Armand O'BOLG

Не съм съгласен с тезата на К.Гербов, че името Борис е руско наричан Борисин (ХVІІ.53).Цитирам: 34 Прикачването в гръцките хроники към името Михаил на прякора Борисин или Борисис, е довело до появата в ръкописите от ХІІІ-ХV в. - руска редакция, на името Борис. Защото то си е чисто руско име. Това е едно абсурдно твърдение, докато не бъде подкрепено с някакви факти. Никъде по света не е регистрирана по-ранна поява на същото име. Йосиф Симон Асемани пръв събира всички варианти на това име като Богорис, Букриск и пр. Те доказват ясно, че името не е от славянския корен "боря,-и,-ят" и има голяма вероятност да е свързано по произход с Болгарски или нещо подобно. Авторът споменава и приписката в Чивидалското евангелие, но там има една сериозна "спънка" и моля когато цитираме да сме по-прецизни - името на първия измежду тях (В. Златарски добавя "българите") е Георги, което някой по-късно е поправил на Михаил. Предполага се, че това е направил авторът на втората приписка Зергобул, но и това не е сигурно! Йордан Андреев в един историко-хронологичен справочник цитира неизвестен учен или изследовател, а може би говори от свое име, считайки, че името идва от прабългарската дума барс, която означавала тигър и следавотелно Борис е носил и друго, тайно име Тигран. Още малко и ще стигнем до името на един световен шампион по шахмат. Това са алабализми! По-късно името се повтаря в царската династия и получава голямо международно разпространение, но СИ ОСТАВА БЪЛГАРСКО!!!

Някога ще седна да напиша една поредица от "Най-Разпространените Заблуди в Историята", защото родът Дракул е изписван в грамоти и документи с "г" и защото е невероятно един владетел да носи името "дявол" или "дракон". Думата драг, драга, драга, драги си е чисто българска. Тя заемка в румънски драгуш, драгшани и пр. Не съм привърженик на тезата, че влахите са българи, но българският произход на множество видни влашки родове е безспорен! Има вероятност и Влад Дракула - объркван и идентифициран с Влад Цепеш да са от такъв произход. За мен е безспорно, че името е било драг, а в последствие е преосмислено и изменено!!! След аналогията с Прабългарския календар можем да преминем към съзвездието Дракон откъдето са долетели без съмнение прабългарите. В Именника името на хан Есперих, дето му викат още кан Аспарух е с изрисувано "Е", което поставено под електронен микроскоп повтаря същата звездна конфигурация

Aspandiat - Мдааа, Арманд, сега остава да уточниш хазарите какви са по етнически произход. И то по възможност с факти отпреди покоряването им от ордата на Ашина в началото на VІІ век. Отговорът ми е: Не "остава", защото не съм ти даскал от основното училище. Ако някой ти е обещавал подобни неща, нека той ти си ги изпълнява. Можеш да се разходиш по постовете, за да се убедиш, че поне на два пъти избяга от отговори, но явно ме преследваш, за да ми задаваш въпросчета, които са на светлинни години от темите. Проблемче ли имаш? На Рицаря трябва да отговоря, че не споделям възприетата от него методология да българизира и приватизира етимологията. Не мога да приема, че даките и дакота са роднини само защото звучат еднакво, сходно. Етноним козари по принцип е възможен, но дали (пра)българите или славяните са кръстниците им, а останалите околни и далечни народи са го възприели!? Някак не се връзва! Всъщност казвах нещо съвсем друго. Хазарите са извеждали родословието си от общ прародител с този на българите. П. Голийски "Зиези, от който са българите..."

Рицарю, обърквам се малко така - за коя точно книга става дума!? Към проблема за датировката на топонима, който обикновено върви в комплект с Булгар мадара, Булгар теке и прочее имена на местности, ставаше дума за ХІІІ-ХІV в., ако не бъркам и за първи път го чух от Мануш Романов, наистина преди много години!

Не знам какво точно имаш предвид, но - да, завиждах и завиждам на преводача, благородно!!! Знаеш ли колко местности, села и градчета на Балканите съдържат "куман-"?! Повтарям - улицата е еднопосочна и... затворена! ХІ век ми идва малко рано!!! На ако трябва да се върнем на темата - ето ви още един жокер - Цветелин Степанов има две публикации: "Средновековните българи. Нови факти, интерпретации, хипотези. Сборник" и "Българи и хазари през ранното средновековие", от които може да научите някои факти, макар че трябва да имате повишено внимание към коментарите и интерпретациите му. Той е все пак културолог!

