Моето мнение е твърдо ПРОТИВ. За да не падам на нивото на разните казано-чебоксарски фантазьори, ще говоря с факти. Ето разбор на сведенията, с които разполагам за отъждествяването на българи с хуни, скити или като споменаването им като отделен народ (етнос). Мисля, че извадката е доста показателна.
ХУНИ И БЪЛГАРИ КАТО РАЗЛИЧНИ ЕТНОСИ
1. Йоан Малала:
"По време на неговото царуване (на Анастасий І) Виталиан Тракиецът вдигнал бунт, като изтъквал, както казват, за причина заточването на епископите. Той превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи." (Ioannis Malalae.Chronographia. ГИБИ 2. С., 1958)
2. Староруски превод на "Хроника" на Георги Амартол, известен като "Временник на Георги Монах":
"След Зинон царувал Анастасий Дирахиецът, 27 години. И когато се стоварвали върху двореца гръмотевици и мълнии и царят, изоставен от всички, изпаднал в смут бягал от място на място. В една спалня го [настигнал] Божият гняв и като го повалил, [го поразил] така че той веднага умрял. По негово време завладял всичко Виталиан Тракиецът и като превзел Тракия, а също и Скития и Мизия, стигнал до Анапла, като сеел разорение. [Но] с него се сразил епархът Мартин с корабите си и изгорил варварските кораби с жупелен огън, който изобретил философът Прокъл. [И] като били потопени, всички хуни, готи и българи се издавили в бързеите, а Виталиан побягнал с малцината оцелели". (В интернет на адрес: http://www.vostlit.i...frametext21.htm )
3. "Християнска топография" (Книга III) на Козма Индикоплевст, писана към 545-547 г.:
"И наистина, когато бяха някога жестоко преследвани от елините и юдеите, християните привлякоха на своя страна гонителите си. Така и църквата, която не загина, се възмогна, а учението на Владиката Христос изпълва цялата земя. Благата вест се проповядва и изпълва целия свят…Сред бактрийците, хуните, персийците, сред останалите индийци, сред персийските арменци, мидийците, еламитите, по цялата персийска земя има безброй църкви, много епископи, отшелници и иноци. [Има ги] и сред аксомитите, сред арабите, сред омиритите, из цяла Палестина, във Финикия, по цяла Сирия, в Антиохия, та чак до Месопотамия, при нубийците, при харамантите, в Египет, Либия, Пентаполис, Африка, Мавритания до Гадирите, които са в южните краища – навсякъде има християнски църкви, епископи, мъченици, иноци, отшелници; навсякъде, където се изповядва Христовото евангелие; и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт, в северните страни на скитите, сред ирканите, ерулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите,испанците, римляните, франките и по западните области..." (Подбрани извори забългарската история. Том 1. Тангра ТанНакРа ИК. С., 2002)
ХУНИ = БЪЛГАРИ
1. Теофан Изповедник:
"След смъртта на Теодорих той отишъл при река Дунав и помолил император Юстиниян да бъде под негова власт. След това Мундо отишъл в Константинопол. Императорът го почел богато заедно със сина му, направил го военачалник на Илирик и го отпратил. При пристигането му в Илирик излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях и избил всички... И настанал дълбок мир в Тракия, понеже хуните вече не се осмелявали да преминават Дунава. Пленените българи императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във войсковите отряди". (Theophanis Confesoris. Chronographia. ГИБИ 3. С., 1960)
БЪЛГАРИ= СКИТИ
1. Михаил Сирийски:
"По това време [излязоха] трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити и пътуваха 60 дни от отвъд проломите на планината Имеон. Те пътуваха през зимата, за да открият вода и стигнаха чак до река Танаис, която извира от езерото Меотида (Мантиос) и се влива в Понтийското море.
Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си. Пресече реката Танаис (Таниос) по посока на Дунав, която също се влива в морето Понт и поиска от Маврикий да му даде земя, за да се установи и да стане съюзникна ромеите. Императорът му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, процъфтяващи страни,които народът на аварите беше опустошил след времето на Анастасий. Те заживяха там и се превърнаха в отбрана (охрана) на ромеите. Те бяха наречени от тези същите българи.
