_magotin_

Баба ти е селски гений.

Научната литература по въпроса не е откриваема в интернет, намира се в библиотеката. За Девня има монография, за площадката - в АОР, за разни пожари и други вълнения - серията "Плиска - Преслав", монографията на Рашев за езическата култура, както и монографията на Ваклинов. В академичната наука винаги се предполага, това не е математика, а история и както се написа и преди - нови факти могат да доведат до различни интерпретации, така че винаги се пише с условност.

И аз нямам проблеми с това, че не знаеш, че няма християнски погребения преди средата на IX век в района на Плиска. И че си фантазираш всевъзможни неща. Проблем ще има, ако почнеш да пишеш научни статии - тогава ще има проблем за съставителите и рецензентите, защото ще трябва да се занимават с научната ти фантастика.

Заберган пропусна да споменеш, дето не бил заклет враг на антите според теб... Тази теория на Ст. Ангелова се разклати след предатиране на въпросната монетна находка от Дръстър. Сега за по-вероятна версия се счита опожаряване в средата на VI век и присъствие на подвластни на аварите славяни, а не такива ,свързани с Византия.

Разбира се, били са мнооого християните, а след смъртта им марсианци са събирали телата, за да не вземат да се объркат днешните проучватели по темата има ли християнски погребения или не... И от тези християни в България, многото, баш на необикновените Енравота и на Кинамон им се е паднала късата сламка, а останалите са си живеели кротко с одобрението на кана, а ако пукнат по естествен път - виж по-горе.

Asparuch...Не Ispor или Isperih Hoc fantastic!

Баян отавна хвърлял това обвинение срещу славяните, като криел враждата си срещу тях и негодувал, че не само не му се подчинили, но и понесъл от тях големи обиди. Той от една страна искал да се отблагодари на императора, а от друга мислел, че ще намери страната им богта, тъй като земята на ромеите била от дълго време опустошавана от славяните, а славянската земя, никога(не била опустошавана), от никой друг народ.. И тъй Антите, измъчвани от нападенията на неприятелите, проводили пратеничество при тях, за водител на което избрали Мезамир... да молят за откуп на някои пленници от своето племе. Пратеникът Мезамир, който бил бъбрив и самохвалко, като дошел при аварите, изрекъл надменни и дори дръзки думи. Когато Мезамир говорел по високомерено, отколкото подобавало за пратеник, известният котрагир, приятелят на аварите, който бил заклет враг на антите казал на Хагана: "Този човек има най-голямо влияние всред антите и е в състояние да се противопостави на всякакви неприятели. Ето защо той трябва да бъде убит, да може след това да се нападне без страх тази неприятелска земя. Аварите го послушали... Оттогава те почнали по-често, отколкото преди това да разорават земята на антите и не преставали да пленяват, отвличат и да грабят.

Не беше ли сам Климент, който написа за Методий, "...че Както личеше от неговия външен вид, не беше от прост род и от двете страни – по майка и баща, – но от много добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата Солунска област. При това и събеседниците, които го обичаха от детинство, водеха с него почтени препирни."? Т.е. от виден ромейски род, като се твърди, че чичо на братята е логотетът Теоктист, възстановител заедно с кесаря Варда на светското дворцово школо А.К.А "Магнаурска школа"? Т.е. под "Царя" в житието може да се има предвид основно императора на Византия? ПП Дончо, като рекохме "школо" - да внимаваме с "школариите", това не са точно учениците в дворцовото школо

Единственият начин да се осигури някаква, макар и имагинерна достоверност, е сведенията, за които ДЖ.Т. се явява единствен източник, да се реферират или засекат, както е популярно да се казва, чрез други източници. Обаче самият факт, че вече 20-30 години това не се случва, е многозначителен.

Вече е исторически фалшификат и зад неговото създаване седят определени намерения, процеси, тенденции. Понякога лъжата е не по-малко интересна за науката от истината...

Че не му обръщат особено внимание и не искат даже да го коментират, поне с нас..."Линията" на Нурутдинов не е на почит. То е като сблъсъка в днешна Македония между "античници" и "славянофили". Ако една научна школа харесва един паметник, извор, източник - той се вади "на витрина", а случаят не е такъв. Разбира се, може и да има различни гледни точки и при тях, но там има сериозни хора на които им е ясно, че творбата е силно съмнителна.

