Armand O'BOLG

Уважаеми Историк, дефинирането, определянето и класифицирането на понятието "нация" среща сериозни затруднения още по време на съществуването на РСФСР и понеже е видимо пристрастието ви към Сталиновото определение, нека припомня, че в страната на Великите експерименти, за да бъде всичко, както е в учебника, създадоха еврейска, кюрдска и какви ли не още "държави". По-късно видяха, че все пак теорията се налага да бъде поправена, та СССР тръгна да изгражда единната социалистическа нация, но вместо там проведоха експеримента си в България и това беше "възродителния процес". Всички виждаме резултатите, но всъщност тук бих искал да обърна внимание върху факта, че и западните (буржоазни) специалисти не постигнаха кой знае колко в стремежа си поне да опишат белезите на понятието. Всички знаем за френския републикански модел и смешното му повтаряне в САЩ, но усмивката пада от лицата ни, когато усещаме как този модел се връща обратно в Стария Свят. Говоря за изравняването на гражданския статут с националната принадлежност.

Струва ми се, че се обръщах към госта Михай, но щом се интересувате - да, сепаратистки настроения съществуваха преди около 15 г. у отделни представители (поне двама) на тази общност. Чудно ли ви е? По онова време не само сред тях имаше подобни нагласи, така че мен пък ми е чудно още колко дълго време ще осъзнаваме, че всяка държава (и още по-специално - измежду членките на ЕС) трябва да полага постоянно усилия, за да не се разпадне. За съжаление - у нас е обратното: полагат се сериозни усилия, но ги няма субектите и затова се измислят нови етноси.

Не бих могъл да ги квалифицирам по друг начин - говоря конкретно за настроенията, които битуваха у някаква част от обществениците и политиците им. Не забравяйте, че по онова време, преди повече от 15 г., съществуваше съветска република, която очевидно те припознаваха за родина, прародина или някакъв защитник. Имаха формални белези на национално малцинство по тогавашните стандарти и малко оставаше да се обединят около някакъв план-програма. Не съм запознат с детайлите, но в крайна сметка не можаха дори да представят някакви искания в писмен вид (в указаните срокове), така че мога само да предполагам, че идеите им не са намерили по-широка поддръжка.

А ти какво ще ми дадеш? Освен простотия, де? Повтарям, че много се кефя на анализи и коментари на невежи, понякога се търкалям на пода от смях и за нищо на света не бих се лишил от оная хипотеза, че Сурсувул е Цървул!!! Варта не осъзнава в какъв капан попада, когато заимства от мен откровени глупости, писани за специална аудитория. Кеворк е невъзможно през ІХ век - едва през ХІ-ХІІ в. се появяват колебания при четенето на името, което в оригинала си е Георги. Ама човек трябва да знае, а не да папагалства!

Това че според теб някаква публикация е спам, все още не го прави наистина спам, защото многократно специално ти си доказвал че самият ти спамиш. Варта ме е цитирала мен, но не знае, не познава източника и си позволява, подобно на мнозина български краеведи, да арменизира имената на исторически личности - византийци, които няма как да са носили арменски имена. Това обаче не бива да ви смущава и най-вече - кога ще се научите да уважавате опонента? Нищо повече няма да научите - няма да отговарям и на личните съобщения. Проф. Добрев има право - вие не и това ви озлобява!

