Tyroglyphos

Най-страшното е не това, че в България винаги е било пълно с разбойници и главорези, а това, че народната любов упорито ги възвеличава и превръща в герои, особено след смяна на политическия режим.

Ако го чуеш как говори на руски, тогава вече съвсем ще се завайкаш. То не че самите съветски другари - повечето от неруски произход - са говорили на блестящ руски (освен може би Ленин).

Думата "халадо" на цигански се използва за "войник" и оттам - и за "руснак". "Халадитка рома" означава "войнишки цигани", т. е. "руски цигани".

Това би било доста по-скъпо и вероятно по-нестабилно. Освен това на всяко кръстовище ще трябва да има дупки в стените и съответно на завоите допълнителни конструкции, които не бива да са закрепени върху пътното платно, за да не пречат на автомобилите.

Снимките могат да се изпратят на някой, който няма проблеми с качването им във форума. Ама като нямало кой да се сети, трябваше аз да свърша тази работа. Та ето ги снимките, които е трябвало да бъдат снимани по-отдалече, защото така не са на фокус, но все нещо се вижда. Това изглежда да е монета на император Рудолф ІІ (вероятно талер - какъв е диаметърът?) от 1588 г. Ако правилно виждам буквите около двуглавия орел като К - В, монетата е отсечена в монетарницата в Кремниц. Титлите на Рудолф ІІ върху монетата са: "Рудолф ІІ, по божията милост римски император, вечен август, крал на Германия, Унгария и Бохемия, / ерцхерцог на Австрия, херцог на Бургундия, маркграф на Моравия, 1588." P.S. И аз имах известни трудности с качването на снимките, кой знае защо.

Система определено има, пък и кой през V в. пр. Хр. би се занимавал да оставя хаотичен набор от букви. А тракийският розетски камък е в един гръцки музей. Златните предмети, намерени в могилата заедно с пръстена:

Това е точно русенецът Тодор Николов Минков (Феодор Николаевич Минков), 2.І.1830-17.ІІІ.1906 г. Основните източници за дейността му са написаното от самия него "Воспитанiе болгаръ и южно-славянскiй пансiонъ Θ. Н. Минкова въ Николаевѣ", Санкт-Петербург, 1880, и изследването на П. Абрашев "Южно-славянскиятъ пансионъ въ Николаевъ (Материали за историята на пансиона и биографията на неговия директоръ)" - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. ХХХV/1, София, 1909, с. 1-98.

Голяма част от гръцките християнски имена са езически, защото такива са носили раннохристиянските мъченици. Ако един християнин е кръстен Димитрий, името му е свързано със св. Димитър, а не с богинята Деметра. Така че името си Мавър (или някой от предците му) може да е получил или като прякор ("Черньо", гр. μαῦρος от по-старо ἀμαυρός "черен"), или заради св. Мавър. Мавър (и производните Маврикий, Мавриан и пр.) през тази епоха е обичайно име за християни, известни са и църковни служители с това име. Очевидно християнин е и флотският командир патриций Мавър Бесът (според някои дори идентичен с архонта на сермесианите и българите или негов син).

Съвсем истински е, първокласна римска изработка. Обикновено се приема, че са ги докарвали от близкия Никополис ад Иструм.

Датиран е според шрифта и съпътстващите материали. Открит е през април 1912 г. от двама селяни, които разкопали надгробна могила в местността Пържинака при с. Езерово. Освен пръстена са намерени златна диадема, малка златна лъжичка, две златни триъгълни пластинки, архаично бронзово огледало, фрагменти от чернофирнисова керамика и др. Находката е публикувана от Б. Филов: Златен пръстен с тракийски надпис. - Известия на Българското археологическо дружество, ІІІ, 1912-1913, с. 202-223.

Разбира се, че двете книги не могат въобще да се конкурират. А патриотичната версия за Куберовите българи няма да се появи дори в бележка, освен ако някой не реши да се надсмива над родната наука. Ако не вярваш, можеш да провериш в просопографските справочници за този период: Tarasios 4 в Prosopography of the Byzantine Empire I (641-867), ed. by J. R. Martindale. London, 2001, и Tarasios (#7272) в Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Erste Abteilung (641-867). Bd. 4, Platon (#6266) - Theophylaktos (#8345). Berlin – New York, 2001.

