Ka40

Интересно, дали си се сблъскал и с асистентката му, която му беше май някаква роднина. Бяха жесток тандем, способен да откажат от медиевистиката и най-заклетите фенове. тая знаеше само два въпроса - първият семестър само Лекс салика, вторият само Реформация. Това беше за нея цялата средновековна история. Ония пък говореше за някакви реки в Алма Ата, за шарани дето плували край Дубровник и всякакви подобни несвързани неща, нямащи нищо общо с дисциплината.

Йордан Николов, който е написал една камара книги по средновековна обща история, коя от коя по-тъпа. По мое време беще вече напълно изкукал, но все още го държаха в СУ. Четеше си лекциите от едни пожълтели листове, вероятно писани към края на 70-те г. и като си объркаше листовете, блокираше. Толкова безинтересен беше, че от 180 души курс, 15 -20 я ходеха я не. Лично аз, успях да изтрая само две лекции. В останалото време вместо да попивам знания от него, попивах хладни пенливи течности в кафето точно под аудиторията. Беше известен като Данчо Попа, защото първоначално учил за поп. Дори първата му книга е една брошура с култовото заглавие "Защо захвърлих расото". Та в многото си общи истории, тои е писал и за Англия. Разбира се това че писал съвсем не означава че разбира от проблема, просто е попреписал отук отам. Така и с Рънсиман. Далеч съм да го сравнявам с въпросния български професер, но Рънсиман минава за специалист по средновековна България в англоезичния свят, просто защото няма друго писано на английски.

Предполагам, че не ти е известно, че Рънсиман, е общо взето олекотен вариант на Златарски. Да се цитира като сериозен авторитет по проблемите на българската история, е толкова безсмислено, колкото да се цитират в Англия писанията на култовият български медиевист Данчо Попа.

Поне на мен не ми е известно подобно сравнително изследване. Нормално е да има прилики - архитектурата свързана с климата и местните условия,а това съчетано с тесни контакти,обуславя постепенното приливане от един тип към друг. За архитектурата от османският период пъктрябва да се добави живота в рамките на една империя,възприемане на общи културни влияния, както постоянният обмянна опит между скитащите дюлгерски бригади.

Мисля, че крайно време е да прочетеш някоя история на България.

то това с "агресията" зависи от коя страна на барикадата си. Ако се поставим на мястото на ромеите, нещата изглеждат по съвсем друг начин. Ама нали сме свикнали да гледаме на Византия като империя на злото...

печенегите са различни племена с различна политика. Нещо твърде често срещано при варварите. Няма нищо чудно в това едни печенеги да са руски съюзници, а други български. В историята на византийско-печенежките войни има случаи, когато едни печенеги се бият срещу други като ромейски съюзници. Кой подбужда печенегите да убият Светослав - българите. За ромеите той по това време е бил вече бита карта и не е бил заплаха. Армията му е била практически избита, а имиджа сринат. Ако ромеите искаха да го утрепят, щяха да направят това още при Дръстър. Или в морето - пускат го да си ходи и като стигне морето няколкото кораба въоръжени с гръцки огън щяха да свършан прекрасна работа - никой дори нямаше да разбере какво е станало с него.

Нещата съвсем не са така. Петър наистина е получил много тежко наследство от онази куковица баща си, обаче неговото управление въобще не е било упадък. Колкото 40 - те години мир са много дълъг период, това са две поколения, т.е. българите са имала достатъчно време да се съвземат от загубата на хора във войните на Симеон. Русите съвсем не я помитат. Първо по това време българите са във война с ромеите и естествено основните сили били на южната граница. Русите се появяват съвсем неочаквано. Светослав не води просто шайка мародери, а една огромна армия съставена от професионални главорези и въпреки това българите им оказват ожесточена съпротива. При второто си нашествия, Светослав вече действа комбинирано с печенегите и маджарите и въпреки това българите отново му оказват очесточена съпротива - и това по сведения на Повест временых лет. Дори след като завладява дн. Североизточна България, т.е. сърцето на тогавашната държава, българите от периферните райони продължили да му оказват ожесточена съпротива свидетелство за което е битката за Пловдив 970г. Явно съпротивата е била изключително яростна и Светослав не посмява да навлезе в западните български земи. Ако не бяха ромеите, Светослав просто нямаше да се появи - те го наемат и докарват тук.