Подкрепям някои от изводите на проф. Добрев и на няколко пъти в различни теми исках да информирам за тази съпруга на цар Симеон и за този негов девер, защото това обяснява много неща в българската медиевистика, но от друга страна легендата за прабългарина Сурсувул=Цървул, подобно на много други ми е толкова мила, че не ми се искаше да се разделяме с нея. Въпросната историческа личност едва ли е брат на Мария - дъщерята на Христофор Лакапин, която някои специални изследователи нарекоха Мариам. Той обаче със сигурност е византийски асекрет (секретар в канцеларията на имератора) и още по-точно ексвизантийски служител, доколкото чак до женитбата на цар Петър е един от видните български боляри. Не разбрах точно какъв суперстат имало при арменците - тюркутски или прабългарски, но това са глупости! След Световния младежки фестивал в България се засили арабския суперстат, ако може така да се каже, по същата логика на същия автор. Второто име на въпросния Георги Сурсубул (Той няма нищо общо с "адаша му - Георги Зергобуила, който е виден дипломат при княз Борис!) има варианти Сурупал, Сурупул(ос)..., които са по-ясни и се тълкуват като "сина на сириеца". Такива се срещат и в моливдовули от периода на византийското владичество. Проф. Добрев можеше да провери откога датира появата на Георги Сурсувул в двора на българския владетел и тогава щеше да разбере, че не може да е син на Христофор Лакапин. От отговора му разбирам, че според него - братът на цар Петър, който е носил името Михаил е син на цар Симеон от "мистичната" Кубера, но - за жалост! - това не се връзва с останалите факти и моите представи!

Обръщам се по-специално към госта-Михай, за да му напомня и обясня някои факти. В редица чуждоезични форуми съществуват строги ограничения да се използва сътветния език на съответната азбука. Не виждам защо да не се спазват същите правила и тук?! Относно гагаузите - срещал съм се, разговаряли сме, дискутирали сме на възможно най-високо ниво - да речем около 1990 г. на т.нар. кръгла маса по бълг. нац. въпрос. Оттогава датират и сепаративистките им настроения, доколкото мога да съдя по изводите от тези разговори. Забелязвам, че имате доста странни схващания за това що е то национално малцинство и поради това ще се опитам да ви представя официалната позиция на България, която оттогава до момента не е променяна. Гагаузите в България не са национално малцинство и подобно на циганите, власите, каракачаните и някои други етнически малцинства не могат да претендират за защита на своите национални права и свободи. За съжаление този императив не просъществува дълго и на циганите им пришиха етикета национално малцинство. Гагаузите останаха извън полезрението. Няма да се спирам на детайлната аргументация, но на тях и на други подобни им беше дадена възможност да се легитимират в един достатъчно дълъг срок, което те не успяха да направят. Техен представител ни информира за репресии от страна на БКП и правителството започнали още в началото на 80-те години, котаго се появава и разпространява и измислената по нароному етимология на народностното им название гагаузи. Тук виждам че някои от колегите все още са склонни да вярват в подобни "обяснения". Всъщност съществуват антропологични метрични изследвания на етнографската група гагаузи, които са били извършвани до 1989 г. паралелно с етнографски анкети от съответните институти към БАН. Публикациите не са особено популярни, но по общата оценка - в тях недвусмислено е доказано, че не става въпрос за подмяна на езика, а за тюркска етническа група, която е запазила езика си. Много ми е странна логиката на онези колеги, които считат че по време на турското робство турските молли и мюррета са могли да ги научат на този вариант на къпчакския език, но който говорят и роднините им в Сев. Причерноморие. Все пак не мога да не отбележа, че изпитвате странна привързаност, Госте Михай, към френската теория за връзката на националното съмосъзнание с езика на който мисли конкретната личност - това е политическа, а не научна теория.

Съгласен съм 'Иванко Тертер'. Може да се каже и така - почти всичко ново е добре забравено старо , но в случая правя връзка с предишната едноименна тема и активизирането в някои среди на антибългарските нагласи. Ние не можем да следим всички подобни изяви и в случая посочих как грузински колеги поемат нашата роля. То това си е чиста политика, но представете си на битово равнище какво мнение имат днес братушките към нас и как това се отразява в научните дискусии. Цялата работа ми изглежда като последователни опити да прехвърлят подозренията за тюркотски произход от себе си върху българите и то не от днес!?!

