Tyroglyphos

Системата Хронохром (1912-1913) На 15 ноември 1912 г., на събрание на френското фотографско общество, Леон Гомон (Léon Gaumont), изобретател и собственик на една от най-старите и големи френски филмови компании представя своя нов метод за цветна кинематография, наречен Chronochrome (името е съставено от гръцките думи за "време" и "цвят"). (Заб.: На френски името се произнася "кронокром", но на български е по-редно да бъде "хронохром") При този способ върху черно-бял филм се заснемат едновременно по три кадъра с помощта на зелен, червен и син филтър, подобно на метода на Търнър и Лий, описан по-горе. За разлика от тях обаче Гомон използва нормален 35 мм филм; тъй като скоростта на придвижване на филма е висока (при всяко придвижване филмът се измества на три кадъра, а не на един, както при черно-белия филм), височината на кадъра е намалена на 14 мм (ширината е същата - 24 мм, съотношение 1,7:1), докато стандартният формат е 24 х 18 мм (съотношение 1,33:1). Кинокамера за заснемане по метода на Гомон - зад кръглото стъкло на обектива се различават три по-малки кръгли обектива, подредени един над друг. Диаграма, представяща метода на едновременно заснемане на три кадъра през три цветни филтъра. Негативът се проявява и по обичайния начин се отпечатва черно-бял позитив, който се прожектира със специален апарат. Прожектират се едновременно по три кадъра през син, червен и зелен филтър, и от насложените едно върху друго три изображения на екрана се получава пълноцветна картина. За разлика от метода Кинемаколор, който предава само част от цветовете, методът на Гомон осигурява точно предаване на пълния спектър. Три последователни кадъра от филм, заснет по системата Хронохром: а) в оригиналния им вид, б) през съответните цветни филтри, в) насложени в единно изображение. Прави впечатление обилието на синьо-виолетови тонове, което съвсем не е случайно - тъмносиньото и виолетовото не можели да бъдат възпроизведени от конкурентната система Кинемаколор. Главните недостатъци на системата били в употребата на специфична кинокамера и прожекционен апарат, в изискването за силна светлина при заснемане и прожектиране, както и в сложното съгласуване на трите образа и бързото повреждане на филма поради високата скорост на придвижване. Поради тези причини, а и поради избухването на Първата световна война методът Хронохром не успял да се наложи и след краткия си успех през 1912-1913 г. бил напълно изоставен (с изключение на заснетия през 1919 г. парад на победата в Париж). Филмите, заснети по метода на Гомон, са документални (изискването за силна светлина правело снимките в студио невъзможни) - живописни места и събития като Венеция, френската Ривиера, карнавалът в Ница, атинския Акропол, паради, посещения на короновани глави и пр. Ето и няколко филма: 1. Цветя и плодове - демонстрационен филм, доказващ възможностите за предаване на пълния цветови спектър (филмът е заснет през 1912 г. и прожектиран при първото представяне на метода на 15 ноември 1912 г.) 2. Парадът и пристигането на английския крал и руския император в Берлин по повод сватбата на принцеса Виктория-Луиза (дъщеря на кайзер Вилхелм ІІ) на 24 май 1913 г. 3. Откъси от различни филми, 1912-1913 г. http://www.youtube.com/watch?v=dsZhK4khz9I

Даже гласната пред -ГИ е различна и в трите случая. Няма две думи, завършващи на -ИГИ, тъй като по това време <ΟΙ> се чете като [ü], т. е. имаме -ю-ги, -о-ги, -и-ги (поради тази звукова стойност на ΟΙ е невероятно тук съчетанието да представлява две гласни о-и; това би се изписало като OH, за да не става объркване).

Всеки, който малко от малко има понятие от старобългарски, е наясно, че буквите Ъ и Ь имат различна звукова стойност, че Ь в старобългарски идва от кратко i, а групата *-ьr- пред съгласна минава в сонантно р', изписвано чрез буквено съчетание РЬ (затова и ητζηργου- ~ чрьгоу-), както и че в гръцки на ст.б. Ь съответства Ι или Ε, напр. Врьшьць ~ Βερσίτσι.

Тази снимка не е ясна, но доколкото си спомням, няма нищо.

Знакът е буквата ξ (кси) = 60, годината е 6867, т.е. 1359.

"На миротворния василевс/василевс Симеон - многая лета."

Ив. Йорданов. Корпус на печатите на средновековна България. София, 2001. Изображението не е огледално, само аверсът е обърнат с главата надолу. По-ясна снимка на печата: И още два от същата серия:

славяни - същ. и., изключително мръсна дума, тежка обида: нисши твари, роби, обитаващи землянки; интересни само доколкото могат да бъдат обект на българско културно и държавотворно влияние; не участват в етногенеза на българите, освен в злостната пропаганда на славянофилите (вж.). славянофили - същ. и., мръсна дума: българомразци, платени агенти на Кремъл, заслепени фалшификатори и провокатори, обикновено и комунисти (вж. по-горе); опитват се да обезличат българите, като внушават отдавна отречените идеи на великоруския, великосръбския и пр. империализъм за несъществуващия народ "славяни" и славянския характер на българския език. археолог - същ. и., презрително "гробищар", "дневен иманяр": опасен манипулатор, осквернител на гробове, хрантутен от държавата с основната цел да унищожава, укрива и фалшифицира доказателствата за произхода и славното минало на българите.

