_magotin_

Много интересно, но то не е проучено в достатъчна степен. Недоразкопан е ранният хоризонт, а и от по-късните фази е проучена само централната част. Там има документирани алани, както и един надпис на пехлеви "Ен Бахрам кирд" - т.е. Бахрам го построи. Надписът и причините да го има са си за отделна тема, но дълго време го пишеха "рунически". Край капището, много подобно на нашите, е открито и складчето за въглени, което е уникално доказателство за характера на култа.

Честно казано не знам какво има изложено в местните музеи. Става дума главно за некрополи, а находките от тях рядко отиват на витрина. А за каква култура става въпрос в статията си пише, ако искате по подробно, в нета има цяла книга ,която препоръчвам: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Atanasov_THE_FOUNDING_FATHERS.pdf

Тук Ж.В. е цитирал една моя много сериозна колега, проучвател точно на тези паметници: Кубанската група е съсредоточена около устието на реката, източния бряг на Черно Море и най-северозападните предпланиния на Кавказ. Това са некрополите Казазово, Молдованка, Дюрсо, Борисово, Бжид, Пашково, Сопино, Широкая Балка. В Борисовския некропол по-голямата част от погребенията с трупоизгаряне са извършени в по-малки по размери каменни камери (каменни гробове), в които е спазена северната ориентация. Останалите погребения с трупоизгаряне представляват малки ями с овална форма, плитко вкопани в земята. Разпределят се по сл. начин: 64% в „каменни гробове”, 10% са в ями с могилен насип, 16% - в ями без насип, 10% - кенотафи2, само с инвентар в „каменни гробове” (каменни камери). Каменни камери с кремация за сега са известни единствено от Борисовския некропол, където са преобладаващи. Всички са изградени от 4 до 8 обработени каменни плочи, които ограждат пространство с различна големина. Камерите от Борисовския некропол нямат дъна, и, освен в редки случаи – нямат покрития. (АСССР-СЕЭС, стр. 93) Инвентарът, положен в гробовете с трупоизгаряне не се различава съществено от вещите, поставени в погребенията с трупополагане, но в тях оръжието е в по-голямо количество, има и кинжали. Откриват се и амулети тип “конски глави” които се определят от “угрофински тип”. (РР-ЕРЯПОБ, стр. 27) Съществува и мнение за различна датировка на погребенията с трупополагане и трупоизгаряне, като първоначално е преобладавал обредът с трупополагане и по-късно се появяват погребенията с трупоизгаряне, т.е. има поява на нова племенна група. (ДД-БСЗЧ, стр. 85) В съседните некрполи Архипо-Осиповка, Геленджик, Тахтамукай, се появяват подмогилни погребения с трупоизгаряне в каменни камери. (АСССР-СЕЭС, стр. 93) Некрополът Дюрсо (намира се близо до Новоросийск, на р. Дюрсо) е двуобреден, като само трупополагане се е практикувало в периода V-VІІІ в., а трупоизгарянито се появява и преобладава в периода VІІІ-ІХ в. Костните остатъци от кремацията с някои 2 без човешки кости, символичен гроб, когато човекът е загинал или починал далеч от родното място. 4 гробни дарове – при мъжете главно оръжие, а при жените – украшения, са били полагани в плитки ями или в урни във формата на кани. Съпътстващият инвентар също се е изгарял с мъртвия. Оръжието е ритуално счупвано на две. Ритуално са повреждани също шлемове и др. предмети от въоръжението. Погребалният инвентар е богат, срещат се украшения, части от конската сбруя, острия на стрели, почти прави саби и др. Същото се отнася и за оръдията на труда. Керамиката е представена главно от кани с ойноховидно3 устие и малки стомнички и гърненца без дръжки, характерни за българската керамика. (ДД-БСЗЧ, стр. 84-91) Аналогии на погребенията в Дрюсо от този период, има в непосредствена близост: Мысхако, Цемболине, Хутор Ленинский путь, Большие хутора (с. Абрау-Дюрсо). В района на Анапа и Геленджик до устието на р.Псекупс, са открити около 20 некропола с трупоизгаряне, зоната им достига на север до р.Кубан и предпланинията на Западен Кавказ на юг. Датирани са в периода VІІІ – ІХ в. Характеризират се с изгаряне на инвентара съвместно с мъртвия и наличие на тайници за конските амуниции и оръжията. Погребенията са сходни си тези от Дюрсо. (ОБ,ВА-КОСГХВ-ХА-8, стр. 114) Според А. В. Дмитирев, по вещевите находки, некрополът Дюрсо показва прилика с разл. некрополи на Кримския п-в, и той предполага, че е оставен от население което се е преселило от Крим, или най-вероятно кримски готи, които идват тук в ІV в., и с тях свързва трупополаганията, докато за погребенията с кремации посочва, че имат основно централноазиатски “минусински” паралели (б.