В дискусията с учени от постсъветските републики (вж. темата "Към фалшификациите на българската история")се намесиха грузински специалисти, които се обявиха против оценката, според която българите били полутурци. Те приведоха доста аргументи, но най-шокиращо е известието в техните извори, че скитите, които са се превърнали в славяни - руси , руснаци ... първоначално са били управлявани от хаган. Привеждам източника: М. Г. Джанашвили "Осада Константинополя скифами, кои суть русскиие, и поход императора Ираклия в Персию", изд. М.Г. Джанашвили, Сб. материалов для описания местностей и племен Кавказа, Вып. 27, Тифлис 1900 2-3 (колофон), 8-61 (текст), както и от същия автор - К материалом по историческиям древностям Грузии и Росии. заметки, переводы и комментарии, Тифлис, 1912, 109-145. Грузинската версия е пряко потвърждение на известието в Бертинските анали от 839 г. за народа Rhos, управляван от Chacanus. За последен път К. Акентьев се позовова на тези данни в "Древнейшие свидетельства появления 'Pous на византийской исторической сцене" - доклад, четен на 14-18 май 2007 г. в Ермитажа, където се е състояла конференцията «Становление русской государственности в контексте раннесредневековой истории Старого Света» (вж. http://byzantinorossica.org.ru/byzrusvar.html ). Аз очевидно съм се предоверил на колегите, които побързаха да отхвърлят "Джагфар терахи" и сега не съм чак толкова скептичен поне към част от съдържанието й. Оказва се, че най-славяните измежду славяните ще се окажат много повече полутурци от когото и да било. В полза на това изглежда говори и фактът, който лингвисти ни посочиха, а именно, че една от най-често употребяваните руски думи "нельзя" съдържа тюрската дума Ляз, лааз-ъм,... (нужно, необходимо, възможно, може, бива...). За отбелязване е факта, че тази дума спада към основния речников фонд на техния език, а в българския език няма такъв паралел!!!

Извинявайте, уважаема Емилия, но моето мнение е малко по-различно. До 10 ноември 1989 г. някакси не се чуваше за никаква етнология. Всички които работеха в Етнографския институт кън БАН и по-късно Института за фолклор си бяха етнографи. Един хубав ден за българската демокрация тези труженици на науката се събудиха и се превърнаха в етнолози. Такава е истината Сега някои се представят вече и за социални антрополози, защото били учили в чужбина (но тя тази чужбина, ако се поразровим се оказва... Москва или Ленинград). Не е нужно да питате филолозите за тази "дребнава" разлика!

Човек просто да се чуди откъде да започне. Ще се спра само на арменските източници, защото съм донякъде виновен за този лавинообразно нарастващ интрес към научно-популярните и публицистични първоизвори, откъдето тези данни преминаха и влязоха в научна употреба. Не може да пишете Моисей Хоренский и Ананий Ширакаци - ако ще пишем на руски трябва да изберем руските варианти - Моисей Хоренский и Ананий Ширакский (или ако искате - Шираковский). Същата грешка се наблюдава и в български научни публикации, поради което е уместно да ви поясня, че на български трябва да пешем Мовсес Хоренаци и Анания Ширакаци. Що се касае до сирийския автор Мар Абас Катина (а не - Котины), то в своето призведение Мовсес Хорнаци никъде не казва, че го е цитирал, нито че в неговите дни (на Мар Абас Катина) се е случило преселването на българи през Кавказ в Мала Азия. Това са пълни измислици и манипулативни конструкции - яд ме е е че на времето си не писах, че Мар Абас Катина на свой ред е цитирал един шумерски историк, който пък го е чул от един неандерталец!!!

Струва ми се, че най-голяма популярност в Европа и света този етикет придобива по време на Лайпцигския процес, когато разни германски журналистчета се надпреварват да сипят обиди върху Георги Димитров и другите подследствени арестанти. Г. Димитров ги направи за 2 стотинки, но по-късно доказа, че са били прави по отношение на него. В по-ново време обаче има много интересен паралел - "тъмен кавказки субект", който израз е със същото съдържание и смисъл, но се отнася до кавказците. Създава се и се разпространява в СССР, а напоследък се активизира отново във връзка със събитията в Чечня и съвсем отскоро - по повод войната с Грузия. Общото и в двата случая че това са медийни "стереотипи" и ви препоръчвам да поставите в кавички думата стереотип, за да няма грешки и недоразумения!!!