Разбирям, съгласявам се, не виждам нищо за което да не си прав. Обаче нали се сещаш, че приемайки наложено обидно нам клише и тиражирайки го, ние услужваме на недоброжелателите. Просто кажи сбогом или - май...та им на папистите и фанариотите. пак ще те попитам обаче кой, къде и как откри саклаб - балкас, защото според мен -ар е от по-късен, тюркски(?) произход. Дай ми някакъв ориентир!

Иванко, схващам тезата ти, но не и квалификацията "четвърти признат в средновековния християнски свят". Защо да е четвърти, а не първи? Другите 3 кои са и имали ли са проблеми с признаването, защото има разминаване между медиевистите относно въпросното непризнаване на славянобългарския? Сега, ако зададеш въпроса за триезичната догма на някой от обявените за нейни поддръжници, ще ти изнесе куп факти, че такава догма никога не е имало!!! От друга страна - Св. Константин-Кирил е изброил десетки езици, на които тогава се е проповядвало християнството и извършвали църковни служби. Струва ми се, че днес, когато знаем доста повече от средновековните книжовници и богослови, спокойно можем да се откажем от квалификации, които ни злепостяват и низпоставят още с факта на тиражирането им в медийното пространство. Какво право са имали гърци и ромеи да превеждат словата на Господа Наш, който е говорил единствено на арамейски? Тук някой може даже да ги пропсува наум - разрешавам и се присъединявам! (емотикончето не иска да се пласира или пък съм доста подпийнал!!!

Правилно е да поставим колата зад коня, а не обратното - тоест въпросът ти би трябвало да бъде откъде знам, че 80 % от изнесените трактовки и псевдофакти са неверни. Отговорът се крие в подхода му да издири на всяка цена българска или прабългарска държава в региона, без да са налице каквито и да било индикации, че това е възможно! Когато са предпоставени подобни нагласи, неверни представи и погрешни установки - няма как да се постигнат положителни резултати и вместо тях плъзват едни фантазии и фантасмагории. Говорим за ранното средновековие, а не за античността, така че уважаваният от мен автор, както и редица други, които са работили преди него, трябваше просто да формулират един комплекс от маркери, за да знаят какво търсят и защо. Съществуват достатъчно достоверни първоизточници, напр. Хронографията на Константин Багренородни, но тя е само най-популярната, не и най-пълната, където подантично са посочени известните на византийците държави и държавици, описани са дипломатическите етикети и пр. Нито там, нито в други достъпни източници има някакви поне бегли споменавания за такива български държави. С един опонент в друг един форум съчинихме Теорията за нелегалните етноси и държави, съгласно която - съвсем накратко ще резюлирам! - дори и да са съществували, след като по дефиниция са били нелегални е безсмислено да им обръщаме внимание!!!

На Рицар мога само да припомня, че споменатият проф. Ал. Балабанов имаше прекрасни призиви да се обединим максимално с гърците, с тяхната азбука и култура. Те правят същата грешка да не осъзнават какво губят от това тъпоумно противоборство. Днес в различни техни интелектуални среди се срещат благосклонни толерантни и далновидни люде, така че да не разлайваме кучетата, а да гледаме заедно напред, занапред...!!! Харамията беше много полезен с информацията, която излага и аз се подписвам под думите Езиковият въпрос е първостепенен духовен и политически въпрос, особено днес в информационния XXI век, когато в Европа държавните граници стават символични. Време е, крайно време е!!!

Не, но като начало прочети Петър Голийски "Българите в Кавказ и Армения". Някъде около 20 % от изнесените факти са все пак верни! Жалко, че не продължава след Х в., за да се убеди, че улицата е еднопосочна и... затворена!

Съжалявам, но много ще помоля темата да не отприщи някакви съвсем отдалечени от нея проблеми. Тук бих искал да се съсредоточиме върху необходимостта от дефинирането на българска антропонимична система, която за съжаление до момента се обявява за общославянска или се приватизира от други "събратя". Ще дам само 1 пример за чисто българска анторопонимна единица, която етимологично е еврейска, но като рефлекс индикира чисто българско езиково оформяне и на практика трябва да бъде обявявена за заемка от български. Става дума за СИМЕОН, което руснаците никъде не отбелязват като заемка от български, а просто обявяват за еврейска заемка или посочват че е от църковнославянски прозход, което е парадоксално. Такива са още Борис и редица други. Твръди се, че част от въпросните имена били получили по книжовен път, а те са налице още преди да са имали каквато и да е книжнина, тоест нито са от гръцката, нито са от някакви книги, а устно са ги заимствали!!!

