Aspandiat

Гесере, мислиш ли, че като не използваш опцията "множествено цитиране" или поне като не пишеш чие е мнението, на което отговаряш, някой може да разбере какво казваш?

Да, ти си универсална персона - глобален илюминатски ционист, нацист, комунист-номенклатурчик и най-паче зъл степен тюрковъд.

Така поставен от тебе въпросът наистина мирише на фалшификация. Ако хлябът беше открит например сред помаци в Родопите, щях да споря, че не е фалшификация.

Искате да кажете, че ЕК поставя това като задължение за обикновените граждани на ЕС или само за онези, които заемат или искат да заемат някаква административна длъжност в институциите на ЕС?

И монетата на профила ти каква е и къде е намерена?

Това ще ти свърши ли работа? http://www.kroraina....udud/index.html Иначе преди време тук ги бяхме нищили частично бурджаните и булгарите. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8611&st=0&p=89240&fromsearch=1&#entry89240

Като ми насочи вниманието, вече взе да ми заприличва. Обаче обърни внимание, че острани буквите са стилизирани по същия начин. Така че не мога да съм убеден, че наистина е IYI...

Тук обаче май наистина става дума за балкански славяни, живеещи във Византия.

А можеш ли да гарантираш, че става дума за фалшификат, направен с политически мотиви?

Къде пък видя на тази монетка IYI?

В кой точно извор, не ми стана ясно - Фадлан или друг?

Да, върху хляб от Родопите беше.

Само че названието "саклаб/сакалиба" се среща и при други арабски автори и то за дунавските българи. Те пък няма как да са кипчаки.

Виждал съм на снимка IYI върху обреден хляб. Великденски или коледен, не си спомням точно. Май у Бешевлиев беше, но не съм сигурен. Очевидно е обаче, че върху тази погача IYI замества кръста, тоест символа на бога, на Исус Христос. Затова IYI наистина ще да е символ на бога (върховния), друг е въпросът Тангра ли се е наричал.

Ти ми даваш какво са цитирали хората като информация от сериозно естество. Някакъв корейски сайт, мега-тежък аргумент.

Гесере, стига си манипулирал хората по най-нескопосния начин. Пропуснал си в библиографията си да споменеш и Фархат Нурутдинов, защото и Татра, и Джураш са от "Джагфар тарихи", за който аз имам особено мнение, но много народ го смята за откровен фалшификат. Така че стига пробутва под благовидната фасада на Йорданес и Приск данни от "Джагфар тарихи"! А за това, че Грод, Мугел, Сандилх и Хиниалон били български владетели ....

Аз да не съм седнал да твърдя, че Балинт е собстно унгарско име? Ти изобщо четеш ли какво пишат хората?

Откъде е този монограм? Не ми стана ясно.

Само че река с името Ебро има и на Пиринеите и то от време, когато алански крак там не е стъпвал.

Давам общ пример, а не конкретен пример.

Уникален, аз затова си го сложих в подписа. Чакам още бисери от Т 34 за добавяне.

Аз затова не употребявам упойващи вещества, защото те разсейват революционната ни бдителност....

