roca

в добро нямат стойност. Виж отлично е друга тема, ама ме съмнява да е така

Ами опитах се набързо да напиша много от нещата който да правите и да не правите със старите и съвременни монети. Извинявам се за правописните грешки! Благодаря за това, че темата е сметната за "важна".

Също винаги можете да питате ако желаете да се консултирате за нещо по темате. Ще се опитвам както и досега да отговарям подробно и на всеки

Основни грешки:

- третиране на монети със кисилини и химикали: всички глупости който се пишат за употреба на Кока-Кола, лимонтозу (лимонена киселина), сода (без примера с варенето от по-горе), оцет (оцетна киселина) водят най-вече со невероятен блясък, премахване на адсолютно всичката БЛАГОРОДНА Патина, и в никакъв случай не помогат в случай на налепи или сериозни потъмнявания. Вместо обаче да почистите и запазите монетата, често се налага не само направа на изкуствена, ами и в зависимост от материала, често някой от тези на пръв вид уж слаби кисилини, започват да бавно да разяждат ядрото на монетата. При подбни почиствания, много скоро се оказва че вече нямате монета, а блестяща дрънкулка нямаща нумизматична стойност, въпреки възраста.

- третиране чрез търкане или изшлайфане: както за нови така и за антични монети. Търкането на монети с паста за зъби е едно от тези неща, търкането със сода също. Въпреки че пастата за зъби е доста финна за вашите зъби, тя е абразивна най-вече за гланца на съвременни (и не само монети). Когато третирате така монета, вече наранявате гланца и тя е непотребна и няма нумизматична стойност. Същото важи и за антични, можете така да свалите патината че да лъсне като чисто нова и дори да свалите част от метала с патината(който понякога е лесно нараняем) и ще имате също една изключително безполезна монета. При модерните монети често се прилагат методи от бижутерството: полиране с машинки, пасти и др. целящи безупречен вид на стара монета с цел бърза и голяма продажба. Така обаче се наранява матричният гланц (по-различн от изработката мат-гланц) което може да се види под-лупа. Замърсена и непочистена модерна монета с запазен матричн гланц е много по-скъпа от лъсната и почистена рчез шлайф машина и кече такава, но вече без матричен гланц.

- Неправилно съхранение: основна грешка. Препоръчва се античните монети да се поставят в хартиени пликчета за да се избегне влагата. За съвременни препоръчвам капсули или от типа на хариените с прозрачно лице. ПЛастмасовите каталози не винаги са добра идея, тъй като въпреки че са видими и подредени, понякога те оставят следи върху част от металите залепват и след това трудно се почиства. Също: не пипайте и не вадете твърде често съвременни монети от колекцията си. Колкото и чисти да са ръцете ви те имат микроорганизмо който могат да нанесът сериозни вреди на съвременна монета с гланц. Винаги след почистване подсушавайте преди да приберете. Оставянето на монета във влажна среда, особенно съвременна, би предизвикало бързо окисляване, което за съвременните може да е злокачествно. Също: не вадете и не нарушавайте опаковка на нови съвременни монети в капсули когато ги закупувате. Те често са хермитизирани така че да предпазят монета, а след отваряне влиза окис който после лесно корозира. Петната от пръсти биха били бонус да притежавате непродаваема и безценна (в лошият смисъл) монета.

Начини за почистване: грубо са 2 вида: химично и механично.

При химичното (при което има също глупости бол) се използват химични разтвори: % разтвори на кисилини, основи и соли. За да почиствате химично, трябва много добре да познавате метала на монетат (има ли примеси, какви в какъв %) каква е била сребата в която е била монетата (имало ли е влажност, торове (какви) и др.) Обикновенно профисионално се извършва от химици. Непрофисионално от аматьори, рядко има успешни резултати и то на принципа проба-грешка, но много често се получава така че човек намерил разтвор с който е почистил 5 монети си казва "той действа за всичко" показва на други или продължава да почиства и благодарение на различните условия при всички монети, при 5 добре почистени в един разтвор имаме 30 зле почистени и осъкатени вече монети. Аз лично изобщо не препоръчвам този начин дори за хора с опит. Първо не се знаят какви последствия може да има (някой монети имат окиси който може да отделят газове при почистването) за това и се налага да се извършва или на открито или в помещения с вентилация.