Един от възможните отговори, макар и несериозен - съпругата ми е арменка! Но много по-важен довод е, че достигайки донякъде в това направление човек се разочарова и образно казано - отказва се от някои роднини, ако ме разбираш! Информацията в Интернет е чудовищно голяма, сега можеш дори да формулираш въпрос и само чакаш отговорите, защо аз на преклонни години да тръгна да гоня слава или не знам точно какво. Задоволявам се само да направлявам и отвреме навреме да назидавам, което е порок, съзнавам!

Понякога обичам да се правя на ударен, но не е коректно постоянно да изискваш от опонента да доказва установени термини и тези. Мога да постна един цитат, в който се прави въпросното терминологично разграничаване, но какъв е смисълът, когато вече всички форумци познават твоя и на още двама-трима "стил" на водене на дискусия. Препоръчвам ти, подобно на Рицаря да откриеш една тема, в която да популяризираш твоите виждания относно семантиката на термините - кои приемаш и кои отхвърляш. Просто, за да имаме малко по-полезна комуникация. Ако забелязваш - рицарската етолкова херметична, че просто не може да се вникне за какво иде реч. Зная повече за малоазийските българи от колегите тук, но не бих искал да изпадам в детайли. Били са съюзници на Киликийска Армения и са говорили на смесен арменско-тюркски, има и речници на този език, който се разпространил чак до Полша и сега там има една малцинствена общност. Езикът се нарича кипчакски и тези булгари на външен вид изобщо не приличат на българите. Хайде, стига толкова информация! Не виждам нищо странно в подхода на рускоезичните историци да разграничават терминологично едните от другите! Ти обаче бягаш от подобни покани, защото ще ти се наложи да доказваш че съществува неизменим във времето и пространството етнос. На един от каменните надписи в Кипър има дори името "Кубрат" изписано с арменски букви, но дори и това не може да обясни концепцията ти, че вездесъщите балхи-българи идват от Шумер и на тях дължим всички постижения на човешката цивилизация, вкл. - компютъра!!!

На велкия руски богатир и на всички ерудити, които пускат сентенции подобни на "В Солун съм бил над 50 пъти имам един куп приятели и познати и никой не говори български, това е пореднният мит в БГ." държа да заявя, че всеки има право да открие тема, в която да се опита да изложи сензационната си теза. Вместо това обаче Рицаря, КГ 125, ник 1 и сега Ал. Невски просто без всякаква връзка и повод влизат в чужди теми и дрънкат небивалици. Четох, четох.. па взе да ми писва. В Солун не само се е говорело на български или славянобългарски, но и някъде до към ХІІ в. там българите са продавали стоки и роби (дори и по време на византийското робство). Това че след повече от Х века там не се говори български ДОВОД ЛИ Е, разум имате ли уважаеми господа? Приблизително 50г. посещавах Варна през лятото и винаги имах чувството, че съм в някакъв руски град. Зимата обаче - и без са съм посещавал този град точно този сезон! - зная, че "езиковата атмосфера" си е българска. Да не говорим, че авторът на сентенцията сравнява езикова атмосфера дистанцирана от нас на повече от Х века със съвремено състояние. Това са ултрахиперпарадоксални "излишъци". Дори не можах да схвана кой какво доказа и/или опроверга. "Чесане на клавиатури" ми хареса... но къде отиде темата!!!???

Много бих се радвал, ако някога все пак се върнем към темата на Istorik-а, защото безспорно някои форумци използват не по предназначение, не намясто и не навреме великите си концепции за света. Не че не са ми доста любопитни, но само толкова ... все едно да чета кандидатстуденски бисери! Бих искал да обърна вниманието на колегите към едно художествено произведение, което на пръв поглед няма много общо с историческата наука, напълно е забравено и/или съзнателно се игнорира. Става дума за книгата на белградския професор Миодраг Павич "Хазарски речник" (С. 1989 г.). В избрания съзнателно жанр на т.нар. "роман-лексикон", авторът явно иносказателно разобличава съставителите на Пространните жития на братята просветите като компилатори, но наред с това излага и всички свои аргументи, доводи и находки. Всъщност мистифицирането на хазарската народност, държава и култура напоследък се активизира с великите открития на афганистанските и македонски учени, макар че е по-точно да се каже - политици. Аз на времето си изследвах кореспонденциата на хазарския каган Йосиф с Хаздай Ибн Хапрут от Кордова, но само с оглед на митологично-легендарните представи за разделението на земята между потомците на Ной (в срвн. с Георги Амартол, Йоан Малала с пр.). И доколкото тук се спореше за етноси и етногениологични представи, то нека само да намекна, че През Х в. хазарите са вярвали, че българите са им близки по произход, ако не брята, то поне братовчеди.