Здравейте, уважаеми проф. Добрев, за мен е чест да ме объркат с Вас. На Aspandiat и на Galahad вече им отговорих, но за останалите може би ще е важно да знаят, че не мога да толерирам агресивното невежество. Не приемайте на доверие моите аргументи, съмнявайте се и проверявайте, но личните нападки са по-подходящи някъде другаде! Особено настоятелно ви призовавам да проверите източниците, защото ако не сте убедени в правилността им все едно да изграждате кула от пясък!

В същия форум и в същата тема, откъдето копирах текста имаше и един репортаж от очевидец на събитията в съвременна България, който я е описал така през 2004 г.: СТРАНА РОЗ У ВОРОТ ЕВРОСОЮЗА Болгария самая нищая страна, стоящая у ворот Евросоюза. Но ни низкие показатели внешнего валового продукта, ни низкие заработные платы и высокие цены - ничто не помешало тому, чтобы дух европеизации уже проник сюда. Это чувствуется, прежде всего, в непринужденном образе жизни людей. Терпимость по отношению к представителям однополой любви, целующимся в самом неудобном месте парам, к ребятам с серьгами, и бок о бок рядом с ними карманным ворам-цыганам, действующим группами или в одиночку в поисках удачной охоты. Работники посольства в Болгарии членов нашей делегации не раз предупреждали, чтобы мы были осторожны, прогуливаясь в одиночку по улицам Софии, советовали держаться в стороне от липнущих людей, предлагающих свои услуги. Тем не менее, прогуливаясь по улицам Софии до полуночи, наши журналисты, к счастью, не столкнулись с подобными происшествиями. Благородное веяние Европы чувствуется на чистых и ровных улицах, даже в воздухе, насыщенном кислородом. Здесь варварски не расправляются с зеленью, как у нас. В городах красная черепица крыш утопает в зелени, и красный цвет в постоянном сочетании с зеленым придает яркое впечатление природному облику города. Пристрастия к кафетериям здесь тоже нет, их количество - в рамках необходимого: в центральном районе Софии, называемом Лозенец, их можно встретить в десять раз меньше, чем у нас. И еще одна особенность: в парках и садах, в противоположность нам, очень много цветов. Благоухание знаменитых болгарских роз распространяется повсюду. Ведь Болгария считается страной роз. Основные транспортные средства - трамваи, троллейбусы и микроавтобусы. Все они имеют блестящий вид - ни одного старого средства перемещения мы не встретили. И что привлекательно: один микроавтобус, как правило, более 9-ти человек пассажиров не берет. Да и в этом нет никакой необходимости. На остановках мы ни разу не увидели скопления людей, а маршрутные такси появляются, можно сказать, с молниеносной скоростью (по сравнению с нашими). На каждом шагу мы были вынуждены вспоминать нашу "голгофу": появляющиеся один раз в час маршрутные такси, битком набитые пассажирами. В случае с Болгарией, противопоставляясь материалистическому восприятию, пожалуй, можно с утверждением сказать, что сознание определяет уровень бытия. Регистрировать на бумаге европейские обязательства - пустое занятие. В первую очередь, надо освободиться от азиатских хищнических привычек. След моята намеса получих десетки извинения и обяснения, хората от тази постсъветска република мечтаят да дойдат в България и да останат завинаги, макар че до този момент са си представяли, че българите са полутурци! Сами виждате какви странни полуистини-полулъжи битуват в постсъветското пространство.

Мнението ми съвпада с това на Frujin Assen, но бих добавил и факта, че в Продължителя на Теофан струва ми се имаше описание на начина по който византийците "убиват" цар Симеон - допитват се до ясновидец, който препоръчва да обезгляват статуята на Българина на форума и в този миг и час техният възпитаник, който управлявал северната им съседка си отишъл от живите. Извинявам се за стила - можете да го обясните с мързела и деменцията, но смисълът е този, че в Константинопол и Адрианопол е имало доста отдавна една просименовата партия и като нищо, като стой та гледай, можехме да имаме един българин начело на обединената империя. Вече съвсем сериозно се замислям каква би била историята на света, ако този човек беше успял да го реализира и виждам много положители моменти! Всъщност трябва да напрегна паметта си, защото някои от византийските хронистите от по-късни времена се връщат на спомена за битката при Катасирти и това, което ми беше направило впечатление е, че някои от обявените за убити византийци се оказваха живи!

