_magotin_

Има цяла монография "ирански и славянски езици", там истинските лингвисти са обяснили как седят нещата и защо точно у нас се откриват най-интензивните дири от славяно-иранския диалог. Намира се в нета.

Най-интересната баш-раннославянска култура е Пшеворската. Да видим къде точно е локализирана около 300 г. пр. Хр.: По това време безпроблемно се различават и безгрешно се датират скитските култури на посочените на картата територии. Кога е възможно да е започнало по-интензивно миксиране - само и единствено с появата на сарматите в територията на скитската конфедерация. Както предположихме по-горе, сарматите се смесват със завареното население, т.е. едва ли са "командировали" големи маси скити в териториите на славяните, това би се установило археологически без никакъв проблем.

Напротив, нещата около езиците на скитите и сарматите са повече от сигурни. Има даже паметници, не говоря за топонимия и антропонимия, а за цели текстове. Отгоре на всичко те имат живи преки наследници, които не са славянизирани или тюркизирани езиково. Колкото е вярно, че капищата са жилищни кули, толкова е вярно, че "езиците на европейските скити и сармати е много трудно да се сложат в рамките на така наречените ирански езици". Данни има предостатъчно, науката се е занимала с тях и е избълвала редица съчинения, които е хубаво да се попрочетат преди да се правят подобни бомбастични и откровено ненаучни предположения. Славяноезичните кога са възникнали като народ е дълга и отделна тема, но вече съм пускал във форума цитата кога единствено е било възможно да се осъществи контактуването между славянските и иранските езици - а именно в периода 1-7 век и то преимуществено по Дунав и в днешна Украйна, в по-малка степен в днешна Централна Европа. За да има контакти и пренос на лексика от един език в друг трябва да има съжителство, а прозорецът за такова съжителство за славянските и иранските езици никак не е голям и зоната е доста ясна. Славяните евентуално са асимилирали постскитско население, а впоследствие са контактували със сарматите, оттам и вероятно влиянието на иранските езици върху славянските. Още в първи курс се учи, че конните номади навлизат в Европа по една определена полоса, най-западния завършек на Великата степ. Нейният финал е в Унгария. Пак в първи курс се учи, че протославянските култури, например т.нар. Киевска култура, са от "горския пояс" на Европа ,който се разполага в отделна област от завършека на степта. Т.е. на ранен етап не е възможно да е имало контакт.

Защото в етногенеза на салтовците и аланите осезаемо участват кавказко население и пост-скитско население, което вече се е смесило по времето на тяхното пристигане на Кавказ през 1 век. Тези алански проби от кой век са? Едва ли са синхронни на сарматските от 1 ви век или 4 век пр.Хр.

Запознати обясняват, че освен в българския "аз" е първо лице ед.ч. само в ирански езици. Meжду другото на средноирански, наречен партски, "аз" е точно "аз". Например в израза "Аз, Шапур, цар на Иран и не-Иран".

Неправилно е да се сравняват сарматите от 5 век пр. Хр., каквито са изследвани примерно в Прохоровка, със сарматите от хунската епоха. Точно както днешните българи са се отдалечили от прабългарите, късните сармати са се отдалечили от ранните. Вече цитирах мнението за "огнището на прабългарите", където заварените скити се смесват с пристигащи от Средна Азия сармати. Близо до аланите са както сарматите, така и "унгарските скити", това е вероятно старото скитско население, което се смесва със сарматите от Средна Азия. Аланите не се заселват на гола поляна и не избиват завареното население. Цялата СМК може да се разглежда като резултат от сарматската колонизация на старите скитски територии. Някъде имам една монография за сарматите, в която дори са идентифицирани "хибридните" култури.

Опитвам се да се въздържам, но понякога демонстрациите на тотално незнание просто изискват намеса. Още в Ахеменидската империя езикът на иранците е записан в пълнота, а освен това е налице и е демонстрирано схващането за Иран и не-Иран, за степните иранци - туранците. Между другото няколко пъти съм обяснявал във форума, че Дарий си е говорил със скитите без преводач, но явно се забравят тези подробности:) . Отгоре на всичко, точно като в "църковнославянския" днес за църковниците, най-древната форма на иранските езици - авестийският език, се е изучавал задължително от жречеството. Смята се, че езикът на "Авеста" отразява развитието на иранския клон от индоевропейските езици някъде около 12 век пр.Хр. Славянските езици са записани едва в 9 век, около 1500 години след иранския, а за същински славяни можем да говорим най-рано 4-5 век сл.Хр., когато на сцената се появяват ранноисторическите славянски култури. Славяните завършват своя етногенез сравнително късно и при активното участие на народите от великото преселение на народите, на германските народи, на фино-угрите.