Отиваме изключително далеч от темата - чети внимателно: съгласил съм се с доводите им, че г-жа Венедикова не е права, когато твърди, че онези булгари в Мала Азия от онова Шах-наме или беше Караман-наме ли беше, са българските. Основният довод беше, че българските вече говорят славянски, а онези са говорили тюркски или турски, няма значение. Имаше още ред аргументи и самата Венедикова се съгласи че е прибързала с изводите и не е прецизирала! Сега изясни ли си нещата, защото какво очакваш повече от един невежа като мен. Между другото руснаците не сменят буквата Ъ с У, а О с У, ако изобщо може да се каже че сменят нещо си, защото при тях думата е болгарин, ама ти и това не виждаш, не знаеш. Е, кой е невежа?

И следва продължението: И когда всюду наступил мир в ромейской державе, усилилась нечестивая ересь монофелитов, которая получила начало еще со времени (680 г) императора Ираклия [53]. И было несогласие [раскол] в православной церкви. Узнав об этом, Константин собрал вселенский собор [54], который утвердил [решение] пяти предшествующих святых вселенских соборов, всячески разъясняя о двух волях Христа Спасителя и двух природных силах (energeiaV), совершенных и в его божественности, совершенных и в его человечности, и предал анафеме одержимых ересью. И так в спокойствии и строгом порядке Константин закончил остаток жизни (685 г.) и на семнадцатом году царствования скончался. Останки его похоронили в царских усыпальницах в церкви святых апостолов. Царствование же оставил он сыну своему Юстиниану, бывшему тогда в 16-летнем возрасте; Юстиниан принял царствование от отца, распоряжавшегося с целью сохранения мира и установления прочного порядка в государстве, и все разрушил. Он разорвал и мир, заключенный с болгарами. Приведя конную армию во Фракийские области, он сразу же устремился против славян. Сделал набег до города Фессалоник, многих из тамошних людей из славянского народа захватил, одних насильственным образом, других — обещаниями, переправив их через Абидос [h] и поселил в так называемой Опсикийской области (tou Oyikiou legomenhn cwran). Из них набрал в войско до 30 тысяч народа, и народ, который вооружил, стал именовать избранным (laon periousion) войском. И поставил над ними архонтом из числа благородных по имени Небула (Neboulou). Опираясь на них, он осмелился разорвать мир, заключенный отцом его, с саракинами. И ради этого переместил оплитов, издревле стоявших войсками на горе Ливане. И вступил с саракинами в войну и Забележете - скъсва мира с българите и напада славяните. Има ли нужда от пояснения?!

