nikibars

Картата е от 1578 г. По това време са доста неточни и могат да се ползват като източник само приблизително.

Македонски славяни по това време, ако се доверим на Микулчич, няма. Според него има хиатус в земите на днешна С. Македония между 6 - 9 век. Единствените следи от 7 век са в Прилепско и Микулчич ги свързва с кутригурите на Кубер. От това може да се направи извода, че населението на днешна Македония е наследник на колонисти от времето на Пресиан, Борис и Симеон. Това обяснява и липсата на извори за присъединяването на тези земи от България. Очевидно Пресиан е усвоил ничия, пустееща земя.

Дадох го на един служител в музея...според мен, съдейки по отношението му, не е нищо ценно и ще го захвърли да събира прах))

Намерих го на брега на морето, в пръстта от скорошно свличане след големите дъждове. Някакви идеи какво би могло да е? Големината му е около 15 см..

Нискообразовани майстори или майстори без традиции - да. Но бедни владетели...някак не се връзва, имайки предвид количеството камъни, необходими за построяване на стени с дебелина 5-6 м. Самото добиване и обработка на квадрите не са по силите на бедни владетели. Според Д. Димитров, именно нова преселническа вълна по времето на Омуртаг донася Салтово Маяцката култура в Дунавска България и именно тя е причината за бума на каменното строителство. Според него строежите по омуртагово време съчетават византийски традиции+традиции, които не са с местен произход, като той прави връзка с Хумарин и Цимлянское.

Хумаринското градище, както и Цимлянското са точно пример за зараждащи се строителни умения. Крепостните стени са изградени от големи квадри, но без основа. Затова се наложило, стените да са с дебелина 5-6 метра. Това е и косвено доказателство, че са строени от население без традиции в монументалното строителство. Ако погледнеш снимки от въпросните градища, аналогията с плиска се набива на очи. Връзката с тези традиции е много вероятно да е население, преселено от Прикавказието или от околностите на Саркел. От надписите на Омуртаг, става ясно, че в първата четвърт на 9 век, той е ангажиран в североизточна посока(Днепър), като най-вероятно поводът са размириците в Хазарският каганат, поради налагането на юдаизма. Именно по-това време археолозите отчитат рязко увеличаване на населението на североизточна България, което отдават на преселване на големи групи хора, носители на Салтово-Маяцката култура.

Монументалното строителство на Омуртаг има по-скоро връзка със Хумаринското градище и стрителните традиции зародили се сред усядащите българи в рамките на Хазарския каганат.

Завършен е от социалистическа Румъния, сега не ми се рови за точна година. Проекта е от 1948, така че на картата си е баш ръкав на Дунав...

resavsky - ти сериозно ли смяташ, че канала Черна вода - Констанца е прекаран през 17 век?

Ако ви се занимава, хвърлете един поглед на тази статия http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Batlakov_Dunav.pdf Накрая има и приложена френска карта от 17 век с най-южният ръкав на Дунав. Минава някъде около Констанца.

Galahad - намери ли картите?

Пътят, който си посочил е възможен само и единствено за разбитото ляво ромейско крило....и то само за част от него. При развитие на битката както съм го показал, дясното българско крило се оказва южно от центъра и дясното ромейско крило. Да не говорим за резерва, който обръща развоя на битката - той би бил още по на юг. След като имаме цели две български формации южно от центъра и дясното ромейско крило - никой не би тръгнал в посока, където най-естествено е пътят им да бъде отрязан, тъй като българите вече са спечелили пространство в южна посока. Колкото до броя на хората - изобщо не е нужно да са повече, за да обкръжат врага - припомни си какво прави Ханибал при Кана със значително по-малък контингент от римляните...Всичко е въпрос на правилно маневриране.

На юг са се спасили части от разпиляното ляво ромейско крило. За частите от центъра пътят на юг минава покрай цялото дясно българско крило - никой не би тръгнал да бяга покрай преследвачите - естествения път за бягство на паникьосани хора е възможно най-далеч от преследвачите. Колкото до това, защо не е блокирал и реката - Симеон едва ли е бил ясновидец, за да предвиди точно в детайли развитието на битката, а и това би блокирало определен контингент, чиято единствена задача е да чака да коли бягащите византийци, но не и да спомогне за основната задача - спечелването на битката. Според източниците, двете армии са с приблизително еднакъв брой и не е разумно да си делиш силите на много части. Още повече, че Симеон вече е заделил значителен резерв, който се включва едва във втория етап на битката.

Galahad - имаш ли още карти от кампанията 1829 г.? Интересува ме крайбрежието на север от Варна....

Говоря за схема 5 - това е етапът, когато лявото ромейско крило е вече разбито и панически бяга, най-верочтно част от него на юг, част на изток, като преследването им се поема от конния резерв, нанесъл решителния контра удар. При това положение дясното българско крило би имало свободата да удари във фланг центъра на ромеите, отрязвайки пътя за бягство на центъра в южна посока....т.е. остава вариянта да се бяга на изток.