По политически причини.

Мистериозна, мистериозна - още от 50те години на ХХ век е ясно, че СМК е свързана с българите, тя е производна от Велика България. По-късно от петте й варианта три са определени като чисто български, другите - алански (Плетньова). Солунският грък е потомък на патриция Мавър навярно , на други някои средновековни или дори на българи от Възраждането. В Солун е имало много българи до Първата световна война. Ей ги на кавказко-аланските гени на целите Балкани! Нормално е чехът да се явява донор на хърватите, защото изходната точка на пражко-карчакската култура е … Прага, както става ясно от името й. Т.е. разпространението на западните славяни е от днешните Полша и Чехия основно на юг, в това число на целите Балкани. Народите са такава реалност откак са се формирали в Ранното средновековие повечето и тази реалност се засилва в ерата на националните държави и твърдите граници. Т.е. Студената война например се явява един такъв фактор за хомогенизирането на популациите в Източна Европа. Тези "подгрупи" ясно доказват тезата, че проектирането на днешните реалности в миналото е твърде ограничен подход, тъй като очевидно наличието на подгрупи говори за смесването на различни етноси (най-често в една държава), иначе нямаше да ги има. Т.е. парадоксално наличието на подгрупи доказва разнородния характер на населението в определен период от миналото, с което автоматично се отхвърля тезата за компактност, доколкото тя е приложима единствено за съвременното население, продукт на дълъг процес на "компактизиране". На Балканите "никой не е омешан" понастоящем, защото днешните балкански народи са продукт на съответните си средновековни държави. В една Югославия обаче, примерно в Босна, цялата стройна теория за компактността отива по дяволите. В Косово също. Скоро бях в Охрид - там се срещат всички етноси от бивша Югославия на едно място. Т.е. групирането е (макро)реалност по отношение на определен период, а именно - по отношение на периода в който съществува в момента съответната популация. След няколко века картинката ще е друга. Каква компактност в един Ню Йорк, на който 60% от населението е буквално събрана от цял свят? Така е било и в Римската империя, после за дълги векове популациите се "хомогенизират" във въпросните разклонения, които наблюдаваме по таблиците. И въпреки тази "хомогенизация" различните донори на гените в нейния пакет са с различен произход...и различна история. Тези критични бележки нямат за цел да отхвърлят полезността на генетиката като помощна дисциплина на археологията и историята. Примерно потвърждава се редица теории за произхода на разни народи, например за произхода на прабългарите от сарматите Но интерпретацията на резултатите следва да бъде извършвана комбинирано с археологическите извори, които очертават зони на обитаване често без ясен отговор на кой конкретно народ принадлежи дадената археологическа култура. Освен това, точно както и керамиката, гените не могат да ни отговорят на много от най-важните въпроси за идентичността на един народ и особеностите на неговата култура.

Съвременно ДНК въобще няма да коментирам, даже и да чета. Нали се сещаш, че по този метод американците третината са от Западна Африка и говорят на 20 местни (африкански) диалекта? А друга голяма част са от Мексико и ядат човешки сърца, за да почитат боговете? Ама в действителност не е баш така...В Бохемия е нормално да има славяни и този, ако е наистина такъв, е логично да излиза близък до чехи и словаци. Но това ни най-малко не доказва, че западните славяни са анти, по-скоро доказва, че западните славяни са доминиращите в южнославянската група, което археологията отдавна е предположила на база археологическите паметници. За да се тълкуват тези резултати е необходимо човек да има една доста задълбочена археологическа обща култура, която малцина от коментиращите притежават. С четене и тълкувания на извори тази работа не става. Въобще не коментирам съвременните и доста примитивни предразсъдъци за обществата в миналото - че са съществували чисти етноси, че навсякъде са говорили по един език, че управляващите са идентични с управляваните, че има граници от съвременен тип и още много други такива схващания, които решително пречат да се разберат и изяснят редица въпроси.