Дори да не е най-удачното, това разделяне е използвало една вече утвърдила се културна граница, с която римляните още от завладяването на Балканите се съобразяват. Едва ли е съвпадение, че и до днес границата между Запада и Изтока се намира горе-долу на същото място (колкото и да не ни харесва това).

Несъмнено е така, но къде отиде патриотизмът? Вместо да си горд, че Куберовите българи са имали архонти, ипати, стратези и митници, се доверяваш на някакви небългарски институти...

Най-сигурни би трябвало да са глосите, чийто превод е посочен от съвременници на траките. Някои от самите глоси обаче е възможно да са били изопачени при преписването. Сред корените, чиито значения се предполагат въз основа на анализ на тракийските имена, сигурните са съвсем малко, напр. герм- "горещ", кела - "извор". Над списъка с тракийска лексика пише "Тракийски глоси и думи, реконструирани от ономастиката." По-горе писах с какви "методи" се правят тези реконструкции...

Да не би да имаш предвид Тодор Минков?

"По народност е българин и от моя език", обаче четири изречения по-горе Йоан обяснява как си общувал с патриарха посредством преводач.

Неслучайно Марк Аврелий, както споменах по-горе, е наричан "основател" на града. От друга страна още по времето на Антонин Пий градът вече е център на административна област. А за строежите, ако не е написано изрично, както примерно при пазара за месо, кога са построени, датата не е възможно да се определи с точност. Показателно е, че Августа Траяна липсва сред изброените от Клавдий Птолемей вътрешни градове на Тракия, които включват Траянопол и Плотинопол (наречен на съпругата на Траян Плотина); сред градовете обаче не откриваме Адрианопол, т. е. датата на използваните от Птолемей източници е в края на управлението на Траян или началото на Хадриан. Така че основаването би могло да се измести и малко по-късно, но не чак при Марк Аврелий - все пак не е задължително веднага да се започне с изграждане на монументални постройки. По въпроса за приемствеността спрямо по-ранни селища трябва да отчитаме, че много селища са били измествани на по-малки или по-големи разстояния поради различни причини. Неолитните жилища не са точно на мястото на римския град, а извън него - поне на един километър от западната крепостна стена по моя преценка.

Съществували са десетки професионални тайни говори в различни области и за различни занаяти; някои са сравнително добре проучени, за други се знаят отделни неща. Модифицирането на обичайни български думи е един от използваните в тях методи; много думи са били заемани от други езици или измисляни и често начинът на създаването им остава неясен.

Единственото полезно и (донякъде) смислено нещо в статията са изредените тракийски глоси. Частта "речников запас" или поне 90 % от нея представлява дива езиковедска фантазия, основаваща се на следния метод: харесваш си някое тракийско име, разделяш го на съставни части, след което си харесваш индоевропейски корени със сходно звучене и решаваш, че трябва да са свързани. В редки случаи се търсят и някакви допълнителни доводи. Например ето каква е историята зад разгадаването на тракийската дума "асдуле - ездач/яздя". Има една оброчна плочка от Мелник, изобразяваща странно божество, наподобяващо съчетание между Дионис и тракийски конник (снимка съм пускал в тази тема). Това божество в надписа под изображението е наречено Асдулес. "Асдулес" звучи подобно на "яздя" и божеството язди, следователно защо името на божеството да не значи "ездач"? Пък какво от това, че в образа на божеството много по-силно е подчертана връзката му с лозарството и виното, или че сред стотиците и хиляди тракийски конници няма друг, който да носи подобно име, или че има една богиня Ямба-дуле (снимка - в ), която също е изобразена на кон (но въпреки това не се нарича примерно Яздуле, "ездачката")? Но хайде, тук поне има някакво изображение към името, а в повечето случаи дори и това го няма. И се започва с налучкването - еди-кое си име е на река, значи трябва да означава "вода", "влага"; еди-кое си име е на човек, значи трябва да съдържа елемент със значение "син", "дете", "чедо"; друго име е на местност или селище - тогава защо коренът му да не означава "поляна", "ливада", "бреза", "коза"...