а., т.е. от Минусинск в Южен Сибир, Хакасия) и вероятно са принадлежали на “тюркоезичните племена влизащи в Хазарския каганат. (АД-МД) Интересен е некрополът Бжид, който е един от най-ранните представители на кремационния обред от ІV – V в. Сред проучените 124 гроба, 10 са с трупоизгаряне, което е било извършвано встрани, от гробната яма, ориентацията е непостоянна, а броят на каменните камери, макар и съвсем незначителен, трудно може да се пренебрегне. Аналогични единични погребения с кремации са открити и в некропола на Фанагория, в периода І – V в., едва 1,3%. Въпреки малкия си брой (10), се открояват няколко вида: изгаряне не място в гробната яма, изгаряне в страни, и поставяне на обгорелите кости в съдове и урни. Две от кремаците са откирити в склепове, една от кремациите е извършена направо в гробната яма (костите са в анатомичен порядък и почвата около скелета е била със следи от изпичане, в останалите случаи обгорелите кости са поставени в урни с капаци. Кремацията тук е практикувана, още по-рано от Бжид, в периода І – ІІ в., след което изчезват, от погребалната практика на фанагорското население. (ОВ-НФ) Единична кремация подобна на тези в Дюрсо е открити и в Судак (Крим), в склеповете датирани в периода VІІ-VІІІ в. 3 Ойнохое (др.гр. ήοίνοχόη), е вид древногръцка глинена или метална кана за вино, чието гърло е странично приплестнато и оформено като трилистник. Украсата често е съсредоточена върху дръжката, на местата, където тя се съединява със съда. Този тип съдове се появяват още в критоминойската археологическа култура. Ойноховидните устия са типични и за аланската керамика. 5 Характерно за нея е, че над хоризонта на това погребение има второ, явно по-късно – трупополагане в каменен склеп. Придружавищият инвентар на кремацията е беден – малък нож, сребърен пръстен с камък и метален накрайник. (ВБ-СС) А. В. Пьянков, и В. А. Тарабанов (1998), очертават границите на Кубанската група некрополи с кремации по следния начин (тип Дюрсо): на север – р.Кубан, на юг – северните склонове на Кавказ, на запад Черно море и на изток – р.Псекупс. Другият район където се намират аналогични некрополи, се намира по течението на р. Северски Донец и долното течение на Дон. Те са функционирали в края на VІІ – VІІІ в. и са свързани с носителите на салтово-маяцката кулутура. Найпълно е изследван некропола при Красная горка – 70 трупополагания и 42 кремации и при с. Пятницкое: 5 трупополагания и 6 безурнови кремации. Трупоизгарянията в Красная горка се делят на ямни (28) и урнови (14). Тук съпътстващият инвентар е от ритуално счупено оръжие (сгънати на две саби), сгънат сърп, остатъци от конски амуниции, поставени в „тайници” – странични ниши. Сходни некрополи с трупозгаряне се откриват при Новопокровка (Новопокровск), Тополи, Сухая Гомолша (138 урнови и 179 безурнови погребения с кремация), Маяки 2 и Артуганово (на р. Дон). В Новопокровския некропол всичките 20 погребения са безурнови и без могилен насип. Покойникът е изгарян извън гробната яма и после костите на купчина, са заравяни в недълбоката гробна яма. Странично от нея се откриват ниши-тайници, които съдържат остатъци от конска сбруя и ритуално счупени (свити на две) саби. Тайници се откриват и при другите съседни некрополи от тази група. При някои погребения придружаващият инвентар, е бил изгарян преди да се постави в гроба, и също е съставен от оръжие и конски амуниции. През 2008 г. А. А. Лаптев открива некропол с трупоизгаряне до с. Кицевка (Печенежки район на Харковска област). За съжаление в много лошо състояние, без нито едно цялостно съхранено погребение, тъй като преди да бъде проучен от археолозите е бил обект на многобройни иманярски набези. Открити са гнезда от силно обгорели кости, и части от ниши-тайници с обгорял съпътстващ инвентар. (АЛ-НКМСК, стр. 73) Особено интересни са откритите погребения в Киев през ХІХ в. (на ул. Прорезной) описани от Крагер. Погребенията са с трупоизгаряне, урнови но в катакомби и са датирани в хазарския период. Това е нагледен пример за съчетаване на кремацията с аланския катакомбен обред. (ОБ,ВА-КОСГХВ-ХА-8, стр. 108, бел. 1 под линия) http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Koj_sa_nositelite_na_kremacionnija_obred.pdf

В Краснодарския край има, но в самата Фанагория - не. И единственият начин изворите да са верни е, че "ставката" на българите е била край града, а не в него. Както примерно е случаят с "тъй наречената Варна, близо до Одесос". Българското поселение не е в самия Одесос, а северно от него по баирите.

