работят с мнения. Учените работят не с универсална, а с уникална информация, към която стриктно се придържат. Ето ви типичен пример за конспиративни привидения, каквито витаят именно във всемирното информационно фантазно пространство. Хилядолетен, гениален, всеобщ за един народ и поради това практикуван безупречно от всеки голтак план за ежедневна манипулация.

Текстовете на Генадий, струва ми се, са мотивирани от един атавизъм - панславизъм и прехвърляне върху средновековните общества на обществени модели на мислене, които се появяват в Европа едва след френската революция. В интерес на истината, трудно се следва потокът от мисли на Генадий и цялото това прелитане през световната история - от Ману, през Спартак и т.н. - размива използваните аргументи. Не мога да схвана, защо трябва да се смесват етнически произход (кръв) и социална принадлежност. Защо се оказва трудно разбирането на разликата между двете понятия, след като примерите в световната история и настоящето са безброй. Първото е природна даденост, която се констатира точно или спорно от науката. Второто е въпрос на конкретна и специфична обществена организация - споразумение, закони, писани не за народите, а за контрол на народите. Второто е въпрос на социална динамика и на самосъзнание като удобна представа за принадлежност, което (второто) може да има или да няма нищо общо с първото. Даже си мисля, че Генадий може да казва нещо по-значимо и дълбоко от това, което аз, поради невнимателно и повърхностно четене не схващам. Така ли е?

Такова осъзнаване може и да носи временно удовлетворение, но то неизменно се изчерпва, когато възникнат екзистенциалните въпроси и съмнения относно мястото на човека във всичко това. Рано или късно погледът се насочва към себе си, към човека, а не към неговото обкръжение, към което спада също удовлетворението. Удовлетворение и щастие са само едни ефимерни чувства. Как е възможно те да бъдат моя същност?