Aspandiat

Спекулираш. В надписа няма никъде -ИК, а само -ГИ. Явно тюркофеновете като не могат да обяснят нещо с техните теории, започват да изопачават изворовия материал. Като например, че Крум не било Крум, а Курум/Корум, и така се избягва кривият момент с двете съгласни в началото на думата. Само дето например хионитският принц, загинал през 358 г. при обсадата на Едеса, е Грумбат, а не Гурумбат.

Аз умрях от кеф от отпадането на френските мокри петли, пардон, кокошки. В този контекст - специални поздрави на нашия форумен франкофил Митака.

И да се наложи със закон слушането само на Азнавур.

Култова книга, това си е чиста проба барон Мюнхаузен в космоса. Откъде може да се купи. Смятам, че е по-добра от "Пътеводител на галактическия стопаджия", има повече закачки в нея. Особено заигравки с имена като Хари. С. Тотел (Аристотел), А. Тила (Атила).

Виж сега, Загрей. Под неиндоевропейска и несемитска имам предвид орнаментика, която принципно не е характерна за днешните семити и индоевропейци. Такива тъкани от типа "чипровски килими" няма да намериш при англичани, французи, немци например. Няма ги и при баш семити като арабите. Затова употребявам тези термини. А що се отнася до предсемитска и преиндоевропейска орнаментика, имам предвид орнаменти, който могат да се открият върху археологически артефакти от времето преди индоевроп. и семитската вълна да залее Евразия, тоест визирам периода ІV-ІІ хил пр.Хр. Недей се предоверява на наличието или отсъствието на овце и кози. В албумите на немеца Босерт съм виждал орнаменти от Северна и Южна Америка върху тъкани, които са направо едно към едно еднакви с нашите. Например в Перу има тъканен орнамент идентичен с нашия, известен като "хайдушки ключове". А индианците не са имали кози и овце, а са използвали за производство на тъкани бизони и лами. Има и друг момент - не знам да има запазени тъкани от шумерско и акадско време от района между Ефрат и Средна Азия. Тоест спокойно може да се предположи, че е имало директно пренасяне на орнаментика от керамика и камък към тъкани, които обаче не са достигнали до нас. По-горе даваш като аргумент технически ограничения при тъченето, които водят до опростяване и геометризиране на орнаментиката. Аз също съм мислил по този въпрос. Въпросът е обаче, че подобни ограничения не е имало при работа с камък и при производството на керамика. А чисто изобразителна приемственост между артефакти отпреди 4000 години и тъкани отпреди 100-200 години е налице. За съжаление няма как да дам примери, но ако успееш да откриеш и да направиш справка например с H. Bossert. Ornamente der völker и с находки от Близкия Изток и Средна Азия отпреди 3000-4000 години, ще видиш, че приемственост в орнаментиката има. От друга страна в запазените от курганите в ледовете на Алтай скитски килими отпреди 2500 г. няма и грам орнаментика, която да "се сожда" с типичната българска по чергите и килимите. Конникът, дето съм го сложил на аватара си, е точно от един от Пазъръкските кургани на скитите, които са признати индоевропейци. Същевременно няколкостотин километра на юг, в пясъците на Такламакан са открити запазени тъкани от същата епоха, където обаче има геометрична орнаментика. Водят е тохарска, но дали е собствено такава, ходи разбери. Аз лично имам някои резерви, защото намерените по югозападната периферия на Такламакан тъкани с геометрична орнаментика са в близост да някогашния град-държава Кашгар, чието име е възможно да идва от преселили се от Иранското плато изтикани от иранските племена касити (кашва, кашша), които са преиндоевропейско и предсемитско население. Например на тохарски Б kas.ake значи "кашгарец". За същия район Плиний говори за племе на име касири. Във всеки случай покрай такива находки келтската историческа школа реши, че в района на Тян Шан имало "шотландско каре" и хоп, келтите били дошли оттам на Британските острови. И накрая, малко информация във връзка с персийските килими. Разглеждал съм доста илюстрации на персийски килими (имам предвид килими от Персия). Интересното при тях е, че баш персийските килими се тъкат не във Фарс, а извън тази област. Във Фарс (и по северните периферии на днешен Иран) орнаментиката е кавказка и средноазиатска (в т.ч. и чипровска). За северните перииферии може да се обясни с влияние на тюркското население на Туркменистан, а за Фарс - с наличието на голямата етнографска група на кашкайците във Фарс, която е от тюрски произход, макар че етногенизисът й е сложен, защото има наслоявания и от днешен Азербайджан и по-късно от монголските нашествия. Но във всеки случай става дума за тъканна орнаментика, която не е характерна за индоевропейците персийци.

Славян Стоилов нещо май има проблем със смятането. Защо събира 21 + 20 % и изкарва 40%, след като става дума за мъже + жени, тоест резултатът му трябва да е 20,5 % (41% : 2).