Около 4 км е - що да е къс? 4 000 човека в редица - нормален си е фронта според мен...

Схема 1: Разположение на войските преди битката. Фронт севр-юг. Симеон е на хълмовете Биберна, резерва е скрит зад тях. Схема 2: Ромеите нанасят удар с дясното крило. Схема 3: Лявото българско крило отстъпва под натиска, центърът и дясното българско крило също отстъпват организирано, за да не оголят фланговете си. Схема 4: Симеон вкарва резерва, нанасяйки изненадващ удар по лявото ромейско крило. Българите спират отстъплението по цялата дължина на фронта. Схема 5: Лявото ромейско крило е разпиляно. Свободното пространсто за бягство е в посока изток/югоизто. Ромейския център, вече с оголен ляв фланг също е принуден да отстъпи, като свободното пространство за него е само изток, през река Ахелой. Най-вероятно именно това е момента на паниката и всеобщо бягство по всички линии.

Търсих други неща в текста, но ми стана интересно, какъв е този Кара Михаил, който се споменава?

Ще съм благодарен, ако ми преведете този пасаж от Halkokondil... "Hoc prselio Uladislaus rex pugnafle die ¡tur ab uno latere, vel fecundum Laonicum , in dextro cornu: Cara five Niger Michael in finiftro, de quo tarnen aliud praeterea nihil memoriae proditum reperio . Bonfinius eadem de Nigro Michaele commémorât, ас diferte profitetur, ex Turcorum fe narrationibus ilia repetere : ne verbulo quidem adtingens, quis fuerit ifte Michael. Laonicus ait, Dacos in finiftro curafle cornu, quibus fortafle Michael Zilagius praeerat, cujus fororem Huniades habebat in matrimonio . Equidem alium divinare Michaelem, id temporis apud Ungaros eclebrem , non poíTum."

Разсъжденията ти са логични, но си пропуснал една подробност, изхождайки от днешния брой на балканските народи - емиграцията след завладяването на България. От началото на 15 век имаме засвидетелствани масови изселвания на население във Влашко, което е съвсем логично, предвид едноезичието от двете страни на Дунав по това време. Със сигурност масовите изселвания не са само тези описани в източниците, освен това трябва да имаме предвид и по-малките по мащаби, но най-вероятно и по-чести изселвания, които не са отбелязани във изворите. Пропускаш и гагаузите в Молдова и Украйна, които тогава са били част от българският етнос, както и населението от Поморавието, което днес е част от сръбският етнос. Поради тези причини, считам , че българите през 14-15 век са били повече като процентно отношение от тези 1/6, колкото сме днес.

За да има 1000 тежко въоръжени конника колко трябва да са му всички военни части? Тези 1000 трябва да са му "излишни" така да се каже. Още толкова конници плюс два пъти повече пехота и малък флот. Всичко ок. 5 000- 7 000 човека, според мен, не повече. Колко население би могло да осигури подобен военен потенциал, според вас? Едва ли повече от 200 000- 250 000 в най-смелите ми предположения. По скоро клоня до 200 000 души, 20 000кв.км. и 5 000 бойци. Евентуално с наемници до 7000 човека.

Определено Генуа е хегемон в ченоморския басейн.След Нимфейския договор от 1261г. Генуа придобива монопол върху търговията в Черно море. Имат колонии в Крим - Судак, Кафа, а така също и Тана. Владеят и дунавската делта където главен опорен пункт им е Килия. Именно за владеенето на делтата, като че ли е войната м/у Генуа и Добротица, продължила до неговата смърт.Малко след падането на Константинопол, османците силно ограничават достъпа на чужди кораби и това е краят на генуезкото присъствие в Черно море.

Границите на Видинския санджак са следните: от север р. Дунав от устието на р. Цибрица до Оршова; османската администрация смята за свои всички острови в Дунав и дори някои блата във Влашко. На запад граници са планините Мироч, Велики Гребен, Лели Йован, Велики крш, Стобори, Кучай, Саманяц. Оттам на юг границата пресича р. Моравица и достига р. Морава под устието на Сува река, обхваща десните й притоци и достига до Свърлишка планина. Оттук пресича р. Търговишки Тимок и след това Стара планина през прохода Свети Никола, достига до западната част на Чипровската планина, опира до планините Язова и Широка и оттук се спуска към р. Аунав, като обхваща левите притоци на р. Цибрица. Видинският санджак е с площ от 11 000 кв. км. Главните му центрове са Видин, Кладово, Оршова и Баня, като при това първите три са и гранични пунктове. Граничната система на османската държава по р. Аунав е завършена през втората половина на XV в., като Видин е изходна база за действия в посока север и северозапад. http://www.vidin-online.com/istoria/osmanskovladichestvo/vidinskisandjak15v.php

Написал е Карбона - така е записан града и в портоланите, за които говориш. Карбона=Карвуна, това е повече от ясно Между другото тази тема я бяхме обсъждали и преди - ако искаш - да вдигнем предишната тема и да не спамим тук