За съжаление трябва да туря прът в колелата на тази смела мисла… Тъй като разликите между източната и западната славянска археологическа култура се виждат даже от самолета на панславизма! И ако в Унгарската пуста се вихрят венеди, бившите вандали (което само по себе си е силно съмнително като уравнение), кой тогава е осеял днешна Украйна с паметниците на пенковската култура? Как станаха славяноезични уногондурите и кои са тези славяни, които доведоха със себе си на Балканите? Обяснението трябва да се търси в "маркерите", които следите, които явно са контактни или "прото", както например l2b2 са прото келто-германите. Или даже в източниците на пробите, които е съвсем възможно да са интерпретирани грешно, примерно те го мислят за славянски вожд, а той да е аварският им началник с майка славянка, отвлечена от днешна Украйна.

Усунската титла е засвидетелствана като "Кани-баг". Оттам до "Кана сюбиги" не е дълъг преход. Освен това усуните са сред "изчезващите" племена в Азия и единственият логичен извод е, че са мигрирали. Обикновено се смята, че са се преместили в Памир, но това не е доказано. Вероятно като се съберат образци от археологически комплекси от Памир ще може да се провери. Явуга е средноазиатска титла, вероятно согдийска, със значение на "старейшина". При контакта си със согдианците тюрките взаимстват почти цялата си култура от тях, согдийският става един от официалните езици в хаганата, даже се използва за надгробни надписи. Согдийският е източноирански език и е доста добре изучен. Бага се среща още в Ахеменидската империя като термин за категория висши аристократи, в смисъл на "господари, големци". Името на Багдат буквално означава "даден от Бога".

Разбира се. Основната интрига в Евразия винаги е била дали индоевропеизмът е по-скоро софтуер или по-скоро хардуер. Това е по-логичният от археологическа гледна точка вариант, но елитите често имат различен етнически облик от самия народ. Това не е автохтонното население на Пелопонес. Скитите със сигурност са важен, да не кажем водещ елемент в славянския етногенез, така че може просто да наблюдаваме ранен пренос на гени, които после ще се "закотвят" окончателно при славяните. Ето, и ти страдаш от монголоиден стереотип. Щом е от Азия, значи трябва непременно да е монголоиден. Разбира се, трябва да се поясни - още в 50 те години на ХХ век прабългарите са определени като "брахикранни европеиди - средноазиатски тип". Това са европеидите, обитаващи много векове по реките Аму Дъря и Сър Дъря. Под "азиатски елемент" се визира това население, което 1-2 век пристига от Средна Азия и се смесва на Кубан със заварените късни скити. А че хуните са основно сармати археологията винаги е подозирала и много пъти е коментирано в различните публикации. Между другото едно от първите палеоднк изследвания беше на некропола от Прохоровка, 4 век пр.Хр. Е, там всичките 20-30 индивида са "медитарански тип", само 2 ма имат "лек монголоиден примес". Така че откак това излезе преди повече от десет години, не е имало никакво съмнение какво представляват сарматите. Да не бъркаме монголоиден облик с тюркска етнокултурна идентичност. Савирите определено са сред заподозрените за ранни тюрки на границата на Европа. Иначе портретът на Кюл-тегин определено не оставя място за никакво съмнение как са изглеждали собствено тюрките. В което аз специално винаги съм вярвал, както и стотици други учени, особено иранистите То не е трудно да се досетим, като се има предвид, че сарматите изчезват внезапно точно в "Хунската епоха" на Европа.