Е, то днешното име Одеса идва от Йедисан/Едисан.

Нема, нема основания за това.

Спамиш ли, спамиш ли, дедо попе?

Тези, които са достигнали до ХV-ХVІІ век, са почти всички, известни от писмените паметници за времето на ПБЦ. Без Умор, Токту, Телец, Кормисош, Телериг.

Загрей, с последния си пост отваряш една голяма тема. Не се учудвай, че си видял геометрична орнаментика по тъкани в Етиопия. Африканската орнаментика, в т.ч. и берберската, е геометрична, пълно е с "чипровски килими" из Африка. Принципно геометричната орнаметика по тъкани е неиндоевропейска и несемитска. Дори т.нар русские выишивки са всъщност шевици и орнаменти не на руските славяни, а от угрофинските зони в Русия и от Поволжието. Този тип орнаментика не е характерен и за китайците (ханците) и където се среща в Китай, е наследство от северните номади или от тибетски и сродни с тибетците племена. Геометричната орнаментика е характерна за кавказците, угрофините, българите (и в бившите ни земи на Балканите) и за народите от тюркски произход (но не се среща тотално при всички), среща се в някои райони на Индонезия и Иран, характерна е за поречието на Инд (но не е индоарийска), характерна е за несемитска Африка, характерна е за индианците в двете Америки, нещо, което е направило впечатление и на Алеко в "До Чикаго и назад". Ако обаче човек се поразрови из различни археологически артефакти (дал си добър пример с вазите на снимката) от ІV-ІІ хил. пр.Хр., става ясно, че геометричният орнамент е типичен за прединдоевропейското и предсемитското население на Евразия (а не просто за неиндоевропейското и несемитското), всъщност този тип орнаментация е била характерна за неолитното население от Гибралтар през Северна Африка, средиземноморските острови, Балканите, Близкия Изток, Индия, Средна Азия, Сибир. Оттам е пренесена и в Америка. Всъщност, възможно е геометричната орнаментика да е дори мезолитна или палеолитна.

Да, темата е обсъждана. Имам известно чувство на вина, че съм пропуснал да дам следната информация. http://nauka.bg/foru...89&#entry106589 Пост # 71

Да, ама не. Удряш на камък. Обяснението, което даваш, е вярно. Обаче това име Болкар даг е ново, подмяна на старото Булгар даг, тоест турците са се изхитрили и са превърнали Българската планина в Снежната планина. В "Топонимичен речник на Армения и съседните й райони" на Т.Х. Акопян, Ст.Т. Мелик-Башхян и Х.Х. Барсегхян (Ереван 1986-1988) са изброени серия от топоними в този район, които във въпросния арменски речник са записани по идентичен начин с етнонима "българи". Самото название на планината е записано по 5 начина! Болкар (Bolkar, Polgar) – планината Булгар даг Булгар (Bulgar, Povlcar) = Булгар даг Булгхар (Bulghar, Povl.ar) = Булгар даг Булгхар (Bulghar, Povl.ar) – река в Киликия, в басейна на Сихун/Сарос, известна още под името Ел Ходжа Булгхар (Bulghar, Povl.ar) – един от най-високите върхове на Булгар даг Булгхардагх (Bulghardagh, Povl.arta.) = Булгар даг Бугхардагх (Bughardagh, Pov.arta.) = Булгар даг Булгардагх (Bulghardagh, Povl.arta.) – село в Киликия, във вилает Караман, в района на Нигде по северните склонове на Булгардаг, близо до Булгармаден Булгхарлу (Bulgharlu, Povl.arlov) – село в Киликия, във вилаета Караман, по-рано в Ичел(и) Булгхар Магхара (Bulghar Maghara, Povl.ar Ma.ara) – пещера в планината Булгар даг Булгхармаден (Bulgharmaden, Povl.armatyn) –рудник в Булгар даг със сребърни и оловни залежи Досх (Dosx, Tosq) – клисура и долина в Киликия, в района на Карадаг (Черната планина)

Чалга - синоним на ориенталска диващина, простотия и гроздова ракия, противоположна на равновластните северни общества, наливащи се с бира. Пълна противоположност на Азнавур и Азнавуризма. Азнавур/Азнавуризъм - символ на всичко изтънчено в духовен и музикален план. Използва се често заедно с идентичния по смисъл термин опера. Любими термини на последователите на школата на алвасасейристите (вж. алвасасейризъм). Алвасасейризъм - ново академично направление в БГ наука, което се опитва да обясни цялата история на света и човешкия вид с помощта на културологията и теориите на Хофстеде и Тойнби. Хофстеде - виден културолог. Терминът се използва двуяко: 1) еталон за блестящи научни идеи и трудове; 2) заблуден тип, идеен вдъхновител на алвасасейризма. Тойнби - автор на многотомни изследвания. Подобно на Хофстеде терминът се използва двуяко: 1) еталон за блестящи научни идеи и трудове; 2) заблуден тип, идеен вдъхновител на алвасасейризма.