Механично:

- базово или начално. Изключително полезно за всеки млад колекционер без значение вида на монетат и средата. Варианта да изплакнете с вода, и да опитате да потъркате повърхноста с нова или използвана и непотребна вече четка за зъби или клечка за зъби, често би свалила много от почвените частици, ако монетата е била в пръстта, или пък много от нечестотиите при нови монети. След това внимателно подсушете тъй като остатък вода по метала би предизвикал влажност което е неблагоприятно особенно за модерни и съвременни монети. Други подварианти на базовото биха били варене на монетата във вода със разтвор на сода бикарбонат което е изключително успешен начин за почистване на сребърни (и не само) съвременни монети. след като водата кипне, можете да изплаквете забършите и подсушите и не бихте наранили особенно патината, а и среброто лесно и бързо може да образува нова, но можете да премахнете нечестоти по монетата. Също за съвременни монети добри резултати могат да даът някой препарати за почистване: CIF и подобните дават не-лоши резултати за почистване на модерни и съвременни като първо нанасяте по повърноста с клечка за зъби, изчаквате 2-3 минути, почиствате леко с пръсти или клечка за зъби повърхноста и изплаквате и подсушавате. Това би премахнало много замърсявания без да повредите или надраскате монета и е достъпно

- след базово Няма термин за него просто така го кръстих на момента. За него вече ви трябва повече опит. Ползвате винаги метален предмет (игла, нож, скалпел и др) понякога патината се премахва лесно, понякога има налепи който трудно се махат дори механично без химична обработка, но за вторите моят съвет е по-добре да не ги барате...така или иначе няма да ги подобрите. Можете за помощ да ползвате лупа, микроскоп или очила, но изключително важно при него е да не се премахва последният слой от доброкачествана патина и да не се надрасква метала на монетат, особенно за съвременни монети. Много от тях се секът във гланц или мат гланц, което е вид отсичане с обработка на ядрото и матрицата при което монетата е с идеална гладкост и специфична полирана повърхност. Надраскването на гланца прави монетата вече без нумизматична стойност.

Електрохимично: използва се ток, задължително на открито тъй като се отделят газове. Не го препоръчвам за съвременни и модерни монети. Възможно е да се ползва са антични или средновековни при който има нужда от химично почистване и не става с механично. Става с помоща на ванички, който може да намерие в сайтовете за колекционерски пособия. Аз лично не го намирам за удачен или препоръчителен вариант.

По молба на някой потребители и поради факта, че няма такава тема, а в същото време има потребители който нямат идея какво да правят реших да направя една подобна, като някакво семпло начало. Все пак да поясня, че не съм някакъв невероятен специалист в областа, но все пак имам известен опит на принципите проба грешка.

Почистването на монети не е от най-лесните занимания, както много хора мислят. От голямо значение за начина на почистване имат:

- епоха (антична, средновековна, модерна (XV-XIX в), и съвременни) - като следствие колко време е престояла в земята, или как е била съхранявана при по-новите.

- метал (благороден (злато, сребро), бронз, мед, посребрени, месенг, алуминий и др.)

- в каква среба е била (примерно почва с торове, или скрин в който е имало възможност за образуване на влага) също влият.

Комбинацията от горните съставя много вариантни решения на въпроса как да почистим една монета. Често 2 монети от един и същи период и от един и същ метал, намерени на едно място, могат да имат нужда от различни начини (средства) за почистване за да има еднакъв ефект.

Патина: представлява защитен слой на една монета. Грубо бива: злокачествена и доброкачествена (като туморите). Злокачествената е препоръчително да се премахне. Доброкачествената е препоръчително (задължително) да не се нарушава освен ако не е невъзможно. Как да ги различавате: най-вече по цвета. Доброкачествената обикновенно (но не винаги) е в светли нюанси: светло кафяво, светло зелено, синьо-зелено и др. Злокачествената: черно, тъмно кафяво, тъмно зелено. Химически, патината винаги е окис на метала и представлява оксид (съединение с кислород). Ръждата примерно е вид патина за Желязото (железен оксид) и е злокачествена. Патината на медта може да бъде доброкачествена и злокачествена. Бронзът обикновенно е с доброкачествена партина. Среброто и златото (в чист вид) не образуват патина или тя не е злокачествена. И при двата метала тези патини представляват леко потъмняване на метала, което не е проблемно. Среброто във чист вид потъмнява, но това са едно на милион, то винаги има % примеси. Колкото по-чисто толкова по-добре. Колкото повече примеси, толкова по зле може да е и понякога може да е злокачествна, заради агресия на средата към някоя от съставните материали.При съвременни монети: цинк, алуминий, биметални и др. често първо потъмняват, а след това корозират в зависимост от средата и материала, като патината при цинка и алуминия обикновенно е злокачествена и трудно се премахва.

Искуствена патина: Из интернет може да намерите толкова много глупости на тая тема, че вицовете са малко. Като цяло винаги се създава по химичен начин, бива изкуствен и естествен. Естествен е когато се използват реалните възможности, почва, влажност и др. става бавно но по-естествен път повърноста се покрива с окис. Често този вид патина, трудно се различава от естествената. Химически (ей тука идват глупостите) има хиледи разтвори, но трябва да се знае че колкото са видовете патини и вариации за почистване толкова са и видовете за създаване и няма идентичен разтвор който винаги да прави патина на всички бронзови или всички медни монети. Кога се ползва: когато някой начинаещ (или неук) почиства монета и повреди здрава патина, когато се премахва злокачествена (за естетически вид) и др. Химеческата често се разпознава лесно и не препоръчвам използването и. По-добре оставете една монета в стаята в която обитавате със средна влажност и за известно време тя ще започне сама да образува защитен слой от влажноста

Определено доста си се постарала в събирането на толкова много снимки, направо няма как да не те похвали човек!