Първо, да похвалим тази интересна тема и особено таблицата на г-н Южняк. 1. Алани от салтовомаяцката култура 2. Скитославяни от Унгарската пуста (Скитиан_Хунгари ДА191) 3. Пелопонески гърци. Прабългари, славяни, траки. С уговорката, че мистериозният "донор на гръцката популация" може да е също славянин.? Обаче валидно при условие, че конкретно индивидите, въведени в базата данни на този софтуер, са "представителни" за съответните групи. Например, че не са попаднали на гроб на тракийски вожд на гръцка служба в Пелопонес. Или въобще дали са въвеждани материали от "представителни" некрополи. Засега Нешева си остава далеч по-сигурното и представително изследване за прабългарите, защото знаем какво е обработила и не става дума за по един или двама индивиди. Но за да сме "в крак с времето", най -добре дайте линк към съответния софтуер, за да може всеки да се позабавлява. Иначе няма съмнение, че европейските скити са етнокултурно близки, но генетично различни от азиатските скити. За първите отдавна се написа, че са в основата на бъдещите славяни, макар че в Пенковската култура има и второ ниво на степен ирански примес по линия на сарматите. За да открехна малко прозореца, още преди 4-5 години излязоха публикации на чужди учени за прабългарите по Кубан, които се появяват като резултат от смесване на старото местно "скитско" население със средноазиатски елемент, който пристига на Кавказ 1-2 век, успоредно с аланите.Дали този елемент са усуните, както предположи още Тафраджийска, аристокрация от Кангюй или някакъв друг вариант, е въпрос на доказване, но той е бил достатъчно значим, за да доведе до постепенното формиране на нова общност. И накрая - един все пак критичен призив. Нито днес, нито в древността биологическата, или ако щете генетическата, база, не е била определяща. Етнокултурната принадлежност е далеч по-сложен феномен, което ясно се вижда от бъркотията с това кой кого как нарича. Най-полезното нещо на генетиката, както ни разказаха преди няколко години генетиците на Станфорд, пионери в палеоднк изследванията, е улавянето на миграциите.