От съкращаване на "яз", което е вариант на "аз". Такова развитие има в много славянски езици, напр. полски, чешки "ja" от по-старо "jaz", руски "я" спрямо староруски "язъ". Двете думи произлизат от един и същи индоевропейски корен, но са образувани с различни представки. Вътре е от "в" и старобългарското "ѫтрь" ("вътре"; "ѫ" е носова гласна [он], която впоследствие преминава в "ъ"); bhītar (санскр. abhyantara-m) е образувано от същия корен (санскр. antár "вътре") и представка abhi- "при, към" (сродна с бълг. об- в обувам, обличам, обмислям); от този корен са латинското intra "вътре", гръцкото entera "вътрешности, черва" (напр. в гастро-ентеро-логия) и пр.

Още древногръцките етимолози са извеждали името на бог Арес от корена на думата ἀρή "напаст, нещастие, гибел"; съвременните лингвисти приемат това обяснение, като добавят и още няколко думи като ἄρος "вреда", ἀρειή "обида, заплаха". Тези думи не могат да се изведат от индоевропейско *al-, тъй като в гръцки няма преход на и.е. -l- в -r-, както в индо-ирански, а -l- се запазва (на гр. ἄλλος "друг", от същия корен е бълг. лани "миналата година" от *ol-n-i, срв. лат. οl-im "някога"). От корена, с който се свързва името на бог Арес, в индоир. се извеждат група думи със значение "завист", "хула" и пр. Гръцките думи ἄριστος "най-добър", ἀρετή "смелост" и др. не са от същия корен. Те биха могли евентуално да се свържат с инд. думи за "господар", "благородник", но само ако се приеме, че тези думи не са свързани с и.е. корен за "друг, чужд", а са образувани от различен корен (такава хипотеза, вкл. и за връзка с гръцките думи, е изказвана, но общо взето не се приема).

Сведение има, а името е Πλίσκουβα. Но това наистина е друга тема.

Същият; от неговата колекция са и двата печата на Телериг.

Печатът е бил в колекцията на Георгиос Закос; не е известно къде е намерен, но по всяка вероятност е от територията на Турция, може би от Истанбул, където е живял Закос (преди да се премести в Базел) и откъдето са много от византийските печати в колекцията му. Ето и снимка:

По-скоро е във връзка със сведението на Псевдо-Кодин, според което Плиска е основана от Константин.

Фразата е налична и в трите преписа на "Именника". "Об ону страну дуная" ще рече "от оная страна на Дунав", "отвъд Дунав". "Об онѫ странѫ" или както е тук в руска редакция "об ону страну" е обичаен израз в старобългарски - напр. "об ону страну Иордана" (на другия бряг на Йордан, отвъд Йордан).

Безсмъртният Не виждахме те - ала всички знаехме, че ти си тук, че бдиш, и в злия мрак държиш ти сам кормилото в ръката си и виждаш път, и знаеш брод и бряг. И можехме със нежност да си спомняме, че тук цъфтят треви, цветя - и там зад сините завеси на просторите съзвездия горят с копнежен плам. Сега стоим и тръпнем в зрак от мълнии, тъмнее димна паст околовръст, и в кратък миг на тишина настръхнала едва мълвим: "Кормчийо, лека пръст!" Едва мълвим: "Ти земьо, наша майчице, наш малък кораб, в мир го ти пази - той в бурни дни дарува мирни радости на твойте хора, птици и треви!" Асен Разцветников

На мен ми звучи леко странно "Вълшебният стрелец" на руски език. Другите две действително са "средностатистически", но тогава с музика (а и не само с музика) не са се занимавали случайни хора и средностатистическите автори са били изключително добре подготвени. Имало е и много строги правила, чието познаване е било почти достатъчно за създаване на сносни композиции: нещо като строен математически модел, който е позволявал дори наличието на действащи, макар и измисляни на шега, "полуавтоматични" системи за генериране на музика чрез хвърляне на зарове. Ето нещо приятно за гледане, което съм качил по друг повод, но става и за музикален поздрав: http://vbox7.com/play:30853652

Държавата е виновна, доколкото е разглезила въпросните изпълнители, като им е организирала концерти и фестивали и всячески ги е подкрепяла, за да замести с т. нар. естрада интереса към други музикални течения, които са били смятани за непрестижни и упадъчни. Днес, когато държавата вече не прави това и българинът свободно може да се "наслаждава" на традиционно близката до сърцето му чалга, естрадните изпълнители навярно се чувстват като осиротели и отритнати деца; тези, които са по-кадърни или по-приспособими към новите условия, успяват, доколкото все още има (предимно носталгичен) интерес към естрадата, а на другите не им остава нищо друго, освен да се оплакват. Всъщност ако има някаква вина, то тя не е на сегашната държава, а тъкмо на онази толерираща естрадата държава с абсолютно неадекватната й културна политика.

Можеш да я прочетеш и тук: http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=136&proizvedenie_id=30620

Споменатото издание от 1544 г. е първата печатна книга на румънски език. Но това, както и да го погледнеш, си е 16 век - векът, от който датират първите писмени документи на румънски език. Така че, както ти напомня модераторът, недей да баламосваш хората с приказки за текстове на румънски от 14 или 15 в.

Така твърдят само някои заблудили се българи, във форума вече няколко пъти е ставало дума за този артефакт, изработен от наш съвременник. Имаше даже специална тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8574

Доколкото виждам, датата на изданието, което показваш, е "ла анул дела спасения лумии аψкг", сиреч 1723 г.

1508 г. не е 15 в., освен това книгата не е на румънски език. Ето ти български цели четири века преди Паисий "Що ми сте писали и поручали, да ви люде ходет свободно, тако ми бога волно и свободно да идът господина крала люде у господина крала град, и да тръгуът що им е драго" P.S. За да няма недоразумения - ето как изглежда "румънският" от цитираната от Еньо книга: "Кадило ти приносим, Христе Боже наш..."

"Името" Браида е криворазбраната гръцка дума ebraida, сиреч "еврейка".