Ако погледнеш подписа на същия този Йоан Асен върху Дубровнишката му грамота, ще видиш следната любопитна картинка: 1 ер употребен правилно, 1 употребен неправилно и 4 пропуснати. В текста на самата грамота цари още по-голяма неразбория.

М. Попруженко. Синодикъ царя Борила. София, 1928.

Куче си е, нищо, че прилича на агне, има и много по-странни кучета, приличащи на какво ли не. Иначе цялата композиция според мен несъмнено е била тракийски конник, от т. нар. тип В (ловуващ).

Азъ като гордъ румелиотъ не намирамъ никакви мѫчнотии въ употрѣбата на промѣнливото я и смѣтамъ, че то е напълно естествено и логично. А внесенитѣ напослѣдъкъ диалектни екащи форми въ книжовния езикъ не ми харесватъ и когато имамъ възможность, ги избѣгвамъ. Възвръщането на отмрѣлитѣ букви съ нищо нѣма да приближи къмъ насъ македонскитѣ ни братя. Нѣма да помогне и внасянето на особености отъ тѣхния диалектъ. Както и по-рано съмъ казвалъ, това е трѣбвало да стане прѣди 100-150 години, а понастоящемъ е безвъзвратно късно за подобни мѣроприятия. Не е наша вината, че тогава българитѣ отъ западнитѣ области сѫ били унесени въ сладка дрѣмка, докато източнитѣ имъ събратя сѫ изковавали книжовния езикъ. Инакъ и на мене ми допада стариятъ правописъ и съ радость бихъ писалъ съ ѣ, ѫ и пр.

Едва ли ще ги оставят непубликувани, но да изчакаме поне да завършат разкопките, току-виж се появило още нещо. Обаче вижте как се менят нравите - някога рабът божи Тома е изписал скромно името си на дънцето на кутийката, а днес името на славния дарител на новата сребърна мощехранителница е изтъпанено на предната страна... Разбира се, прави ги вярата.

Защото Αugusta Traiana е официалното римско име на града, а монетите, макар и издавани от името на града, са свързани с централната администрация. Не, ако пишеха името на жителите на града вместо това на самия град, щеше да бъде просто Τραιανέων. Името Августа Траяна е възможно да е било споменато и в постановление, издадено на 25 септември 378 г. от името на императорите Валент (посмъртно), Грациан и Валентиниан и запазено в Теодосиевия кодекс. В него се разглежда въпросът за представителни сгради, оставени да се рушат поради нехайство и недостиг на средства: "...Наистина, ако в различните провинции съществуват такива сгради, каквито се докладва, че има в Августо-Суитранския град или на други места, които са превъзходни и твърде обширни за частни нужди, за да се запазят, може би ще е необходимо да бъдат определени за престой на провинциалните управители и да бъдат поправяни под техни грижи. Издадено на седмия ден преди октомврийските календи, когато бяха консули августите Валент, за шести път, и Валентиниан, за втори път (25 септември 378 г.)". Sane si quae sunt per varias provincias huiuscemodi domus, quales esse in Augustensi Suitranea civitate suggeritur vel aliis in locis, praestantes et privatis usibus ampliores, [ut] servari forsitan oportebit, iudicum mansionibus deputandas provincialium et eorum cura reficiendas. Dat. VII Kal. Octob. Valente VI et Valentiniano II AA. conss. Тъй като град на име Augusta Suitra (или нещо подобно) не съществува, още през 17 век издателите на текста разбират, че името е повредено, а Теодор Момзен предполага, че вместо сгрешеното in Augustensi Suitranea civitate в текста вероятно е стояло in Augustensi Traiana civitate, т. е. става дума за днешната Стара Загора. Към употребите на името Берое следва да се прибави и споменаването му в готски календар от VІ в. във връзка с известните 40 жени мъченички, под датата 19 ноември. Името на града е предадено като Вairauja, т. е. Бероя (в готски 'ai' се чете като [е], а 'au' като [о], срв. името на месеца Naubaimbair спрямо латинското November): Naubaimbair: ... IÞ' [=19]: þizе alþjono in[e] Bairaujai M' (= 40) samana. Между другото значението на Берое за готите е интересен, но за съжаление почти непроучван въпрос.