Ka40

Ами ще се чудиш. То оставаше и да не се чудиш, като не си чел изворите

Хърсе, вземи ги прочети най-накрая тези извори. Не са толкова много.

.

Така е. В единият случай успяват да направят десант с 500 кораба, неясно къде, но без сериозни последици,, а в другия подпалват някакви "аули", което също не е ясно къде точно са били. Друг е въпросът за самото значение на "аул". В крайна сметка и двете експедиции, при които частично успели да пробият българската защита завършили без някакви сериозни последици, което пък показва, че успехите са били твърде мижави.

По-точният въпрос е кога се е появил етнонимът "власи". Дали пък именно през 10в. не се наложил като етноним на балканското латиноезично население. Иначе латиноезично население тук си има ощ откакто са дошли римляните. Иначе липсата на сведения е много показателна - неможе за 200 години тук нищо да не се е случило ако е бил ромейски град. Барем митрополитът ми на някой събор щеше да присъства. Голяма част, небих казал. Само две. Какво доказва оцеляването на някаква сграда? Единствено че е била добре построена и по една случайност никой не я е бутнал. Какво обаче показва археологията, която обаче нее само една две църкви? Ами нека защитниците на тезата че е била ромейска, кажат колко византийски монети, печати, надписи и др. материали има от Сердика за периода VІІ-VІІІв. До 784 г. ромеите не са контролирали земите на север от Одрин и на север от Сяр. Иначе Сердика не е голям античен град, даже е бил доста малък на фона на останалите.

Е те са малко повече, обаче, както сам признаваш - става въпрос за нищожен процент. Значи излиза, че погребалният обред е различен от този на хуните и тюрките.

А през 789г. ситуацията не е ли същата. Българите ненадейно се изсипали в Долна Струма. Казваш контрол на път. Откъде на къде е бил този път през VІІ-VІІІв. Има ли данни да е функционирал? Май е бил по-скоро път за никъде. Последното сведение за Сердика е от началото на VІІв. когато жителите му потърсили убежище в Солун. Следващото е чак през 809г. Всеки който твърди, че е бил ромейска по това време, се сблъсква с тоталната липса на доказателства за това твърдение.

.

.

Когато Крум превзема Месемврия, тези от местните, които не са се усетили да офейкат предварително, са били изпретени отвъд Дунав, а във Влашката равнина мореплавателните умения не са от най-полезните. Следващата работа на Крум е била да събори града, което пък показва че за българите владеенето на един морски град е изглеждало като нещо безсмислено.

При нас лавкаджийка нямаше, обаче имаше кадровачки, така че човек не гледаше по цял ден кочове. Пък и почти всяка събота и неделя - гарнизон. Като казвам гарнизон,се сещам един ден ни пускат в гомял гарнизон и тръгваме от поделението в ямбол за гарата - качваме се наедно такси и човекът, който беше на около 40 г. ни пита туй онуй. По едно време стана дума чее бил в легендарния триъгълник Грудово-Звездец-Елхово, та ни вика, като влязох, 9 месеца не бях излизал гарнизон. Какдаму се оплачеш на този човек, при положение, че ние бяхме общо за 6 месеца. Дето се казваше "мен това не меинтерисува, аз съм тук за малко"

Абе за едната бройка да изтървя Байряма както казал народът. И после, като седнем с приятели, какво да разказвам? То не че нещо съм видял за 6 месеца, ама все пак от кумова срама дето се вика. Иначе може би по товавреме разложението, което е царяло през 90-те г. е започнало да се преодолява. В интерес на истината нито в Ямбол, нито в Труд имаше пиянство, нито някакви издевателства. В предпоследният ден като бях в Труд, станах неволен свидетел та това колко прост е нашия народ. Последната седмица ме пратиха на една изолирана радиостанция. В Труд бяхме две поделения в един общ двор - моето радари, а съседното - Зенитни войски. Със съседното поделение макар и да бяхме ведна ограда нямаше никакви връзки - отделни спални, отделни плацове и т.н., само на границата - командния пункт, та там съм виждал някои техни офицери и войници. Една от нашите радиостанции беше на майната си - минава сенашето поделение, минава се съседното, минава се една гора, там. Та значи изпратиха ме там, нещо като на хижа в гората, сам, слизам само за да ям и да се изкъпя и обратно. Никаква работа - припичам се на слънце като гущер, чета си книжки и само отвреме навреме гледам дали една лампа свети и евентуално ако има буря да изгася антетана. Та няколко дни преди да се уволня, седя си привечер, пуша си и се наслаждавам на летния залез над Тракийската равнина и в този момент едно от кучетата, които се навъртаха наоколо излая - гледам в сумрака 5-6 войника от другото поделение се изнизват. нито ги познавам, нито ме интерисува, нито ми е работа да се меся (района се охранява от войници от другото поделение). На сутринта отивам да закусвам и гледам един от нашите старшини събрал нашите войници и им набива канчентата "да не правите като онези идиоти от ЗРВ-то". Викам "старшината, какво е станало", а то какво се окзава - онези глупаци, дето съм ги видял, били уволнявки от съседното поделение и решили последните няколко дена да се направят на мъже - избягали, хубаво, отишли в селската кръчма, хубаво, напили се, хубаво, сбили се със селяните, хубаво, дошъл СОТ и с тях се били, хубаво, обаче дошла военна полиция и с нея се били, което вече не е хубаво. Съответно прецаали уволнджака и вместо дома, отидоха в дисципа. Абе келешка история, което пък показва, че някои келеши са си влезли и келеши са си излезли.

