Tyroglyphos

Според снимките от надписа на Димитър Дубов, които си дал, годината се чете като "ЗИМВ" - ако това е 7048 (ЗИМ), т. е. 1540, остава едно излишно В. Не е ли по-правдоподобно И да е съюз и годината да е "З и МВ", 7042 или 1534 г.?

Не само че има връзка, ами дори и думата нефт, на гръцки νάφθα, си е персийска. Както пише Прокопий, "напълнили съдовете със сяра, с асфалт и с веществото, което мидийците наричат 'нафта', а пък гърците 'мидийско масло'..."

Сякаш съм виждал факсимиле в някоя от книжките на П. Добрев. Ако може, нека някой провери.

Всъщност византийските автори не наричат гръцкия огън "гръцки". Определението "мидийски" е свързано с приготвянето на гръцкия огън от нефт.

Причината е и в родните диалекти на повечето възрожденски книжовници и учители, както и в местата, където са били обучавани. В София например един от най-дейните учители е бил Сава Филаретов, родом от Жеравна и учил в Котел. Проблеми с източнобългарския са имали и съответно са искали да налагат западни особености предимно неколцина книжовници от Македония, но техният глас е бил слаб.

Преди три години, когато съм правил снимката, която давам по-горе, огледалото беше в експозицията; възможно е да е било част от временна изложба. Доколкото знам, водопроводният фрагмент от Аполония е подарен наскоро на Британския музей. В Лувъра има голям брой предмети от нашите земи, за съжаление повечето не само не са изложени, но и почти не са публикувани.

"Предприемчивостта" на българина е била характерна още преди Освобождението. Както пише един от възрожденците ни: "о, простота, ти си разсипала повечето наши старини"...

Какво им остава, освен да се оплакват, след като навремето не са се сетили да участват в изковаването на книжовния език?

Носенето на украшения по всяка вероятност произхожда от техните магични/защитни функции (това личи и от традиционните места за поставянето им), както и от употребата им за означаване на положение в обществото. Постепенно украшенията са загубили функциите си и са се превърнали най-вече в украса и мода, макар че и днес в много случаи могат да са израз на статус, възгледи, принадлежност и пр. (напр. венчални пръстени, украшения с религиозна символика и т. н.).

Можеш ли да покажеш картинка от ръкописа, защото четенията на П. Добрев по правило са съмнителни?

Конникът има връзка с византийските първообрази на изображението върху печата. Монета на Константин Погонат и печат на Тервел

Оброчна плочка, посветена на Деметра във връзка с очно заболяване, 3 в. сл. Хр. Намерена през първата половина на 19 в. в Пловдив (в т. нар. Гюл-бахча в подножието на хълма Бунарджик) и предадена на католическия наместник в града Андреа Канова, който през 1859 г. я изпраща в Торино, за да бъде включена сред наградите от лотария в полза на католическите мисии. Човекът, спечелил плочката от лотарията, я подарява на колежа Карло Алберто (Collegio Carlo Alberto) в Монкалиери до Торино.

КГ125, не очаквах, че и ти си част от мрежата на червения терор в "БГ Наука".

E<ΠΟΡ изглежда похвално-патриотично, обаче С не се изписва като <, а и на горното рамо за зла чест има една хоризонтална черта, която заедно с него образува Т. Пак добре, че някой не се е сетил да прочете в монограма звучното българско име ПЕРКО.

Честит рожден ден и от мен! Да си жив и здрав, много успехи и щастие!

В книжовния език - вече не.

В миналото най-много находки от нашите земи са изнесени в Русия - по време на руско-турските войни през 19 век целенасочено са били събирани и изнасяни археологически паметници. Немалка част от тях тогава са попадали в частни колекции на руски аристократи, които след Октомврийската революция са били разграбени или национализирани и съответно някои предмети са били продадени в чужбина, а други са отишли из съветските музеи. За съжаление много често сведенията за произхода им са се загубвали и за стотици артефакти днес само може да се предполага, че са от българските земи въз основа на вид, изработка, стил и пр. По време на турското робство находки са били изпращани в тогавашната столица Цариград или други големи градове като Солун, или са попадали у колекционери от тогавашната Османска империя, предимно на територията на днешна Турция или Гърция. В края на 19 и началото на 20 век доста неща са били отнесени и във Франция, включително находки от проведени от французи археологически разкопки, напр. от праисторическата селищна могила при с. Мечкюр (днес Прослав) до Пловдив. Ето два примера за наши предмети от римския период, които са ми под ръка. Оброчна плочка на божеството Асдулес (нещо като съчетание между Тракийски конник и Дионис), 215 г. сл. Хр. Намерена край Мелник и отнесена оттам в Солун, а сетне попаднала в Брюксел, в Кралските музеи за история и изкуства (Musées royaux d'Art et d'Histoire). Сребърно огледало в бронзова рамка, 3 век сл. Хр. Намерено в гробница в София, попаднало в частна колекция и впоследствие откупено от Британския музей (British Museum).

За съжаление по онова време трудно би могла да се роди подобна идея, но поне да бяха документирали запазеното с по някоя рисунка, план или фотография, преди да събарят църквите и да взривяват крепостните стени.

Напоследък формата "взимам" е изхвърлена от книжовния език, за да се уеднакви гласната в глаголите от този корен - "вземам" като "заемам", "приемам" и пр. Формите за свършен вид са били винаги с "е" - (да) взема, (да) заема, (да) приема, (да) отнема, а за несвършения - заради "имам", както и под влияние на руския език (принимать, отнимать) - в миналото са се използвали и форми с "и" - "взимам", "заимам", "приимам", "отнимам", от които досега се е запазила само "взимам". И аз, въпреки че се смята вече за неправилна.