Присъединявам се най-чистосърдечно. За огромно съжаление, колегата - уж сериозен учен, от когото получих най-новата "кратка история на БКП-КПСС", се измъкна като мокра връв. Обвинява браузера и някаква частична амнезия, така че няма да мога засега да открия източника. Яд ме е не за друго, а за това че в описанието на съдебния процес срещу другаря Тодор Живков се имплицира хипотезата за подкупи, което е по-характерно за средноазиатските съветски и постсъветски губернаторчета. Не бива така да обиждат човека, светла му памет.

Уважаеми колеги, Предлагам на вашето внимание публикация на руски език озаглавена "История Болгарии", по която учат в някакви руски училища. Предполагам, че това е съчинение от типа Кратка история на КПСС, но с обратен знак, тоест с определена отрицателна насока. Съвсем скоро ще мога да уточня източникът, който вярвам е някаква постсъветска централа за пропаганда и агитация, и тогава се надявам да се задвижат и някои наши дипломати. История Болгарии В античные времена территория, занимаемая современной Болгарией, принадлежала могущественной Македонии, а населяли ее фракийцы. После 46 г. до н. э. все эти земли и часть Македонии, ставшей, в свою очередь, частью мощной Римской империи, были поделены римлянами для удобства управления на три части — Нижнюю Мезию, Балканские горы и Фракию на юге. Появившиеся здесь в середине VI в. н. э. славянские племена слились с немногочисленным фракийским населением, которое легко восприняло их быт, традиции и обряды. Этому слиянию способствовало и то обстоятельство, что славяне были настроены весьма миролюбиво по отношению к местным жителям и занимались землепашеством и скотоводством в небольших общинах. В 679 г. тюркские орды, так называемые протоболгары, предводимые ханами и боярами, покинув свои традиционные места обитания между Волгой и Южным Уралом, пересекли Дунай. В 681 г. тюркский хан Аспарух образовал первое в истории славянское государство — Первое Болгарское царство — со столицей в г. Плиска в Мезии. Государство просуществовало до 1018 г. и было весьма обширным по европейским масштабам — в IX в. его границы простирались от Византии до Македонии. При этом немногочисленные протоболгары растворились среди славянских племен, восприняв их язык и культуру. С 870 г. Болгария исповедует христианство, а болгарская Церковь является независимой и имеет собственного патриарха. Пика своего могущества Болгарское царство достигло при царе Симеоне (893— 927), который перенес столицу в Преслав и раздвинул границы страны до западных берегов Адриатики. Даже гордые и независимые сербы признали Симеона своим государем (к тому же времени относится принятие сербами христианства). Процветали культура и письменность. Школы письменности Преслава и Охрида были первыми в Европе после древнееврейской, эллинской и римской школ, давно уже переживших к тому времени период своего расцвета. Попытки Симеона примерить корону Византийской империи в значительной мере ослабили страну, распаду которой также способствовали мелкие междоусобные войны после его смерти. Сербия сумела доказать свою независимость в 933 г., а в 972 г. отмежевалась и Византия, оставив за собой часть восточных земель. Царь Самуил (980—1014) пытался воспрепятствовать фатальным переменам, но потерпел жестокое поражение в 1014 г. в битве под Беластицей с войсками византийского императора Василия II. Последний приказал выколоть глаза 15 тысячам болгарских воинов. Узнав об этом, болгарский царь скончался от сердечного приступа. Четыре года спустя вся Болгария перешла под византийское правление. В 1185 г. два брата — Петр и Асень — возглавили успешное восстание против византийского владычества, в результате которого было создано Второе Болгарское царство (1185—1396). Царем стал Асень, а столица была перенесена в Велико-Тырново. Царь Иван Асень II (1218—1241) подчинил всю Фракию, Македонию и Албанию, однако после его смерти в 1241 г. гигантская империя опять начала разваливаться. Страну изматывали непрерывные набеги татар с севера, сербы захватили Македонию. В 1340 г. турки почувствовали возможность объявить ослабленную Болгарию зоной своих национальных интересов. Различными путями—политическими, экономическими и религиозными — они проводили экспансию, которая к 1371 г. увенчалась успехом. Болгарский царь Иван Шишман признал себя вассалом турецкого султана Мурада I. В 1393 г. турки взяли Велико-Тырново. Последняя болгарская твердыня, город Видин пал в 1396 г. Его падение знаменовало начало пятивекового правления Оттоманской империи. Турецкие наместники, избравшие своей резиденцией Софию, и турецкие колонисты, селившиеся на плодородных равнинах, вытесняли коренных жителей в горы, на сухие и неплодородные земли, собирая с них при этом огромные налоги. Эти обстоятельства, впрочем, способствовали тому, что туркам не удалось внедрить в Болгарии ислам и заставить коренное население забыть свои старые традиции и обычаи. Христианское вероисповедание сохранилось, несмотря на преследования, в удаленных монастырях, таких как Рильский, Троянский, Банковский. Сохранились богатейшие фольклорные традиции, послужившие как бы мостом между XIV и XIX вв. — концом турецкого владычества. Болгары сохранили самоуправление, а в национальной экономике по-прежнему господствовал аграрный сектор. Города становились центрами турецкой торговли и ремесел, и в XVI—XVII вв. турецкое влияние в Болгарии достигло своего пика. Оно значительно ослабло в XVIII в., когда резко усилились лишения населения из-за крайне неудачных войн Турции с Австрией и Россией, сопровождавшихся ростом налогов и взлетом инфляции. Еще в начале XIX в., по мере ослабления османского влияния, на базе народных традиций, обычаев, обрядов, фольклора началось возрождение национальной болгарской культуры. Впервые за 500 лет открывались школы, печатались книги