Другите двама братя скити дойдоха в страната на аланите, която се нарича Берсалия,чиито градове бяха построени от ромеите, които са Каспия, наречена [още и] Врати на турайе. Българите (булгарайе) и пугурите (пугурайе), техните обитатели, навремето бяха християни. Когато един чужд народ зацарува над тази земя, те бяха наречени хазари (хазарайе) по името на най-големия брат,който се казваше Хазариг.
Този народ стана мощен и захвана да с разширява".
2. Никифор Григора:
"Сега пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга. От името на тази река те получили името си българи, макар че поначало били скити.". (Nicephori Gregorae. Historia Byzantina. ГИБИ 11. С., 1983, с. 126)
3. "Повест за латините" от ХV век:
"А от онези скитски народи, които обитават горните страни на Британия и чак до голямата река Истър и оттам даже до самия Арктос (т.е.Север) и до океана дори на запад – всички те бяха още изцяло безбожно нечестивци. И от тези именно скити [бяха] тъй наречените българи,които живеят отдавна от двете страни на Истър, който те на своя език наричат Дунав. Те бяха врагове на гръцкото царство през много години. Също бяха и многоброен народ и владееха цялата Мизийска земя и родовете им се заселиха чак до Илирик на запад". (Из "Повест за латините" в български антилатински смесен сборник от ХV в. – Гюзелев, Васил. Покръстване и християнизация на българите. С., 2006)
4. Йоан Камениат (началото на Х век):
"Този град (Верея) е твърде прочут сжителите си и с всичко друго, с което един град се гордее за своето положение. В средата на това поле има някои размесени селища: едни от тях плащат данък на града [Солун] – това са т.нар. Другувити и Сагудати, други селища плащат данък на съседния скитски народ, който се намира наблизо. Освен това селищата са разположени в съседство помежду си. Те общуват чрез търговски връзки със скитите. Това покрай другите обстоятелства е от голяма полза за солунчани, особено когато са в добри отношения помежду си и не грабват оръжие за жестока война. Дълго време в миналото това било и за двете страни предмет на грижи. Те си разменят взаимно необходимите неща при съвместния начин на живот, като запазват помежду си чуден и дълбок мир. Големи реки излизат от страната на скитите и, като разделят помежду си споменатото поле, донасят голямо изобилие за града с приходите от риболова, с изкачването на корабите от морето нагоре по реките. С тези кораби се урежда един разнообразен приток на стоки, които се стичат по тези води... Градът [Солун] е преживял много често и твърде тежки нападения и от варварите, и от техните съседи скити, които измисляли против него всякакъв вид военни съоръжения и нахлували с безчислена като пясък войска, като се хвалели, че той не може да понесе тяхната заплаха (и наистина те били неудържими в нападенията, въоръжени с най-разнообразен вид оръжие)".( Ioannis Cameniatae. De excidio Thessalonicensis.ГИБИ 5. С., 1964)
НЕ ЦИТАТИ
1. В "Слово за мира с българите", съставено от неизвестен византийски автор към средата на X век цар Симеон е наречен "скит", като едновременно с това се говори за "държавата на българите".
2. През X век Йосиф Генезий пише, че българският предводител Булгар произхождал по род от хуните и аварите.
3. През същото столетие Лъв Дякон заявява, че българите били сродни със северните котраги, с хазарите и куманите.
БЪЛГАРИ= САРМАТИ
Арменският историк Левонд (краят на VІІІ век):
"А Тачат, син на Григор, който е от дома Андзеваци, за когото по-напред разказахме, някога бил избягал от измаилтянския княз при император Костандин в гръцката страна, който го приел с радост, възвеличил го с голяма слава заради храбростта му, тъй като още отпреди това слухът за мъжеството му бил стигнал до него. Там той показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи. И когато видял императорът храбростта в сърцето му, назначил го за предводител на 60 000 мъже и той бил на служба при гръцкия цар 22 години. И след смъртта на Костандин, на неговия син Левон и на възцарилия се Костандин, бил упорит труженик при царицата, която била майка на император Костандин".
Гесер, споменаването на Съма не е цитат. Искам да видя откъси - може и да не са преведени, а на руски, английски, френски. За "чебоксаро-казанско-турската теория" явно не схващаш иронията ми. Следя те внимателно. Досега конкретен аргумент или факт не съм видял, само общи приказки и лозунги.