За кои византийски кораби се съмняваш, че са моглида навлезнат в Дунав? За онези, големите, дето казваш, че не сасъществували, или за онези, малките, дето са наподобявали канута? Защо реши, че при въпросната операция корабите са навлизали навътре по Дунав? Това има ли го в някой изор или просто реши че така трябва да е било?

Лошо не, ами трагично е когато на един исторически форум се цитира основно Укипедията. Виж да беше цитирал барем Теофан, веднъж говори за 800, друг път 2000, а трети път за цели 2600 кораба, които били изпратени срещу българите.

Като гледам със Стоедин и Михов сме служили горе-долу по едно и също време, затова и аз мога да кажа "службата беше, кратка, но за сметка на това лека". Нещо като пионерски лагер - ВВС свръзка, като изрично искам да уточня че не съм връзкар, просто стечение на обстоятелствата. Лично аз с радост влязох и с радост излязох. Единственото за което съжалавам, е че не съм стрелял. Да, може да изглежда странно, но даже и не съм чул как стреля било пистолет, било автомат. Още на втория-третия ден в школата в Ямбол ни казаха че ще ни водят на парад в София - за Гергьовден, така че казаха - ще стреляте като идите в бойните поделения. Месец и половина само набиване на крак. Обаче имаше проблем - цялата школа бяхме около 65 души, а едно каре за парада е 64. Както и да ни строяваха не става и не става, накрая бяхме най-смешното каре - първата редица високи 1,8м и нагоре, а последната 1,6 и надолу. Разбира се освен маршировката във въпросната школа нищо друго не научихме. Бяхме три взвода - 1 на радиостанции и 2 телеграфисти. И поредната армейска глупост - два месеца ги мъчат телеграфистите да научат морза и тамън го научиха, дойде заповед, че се морза излиза от употреба. Аз защастие бях на радиостанция - обучавахме се на някакви съветски допотопни радиостаниции. Изрично е да казвам, че в учебния център радиостанциите неработеха, а обучението се водеше от ефрейтори, келеши на по 19г., които естествено незнаеха как работят. То и лейтинанта, който ни беше взводен, и той не знаеше, ама това не е важно. Както ни казаха - и радиостанциите ще ги научите в бойните поделения. Иначе в Ямбол добре си прекарах - хубаво и обилно ядене, мотане, дремене и все такива приятни занимания, когато нямаше строева. В София на парада също беше забава - като ни опънаха на плаца пред Националния исторически музей над 1000 души - 13 карета по 64 души и отделно останалите, напред - назад, една седмица. Лично за мен това беше доста полезно, защото придобих представа какво значи примерно армия на куп от 1000 души - едно е да гледаш на филм, друго е на живо. Парадът, както всичко в нашата Родина, е измама. Отиваме предпоследния ден в поделенията до моста на Цариградско шосе - има и ВВС и на гвардейците, да се изкъпем (цяла седмица не се бяхме къпали - спахме в Божурище, но нямаше топла вода и ни забраниха да се къпем със студена, лично за мен това не е проблем, щото можело някой да настине и нашето участие пропада - както казах карето беше 64 човека, цялата школа бяхме 65) и гледаме някви войници се разнасят моряшки униформи. Питаме ги "откъде сте", а те ""оттука", а кво се ебавате с нас - тук, в София няма моряци, а те - ние сме гвардейци, и когато трябва за паради ставаме я моряци я каквото трябва. Малко след това софийско приключение, ни изпратиха в бойните поделения. Отивам аз в с. Труд, до Пловдив и се оказвам най-дъртият. Цялото поделение беше от около 40 души и в този момент бях единственият вишист. Трябва да си призная, че като се изключи храната, която беше малко и отвратителна, а лавка нямахме, в бойното си изкарах битер като на пионерски лагер. Тъй като не съм стрелял, не давах наряди, на радиостанцията си имаше стари войници (доколкото това понятие е адекватно за условията през 2002г.)и единствената ми задача общо взето беше да разнасям тетрадката със заповеди за подпис и от време на време да стоя в командния пункт при планшетистите и да записвам кооридинатите на самолетите в една тетрадка без начало и край и без дата - т.е. едно абсолютно безсмислено упражнение. Когато отидох в бойното поделение, след няколко дена дочух че ще има стрелби, обаче никой нищо не казва. Един ден - тръгват, а мен не ме викат, що така? - ами имало списък, в който всеки, който искал да стреля е трябвало да се запише. А аз, като току що дошъл не съм знаех, че такава е системата и така си останах, без да съм стрелял. Както казах храната в бойното беше отвратителна - малко и гадна. При това въобще не съм претенциозен към храната (след пет години школа в Мензата на СУ, трудо може да наречеш някоя храна гадна). Нямахме лавка, а от селото беше забрането да се внася - то потова време имаше някакви епидемии по разни поделения та затова. Бях научил всички джанки. Най-тъпото обаче беше, за което просто нямам обяснение, на закуска сутрин ни даваха към юфката половин полузелен домат или някаква смарангясана чушка, а поделението се намира насред Пловдивското поле, пълно в този момент с най-хубавите домати, които се продаваха на смешни цени! ПП. Преди казармата "Швейк" ми беше любима книга, след казармата разбрах, че всъщност това не е художествена, а документална книга.