на болгарском языке. В 1860 г. началось движение за независимую от константинопольского патриарха церковь, которое увенчалось успехом через десять лет. Признание Турцией автономности болгарской Церкви явилось важным шагом на пути к независимости. Пока будущие национальные герои Болгарии: Христо Ботев, Любен Каравелов и Василий Левский — в глубокой тайне готовились к освободительной войне, жители Копривштица подняли в апреле 1876 г. преждевременное восстание. Оно было подавлено с беспрецедентной жестокостью. В Пловдиве было казнено 15 тысяч болгар, а также разрушено 58 деревень. Такой поворот событий заставил Сербию объявить Турции войну, в которую в апреле 1877 г. вступили на стороне Сербии Россия и Румыния. Решающие сражения состоялись под Плевеном и Шипкой. Россия потеряла в этой войне 200 тысяч человек убитыми и ранеными. Когда русские войска подошли к Стамбулу на 50 км, турки сложили оружие, испугавшись возможности полного разгрома. По подписанному в Сан-Стефано договору Турция отдавала Болгарии 60% Балканского полуострова. С 1878 г. ведет свое начало современная история Болгарии. Опасаясь появления мощного русского форпоста на Балканах в лице нового зарождающегося государства, западные державы делали все возможное для предотвращения этого. На Берлинском конгрессе южная часть Болгарии была объявлена автономной провинцией, находившейся тем не менее номинально под властью турецкого султана. Македония же была официально признана частью Османской империи. В 1879 г. Северная Болгария приняла либеральную конституцию. В 1885 г. Южная Болгария, называвшаяся Восточная Румелия, стала частью нового государства, образование которого завершилось в основном к 1878 г. 29 июня 1913г. болгарский король Фердинанд (1908—1918) нанес внезапный удар по своим недавним союзникам, Началась Вторая Балканская война. Она быстро закончилась поражением Болгарии со стороны Сербии, Греции, а также Румынии, удачно выбравшей момент для присоединения к стороне-победителю. Македония была разделена между Грецией и Сербией, а Румыния получила от Болгарии Южную Добруджу. В сентябре мятежные войска заставили короля Фердинанда отказаться от престола. Болгария заключила перемирие, отдав часть своей территории Греции и Сербии. Выборы в 1920 г. привели к победе Александра Стамболийского, демократа и противника войны. Сформированному им правительству удалось провести земельную реформу, в соответствии с которой земля, принадлежавшая крупным землевладельцам, распределялась между обрабатывавшими ее крестьянами. Такое положение дел не могло устроить землевладельцев. Внутреннее положение страны осложнялось обилием беженцев из Македонии, а также небывалым ростом преступности в самой Македонии и полным произволом в стране. А. Стамболийский был убит в результате заговора праворадикально настроенной группировки, пришедшей к власти в июне 1923 г., а в сентябре того же года было жестоко подавлено вооруженное крестьянское восстание под предводительством коммунистов. В стране наступил террор. В 1935 г. в Болгарии был коронован на царство Борис III. 24 января 1937 г. Болгария и Югославия торжественно подписали договор «нерушимого мира и искренней и вечной дружбы». В сентябре 1940 г. Гитлер потребовал от Румынии вернуть Болгарии южную Добруджу, а в 1941 г. благодарная Болгария, расторгнув все договоры, приняла активное участие в германской интервенции в Югославию. В 1942 г. большинство антифашистски и антиправительственно настроенных группировок, в том числе и коммунисты, объединились в Отечественный фронт для организации выхода Болгарии из войны и заключения перемирия. Царь Борис скончался при таинственных обстоятельствах в августе 1943 г. Был сформирован Регентский совет. Он осуществлял свои функции до сентября 1944 г. — на 2 сентября Отечественный фронт планировал вооруженное восстание. 8 августе 1944 г., когда советские войска продвигались по территории Румынии, Болгария неожиданно объявила себя нейтральной страной и разоружила находившиеся у себя немецкие войска. По настоянию СССР Болгария объявила Германии войну, после чего советские войска вступили на болгарскую территорию, не встретив сопротивления, как на территорию дружественного государства. 9 сентября 1944 г. вооруженные отряды Отечественного фронта и партизан вошли в Софию. Власть перешла в руки коммунистов под руководством Тодора Живкова. С 1944 г. и до конца войны части болгарской армии принимали участие в сражениях с гитлеровцами вместе с советскими войсками. После референдума 1946 г. Болгария была объявлена республикой, и премьер-министром 27 октября 1946 г. был избран Георгий Димитров. В 1980-х гг. Болгария присоединилась к призыву Греции за объявление Балкан зоной, свободной от ядерного оружия, однако отношения с Турцией по-прежнему оставались натянутыми. Начиная с конца 1940-х гг. в стране, руководимой коммунистом Тодором Живковым (с 1954 по 1989 гг.), развернулось широкомасштабное восстановление, а затем развитие и преобразование промышленности, индустриализация и коллективизация сельского хозяйства. Болгария стала одной из наиболее процветающих стран Восточной Европы. При этом в рамках планирования в условиях социалистической экономики была проявлена значительная гибкость, что позволило поднять качество продукции и производительность труда, было разрешено частное фермерство в свободное от основной работы время. В 1989 г. в Болгарию из СССР докатилась волна перестройки. 9 ноября 1989 г. рухнула Берлинская стена, а на следующий день радикально настроенная группировка в Болгарской компартии положила конец 35-летнему правлению 78-летнего Тодора Живкова. Через 43 дня Т. Живков был посажен под домашний арест, а в феврале 1991 г. он оказался первым из коммунистических лидеров, представших перед судом по обвинению в коррупции и взяточничестве в течение периода правления.