Текстът е просто бездарен, напомня за ученически стихове или т. нар. даскалска поезия от епохата на Възраждането. Той е изграден около фразата "моята/родната/нашата полиция ме пази", като "поетът" се е изхитрил да намери и употреби три рими на "пази" - гази, лази, тази. Поетическото безсилие проличава и в останалите рими - братство - богатство, цвете - редовете, предава - слава и изумителната кулминация добрé - меверé. В текста са наблъскани случайни "позитивни" и "негативни" думи и фрази и това е довело до откровени безсмислия (Любима сигурно би ги нарекла метафори) като предаване на слава, прегазване на клетва за дълг (чия ли клетва и каква връзка има това с полицията?), убиване на вярата (?!), лазене през лъжата (?!). Нямаше ли да е по-добре, ако авторът си беше дал труд да проучи с какво точно се занимава полицията и да го включи в химна? Впечатлението за бездарие впрочем се затвърждава и от използването на баластни думи с единствена цел запълване на стиха и спазване на размера... Едва ли може да се отрече вдъхновението на текстописеца от поемата на Маяковски "Хорошо" (в бълг. превод на Н. Антонов "Прекрасно", цитирам по памет): "С розови лица и жълт пистолет/ мойта милиция пази ме вред", но, разбира се, не бива да се правят аналогии с времето на Маяковски - тогава дори пропагандните стихове и песни са били на изключително високо равнище. Докато този химн напомня за периода на големия упадък на социализма през 60-те и 70-те години на 20 век, където бихме могли да намерим и най-близки аналози на примитивната "музика", по-слаба дори от бездарния текст (за сведение на Любима: имам нужното музикално образование, за да си позволя подобно изказване). Трябва да призная, че единственото що-годе професионално нещо в целия химн е изпълнението на Веселин Маринов - не съм слушал други негови песни и не мога да преценя дали това е обичайното му равнище, или в случая се е постарал повече и е пял "вдъхновено". Т. нар. балет бих определил като изключително вял, хореография по-скоро липсва, а общата представа е за самодейци, които надали са имали време за повече от една репетиция. Това вече е жалко, защото ако не у нас, то другаде по света в тази област има много добри традиции, от които можеше да се вземе някоя и друга идея.

Това е един от баналните монограми за името ΠΕΤΡΟΥ, така че всякакви други интерпретации, колкото и да са "родолюбиви", са крайно съмнителни.

Като изключим грешката, че става дума за стр. 58 в том І на съчинението, не е много коректно едно и също сведение да се цитира като две, принадлежащи на двама различни автори. Между другото (въпреки някои видни българоведи, които явно са сметнали знака ῾, предаващ в латинска транскрипция арабската буква ﻉ, за апостроф, кавички или бог знае какво) името на идола не е Fa, а Fa῾ (فـع), което според френския преводач би трябвало да се чете като فـغ (Faġ) и да се съпостави със славянското бог и иранското bagha.

Ако разгледаш по-внимателно снимката, ще видиш, че в Битолския надпис употребата на Ъ и Ь е напълно разколебана и непоследователна - БЛЪГАРЬСКО[МЬ], но БЛЬГАРОМЪ, САМОДРЬЖЪЦЕМЪ (вместо самодрьжьцемь), СЪ ЖЕ ГРАДЬ (вм. сь же градъ), СЪINЬ (вм. сынъ), ОТЬ (вм. отъ) и т. н. Така че нека се придържаме към блъгар-, което се съгласува добре и с изписванията на етнонима на други езици. Най-точно ще да е старобългарското изписване чрьгоу, което подхожда на изписванията с Ι/Η (и Е в латински). Колкото до изписването с ΟΥ, помисли върху HTZΙΡΓΟΥ ~ ΗΤΖΟΥΡΓΟΥ в съпоставка с редуването Η/Υ в СΥΒΗΓΗ ~ СΥΒΥΓΗ. P.S. Моля ти се, употребявай запетайки, защото иначе мненията ти са трудно четими.

1. ΗΤΖΗΡΓ[-] - в любимия на всички мадарски надпис с Тангра 2. ΗΤΖΙΡΓΟΥ ΒΟΙΛΑΝ - в Персиановия надпис от Филипи 3. [-]ΟΥΡΓΟΥ ΒΟΥΛΗΑ - в Хамбарлийския надпис 4. ΤΖ(?)ΗΡΓΟΥ ΒΑΓΑΙΝΟΥ - в инвентарен надпис от Мадара 5. ΗΤΖΗΡΓWΥ ΒWΥΛΕ - в също любимия първобългарски инвентарен надпис от Преслав 6. [-]ΖΟΥΡΓΟΥ ΚΟΛΟΒΡΟ[-] - в надгробен надпис от Плиска 7. ЧРЬГОУ БЪIЛΙA и ЧРЬГОУ БЪIЛЬСТВО - в надписа на Мостич 8. stasis zercoboilas - в списъка на пратениците на Константинополския събор 869-870 г. 9. zergobula s[---]is - в приписката в евангелието от Чивидале 10. евентуално cerbule (дателен падеж) - в писмо на папа Йоан VІІІ 1 и 5 ги знаете, ето останалите - № 2: № 3: № 4: № 6: Подобни изходни форми биха могли да се предполагат само ако етнонимът беше бльгар-; той обаче е блъгар-.

Не виждам защо трябва да се дават дори и 4 евро, след като статията е достъпна и без пари: http://hrcak.srce.hr/index.php?show=clanak&id_clanak_jezik=62858&lang=en Karatay.pdf Така че, който иска, да чете и да се просвещава (на мен ми стигна първият параграф, от който с изненада разбирам, че през 2009 г. все още има хора, за които най-ранното сведение за българите е в т. нар. Анонимен хронограф ).