Семейната терминология у всички индоевропейци си прилича, капиш? Мадър - в английския. Модар - във фарси. Доктар - във фарси, дотър - в английския. Проф.Добрев като начало да се запознае с обстоятелството, че арабо-персийските извори трудно различават Волжка от Дунавска България!

Тези , вероятно да. Руските - не.

На какво се дължи големият брой евреи в Османската империя? На насилственото преселение от Испания. По същия начин се наблюдава едно постоянно движение на евреи от Европа в източна посока, като фазата в Полско-литовската държава е добре изяснена. Т.е. да се изкарват днешните руски евреи потомци на хазарите е вятър и мъгла, пълна фантастика. Да, във Фанагория има евреи, също и по други точки на крайбрежието, но това не са хазарите. Щом аланите се тюркизират в Хаганата и евреите трябваше да се тюркизират, но у днешните руски евреи няма никакви податки за такъв процес, те са си на "славянска основа" и резултат от много по-късни процеси и явления, не такива от Ранното средновековие. Хазария не е била номадска държава, Беленджер и Семендер са установени, има огромни количества археологически материали, позволяващи доста ясно идентифициране на етническите процеси. Що се отнася до славянизирането на българите, научният метод изисква да се допусне най-простото решение, а то е, че е налице продължително съжителство. Отгоре на всичко на това съжителство е намерен археологическия израз - Пастирското градище. Друг фактор несъмнено е разнородния характер на прабългарския елит и нуждата от общ знаменател, който разбираемо върви по женска линия. Най-накрая обяснението за българската славянизация се крие и във въпроса кои точно територии управлява Аспарух във Велика България - отговорът е - тези с най-много славяни.

Сюжетът е с точен аналог в английската история - саксонският нобилитет се налага да говори на френски с норманите, резултатът - ражда се нов език. Неслучайно се говори за тюрко-иранско койне.

Вглеждането в хазарите е силно проблемно. Защо? Както е писано много пъти във форума, разграничени са 5 варианта на салтово-маяцката култура. Нито един от тях не е определен като "хазарски", всички са или български, или алански, или смес. Отделни гробове, често по периферията на некрополите, се сочат за "хазарски". Предполагаемият юдаизъм на народните маси е археологически недоловим, а теорията за "изгубеното племе" е категорично отречена. Самият факт, че се налага постоянно да си наемат войска от Хорасан говори, че хазарите са много тънка аристократична прослойка, а не съставляват значим дял от населението. Същевременно са направени анализи които показват, че в Хаганата върви някаква постепенна тюркизация, която е най-ясно доловима у аланите. Славяно-иранска лексика несъмнено съществува, вече сме коментирали монографията на РАН - "Ирански и славянски езици", както и статията на Рашев са "сарматизацията" на източните славяни.

Боталов издаде подобна статия, в която прабългарите са отделени от "хуно-тюркските" ареали, в подобна посока работи и Гавритухин.

Ако ти е вярна тезата, в добре документирания език на Волжка България, както и в кавказките групи, асоциирани с българите, щеше да изобилства със славянска лексика.

Разгроми го,бате! Дай да видим бактрийските материали в български комплекси! Не се стискай, сподели данните тука!

Т.е. Вие отхвърляте тезата на Кеймбридж, че траките влизат в сатрапията "Шкудра"? Т.е. Великия цар е търгувал със съдове като този с мушушуто (от Дуванли) с гръцките си поданици?

Въпросът е в процес на изясняване, тъй като проучванията на "двореца" тепърва започват. Ще отнемат години най-вероятно. Едно е абсолютно сигурно - площадката е затрупана ритуално около края на 9ти век с комплексен езически ритуал. Разбира се право на първа интерпретация ще имат проучвателите, след това ще се упражняваме върху фактите и ние във форума. Между другото - едно е самата площадка, друго е получения след нейното ритуално затрупване празен терен, който със сигурност е използван дълго след това, най-малокото защото се откриват ями с материали от Х ти век, там се откри и прочутият вече комплект стъклени медальони със златни листа, който е в каталозите на изложбата за Нагисенмиклош в момента в НАИМ.