BGVlach каза: Влашки владетели с имена, прякори започващи с "дра" са само гореспоненатите + Vlad VI Dragomir. (Последният е безинтересен за темата.)Двете думи "гявол/dracu" и "драг/drag" и на български и на румънски имат съвсем противоположно значение и се употребяват в различен контекст. Съответно не ми е ясно, за какъв евфемизъм става дума в случая? Би ли бил така добър и внесеш малко разяснения, щото на мен ми замирисва на езотерика от рода на "Власите сме чеда пъклени, на гявола курбан редовно ние правим".За "пилето с кълчища" нещо не те разбрах, но както става ясно и от по-горе, изпитвам трудности с проследяване на мисълта ти.Контактите ти с някой "наши представители, официални" нямат директно отношение по темата, но не се претеснявай да си пуснеш езика. Да се наблюдават душевни полюций отстрани понякога е интерсено.Относно това какво знаем и незнаем власите за себе си, сигурно е само едно:И чобанин да питаш, и той ще ти каже от кой род е, независимо какво пише в личната му карта. (Тук са възможни сравнения с нЕкой съществуващи практики като: "Иван Стоянов Иванов", син на "Стоян Иванов Стоянов") Та, ако не устискаш и се решиш да си пуснеш езика, ще те те моля да го правиш без квалификаций. ... пишейки книгата, не забравяй и за обясненията около "Ползването на 3л. мн.ч за българите в писмата на Влад Цепеш". Благодаря за информацията. На своя ред ще поясня, че областта Лакония не е чак толкова далеч от родната ми Тесалия и наистина имам такъв изказ - лаконичен. Касателно лингвистичният термин "табу" - първо в речта, а после и в писмото, се наблюдава забрана да се използват точните названия на опасни, вредни същества, божества (реални и абстрактни)... Техните имена се заменят като какофонизми с евфемизми, за да се получи благозвучие и да се избегне опасността. Така Дяволът е заместван с Драгия и не съм аз откривателят на тези феномени в речта. Никаква езотерика няма тук и ако очакваш някакви разяснения от мен, не ги квалифицирай предварително, за да не се получи "ефекта на тишината"!!! Не желая да разискваме вашия етностен статус, просто констатирах факти от 1990-1991 г. на т.нар. кръгли маси по националния въпрос. Радвам се за вашия чобанин, такива хора уважавам, дето знаят рода си!!! Душевни полюции са изблиците на горещите защитници на румънщината, които странно защо намират за нормално да се релоудват в този точно форум. Последният ти съвет не мога да схвана, но най-вероятно е от друг роман!