А ти разполагаш ли с някакви конкретни данни за византийските кораби - и като бройка и като тонароподемност?

След завладяването на Македония от дунавските българи. Друг е въпросът, че само споменава за такива аули, обаче не представя конкретни данни. Споменава за два-три гроба, които се опитва да ги набеди за прабългарски, обаче тъй като не са публикувани, дали е така или не е така не може да се каже.

По всичко изглежда, че куберовите българи са били малобройна група. След края на 7в. те изчезват от изворите и повече не се споменават. Дали са се претопили сред местните славяни или са мигрирали към Дунавска България не може да се каже, но със сигурност те не са били някакъв фактор в началото на 9в. За момента и сигурни материални следи от тях няма. Освен това Теофан говори само за дунавските българи,едва ли щеше да пропусне да направи уточнение ако ставаше въпрос за друга българска група.

данните за тези събития са от Теофан, който е съвреминик на събитията. Наистита няма как Крум да нападне изненадващо ромеите ако тилът му не е сигурен, пък и ромеите нямаше да са изненадани. Обаче има една възможност, а именно - към момента на похода към райнона на Сяр, т.е. 808г., Сердика да не е била ромейска, а въпросната войска да е била поставена там след този поход, т.е. в края на 808 или началото на на 809г.

Че е била гранична византийска крепост преди да я превземе Крум - била, обаче дали е е била гранична византийска крепост преди 808-809г.? За момента поне няма данни да е била такава. 6 000 души са малко за поход срещу българите, но ако в този момент е вървял процес на струпване на войски там? Предната година Крум заграбва касата на войските по Долна Струма, като взетата сума е почти колкото заплатите на войската в тема Арменикон, това показва, че е имало съсредоточване на големи войскови контингенти.

Защото за повече от 100 години въпреки много опити, ромеите нито веднъж не успели да преминат Източна Стара планина или да направят морски десант. В тази връзка 6000-та ромейска войска в Сердика през 809г. не е била изпратена на курорт там, нито пък е била гарнизон на крепостта.

С точното определяне на островите по Дунав е малко сложно, защото те са наносни и непрекъснато се променят, т.е. островите, които в момента съществуват, през средновековието не са били в този си вид, още по-малко през античността. В тази връзка е интересно споменато от теб сведение за Ал. Македонски - за остров със стръмни брегове, а такъв не може да е наносен остров, каквито са тези в долното течение на реката. Най-добра представа за динамиката на островите е именно крепостта Пъкулуюл луй Соаре - голяма част от острова барабар с половината крепост е отнесена от реката. Даже започвам да се чудя, дали през ранното средновековие това е било остров или в последствие е станал? За Вичина, както е описана в изворите не може да се каже че е била остров. Явно е била крепост на брега. Проблемът обаче е че през 11в. почти всички късноантични крепости по брега на реката са функционирали, което означава че не може да се каже коя точно е.

Може клавитурата да му е повредена на човека

Е византийска. Поне така пише Теофан.

Прав си, византийските бойни кораби са всъщност рибарски гемии ловящи сафрид в Босфора и увеселителни туристически корабчета плаващи в Златния рог.