The name Čarkas (Cherkes) appeared in the mid-8th/14th century, replacing the term Kashak (Russian Kasog; Volkova, pp. 18-23), and was sometimes applied to all Caucasian peoples beyond Darband. Mostawfī (pp. 11, 21, 256) places the country of the Čarkas (also Jarkaz) north of Persia at 350 farsangs from Baghdad. In Soviet usage it designates one of the three groups into which the Circassians were divided in the 1930s: the Adygeĭ, the Cherkes, and the Kabard. The Čarkas are a mountain people with strongly hierarchical social structure and aristocratic tradition, famed within the Caucasus and beyond for personal beauty and martial skill (Klaproth, pp. 557-603; Kosven, pp. 142-57). Little is known of their origins and early history. We do not know where they came from or when they settled in the Caucasus (Halasi-Kun, p. 5). The name Čarkas is an outside designation for these people of uncertain derivation. The suggestion that it derives from the name of the earlier people, Kerkets, has been disproven, and a number of other etymologies have been suggested, deriving the name from Persian, Turkish, or, more recently, Ossetic (Lavrov, p. 40; Bang and Marquart, p. 181; Vasmer, I, s.v. “kasog,” III, s.v. “Cherkes”; for Turkic derivation, Klaproth, I, p. 558). From about 1300 b.c. the northern Caucasus came under the influence of the Iranian and Altaic steppe peoples (Halasi-Kun, pp. 3-7, 9-11, 13-15). It was not until much later, however, that the Circassians, living between the upper Kuban river and the Black Sea coast and protected by the Caucasian mountains from direct interference by most states of the Middle East and the Volga steppe, came under the influence of coastal powers: Greece, Byzantium, and the Ottomans. Classical authors, notably Herodotus and Strabo (Kosven, p. 64; Latyshev, I, p. 85, 105, 133), mention several groups in the northwest Caucasus: the Zikh, Sanig, and Akhey, probably Caucasian, the Meot, Sind, and Kerket, of different origin (Lavrov, pp. 38-40). Local tribes exported grain, livestock, skins, honey, and beeswax; thus their 19th-century lifestyle of mixed agriculture, transhumant livestock breeding, and bee- keeping was apparently already in existence in ancient times. In 438 b.c. the Hellenic state of Bosphorus took control of the eastern Black Sea coast. After its fall, late in the 2nd century b.c., Greco-Roman influence remained strong, and northwest Caucasians converted to Christianity in the early 6th century (Wixman, pp. 66-8, Kosven, p. 68), retaining some pagan beliefs and practices (Tardy; Allen, p. 40). In the 7th century the Caucasus became a battlefield between the Caliphate and the Turkic Khazar kingdom of the Volga. Although nominally within the Khazar sphere, the Circassians remained apart, so the influence of Judaism and Islam did not reach them. The arrival of the Rus’ affected them more directly: they clashed with Sviatoslav in 965 (Likhachev, ed., p. 47), and with Mstislav of Tmutorokan’ in 1022, later appearing as part of his army (ibid., p. 99). The Čarkas were subjected by the Golden Horde in 634-37/1237-39, but offered considerable resistance and retained some independence (ʿOmarī, ed. Lech; Kosven, pp. 74-75). At that time population movements brought Čarkas tribes into the mountainous territory of the upper Kuban and the Terek rivers; the eastern tribes eventually formed the Karbard principality, gaining considerable local power. In the late 15th century the Čarkas came within the sphere of the Crimean khanate and the Ottoman empire, and the upper classes began to convert to Islam; by the 19th century the majority of the population was Muslim (Klaproth, I, pp. 567-69). While marrying into Ottoman and Crimean ruling classes, the Čarkas maintained their independence (Inalcik, p. 25). They allied themselves with the Russians, fighting in the army of Ivan IV (1533-84; Brokgauz and Efron, vol. 26, p. 780), whose second wife was Čarkas. When the Russians advanced into the Caucasus the Čarkas became inimical, joining Shaikh Manṣūr (1199-1213/1785-98; Baddeley, pp. 47-56) and continuing to resist throughout the 19th century. In 1864, when the Russian conquest was complete, about 90% of the Čarkas emigrated to Ottoman territories, suffering many casualties. The 1979 census lists 109,000 Adygeĭ, 116,000 Cherkes, and 322,000 Kabard, living in enclaves within the Kabard-Balkar Autonomous Republic, and the Karachaĭ-Cherkes and Adygeĭ Autonomous Regions. The Čarkas have a distinct language, but share a common folk heritage with other north Caucasian peoples, notably the oral epics, known as the Nart Saga (q.v.). The customary law, dress, and manners of the Kabards have had wide influence throughout the north Caucasus. A literary language in Arabic script developed in the 19th century; the script was changed in the 1920s to Latin and to Cyrillic in 1938. The Čarkas were known in the Middle East primarily as slaves renowned for their beauty and military skills. There are occasional mentions of them in early geographical works (notably in Masʿūdī; see Minorsky, 1958, pp. 157-58), and they became prominent in the 7th/13th century, when the center of the slave trade moved to the west. They formed part of the Mamluk slave establishment and, from the reign of Sultan Sayf-al-Dīn Barqūq (784-801/1382-99, himself a Čarkas) became the dominant element in the Mamluk ruling class (Ayalon). The Safavid rulers beginning with Jonayd (d. 864/1460) raided Čarkas regions and carried off prisoners (Eskandar Beg, I, pp. 17-18), who from the time of Shah Ṭahmāsb (930-84/1524-76) played an important political role (see ii, below). Though less numerous than Georgian ones, Čarkas commanders rose to important posts, and the women were common in royal and aristocratic harems. Some Caucasians were settled on the land (Oberling, pp. 139-43); traces of Čarkas settlements have lasted into the 20th century (ibid.). Тука обаче изникват задължителните въпроси - как черкезите наложиха името на Танаис? "Дану" във всички изброени случаи също ли е черкезка лексика? Защо тяхната археологическа култура - ако г-н Перкунас е в състояние да я посочи - не се открива в тези широки ареали, където според науката е наложена иранската топонимия?

Т.е. ако я няма в Макензи - няма такава дума?