То ако не беше ония руски разбойник Светслав, българо-визнатийската война щеше да приключи още през 967г. Друг е въпросът как. Все пак Никифор Фока, не е бил някакъв изнежен константинополски пикльо, а "бледата смърт на сарацините".Щом той си подвил опашката и безславно се върнал, явно е имало за какво. Фактът, че войната продължила близо 50 години след като на България и бил нанесен смъртоносен удар, ясно показва че държавата е имало достатъчно ресурси и потенциал, да охлади набързо желанието на ромеите да видят Дунава.

Аз тази долна империалистическа пропаганда, целяща да нанесе удар под кръста на днешен Иран, столжера да демокрацията в района, категорично отказах да я гледам. Но с нетърпение чакам филма, в който Джордж Вашингтон ще е негър гей.

Значи който се интерисува подробно от средновековни български сеола, може да види следните: ПБЦ -Гарван, на Дунава - Дуранкулак - то е укрепено, демек, може да мине за малко градче - Хума в Делиормана - Кладенци - пак там - Одърци, в Добружда, укрепено, т.е. тези са издадени като монографии

Оригиналдъ русите са си скандинавци. Дори към момента, в който е правено описанието на въпросните руски кораби, русите все още не са били славянизирани. Скандинавците, може да са ползвали многодръвки, все пак хич да не е сме чували за викингите, обаче тяхната диаспора в Русия явно е преминала към въпросните кораби описани от К. Багренородни. Защо, това е друг въпрос. Но при категорично сведение на съвременик, да казваме на бялото черно и пренасяме реалии свързани със Северно море в река Днепър е несериозно.

Да, този явно не е от Африка, а от майка Индия.

Има доста изследвани средновековни села - в повечето случаи отделни жилища, но има и по-пълни изследвания. Като цяло картината е следната - между 10 и 30 жилища, без планировка. Жилищата от Първото българско царство са най-често полуземлянки - вкопани 20-40 см, изградени от плет и покрити със слама или тръстика. Едноделни, демек с една стая, средно с размери 3х3 м, като размерите варират. Вътре са с огнище в средата или пещ направена от камъни, тухли и кал, или пещ вкопана в стената. Друго трайно обурудване не е имало, най-много някоя яма за зърно. Инвентарът в дома - глинени съдове и железни инструменти, останалото е било от дърво и не е оцеляло. Същото се отнася за чергите, рогозките и т.н. Селата не са били с планировка - кой където е искал там си е правил жилището. По-рядко, основно в райни населени с прабългари има и полуземлянки с каменни стени, срещат се и надземни жилища - отново с една стая, паянтови или много мизерни каменни стени. Това е била масовота архитектура, не само в селата, но и в Плиска и Преслав. През периода на византийското владичество материалната култура рязко се подобрява, като това се отразява и на жилищата - в смисъл през този период и ВБЦ вече доминират надземните колиби. Общо взето напълно мизерни жилища. Потърси етнографски сведения за тъй наречените "уземни" къщи в Северна България 19в. - има снимки, те дават добра представа какви са били жилищата. По това време в българските земи кирпич не се е позвал. Кирпич масово се е ползвал през античността и късната античност и през османския период, но през средновековието той не е бил познат на българите. Не случайно думата "кирпич" е турска. Конструкциите са били дървени, плет обмазан с кал и камъни слепени с кал. Покривите - слама, тръстика, дъски. Нищо общо с възрожденската архитектура. Стопански постройки - доколкото е имало не са се различавали от обикновените колиби. Интересно е че в Тракия са открити кошари от 11 в. големи дворове обградени с плет и ниски помещения за овцете от плет и слама. Общо взето не се различават от кошарите, които са се ползвали до наши дни. "господарски къщи" в нашите села няма открити, тъй като структурата на обществото е била различна. Както не веднъж тук се коментирало - феодализъм, такова нещо по нашите земи не е имало.