Добре - днес ще се стремя да бъда по-палезен. Ето руски превод на патриах Никифор Константинополски в „Кратка история за времето след царствуването на Маврикий” : Теперь еще нужно сказать о так именуемых гуннах и болгарах, об их происхождении и устройстве [46]. Около Майотидского (thn Maiwtin) озера по реке Кофине (Kwjina) [47] была расположена издревле известная великая Болгария и жили так называемые котраги (Kotragoi) одноплеменные с ними. Во времена же Константина, который умер на Западе [48], Куврат, бывший государем (kurioV) этих племен, умер, оставив пятерых сыновей, которым он завещал никаким образом не отделять друг от друга жилья и чтобы они добрым расположением друг к другу охраняли свою власть [государство. —Е. Л.]. Они же, мало заботясь об отеческом завещании, по прошествии недолгого времени отделились друг от друга, и каждый из них отделил себе свою часть народа. Из них первый сын, по имени Ваян (BaianoV), остался, согласно приказу отца, на родовой земле по ею пору. Второй —именуемый Котрагом, переправившийся через реку Танаис, поселился напротив него; четвертый перешел через реку Истр в Паннонию, которая ныне находится под властью аваров, и поселился путем заключения союза среди местных племен; пятый же, обосновавшийся в Равеннском Пантаполисе, стал подданным ромеев. Последний из них, третий брат, по имени Аспарух, перейдя реки Данапр и Данастр, поселился в местности около Истра, заняв удобную для поселения местность, называемую на их языке Оглом (Oglon), неудобную и недоступную для врагов. Она ограждена с одной стороны впереди тем, что перед ней находятся теснины и болота, позади же она защищена стенами неприступных скал. Именно потому, что народ так разделился и расселился, племя хазар, жившее внутри области, именуемой Верилией [49], по соседству с Сарматией, часто нападало на него. И пройдя все области, лежащие за Понтом Эвксинским, проникло через все земли до моря [50]. И вслед за тем подчинило Ваяна и заставило производить уплату дани. Константин же, так как он узнал, что народ (to eJnoV) расставил шатры (skhnwsan) на Истре и что он подвергает опустошению расположенные по соседству земли, находящиеся под властью ромеев, переправил вооруженную армию во Фракийскую область и, вооружив также и флотилию, направился против этого народа, чтобы защититься. Болгары, увидев многочисленность конницы и флотилии, пораженные вследствие неожиданности и безнадежности страхом, бежали в свои укрепления и оставались там четыре дня. Так как ромеи не могли вступить с ними в сражение вследствие неприступности места, они пришли в себя и приободрились. В то же время император заболел болезнью ног (nosw podalgikh) и, остро страдая, отплыла город Месемврию для лечения; он приказал военачальникам и народу осадить укрепление и сделать, сколько возможно, для отомщения тому народу. Но так как кем-то была пущена молва, что император обратился в бегство, обеспокоенные ей, они, никем не преследуемые, стремительно обратились в бегство. Болгары, узнав об этом, стали их упорно преследовать и одних из тех, кого захватили, убили, многих же ранили [51]. Достигнув Истра у так называемой Варны, близ Одисса, и дойдя до лежащего выше материка, они увидели укрепленное и надежное положение этого места со всех сторон, огражденное рекой, и из-за его непроходимости расположились там. Они владычествуют и над живущими поблизости славянскими племенами и одних поставили для охраны от находящихся по соседству аваров, других же — для наблюдения над находящимися по близости ромеями. Таким образом, укрепившись и возвысившись, они опустошали и нападали на области и города (cwria kai polismata) Фракии. Императору же, видевшему это, пришлось заключить с ними договор об уплате им дани [52]. Константин же, так как он узнал, что народ (to eJnoV) расставил шатры (skhnwsan) на Истре и что он подвергает опустошению расположенные по соседству земли, находящиеся под властью ромеев, переправил вооруженную армию во Фракийскую область и, вооружив также и флотилию, направился против этого народа, чтобы защититься. Болгары, увидев многочисленность конницы и флотилии, пораженные вследствие неожиданности и безнадежности страхом, бежали в свои укрепления и оставались там четыре дня. Так как ромеи не могли вступить с ними в сражение вследствие неприступности места, они пришли в себя и приободрились. В то же время император заболел болезнью ног (nosw podalgikh) и, остро страдая, отплыла город Месемврию для лечения; он приказал военачальникам и народу осадить укрепление и сделать, сколько возможно, для отомщения тому народу. Но так как кем-то была пущена молва, что император обратился в бегство, обеспокоенные ей, они, никем не преследуемые, стремительно обратились в бегство. Болгары, узнав об этом, стали их упорно преследовать и одних из тех, кого захватили, убили, многих же ранили [51]. Достигнув Истра у так называемой Варны, близ Одисса, и дойдя до лежащего выше материка, они увидели укрепленное и надежное положение этого места со всех сторон, огражденное рекой, и из-за его непроходимости расположились там. Они владычествуют и над живущими поблизости славянскими племенами и одних поставили для охраны от находящихся по соседству аваров, других же — для наблюдения над находящимися по близости ромеями. Таким образом, укрепившись и возвысившись, они опустошали и нападали на области и города (cwria kai polismata) Фракии. Императору же, видевшему это, пришлось заключить с ними договор об уплате им дани [52]. Константин же, так как он узнал, что народ (to eJnoV) расставил шатры (skhnwsan) на Истре и что он подвергает опустошению расположенные по соседству земли, находящиеся под властью ромеев, переправил вооруженную армию во Фракийскую область и, вооружив также и флотилию, направился против этого народа, чтобы защититься. Болгары, увидев многочисленность конницы и флотилии, пораженные вследствие неожиданности и безнадежности страхом, бежали в свои укрепления и оставались там четыре дня. Так как ромеи не могли вступить с ними в сражение вследствие неприступности места, они пришли в себя и приободрились. В то же время император заболел болезнью ног (nosw podalgikh) и, остро страдая, отплыла город Месемврию для лечения; он приказал военачальникам и народу осадить укрепление и сделать, сколько возможно, для отомщения тому народу. Но так как кем-то была пущена молва, что император обратился в бегство, обеспокоенные ей, они, никем не преследуемые, стремительно обратились в бегство. Болгары, узнав об этом, стали их упорно преследовать и одних из тех, кого захватили, убили, многих же ранили [51]. Достигнув Истра у так называемой Варны, близ Одисса, и дойдя до лежащего выше материка, они увидели укрепленное и надежное положение этого места со всех сторон, огражденное рекой, и из-за его непроходимости расположились там. Они владычествуют и над живущими поблизости славянскими племенами и одних поставили для охраны от находящихся по соседству аваров, других же — для наблюдения над находящимися по близости ромеями. Таким образом, укрепившись и возвысившись, они опустошали и нападали на области и города (cwria kai polismata) Фракии. Императору же, видевшему это, пришлось заключить с ними договор об уплате им дани [52].