Полуромей е оксиморон. Или си гръкоезичен християнин, или не си. (Полу)елин за Симеон според мен еднозначно реферира към неговото задълбочено образование с известно познаване на класическата литература. Но да се смята, че е бил по-образован от своите учители и е знаел гръцки по-добре от тях е доста амбициозно. Колкото до това какво са познавали византийците от античното наследство, смята се, че гимназиалният випуск на година в Константинопол е бил между 100 и 200 човека. За съжаление подробни данни за програмата отсъстват, но в най-добрия случай са чели подбрани откъси - днешните христоматии, а най-вероятно запознаването им с античното наследство е ставало посредством съчинения като лексикона "Свида".

Мда, него все го забравям...:) Някак си Европейският Запад по това време ми е леко скучен, друго си е на Изток:) Ранното средновековие в Западна Европа е обсипано с факти от рода на този, че в двора на Карл чакали да пристигне подарък от императора (монетки), за да си произведат утвар от злато или златни накити. А пък племенницата на Йоан Цимисхи - Теофано, дето се оженила за Ото II и ги шокирала с хранене с вилица вместо ръце, я намирали за декадентка, защото се къпела всеки ден и си позволявала да разговаря свободно по различни теми...

Точно така, а ромейският император е наричал "братко" в писмата си единствено шахиншаха на Иран.

След като посетих Татарстан и се запознах с техните научни занимания, у мен не остана и грам съмнение, че "Тарихи"-то е тотално менте...Нещо като площада с паметниците на Груйо, ама на хартия...

Става дума за типичен случай на Дънинг-Крюгер. В комбинация от отсъстващо базово възпитание.

"Иранише намебух" от някой си Фердинанд Юсти! Ако не схващаш за какво иде реч, по-добре не си губи времето с напъни по темата...

Тук се има предвид не фалшификация в днешния смисъл, а създаване на нова или преработена творба, която обаче се приписва на даден древен автор или автор с голям авторитет. Например Псевдо-Калистен, Псевдо-Маврикий...Както и разбира се преразказването на антични текстове като свои, но това е по-малко интересният вариант... Апокрифната литература е по-скоро захранена от устната традиция, отколкото от високите образци на античната култура и мисля това е ясно на всеки, който поне малко се е занимавал с апокрифи. А за нуждата от вяра съм съгласен, с уговорката, че когато няма истинска религия, която да задоволи тази нужда, уви се преминава на хороскопи, апокрифи и т.н. - точно както пише Йоан Екзарх преди около 11 века...:) Симеон се е разминал с най-бляскавия период на дворцовото училище, времето на Порфирогенет, но все пак обучението му попада във времето, за което знаем, че има такова училище със светски характер, възстановено или поне подобрено от кесаря Варда. Между другото този кесар е сред основните заподозрени за идеолози на славянската писменост, мисиите на Кирил и Методий и други разни постижения от времето на на любителя на конете и виното Михаил III.

Типичен пример за ефекта на Дънинг-Крюгер в действие...

На други места са още по-сурови, скоро ми попадна твърдението, че след Багрянородни училището е направо закрито...Аз не се наемам да кажа къде точно е "заровено кучето", но ми се струва, че минималистичният подход по този въпрос е най-правдоподобен. Иначе нямаше да сме в ситуация от много антични произведения да имаме само отделни преписи, от други - само части, а от трети - само заглавията. Ще припомня и казаното за литературата на VII-VIII век от Питър Браун в главата за кризата в късноантичната култура - вместо оригинални творби се наблюдават безкрайни "вериги от цитати" и "фалшификации"!

Разбира се, че ги знам случаите при които подозираме, че са чели класиците, а не просто преразказват византийски трудове (каквато е обичайната практика в Средновековна България, т.е. прецитиране на откъси и идеи). Екзарх ми е настолна книга, да не кажа - любимата средновековна книга. И този текст на Дуйчев ми е попадал, макар че между изображение и боравене с творчеството на дадения автор има, как да кажа, известна разлика. Специално за фантазиращите на тема висше образование във Византия съм приготвил и този приятен извлек от най-авторитетното издание в света по Византология:

Имало е интерес на "горния етаж", което в цялата империя са били няколкостотин души, а може би и по-малко. Университети - дръжки, първият университет е открит в Болоня през 12 век, първата печатна книга е 15 век, а Магнаурата е дворцово училище, в което се учи много тесен кръг специални ученици. Въпросните съчинения са съществували в по няколко копия и са се ползвали от императора, патриарха и още една шепа хора. Като си такъв разбирач ми посочи къде в старобългарската книжнина има такива извадки, цитати от класически автори. Няма? Значи този "интерес" не касае България. Между другото точно по-горе написах, че благодарение на този затворен кръг във Византия оцеляват античните автори до Ренесанса, но това няма особено отношение нито към Симеон, нито към домашните съчинения.