Иначе аз не съм силен в гадаенето..: средновековните едва ли имат общо с възрожденските. Средновековните копират доста от Византийските, докато възрожденските вече руският герб и малко не мога да се съглася че възрожденските копират средновековните или произлизат от тях, както има такива коментари в другата тема.

За другите неща пак е малко или много спорно. Във средновековието хората не са имали кой знае какви големи възможности за сравнение. Според мен просто едно нещо веднъж копирано се разпространява лесно като символ, но не зная дали би гарантирало връзка на едното с друго. Това е като да копираш емблема на Версаче за тавана на стаята си и след години някой да прави изводи че стаята има връзка със Версаче, и ти си мо 9-ти пратовчед по майчина линия (но то това е според мен!)

Владимир Пейчев е автор който има сравнително добри познания в областа на нумизматиката около 13-18 век и публикува предимно, да не казвам изцяло такива материали. Като цяло налучкването на произхода на притежателя на печата (Никофор Аргир) донякъде малко ме смущава...или не си е направил труда да потърси информация, както е направил Зитко , или е претупал тази статия, стояща малко като "пощенско съобщение" С две думи и двете постъпки не са сред най-правилните.

Все пак аз мисля че е възможно да е бил употребяван като амулет, по начина който е съобщено "във малка кожена кесийка, превързана с връв на врат или колан" и за целата не е нужна дупка за да се закача на нея. Също е възможна тезата за неграмотноста на притежателя, за който буквите не са от значение а само изображението, тъй като това изображение на Богородица е известно и популярно за 11-12 век и е възможно само то да е имало значение за притежателя

еми...няма да разбереш много повече, но..

Това не е монета, това е Плакет. Най-вероятно има хиляден тираж: между 10-100 000, каквито са обикновенно поръчките на плакети през Соц-а, и най-верочтно се е продавал на някои павильон или каса или в музей, или в къща-музей, или в нещо друго.

Твърде вероятно в Карлово още да продават такива за 2-3 лева

Зависи коя година, коя монетарница и в какво качество, но в средностатистичкият случай какъвто 100 % е вашият, не повече от левче

не са КуруШи, едното трябва да е Хайрие другото Цедик Адли (или нещо такова се произнася) но кой подноминал не зная,... не съм Ванга

Че са на Махмуд 2 на него са, за номиналите трябват диаметри и грамажи, отсечени в Константинопол, годините им 1808-1839, като тези са около 25-30 та година на управление демек има няма 1832-1837.

Нумизматична стойност Нямат!

няма смисъл...оригинала е проба 900

на тез снимки изглежда като бронз или месинг...жълтичка????

все пак една снимка с магнитчето на 2-3 мм разстояние....да ти кажа предвид факта че познавам оригиналите това изобщо не мяза на тъкъв

Я вземи я снимай до един магнит да видим какво мисли той по въпроса. Вземат че се заобичат, не знам какво ще е

какво да ти кажа...човек да се чуди и мае що "цената е толкова ниска за 100 % автентична монета"...

Кажи ти, аз нямам опит с толкова ценни и оригинални монети

Традиционен пръстен, от 19 век. Продаван на панаири и сергии, често срещан и неправилно разпознавам като "чипровска школа" с която няма ама абсолютно нищо общо.

Разгледайте форума, имаше тама за такъв по-надолу

това звучи най-смислено

докато ходя на пазар за домати и краставици и ми показват разни ей такива недъгави със шепите, та от там...

Да те взема ли и теб другият път?

Това последноъто лежи ли на някакви доказателства или е просто "защото така изглежда"?

Като изключим че по тази тематика не съм специалист, аз все пак предполагам че Galahad може би е най-близо. Според мен най-вероятно надписът е нещо максимално от рода на "Момчо Пелив Лето 1803" или нещо много близо.

Твърде възможно е преди също да е имало нещо което е имитирало църква. Предполагам знаеш че църквите от 15-18 век често са вкопани наполовина в земята и са доста нисички постройки. Възможно е преди тази от 1830 да е имало стара схлупена сградичка имитираща тази дейност и наистина да си е била там. През 19 век вече църквите стават и малко по-просторни и малко по-големи та така

това не значи че не е възможно да е закаран с цел вторична употреба......нямаш идея колко камъни би спестил

с цел да построоим Църквата по-бързо..

Или пък с някаква култува или ритуална цел

Възможно е камъкът да е донесен