Напротив, точно езичници сакрализират това култово съоръжение като го интегрират веществено с други култови съоръжения. Ако бяхте чел нещо по темата, например класическата монография на Клейн за езичеството в Киевска Рус, щяхте да знаете, че подобни компилации са често срещано явление. Сарматите -федерати на Византия например обичат да изчертават своите тамги по фасадите на римските крепости с подобна цел - сакрално маркиране. Тотална глупост е любител с претенции да квалифицира действията на специалистите. Това поведение е описано в специализираната литература по психология като "синдром на Дънинг -Крюгер". Площадката действително е построена след покръстването, върху руините на един езически обект с все още неизяснен характер. Неговото демонтиране обаче, наред с факта, че между него и централното капище има подземен ходник, ясно индикират връзката му с езическия държавен култ. Колкото до игрите с топка във Византия, те едва ли са включвали отрязването на кучешки и магарешки глави, погребването на обезглавените индивиди върху площадка с триредов рунически надпис и шарапташ и нареждането наоколо на ритуални съдове...Площадката не е разрушена, а внимателно засипана като част от комплексен и многофазен ритуал. Единственият владетел, който би могъл да даде подобни указания в разглеждания период е Владимир. Никой християнин не би извършвал подобни ритуали, както например никой християнин не би екзекутирал цяло село в кръгъл ров, наподобяващ класическите сарматски аристократични погребения.

Не приема и не коментирам колегите си. Площадката е с култово предназначение и е затрупана ритуално скоро след изграждането й. Между другото всички официални "игри" в езическия период нямат спортен, а религиозен характер.

Това са спекулативни теории в противоречие с изворите - както археологическите, така и писмените. Византийците ще общуват с Тервел и няма да споменат, че е християнин ??? Християни ще кръщават децата си с нехристиянски имена, даже със зороастрийски? Тотален нон-сенс! Ще практикуват християнство и няма да си построят храм - напълно необяснимо поведение?! Колкото до книгата на Г.Атанасов - ами гилдията не я приема в тази й част, защото е спекулативна, това си е негово лично мнение, неподкрепено с нито едно археологическо доказателство. А например шахиншахът на Иран строи църкви в Ктезифон, обаче това не го прави християнин...

Тази теза е продукт на налаганата антинаучно напоследък линия, че българите сме едва ли не първите християни на земята... Тя се родее с автохтонните митове и всякакви псевдонаучни теории. Отвратителното е, че така се изкарва Борис - Кръстителя едва ли не измамник и мистификатор, който плувал по течението. Истината е съвършено ясна - извършена е мощна културна революция, съпътствана от голяма съпротива. Ако християните бяха едва ли не мнозинство, щеше ли да има бунт на боилите, щеше ли да има опит за реставрация, щеше ли още в началото на Х век да станем люлка на една от най-мощните средновековни ереси? Всеки, който си е направил труда да изчете изворите от епохата, знае, че нещата са станали много трудно и с много съпротива. И въпреки това огромен обем езически практики и ритуали са оцелели - до днес. Препоръчвам "Завет на Йоан Рилски", "Шестоднев" и други. Квинтесенция на проблема може да се прочете в легендарния извор "Чудото на св. Георги с българина":

Това за Тервел - християнин е сред митовете в българската история, произведени с цел правене на сензации. Ако беше християнин, щеше да си построи храм, а не Мадарски конник.

Това е неточна и стара информация. Аз черпя от извора - главният проучвател на обекта ми предостави цялата информация и заснемания. Тази справка е писана най-вероятно от пиарите на НАИМ. За никакво спортно съоръжение и дума не може да става - има извършен сложен ритуал върху нея с обезглавяване на магаре и кучета, с разполагане на 13 жертвени съда и т.н. На плочника има вграден шарапташ, сполии с кръстове и камъни с рунически надписи. Има и надпис с името на езически владетел. Най-интересното е, че под площадката има масивна каменна сграда със стилобатна основа, която е разрушена при приемането на християнството. Предстои публикация и там нещата ще се изяснят. Почти сигурно е, че е била затрупана ритуално скоро след изграждането й.