И от мен малко карти. 1. Армения към 190 г. пр.Хр. 2. Велика Армения (66-387 г.) 3. Съпоставка между границите на Армения и тези на марзпанство Армения в рамките на Персийската империя (428 - 591 г.)

Той Вениамин Туделски където и да минел, виждал все евреи, нали все пак и той е бил евреин. Така че много не му вярвай.

Като паралел и арменското айл "друг, различен, чужд", "иначе, обаче".

Не бързай да се радваш толкова. Преди няколко години и аз се бях възторгнал като Макебулгаринът, но нещата са доста по-различни. Буквално Phulkari означава "Работа с цветя" и по-рано терминът се е използвал вместо "бродерия". Но в течение на времето думата Phulkari се е ограничила до обозначаването на бродираните забрадки или т.нар. Odhini. В частност Phulkari са наричали простото или оскъдно украсени Odhini, предназначени за по-обикновени случаи. Другото наименование на тази част от женската носия е Bagh. Phulkari са били носени при сватби, празници и придруги весели поводи. Бидейки изтъкани от жените за тяхна собствена употреба или за носене от други членове на семейството, Phulkari или Bagh не били предназначени запродажба по пазарищата. Производството им било чисто домашно изкуство, което не само задоволявало вътрешния творчески порив на жените от Пенджаб, но и внасяло разнообразие в скучния им и монототен живот. Най-използваните цветове при изработката на Phulkari били червеният с различните му оттецъци, кафяв и син с техните нюанси, както и черен и бял. Много рядко могат да се срещнат Phulkari в зелен цвят. Обикновено размерите на тези женски забрадки били 230 х138 сантиметра, като, разбира се, съществували и по-големи и по-малки. Въпросът за произхода и древността на Phulkari (Bagh) не е изяснен. Една от трудностите е, че не са запазени стари образци от този атрибут от носията на жените в Пенджаб. До нас не е достигнал нито един Phulkari, по-стар от 150 години, а дори такива на възраст 100 години не е толкова лесно да се открият. Индийският изследовател Сатхам Синг Хиткари отбелязва, че чуждестранните музеи,особено тези в Лондон и Лахор (Пакистан) вероятно разполагат със сбирки от Phulkari и Bagh с отбелязана върху тях дата на изтъкаването им, което на свой ред би могло да реши проблема с установяването на началото на изкуството на бродирането им. Някои автори предполагат, че изкуството на Phulkari идва от Иран, където е познато като Гюлкари. Други мислят, че идва от Средна Азия и е донесено от преселилите се оттам джати, които се установили в Пенджаб, Раджастан и областта Саураштра в Гуджарат. Тази теория се основава на факта, че Phulkari били бродирани и носени от джатите. Според С.С. Хиткари и двата възгледа са погрешни. В Иран гюлкари е общото название на бродериите и те няматни каква връзка с типа на въпросните забрадки Odhini, изработвани в Пенджаб. Отново в Пенджаб изработката и носенето на Phulkari не е привилегия единствено на джатите. За най-добрите Phulkari и Bagh се знае, че са били произвеждани в района на Хазара и Чаквал в Северен Пенджаб. Те били дело на сикхите и индусите от този район, които били кшатрии, а не джати. В своя "Атлас на племената и народите в Петджаб и Северозападните погранични провинции" (1883 г.) сър Дензъл Ибътсън отбелязва, че типично за кастата на чурахите (уличните метачи) било да даряват Phulkari на дъщерите си при сватбата им. Чурахите също не са джати. HITKARI, S.S. Phulkari. The Folk Art of Punjab. New Delhi, 1980 Впрочем в целия район от Кашмир до устието на Инд тъканната орнаментика е с подобни "чипровски" геометрични мотиви, не само пхулкари.

Същият тип кули има и при кабардинците и балкарците. Та явно са общокавказко явление.

Това skirmisher не е ли всъщност войници, хвърлящи къси копия? Такива при нас не вярвам да е имало.

И тъй като изначалният тюркски расов тип е монголоидният, какво ще правят европеидните прабългари в тюркското семейство? Или пък днешните турци, ако тюрки е голяма родствена група хора с обща антропология?

Такова лично име Теси не съм срещал никъде в българската именна система от Средновековието. Вервай ми, доста и какви ли не имена съм срещал, но не и такова чудо Теси.

Изглежда обаче това -ГИ не ще да има нещо общо с тюркското -ДИ, иначе проф. Добрев щеше да е взел отношение.

Влашката част нещо ми се струва съвсем измислена. Нещо не виждам в списъка horse archers.

Характерна черта на трако-автохтонците е 5% грамотност и 95% истерия, водеща винаги до обвинения в световен заговор срещу най-великото творение на Господ-Бог - българите.