Чакай, чакай малко. Разни учени от постсъветското, а и от някогашното съветско пространство много обичат да манипулират читателите с въпросния Афрасиаб, известен още като Исфендиар, Исфандияр, Аспандиат и т.н. Въпросните "тюрки" не са тюрки, а "тури" или туранци, накратно - неперсийски иранци от Средна Азия. Ох, пускал съм го вече това инфо някъде из форума миналото лято, но ето наново. Спандиат под името Исфандияр е герой от полумитичната история на иранците (западните автори използват термина "традиционна иранска история", предадена от по-късни персо-арабски автори) и е включен в родословието на древноперсийските владетели: Гайомард Сийамак Хошанг Тахморат Джамшед Фаридон Салм – Тур– Ерадж (трима братя, синове на Фаридон) Манучихр (внук на Ерадж, убил Тур и Салм в битка) Наузхар (убит от Афрасиаб в битка, който завзел временно иранския престол) Заб М е ж д у ца р с т в и е Кай Кавад(войни с Афрасиаб, възстановил Ераншахр, основал новата династия на Кайанидите) Кавиш Кай Хушрав Кай Лурасп Гуштасп (по негово време проповядвал Заратуштра) Исфандияр Бахман (син на Исфандияр) Хумай Шихразад (дъщеря на Бахман) Дара I Дара II АлександърМакедонски По времето на царуването на Гуштасп Заратуштра прогласява регилията си. Гуштасп приема новата вяра и се присъединява към пророка. Засегнат от това, считайки го за отстъпване от старата вяра, Арджасп, царят на Туран, тоест на неперсийските ираноезични области северно и североизточно от река Аму Даря, нахлува в Иран инанася тежки загуби на Гуштасп. Братът на Гуштасп, Зарер, е убит в ожесточена битка от брата на Арджасп Бидарафш. Кръвта на Зарер е отмъстена от неговия племеник Бастур. С помощта на Исфандияр престолонаследникът на Гуштасп и негов по-стар син Бастур разгромява туранците, убива Бидарафш и мнозина други от рода му. По-късно Гуштасп започва да подозира Исфандияр в амбиция за престола и го хвърля в затвор, но ново нашествие на Арджасп, по време на което Лурасп загива, принуждава царя да освободи Исфандияр и да потърси помощта му срещу туранците.Той обещава престола на Исфандияр ако успее да постигне победа. Исфандияр разгромява туранската войска, освобождава две свои пленени сестри, възвръща знамето на персите и убива Арджасп (The Cambridge History of Iran. Vol 3. Part1. London, 1985, p. 376). Така че Исфандияр (Спандиар, Аспандиат) е един от героите на древните перси. Обаче античният автор Ктесий нарича узурпатора на престола на Камбис с името Esphendadates, тоест Исфандияр или по-скоро Аспандиат (The Cambridge History ofIran. Vol 3. Part 1, p. 376). Узурпаторът на престола на Камбис след смъртта му в 522 г. пр.Хр., съгласно официалната версия от Бехистунския надпис, е един мидийски маг на име Гаумата. На 11 март 522 г. пр.Хр. Гаумата се обявява за цар. Фактът, че Ктесий нарича Гаумата с името Аспандиат (Исфандияр) насочва не към персийския етнически кръг, а към мидийския и сарматския и към районите на север от Персия – към Средна Азия и Прикаспието. Така че колкото и да им се иска на разни автори от новообособилите се тюркоезични държави след разпада на СССР турите да са тюрки, no passaran. Ибн ал-Надим споменава за някаква книга със заглавие "Русум-и Асфандиадх", преведена от Джабал ибн-Саим. Това била една от книгите на персийските автори, в която са поместени биографиите на монарсите. Асфандиадх/Аспандиат бил владетелят-родоначалник на туранските народи, който подкрепил Заратуштра като пророк (Табаков, Димитър. Хоризонтът на познанията. Българите през вековете.С., 1999, с. 165).

Аз имам нужда. За да мога да избирам. А не да нося това, което малоумният председател на совнаркома от работническо-селски (с изцяло селски манталитет) произход ми спусне отгоре.

Може би не съм бил съвсем ясен. Ще поясня. Прочутият преход на неударено неславянско а > о в славянски (оттам обясняват дублети като багатур/боготор през ІХ век при нас и какво ли още не) не е уникално явление. Още покойният М.Москов навремето обръща внимание, че подобна лабиализация има и в чувашки (Гесер да почерпи тук). Масово се "ока" и таджикски. "Окане" има(ло) и в някои арменски диалекти. Та имах предвид, че е възможно да съществуват сходни езикови явления и закономерности в различни езици и затова съм леко скептичен относно непременното и тотално обясняване и реконструиране на всички чрез законите на славянските езици. Както и да е, няма да спорим да дреболии.