Християнските некрополи са по правило моноритуални, обичайно - около или близо до храм, всички погребения са със западна ориентация, поне в първите век-век и половина обикновено няма дарове - храна, съдове, погребаните понякога имат нагръдни кръстове. Такива погребения, които да са безспорно християнски преди средата на 9ти век няма. Има съмнителни, в рамките на биритуални некрополи, но вече сложих горе мнението на Рашев. Християнски храм от езическа България досега не е открит, поне в езическите центрове няма. По морето си функционират безпроблемно, в това число Несебър, но това са си византийски храмове. Къде са се черкували ромеите в двора не може да се каже, възможно е да са имали домашни параклиси или да са пътували до съществуващи стари храмове в околностите, не е ясно и няма данни. Ако се вярва на изворите най-вероятно са се криели. Графомани като ромеите не биха пропуснали да съобщят, ако в Плиска имаше макар и малък християнски храм. Хронологията се установява по най-различни белези - суперпозиция спрямо по-ранни структури, датиращи материали - накити, керамика, монети. И коланите се променят чувствително, и керамиката за около два-три века. Тези "авари", дето Крум ги прибрал, ако тях визираш, не е изключено да са кутригури някакви или смес от авари и кутригури. Не е никак ясно. Иначе аварите и българите имат една обща коланна мода - т.нар. грифони/ластари, у нас вече има доста такива находки. Погребението от Кабиюк намирисва на връзки с Аварския хаганат...или поне българите на Кубер. Няма такива обекти в Плиска или Преслав, в храмове са обърнати след ср. на 9ти век част от капищата, други са разрушени или превърнати в светски сгради.

И да е имало такъв аргумент по времето на Борис - археологически доказателства в подкрепа няма. Нашата наука се базира на факти - няма християнски храмове, няма гробове, няма находки - значи няма основание да се допуска такова нещо. Тъкмо напротив - езически репресии в Девня - там има непубликуван 2ри масов гроб с подобен характер, с който аз разполагам, замазан с мазилка кръст в ходника, плоча с кръст като паваж и много други факти показват точно обратното положение - силно, жизнено езичество, послужило за 1/бунт на боилите, 2/реакция на Расате, 3/разцвет на богомилството едва около половин век след покръстването. И мощна контаминация на християнския погребален обред още през 11-12 век, че и през цялото 2ро царство, та до днес! Разбира се ,всеки може да вярва в каквото си иска, но учените вярват единствено във фактите! Па и аз да те питам Спандьо - колко мюсюлмани е заварил Ибн Фадлан на Волга, а?

Ето какво е писал Рашев, а не мисля, че по темата "некрополи" има по-компетентен от него. Дори в случаи, когато има западна ориентация, е съмнително дали става дума за християнски погребения. Аргументите са доста ясни - няма намерен и един предмет, който да навежда на подобен извод - например нагръдни кръстове, които изобилстват след Покръстването - има цяла монография с тях, или пръстени с християнски символи. Отделно седи въпросът с липсата на храмове, край които християните биха организирали своите погребения, както това е станало в Плиска около Голямата Базилика. За сравнение - в Хазарския хаганат са открити примитивни църкви, т.е. дори и без да е държавна религия, християнството намира архитектурен израз. Има и други аргументи - например върху демонтираното капище в Кабиюк възниква християнски некропол. В Средновековието религиозната принадлежност е много по-важна от етническата и християните не биха "се омешали" пост мортем с езичниците, а нашите западни ориентации са в "смесена среда". Християни със сигурност е имало, но те са били извън средищата на властта и трябва да се търсят основно в завладените от българите градове като Несебър, Средец и т.н. Самият факт, че Византия се заема да организира славянско богослужение е достатъчно ясен аргумент против опитите например да се изкарват славяните масово християнизирани.

Турдачис е арменец най-вероятно, а това означава и християнин. Сам си избери на кого да вярваш - на Бешевлиев, Рашев, Ваклинов, Михайлов - или на Петрински. Живеем в демократично общество и всеки може да вярва в каквото си иска... В извънземни, в християни преди покръстването, че цялата династия Дуло и аристокрацията са християни и Борис всъщност никой не кръщава - въобще можеш да си фантазираш на воля и да си вярваш... Това е красотата на свободата! Поздравявам те с един капитален труд в този дух (от 1953г.):

Най-ранните погребения християнски характер се датират в средата на 9ти век. Никой християнин не би се съгласил да бъде погребан или не би погребал друг християнин неканонично, така че е доста ясно, че в столичния център (трите лагера) няма такава общност. Единственият знак за християнско присъствие е един умишлено укрит кръст на стената на единия ходник, който се асоциира с ромеи, попаднали там при изграждането на нови сгради в зоната на Цитаделата.