Не зная доколко маже да върши работа следния цитат, но го пускам: От хърватския историк Стиепан Сръкул е написана “Повийест хървата, сърба и словенаца”. Издадена е в Загреб от Ст. Кугли — книжарница на Кралския университет и Югославянската академия през 1921 г. В част първа, на страница 14, при страничното заглавие “Бугари”, е писано следното: “Българският народ се създаде от турските (?) българи и от един дял на онези славяни, които са били на левия бряг на долния Дунав, а след това са преминали Дунава във времето на цар Юстиниан и неговите наследници и се настанили из пустите и ненаселени римски покрайнини, дори до южна Гърция. Тия славяни са били три групи: северна, която е заемала източна Мизия между Дунав, Черно море и Балкана; средна — която е обхващала средна и южна Македония; и южна — която се е простирала по Епир, в Тесалия и Пелопонез. Последната е била най-слаба и постепенно се е претопила между гърците и албанците”. Други подобни просто не са ми под ръка м момента!

Не зная какво съдържат 2800-те мнения, които си постнал, за да станеш модератор, но недей така откровено да парадираш с невежеството си. Разбира се - в много по-голяма степен това се отнася до онези "незнайни войни", които седят само в този форум, нямат никакъв опит в чеждоезични форуми, и чакат само някой младок, за да го залеят с кофата с техните псевдоисторически теорийки. Не съм измислил аз тези термини или варианти, а рускоезични византолози и историци. когато пишат болгарир Болгария имат предвид нас, а когято пишат булгари имат предвид волжските и съвременни претенденти за този етноним. Не четете, не се информирате, а после този или онзи ви бил виновен. Ами вие даже не знаете, че бшившия Татаристан и сегашен Башкордистан официално иска да променя името си на Булгаристан и в разни отделни губернии върви подмяна на паспорти или лични карти където вместо обидното татар вече вписват булгар. Щом казвате че за вас нямало разлика между нас и тях добре. Аз какво да направя - ще седна да си допия питието. Може ли?

Мога и да потретя: доказателствата са пред очите ви, вие всички сте доказателствата!!! В онова сражение може и да не са участвали - случайно или не! - какво доказва това? Радой Ралин го беше обяснил, ама кой да го знае и помни!? Просто отказвам да вниквам в слаби, незащитими теории и хипотези, които отдалеч понамирисват на дилетанщина и невежество. Дори не мога да си представя какво точно искате да докажете пред себе си - славяните не били славяни, а прабългарите били балхари, бактрийци, кушани, кимерийци и ... шумери. Защо не се занимавате с траките, илирите и пеласгите - там поне може и нещо да изскочи, макар че фантазията ми не достига да си го представя. Тук обсъждахме хазарската мисия на братята просветители - има други раздели и теми във форума, където можете по-адекватно да изложите някаква подобна хипотеза, ако - разбира се! - имате и някакви достатъчно достоверни аргументи!!!

Струва ми се, че не аз се нуждая от доказателства, тъй като защитавам общоприето становище. Дай твойте доказателства, че прабългарите не са познавали славяните и никога не са били в съюз или някакви договорни взаимоотношения. Докажи, че нито под Дунава, нито над него и нито във Велика България са съществували някакви готи или келти, наричани славяни. Не съм съгласен, че етнонимът е свързан само и единствено с "роб", "слуга" и тем подобни щуротии. Това са хипотези, които изискват доказване. Много по-логична е тезата словени - словящи в една опозиция с германци - немци (несловни, не говорещи).