Аз като един отявен източнорумелийски сепаратист, не виждам повод за особени тържества

В средновековните извори Сердика се появява за пръв път през 809г. След това през 811г. във връзка с желанието на никифор след като превзема Плиска да иде до нея и след това през 812 г. в Хамбарлийския надпис, където се споменава сред превзетитеот българите крепости. Последното показва, че вероятно през 812 г. е била повторно превзета. Следващото сведение е чак през 986г. Каква е историята на града през това време въз основа на писмените извори не може да се каже. Със сигурност нее била ромейска след 812г. - в цялата долина на струма от петрич на север няма данни за византийска власт. Остава само архелогията, но естеството на старобългарските материали е такова, че трудно се датира. В Сердика, Петрич и Д. Церово има старобългарски материали, но дали са от 812 или примерно от 850 г. за момента не може да се каже. Има и още една подробност - българите са оставяли до границите си обширни безлюдни зони, демек завладяването на Сердика и на горното течение на струма през 812 г. не означава че веднага трябва тези земи да са били колонизирани. За момнета със сигурност може да се каже че след 812г. Средното и горно течение на Струма не са били ромейски. Някъде там е минавала българската граница - къде точно не е ясно.

Мраморна олтарна преграда от Преслав.

Кападокия я дадох в случая напълно произволно - единствено заради скалните манастири, какъвто е и този в Мурфатлар. В крайна сметка, въпросните руни, са едно изключително ограничено във времето и мястото явление, което пък е сигурно свидетелство че не са плод на прабългарската култура. Нищо чудно в Кападокия да има глаголически и кирилски надписи. Както казах монашеството е било доста мобилно на времето. По времето на Петър, в резулатат на добрите отношения с Византия вероятно е имало доста значим "обмен" на кадри в това отношения - наши са ходили там и обратно. След завладяването на България от ромеите пък вече няма никакъв проблем да се заселят български монаси във византийски манастири. Има и още една много важна линия, по която да се пръкнат въпросните графити и особено глаголическите в Кападокия - че тя самата глаголица е създадена от ромеи във византийски манастир (разбира се не в Кападокия) но въобще не е изключено някои от византийските славяни да са прихванали нещо от делото на Кирил и Методий. И още нещо - през 886г. както сочат старобългарските извори, една част от ученицита на Кирил и Методий са останали във Византия, така че и те може да са понадраскали някой друг манастир. Въобще сценарии много. Замяната на гръцкия със славянския не е била толкова радикална. Това за т.нар. Преславски събор е пълен мит. Гръцкият дълго след 893г. се е ползвал в България.

Баш така си е. Особено пък Мурфатлар - това са няколко дупки, в които я са живеели повече от 5-10 души я не. Специално двата манастира с най-много руни - Мурфатлар и Равна, не е имало преди това езически обекти.

Че са хора - хора, са. Вече за етническия произход трудно може да се съди - кой е бил българин, кой славянин, кой ромей. Въпросът е че тези тъй наречени руни, се откриват само по манастирите, което е пряка индикация, че са били дело на монаси, а не на други. Освен това, средновековното монашество е доста мобилна катерогия - има преки данни, че с идването на византийския клир, тук дошли и огромен брой византийски монаси. Нищо чудно тези тъй наречени "прабългарски руни" да се окаже, че произхождат примерно от скалните манастири в Кападокия.

Единственото, което Теофан казва, че Крум превзема и града, избива войската и населението и се оттегля. Това за "отварянето на пътя към Македония" са интерпратации на съвременните историци. И това събитие е през пролетта на 809г., а не 807 г.

За наличието на тъй наречената прабългарска руническа писменост, място за спор не може да има. Ако прабългарите имаха собствена писменост нямаше да имаме в момента близо стотина надписа от този период на гръцки език и няколко на прабългарски с гръцки букви. Въпросните "руни" се окриват не само в Мурфатлар, но и в почти всички манастири от периода на ПБЦ, но не се срещат върху нито една светска сграда, а за езически капища да не говорим. Имам предвид надписи от по няколко знака, а не просно знаци. Този факт категорично показва, че тъй наречените "руни" се появяват след 864 г. и сред една ясно обособена група - монасите, което пък автоматично доказва техният небългарски произход.

Точно обратното. Баш русите са варягите. Другите са славяни, угрофини и тем подобни. Единственото подробно описание на варяжките, демек руски, кораби плаваши по т.нар. "път от варягите до гърците" е това което дадох.

немога да разбера как това фундаментално изследване се озовало тук?

Освен че имаме документални кадри, че Орфей е бил негър, неразривните връзки на българите с майка Африка се доказват и от любимият на древните българи музикален инструмент - вувузелата