Пълни глупости.

За събора, който сам по себе си е една, макар и вероятна, хипотеза, може единствено да се предполага, че е един вид събрание на аристокрацията от типа на споменатите по други случаи - детронации, избор на кан, приемане на християнството. Противно на ширещото се във форума мнение, автор на теорията за събора не е Златарски, а чужд учен. Ето откъс от откриваема в интернет статия на А.Николов: "Повечето изследователи от XIX и началото на ХХ в. се отнасят към уникалните сведения на Регино с подчертано съмнение и дори с пренебрежение, тъй като тяхната достоверност е практически невъзможно да бъде проверена3: оцелелите византийски и средновековни славянски извори (с изключение на Чудото на св. Георги с българина4) или само споменават неясно, или напълно игнорират обстоятелствата около детронирането на Владимир и възкачването на Симеон. Като се има предвид това, не е чудно, че интересуващият ни израз на Регино convocato omni regno дълго време не привлича вниманието на изследователите. Трябва да отбележим обаче, че в първата част на своите Писма за историята на сърбите и българите, публикувана за пръв път в списание Московская беседа през 1854 – 1855 г., А. Ф. Гилфердинг (1831 – 1872) за пръв път излага идеята, че тук немският хронист е имал предвид именно свикването на събор. В свободния превод на руския учен думите на Регино са представени така: “после, като свикал събор от цялата си държава, поставил за крал по-малкия си син”5." Наивно, даже смешно е да се предполага, че Владимир е бил в позиция да се съгласява със събора или да участва на него, към момента на провеждането му той вече е бил отстранен от властта. Може много да се спекулира по темата поради един прост факт - изворът е само един и останалите податки са твърде косвени, но едно е ясно - Владимир е сменен от тандема Борис - Симеон. Дали обаче сведението е достоверно? "Практиката императорите често да свикват събори (Reichsversammlungen, Hoftagen) с участието на по-влиятелните светски и църковни велможи била важен елемент на франкската държавна традиция. Съставът на участниците в съборите обаче не е бил строго определен и до голяма степен е зависел от характера на обсъжданите въпроси. Съответно, в широки рамки и доста хаотично са варирали и термините, с които са били обозначавани тези събори в достигналите до нас извори: conventus, placitum, concilium, colloquium, synodus39. Ако се вгледаме в сведението на Регино относно ослепяването на Владимир, ние можем да се убедим, че изразът convocato omni regno suo спада именно към терминологията, с която франкските историци са описвали свикването на държавни събори от техните императори. Особено впечатляващо сходство с текста на Регино демонстрира Моасакската хроника, в която под 813 г. се описва съборът, свикан от Карл Велики (768 – 814) във връзка с коронацията на наследника му Людовик Благочестиви (814 – 840) като съимператор: Et in ipso anno mense septimbrio iamdictus imperator Karolus fecit conventum magnum populi apud Aquis palatium de omni regno vel imperio suo. Et convenerunt ad eum episcopi abbates comites et senatus Francorum ad imperatorem in Aquis40. Като се отчита изложеното, може да се допусне, че Регино отнякъде е узнал за събитията от 893 г. и е бил впечатлен от видимото сходство между ослепяването на провинилия се български княз и въдворяването на справедливост и “чисто” християнство на държавен събор с подобни практики при франките. Не може докрай да се отхвърли и възможността за една алтернативна интерпретация – западният хронист да е украсил и дообработил в съответствие с вкусовете и очакванията на своите читатели първоначално достигналата до него бедна информация за ослепяването на Владимир, като я е допълнил със смътно загатнатия образ на на събор, символизиращ легитимната власт и хармонията между владетел и поданици." Всеки да прецени сам. Археологически обаче е недвусмислено ясно, че Владимир има проблем с християнството и е вероятно, даже много вероятно, да е имало опити за връщане на езически практики. Това е било сериозен и достатъчен мотив за Борис-Симеон да извършат промяната и евентуално да я "циментират" на проведения народен събор.