Sir Galahad, ако прочетеш отново последните си два поста, може би ще си отговориш защо няма да получиш исканата информация от мен! Това поведение не отговаря на титлата!!!

Дали ще имаме честта да получим, ако е възможно, разбира се, цитираният от вас източник, в който са записани тези имена, защото повтарям Владимир-Расате е една изцяло измислена приумица. Не държа да научавам за хипотезите, построени върху други хипотези!

Aspandiat-e ти пак блесна с начетеността си - хайде пак провери български ли са тия думи и тогава се произнасяй "компетентно"!!! Mihai предизвикваш ме да ти обяснявам както на малко дете защо румънците на Дявола са викали "драги", а не дракон. Ми то си елементарно табу, бе човече, езиково табу и евфемистично прозвище. По-добре да беше се хванал за произхода на Драг, дарг..., защото аз по-горе никъде не казвам, че е българска дума, драгуле!!! Мога да гарантирам само, че не е славянска или поне не е чисто славянска, а общоиндоевропейска. Galahad-e преди доста години съм събрал почти всичко, което може да бъде намерено по темата, защото един кинокритик с големи връзки искаше такава справка и трябва да те уверя, че фантастиката е повече от историческите данни! Може би най-странното в тези сведения е връзката с град Търговище, но спирам дотук, оставям малко и на бъдещите изследователи!

Мога да ти отговоря на грузински, но ме мързи, luby! Още повече, когато ме забавлява самозаблудата. Значи "Орден на драконите", а BGVlach! Ти там ли си бил? Е, стой си!!! Не, чакай - преди да те оставя, нека ти кажа, че никой не се натиска да ревизира измислиците на северните ни съседи. Това си е тяхно задължение - все някога ще стане. Неприятното е, че вие - влахите, дори не знаете сами кои сте, към тях ли спадате или не!? Неколкократно в различни теми призовавах съфорумците да не ви нападат чак толкова жлъчно, защото все още пребивавате в блажено неведение и се обърквате като пиле в кълчища. Контактувал съм с ваши представители, официални - пълна скръб ти казвам, човече. Не ми дърпай езика! Касателно Влад Дракула или Драгия-Драгуле, кой ти каза че е Влад Цепеш? Чел си нещо от мен, но не си го разбрал и сега давай да се защити чистта и достойнството на скъпия румънски и братския молдовски народ. Смях!