Eто, Курти, приятелю, нещо по-така. Не си играят на дребно в други страни, подхванаха розетския камък, вие се потите на някакви монетки от Плиска? Че и българската връзка е ясна...Дизайнер из Голандии се труди за истинската наука. Като ви разправям, че етруски ето руские не ми вярвате. А трябва, няма да успеят академиците от РАН вечно да крият истината! Вместе с тем, русский язык еще не сходит с арены, становясь языком межэтнического общения. На нем же наряду с языком данного этноса, подписываются наиболее значительные монументы и архитектурные памятники эпохи бронзы. Вместе с тем, в эпоху бронзы от Руси отпадает север Африки, Египет и Аравия, а чуть позже и Палестина. С этих позиций становится ясно, почему история Египта начинается только с объединения Верхнего и нижнего Египта – поскольку до этого пришлось бы говорить о русской истории этого периода. Так что египетская историография – это первый пример колониальной историографии Руси. В этой связи хотелось бы особо отметить присланный на конгресс доклад Тома Бошевского о Розеттском камне, где, как он предполагает, демотическая надпись сделана на славянском языке. Это было бы логично: одну надпись сделать по-египетски, вторую на местном международном, греческом, а третью – на мировом международном, русском. Правда, пока текст переведен лишь фрагментарно. Таким образом, свой вклад в исследование славянской докирилловской эпиграфики внесла и Македония. На Крите иероглифика передаёт стилизованные под картинки лигатуры руницы, что передаёт название государства, сначала ЩЕБЕТОВСКА РУСЬ, затем КРИТСКАЯ РУСЬ. В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению. Этрусские надписи, как уже упоминалось, являются славянскими. В связи со сказанным приятно отметить, что большой вклад в их славянское чтение внесли такие исследователи, как поляк Тадеуш Воланский, серб Радивое Пешич, словенец Матей Бор и русский Петр Орешкин. Без их интересных находок я вряд ли справился бы с дешифровкой этого вида письменности. Замечу, что по предварительным предположениям, очень близким к этрусскому языку является язык скифский, использующий графику, которую сейчас принято называть греческой. Замечу, что традиционная археология скифский язык считает диалектом персидского, хотя ни одна попытка дешифровки скифских надписей мне не известна. Однако греки пользовались слоговым линейным письмом Б до тех пор, пока в VII веке не познакомились с угловатым скифским буквенным письмом, которое они и усвоили. Большой массив надписей из Мекленбурга, с острова Рюген и из Скандии позволил мне показать, что до XII века н.э. это бы последний северный остаток Яровой Руси, и что варягами называли себя русские жители Вагрии, писавшие также по-русски. Именно из Яровой Руси был призван на княжество своими же моряками и пиратами Иван Иммануилович Рюрик, который после этого пришел на отдых в Русь Славян, дав начало истории нынешней России. Более того, как выяснилось, германцы, захватившие позже эти земли, были по происхождению западными тюрками, огузами и кипчаками, которые принесли своё тюркское название страны Дышт и кипчак, назвав и новую местность в ее честь Deutschland. Удалось показать и то, что германские языки – это искаженный тюркским произношением русский язык. Моя книга о Вагрии сейчас находится в одном из издательств города Москвы.

Древните черкези на какъв език са говорили? В кои паметници е документиран техният език? На коя археологическа култура отговарят?

Да, науката борави с факти. Като например този, че всички материали, открити в Плиска, се регистрират . Или този, че въпросната "укрита" пещ е експонирана пред Шуменския музей. Това са факти. А това, което ти тиражираш с апломб, са клевети и фантазии на агресивни шарлатани. Които ако ги направят публично, ще получат и публичен отговор, а вероятно и нещо повече. Но понеже лъжат и клеветят, и сами не вярват на конспиративните си теории, се крият в сенките.

Чак пък много...Я дай два-три примера, хайде, да не са археологически обекти, сведения дай от изворите.

Не бих казал. "Иранска връзка" има само при източните славяни. Тоест ако се откриват примерно в чешки, словашки - това е проблем.

За предпочитане е да са регистрирани в книжовните паметници. Другото е вид гадаене, от авест. "гата".

Най-важната (хронологически) да не пропуснем черто́г род. п. -а, мн. черто́ги, укр. черто́г «внутренняя часть здания» (и то и другое заимств. из цслав.), ст.-слав. чрътогъ θάλαμος др.-сербск. чртог, чртаг — то же Вероятно, через др.-булг. посредство заимств. из перс. čārtāk (čār «четыре» + tāk «высокая, выступающая часть дома, портик, балкон»); см. Мi. ЕW 35, ТЕl. I, 240, 273; Мелиоранский, ИОРЯС 10, 4, 133; Корш, Jagić-Festschrift 255; Младенов, RЕS I, 51; Локоч 32. Более поздним заимствованием является форма черда́к (см.). Невероятно объяснение слова чьртогъ как исконпослав. и сближение с черту, вопреки Брюкнеру (KZ 46, 237) [См. еще Мошинский, Zasiąg, стр. 129-130. — Т.]

В старобългарския речник на БАН откриват ли се всички тези изброените?

Не.